Мечката

| от |

Тодор Коруев

„На вълците мечката (медун, мецан, мече) е голям душманин; ето защо, дето има мечки, вълк не борави. Заради това селяните не убиват мечка, освен ако тя е станала стръвница. Когато вали дъжд и после пече слънце – народната вяра казва, че тогава се жени някоя мечка“ – чета у народоведа Димитър Маринов. И още за поверията: „Ако сънуваш мечка – лошо е. Ако те гони – ще имаш неприятности. Ако се бориш и я надвиеш – избавил си се от душманин. Ако те гази – ще имаш премеждие.“ Напомням ги, иде Мечкинден, той, който не знае, е на 30 ноември, на св. апостол Андрей.

„Дай да ти побая – казала циганка на един селянин – да те не закача мечка, ако те срещне.“ „По-добре, бабо – отговаря селянинът, – побай ми да ме не срещне.“ Да, но конфликтът мечки-хора съществува. Посъбрах новини за последните золумства на Баба Меца, не оная от приказките. „Стръвница разкъса 19 овце в Забърдо“ е заглавие, зад което се крие трагедията на 52-годишния Славчо Каваржиков. Той няма мира от злосторницата: разкъсала най-хубавата му крава, после 8 прасета, а сега овцете. И вдига рамене: „Не знам вече какво да правя, да дойдат от министерството да бранят животните ми.“

И докато се получи разрешение за отстрел на опасния звяр (и защитено животно!), още много стопани изревават. Стръвницата обикаля по оборите на чепеларското село – ловците я гонят с гумени куршуми, пиратки и спрейове. В околността има 15 мечки, от които две са озверели. За десет години в Смолянско са разкъсани от мечки над 500 домашни животни. А спомняте ли си, че преди години стръвници взеха два човешки живота – в с. Кутела и в с. Малка Арда? Страхът от мечките е прогонил туристите по хижите в Смолянска община. Нищо, че еколозите от сдружението за дива природа „Балкани“ ни набиват в главите, че „мечките могат да бъдат магнит за туристите“, наблюдението на кафявата мечка щяло да привлече туристи в планината по примера на Триград, където край Музея на мечката има землянки, от които могат да се видят на живо. Но в Забърдо, което се обяви за първото европейско село, където има площад „Европейски съюз“ и самодеен състав „Евробаби“, не искат и да знаят, че през 2012 г. парламентът клекна пред Брюксел от страх от наказателна процедура против страната и прие закон, който отмени квотата за отстрел на кафявите мечки, сиреч въведе пълна забрана. Бойко Борисов се оказа паметен с думите: „Мечката е сигурно, че ако те гони, ще те хване.“

„Цял месец стръвница вечеря с овцете на Николай Бичев“- чета друго вестникарско заглавие. Звярът нападал стадото му в Калоферския Балкан, грабвал си овце и на километър от саята животновъдът намирал кожите. Изброил ги до седем. Още толкова умряха от „син език“. Едно зло не идва само. Изядените досега животни в Калофер са вече 20. Николай Бичев твърди, че от 30 години в Калоферския балкан не е виждал мечка вегетарианка. А други казват, че наесен зърнали до последните къщи на града мечка с две мечета да похапват сливи. Имало начин за разпознаване на мечките. Според родопския овчар Димитър Четроков  стръвницата е с тъмнокафява козина, от месото косъмът е по-загладен, а щом козината й е бледокафява, тя не е месоядна. Сам човекът подтиква животното да зареже вегетарианството – изпоряза горите, не останаха и сливи, ябълки и круши, какво да ручат мечките, преди да удари часът за зимен сън. Сега броят пари да садят горскоплодни насаждения за мечките.

Как може да се разбере какъв вид мечка сте срещнали в гората? Промъквате се незабелязано отзад и с всичка сила изритвате мечката по задника. След това възможно най-бързо се качвате на близкото дърво. Ако мечката се качи на дървото и ви изяде, е стръвница. Ако обаче първо събори дървото и ви наплюе – е вегетарианка. Това казва вицът. А Карамфил Гърбелов от Смилян, като видял на няколко метра от себе си мечка, бързо се покатерил на една борика и се вкопчил здраво в дървото. Мецаната друсала дървото, но то издържало, накрая се отказала и се шмугнала в гората.

Още съобщения от вестниците: „Гладна мечка слиза вечер в Карлово“ (животното вилнее сред пчелините в кв. Сушица), „Гладни мечки нападат село, чакат ги с пушки“ (селото е Кладница – в полите на Витоша!), „Стръвница разкъса телета пред стопаните им в смолянското село Турян“, „Мечка напада стадо на Яне Янев“(убива теле и разкъсва юница)…

България е една от страните в Европа наред с Румъния, Русия, Швеция и Финландия със стабилна популация от кафяви мечки. По неофициални данни мечките у нас са между 500 и 700. Дори изнасяме мечки.

Мечкинден ще мине, децата ще напишат съчинение „Мечката – наш приятел“ (по европейски проект!), мечките ще заспят зимен сън. Стопаните ще порахатясат, ала вълците не спят зиме… Пък и напролет мечките ще се разбудят…

 
 

Молец с руса коса и малки гениталии кръстен на Доналд Тръмп

| от chronicle.bg |

След като новият президент Румен Радев положи клетва, дойде ред и на Доналд Тъмп.

По случай светлия повод и цялата персона на новия американски държавен глава, биологът д-р Вазрик Назари кръсти новооткрит вид молци на негово име: Neopalpa donaldtrumpi. Буболечките могат да бъдат забелязани в по границата на САЩ с Мексико – точно там, където очакваме и обещаната от Тръмп стена против нелегални имигранти.

Абсолютно без никаква връзка с името, молецът има русичко нещо на главата и мънички гениталии.

Докато д-р Назари разглеждал екземпляри от генотипа Neopalpa, забелязал, че един от тях не приличал на останалите. Той имал значително по-малки гениталии от най-близкия си роднина N. neonata. След ДНК изследвания Назари заключил, че това е напълно нов и неописан вид. А новите видове се кръщават от откривателите си.

Тръмп не е единственият американски президент, който има биологичен вид кръстен на негово име. Джордж У. Буш има бръмбар, Роналд Рейгън има оса, а Бил Клинтън – риба. Барак Обама обаче държи рекорда с 9 вида на негово име.

 

 

„И така, кръстих биологичен вид на Доналд Тръмп. Може би сега той ще направи опазването на крехката американска екосистема приоритет.“

 
 

Първи поглед към Марго Роби като Тоня Хардинг

| от chronicle.bg |

През март миналата година стана ясно, че Марго Роби ще влезе в ролята на лошото момиче на фигурното пързаляне Тоня Хардинг. Роби ще бъде в главната роля в биографичния филм „Аз, Тоня”.

След месеци на спекулации Марго Роби беше уловена в ролята си за предстоящия филм.

*EXCLUSIVE* Margot Robbie tranforms into Tonya Harding for "I, Tonya" **WEB MUST CALL FOR PRICING**

Големият скандал в кариерата на Хардинг е свързана с наемането на човек, който да рани в крака конкурентката й Нанси Кериган, за не може да се състезава на Зимната олимпиада през 1994 година. Лесно се доказва, че нападателят, намушкал Кериган по време на тренировка, е нает от бодигарда на Хардинг.

Филмът, посветен на фигуристката, ще излезе през 2018 година.

За ролята си Марго Роби носи деветдесетарски дънки, протези на лицето и костюм, с който тялото й да изглежда по-едро.

 
 

Една ябълка на ден…

| от |

Едно време на софийските психоаналитични семинари идваха големи имена от лаканианската школа във Франция. Неистово умни хора изнасяха лекции от трибуната, докато една шепа жадни за знания студенти и формиращи се аналитици стояха и ги слушаха. На всеки семинар обаче неизбежно се случваше нещо интересно. Горе-долу по средата пристигаше една жена с раница и по пет торби във всяка ръка, сядаше най-отзад и започваше да шушка с пликовете, вадейки от тях пластмасови бутилки с жълта течност, различни по големина чаши и кило ябълки, които започваше да реже с джобно ножче и да похапва с шумно дъвчене.

Оттогава ябълките винаги са ми били червена лампичка за опасност, а откакто журналистката Илиана Беновска превърна ябълката в символ на българската журналистика, положението не се подобри.

По време на последната пресконференция на Росен Плевнелиев като президент на България, тя опита да приложи любимия си журналистически прийом – да замери политика с ябълка. Вместо всичко да мине с ахване и шеги, както при изпращането на френския посланик Ксавие дьо Кабан или при победната пресконференция на Румен Радев, този път НСО се намеси веднага. Беновска бе изведена от залата за пресконференции под съпровода на развеселените погледи на другите журналисти и мрачната физиономия на президента Плевнелиев.

Не е фатално, че си имаме персонаж, който смесва цирк и журналистика, вдигайки посещенията в родните онлайн медии и рейтинга на телевизионни емисии. Всеки има изконното право да се направи за посмешище. Но никой няма право да сгромолясва и без това не особено високото ниво на българската журналистика, превръщайки сериозни събития в нелепа смесица между лош театър и епизод на „Съдби на кръстопът“.

Довечера малцина ще са разбрали какво е казал Плевнелиев по време не прощалната си реч, но всички ще са разбрали, че Беновска отново е вилняла и много хора ще кажат, че това е „истинската“ журналистика – да задаваш „неудобни“ въпроси, да наричаш нещата „с истинските им имена“ и да караш политиците „да се чувстват неудобно“.

В социалните мрежи вече се заговори за цензура, а някои дори поставиха въпрос дали е трябвало от НСО да извеждат Беновска.

Да, естествено, че е трябвало. И именно това щеше да се случи във всяка държава, която наричате нормална.

В задаването на смислени, неудобни въпроси има достойнство и смисъл. Но в опитите за унижаване на президентската институция и клоунизирането на едно събитие от сериозно политическо естество няма нищо достойно.

Беновска се държеше като Мел Гибсън в „Смело сърце“, когато героят му крещи „СВОБОДА“, докато го бесят, и така угаждаше на нарцистичната си потребност да вижда в себе си лицето на българската журналистика. Лошото е, че има опасност някой погрешка да привиди в нея „истински журналист“, „отдаден професионалист“ или „смел човек“.

Секс закачките, които си разменяше Беновска с ген. Радев и Слави Трифонов през ноември, бяха смешни. Помните – отново ябълки, полюции, кой е мъж и кой не е.  Само че една шега, повторена повече от веднъж, спира да бъде смешна и става в най-добрия случай досадна.

Една от мерите за успешна кариера е да знаеш кога да се оттеглиш. Беновска, време е. Политическата сцена и без това си има достатъчно клоунади.

 
 

Мила, няма такива реклама

| от |

Когато гледате телевизия, прави ли ви впечатление, че понякога дългото тъпо нещо спира и пускат няколко кратки тъпи неща? Това са рекламите. В последно време има нови бисери, диаманти и въглища, на които сега ще обърнем взискателното си, претенциозно внимание.

Преди да започнем с похвалите, трябва да уточним, че за рекламните провали не са виновни рекламистите, а рекламодателите. В крайна сметка те избират какво да и какво не.

„Името запомни, важното забрави“

„Краварката в левия ъгъл“ стана ехо, което говори добре за кампанията. Екстравагантността на домовете обаче е халюциногенно абсурдна. Ако забравиш да купиш масло, хора с такива педантични домове обикновено те закарват в мазето и там заплащаш за грешките си с болка. Освен това в една от рекламите (розовата, с „Майка ми взе ли?“) мъжът се прибира, слизайки от горния етаж. Карлсон.

„Мила, няма такъв мъж.“

Мила, да я махаш тая червенокосата щета от вкъщи веднага! Има такива мъже, но са заети да слагат завеси на лебеди. Не! На еднорози. И килимът да е от онези – пухкавите.

Имунобор с котката.

Рекламите на Имунобор за като генетично заболяване. Още от времето на спота с баскетбола, който се задържа унизително дълго, рекламите на Имунобор, парадоксално за продукта, разболяват. Първо, котката прилича на разширена вена в лицето. Второ, цялото изпълнение е като снимано с Блекбери и монтирано на Paint.

Лекарства за гъбички.

Не съм вярвал, че ще го кажа, но – взимайте пример от рекламите за превръзки. Там всичко си е обяснено прилично, без да пречи на никого и без да показваме срамотии.

„Пак цистит“

Момиче, не взимай нищо, ами иди на преглед. Всички се притесняваме.

Рекламите на всички сайтове са скучни.

Но нищо чудно да са ефективни, затова не сме се сетили за тях.

„Това е Христос Аргиров от Пловдив“

Теленор правиха доста хубави реклами, докато не кривнаха леко с Христос от Пловдив. Христос е добро момче, графичен дизайнер. Тази година ще стане на 24 години, намерихме му фейсбука. Истината е, че Теленор го предадоха.

„Липсва само излишното“

Преди да реклама на продукта, фирмата ти е добре да има някакъв имидж, защото иначе все едно купуваме от непознат. Като видите Мерцедес, БМВ или Ферари, винаги се сещате за нещо. Като видите Дачия, за какво се сещате? Как Чаушеску върви по Дунав мост? За нищо не се сещате.

Като направим имидж, след това рекламите стават по-лесни за измисляне и няма да имат креативната стойност на саксия. Както и предния спот, в който различни хора пееха „Another one bites the duster“.

Има и един вид реклами, в които марката на продукта по никакъв начин не си личи, докато не я кажат накрая. Аз ги наричам Филм фест реклами. Рекламата на лебеди, не, на еднорози, е в тази графа. Такава е и на Хайдушка ракия, в която е тъмно и мъж гледа едно грозде на светлината все едно е паднало на пода и се чуди да го яде ли. Гледа го така, за да втълпи на зрителя, че гроздето е висок клас, но това е грозде все пак. Хората си гледат грозде по балконите. Ако няма да го ядеш, хвърляй го обратно в джибрито да не отиде фира. Чашата накрая обаче е страшно красива. Между другото, рекламата не е на Хайдушка. Нямам идея на какво е.