Мармарис – Незабравимо Пътешествие в Бялото Великолепие

| от |

Галя Орманджиева

За тези авантюристични души, които искат да получат голяма порция красота за всичките си сетива и глътка екзотика, горещо препоръчвам да организират морската си почивка в очарователния турски туристически курорт Мармарис.

Първият ми досег с това невероятно кътче, събрало у себе си толкова много екзотика и хубост, завинаги ще остане в съзнанието ми. Още от самото начало това страхотно градче ме впечатли с чистотата и подредеността си, както и с прекрасния крайбрежен булевард с високи стройни палмови дървета, наподобяващ Сънсет булевард, но на Ориента. Пищната, бурно цъфтяща растителност на това забележително място по Средиземноморието се явява великолепно обкръжение за живописните, нижещи се в нескончаема редица плажове и с пълно основание градът е наречен от древния историк Херодот „най-красивото ъгълче от света”.

Дългата плажна ивица и гористата местност на Мармарис се съчетават по един изключително уникален начин. Тук усещаш силно как слънцето те целува по кожата, вятърът гали косите ти, а водната шир те поема в меките си прегръдки и ти усещаш, че си истински жив. Дори и при горещината от 42 градуса всичко изглежда толкова завладяващо –  от светлината на слънцето всичко блестеше като от приказките.

Тази перла на западното турско крайбрежие, чиито Лазурни брегове се къпят от солените води на Средиземно и Егейско море, е непрекъснато оживенa и предлага развлечения за всеки вкус. Тези като мен, които си падате по фотография, ще изпитате истинско блаженство – безброй живописни места и интересни хора от цял свят има край теб.

Местните жители са изключително топло-сърдечни, любезни и по южняшки емоционални и темпераментни; отличават се като истински полиглоти, а и много добри психолози. Наистина се радват, когато срещат българи в заведенията си и приятелски ни посрещат с обръщението „комшу, комшу!“, приканвайки ни на чашка кафенце и рахат лукум.

Омагьосващ с колорита си е известният и тук покрит пазар „Капалъ чаршъ“, в чиито многобройни улички с обсипани с пъстра стока магазини едва не се загубихме. Навсякъде са наредени стотици приятни кафенета на живописни площадчета и сладкарници с асортимент от вкусотии и огромен избор на сладолед – „дондурма”, каквито само турските майстори-сладкари могат да предложат. В такава невероятна атмосфера усещаш аромата на мирта и хората стават супер близки за отрицателно време, канят те на чайче и дълги раздумки, от които няма как да избягаш, посещавайки някое магазинче.

Мармарис – това за мен е и синоним на един наистина страхотен нощен живот, протичащ на така наречената “Улица на баровете” (Bar Street), където се организират разнообразни денс партита в десетките барове и дискотеки, събрани на огромна площ.

Сред светлата красота на природата, препълнените плажни алеи и духа на свободата от банановите горички всяка вечер се организират концерти в хотелите с  различни шоу програми – дамски и мъжки кючек, танца на Майкъл Джексън, традиционни народни ритми, хип-хоп и латино и др. А залезите в морето бяха едно от най-великолепните изживявания за нас. За туристите – любители на водни спортове се откриват неограничени възможности, в рамките на курорта има 3 чудесни аквапарка за развлечения на малки и големи.

Визитна картичка на Мармарис са: османската крепост “Мармара калеси” разположена в стария град с колоритните турски базари и Яхтеното пристанище, където всяка година се провежда регата.

Невероятно бяхме впечатлени, когато посетихме квартала на богатите в Мармарис – Ичмелер – (в превод “изгубеният рай”), разположен от морската шир до дъхава борова горичка. Неговият район привлича с белия мрамор, използван в изобилие тук, ароматните ярко зелени храсти на зокуми с бели, оранжеви, червени и розови цветове, спокойствието и уредеността във всичко. Тук именно е мястото, където се сливат топлите води на двете морета – Егейско и Средиземноморско.

В този свят на безкрайни пясъчни плажове по брега на морето, тихи палмови горички, хълмисти слънчеви терени, уникално вкусна кухня, приветливи турци и бързи мотори решихме да предприемем и еднодневно пътешествие с кораб към близкия град в морето Дайлян. Това беше съвършеното разтоварване. Перфектната организация на борда съчетаваше релаксиране с благоразположение на духа, отлично обслужване и приятна анимация и превръщаше пътуването в незабравимо преживяване. Пътувахме до прословутия плаж на застрашените от изчезване костенурки “Карета-Карета”, плаж признат за най-добър на света.

По-късно всичките хиляда пасажери ни разтовариха на по-малки интересни пърпорещи лодчици сред лабиринт от тръстикови растения.

Те ни отведоха до прочутите кални бани, където хубаво се позабавлявахме и нацапахме за млада, красива и стегната кожа, потапяйки се в извора с високо съдържание на сяра. Разходката ни продължи по течението на реката Даламан, по което смаяни наблюдавахме античните ликийски гробници от 3 500 г., издълбани само с човешка ръка на отвесни високи скали. Любувахме се също така и на древни останки от античния град Каунос. Руините са разположени между сладководното езеро Койджегиз и Средиземно море, на брега на един от многобройните канали в долината Дайлян. Преживяхме един изпълнен с безброй чудесни моменти ден!

По един невероятен начин тук се докоснах до прекрасната комбинация от древност и съвременност! Изпитах едно наистина незабравимо пътешествие в бялото великолепие – Мармарис, с неговите вечно усмихнати и дружелюбни хора, които те карат да се чувстващ носен на ръце, истински турист, който твърдо да обещае, че непременно ще се върне за още доза екзотични емоции!!!

 

* * *

 

Тъй като за мен е изключително трудно да подбера едно единствено изображение, Ви изпращам прикачена снимка като картичка от прекрасните моменти на моето незабравимо преживяване в перлата на Турската Ривиера – Мармарис!!!

Marmaris

 

 
 

Instagram постави нов рекорд: 700 милиона потребители на месец

| от chronicle.bg |

Instagram обяви, че месечните й активни потребители вече са над 700 милиона, което е наистина впечатляваща бройка.

600-те милиона от миналата година са били задминати в средата на декември, което значи, че за по-малко от шест месеца Instagram е натрупала нови 100 милиона потребители. Това е нов рекорд за компанията, която досега нарастваше със 100 милиона на всеки девет месеца.

Трябва да се признае, че резултатите на компанията са заслужени. Instagram непрестанно прави подобрения в услугата, въвежда нови функции и дори видео излъчвания на живо, което задържа вниманието на все повече потребители. Най-вероятно социалната мрежа ще продължи да расте със същите темпове, поне ако продължи да полага толкова усилия.

 
 

Бързите коли на 21-ви век

| от chronicle.bg |

Днес рожден ден има Феручо Ламборгини! Той, разбира се, е създателят на колите Ламборгини и днес щеше да стане на 101.

Живеем в ерата на скоростта. Колие са естествен бенефициент от развитието на компютърните технологии. Преди компютрите контролираха колко по-малко неудобна да е седалката на пасажера и правеха шибидаха да се чупи по-лесно. Сега контролират диференциали, скоростни кутии, двигатели, всичко. При това с надхирургическа прецизност и бързина. В следствие на това колите станаха безобразно бързи.

По тези два повода в днешната ни галерия сме събрали най-бързите коли на 21 век. За сега. Насладете им се и съжалявайте, че си купихте закуска сутринта вместо да си заделите парите.

 
 

Онова, което интернет ни даде

| от |

Телефоните ни днес са милиони пъти по-мощни от апарата, с който НАСА са изпратили човек в космоса. Ние обаче ги ползваме, за да пишем коментари под видеата на Адел в YouTube за това колко Миле Китич е по-велик. Да оставим и че интернет даде живителна сила на троловете. Това са естествени негативи – като хората, които са против яденето на месо. Винаги ще има някой, който ще свикне последен с хубавото. Тъй като всяка революция върви със своите глупости, лесно е да се сещаме за тях.

По случай деня, в който се появява компютърната мишка, решихме да се съсредоточим върху позитивите, които интернет ни дава, но пренебрегваме с необяснима усърдност.

Google

Ако ми даваха по левче всеки път, когато някой ме пита глупост от рода на „коя е столицата на Азербайджан“, щях да седя на плажа на Малдивите и да пиша коментари под видеата на Адел в YouTube колко Миле Китич е по-велик.

Туториалите в YouTube

Джъстин Бийбър тръгна от YouTube. На сайта има всякакви уроци за всичко. Като почнеш от най-необходимите неща: оказване на първа помощ, оцеляване в пустошта, гримиране. И стигнеш до страхотни глезотии като:

гримиране.

 

Аудио книги

И преди да е станало мазало, искам да подчертая, че ситуацията не е или-или. Може и двете.

Някои хора „обичат да усещат книгата в ръцете си“. Хубаво. Не се съмнявам, че и едно време монасите са казвали на Гутенберг : „обичаме да усещаме перото в ръцете си“. Нищо лошо, кой каквото го кефи. Аудио книгите са подценявани, това ми е мисълта.

 

GPS

Ако едно време Калин Терзийски казваше, че Зелените са хубави, това е, защото не е виждал джипиес. Зелените са нищо пред тази технология. Няма да се луташ, няма да се маеш, няма ама това на тая пряка ли беше или на следващата. Цъкаш два пъти – аз съм тука, трябва да стигна там и то само тегли чертата. Ти само трябва да ходиш по нея. А ако се страхуваш, че те следят – да, следят те. Сергей Брин и Лари Пейдж (които само звучат, че са от Лед Цепелин, иначе са собственици на Гугъл) седят в офиса си и се чудят „Тоя па къде ще кърка тая вечер“.

 

Бонус:

Хапчета за всичко

За гъбички, за газове, за мускули, за сваляне на килограми, за простата, за по-надолу от простата. На практика тази медицинска част от интернет е като рекламите, докато вечеряте. Само, че на стероиди. Купени от интернет. А ако нямаме пари да си купим хапчета за всичко – споко. Един нигерийският принц иска да ни даде милиони долари.

 
 

„Историята на прислужницата“: какво трябва да знаете за сериала

| от chronicle.bg |

Когато през 1985 година канадската писателка Маргарет Атууд издава книгата си „Историята на прислужницата“ (The Handmaid’s Tale), светът е много различен. Романът е написан върху пожълтели листа и напечатан на германска пишеща машина, наета от Атууд, докато живее в Западен Берлин.

По това време Стената все още разделя обществото на две, а въздухът е наситен с усещането за Големия брат. Навсякъде цари чувство на недоверие.

В тази атмосфера се раждат светът на Гилаед и прислужницата Офред. В годините след създаването на романа, награждаван с редица престижни награди за литература,  Атууд винаги е казвала, че всичко, което се случва в нейната награждавана книга, е изградено по образ и подобие на неща от света около нас – от прислужниците на Яков в Библията до увеличаващите се нива на безплодие по света.

Това обаче не е спирало мнозина да се чудят дали Атууд всъщност не е пророк, особено като се има предвид как сериалът „Историята на прислужницата“ с участието на Елизабет Мос в ролята на Офред, се ситуира в 2017 година.

Действието в епизодите, създадени по романа, се развива в Гилаед – дистопично общество в близко бъдеще, в което темата за безплодието е водеща, а правата на жените са изпратени в миналото. За да гарантират приръста на населението си, властите в тоталитарната общност пращат млади и плодовити момичета в сексуално робство, за да помагат на заможните семейства да създават поколение.

Още преди премиерата на първия епизод от сериала, поддръжниците на Тръмп обвиниха шоуто в явен упрек към правителството му. Жени, облечени в костюми на прислужници, протестираха в Тексас срещу закон за абортите, а по време на женския марш през март имаше постери с известен цитат от книгата – „nolite te bastardes carborundorum“ („не позволявай на копелетата да те съсипят“).

Изглежда така, сякаш книгата е мрачно предсказание, в което Hulu са разпознали днешна Америка и затова са купили правата за създаване на сериала. Историята обаче е по-различна. Телевизията се заема със сериала през април 2016 година, когато Доналд Тръмп е кандидат за президент с малки шансове, а предизборната кампания тепърва се разгръща. Снимките на първи сезон са приключени около деня, в който новият американски президент полага клетва.

Това превръща „Историята на прислужницата“ в един от най-непреднамерено релевантните сериали в последните години.

Създателят на шоуто Брус Милър посочва, че ако сериалът по книгата на Маргарет Атууд звучи като анти-Тръмп изпълнение, то тогава авторката би трябвало да има умения за пътуване във времето. По думите му Гилеад има своя собствена политическа структура и тя е установена много отдавна.

Самира Уайли, една от звездите на шоуто и известен ЛГБТ активист, прочела книгата едва след като й дали ролята на Мойра – най-добрата приятелка на Офред. „Не бях запозната с „Историята на прислужницата“ на Маргарет Атууд, преди да прочета сценария. Невежо си мислех: О, виж, те са написали тази история за това време…точно сега, това е невероятно. След това да разбера, че е писана преди повече от 30 години, за мен беше ненормално“.

За Елизабет Мос, която е и изпълнителен продуцент на сериала, той е станал още по-тежък след изборите през ноември, след които епизодите изглеждат малко по-близки до реалността.

Мос и Милър са категорични, че някои сюжетни линии могат да напомнят за САЩ днес, но всъщност сериалът се занимава с много по-универсален свят и разглежда оригиналните теми, заложени в книгата на Атууд.

Сериалът по книгата на Маргарет Атууд може да се гледа в България по HBO.  Вижте в галерията жените в основните роли.