Марио Варгас Льоса: Маската на гиганта

| от | |

13-05-20-44630_1

Марио Варгас Льоса, писател, „Ел Паис“, БГНЕС

Много се разстроих от разгромяващото поражение на бразилския национален отбор от немците на полуфинала на Световното първенство, но трябва да призная, че то ни най-малко не ме учуди.

В един момент прочутата Canarinha започна да прилича съвсем малко на блестящия бразилски отбор, който подлудяваше стадионите в годините на моята младост. Това мое чувство се потвърди още с първите участие на бразилците на това световно. Техният отбор играеше твърде бледо, предприемайки отчаяни усилия, за да покаже студена, лишена от емоции игра в европейски стил и да престане да бъде това, което в някога е бил.

Но нищо не им се получи както трябва. В тези условия се чувстваше нещо изкуствено, измъчено и противоестествено, което водеше до неубедителната игра на целия отбор, включително на неговата звезда от първа величина Неймар.

Създаваше се впечатление, че всички играчи сякаш единствено механично повтарят по-рано заучени движения. Старият стил на игра, който използваха Пеле, Сократ, Гаринча, Тостао, Зико подкупваше с творчески подход и фантазията на всеки от футболистите. И се получаваше това, че бразилците не само забиваха голове, но и даряваха великолепно зрелище на публиката, в хода на което самият футбол излизаше от собствените си рамки и се превръщаше в изкуство с елементи на хореография, танц, цирк и балет.

Спортните критици какви ли не обидни думи използваха по адрес на Луиш Фелипе Сколари, обвинявайки го за унизителното поражение. Та нали именно Сколари им наложи стила на групова игра, като по този начин уби инициативността, която беше неотменима черта на Canarinha, както и резултатността. Играчите се превърнаха в обикновени гайки и болтчета в един механизъм, почти като роботи. И все пак смятам, че вината не лежи само на Сколари. Не е изключено, че в спорта се проявяват черти, характерни за развитието на Бразилия през последните години: да живееш с мечта, която ежедневната действителност развенчава жестоко.

Всичко започна в годините на управление на Лула да Силва /2003-2010/, които, според разпространеното мнение, са дали решаващ тласък на икономическото развитие на Бразилия. Те пробудиха този спящ гигант и съдействаха за неговото влизане в клуба на Великите държави. Потресаващите икономически данни, които разпространяваше Бразилският институт за география и статистика, винаги се приемаха за абсолютно достоверни: по време на управлението на Лула броят на бедните хора намаля от 49 на само 16 милиона, докато средната класа се увеличи от 66 на 113 милиона души. Не е учудващо, че на този фон Дилма Русеф, съратничка и последователка на Лула, с лекота победи на изборите. Сега тя се стреми да бъде преизбрана, но истината за състоянието на бразилската икономика изглежда изтласква мита. Мнозина възлагат вината за този бърз спад на нея и искат Лула да се върне в политиката, без да разбират, че именно неговото продажно и корумпирано правителство посея семената на днешната катастрофа.

Истината се състои в това, че през тези години не е имало никакво чудо. Имаше само мираж, който днес започва да се разсейва, също както и в бразилския футбол. Популистката политика на Лула можеше да създаде усещането за социален и икономически прогрес, но в действителност ставаше дума за кратък и лъжлив бум. Търговските съюзи между правителството и частните компании съдействаха за обогатяването на значителен брой от чиновниците и бизнесмените, но при това създадоха чудовищна и бюрократизирана система, която раждаше корупция и плашеше инвеститорите. Освен това държавата многократно се впускаше в големи и безотговорни проекти, изискващи непосилно финансиране. Световното по футбол е нагледен пример за тази политика.

Бразилското правителството увери, че в бюджета на Световното първенство, в тези 13 милиарда, няма да има бюджетни пари. Но това се оказа лъжа. Бразилската банка за развитие финансира почти всички компании, които спечелиха търговете за строителство на инфраструктурни обекти, а преди това субсидираха Управляващата партия на труда /беше установено, че за всеки пожертван долар тези компании са получили от 15 до 30 долара по договорите/.

Самото строителство представляваше нещо средно между месианска глупост и фантастична безотговорност. От 12 построени стадиона необходими бяха само 8, както съобщи и ФИФА, а плановете за реконструкция на градската и транспортната инфраструктура се оказаха толкова безсмислени, че половината от дейностите или бяха отменени или завършени след шампионата. Не е за учудване, че подобно хвърляне на пари, обусловено от електорални и рекламни интереси, изкара възмутените бразилци на улицата.

Цифрите, които посочват международните организации като Световната банка за близкото бъдеще на Бразилия, са доста тревожни. Според прогнозите, през тази година икономиката страната ще нарасне само с 1,5%, което е с половин пункт по-малко, отколкото през последните две години. Растежът така и не надхвърляше 2%. Перспективите за инвестиции на частния капитал са изключително скромни заради всеобщото разочарование от това, което до скоро изглеждаше оригинален модел за развитие, а в действителност се оказа – опасна смесица от популизъм с меркантилизъм, а също така заради бюрократичната паяжина, която души предприемаческата дейност и съдейства за процъфтяването на мафиотски практики.

Въпреки тази тревожна прогноза държавните разходи продължиха да растат с всичка сила, достигайки вече 40% от БВП, а едновременно с тях растат данъците, което увеличаваше неувереността на бизнесмените и инвеститорите. Независимо от това, според допитванията, Дилма Русеф ще победи на изборите през октомври и ще продължи да управлява страната, продължавайки делото на Лула да Силва.

Ако това е така, бразилците сами изкопават своя гроб и много скоро ще открият, че митът за бразилския модел е фикция, също както и футболния им отбор, който немците просто унищожиха. И те ще разберат, че възстановяването на страната им, ще бъде по-трудно, отколкото нейното разрушаване. И че през всичките тези години – първоначално при Лула, а след това при Дилма – те са били лъгани. Бразилия наистина беше гигант, който започна да се пробужда в годините, когато на власт беше Фернандо Енрике Кордозу, който сложи ред във финансите, укрепи валутата и заложи основите на истинската демокрация и пазарна икономика. Но неговите наследници вместо да продължат и задълбочат реформите, ги извратиха и се върнаха към старите нездравословни практики.

Не само бразилците, но и всички латиноамериканци паднаха жертва на измамата на Лула да Силва. Защото външната политика на Бразилия през всичките тези години съчувстваше и откровено поддържаше Уго Чавес и Николас Мадуро във Венецуела, по отношение на която беше заета срамна „неутрална“ позиция. При това популистките правителства на Ево Моралес в Боливия, Даниел Ортега в Никарагуа и на Кореа в Еквадор – най-несъвършените правителства в Латинска Америка – имаха в лицето на Бразилия свой най-силен поръчител.

Колкото по-рано падне маската от прословутия гигант, в който Лула уж е превърнал Бразилия, толкова по-добре ще бъде за бразилците. Митът за футболния отбор беше прекрасен и радваше сърцата. Но във футбола, както и в политиката е много вредно да мечтаеш и винаги е по-добре да гледаш нещата реално, колкото и болезнено да е това.

БГНЕС

 
 

Примата на Болшой театър и Ла Скала Светлана Захарова гостува в България

| от chronicle.bg, БТА |

Примабалерината на Болшой театър, Мариинския театър и Миланската Скала Светлана Захарова се представя с коронната си роля – на Жизел, при първото си гостуване в България. Примата и Денис Родкин ще танцуват в спектакъла на Софийската опера и балет „Жизел“ от Адам тази вечер от 20.00 ч. в зала 1 на НДК. Диригентът на Болшой театър Павел Клиничев ще дирижира оркестъра на първия ни оперен театър, съобщават организаторите от „Жокер медиа“.

Много се радвам, че при първото си идване в София ще покажа „Жизел“, един от най-любимите си балети. Той е сложен, с драматична история. Танцувала съм го по цял свят, в различни редакции, каза примата пред репортери. Тя припомни, че това е и една от първите й големи роли – още на 17 години, когато много неща не е знаела и не е разбирала. А с годините натрупаният жизнен опит обогатява изпълнението й, добавя нови нюанси и още по-ярки емоции в образа.

Денис Родкин я „спечелил“ преди три години със своята отдаденост на балета – за две седмици научил всички партии в „Кармен-сюита“, в която двамата си партнират за първи път в Мариинския театър.

Времето не е много, но понеже често танцуваме, ми се струва, че отдавна сме заедно, казва Захарова.

Никога не съм имал трудности в работата си със Светлана – разбира се, вълнувах се много преди първата ни репетиция, от срещата с такава звезда. Тя ме научи на много неща – вече съм съвсем различен човек. Трябва да съм не само сигурен партньор, а и в соловите си вариации да съм на нейното ниво, коментира Родкин.

Светлана Захарова ще е в ролите на две свои знаменити предшественички – Наталия Макарова и Алла Осипенко, в нов спектакъл в Болшой театър, посветен на Рудолф Нуреев. Премиерните представления са на 9 и 10 декември.

Двете прими са писали писмо на Нуреев. Докато актьор чете текста на писмото, техните портрети се появяват на видео, а аз изпълнявам шестминутно соло, с музикален съпровод – своеобразен монолог. Това е много красив, откровен момент в спектакъла, който е доста необичаен и за Болшой театър, а мисля, и за целия свят, отбелязва Захарова.

Тя мечтае шестгодишната й дъщеря, първокласничка, да поеме по нейния път.

Българската публика ще види през май нейната авторска хореография „Аморе“ с участието и на Денис Родкин, в която Захарова изпълнява три съвсем различни образа. Спектакълът е създаден преди година и половина, с премиера в Италия. Има интерес от много страни. Сега артистите се връщат от гастрол в Токио, където е посрещнат много добре. По думите на Светлана Захарова, „Аморе“ е в най-добрите традиции на съвременната хореография.

 
 

Двубоят Пулев-Джошуа окончателно пропадна

| от chronicle.bg |

Двубоят между Кубрат Пулев и Антъни Джошуа няма да се състои, обяви промотърът на световният шампион Еди Хърн. Българският боксьор е получил частично разкъсване на гръден мускул и няма да успее да се възстанови за 28 октомври.

Вместо него на ринга на стадион „Милениум“ в Кардиф ще се качи Карлос Такам. Камерунецът с френски паспорт е на 36 години и има 35 победи и три загуби в професионалния бокс. Той е №3 в ранглистата на Международната боксова федерация (IBF), за чийто пояс Пулев беше първи претендент.

„В късния следобед получих обаждане от Кале Зауерланд, който ме информира, че Пулев е контузил рамото си може би е аут от двубоя. По-късно това беше потвърдено от неговия доктор. Според правилата на IBF претендентското място отива при следващия по ранглиста, който е Такам“, заяви Хърн.

Освен пояса на IBF Джошуа ще защитава титлите на Международната боксова организация (IBO) и Световната боксова асоциация (WBA).

Олимпийският шампион от Лондон 2012 преследва 20-ата си победа в 20 мача на професионалния ринг. Всеки един от двубоите му е завършил с нокаут.

„Това е трудна ситуация за Антъни, защото той се подготвяше целенасочено за стила и височината на Пулев. Сега ще трябва да се изправи срещу боксьор с коренно различен стил. Досега това не се е случвало в кариерата му, но той е готов за всякакви предизвикателства“, каза още Хърн.

 
 

България и Русия си сътрудничат в областта на културата

| от chronicle.bg |

Професионалният синдикат на българските артисти и руската агенция „Съзвездия на културата“ сключиха договор за сътрудничество в областта на изкуството.

Документът ще даде шанс на родните артисти по-лесно да достигнат до руската публика, ще се финансират копродукции между двете страни в областта на киното и ще се осигури възможност на българските зрители да научат повече за съвременното руско изкуство.

Как този договор обаче ще повлияе на практика на нашите артисти?

Цветан Чобанов е собственик на голямо студио за дублаж у нас. Той вярва, че сключеното споразумение ще се отрази благоприятно върху неговата работа.

„Пряка полза ще има не само за нас, а и за цялата култура, тъй като се чу, че ще се работи в изключително много сфери. Очаквам да видя какви ще бъдат самите резултати.“, заяви Чобанов.

Режисьорът Гаро Ашикян също е доволен от подписването на договора.„Очаквам да се появят в България образци на по-авангардната руска култура.“ След подписването на договора, предстои българските представители да посетят Москва и Санкт Петербург за срещи с ръководството на „Мосфилм“ и Едуард Пичугин-генерален директор на „Ленфилм“. Там те ще обсъждат и договарят трайно сътрудничество на двете страни в областта на кинопроизводството

 
 

5 звезди, които мразят да се снимат с фенове

| от chronicle.bg |

Познат сценарий за всички, които сме се опитвали да се набутаме при любимите си селебритита: ръцете ни френетично се завират в джобовете, търсейки мобилните ни телефони с надеждата да ги снимаме. И естествено, да постнем снимката в социалните мрежи след това.

Да, ама има звезди, които изобщо нямат  желание да изпълняват желанията на геновете си. Джъстин Бийбър не е единственият, който мрази да си прави селфита с девойки пред припадък.

Вижте в галерията пет звезди от Холивуд, които не биха искали да се снимат с вас.