Майка на(сила)време

| от Цвети Иванова |

Вече няколко дни се чувствам като преследвана лисица от кампанията-хрътка. Тя ме дебне от билбордове, хили ми се зловещо през радио приемника, сръчква ме от уебсайтове.

„Майка навреме“ е кампания, която цели да информира младите жени за тяхното репродуктивно здраве и да ги осведоми какво представлява „женския часовник“ и да стартира превенция на „проблема късно забременяване“.

Разбирам много добре, че противодействието на демографската криза е важно. Осъзнавам също така, че телата ни имат собствен часовников механизъм и често онзи в главите ни избързва или изостава от него. И съм наясно, че ако родя на 45, шансът на абитуриенсткия бал на дъщеря ми да изглеждам като нейната по-голяма сестра значително намалява. Както и шансът да съм жива въобще.

Но моля ви! Не така грубо!

След като изчетох посланията на кампанията, се почувствах като 29-годишна бездетна развалина. Яйцеклетките ми кретат с бастуни, търсейки заветния сперматозоид, който да ги оплоди. Взират се със слепи очи в празните, кънтящи яйчници. Бродят самотни и тъжни като Далчевите стари моми. Гърдите ми не са пълни с мляко и по никакъв начин не приличам на богиня на плодородието. И още по-лошо – сърцето  ми изглежда е пусто, тъй като според авторите на проекта думата „любов“ се асоциира предимно с отношенията майка-дете и онези, които още не са познали благодатта на майчинството не са достойни да я имат в живота си. И може би са прави. В подкрепа на това твърдение идва чудесната стара градска песен „Сал майчино сърце“, в която се пее „Сал майчино сърце, знае истински да люби на света, сал майчино сърце, знае истински да страда“.

Но знаете ли, има нещо по-страшно от това да не си майка. И то е да си лоша майка. Да родиш, защото социалният натиск те е смачкал и ти е внушил, че липсата на деца преди 30 е порок и риск. Да родиш, защото така е „нормално“ и така „се прави“. Или да превърнеш бъдещото си дете в своя цел и фикс идея.

Раждането на дете не бива да бъде самоцел. То е решение, което следва да бъде продиктувано от любов, от вътрешна необходимост, от желание, от удовлетворение. А не от нужда да бъдеш вписан в порядките на обществото или от жертвоготовност в името на демографското процъфтяване. Защото жените, които предприемат тази стъпка поради грешните мотиви, рискуват в един момент да се обърнат назад и да си кажат „Защо ми беше…“. Те няма да го кажат гласно. Ще си го кажат тихо, засрамено, само на себе си. Но това ще е достатъчно да ги блъсне в посока лошо родителство.

Агресивното бомбардиране на младите жени с информацията, че нямат време и трябва да станат майки преди 25/30/35 открива пролука към лошото майчинство.

А лоши майки можем да станем такива по много начини. Може да неглижираме детето си. Да го обвиняваме за нашата умора, за стриите, за болките, за надебеляването, за неуспехите, за неосъществените ни идеи, проекти или мечти. Да го натоварим с отговорността да направи вместо нас нещата, които сме искали да направим, но не сме, защото сме били възпрепятствани от неговото раждане и отглеждане. Можем да го обгрижваме прекалено, да го превърнем в работа, кариера, цел.

А то не е нито едно от тези неща. То е личност и заслужава да дойде на този свят, когато е истински желано, за да бъде обичано и отгледано по един зрял, отговорен начин. Някой мъдър човек беше казал, че да се родиш, е като да те отвлекат. Е, ако ще „отвличаме“ някого, нека поне го заведем на хубаво място и му създадем предпоставки за хубав живот.

В случаите, в които ритъмът на остаряване на нашите клетки съвпадне с ритъма на ментално съзряване и с раждането на желание за дете, всичко е наред. Но когато тези два часовника се разминат, кой от двата да послушаме?

Мен ако питате – не биологичният, а онзи другият. Но все пак, ако сте на 54 и внезапно ви хрумне, че искате да имате дете, за да има кой да ви гледа на стари години, по-добре напишете книга. Или стартирайте кампания за ранно майчинство. Припирнята за създаване на потомство е стресираща и вредна, но не можем да си кривим душата. Тялото ни все пак има някакъв срок на годност. Както, впрочем, и животът.

 
 
2 коментара
  • villich

    Този въпрос, като оставим биологията на страна, има други два важни аспекта. От една страна, населението на света расте неимоверно бързо и скоро може да останем без ресурси на нашата малка планета. От друга страна, едни глупави народи с фанатични и разрушителни религиозни възгледи, раждат и се множат значително повече. Въпросът е: дали да се погрижим за планетата като намалим раждаемостта или да се погрижим за народа и нас самите като си създадем повече себеподобни?

  • Hristina Filipova

    Авторката изтъква едни от основните причини, които си повтарят младите жени, за да оправдаят факта, че не създават семейство – надебеляване? стрии? болка? умора? неуспех? неосъществени идеи? Всички те, до една, звучат безумно и безсмислено на фона на това да дадеш живот и да посветиш живота си на него. Може би истинската причина се крие в страха от това да поемем отговорност за някой друг освен себе си, страх от това, да бъдем само с един мъж и да му се доверим, че ще може да се грижи за нас и децата ни, страх от това да се отдадем, напълно, изцяло, безвъзвратно. И ако чакаме подходящия момент може би той никога няма да настъпи, защото ни е по-лесно да сме егоисти. А точно със създаването на семейство човек започва да преодолява този свой вроден недостатък.

    Няма нищо страшно в това да станеш майка. Не съм зарязала мечтите и идеите си. Напротив, да бъда съпруга и майка ми даде здрава основа, на която да стъпвам, когато градя останалите аспекти на живота си. Силно съм мотивирана да бъда най-доброто от себе си, не само заради себе си, но заради съпруга си и заради децата си, които взимат пример от мен. Прекрасно е усещането да се отдадеш до такава степен. Без страх, а със сърце пълно с любов!

Най-доброто от киното на 2017 досега

| от chronicle.bg |

Първата половина на 2017-та мина и е време да направим равносметка какво хубаво ни поднесе киноиндустрията за този период.

Преди време ви показахме най-добрите сериали за първото полугодие на 2017-та, а сега ще направим подбор на най-доброто от широкия екран. Немалко от хитовете досега изненадаха аудиторията. Някои от тях са създадени от млади екип, а сюжетите им впечатляват със своята  зрялост.

Сред оглавяващите  класацията заглавия има както традиционните блокбъстъри, които са гарант за  възвращаемост на бюджета,  така и елитарни продукции,  засягащи типичните за европейското кино теми.

Най-добре сами вижте (в галерията горе) най-успешните филми на 2017-та досега.

 
 

Хари Потър навърши 20 години

| от chronicle.bg, по БТА |

Хари Потър навърши 20 години, тъй като първата книга от поредицата за детето магьосник „Хари Потър и Философския камък“ беше публикувана на 26 юни 1997 година, съобщи в. „Дейли мирър“.

За две десетилетия сиракът с белег на челото измина дълъг път от килера под стълбите на ул. „Привит драйв“ 4 до франчайза на стойност почти 24,5 милиарда щатски долара.

Освен в книгите, филмите и тематичните паркове, любимецът на Хогуортс размаха магическа пръчка и в Уест енд в Лондон. Пиесата „Хари Потър и Прокълнатото дете“ спечели безпрецедентните 9 награди „лорънс Оливие“. Има и успешен сайт „Потърмор“, търговски артикули и, разбира се, втори спин-оф на „Фантастични животни“ с Еди Редмейн в главната роля, който скоро ще излезе в кината.

„Смятам,че може да очаквате внуците Ви да се редят на опашка, за да гледат новите филмови адаптации след 50 години и повече“, каза Джон Грейнджър, който е автор на книга за поредицата и пише докторантура за героя.

„Когато хората говорят за популярна литература след 100 години, те ще наричат това века на Джоан К. Роулинг, както в наши дни говорим за епохата на Дикенс. Имайки предвид, че „Уорнър брадърс“ притежават правата на адаптациите, смятам, че ще виждаме такива, както и спин-офи, дори след като Роулинг не е сред нас“, добави той.

„Книгите са изпълнени с приключения и обрати. Наскоро направихме проучване и Хари Потър отново беше най-предпочитан при 16 до 24-годишните. Причините бяха забележителни. Една от основните беше, че книгите показват, че няма нищо лошо да бъдеш различен и да водиш вътрешна борба с чувствата си. Те съдържат онзи елемент за тийнейджърите, които воюват срещу злото, но след това се обръщат към проблеми от истинския живот. Книгите говорят директно на децата и младежите“, каза Сю Уилкинсън, директор на благотворителна читателска организация.

Самата история как е създаден Хари Потър, е почти магическа. Джоан К. Роулинг била самотна майка на помощи. Идеята за Хари й дошла, докато чакала закъсняващ влак през 1990 г. Тя започнала да пише всеки ден в две квартални кафенета в Единбург. През 1995 г. изпратила първия ръкопис на 12 издатели, но получила само откази. Година по-късно обаче, писателката имала късмет. Издателство „Блумсбъри“ харесало историята, следвайки съвета на Алис Нютън – 8-годишната дъщеря на един от шефовете. Те издали първите 1000 копия на 26 юни 1997 г. и бързо осъзнали, че трябват още. След 5 години Джоан К. Роулинг спечелила почти 306 милиона щатски долара, а днес състоянието й е над 772 милиона долара.

Умението й да надгражда възрастовата граница на поредицата заедно с това на читателите й, се оказа печелившо. Ако първата книга бе насочена основно към 8-годишните, последната прикова интереса на по-големи тийнейджъри. Темите ставаха по-мрачни, чувствата по-сложни, а насилието по-явно.

Вероятно също толкова важен е и умелият начин, по който 51-годишната Джоан К. Роулинг привлече и двата пола. Хари е от мъжки пол, защото писателката осъзнала, че малките момчета не четат за малки момичета.

След като историите станаха по-мрачни, „Блумсбъри“ публикуваха книгите с корици за възрастни, за да заяви, че вече адресатите са и от различно поколение, освен от различни полове.

Джоан К. Роулинг отказа да се обвърже с фирми, които според нея щяха да злоупотребят с Хари Потър или не се вписваха в собствените й убеждения, като „Макдоналдс“.

Според Джулиан Харисън, куратор на изложбата „Хари Потър: История на магията“ в Британската библиотека, има още един фактор за успеха на героя. Това е, че някои от историите в книгите, са заимствани от митове и легенди, които вече познаваме, като съществуването на еднорозите.

„Историите изглеждат свежи, но може да се каже, че ни е генетично заложено да ги харесваме. Това е гениално“, каза той

 
 

Изповедта на един грешен барман

| от |

Да си барман е като да излезеш първи от класно по математика. Около теб веднага се скупчват 100 човека и всеки иска нещо. Ние, барманите, сме направо власт в България. Седмата или осмата, вече не знам коя се пада. Ние сме съвременните попове. Може би затова много от нас имат бради. По това време на годината обикновено носим блаженство на морето. Има обаче неща, които трябва да изповядаме, за да сме чисти. Споделеният грях е половин грях. 50 милилитра грях.

Простете ми, защото съгреших!

Изчаквах хората да се напият и после им предлагах шотове все едно ще ги черпя, но им исках по 6 лева на шот. Съжалявам и за обратното – когато продавам алкохол на безценица и хората не се усещат, че е зло менте. Грешен съм.

Разкайвам се и за грешните дозировки. Когато наръсвам с черен пипер блъди мерито все едно е печено прасенце. Когато не използвам мярка, а сипвам на око и количеството видимо е грешно. Ако бях лекар, хората щяха да ходят или надрусани, или умрели.

И моля ви, не ме поставяйте в изкушение. Наглеждайте си гаджетата, защото иначе ще ги налазя. Не съм Ален Делон, но хората масово си оставят приятелките без надзор, а от толкова много все някоя хваща дикиш. Наричам това „принципът на Тери Пратчет“ – ако имаш 300 книги, все някоя ще е хубава.

Имам и много дребни грехове. Когато наливам от бутилка и пластмасовото кръгче от капачката падне в чашата. Когато слагам лед с ръката, с която съм пипал пари. Когато нямам дребни и ви назнача пазител на бара, докато отида да разваля. Когато имам само дребни и банските ви паднат от тежестта на метални левчета.
Знам, че не трябва да надупча музиката и да изляза отпред да пуша. Тези дни на блаженство трябва да приключат за мен. Няма да надувам музиката безмилостно и когато съм в заведението. Също така ще я разнообразявам и няма да въртя 1 диск в продължение на години. Аз имам сърце.

Осъзнавам грешките си и ги имам предвид, за да изживеем едно по-приятно море заедно. А по-приятното море започва с поздрав. Ако аз мога да си призная, че ви сипвам по-малко, и ви можете да ми кажете едно „Здрасти“. Защото знам, че не различавате българския алкохол от вносния – не ме вкарвайте в грях.

 
 

Ексхумират останките на Салвадор Дали

| от chronicle.bg |

Съд в испанската столица постанови ексхумацията на останките на художника Салвадор Дали /1904-1989/ във връзка с иск за установяване на бащинство, съобщиха световните агенции.

Мярката е свързана с необходимостта от провеждането на биологичен тест за бащинство, след като ищцата Пилар Абел поиска да бъде призната за дъщеря на живописеца.

Салвадор Дали е роден на 11 май 1904 година. Той е един от най-известните представители на сюрреализма, като през дългата си творческа кариера творецът създаде стотици художествени произведения, включително илюстрации за книги, скулптури, картини. Дали почина на 23 януари 1989 година в каталунския град Фигерас.

На негово име е наречен астероидът 2919 Dali, открит през 1981 година.