Марипоски* синдром

| от | |

books-text

Лилия Малинова

В кралството кралицата скучаела. Много скучаела. Кралят по цял ден се занимавал с неговите си неща и не ú обръщал никакво внимание.

За да не ú е скучно, кралицата решила да си вземе домашен любимец. Но понеже била кралица, не можело да е обикновено животно като куче или котка. Дори хамстерите, морските свинчета и лилигърите ú се стрували банални. Кралицата си взела кокошка.

Тази кокошка живеела в кралската спалня и много обичала да снася яйцата си върху възглавницата на краля. След като няколко пъти се събуждал с глава, цялата в яйца, търпението му се изчерпало.

-  Да го разкараш това пиле от стаята ми преди да съм го запознал с готвачката!- развикал се една сутрин кралят.

На кралицата изобщо не ú харесала частта с „моята стая“.

-  Как така твоята стая?! Половината от тази стая, както и от всичко останало е мое, дръвнико. Пише го в предбрачния договор. – развикала се кралицата.

Заформил се такъв скандал, в резултат на който били счупени три вази от китайски порцелан, две табуретки и една джаджа, която никой не знаел за какво е – подарък за сватбата. Стаята била разделена на две с паравани, здраво завинтени за пода, като вратата се паднала от страната на кралицата, та краля трябвало да се изнесе в стаята в другия край на коридора. На всичкото от горе, за да не би някой да помисли, че това е много смешно, кралят издал закон, в който се казвало, че всяка девойка, независимо от произхода си, която иска да се омъжи, трябва да отиде при него и да получи разрешение да се омъжи за когото той ú каже. Настъпил траур в страната. Момите, които отивали да молят царя да им разреши да се омъжат за този, когото обичали, били принудени са се женят за старци. Много предпочели да се хвърлят от скалата, право в морето. Настъпил невиждан дефицит на жени в детеродна възраст. Не се виждала никаква надежда.

Кралят имал най-добър приятел. Това бил графът на Лива, граф Рандал. Тъй като не си говорел с кралицата, кралят изпращал Рандал да носи посланията до другия край на коридора.

Кралицата имала най-добра приятелка -графинята на съседното на Лива графство Ливария, София. След като получела съобщението на краля от графа, кралицата пращала София да предаде отговора.

По цял ден Рандал и София не правели друго освен да носят съобщения от единия до другия край на коридора. Вечерта обаче кралят и кралицата толкова се вбесявали, че виковете им се чували толкова ясно, та графа и графинята нямало нужда да казват каквото и да е. В средата на коридора имало пейка, на която двамата сядали, и под съпровода на кралските крясъци дълго разговаряли.

Минало какво се минало и кралицата забелязала, че приятелката ú не е така жизнена и весела както обикновено. Била разсеяна, откровено скучна и изобщо не била себе си. Кралят забелязал същите симптоми и у графа. Там нещата били даже още по-лоши. Рандал не спирал да говори несвързано за залези, цветя и брошки.И двамата се оплаквали, че „сякаш имали пеперуди в стомаха“. Кралят и кралицата толкова се притеснили за приятелите си, че се случило това, което мнозина вече не вярвали, че е възможно да се случи – събрали се в една стая и разговаряли нормално и без кръвопролития.

След семейното съвещание, на което се обсъдили симптоми като неадекватност, разсеяност, скучно поведение, бледа кожа и какво ли не още, двамата владетели извикали „Най-добрия лекар на годината“ в кралството. Той прегледал двамата неадекватно държащи се и скръбно съобщил на кралската двойка, че приятелите им са прихванали хронична форма на Марипоски* синдром.

- Това е заболяване- казал лекарят- което продължава с години – и има летален край. Ще ги постовя под карантина за една седмица и ако не настъпи подобрение, значи нищо не може да се направи.

Затворили графа и графинята в една стая и обявили карантина. Никой не влизал при тях освен една стажантка – прислужница, последна година в колежа за прислужници, която три пъти на ден им носела храна и от каквото друго имали нужда.

Кралят и кралицата така се уплашили, че се сдобрили. Кокошката, която била попаднала от другата страна на параваните умряла от глад и свършила в кухнята. След като параваните били махнати кралят отменил закона и хората отново заживели щастливо. А Момичетата още по-щастливо. След една седмица карантината била отменена и Рандал и София обявили, че ще се женят. Докторът пък обявил, че София е прихванала паразит, който обикновено престоявал в организма девет месеца и после сам си излизал. Било често срещано явление при младите семейства, които обикновено толкова се привързвали към тези паразити, че си ги гледали и след като излязат.

За да отбележи сдобряването си с кралицата, кралят ú подарил аквариум с рибки, донесени специално от река Амазонка. Той вече обръщал много внимание на жена си. Пък рибките били хранени само от сгафили някъде хора.
–––––––––––-
* mаriposa (исп.ез.) – пеперуда

 
 

RIP, авторско право

| от |

Днес е Световният ден на авторското право. Ура! По принцип, на световния ден на СПИН раздават презервативи. На Св. Валентин се раздават презервативи. На световния ден на авторското право съответно трябва да се раздават авторски договори. Искаме авторски договори. Презервативите не са като бананите по комунизма – има ги целогодишно. Тоест са като бананите по демокрацията. Авторското право обаче не е.

Скоро ми подариха грамофон. Лошото на грамофона е, че не можеш да дърпаш нелегално плочи. Можеш да дърпаш нелегално чанти и да си купуваш плочи, но това не е елегантно. Тоест, в последно време плащам за музика. Хубаво ли ми е? Не. Ще отида ли тази събота на битака на лов за грамофонни плочи? Да. Хайде, съдете ме!

Чувството отново да се допреш до този най-екзотичен елемент в света на музиката – авторското право, е приятно. Дали заради ретро тръпката, която някои хора, най-често млади, наивни момичета, изпитват, когато вдишат завладяващия аромат на плесента в старите книги. Или заради латентна хипстърия. Няма значение – кеф цена няма, нали? Затова ставаме рано-рано сутрин за работа. Със сигурност не се чувствам по-добре, когато плащам за музика, все едно съм спасил дърво или съм бил веган 10 минути, пощадявайки половин кокошка, или съм изключил водата, докато си мия зъбите, за да не вземе да остане планетата без вода, не. Просто има нещо приключенско в самия процес на търсене, а и звукът е готин. Нали знаете приказката „Ако отидете в дома на някого и там няма книги, не правете секс с него“. Позволете да парафразирам: „Ако отидете в дома на някого и там има грамофон, вижте за книги и ако няма книги, подхвърлете му няколко и след това правете секс“. Разбира се, това не означава, че всичко, което слушам, е от грамофон. Къде ще намеря плоча на Ку-ку бенд и Слави Трифонов?

Което ни довежда до: Денят на влюбените си има Св. Валентин, а денят на авторското право си има Св. Сиромахов. Да, ще засегнем и това, няма как. Нека разясним с две думи казуса „Народа срещу Иво Сиромахов“ – нашата теза е, че той ни краде статусите, неговата теза е, че веднъж щом си изложил нещо в социалната мрежа, то става народно творчество и е свободно от права.

И все пак… Когато някой напише например шега във фейсбук, отгоре седи името му, отдолу шегата му. Когато Иво вземе тази шега – отгоре седи името, отдолу шегата на човека. Едно е да препечаташ „Дракула“ от Брам Стокър, която няма авторски, и да я продаваш в книжарниците си. Съвсем друго е да я препечаташ и вместо Брам Стокър да пише „Автор: Сиромаха“. Иначе всички мебели, които имам от Икеа, ще са марка „Мартин“.

Не ви карам, очевидно, да спазвате на хората авторското право. Ако бях взел някакви пари по някаква програма – да, но иначе би било глупаво и наивно. Но това, което бих поискал от вас е: идете днес след работа в някой бар, поръчайте си едно уиски и го ударете на екс за правото хората да защитават интелектуалния си труд. После идете в друг бар, където уискито е менте, ударете отново едно на екс и избягайте. Така пазите алкохола оригинален и подпомагате творците по най-добрия начин.

 
 

Дъщерята на Еминем порасна

| от chronicle.bg |

За първи път чухме за Хейли Скот през 2002 година, когато татко й пусна „Hailie’s Song“. В нея Еминем обяснява как тя е дала смисъл и стойност на живота му и колко се гордее, че е неин баща. Тогава тя беше едва на 7.

В песента осен любовта към дъщеря си, Еминем изразява и омразата към майка й – Кимбърли Ан Скот или накратко Ким.

Въпреки, че знаем за Хейли още от началото на рап кариерата на баща й, тя води изключително личен живот. До скоро – когато реши да се появи в социалните мрежи.

Еминем и майката на Хейли – Ким, се запознават в гимназията. През 1999 година се женят, 4 години след като се ражда дъщеричката им. През 2001 обаче семейството се развежда. Горе-долу по това време Маршал получава обвинения, че текстовете на песните му са агресивни към жените, и в частност към Ким, която той твърди, че ще убие. Да не говорим, че по същото време рапърът трябва да се справя и със зависимостта си.

През 2006 година Еминем и Ким се женят отново, но и се развеждат отново само след няколко месеца. До 2010 година успяват да се помирят, а 4 години по-късно в песента си „Headlights“ той й се извинява публично и казва, че я обича. В момента двамата продължават да са разделени.

Това идва да ни покаже колко трудно детство е имала Хейли. Днес тя е на 21 години и най-накрая е смятана за възрастен от законите на САЩ. Акаунтът й в Instagram е на около 6 месеца, но напоследък тя започна да поства в него все повече и повече снимки.

Какво знаем за нея можете да видите в галерията ни.

 
 

Déjà Vu или да градиш бъдещи спомени

| от Ана Динкова |

Колко истории има около виното, за виното и след виното – истории, които са се превърнали в спомени, в разкази, в романи. За разлика от многото други напитки, виното носи особен дух, класа, и винаги има характер – дали добър или лош, следва да се разбере сетивно.

Виното някак естествено предразполага към споделяне с хора, както и за комбиниране с храна, пък било то и малки хапки, сирена или леки мезета, пинчос, тапас – зависи къде сме и най-вече с кого сме.

Нека ви разкажа повече за вината от серията Déjà Vu. Първото, което ме грабва в тях, е колко добре подхожда името “Déjà Vu” на концепцията, че виното е в началото на велики истории…

„В настроение за вино“ е посланието на марката, което подкрепям безусловно.

Вината Déjà Vu на Винарска изба Братя Минкови са произведени от внимателно подбрани собствени лозови масиви в Карнобатския край. Избата разполага с над 4 200 декара собствени лозя, което дава възможност да се подберe най-подходящото грозде за направата на всяко вино от серията.
Името Déjà vu е елегантна подсказка за това, че сортовете, използвани за създаването на вината от серията, произхождат от Франция. В същото време тези вина са направени от лозя расли на родна почва и гроздето носи характера и спецификата на родния климат – точно както и значението на фразата déjà vu – нещо, което сякаш вече сме преживели, познато и ново едновременно.

Пролет е, дните стават дълги, светли, топли – и естествено водеща роля заема бялото вино.

Déjà Vu Совиньон Блан и Семийон е едно много нежно вино, като усещането за финес и свежест идва още от отварянето на бутилката и наливането в чашата, в която забелязваме красивия светло-жълт цвят с игриви зелени отблясъци. Второто, което забелязваме е „носът“ или ароматът, в който улавяме нотки на чемшир, коприва, зелена ябълка и леки цитруси. Но всеки може да открие нещо свое, като мириса на прясно окосена трева по време на разходка в парка в някой слънчев пролетен следобед. След като отпием от виното откриваме и минерални нюанси, които придават една кристална свежест. После следва и леката пикантност, която дава на виното характер и индивидуалност. Вкусът на виното е елегантен и остава изненадващо благ и освежаващ. Важно е да се знае, че белите вина трябва да се поднасят охладени между 8 и 10°С, но не и прекалено студени, защото тогава ароматите и вкусовете им не могат да се разгърнат достатъчно добре. Това вино е прекрасно за споделяне с компания в края на работния ден, поднесено със свежи салати, сирена и леки зеленчукови или морски предястия.

Photo1

Déjà Vu Совиньон Блан и Семийон е отличено със Сребърен медал от Decanter World Wine Awards 2016. Сещате се колко са важни наградите OSCAR в киноиндустрията, нали? Е, наградите Decanter World Wine Awards са нещо подобно в света на виното. Журито на този конкурс е познато със своите строги и взискателни критерии и има нелеката задача да избере най-добрите вина от над 16 000 претендента от цял свят. Да получиш призвание като сребърен медал при това положение, е не само въпрос на престиж, това е истинско доказателство за качество.

Второто вино, което дегустирам е Déjà Vu Шардоне – едно чудесно завръщане към класическите шардонета. Виното е отлежало няколко месеца във френски дъбови бъчви, които са направили финия му аромат по-впечатляващ и запомнящ се.

Déjà Vu Шардоне е свежо и комплексно вино, с нюанси на цитрус, приятно комбинирани с фини цветисти нотки, а нежният елегантен вкус има един много сочен и богат на аромати финал – подобно на залеза в хубава лятна вечер.

Идеалната температура за поднасяне и на това вино е между 8 и 10°С, като може да се консумира самостоятелно като аперитив или да се комбинира със свежи зеленчукови предястия, морски деликатеси и фини и нежни ястия от бели меса – в идеалния случай с ефирни сметанови сосове.

Déjà Vu Шардоне е носител на златен медал от Concours Mondial de Bruxelles 2016. Този конкурс съществува над 20 години и е сред най-строго организираните винени конкурси на света. Ежегодно над 9000 вина и спиртни напитки от 55 страни в света се борят за признанието на журито, което се състои от 320 професионални съдии от 40 националности. Представители на конкурса имат практиката да посещават избите производители и да правят контрол на наградените вина след присъждането на наградите. Това е много строг похват, но гарантира легитимността на резултатите и качеството на виното.

Вината от серията Déjà Vu са идеалната селекция за личната винарна на всеки градски любител на виното, за да придобие представа за някои от класическите сортове и купажи – нещо като gourmet pack за всеки, който иска да си подари винена наслада. Тези вина са и много добър подарък, с който можете да зарадвате най-близките си приятели всеки път, когато отивате на гости.

 
 

Рецепта за чипс от сладък картоф

| от chronicle.bg |

В днешната си рецепта Росица Гърджелийска предлага нещо здравословно като мезе за бирата.

Росица Гърджелийска работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да посещава интересни места по света. В блога на Роси www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

 

Нужни продукти:

3 сладки картофа
6-7 с.л. олио
1 с.л. сол
1/2 ч.л. черен пипер
1/2 ч.л. червен пипер

чипс от сладък картоф роси

Начин на приготвяне:

Загрейте фурната на 150 градуса с вентилатор.

Разбъркайте олиото със солта, черния и червен пипер.

В няколко по-големи тави сложете фолио и го намажете с малко мазнина.

Нарежете картофите на тънки филии и ги подредете в тавите.

Намажете ги с олио и ги хвърлете във фурната за около час.

Внимавайте да не изгорят, ако трябва малко намалете фурната.

Имайте предвид, че ще станат хрупкави, когато изстинат.

Извадете ги, преместете ги върху решетка да изстинат и ги поднесете с ваш любим сос. Аз бих се спряла върху сос барбекю или крема сирене.

И не забравяйте да охладите бирата преди да поднесете мезето.