Мъжът с мустаците

| от |

Автор : Kathleen Kelly (http://sladuranasinecura.wordpress.com)

Дните ми често започват с един мустакат италианец – с него пием кафе: l’omino coi baffi – дребният мъж с мустаците, емблемата на фирмата Биалети, която произвежда култовата кафеварка Moka Express.

1639

Има хора, които не правят разлика между това човече, нарисувано от Паул Кампани, и героя на италианския аниматор Бруно Бодзето, господин Роси. Макар и да са почти връстници, signor Rossi и l’omino coi baffi са съвсем различни фигури. Друг въпрос е, че няма единомислие относно това кой е прототипът на Мустакатия – едни източници твърдят, че е карикатура на основателя на фирмата Алфонсо Биалети, но според съобщения до пресата от самата компания изобразява неговия син Ренато. Едва ли е толкова важно.

Кои са Алфонсо и Ренато и какво толкова са направили?

Алфонсо Биалети е от Пиемонт – област с утвърдени традиции в металообработването. Години наред работил във Франция, където натрупал опит в работата с алуминий. Като се върнал у дома, през 1918 година основал своя работилница в малкото пиемонтско градче Crusinallo – имал малка пещ, наковалня и фреза и произвеждал полуготови алуминиеви елементи за други работилници, като използвал техника, която овладял във Франция – гравитационно леене в калъпи от ковано желязо. Постепенно започнал да произвежда и готови за употреба кухненски потреби.

Следва една част от историята, в която дългото ми ровене из разни източници не внесе яснота, а напротив – още повече я замъгли. Не разбрах добре как точно и от кого бива изобретена кафеварката Мока експрес. Може би трябва да отделя повече време и да се запозная с документи от епохата. Но да се върна на известните ми факти.

Очевидно потребност от домашна кафеварка е имало, защото по онова време кафе се пиело основно навън, в барове и кафетерии, където имало специални големи машини с високо налягане – вече било измислено еспресото! В края на 19-ти век като алтернатива се появяват кафеварките napoletana и milanese, които улеснявали домашното варене на кафе и за които бих разказала отделно, защото към първата имам особена слабост.

И значи, според корпоративната легенда, тъй като Алфонсо бил осъзнал наличието на пазарната ниша “качествено и силно кафе в домашна обстановка”, идеята как да я запълни му хрумнала докато наблюдавал как жена му пере (според едни източници, а според други – как перат жените в селото) – прането се варяло в големи казани с тръба в средата, през която врящата сапунена вода се засмуквала нагоре и се преразпределяла над дрехите.

Ето тук сега почва да ми става неясно – как точно тази идея се превръща в кафеварка? На едни места пише, че Алфонсо дълго правил прототипи докато се стигне до дизайна, устоял и до днес. На други – че придобил изобретението на някой си Луиджи да Понти, за когото не намирам никъде да се споменава освен в статиите, в които се разказва тази история. На трети места пък пише, че същият Луиджи работел за Алфонсо и заедно конструирали и майсторили. Наложило се да се видоизменя сплавта и да се играе с дебелината на стените, за да не се пука металът от налягането, да се добави малка клапичка, да се измисли как точно течността се излива в каничката отгоре…

Отделно от това Алфонсо, макар и отличен майстор, не бил дизайнер в сегашния смисъл на тази дума – поради което до голяма степен изкопирал външния вид на кафеварката от луксозни дизайнерски съдове, които се продавали в Милано. Вещ изследовател на кафето, алуминия и тяхната взаимовръзка, например, изтъква с илюстративно доказателство, че в един брой на списанието за архитектура и дизайн La Casa Bella от 1932 г. е публикувана снимка на сервиз на Henin с канички за кафе и мляко, на които силно прилича завършената година по-късно Moka Express.

01111161

И така, през 1933 г. кафеварката, състояща се от три части, е вече факт – първоначалният й вид се променя съвсем малко в годините оттогава насам: от изпъкнала долната част става конична, а дръжката и хватката на капачето само в началото са били дървени. Принципът й на работа е наистина елегантен и прост: в долната част (контейнер) се налива вода, в контейнера се поставя фуниевиден филтър, пълен със смляното кафе, отгоре се завърта нещо като каничка с капаче, като всичко е добре уплътнено, така че, когато цялото се постави на котлона и водата в долната част заври, тя бива избутана през фунийката нагоре, през кафето към каната.

И все пак през следващите години кафеварката не се превръща в потресаващ пазарен хит. Първоначално я продава самият Алфонсо на ежеседмичните пазари в градчетата в региона. После почва да прави доставки за магазини, но не прави крачка към индустриализиране на производството или завладяване на масовия пазар. До началото на войната продава по не повече от 10 000 бройки на година.

Истинският възход на продукта идва след края на Втората световна, когато на сцената излиза синът Ренато, завърнал се след няколко години, прекарани във военнопленнически лагер. Ренато бил опитен в металолеенето, но освен това имал визия и търговски нюх. През 1946 година той пуска затворения през войната цех на баща си и предприема дързък ход – започва да произвежда само един продукт, кафеварката, като същевременно пуска няколко размера за различен брой кафета. Паралелно с това подема масирана рекламна кампания – във вестници и списания, по радиото, на билбордове. В началото дори финансира всичко това със заеми, защото осъзнава колко е важно да се отличи от нароилите се имитатори, да се набие в съзнанието на потребителите и продавачите като марка. Години наред по време на Панаира в Милано той правел всичко възможно навсякъде да висят постери на Moka Express. Постерите гласяли: „in casa un espresso come al bar“ – “домашното еспресо – като това в бара”. Стремежът бил всячески да се привлича вниманието: на панаира през 1956, например, пред шатрата на фирмата била поставена скулптурна група, представляваща огромна кафеварка, от която се изливала струя кафе в съразмерна чаша.

Тук се появява и мустакатото човече – символ на компанията, l’omino coi baffi. Вероятно основната идея е била емблемата да се поставя на всички изделия, за да ги отличава от конкурентните. Наред с това мустакатият чичко става и главен герой във всички реклами – печатни, по радиото и телевизионни. На практика e една от основните фигури в Carosello (Въртележка), най-популярното предаване на единствената тогава италианска телевизия – нещо средно между рекламен блок и развлекателна програма, излъчвано веднага след вечерните новини цели 20 години – от 1957 до 1977. Шоуто е толкова обичано, че в Италия имат фраза, подобна на българската “След Сънчо”: “dopo Carosello, tutti a nanna” (след Carosello всички да си лягат).

Рекламните филмчета в Carosello са разточително дълги според сегашните ни представи, тези на Биалети стигат и до 5 минути! Много от тях се въртят около ключовата фраза Sembra facile! (Изглежда лесно!) – например, показва се някаква проста на пръв поглед задача в домакинството като поправяне на капещо кранче или приготвяне на определено ястие, после се вижда, че не е никак лесно, след това се прави паралел с правенето на кафе, което също изглежда лесно, но се изисква опит, внимание и добра кафеварка… Omino-то е много забавен, наперен, говори бързо, а докато говори всичко, което казва, се изписва на лицето му от бързо сменящи се букви на мястото на устата му.

Ето едно клипче, в което се разказва за приготвянето на фритата, а накрая се стига до хубавата кафеварка Мока Експрес.

Ще спра дотук с нетолкова кратката моя извадка от историята за дребния мъж с мустаците, кафеварката Мока експрес, двамата Биалети и тяхната компания. Тази история се оказа толкова интересна, че ме държа любопитна с дни – оказа се, че зад малката метална машинка стои плетеница от нишки: историята на Италия и Европа в края на 19-ти и началото на 20-ти век, двете световни войни, фашизма, икономиката на Италия, развитието на металознанието, рекламните похвати от онва време, дизайнерските концепции на различните школи и т.н. и т.н. Направо не остана място да дам ценни указания за ползването на macchinetta-та – другия път.

 
 

Страхотен актьорски състав в първия трейлър на „Song to Song”

| от chronicle.bg |

„Song to Song“ е новият проект на Терънс Малик, който е събрал в едно Райън Гослинг, Натали Портман, Майкъл Фасбендър и Руни Мара. Честно казано, дори във филма да се разказваше за война между лоши извънземни и генно модифицирани питекантропи, пак бихме го гледали, при този актьорски състав.

„Song to Song“ е съвременна любовна история, която се развива на фона на музикалната сцена в Остин, Тексас. Две отдалечени двойки – сценаристите Фей (Руни Мара) и BV (Райън Гослинг) и музикалния магнат Куук (Майкъл Фасбендър) и сервитьорката, която омайва (Натали Портман) – преследват успеха, по време на рокендрол, прелъстяване и предателство.

Преди да видите трейлъра, ще ви зарадваме с още нещо: оператор на филма (както ще забележите в трейлъра, ако познавате творчеството му), е не друг, а Еманюел Любецки („Завръщането“, „Бърдмен“, „Гравитация“, „Дървото на живота“, „Новият свят“ – също на Терънс Малик, и много др.)

А сега…трейлърът.

 
 

Видяхте ли тийзъра на „Castle rock“ на Стивън Кинг?

| от chronicle.bg |

Нов проект на Стивън Кинг, съвместно с Джей Джей Ейбрамс, ще радва феновете на Краля.

Той се казва „Castle Rock” и това, което се знае към момента е, че става дума за антология, която ще включва герои и теми от всички творби на Кинг, които се развиват в Касъл Рок.

Знае се още, че  всеки сезон ще следва отделна група герои и сюжетни линии, но част от тях ще се появяват и в следващите сезони.

Ето го и тийзъра, който според нас изглежда доста обещаващо:

 
 

CHR хороскоп: оптимистично начало на седмицата

| от chronicle.bg |

Седмичен астрологичен обзор (от 20.02. до 26.02.)

Понеделник и вторник до обяд Луната ще преминава през знака Стрелец. Бихме могли да използваме този ден и половина за учене и взимане на изпити, решаване на правни или философски въпроси, занимания с любим спорт, най-вече езда, пътувания в чужбина, общуване с чужденци. Ще сме доста общителни, оптимистични и авантюристични.

Най-добре ще се чувстват през периода огнените знаци Стрелец, Овен и Лъв, както и хората с лични планети или Асцендент в тези знаци. Те ще имат изненади от близък до тях човек, както и добри предложения за срещи и забавления.

От вторник на обяд до четвъртък включително Луната ще се намира в знака Козирог, което й разположение ще ни накара да обърнем внимание на сериозните неща в живота ни.

Не е изключено да имаме сблъсък с авторитети или хора с власт и да ни се наложи да се борим и отстояваме за своето пред тях. Много е вероятно заради изникващите обстоятелства да станем много по-последователни, старателни и сериозни от обикновено. Възможно е да насочим вниманието си към строителни дейности, оправяне на документация, правене на зъби, лечение на костни или ставни проблеми.

Не е изключено земните знаци Козирог, Телец и Дева, както и хората с лични планети или Асцендент в тези знаци да имат усещането, че заобикалящите им пречат да постигнат желаното. Много е важно да са сериозни към задачите и отговорностите си и да влагат достатъчно старание в нещата, които искат да постигнат, понеже колкото повече усилия инвестират, толкова по-голям успех ще имат.

Петък и събота Луната ще преминава през знака Водолей, следователно тези два дни ще бъдат подходящи за занимания с нови технологии, политика, телевизия, срещи с приятели и социални контакти.

Много е вероятно през периода да ни хрумне идея, как да осъществим своя отдавнашна мечта или да получим дълго чакана помощ за нещо, което ни тормози отдавна. Възможно е също така да имаме изненадващи доставки, обаждания, съобщения или срещи.

В неделя Луната ще влезе в знака Риби, като в 17.00 часа настъпва Слънчево Затъмнение в същия знак.

Тогава движението на нощното Светило (което отговаря за емоционалното ни състояние, чувствителността и подсъзнателните ни копнежи) съвпада със Слънцето (символизиращо талантите, съзнателните ни нужди и желания), но и с Южния Възел (предопределеност, кармичност, съдба). Докато трае събитието Земята, Луната и Слънцето застават на една линия и Слънцето бива затъмнено от Луната за земния наблюдател.

Най-силно ще ни действа Затъмнението от 25.02. до 27.02. и през периода е много вероятно да имаме конфликт между нещата, които искаме съзнателно и между тези, от които се нуждаем на подсъзнателно ниво. Много е важно да се стараем да намерим вътрешния си баланс, за да не прекалим, нито с едното, нито с другото и по този начин да затормозим отношенията си с околните.

Не е изключено да се сблъскаме със стари проблеми или да се натъкнем на хора от миналото, които по един или друг начин ще ни накарат да направим преоценка на изминали събития и по един или друг начин ще ни върнат към предишни напрегнати ситуации. Възможно е да сме свръх емоционални и да кажем или направим неща, за които в последствие да съжаляваме.

Най-напрегнат ще бъде периодът около Слънчевото Затъмнение за подвижните знаци Риби, Близнаци, Дева и Стрелец, както и за хората с Асцендент или лични планети в тези знаци. Възможно е те много да издребняват, да бъдат със свръх-изострени нерви и не особено търпеливи към останалите.

 
 

Избери порно, избери живота, избери T2

| от Зорница Аспарухова |

Избери живота, като преебеш своя. Избери порно, за да не правиш секс. Избери да си сексист, егоманиак, циничен гадняр. Избери онези, които ти го вдигат, пред онези, които обичаш. Избери истерията пред срама, избери да се друсаш качествено с реални неща, които харесваш и да дозираш социалните мрежи. Избери живота!

Също така избери „Трейнспотинг“ – на екран и на хартия. После и „Порно“ – само на хартия. Като цяло се довери на Дани Бойл и Ървин Уелш, те си знаят работата. Това важи и за последната им колаборация заедно на екран.

Да избереш „Т2 Трейнспотинг“ пред останалите заглавия в киносалона този месец е като да избереш добрата кока пред скапаната трева. По-силно е, по-смело е, по-скъпо е, вдига ти го по-добре.

Същото важи и за филма на Дани Бойл и сценариста Джон Ходж. Те го правят за пореден път и го правят добре. Избери тях и им се довери, за да те заведат на приключение в мръснишкия свят на Рентън, Sick boy, Спъд и Франк Бегби.

Точно 20 години минаха, откакто хероиновата истерия на триото Бойл-Ходж-Уелш нанесе мощното си кроше в киносалоните и оформи част от иронично-циничното поколение на 80-те и 90-те години.

Припознаването с хистеричния живот и изборите на основните персонажи не е онова, което прави „Трейнспотинг“ толкова специален, както някои от вас биха си помислили. Обратният характер на всичко онова, което този филм разказва, е циничната нотка, която ние толкова харесваме.

Неговите персонажи избират живота, отнемайки го. От себе си и от другите. Да възхвалиш живота, чрез неговото тотално унищожаване и незачитане, разбиването му на дребни парчета, ето това прави този филм това, което е. И така вече 20 години.

Рентън, Sick Boy – Саймън, Спъд или Компира и Франк Бегби, преследват съзнанието на хиляди фенове по света с реплики, сцени, крайности, гнусотии и изборите си. Отварящият монолог на Марк Рентън, който ти казва да „избереш живота“ и досега остава епопея, на която се оповава почти всеки средностатистически циник с повече акъл.

20 години по-късно нещата са се променили. „Т2 Трейнспотинг“ удря кината като наркотична доза качествено бяло, която е редно да си причиниш. Той носи духа на първата киноистерия, но има повече сантимент в себе си.

Trainspotting трейнспотинг

Старите персонажи са тук, пръснати в различни точки на красивия и тучен Единбург, за да се съберат отново в носталгия по миналите дни, добрите наркотици, голите жени, порното, съжаленията, угризенията, изборите, умиленията и новите схеми и измами. Като последното едва ли има кой знае какво значение.

Китната предрусала четворка на Единбург винаги ще намери нещо, с което да се забавлява. В „Т2 Трейнспотинг“ изборът пада върху минали измами и нови такива, включващи порно с мъже, които обичат да им го слагат отзад и една българка. Това обаче се случва само на повърхността. Като повечето неща, които са потенциално добри и този филм има няколко нива. Дали всички ще ги видят и усетят, това вече си е тяхна работа.

Тези, които са прочели „Порно“ на Ървин Уелш във влажно очакване на този филм, нека да бъдат предупредени – „Т2 Трейнспотинг“ не е „Порно“. Бойл и Ходж използват различни отправни точки и основи на романа, които заковават в сюжета, но филмът не е директна адаптация на втория роман на Уелш. Той е много различен от хероиновите истории на лудия шотландец.

Сюжетът на „Т2 Трейнспотинг“ в случая не е важен. Важни са Юън Макгрегър, Юън Бремнър, Джони Лий Милър, Робърт Карлайл, химията – тази на екрана и тази в лъжички и линийки, монолозите, музиката и за някои от нашите сънародници – и участието на Анжела Недялкова и появата на гара Подуяне.

Всичко това го има и е поднесено с показателната си хаотичност, точно като първата част, но с повече носталгия.

Кенефи, Иги Поп, псувни, дрога, измами, пари, изкуствени мъжки членове, циците на Анжела, буркан с шипков мармалад, Ървин Уелш в кадър, Рентън, който пее, Бегби социопатът, монолог за консуматорския живот и лайковете във фейсбук, кратката поява на Даян, първата сцена с купчина задъхани фитнес маниаци…

Всички тези неща обагрят света на „Т2 Трейнспотинг“ в приятни наркотични краски. Носят доволна наслада на онези, които са гледали първия филм и очакват втория. Дори и на онези, които не го очакват.

Дани Бойл знае как да прави кино и майсторски се справя с объркания свят на Ървин Уелш за втори път. Малко биха успели и почти никой не би се пробвал. Освен Бойл, който е диригент от класа и го доказва отново.

T2: TRAINSPOTTING Трейнспотинг

Нуждата от продължения на филми се е превърнала в същото, в което и нуждата да пускаш песни и статуси за живота си всеки ден във фейсбук. Безмислие. Безвремие. Тотална жалкост. Малка нужда, която се е превърнала в голяма нужда. Като тази, която правиш насаме.

„Трейнспотинг“ няма нужда от продължение и все пак получава такова. То, за разлика от повечето комерсиални заглавия, които са се окичили с втори, трети и пети части, е негов достоен събрат. Поостарял и прашасал. Но изтупан и лъснал косъма, за да покаже, че още го бива. И е така. Бива го повече от другите.

От първата сцена с роботизираните healthy идиоти, през задължителния монолог на Рентън, до разбитото с кенеф лице на Франк Бегби, всеки момент е премерен и идва в перфекни цветни дози. Облечен в добър диалог, актьорска игра, музика и цветове като дъга през погледа на весел наркоман, носещ цветни очила и яздещ пони.

„Т2 Трейнспотинг“ е пътуване към миналото на едно по-добро кино, което някак сме забравили как се прави и как се гледа. От време на време обаче някой ни го напомня. Този месец това е Дани Бойл и неговият коктейл от шотландска кръв, примесена с качествена дрога и достойно друсане за всеки киноман.

Така че, избери живота навън и около себе си. Избери по-доброто кино. И не забравяй да си поемеш дълбоко дъх в началото. После се гмурни в кенефа на „Т2 Трейнспотинг“ и се наслаждавай! Мърляво е, но ще ти хареса.

Източник: Webcafe.bg