Масаж на бебето

| от |

Калинка Михайлова през последните 10 години работи в банка, където се занимава с обучение на служители.kalinka mihailova Води многобройни семинари за продуктови обучения и т.нар. soft skills знания, а също така провежда онлайн обучения. Самата тя става отново ученичка, когато излиза по майчинство. Присъства на множество лекции и курсове за настоящи и бъдещи родители, прочита солидно количество литература за отглеждането и възпитанието на деца. Обогатява придобитите знания ежедневно в отлеждането на своето малко дете, а практиката е най-добрия учител. В поредица от статии споделя своя опит в полза на младите майки.

Още от Калинка Михайлова 


 

Човешките същества се раждат по-слабо развити в сравнение с други видове бозайници. Например на животните им трябва обикновено няколко минути, за да почнат да ходят, докато на човешкото бебе му трябва около година. Малкото човече не може да се преобърне от едната на другата си страна поне до четвърти – пети месец, движенията му са много ограничени поне до шести – седми месец, когато започва да се учи да пълзи. Масажът на бебето е точно толкова нужен, колкото и на човек, който е лежащо болен, обездвижен, поради някаква травма или друго. Ако на последния не се прави физиотерапия, то неговото възстановяване ще е по-бавно. Масажът стимулира мускулите, които не се използват и задвижва лимфоотока. Полезен е за правилното развитие на костите, ставите, сухожилията. Не на последно място масажът на малкото бебе е още едно свидетелство за обич, всяка ласка стимулира не само физическото, но и умственото развитие. Времето за масаж е време и за закаляване и за общуване с малкото човече, бебетата истински се наслаждават на тези моменти.

В статията за къпане на бебето, говорихме за мазането му след баня с бебешко олио, тази процедура продължава да се прави с месеци след раждането, а времето след нея е най-подходящо да направите и масажа. Бебето вече се е отпуснало от банята, кожата е чиста и омазнена, стаята е приятно затоплена. През първия месец от раждането мазането с бебешко олио е напълно достатъчно, бебето е толкова крехко и малко, а кожата му е толкова деликатна, че правене на допълнителен масаж е трудно. Погалващите движения, докато го мажете, са достатъчни за отпускане на хипертонуса, характерен за новородените. Освен това през първия месец бебето свиква с това да стои голичко по-дълго време и да бъде докосвано и милвано. Първоначално може да се чувства уязвимо, когато е голичко, постепенно това време от деня става все по-приятно и бебето не иска да свършва.

След като сте подсушили бебенцето след къпане и сте намазали цялото тяло с бебешко олио (без косата и лицето) започнете масажа.

Ръчички: Вземете ръчичката на бебето все едно ще му целувате ръка. Правете поглаждащи движения с ръка, като започнете от китката към рамото – едно поглаждане от вътрешната част, едно от външната на ръката. Това, както и всички следващи движения се повтаря три – четири пъти. Следва масаж на пръстчетата на ръчичката – прави се с палец, от вътрешната част на дланта, като движението е от дланта към върха на всяко пръстче. След това от обратната страна на дланта поглаждащи движения с палец от основата на пръстчетата към китката. Следва правене на „гривнички” – с палец и показалец обхващате ръчичката и с леко стискане правим гривнички от китката до рамото през два-три сантиметра (избягват се всички стави, там не се стиска). Правим същото с другата ръчичка.

Гърдички: Слагаме длани на гърдите и ги придвижваме настрани с поглаждащи движения (без натиск). Леко слизаме надолу до края на ребрата. След това правим противоположно движение – от страните към гръдната кост събираме длани.

Коремче: С пръсти правим кръгово движение по посока на часовниковата стрелка – от шест часа до шест часа. Това се прави за задвижване на перисталтиката, за изхвърляне на излишните газове и помага при колики. С показалец и среден пръст на едната ръка правим черти на коремчето отгоре надолу, като пръстите са разтворени на около три-четири сантиметра и така пъпчето остава между пръстите.

Паласки и кръстче: Бебето продължава да е по гръбче. Масажираме паласките с цели длани, като движенията са напред – назад противоположни с двете ръце и подобни на лъскане на обувки. След това промушваме ръце под бебето и от средата на кръстчето (от двете страни на гръбнака) придвижваме пръсти по цялата талия към коремчето (накрая се получава плескане с ръце пред пъпчето).

Крачета: Свиваме ръка в юмрук и с кокалчетата правим движения нагоре-надолу по цялото стъпало на бебенцето. Придържаме крачето с другата ръка. Следва очертаване на контура на стъпалото с палец – от палчето надолу, през петичката и към малкото пръстче. Отгоре на стъпалото, подобно на това, което правихме на ръчичките, с нашия палец масажираме от основата на пръстчетата към глезена. Следва поглаждане с цяла длан на цялото краче – от глезена нагоре – отпред, отзад, последователно общо четири пъти. Правим гривнички на цялото краче – от глезена до горе, като избягваме ставите. Повтаряме процедурата с другото краче.

Пощипваме нежно цялото телце отпред и обръщаме бебето по коремче.

Гръбче: Поглаждаме цялото тяло с цели длани отгоре-надолу и после нагоре с обратното на дланите – като вълни. Следва масаж с пръстите от гръбнака настрани, като се слиза надолу до края на ребрата, върху бъбреците не. И след това събиращо движение от страни към гръбнака. Не се масажира върху гръбнака. Следва правене на черти от двете страни на гръбнака от горе до долу. Това става с две ръце, съответно с показалец и среден пръст събрани. По двете успоредни линии, които сме направили отстрани на гръбнака, този път с пръстите на едната ръка (показалец и среден) правим въртеливи движения и се придвижваме надолу успоредно на гръбнака, като се получава спирала от движенията ни.

Дупе: С цели ръце или само с пръсти правим кръгови движения на бузките на дупето, като с дясната е по посока на часовниковата стрелка, а с лявата е обратно на часовниковата стрелка. Следва размачкване на дупенцето, пощипване и пак кръгови движения.

С обратната страна на пръстите правим нежно барабанене по телцето, докато детето лежи по коремче и пак по цялото телце леко нежно пощипване, все едно минава пеперуда.

Този масаж продължава до седмия месец на детето, когато то вече почва да става по-подвижно и постепенно масажът се измества от правене на упражнения. Упражненията започват още когато детето е на два месеца и постепенно се увеличават, като се добавят нови, според възрастта. Има едно упражнения, което може да започне да се прави още когато детето е на един месец. Както лежи по гръб му свиваме крачетата в колената към коремчето. Пръстите ни са на тазобедрените стави, палците между коленцата. В това положение крачетата се разтварят настрани като жабче, докъдето бебето позволи. Упражнението се повтаря три – четири пъти. Така се прави масаж на тазобедрената става за профилактика на луксация. През следващите месеци се добавят нови упражнения, като те е най-добре да се правят, когато на бебето му се играе, в светлата част на деня, не е необходимо да е вечер след баня.

 
 

Поемете дъх! Том Харди е в „Табу“

| от |

Том Харди е един от чудесните британски екземпляри, които Обединеното кралство е внесло в редиците на Холивуд за последните няколко години. До него гордо стоят Том Хидълстън, Бенедикт Къмбърбач, великолепният Хю Лори, Джак О`Конъл и още, и още, и още… Том Харди обаче е единственият сред тях, който може да предизвика у теб възбуда и страх едновременно. Той е като заешката дупка от Алиса – искаш да скочиш, защото знаеш, че ще е вълнуващо и същевременно се притесняваш какво ще намериш на дъното.

След година на мълчание, номинация за „Оскар“ – за „Завръщането“ – и поява само в два епизода на третия сезон на Peaky Blinders Харди прави мрачно завръщане в калния и свръхестествен сериал “Табу“.

Какво е „Табу“? Сериал, продуциран от Ридли Скот, самият Харди и сценаристът на Peaky Blinders Стивън Найт. Той е мрачна и мърлява история за отмъщението, примесена с древни африкански магии, подмолни британски чиновници и Уна Чаплин за разкош. Всички те позиционирани в стар Лондон.

Историята проследява Джеймс Дилейни – буквално завърнал се от мъртвите мъж, където са го пратили злите езици преди 10 години, чийто баща умира внезапно, а Джеймс се оказва единственият наследник на парче каменна земя, което група британски чиновници и политици желаят силно, за да решат набързо лека неуредица с правителството на САЩ и Канада.

Дилейни, изглеждащ точно толкова смахнат за хората, колкото и баща му приживе, не планира нито да дава, нито да продава купчината камъни, които му се падат по право. Към този основен казус и очевидно основен конфликт в сериала, който се точи и разточва във всичките 56 минути в началото, се добавят бързата смърт на бащата, за която синът вярва, че не е случайна и любовта към полу-сестра му, в чиято роля е грациозната Уна Чаплин.

„Табу“ има великолепна атмосфера. Лондон в началото на IXX век е мърляв, кален, пълен с курви, бардаци и отхвърлени деца. Кучетата ядат трупове, а хората се отдават на низки страсти с дебелани. Между всички тях Том Харди крачи класно, потънал в кал до колене, в компанията на хрътка и сложил на главата си голям цилиндър.

Към тази среда се добавят и африкански митове и легенди, тъй като персонажът на Харди е прекарал последните 10 години в Африка под опеката на вуду магьосници и страшни жени с боядисани лица, които го преследват в сънищата му в късните доби на нощта, и неговата химия с останалите персонажи – от Уна Чаплин до Франка Потенте, която е похотлива и долна съдържателка на публичен дом, наместил се удобно в един от имотите му.

Първи епизод на „Табу“ обаче не ти казва нищо повече. Той само те въвежда в мрачната магическа обстановка, която смята да разгърне пред зрителите си впоследствие. Той създава среда, която да те възбуди или поне да ти стане любопитно, поставя възлите на всички връзки, които смята да развърже нататък и ти казва да чакаш. Седмица след седмица той, в компанията на Харди, ще ти разкрива нови и нови тайни от мрачния свят, в който живи и мъртви се срещат, а британецът, като блюстител на правдата, ще раздаде правосъдие накрая.

„Табу“ е един от вълнуващите сериали този януари, спор няма. Той носи големи очаквания и дава големи заявки. Дали без участието на Том Харди – като продуцент, актьор и един от създателите на шоуто – щеше да е толкова любопитен? Едва ли. Но Харди е класната британска чаша чай, която всеки е редно да изпие в един момент. А осем мрачни и възбуждащи епизода, звучат като добра идея да го направите именно сега.   

 
 

Брит Марлинг: Странното дете на Холивуд

| от |

Брит Марлинг е сценарист, режисьор, актриса и продуцент. Тя е странна, ръбата и доста различна от хората, които обичайно обитават привилигированата прослойка на един от най-богатите и известните райони в топлия Ел Ей.

Тя е неконвенционално изглеждаща. Има големи очи, рошава руса коса и крив нос. Тя не е холивудска красавица и същевременно е толкова запомняема, че видите ли странното й лице и разпиляната й руса коса на екран, трудно ги забравяте.

Доскоро позната на отбрана част от публиката на така нареченото фестивално кино, от края на 2016-а Брит успя да се намести по удобен начин и на по-комерсиалния пазар, след излизането на сериала на Netflix – The OA.

Покрай моменталния успех на Stranger Things, The OA някак остана в периферията на добрата телевизия, каквато всъщност той е. Освен сценарист и продуцент Брит Марлинг играе и главната роля в този свръхестествен трилър за незрящо момиче, което се завръща след изчезване от 7 години, с възстановено зрение и странна история зад гърба си, достойна за ушите само на 5 аутсайдера (побойник, бъдещо юпи-наркоман, дебела учителка, трансексуален младеж и дребно отритнато момче).

The OA беше подновен за втори сезон почти веднага след излизането си и е едно от вълнуващите, нови, доста различни и свръхинтересни неща, които може да видите по телевизията през тази година.

Брит Марлинг от друга страна пише и продуцира сериала, като на режисьорското място стои нейният приятел и партньор в правенето на кино – Зал Батманглидж.

След като завършва икономика в Джорджтаун, Брит отказва оферта за работа в офис, за да стане артист. Заминава за Холивуд и в продължение на 6 години работи всякакви неща във филмовата индустрия. В крайна сметка се изкачва до категорията „актриса“, но ролите които най-често й се предлагат за „на пищящи блондинки във филми на ужасите“, както казва самата тя. Затова Брит решава, че ще си напише роля, в която иска да се види и би участвала без да остане незабележима или с размазан писък на лицето, като от картината на Мунк, докато някой я коли в кадър.

Така, през 2011-а, след два филма – политическа история и късометражна sci-fi психария, се появява най-известното заглавие във филмографията на Марлинг – „Втората земя“.

„Втората земя“ е великолепен, фестивален, апокалиптичен филм за живота и изборите, които правим. Историята проследява появата на огледална Земя, която идва до нашата планета, и на която живеят същите нас, но направили всички онези избори, които ние не сме. Можеш да отидеш до другата Земя и да видиш другото си аз, ако пожелаеш разбира се. Марлинг е сценарист на проекта, режисьорът Майк Кахил прави дебюта си с него зад камера и разбира се, Брит играе двете главни роли – на аз и другото ми аз.

Докато работи по „Втората земя“ Марлинг пише и отново участва в друг свой независим проект, този път под режисурата на Зал Батманглидж. Филмът е Sound of My Voice и заедно с „Втората земя“ прави дебют на фестивала Сънданс. Sound of My Voice остава някак на заден план, но за сметка на това „Втората земя“ е номиниран за три награди и печели Alfred P. Sloan Feature Film Prize на Сънданс за Майк Кахил.

Оттам нататък кариерата на Брит някак поема свой собствен път. Тя пише, продуцира и играе във всичките си филми. Може да сте я гледали в „Изтокът“, където си партнира с Александър Скарсгард и Елън Пейдж. Покрай тяхната така наречена „афера“, която се раздуха по време на снимките на филма, Брит остава някак настрана. Тя обаче играе една от главните роли и е сценарист и продуцент на проекта. Междувременно се появява във филма на Робърт Редфорд The Company You Keep с Шая Лебьоф, „Арбитраж“ с Ричард Гиър и Тим Рот и I Origins – вторият режисьорски проект на Майк Кахил.

Някъде там започва и работа й по сценария на The OA, докато паралелно снима британската драма Babylon, която е мини-сериал. Веднага след финала му The OA взима цялото й внимание и тя довършва внимателно осемте епизода на първи сезон.

Днес Брит Марлинг може да каже, че е една неконвенционална звезда в една иначе стандартна индустрия. Тя е различна в свят, който иначе предпочита еднаквости. А ние пък предпочитаме нея.

В галерията горе може да видите част от ролите й, а после спокойно си пуснете The OA. Няма да съжалявате и за двете.

 
 

Българското представление „Паякът“ заминава на американско турне

| от chronicle.bg |

Ако не сте гледали представлението „Паякът“ на режисьорския тандем Йордан Славейков и Димитър Касабов, сте пропуснали едно от значимите събития в българския театър през последното десетилетие.

Историята на сиамските близнаци Марта и Мартин, така прецизно, пълнокръвно и въздействащо пресъздадена от Пенко Господинов и Анастасия Лютова, е от онези театрални представления, които стискат зрителя за гърлото и не отслабват безпощадната си хватка много след излизането от салона.

Ако сте от театралните фенове, които харесват „Комиците“ и обичат да ходят на театър „да се посмеят малко“, може да спрете да четете този текст веднага. „Паякът“ е метафорична илюстрация на най-черните човешки характеристики и разказ за начините, по които те изпълзяват навън и изменят реалността. Иначе казано – постановката едва ли ще ви разсмее и разсее.

„Паякът“ е едно от най-награждаваните български театрални представления и сега заминава на 20-дневно турне в Америка.

Презокеанската обиколка на „Паякът“ е по покана на няколко родни институции и организации в Америка – Българския културен център в Сиатъл със съдействието на Генералното Консулство на РБ в Лос Анджелис, BG Voice Chicago и BG Еvents NYC.

Както вече споменахме, пиесата е написана и режисирана от Йордан Славейков и Димитър Касабов, а актьорите Пенко Господинов и Анастасия Лютова, които са тандем и в живота, влизат в кожата на брат и сестра, сиамски близнаци, непосредствено преди операция по разделянето им.

Преди американските дати постановката ще бъде показана на 20 януари, петък, на сцената на ТР „Сфумато“.

The-Spider-American-Poster-270872-500x0

Пътуването на „Паякът“ до Америка е своеобразно завръщане след като през лятото на 2013 г. проектът беше показана на престижната сцена на Бродуей в рамките на 17-тото издание на международния театрален фестивал New York International Fringe Festival.

Тогава актьорите Пенко Господинов и Анастасия Лютова изиграха общо 5 представления със субтитри изиграха пред американска публика.

Пиесата беше отличена от американските театроведи и журналисти, като получи блестящи рецензии в изданията на New York Times и The Village Voice. Популярният нюйорски безплатен седмичник за култура и изкуство The Village Voice излъчи българската пиеса „Паякът” като най-добра сред 10 топ спектакъла, показани на най-големия мултиартистичен фестивал в Сверна Америка – New York International Fringe Festival. Играта на българските актьори  Пенко Господинов и Анастасия Лютова беше аплодирана и от журналистът Scott Heller в неделно издание на New York Times, където в пространствена рецензия обсипа със суперлативи българската постановка.

Заглавието се играе вече 6 години на българската сцена с над 65 представления. Има в портфолиото си номинация А’Аскеер 2011 за съвременна българска драматургия, номинация за “Полет в изкуството” 2012 от Фондация Стоян Камбарев. Награди за ней-добър театрален експеримент и за най-добра актриса на Анастасия Лютова от фестивал „Артокраина“ Санкт Петербург 2013, приз за най-добър театрален дует от театрален фестивал „Славянский венец“ – Москва 2013.

Какво каза един от режисьорите, Йордан Славейков, за предстоящото турне:

Това пътуване стана възможно благодарение на енергията на една българка, която живее отдавна в Америка – г-жа Елка Русков. Още преди  три години и половина тя прочела в New York Times рецензия за нас и си казала, че иска да се срещнем. През 2015-та тя дойде в София и гледа „Паякът“. Около една година организира това турне – свърза българските общности и българските културни институции зад граница. Тя направи мрежа от контакти, за да се случи това пътуване. В Чикаго, където живее значителна част от българската общност зад океана, вероятно ще имаме две представления – едно след друго.

Едновременно ще вървят субтитри на английски на всички места, за да може и местна публика да има възможност да ни гледа. В Ню Йорк билетите вече  чудесно се продават сред англоговорящи. Може би това се дължи на факта, че по някакъв начин сме познати в този град и че имаме имаме професионални и бизнес отношения с хората, които представляват театралната общност. Те с голяма радост канят свои приятели англоговорящи. В Ню Йорк публиката ще бъде минимум 50 на 50 – наши сънародници и американци с отношение към театъра.

Преди всичко искам да подчертая, че не отиваме в Америка, за да  умиляваме родната българска публика.

Отиваме да покажем една различна гледна точка на темата за отношенията в двойка. Опитахме се много критично и честно да сложим на масата проблемите в едно партньорство – в случая са брат и сестра, могат да бъдат и син-баща, майка-дъщеря и т.н..  Подходихме към тях честно и безкомпромисно, говорим за неизричани, непомислени, премълчавани неща.  За неща, за които обикновено не се говори, тъй като хората обичат да замитат боклука под килима и да се правят, че боклук няма.

 
 

12 роли на Джим Кери, които трябва да сте гледали

| от chronicle.bg |

Има филми и актьори, които трябва да присъстват в мозъчната ви видеотека. Да, да, „трябва“ звучи императивно, но наистина…как може да знаете какво е любов, ако не сте гледали Мерил Стрийп и Робърт Редфорд в „Извън Африка“ и какво може да знаете за актьорската игра, ако не сте гледали Де Ниро в „Шофьор на такси“?

Джим Кери е от онези актьори, които не се отличават с някаква бясна хубост, но имат по-важното: талант и специфични лица. Той е комик от доста ранна възраст, а кариерата му тръгва, когато напуска гимназия и започва да работи в комедийни клубове, за да подкрепи финансово семейството си.

Кери работи от време на време в телевизията и получава малки филмови роли, които в крайна сметка водят до сприятеляването му с Деймиън Уейънс. Оказва се, че братът на Уейънс – Кийнън Айвъри Уейънс – подготвял комедийно шоу за Fox. Шоуто се наричало In Living Color, а Кери получава работа в него. Единственият бял в шоуто, необичайният характер на Кери привлича вниманието на американците. В пресата е наричан „бялото момче от In Living Color“.

Успехът на Кери в In Living Color му спечелва главната роля в комедията „Ейс Вентура: зоодетектив“  (1994), чиято премиера е едва няколко месеца преди края на шоуто In Living Color. Филмът не се приема добре от критиците, но изненадващо става хит. През следващата година Кери играе в  „Маската“  и „От глупав по-глупав“ , като от втория филм печели $7 милиона.

След тези два филма вече е ясно: Кери е филмова звезда. През следващата година играе ролята на Гатанката в  „Батман завинаги“ , а после отново е в ролята на Ейс Вентура в „Ейс Вентура: Повикът на дивото“ .

Тези два филма му носят още два чека за няколко милиона долара. Предизвиква фурор когато се разкрива, че за следващия си филм („Кабелджията“) е получил $20 млн — рекордна сума за комедиен актьор. Вниманието, което се обръща на заплатата му, както и отрицателните отзиви и мрачния характер на героя в сравнение с предишните изпълнения на Кери, водят до провала на филма.

Въпреки постоянните успехи в комедията, Джим Кери поема предизвикателството и участва в „Шоуто на Труман“ (1998). Ролята му в този филм му донася Златен глобус за най-добра мъжка роля в драматичен филм.

Тъй като днес Кери празнува своя 55-ти рожден ден (абсурдно, но факт), ви предлагаме да разгледате галерията с 12-те ни любими негови роли.