Мариана Попова: Десет човека, от които се възхищавам днес

| от |

Започваме с втори сезон на една от най-успешните ни рубрики „Десет човека, от които се възхищавам днес“. Няма да издаваме КОЙ ще сподели своята десетка с нас, само ще споделим, че броят на желаещите нараства лавинообразно. И така, честта да открие сезона се падна на Мариана Попова.

10370663_10152132351376149_1507159943_n

 

Горната снимка на Мариана използваме по технически причини. Затова ще споделим и тази, на която тя каза, че е най-много себе си.

1381852_588307514538060_943800117_n

 

А ето и десетте човека, от които Мариана се възхищава.

Орлин Горанов

54

Цялата енергия, която излиза от тази крехка и емоционална душа, един човек, който не спира да се усмихва, а работи толкова много, че дори на мен ми е трудно да отговоря на ритъма му. Безобразен оптимист със заразна усмивка, човекът който е в състояние да те накара да си щастлив за по малко от 2 минути. Няма и не съществува друг артист в България, който толкова категорично да обичат всички! Когато си добър човек и искаш да раздадеш себе си на всичко и всеки, ти си….Орлин Горанов! Възхищавам се на невероятния глас, който те успокоява и пренася на уютно място, истински талантлив и истински непретенциозен.

Любо Киров

1925236_10152590887021521_284582001_n

Познавам го от много време, той мина през много за да стигне до най- важното, до себе си. Заразяваща истина има в него, изключителен артист, без претенция за велики думи и признания. Колко е красиво и истинско да виждаш простата човещина в изключително популярен човек. Усещането за това, че си у дома, когато той е наоколо, буден ум и лудо чувство за хумор, дарен със слово и със дълбок стоплящ глас. Възхищавам се на Любо за вярата и човещината и му благодаря, че заради него съм една идея по правилна, той определено е човекът който ме променя и тази промяна ми харесва! Не съди за да не бъдеш съден!

Лили Иванова

photo_verybig_372383

От позицията на изпълнителка мога да кажа, че няма по висок пример за всички нас от нея. Уверена спокойна, достойна с ясна мисъл за това, коя е и къде се намира, безспорно най добрият ни артист на Българската поп сцена. Възхищава ме силата и истината в тази жена, на която със сигурност не и е леко. Побеснявам когато чуя от някъде злобни и дребни подвиквания за това айде бе коя е пък тази?!…Аз ще им отговоря тя е ЛИЛИ ИВАНОВА!!!! Жената , която никога не робува на тенденции и течения, жената която пълни залите на България и е много, много обичана и от нас колегите и от нас хората. Пожелавам и здраве и още дълго да я има за да напомня на всички самозванци, как се прави, как се твори и как се създава истина в музиката и в личността.

Дядо Добри

Ангел, който показа как се обича, как се себеотрича, как се случва истината в живота на хората. Един наивен и може би комичен в очите на модерното общество, човек, дух тишина и ИСТИНА. Болното ни общество и користните хора, които тичат, без да знаят накъде, трудно оценяват примера на Дядо Добри, но за мен той е най добрия човек, дал най- човешкия пример. Възхищавам се и вярвам , че той  не е случайно на земята, а дали е човек аз лично не съм сигурна АНГЕЛ му отива повече и съм благодарна, че се докоснах до този светъл пример.

Камен Донев

Стихия, фурия и хоп изведнъж тих и неконтактен…за мен един невероятен хаос от мисли и емоции и гениален в целия този хаос… Камен Донев има невероятната способност да подрежда себе си не къде да е а на сцената. Възхищавам се на усета му за това, какво е важно да се каже и кое да се пропусне, невероятен романтик, който те кара едновременно да плачеш и да се смееш… Невероятен артист, странна птица и богата душевност. Няма да скрия, че и пълните му зали ме възхищават, защото освен гения в себе си той има и правилна мисъл за това как точно да се случи и да бъде успешно.  Важен човек за България и важен за публиката а за мен важен приятел.

Мариус Куркински

Marius2

Светлина! Чистота!… едно нежно и ранимо дете, един артист, който пълни каталога на театрите с толкова истински театър, че ми е трудно да го формулирам. Невероятна енергия, на моменти имам чувството , че виждам ореола над главата му. Изключителни , големи, магнетични очи, които толкова силно ти внушават истината, че на моменти се чудиш дали не си сънувал!!! Сънувах, че съм се събудил!!!!!….Възхищавам се на факта, че го има в живота ни. Мариус не е от тази земя!!!!!!!!!

Стоян Янкулов- Стунджи

Перфектен музикант, човек който никога не се похвали и не се възвелича….в него има толкова много ритъм и баланс, че на моменти ми е трудно да си обясня възможно ли е. Впечатляващ талант съчетан с невероятна скромност. За мен Стунджи също е висок пример за духовност и истина в изкуството! Възхищавам се на това, че той без да се хвали обикаля света и свири с едни от най добрите световни музиканти и все така, човечен и смирен общува със всички еднакво добре. Вдъхновява и възпитава!

Веско Ешкенази

1511386_10203456148461556_120789923455023720_n

Силна позиция, отговорен, винаги с мнение за важните неща в България! Обикаля света със своята малка цигулка и раздава толкова много чиста любов, че всеки път когато го чуя, зная, това е той и неговата цигулка. Възхищавам се на Веско за неуморната му работа, благодаря му за това, че благодарение на него света знае много за нас и че винаги когато може той е тук в България отново с концерт! Колко е важно да си спокоен и в хармония със себе си, на това ме учи той и ми дава невероятна сила кога цигулката заплаче в неговите ръце.

Стефан Данаилов

stefan-danailov

Мъж , сила, достойнство, мъдрост, опит и толкова добър в креативния си подход. Имах щастието преди години да бъда почти негова ученичка и грабех с пълни шепи, за мен той е един извор на знания, емоция. Наблюдавала съм с часове, как този човек изкарва от студентите си на сцената най големите им страхове и радости, превръщал ги е пред мен от едни плахи деца в истински хали готови да превземат света в името на театъра. Горда съм, че го познавам и го обичам от цялото си сърце, за мен той е моят любим учител. Той ме научи на най важното нещо в живота  Да бъда себе си дори и в най-тежката роля.

Слави Трифонов

Slavi-Trifonov

Човек тръгнал от нищото и стигнал до хората толкова трайно, че няма връщане назад, обичат го и малки и големи и факт който никога не се споменава от медиите защото за тях е важно да показват колко са лоши звездите, СЛАВИ ПОМАГА НА ТОЛКОВА МНОГО ХОРА, БЕЗ ДА ИЗПОЛЗВА ТОВА ЗА СЕБЕ СИ !!!!!.““ Възхищавам се на феномена при Слави да не се занимава с журналисти и въпреки това да си има своите многобройни фенове. Изключителен човек с много силна енергия, авторитарен за да скрие крехката си душа. Слави е добър човек а мен ме интересува само това!!!!!!

 

 
 

Bookclub: Откъс от новата книга на Фредерик Бакман

| от chronicle.bg |

Нова книга от шведския писател Фредерик Бакман излиза на българския пазар. Бакман е познат в България с „Човек на име Уве“, „Баба праща поздрави и се извинява“ и „Брит-Мари беше тук“. Броени дни след Коледа на български излезе и новелата „Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг”.

Смъртта е единственото нещо, което е сигурно в нашия живот. Въпреки това обикновено за нас е трудно, често дори изглежда невъзможно, да си представим живота след като близък човек си отиде. Загубата на роднина или приятел може да бъде непосилно тежка, особено ако той си отиде внезапно. А колко по-тежка може да бъде, ако знаем, че времето на човека  изтича и обратното броене вече е започнало? Колко воля е нужна, за да запазиш самообладание, когато виждаш как близък човек чезне пред очите ти? Колко сила изисква да сдържаш сълзите си пред този, за когото знаеш, че си отива бавно, но сигурно?

В търсене на отговорите на тези въпроси добре познатият Фредрик Бакман, който се радва на нечуван читателски интерес по целия свят, написва новелата „Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг”.

vsqka_sutrin_putqt_kum_doma_cover

Предлагаме ви откъс от новелата:

В края на един живот има болница, в която някой е опънал зелена палатка насред стаята.

В нея се събужда човек. Задъхан и изплашен е, не знае къде се намира. До него седи млад мъж, който прошепва:

– Не се страхувай.

И това ако не е най-хубавата възраст, мисли си стар мъж, щом поглежда внука си. Тогава, когато едно момче е достатъчно голямо, че да разбира как работи светът, но и достатъчно младо, че да отказва да го приеме. Стъпалата на Ноа не докосват земята, когато провесва крака от ръба на пейката, но главата му достига космоса, защото още не е живял толкова дълго, че да позволи на хората да закотвят мислите му за земята. До него седи дядо му, който е нечувано, нечувано стар, разбира се. Толкова стар, че хората вече са се отказали да му натякват да се държи като възрастен. Толкова стар, че вече е твърде късно да порасне.

Тази възраст също не е толкова лоша.

Ноа примигва тежко и сънено към изгрева отвъд площада, където се намира пейката. Не иска да признае пред дядо, че не знае къде са, защото това е тяхната игра: Ноа затваря очи, а дядо го отвежда някъде, където никога не са ходили. Понякога момчето трябва здраво, здраво да стиска очи, докато с дядо сменят четири автобуса в града. Друг път пък дядо го отвежда право в гората зад къщата до езерото. Понякога излизат с лодката и често плават толкова дълго, че Ноа заспива, а когато се отдалечат достатъчно, дядо прошепва „отвори очи“ и Ноа получава карта, компас и задачата да изчисли как да се върнат обратно. Дядо винаги е сигурен, че той ще се справи, защото има две неща, в които вярва непоклатимо: математиката и Ноа.

Когато дядо бил млад, група учени измислили как да пратят трима души на Луната. Именно математиката ги отвела дотам и обратно. Цифрите винаги помагат на човек да намери обратния път.

Но това място няма координати. Не е отбелязано на картата и оттук не минават пътища.

Ноа помни, че днес дядо го помоли да затвори очи. Помни, че се измъкнаха от дядовата къща, и знае, че отидоха до езерото, защото познава всички шумове и песни на водата, независимо дали е с отворени очи, или не. Спомня си мокрите дъски под краката им, когато влязоха в лодката, но нищо повече. Не знае как двамата с дядо са се озовали тук, на пейка до кръгъл площад. Мястото е ново за него, но всичко тук му е познато. Сякаш някой е откраднал всички вещи, с които е израснал, и ги е наредил в нечий чужд дом. Малко по-нататък има бюро, точно като това в кабинета на дядо, с калкулатор и карирана хартия отгоре. Дядо свири някаква тъжна мелодия с уста. Спира за малко, за да прошепне:

– Площадът пак се е смалил през нощта.

После продължава да свири. Момчето го поглежда въпросително и дядо се изненадва, едва сега осъзнавайки, че е казал думите на глас.

– Извинявай, Ноаноа, забравих, че тук мислите се чуват.

Дядо винаги го нарича Ноаноа, защото харесва името на внука си два пъти повече от всички останали имена. Допира ръка до косата на момчето. Не я разрошва, просто отпуска пръстите си върху нея.

– Няма от какво да се страхуваш, Ноаноа.

Под пейката цъфтят зюмбюли. Милион мънички ръце се протягат над стеблата, за да прегърнат слънцето. Момчето ги разпознава – това се цветята на баба и миришат на Коледа. Други деца може би свързват празника с джинджифилови сладки и гльог, но ако някога си имал баба, която обича растения, то твоята Коледа винаги мирише на зюмбюли. Между цветята проблясват парченца стъкло и ключове, сякаш ги е носил в буркан, но се е спънал и го е изпуснал.

– Закъде са всички ключове? – пита момчето.

– Какви ключове? – пита дядо.

Погледът на стария мъж изглежда странно стъклен. Той почуква объркано слепоочията си. Момчето отваря уста, за да каже нещо, но щом го вижда, се спира. Мълчи и прави това, което дядо му го е научил да прави, когато се изгуби: оглежда околностите и търси следи и ориентири. Пейката е обградена от дървета – дядо ги обича, защото на тях не им пука какво мислят хората. Птичи силуети литват от клоните, разпръскват се по небосвода и се отпускат уверено, носени от ветровете. Дракон, зелен и сънен, прекосява площада. В един ъгъл пък спи пингвин, върху чийто корем има малки отпечатъци от длани с цвят на шоколад. До него седи пухкав бухал само с едно око. Ноа си ги спомня, едно време бяха негови. Дядо му подари дракона, когато Ноа беше още бебе, защото баба каза, че не било уместно да се дават плюшени дракони на новородени, а дядо отвърна, че не искал да има уместен внук.

По площада вървят хора, но фигурите им са размазани. Щом момчето опитва да се съсредоточи върху чертите им, те се изплъзват от погледа му като слънчеви лъчи между щори. Един от тях спира и махва на дядо. Дядо отвръща на поздрава и опитва да изглежда уверено.

– Кой е това? – пита момчето.

– Това е…  аз…  не си спомням, Ноаноа. Беше отдавна… струва ми се…

Той млъква, поколебава се, търси нещо в джобовете си.

– Днес не ми даде карта и компас, нищо, на което да разчитам. Не знам как да открия пътя към вкъщи – прошепва Ноа.

– Боя се, че тези неща няма да са ни от полза тук, Ноаноа.

– Къде сме, дядо?

Дядо заплаква, тихо и без сълзи, така че внукът му да не разбере.

– Трудно е да се обясни, Ноаноа. Много, много трудно е да се обясни.

 
 

Една ябълка на ден…

| от |

Едно време на софийските психоаналитични семинари идваха големи имена от лаканианската школа във Франция. Неистово умни хора изнасяха лекции от трибуната, докато една шепа жадни за знания студенти и формиращи се аналитици стояха и ги слушаха. На всеки семинар обаче неизбежно се случваше нещо интересно. Горе-долу по средата пристигаше една жена с раница и по пет торби във всяка ръка, сядаше най-отзад и започваше да шушка с пликовете, вадейки от тях пластмасови бутилки с жълта течност, различни по големина чаши и кило ябълки, които започваше да реже с джобно ножче и да похапва с шумно дъвчене.

Оттогава ябълките винаги са ми били червена лампичка за опасност, а откакто журналистката Илиана Беновска превърна ябълката в символ на българската журналистика, положението не се подобри.

По време на последната пресконференция на Росен Плевнелиев като президент на България, тя опита да приложи любимия си журналистически прийом – да замери политика с ябълка. Вместо всичко да мине с ахване и шеги, както при изпращането на френския посланик Ксавие дьо Кабан или при победната пресконференция на Румен Радев, този път НСО се намеси веднага. Беновска бе изведена от залата за пресконференции под съпровода на развеселените погледи на другите журналисти и мрачната физиономия на президента Плевнелиев.

Не е фатално, че си имаме персонаж, който смесва цирк и журналистика, вдигайки посещенията в родните онлайн медии и рейтинга на телевизионни емисии. Всеки има изконното право да се направи за посмешище. Но никой няма право да сгромолясва и без това не особено високото ниво на българската журналистика, превръщайки сериозни събития в нелепа смесица между лош театър и епизод на „Съдби на кръстопът“.

Довечера малцина ще са разбрали какво е казал Плевнелиев по време не прощалната си реч, но всички ще са разбрали, че Беновска отново е вилняла и много хора ще кажат, че това е „истинската“ журналистика – да задаваш „неудобни“ въпроси, да наричаш нещата „с истинските им имена“ и да караш политиците „да се чувстват неудобно“.

В социалните мрежи вече се заговори за цензура, а някои дори поставиха въпрос дали е трябвало от НСО да извеждат Беновска.

Да, естествено, че е трябвало. И именно това щеше да се случи във всяка държава, която наричате нормална.

В задаването на смислени, неудобни въпроси има достойнство и смисъл. Но в опитите за унижаване на президентската институция и клоунизирането на едно събитие от сериозно политическо естество няма нищо достойно.

Беновска се държеше като Мел Гибсън в „Смело сърце“, когато героят му крещи „СВОБОДА“, докато го бесят, и така угаждаше на нарцистичната си потребност да вижда в себе си лицето на българската журналистика. Лошото е, че има опасност някой погрешка да привиди в нея „истински журналист“, „отдаден професионалист“ или „смел човек“.

Секс закачките, които си разменяше Беновска с ген. Радев и Слави Трифонов през ноември, бяха смешни. Помните – отново ябълки, полюции, кой е мъж и кой не е.  Само че една шега, повторена повече от веднъж, спира да бъде смешна и става в най-добрия случай досадна.

Една от мерите за успешна кариера е да знаеш кога да се оттеглиш. Беновска, време е. Политическата сцена и без това си има достатъчно клоунади.

 
 

2 CELLOS готвят грандиозно шоу в Арена Армеец

| от chronicle.bg |

Супер доброто инструментално дуо 2CELLOS са готови с новия си албум SCORE, който е посветен на филмовата музика. С иновативния си звук и някои от най-популярните мелодии, създавани за класически и съвременни филми, албумът ще е подкрепен с грандиозно шоу и със световно турне, което ще стартира през лятото на 2017.

В България, талантливите музиканти ще видим на 4 декември в зала Арена Армеец с концерт, разделен на две части. В първата 2 Cellos ще бъдат на сцената със струнен оркестър, заедно с който ще ни поведат на пътешествие из филми и сериали като Gladiator, Lord of the Rings, Game of Thrones, The Godfather, Titanic и др. Във втората част компания на сцената ще им прави известен барабанист, заедно с който ще изпълнят всички хитове, с които 2 Cellos станаха популярни у нас – Thunderstruck на AC/DC, Smooth Criminal на Michael Jackson и др.

robe_2cellos_verona_2016_photo_by_sven_kucinic_21

Капацитетът на зала Арена Армеец ще бъде ограничен за това шоу, заради спецификата на продукцията. Всички категории ще предлагат запазено седящо място, а първите 300 билета от най-скъпите две категории, закупени от мрежата на EVENTIM, ще гарантират и запазено място на паркинга на Арена Армеец до 20 минути преди старта на концерта, който е с начален час 20:00 часа.

Продажбата на билети за България стартира на 20 януари 2017 г. на цени от 50 до 110 лева. От 17 януари ще е активна специална предварителна продажба на билети на сайта 2Cellos.com

2 Cellos са сензация още от създаването на видео версията на Smooth Criminal от Michael Jackson, която имаше милиони гледания в YouTube през 2011 г. Хърватските челисти Luka Sulic и Stjepan Hauser са създали общо три високо енергични албума за Sony Music Masterworks. Новият албум ги представя в една различна и по-традиционна светлина. За да е осигурен идеалният звуков фон за тяхната виртуозност, към тях се присъединява и Лондонският симфоничен оркестър с диригент Робин Смит.

Албумът започва с аранжимент от мелодии на Ramin Djawadi, представяйки „Игра на Тронове“, чията кулминация е дръзката и героична главна тема на сериала – https://www.youtube.com/watch?v=DcFpvolRN3w

Темите, които звучат по време на някои от най-епичните моменти във филмовата история също са включени в нови преработки. Някои от тях са: „Титаник“ от Джеймс Хорнър („My hearth will go on“); темата от „Списъкът на Шиндлер“ на Джон Уилямс, както и тази от „Огнените Колесници“, написана от Вангелис; „За любовта на една принцеса“ от „Смело Сърце“, отново на Джеймс Хорнър; „May it be“ от „Властелинът на пръстените: Задругата на пръстена“, както и „Now we are free“ от филма Гладиатор, композирана от Ханс Цимер.

От друга страна, вокалната красота от звука на челата, пасва идеално на романтични теми като “Лунна река“ от „Закуска в Тифани“; красиви теми от филми като „Кино Парадисо“ и „Малена“; любовната тема на Нино Рота от „Кръстникът“, спечелилата Оскар тема от филма „Любовна история“ от Франсис Ле, завладяващата песен „Каватина“, която може да бъде чута в „Ловецът на елени“.

Билети за 2CELLOS @ ARENA ARMEEC ще намерите в бензиностанции OMV, The Mall, билетен център НДК, мрежата на Ивентим в цялата страна и онлайн на Eventim.bg

 
 

Красивата дъщеря на Младия папа

| от chronicle.bg |

В последната седмица луксозната модна къща „Бърбъри” обяви за свое ново лице Айрис Лоу. Ако това име не ви говори нищо, то нека ви разкажем за 16-годишната дъщеря на Джъд Лоу и Сейди Фрост.

Модата не и е чужда – най-малкото нейна кръстница е супермоделът Кейт Мос.

Преди година дъщерята на Джъд Лоу, който влезе в ролята на глава на римокатолическата църква в сериала „Младият папа“, се снима за корицата на тинейджърския вариант на Vogue. Тази година тя ще бъде лице на червило на „Бърбъри” – каквито в предишни години са били Кейт Мос, Кара Делевин и Лили Джеймс. Това е първата модна рекламна кампания, в която Лоу се снима.

„Бърбъри” и друг път са се оглеждали сред поколенията на световни звезди за кампаниите си. Преди две години Ромео Бекам участва заедно с Наоми Кембъл в реклама на марката, а миналото лято брат му Бруклин стана лице на британска кампания на „Бърбъри”.

Със сигурност кампанията ще отвори много врати и пред дъщерята на Джъд Лоу.

Вижте в галерията няколко факта от живота й.