Мъжът с мустаците

| от |

Автор : Kathleen Kelly (http://sladuranasinecura.wordpress.com)

Дните ми често започват с един мустакат италианец – с него пием кафе: l’omino coi baffi – дребният мъж с мустаците, емблемата на фирмата Биалети, която произвежда култовата кафеварка Moka Express.

1639

Има хора, които не правят разлика между това човече, нарисувано от Паул Кампани, и героя на италианския аниматор Бруно Бодзето, господин Роси. Макар и да са почти връстници, signor Rossi и l’omino coi baffi са съвсем различни фигури. Друг въпрос е, че няма единомислие относно това кой е прототипът на Мустакатия – едни източници твърдят, че е карикатура на основателя на фирмата Алфонсо Биалети, но според съобщения до пресата от самата компания изобразява неговия син Ренато. Едва ли е толкова важно.

Кои са Алфонсо и Ренато и какво толкова са направили?

Алфонсо Биалети е от Пиемонт – област с утвърдени традиции в металообработването. Години наред работил във Франция, където натрупал опит в работата с алуминий. Като се върнал у дома, през 1918 година основал своя работилница в малкото пиемонтско градче Crusinallo – имал малка пещ, наковалня и фреза и произвеждал полуготови алуминиеви елементи за други работилници, като използвал техника, която овладял във Франция – гравитационно леене в калъпи от ковано желязо. Постепенно започнал да произвежда и готови за употреба кухненски потреби.

Следва една част от историята, в която дългото ми ровене из разни източници не внесе яснота, а напротив – още повече я замъгли. Не разбрах добре как точно и от кого бива изобретена кафеварката Мока експрес. Може би трябва да отделя повече време и да се запозная с документи от епохата. Но да се върна на известните ми факти.

Очевидно потребност от домашна кафеварка е имало, защото по онова време кафе се пиело основно навън, в барове и кафетерии, където имало специални големи машини с високо налягане – вече било измислено еспресото! В края на 19-ти век като алтернатива се появяват кафеварките napoletana и milanese, които улеснявали домашното варене на кафе и за които бих разказала отделно, защото към първата имам особена слабост.

И значи, според корпоративната легенда, тъй като Алфонсо бил осъзнал наличието на пазарната ниша “качествено и силно кафе в домашна обстановка”, идеята как да я запълни му хрумнала докато наблюдавал как жена му пере (според едни източници, а според други – как перат жените в селото) – прането се варяло в големи казани с тръба в средата, през която врящата сапунена вода се засмуквала нагоре и се преразпределяла над дрехите.

Ето тук сега почва да ми става неясно – как точно тази идея се превръща в кафеварка? На едни места пише, че Алфонсо дълго правил прототипи докато се стигне до дизайна, устоял и до днес. На други – че придобил изобретението на някой си Луиджи да Понти, за когото не намирам никъде да се споменава освен в статиите, в които се разказва тази история. На трети места пък пише, че същият Луиджи работел за Алфонсо и заедно конструирали и майсторили. Наложило се да се видоизменя сплавта и да се играе с дебелината на стените, за да не се пука металът от налягането, да се добави малка клапичка, да се измисли как точно течността се излива в каничката отгоре…

Отделно от това Алфонсо, макар и отличен майстор, не бил дизайнер в сегашния смисъл на тази дума – поради което до голяма степен изкопирал външния вид на кафеварката от луксозни дизайнерски съдове, които се продавали в Милано. Вещ изследовател на кафето, алуминия и тяхната взаимовръзка, например, изтъква с илюстративно доказателство, че в един брой на списанието за архитектура и дизайн La Casa Bella от 1932 г. е публикувана снимка на сервиз на Henin с канички за кафе и мляко, на които силно прилича завършената година по-късно Moka Express.

01111161

И така, през 1933 г. кафеварката, състояща се от три части, е вече факт – първоначалният й вид се променя съвсем малко в годините оттогава насам: от изпъкнала долната част става конична, а дръжката и хватката на капачето само в началото са били дървени. Принципът й на работа е наистина елегантен и прост: в долната част (контейнер) се налива вода, в контейнера се поставя фуниевиден филтър, пълен със смляното кафе, отгоре се завърта нещо като каничка с капаче, като всичко е добре уплътнено, така че, когато цялото се постави на котлона и водата в долната част заври, тя бива избутана през фунийката нагоре, през кафето към каната.

И все пак през следващите години кафеварката не се превръща в потресаващ пазарен хит. Първоначално я продава самият Алфонсо на ежеседмичните пазари в градчетата в региона. После почва да прави доставки за магазини, но не прави крачка към индустриализиране на производството или завладяване на масовия пазар. До началото на войната продава по не повече от 10 000 бройки на година.

Истинският възход на продукта идва след края на Втората световна, когато на сцената излиза синът Ренато, завърнал се след няколко години, прекарани във военнопленнически лагер. Ренато бил опитен в металолеенето, но освен това имал визия и търговски нюх. През 1946 година той пуска затворения през войната цех на баща си и предприема дързък ход – започва да произвежда само един продукт, кафеварката, като същевременно пуска няколко размера за различен брой кафета. Паралелно с това подема масирана рекламна кампания – във вестници и списания, по радиото, на билбордове. В началото дори финансира всичко това със заеми, защото осъзнава колко е важно да се отличи от нароилите се имитатори, да се набие в съзнанието на потребителите и продавачите като марка. Години наред по време на Панаира в Милано той правел всичко възможно навсякъде да висят постери на Moka Express. Постерите гласяли: „in casa un espresso come al bar“ – “домашното еспресо – като това в бара”. Стремежът бил всячески да се привлича вниманието: на панаира през 1956, например, пред шатрата на фирмата била поставена скулптурна група, представляваща огромна кафеварка, от която се изливала струя кафе в съразмерна чаша.

Тук се появява и мустакатото човече – символ на компанията, l’omino coi baffi. Вероятно основната идея е била емблемата да се поставя на всички изделия, за да ги отличава от конкурентните. Наред с това мустакатият чичко става и главен герой във всички реклами – печатни, по радиото и телевизионни. На практика e една от основните фигури в Carosello (Въртележка), най-популярното предаване на единствената тогава италианска телевизия – нещо средно между рекламен блок и развлекателна програма, излъчвано веднага след вечерните новини цели 20 години – от 1957 до 1977. Шоуто е толкова обичано, че в Италия имат фраза, подобна на българската “След Сънчо”: “dopo Carosello, tutti a nanna” (след Carosello всички да си лягат).

Рекламните филмчета в Carosello са разточително дълги според сегашните ни представи, тези на Биалети стигат и до 5 минути! Много от тях се въртят около ключовата фраза Sembra facile! (Изглежда лесно!) – например, показва се някаква проста на пръв поглед задача в домакинството като поправяне на капещо кранче или приготвяне на определено ястие, после се вижда, че не е никак лесно, след това се прави паралел с правенето на кафе, което също изглежда лесно, но се изисква опит, внимание и добра кафеварка… Omino-то е много забавен, наперен, говори бързо, а докато говори всичко, което казва, се изписва на лицето му от бързо сменящи се букви на мястото на устата му.

Ето едно клипче, в което се разказва за приготвянето на фритата, а накрая се стига до хубавата кафеварка Мока Експрес.

Ще спра дотук с нетолкова кратката моя извадка от историята за дребния мъж с мустаците, кафеварката Мока експрес, двамата Биалети и тяхната компания. Тази история се оказа толкова интересна, че ме държа любопитна с дни – оказа се, че зад малката метална машинка стои плетеница от нишки: историята на Италия и Европа в края на 19-ти и началото на 20-ти век, двете световни войни, фашизма, икономиката на Италия, развитието на металознанието, рекламните похвати от онва време, дизайнерските концепции на различните школи и т.н. и т.н. Направо не остана място да дам ценни указания за ползването на macchinetta-та – другия път.

 
 

Българското представление „Паякът“ заминава на американско турне

| от chronicle.bg |

Ако не сте гледали представлението „Паякът“ на режисьорския тандем Йордан Славейков и Димитър Касабов, сте пропуснали едно от значимите събития в българския театър през последното десетилетие.

Историята на сиамските близнаци Марта и Мартин, така прецизно, пълнокръвно и въздействащо пресъздадена от Пенко Господинов и Анастасия Лютова, е от онези театрални представления, които стискат зрителя за гърлото и не отслабват безпощадната си хватка много след излизането от салона.

Ако сте от театралните фенове, които харесват „Комиците“ и обичат да ходят на театър „да се посмеят малко“, може да спрете да четете този текст веднага. „Паякът“ е метафорична илюстрация на най-черните човешки характеристики и разказ за начините, по които те изпълзяват навън и изменят реалността. Иначе казано – постановката едва ли ще ви разсмее и разсее.

„Паякът“ е едно от най-награждаваните български театрални представления и сега заминава на 20-дневно турне в Америка.

Презокеанската обиколка на „Паякът“ е по покана на няколко родни институции и организации в Америка – Българския културен център в Сиатъл със съдействието на Генералното Консулство на РБ в Лос Анджелис, BG Voice Chicago и BG Еvents NYC.

Както вече споменахме, пиесата е написана и режисирана от Йордан Славейков и Димитър Касабов, а актьорите Пенко Господинов и Анастасия Лютова, които са тандем и в живота, влизат в кожата на брат и сестра, сиамски близнаци, непосредствено преди операция по разделянето им.

Преди американските дати постановката ще бъде показана на 20 януари, петък, на сцената на ТР „Сфумато“.

The-Spider-American-Poster-270872-500x0

Пътуването на „Паякът“ до Америка е своеобразно завръщане след като през лятото на 2013 г. проектът беше показана на престижната сцена на Бродуей в рамките на 17-тото издание на международния театрален фестивал New York International Fringe Festival.

Тогава актьорите Пенко Господинов и Анастасия Лютова изиграха общо 5 представления със субтитри изиграха пред американска публика.

Пиесата беше отличена от американските театроведи и журналисти, като получи блестящи рецензии в изданията на New York Times и The Village Voice. Популярният нюйорски безплатен седмичник за култура и изкуство The Village Voice излъчи българската пиеса „Паякът” като най-добра сред 10 топ спектакъла, показани на най-големия мултиартистичен фестивал в Сверна Америка – New York International Fringe Festival. Играта на българските актьори  Пенко Господинов и Анастасия Лютова беше аплодирана и от журналистът Scott Heller в неделно издание на New York Times, където в пространствена рецензия обсипа със суперлативи българската постановка.

Заглавието се играе вече 6 години на българската сцена с над 65 представления. Има в портфолиото си номинация А’Аскеер 2011 за съвременна българска драматургия, номинация за “Полет в изкуството” 2012 от Фондация Стоян Камбарев. Награди за ней-добър театрален експеримент и за най-добра актриса на Анастасия Лютова от фестивал „Артокраина“ Санкт Петербург 2013, приз за най-добър театрален дует от театрален фестивал „Славянский венец“ – Москва 2013.

Какво каза един от режисьорите, Йордан Славейков, за предстоящото турне:

Това пътуване стана възможно благодарение на енергията на една българка, която живее отдавна в Америка – г-жа Елка Русков. Още преди  три години и половина тя прочела в New York Times рецензия за нас и си казала, че иска да се срещнем. През 2015-та тя дойде в София и гледа „Паякът“. Около една година организира това турне – свърза българските общности и българските културни институции зад граница. Тя направи мрежа от контакти, за да се случи това пътуване. В Чикаго, където живее значителна част от българската общност зад океана, вероятно ще имаме две представления – едно след друго.

Едновременно ще вървят субтитри на английски на всички места, за да може и местна публика да има възможност да ни гледа. В Ню Йорк билетите вече  чудесно се продават сред англоговорящи. Може би това се дължи на факта, че по някакъв начин сме познати в този град и че имаме имаме професионални и бизнес отношения с хората, които представляват театралната общност. Те с голяма радост канят свои приятели англоговорящи. В Ню Йорк публиката ще бъде минимум 50 на 50 – наши сънародници и американци с отношение към театъра.

Преди всичко искам да подчертая, че не отиваме в Америка, за да  умиляваме родната българска публика.

Отиваме да покажем една различна гледна точка на темата за отношенията в двойка. Опитахме се много критично и честно да сложим на масата проблемите в едно партньорство – в случая са брат и сестра, могат да бъдат и син-баща, майка-дъщеря и т.н..  Подходихме към тях честно и безкомпромисно, говорим за неизричани, непомислени, премълчавани неща.  За неща, за които обикновено не се говори, тъй като хората обичат да замитат боклука под килима и да се правят, че боклук няма.

 
 

Омара Портуондо празнува 70 години на сцената в София

| от chronicle.bg |

Омара Портуондо Buena Vista Social Club, която прослави кубинската култура по целия свят, ще отпразнува живота и музиката по най-подходящия възможен начин – със специално турне.

Кубинката ще отбележи своя 85-и рожден ден и 70 динамични години на сцената заедно с изключителни гост-звезди и ще ни припомни, че изкуството няма възраст, а само качество. По изрично желание на легендарната певица, София е една от спирките в тази фиеста, която ще отрази различни аспекти на дългата ѝ кариера, минавайки през най-обичаните класики, любовта ѝ към елегантното кабаре, паметните години с Buena Vista Social Club и настоящите ѝ творчески търсения.

На 28-и април, в зала 1 на НДК, Омара Портуондо ще ни отведе на едно задушевно прощално пътешествие с кубинската музика.

Omara_Portuondo_Sofia

Омара израства в Хавана. На 15 години започва да работи като танцьорка в бляскавия клуб Тропикана, където сестра ѝ е певица. Силата ѝ обаче също се оказва пеенето – от работата ѝ с пианиста Франко Емилио се ражда нов стил  –  “fillin” (feeling), а Омара се превръща в Кралицата на филинга – тази симбиоза между джаз и бразилска боса нова.

Кариерата ѝ се развива в женската формация Cuarteto D’Aida. По това време квартетът подгрява едни от най-големите звезди като Бени Море, Едит Пиаф, Бола де Ниеве и Нат Кинг Кол, а клуб Тропикана е в своя пик на популярност и успех.

В кризисната точка от американско-кубинските отношения сестра ѝ и много други музиканти остават в Маями. Омара решава да се върне в Куба, а там се е отворила празнина, благодарение на която  кариерата ѝ процъфтява – първо с реформирания Cuarteto D’Aida, а след 1967 г. и като солов артист.

През 1997 г., когато се очаква да намали темпото, проектът Buena Vista Social Club се отразява на творческия ѝ живот и известност по целия свят. Едноименният филм на Вим Вендерс предизвиква фурор, а Салман Рушди нарича годината „лятото на Buena Vista”.

Соловият албум на Омара от 2000 г. взима Грами, следват редица записи и турнета, както и звездни колаборации, като тази с кубинския джаз пианист Чучо Валдес. Тя е първата жена на поста Международен посланик на Червения кръст. В последните години има концерти по целия свят, от Royal Opera House в Лондон до Latin Passion festival в Хонконг.

На 28-и април в зала 1 на НДК ще имаме възможността да се докоснем до една ера, чийто завеси бавно и елегантно се спускат, оставяйки публиката винаги да иска още.

Билетите за концерта на Омара Портуондо са на цени от 50 до 110 лв. и са достъпни в бензиностанции OMV, The Mall, Билетен център НДК, Български пощи и мрежата на Eventim.bg.

 
 

Bulgaria Air пуска промоционални билети в 4 посоки

| от chronicle.bg |

Bulgaria Air  започва зимна кампания с полети на специални цени до Рим, Мадрид, Лондон и Прага.

До 20 януари националният превозвач предлага двупосочни самолетни билети от София до Рим от 86 евро. Пътуването до Лондон и обратно е на цена от 139 евро с билети, закупени до 31 януари. До 23 януари авиокомпанията предлага двупосочни самолетни билети до испанската столица Мадрид на крайна цена от 129 евро.

В момента тече и кампания на Bulgaria Air за пътуване до Прага. До 22 януари двупосочните самолетни билети от София до чешката столица се предлагат на цени от 164 евро и ще могат да се използват до 31 март.

Полетите до изброените четири дестинации са на атрактивни цени и за пасажерите от Варна, като са осигурени удобни трансфери през София.

В цената на всички самолетни билети на Bulgaria Air се включват летищни такси, чекиран багаж до 23 кг и ръчен до 10 кг, кетъринг на борда, безплатен избор на място в самолета и чек-ин.

Подробности за полетите, цените на билетите и резервации можете да намерите на уебсайта на авиокомпанията. 

 
 

Една ябълка на ден…

| от |

Едно време на софийските психоаналитични семинари идваха големи имена от лаканианската школа във Франция. Неистово умни хора изнасяха лекции от трибуната, докато една шепа жадни за знания студенти и формиращи се аналитици стояха и ги слушаха. На всеки семинар обаче неизбежно се случваше нещо интересно. Горе-долу по средата пристигаше една жена с раница и по пет торби във всяка ръка, сядаше най-отзад и започваше да шушка с пликовете, вадейки от тях пластмасови бутилки с жълта течност, различни по големина чаши и кило ябълки, които започваше да реже с джобно ножче и да похапва с шумно дъвчене.

Оттогава ябълките винаги са ми били червена лампичка за опасност, а откакто журналистката Илиана Беновска превърна ябълката в символ на българската журналистика, положението не се подобри.

По време на последната пресконференция на Росен Плевнелиев като президент на България, тя опита да приложи любимия си журналистически прийом – да замери политика с ябълка. Вместо всичко да мине с ахване и шеги, както при изпращането на френския посланик Ксавие дьо Кабан или при победната пресконференция на Румен Радев, този път НСО се намеси веднага. Беновска бе изведена от залата за пресконференции под съпровода на развеселените погледи на другите журналисти и мрачната физиономия на президента Плевнелиев.

Не е фатално, че си имаме персонаж, който смесва цирк и журналистика, вдигайки посещенията в родните онлайн медии и рейтинга на телевизионни емисии. Всеки има изконното право да се направи за посмешище. Но никой няма право да сгромолясва и без това не особено високото ниво на българската журналистика, превръщайки сериозни събития в нелепа смесица между лош театър и епизод на „Съдби на кръстопът“.

Довечера малцина ще са разбрали какво е казал Плевнелиев по време не прощалната си реч, но всички ще са разбрали, че Беновска отново е вилняла и много хора ще кажат, че това е „истинската“ журналистика – да задаваш „неудобни“ въпроси, да наричаш нещата „с истинските им имена“ и да караш политиците „да се чувстват неудобно“.

В социалните мрежи вече се заговори за цензура, а някои дори поставиха въпрос дали е трябвало от НСО да извеждат Беновска.

Да, естествено, че е трябвало. И именно това щеше да се случи във всяка държава, която наричате нормална.

В задаването на смислени, неудобни въпроси има достойнство и смисъл. Но в опитите за унижаване на президентската институция и клоунизирането на едно събитие от сериозно политическо естество няма нищо достойно.

Беновска се държеше като Мел Гибсън в „Смело сърце“, когато героят му крещи „СВОБОДА“, докато го бесят, и така угаждаше на нарцистичната си потребност да вижда в себе си лицето на българската журналистика. Лошото е, че има опасност някой погрешка да привиди в нея „истински журналист“, „отдаден професионалист“ или „смел човек“.

Секс закачките, които си разменяше Беновска с ген. Радев и Слави Трифонов през ноември, бяха смешни. Помните – отново ябълки, полюции, кой е мъж и кой не е.  Само че една шега, повторена повече от веднъж, спира да бъде смешна и става в най-добрия случай досадна.

Една от мерите за успешна кариера е да знаеш кога да се оттеглиш. Беновска, време е. Политическата сцена и без това си има достатъчно клоунади.