Майка на(сила)време

| от Цвети Иванова |

Вече няколко дни се чувствам като преследвана лисица от кампанията-хрътка. Тя ме дебне от билбордове, хили ми се зловещо през радио приемника, сръчква ме от уебсайтове.

„Майка навреме“ е кампания, която цели да информира младите жени за тяхното репродуктивно здраве и да ги осведоми какво представлява „женския часовник“ и да стартира превенция на „проблема късно забременяване“.

Разбирам много добре, че противодействието на демографската криза е важно. Осъзнавам също така, че телата ни имат собствен часовников механизъм и често онзи в главите ни избързва или изостава от него. И съм наясно, че ако родя на 45, шансът на абитуриенсткия бал на дъщеря ми да изглеждам като нейната по-голяма сестра значително намалява. Както и шансът да съм жива въобще.

Но моля ви! Не така грубо!

След като изчетох посланията на кампанията, се почувствах като 29-годишна бездетна развалина. Яйцеклетките ми кретат с бастуни, търсейки заветния сперматозоид, който да ги оплоди. Взират се със слепи очи в празните, кънтящи яйчници. Бродят самотни и тъжни като Далчевите стари моми. Гърдите ми не са пълни с мляко и по никакъв начин не приличам на богиня на плодородието. И още по-лошо – сърцето  ми изглежда е пусто, тъй като според авторите на проекта думата „любов“ се асоциира предимно с отношенията майка-дете и онези, които още не са познали благодатта на майчинството не са достойни да я имат в живота си. И може би са прави. В подкрепа на това твърдение идва чудесната стара градска песен „Сал майчино сърце“, в която се пее „Сал майчино сърце, знае истински да люби на света, сал майчино сърце, знае истински да страда“.

Но знаете ли, има нещо по-страшно от това да не си майка. И то е да си лоша майка. Да родиш, защото социалният натиск те е смачкал и ти е внушил, че липсата на деца преди 30 е порок и риск. Да родиш, защото така е „нормално“ и така „се прави“. Или да превърнеш бъдещото си дете в своя цел и фикс идея.

Раждането на дете не бива да бъде самоцел. То е решение, което следва да бъде продиктувано от любов, от вътрешна необходимост, от желание, от удовлетворение. А не от нужда да бъдеш вписан в порядките на обществото или от жертвоготовност в името на демографското процъфтяване. Защото жените, които предприемат тази стъпка поради грешните мотиви, рискуват в един момент да се обърнат назад и да си кажат „Защо ми беше…“. Те няма да го кажат гласно. Ще си го кажат тихо, засрамено, само на себе си. Но това ще е достатъчно да ги блъсне в посока лошо родителство.

Агресивното бомбардиране на младите жени с информацията, че нямат време и трябва да станат майки преди 25/30/35 открива пролука към лошото майчинство.

А лоши майки можем да станем такива по много начини. Може да неглижираме детето си. Да го обвиняваме за нашата умора, за стриите, за болките, за надебеляването, за неуспехите, за неосъществените ни идеи, проекти или мечти. Да го натоварим с отговорността да направи вместо нас нещата, които сме искали да направим, но не сме, защото сме били възпрепятствани от неговото раждане и отглеждане. Можем да го обгрижваме прекалено, да го превърнем в работа, кариера, цел.

А то не е нито едно от тези неща. То е личност и заслужава да дойде на този свят, когато е истински желано, за да бъде обичано и отгледано по един зрял, отговорен начин. Някой мъдър човек беше казал, че да се родиш, е като да те отвлекат. Е, ако ще „отвличаме“ някого, нека поне го заведем на хубаво място и му създадем предпоставки за хубав живот.

В случаите, в които ритъмът на остаряване на нашите клетки съвпадне с ритъма на ментално съзряване и с раждането на желание за дете, всичко е наред. Но когато тези два часовника се разминат, кой от двата да послушаме?

Мен ако питате – не биологичният, а онзи другият. Но все пак, ако сте на 54 и внезапно ви хрумне, че искате да имате дете, за да има кой да ви гледа на стари години, по-добре напишете книга. Или стартирайте кампания за ранно майчинство. Припирнята за създаване на потомство е стресираща и вредна, но не можем да си кривим душата. Тялото ни все пак има някакъв срок на годност. Както, впрочем, и животът.

 
 
2 коментара
  • villich

    Този въпрос, като оставим биологията на страна, има други два важни аспекта. От една страна, населението на света расте неимоверно бързо и скоро може да останем без ресурси на нашата малка планета. От друга страна, едни глупави народи с фанатични и разрушителни религиозни възгледи, раждат и се множат значително повече. Въпросът е: дали да се погрижим за планетата като намалим раждаемостта или да се погрижим за народа и нас самите като си създадем повече себеподобни?

  • Hristina Filipova

    Авторката изтъква едни от основните причини, които си повтарят младите жени, за да оправдаят факта, че не създават семейство – надебеляване? стрии? болка? умора? неуспех? неосъществени идеи? Всички те, до една, звучат безумно и безсмислено на фона на това да дадеш живот и да посветиш живота си на него. Може би истинската причина се крие в страха от това да поемем отговорност за някой друг освен себе си, страх от това, да бъдем само с един мъж и да му се доверим, че ще може да се грижи за нас и децата ни, страх от това да се отдадем, напълно, изцяло, безвъзвратно. И ако чакаме подходящия момент може би той никога няма да настъпи, защото ни е по-лесно да сме егоисти. А точно със създаването на семейство човек започва да преодолява този свой вроден недостатък.

    Няма нищо страшно в това да станеш майка. Не съм зарязала мечтите и идеите си. Напротив, да бъда съпруга и майка ми даде здрава основа, на която да стъпвам, когато градя останалите аспекти на живота си. Силно съм мотивирана да бъда най-доброто от себе си, не само заради себе си, но заради съпруга си и заради децата си, които взимат пример от мен. Прекрасно е усещането да се отдадеш до такава степен. Без страх, а със сърце пълно с любов!

Арън Тейлър-Джонсън в очакване на „Оскар“

| от |

Тази година младият Арън Тейлър-Джонсън ще навърши 27 години. Малко преди това той вече има купчина добри роли зад гърба си, един напълно заслужен „Златен глобус“ и огромна вероятност да сложи „Оскар“ пред камината вкъщи.

Който не е гледал Арън поне в един филм е изпуснал онзи различен елемент в част от комерсиалното кино, който му придава вкус като готина подправка. Хубаво, че е Том Форд, за да може светът да научи за младия британец. Но ще стигнем и до там.

Арън Тейлър-Джонсън се ражда в Бъкингамшир на 13 юни 1990 година. „Зодия Близнаци, любим цвят синьо, обичам дълги разходки по плажа и залезите“, както казва персонажът му Рей Маркъс в „Хищници в мрака“. Кариерата на британеца започва с театралните постановки „Макбет“ и „Всички мои синове“, след което се мести на малкия екран. Пробивът си в британското кино прави във филма Tom & Thomas, а година по-късно дебютира и в американското – филмът е „Шанхайски рицари“.

Кариерата на Тейлър-Джонсън не започва с аплом, нито търпи бърз и скорострелен подем, макар самият той да има красиво лице, добра осанка и безкрайно голям талант, който само чака да бъде разгърнат.

Пренасяйки се в Америка и делейки почти поравно пространството между меката на киното и добрата стара Великобритания, Арън поема малки роли в различни филми – играе младата версия на персонажа на Едуард Нортън в „Илюзионистът“, част от екипа е на The Thief Lord и Dead Cool. Това се случва в началото на новото хилядолетие, когато, колкото и да не ви се вярва сега, Тейлър-Джонсън е само на някакви си 12-13 години.

През 2009-а, когато е само на 19 години Арън е избран да изиграе Ленън във филма  „Младият Джон Ленън“. Там се запознава и с жена си – режисьорът Сам Тейлър-Джонсън. Двамата имат 23 години разлика, но това не им пречи да започнат връзка веднага, от която, още докато са сгодени, се ражда първото им дете. Арън Тейлър-Джонсън е актьор, бъдеща звезда и татко само на 20 години.

Някъде там се появяват филмите Chatroom, „Албърт Нобс“ и разбира се, „Диваци“ на Оливър Стоун, където Арън играе една от главните роли. Може и да сте го загубили леко от поглед покрай Блейк Лайвли, Тейлър Кич и похотливия нюх, който „Диваци“ носи, но когато го гледате отново ще забележите, че той е по-добрата половина на наситената със секс и насилие тройка във филма.

Точно две години преди да бъде насилствено секси наркодилър в „Диваци“ Тейлър-Джонсън облича нърд костюма на супергерой wanna be, за да изиграе най-известната роля в кариерата си до момента – тази на Дейв Лизевски в истеричната черна комедия от комиксовия жанр „Шут в г*за“.

Kick-ass и Hit-Girl са game changer персонажите за него и младата му колежка Клои Грейс-Морец. Супергеройската комедия, която извърта познатия жанр, окъпва го с истерия, пародия, псувни и цветове е толкова различна и забележима, че не е редно нито един киноман да го е пропуснал. Тейлър-Джонсън снима втора част малко след „Диваци“ и се бетонира сред онези млади актьори, които трябва да бъдат следени, защото предстоят да придадат на киното различност, от която то спешно се нуждае.

След една роля в „Ана Каренина“ и два големи боксофис франчайза – „Годзила“ и „Отмъстителите“, Арън успява да попадне на персонажа, който да го изкара на светло и да го намести удобно сред най-добрите за годината. И за 2016-а той е именно такъв. Едно от най-добрите изпълнения на голям екран.

„Хищници в мрака“ се появява като шут сред кичозното кино на 2016-а пълно с продължения и римейкове. А Арън Тейлър-Джонсън е неговият гнусен юмрук, който дебне в тъмното, за да те удари в лицето. Силно и болезнено.

Персонажът му Рей Маркъс е сред най-плашещите хора в киното за изминалата година и ние, заедно с наградния сезон, сваляме шапки на това. Арън Тейлър-Джонсън краде шоуто, плаши майките и малките деца и е злият дух в бутилката, който Том Форд умело е наместил в центъра на черната си драма. Той страшен, свиреп и мръсен – от тесните си дънки през дългите си нокти до мазната си коса. Тейлър-Джонсън е истерия в мръсна тениска, която ще мразите до смърт, когато излезете от киносалона. И заслужава награда за това. И най-вероятно ще я получи. Някак е логично.

А е на 27 години, още ненавършени. И докато чакаме Оскара да кацне в ръцете му, ви показваме най-добрите му роли, които може и да сте пропуснали.  В галерията горе.

 
 

Двойката не е за Радев

| от Радостина Хлебарова |

Речта пред парламента по случай встъпването в длъжност бе първото сериозно политическо изпитание за г-н Радев.

Преди да поставяме оценки обаче, трябва да си зададем въпроса какво прави неговият екип през трите месеца между изборите и встъпването в длъжност. За самия Радев знаем – отиде на пленум на БСП, на опера и се разходи до Хитрино. Толкова.

Три месеца са достатъчно време за него и екипа му, за да напишат една смислена реч и той да я репетира, за да не остави впечатление за неувереност.

Това време бе достатъчно и да се прочете и осмисли конституцията и правомощията на президента, което очевидно не е направено, щом г-н Радев остави впечатлението, че не е съвсем наясно със собствените си, вече влезли в сила, правомощия, както и със съдържанието на Конституцията.

В допълнение, непознаването на политическия етикет и протокол, що се отнася до най-елементарните му аспекти – обръщението към патриарха и пропуска да поздрави мюфтията, са очевидни гафове. Те лесно могат да бъдат избегнати на цената на малко усилия, в името на онези 2,5 милиона гласоподаватели, които делегираха доверие на г-н Радев. Как да се обърнеш към някого е един от на-лесните въпроси, не е от онези сложните като например кой трябва да излезе пръв – кралицата или министър-председателя. Това са по-сложни въпроси, но г-н Радев ще се сблъска и с тях в най-скоро време. Какъв ще бъде резултатът, ако екипът му продължава да не си върши добре работата, е ясно.

Да сгрешиш не е порок, неговата грешка лесно може да бъде отдадена на напрежение, липса на опит в публичните изяви и пр. и лесно можеше да бъде подмината, ако бе последвала адекватна реакция.

Но реакцията на г-н Радев бе меко казано смехотворна. Той си изпусна нервите и показа неувереност и тревожност. Не гафът сам по себе си е проблема, а реакцията, с която той не заслужава уважение.

Какво са правили г-н Радев и екипа му през последните 3 месеца, не е много ясно, но това, което е съвсем очевидно, е какво не са правили. Не са се подготвили. А това време беше за това. Да се надяваме, че ще извадят поука и че насочат усилията си в подготовка, макар и закъсняла. Иначе лошо, ще се смеем, ама с криви усмивки.

Заслужава висока оценка фактът, че г-жа Радева е работила усилено по въпроса за стайлинга си и нейните усилия са се увенчали с успех.

Шестица за стилиста й и за това, че е следвала неговите/нейните съвети. Сега остава и някой да обясни на тази дама, че не тя е избрана за президент, а съпруга й. И да престане да го води под ръка като някое 6-годишно синче, което властната му майка го побутва в стаята за изпит със заплахата „Ще влезеш в това училище – иначе пердах и никакво колело!“

Госпожа Радева е добре да озаптява поривите си за собственическо и покровителствено поведение.

Поне в публичните прояви, пък какво прави тя по домашному с президента си е тяхна работа. Госпожата, макар и самозвано да се смята за PR, като такъв беше редно не само да коригира собственото си поведение (което в някаква степен направи като изтри фейсбук профила си с грубите си махленски изказвания), но и да помогне на съпруга си в подготовката за президентския пост. Нещо, което не се случи.

Засега оценката на работата на екипа на г-н Радев е двойка.

Можем да се надяваме и да бъдем оптимисти, че ще има прогрес. Иначе все едно сме избрали продавачка за министър. Възможно е да бъде добър министър, но е малко вероятно.

 
 

Молец с руса коса и малки гениталии кръстен на Доналд Тръмп

| от chronicle.bg |

След като новият президент Румен Радев положи клетва, дойде ред и на Доналд Тъмп.

По случай светлия повод и цялата персона на новия американски държавен глава, биологът д-р Вазрик Назари кръсти новооткрит вид молци на негово име: Neopalpa donaldtrumpi. Буболечките могат да бъдат забелязани в по границата на САЩ с Мексико – точно там, където очакваме и обещаната от Тръмп стена против нелегални имигранти.

Абсолютно без никаква връзка с името, молецът има русичко нещо на главата и мънички гениталии.

Докато д-р Назари разглеждал екземпляри от генотипа Neopalpa, забелязал, че един от тях не приличал на останалите. Той имал значително по-малки гениталии от най-близкия си роднина N. neonata. След ДНК изследвания Назари заключил, че това е напълно нов и неописан вид. А новите видове се кръщават от откривателите си.

Тръмп не е единственият американски президент, който има биологичен вид кръстен на негово име. Джордж У. Буш има бръмбар, Роналд Рейгън има оса, а Бил Клинтън – риба. Барак Обама обаче държи рекорда с 9 вида на негово име.

 

 

„И така, кръстих биологичен вид на Доналд Тръмп. Може би сега той ще направи опазването на крехката американска екосистема приоритет.“

 
 

10-те най-богати, здрави, щастливи и модерни държави

| от chronicle.bg |

Или къде да отидем, когато (ако) Тръмп и Великобритания заключат вратите.

Лондонският институт Legatum пусна десетия си годишен „Индекс на благополучието“ – глобално изследване, което прави класация на най-просперитетните държави в света. То изследва 104 елемента – от стандартните БВП и процент безработица до по-интересни като колко са защитените интернет сървърa в държавата и колко отпочинали се чувстват хората ежедневно.

Тези елементи след това се разделят в 9 графи: качество на икономиката, бизнес среда, политика, образование, здраве, безопасност, лична свобода, социален капитал и околна среда.

Норвегия беше начело на класацията 7 години поред. През 2016 година обаче имаме нов лидер.