Мармарис – Незабравимо Пътешествие в Бялото Великолепие

| от |

Галя Орманджиева

За тези авантюристични души, които искат да получат голяма порция красота за всичките си сетива и глътка екзотика, горещо препоръчвам да организират морската си почивка в очарователния турски туристически курорт Мармарис.

Първият ми досег с това невероятно кътче, събрало у себе си толкова много екзотика и хубост, завинаги ще остане в съзнанието ми. Още от самото начало това страхотно градче ме впечатли с чистотата и подредеността си, както и с прекрасния крайбрежен булевард с високи стройни палмови дървета, наподобяващ Сънсет булевард, но на Ориента. Пищната, бурно цъфтяща растителност на това забележително място по Средиземноморието се явява великолепно обкръжение за живописните, нижещи се в нескончаема редица плажове и с пълно основание градът е наречен от древния историк Херодот „най-красивото ъгълче от света”.

Дългата плажна ивица и гористата местност на Мармарис се съчетават по един изключително уникален начин. Тук усещаш силно как слънцето те целува по кожата, вятърът гали косите ти, а водната шир те поема в меките си прегръдки и ти усещаш, че си истински жив. Дори и при горещината от 42 градуса всичко изглежда толкова завладяващо –  от светлината на слънцето всичко блестеше като от приказките.

Тази перла на западното турско крайбрежие, чиито Лазурни брегове се къпят от солените води на Средиземно и Егейско море, е непрекъснато оживенa и предлага развлечения за всеки вкус. Тези като мен, които си падате по фотография, ще изпитате истинско блаженство – безброй живописни места и интересни хора от цял свят има край теб.

Местните жители са изключително топло-сърдечни, любезни и по южняшки емоционални и темпераментни; отличават се като истински полиглоти, а и много добри психолози. Наистина се радват, когато срещат българи в заведенията си и приятелски ни посрещат с обръщението „комшу, комшу!“, приканвайки ни на чашка кафенце и рахат лукум.

Омагьосващ с колорита си е известният и тук покрит пазар „Капалъ чаршъ“, в чиито многобройни улички с обсипани с пъстра стока магазини едва не се загубихме. Навсякъде са наредени стотици приятни кафенета на живописни площадчета и сладкарници с асортимент от вкусотии и огромен избор на сладолед – „дондурма”, каквито само турските майстори-сладкари могат да предложат. В такава невероятна атмосфера усещаш аромата на мирта и хората стават супер близки за отрицателно време, канят те на чайче и дълги раздумки, от които няма как да избягаш, посещавайки някое магазинче.

Мармарис – това за мен е и синоним на един наистина страхотен нощен живот, протичащ на така наречената “Улица на баровете” (Bar Street), където се организират разнообразни денс партита в десетките барове и дискотеки, събрани на огромна площ.

Сред светлата красота на природата, препълнените плажни алеи и духа на свободата от банановите горички всяка вечер се организират концерти в хотелите с  различни шоу програми – дамски и мъжки кючек, танца на Майкъл Джексън, традиционни народни ритми, хип-хоп и латино и др. А залезите в морето бяха едно от най-великолепните изживявания за нас. За туристите – любители на водни спортове се откриват неограничени възможности, в рамките на курорта има 3 чудесни аквапарка за развлечения на малки и големи.

Визитна картичка на Мармарис са: османската крепост “Мармара калеси” разположена в стария град с колоритните турски базари и Яхтеното пристанище, където всяка година се провежда регата.

Невероятно бяхме впечатлени, когато посетихме квартала на богатите в Мармарис – Ичмелер – (в превод “изгубеният рай”), разположен от морската шир до дъхава борова горичка. Неговият район привлича с белия мрамор, използван в изобилие тук, ароматните ярко зелени храсти на зокуми с бели, оранжеви, червени и розови цветове, спокойствието и уредеността във всичко. Тук именно е мястото, където се сливат топлите води на двете морета – Егейско и Средиземноморско.

В този свят на безкрайни пясъчни плажове по брега на морето, тихи палмови горички, хълмисти слънчеви терени, уникално вкусна кухня, приветливи турци и бързи мотори решихме да предприемем и еднодневно пътешествие с кораб към близкия град в морето Дайлян. Това беше съвършеното разтоварване. Перфектната организация на борда съчетаваше релаксиране с благоразположение на духа, отлично обслужване и приятна анимация и превръщаше пътуването в незабравимо преживяване. Пътувахме до прословутия плаж на застрашените от изчезване костенурки “Карета-Карета”, плаж признат за най-добър на света.

По-късно всичките хиляда пасажери ни разтовариха на по-малки интересни пърпорещи лодчици сред лабиринт от тръстикови растения.

Те ни отведоха до прочутите кални бани, където хубаво се позабавлявахме и нацапахме за млада, красива и стегната кожа, потапяйки се в извора с високо съдържание на сяра. Разходката ни продължи по течението на реката Даламан, по което смаяни наблюдавахме античните ликийски гробници от 3 500 г., издълбани само с човешка ръка на отвесни високи скали. Любувахме се също така и на древни останки от античния град Каунос. Руините са разположени между сладководното езеро Койджегиз и Средиземно море, на брега на един от многобройните канали в долината Дайлян. Преживяхме един изпълнен с безброй чудесни моменти ден!

По един невероятен начин тук се докоснах до прекрасната комбинация от древност и съвременност! Изпитах едно наистина незабравимо пътешествие в бялото великолепие – Мармарис, с неговите вечно усмихнати и дружелюбни хора, които те карат да се чувстващ носен на ръце, истински турист, който твърдо да обещае, че непременно ще се върне за още доза екзотични емоции!!!

 

* * *

 

Тъй като за мен е изключително трудно да подбера едно единствено изображение, Ви изпращам прикачена снимка като картичка от прекрасните моменти на моето незабравимо преживяване в перлата на Турската Ривиера – Мармарис!!!

Marmaris

 

 
 

Диагноза „кучкар“

| от |

На пръв поглед кучкарите изглеждат като другите хора: имат очи, уши, носове, носят дрехи, ядат сандвичи и празнуват Коледа. При по-внимателно вглеждане, може да установите някои белези, които не са характерни за нормалните хора: топки косми в различни цветове, залепнали по палтата, топки, изскачащи от джобовете, свински уши за дъвчене в чантите, и най-очевидното: четириноги животни, влачещи се на каишка или тичащи свободно зад тях.

Дори когато тези знаци са налице, все още не е сигурно, че имате пред себе си истински кучкар. Винаги съществува възможността да се натъкнете на нормален собственик на куче, който не е обсебен от животното си, но трябва да сте наясно, че шансовете за това са много малки. Кучкарите са хора, които може да изглеждат като скучни членове на обществото, до момента, в който по улицата не мине бебе ши тцу, облечено в коледно елече. В този момент тези иначе примерни служители, свестни работодатели, добри родители и верни приятели, изпадат в амок и започват да подпискват и да издават нечленоразделни звуци на умиление и възхита. Кучкарите са хората, които пазаруват в HIT с отегчени физиономии до мига, в който не минат покрай зоомагазина, зад чиято витрина тримесечна болонка бори петмесечна немска овчарка, при която гледка тези странни хора се разтичат като локви върху количката с покупките. Кучкарите приличат на онези плюшени играчки, които изглеждат безопасно безмълвни и симпатични, докато не натиснете скритото в шкембето им копче, при което играчката започва да пее фалшива мелодия, мигновено пресъздаваща атмосферата на филм по роман на Стивън Кинг. Тези хора имат интегрирани бутони, които се активират при определени думи като „куче“, „кученце“, „любимец“, „разходка“, „зоомагазин“ , „играчка“ др. Изпуснете ли се да изречете на глас някоя от тези думи или лексеми, рискът кучкарят да ви припознае за „свой човек“ е огромен. И от този момент нататък започвате да се плъзгате стремглаво по наклонената плоскост на безкраен и безумен разговор, в който единствен герой е някой на име „Джако“ или „Сара“. Герой, който очевидно е обладал съзнанието на стопанина си и той несъмнено ще се опита да ви вкара в неговата матрица.

Вижте кои са петте абсолютно непогрешими признака, които трябва задействат пожарната аларма в главата ви, защото ако някой от тях е налице, си имате работа с кучкар:

1. Винаги, навсякъде, по всяко време, има космарлак

Повечето хора се борят с присъствието на косми в дома и по дрехите си, но не и кучкарите. Те не могат да заспят, ако във възглавницата им поне един час не се е валяло куче и не пият кафето си, ако в него не плуват поне три кучешки косъма. Лепките за изчистване на козина могат да срещнат в дома им, в колата им, в чантите им и в офиса им, но въпреки тях, космите са тяхна втора кожа. И те нямат против. Ако питате някой заклет кучкар, той ще ви каже, че ако се озове някъде далеч от кучето си за седмица, започва да страда от остра абстиненция от кучешка козина и започва да гали всякакви космати неща, само и само да се почувства по-близо до любимеца си. Ако видите мъж, който с психопатско изражение тайно гали косматото палто на някаква дама в трамвая или жена, която с налудничав поглед се хвърля да гали всеки пекинез, с който се размине по улицата – това са кучкари.

2. „Виж как гледа тук, докато й говоря за влиянието на червеевите дупки върху ръста на икономиката в Боливия, всичко разбира!“

Кучкарите придават на кучетата интелигентност, която би сложила Стивън Хокинг в малкия си джоб. Една позната, например, твърди, че нейното куче обича да гледа исторически филми и се разстройва от тъпи американски екшъни. Друг приятел пък е убеден, че кучето му разбира кога звъни синът му, защото вибрациите в тона на лаенето са различни, когато се обажда той, и когато звъни някой друг.

3. „Тук не е излязъл много добре, по принцип е по-фотогеничен“

Единствените хора, които могат да съперничат на кучкарите по досада, са майките на малки деца. Нищо не може да се сравни с упоритостта на млада майка или запален кучкар (от двата пола), когато трябва да ви покажат снимките на своите най-големи любови. Подобно на майката, кучкарят ще ви преследва като хрътка, за да ви покаже видео, в което дакелът му за първи път се среща с този необичаен по нашите ширини през зимата феномен – снегът. Той ще ви показва обширни галерии на смартфона си, в които померанът Тоби е заснет на маса, на стол, под маса, под стол, на диван, под диван, в парка, в планината, на тревичка върху покривка, на тревичка върху шал, че и директно върху тревичката, без нищо друго под себе си. Ще ви обяснява надълго и нашироко как Тоби има снимки пред катедралата във Варна, пред НДК, на Мадарския конник, Рилските езера, Царевец, Перперикон и къде ли още не. И няма да ви остави на мира, докато не се възторгнете на ръба на патологичния екстаз от нещата, които прави кучето му.

4. „I love dogs, because people suck“, „There are no ugly dogs, only ugly people“ и други афоризми

Въпреки че в обществото твърде рядко може да се намери ситуация, която да изисква реално избиране на куче пред човек или на човек пред куче, кучкарите често демонстрират, че кучетата са по-добри от хората. По-сърдечни, по-добри, безкористни в обичта си и винаги красиви. Тяхната кучелюбяща житейска философия често се бърка от другите хора с човеконенавистна, което поражда серии от спорове и злокобни вражди. Когато куче ухапе човек, те са убедени, че е било предизвикано. Когато куче се сбие с куче, те са сигурни, че стопанинът поне на едното, не го е възпитал достатъчно добре и това е причината животните да се сбият. Освен това, тяхното верую, заключаващо се във вездесъща обич към кучето, обикновено се изтипосва във формата на различни слогани, които красят чашите им за чай и тениските им.

5. „Не е достатъчно моето куче да е щастливо, трябва всички кучета да са щастливи“

Наскоро бях на бизнес среща с колежка, която водеше тежки финансови преговори с бъдещи клиенти. Във върховия момент на своя устрем да договори перфектната цена, тя чу кучешки лай, долитащ през прозореца. Преговорите бяха мигновено прекъснати, тъй като колежката изтича през прозореца и видя на улицата куче, което изглежда нещастно. Веднага се започна операция по спасяване: прибиране, пускане на обяви, организиране на група за намиране на собствениците във Facebook. Горките клиенти останаха да висят на масата с глупавите си бизнес предложения, а малкият кучо, набързо наречен „Топчо“, беше прибран на топло, закаран до ветеринарна клиника за преглед и обгрижен. Мечтата на кучкарите е 80% от държавния бюджет да бъдат отделени за построяване на приюти за бездомни кучета, с условия, които биха накарали мениджърите на Hilton да се срамуват в ъгъла. И не се съмнявайте, ако имат възможност да строят приюти с всеки излишен лев, те ще го направят.

Текста писа Цветелина Вътева. Кака на две красиви, фотогенични, ужасяващо интелигентни кучета. И един котарак. Собственик на много окосмени дрехи. Почитател на чая с козина. Досаден събеседник, тормозещ околните със снимки на кучетата си. Горд притежател на чаша с надпис „DOGS. Because people suck“. Мечтаеща за кучешки приюти с пет звезди и за продължителност на кучешкия живот поне колкото човешкия. И привърженик на идеята, че всички кучета заслужават да бъдат щастливи.

 
 

Фитнес треньор качи 32 килограма с благородна цел

| от chronicle.bg, по diply.com |

За всички нас, които не сме Крис Хемсуърт и магическата му диета, да поддържаш добро ниво на фитнес е много трудно. 35-годишният фитнес инструктор от Ню Йорк Адонис Хил знае какво е усилието да сваляш килограми, защото е преминал през това два пъти.

Когато е на 27 бизнесът на Хил се срива и той изпада в депресия и качва килограми. След това обаче открива фитнеса като своя страст и сваля цели 45 килограма.  Адонис превръща фитнеса и в кариера.

Половин десетилетие след личния си успех, Хил решава да помогне на своята клиентка Алиса да свали драстично количество килограми като самият той качва 32 килограма. Идеята е треньорът да мотивира клиента си като си постави същата цел и тренира заедно с него.

В крайна сметка, след месеци усилени упражнения и няколко фалстарта, Алиса успява да свали 26 килограма. Това е достатъчно близо.

 
 

WhatsApp спира за милиони стари телефони

| от chronicle.bg |

Ако използвате по-стар модел смартфон, то вероятно до месец ще трябва да се сбогувате с мобилното приложение за споделяне на информация и провеждане на чат-разговори WhatsApp.

Според официалното изявление на създателите, първите, при които ще бъде спряно функционирането на приложението са мобилните устройства със стара версия на Android, Windows и Apple. Това ще се случи до края на тази година. До юни 2017 от списъка ще бъдат зачеркнати и по-старите модели на Blackberry и Nokia.

Пълният регистър на платформи, при които поддръжката на WhatsApp ще стане невъзможна са – Android 2.1 и 2.2, Windows Phone 7 и iPhone 3GS/iOS 6. До юни чат приложението с над милиард ползватели няма да е валидно вече и за BlackBerry, включително за BlackBerry 10, Nokia S40 и Nokia Symbian S60.

„Искаме да фокусираме усилията си върху мобилните платформи, които имат най-широка употреба“, допълниха от дъщерната фирмата на Facebook.

 
 

Рецепта за тортиля

| от Росица Гърджелийска |

Готвенето през седмицата често минава през битовия дискурс на „Трябва да има нещо за ядене“. Но през уикенда имаме време за нещо по-гурме. Представяме ви рецепта на Росица Гърджелийска, която работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да пътува до интересни места по света. В блога на Росица www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

Тортилята е лесна за приготвяне, вкусна, че даже и диетична! Това е бърз начин да приготвите специална уикенд закуска или дори да вземете с вас за обяд в офиса.

Нужни продукти:

За царевичната тортиля:

2 ч.ч. царевично брашно

2 ч.ч. вода

2 яйца

сол и пипер

малко олио за тигана
За домашната майонеза:

1 жълтък

250гр олио (от гроздови семки ако имате възможност)

1 ч.л. висококачествена дижонска горчица

1 с.л. ябълков оцет

сока на 1 лимон

сол и пипер
Допълнително:

1 омлет

маруля

маслини

+ всичко останало, за което сърцето ви жадува!

Начин на приготвяне:

Разбийте яйцата и добавете към тях водата, брашното, сол и пипер. Разбъркайте, докато се получи хомогенна смес и оставете настрана да набъбне.

През това време може да направите майонезата като разбиете жълтъка и горчицата, използвайки миксер.
Бавно започнете да добавяте олиото, буквално капка по капка. Дайте си време и не бързайте. Сместа ще започне да се сгъстява.

Като стигнете средата на олиото, добавете оцета, който ще разреди и избели сместа.

Продължете бавно да добавяте олио, докато то свърши.

Добавете бавно лимоновия сок и продължете да разбивате. Сместа вече трябва да е почти напълно бяла и гъста точно толкова, колкото купешката.

Добавете сол и черен пипер по вкус.

Заемете се със тортилите. Загрейте няколко капки олио в незалепващ тиган. 

Разбъркайте сместа добре и когато тиганът се е нагрял, добавете 1 черпак и с кръгови движения направете палачинка. След 2 минутки обърнете палачинката и продължете да готвите още малко. Прехвърлете в чиния и захлупете с капак или покрийте с готварска хартия.

От сместа ще успеете да направите около 8-10 тортили.

Поставете 1 в чиния, намажете с майонезата, сложете марула, омлета, маслини и каквото още искате.

Завийте тортилята като дюнер и воала!

тортия