Майка на(сила)време

| от Цвети Иванова |

Вече няколко дни се чувствам като преследвана лисица от кампанията-хрътка. Тя ме дебне от билбордове, хили ми се зловещо през радио приемника, сръчква ме от уебсайтове.

„Майка навреме“ е кампания, която цели да информира младите жени за тяхното репродуктивно здраве и да ги осведоми какво представлява „женския часовник“ и да стартира превенция на „проблема късно забременяване“.

Разбирам много добре, че противодействието на демографската криза е важно. Осъзнавам също така, че телата ни имат собствен часовников механизъм и често онзи в главите ни избързва или изостава от него. И съм наясно, че ако родя на 45, шансът на абитуриенсткия бал на дъщеря ми да изглеждам като нейната по-голяма сестра значително намалява. Както и шансът да съм жива въобще.

Но моля ви! Не така грубо!

След като изчетох посланията на кампанията, се почувствах като 29-годишна бездетна развалина. Яйцеклетките ми кретат с бастуни, търсейки заветния сперматозоид, който да ги оплоди. Взират се със слепи очи в празните, кънтящи яйчници. Бродят самотни и тъжни като Далчевите стари моми. Гърдите ми не са пълни с мляко и по никакъв начин не приличам на богиня на плодородието. И още по-лошо – сърцето  ми изглежда е пусто, тъй като според авторите на проекта думата „любов“ се асоциира предимно с отношенията майка-дете и онези, които още не са познали благодатта на майчинството не са достойни да я имат в живота си. И може би са прави. В подкрепа на това твърдение идва чудесната стара градска песен „Сал майчино сърце“, в която се пее „Сал майчино сърце, знае истински да люби на света, сал майчино сърце, знае истински да страда“.

Но знаете ли, има нещо по-страшно от това да не си майка. И то е да си лоша майка. Да родиш, защото социалният натиск те е смачкал и ти е внушил, че липсата на деца преди 30 е порок и риск. Да родиш, защото така е „нормално“ и така „се прави“. Или да превърнеш бъдещото си дете в своя цел и фикс идея.

Раждането на дете не бива да бъде самоцел. То е решение, което следва да бъде продиктувано от любов, от вътрешна необходимост, от желание, от удовлетворение. А не от нужда да бъдеш вписан в порядките на обществото или от жертвоготовност в името на демографското процъфтяване. Защото жените, които предприемат тази стъпка поради грешните мотиви, рискуват в един момент да се обърнат назад и да си кажат „Защо ми беше…“. Те няма да го кажат гласно. Ще си го кажат тихо, засрамено, само на себе си. Но това ще е достатъчно да ги блъсне в посока лошо родителство.

Агресивното бомбардиране на младите жени с информацията, че нямат време и трябва да станат майки преди 25/30/35 открива пролука към лошото майчинство.

А лоши майки можем да станем такива по много начини. Може да неглижираме детето си. Да го обвиняваме за нашата умора, за стриите, за болките, за надебеляването, за неуспехите, за неосъществените ни идеи, проекти или мечти. Да го натоварим с отговорността да направи вместо нас нещата, които сме искали да направим, но не сме, защото сме били възпрепятствани от неговото раждане и отглеждане. Можем да го обгрижваме прекалено, да го превърнем в работа, кариера, цел.

А то не е нито едно от тези неща. То е личност и заслужава да дойде на този свят, когато е истински желано, за да бъде обичано и отгледано по един зрял, отговорен начин. Някой мъдър човек беше казал, че да се родиш, е като да те отвлекат. Е, ако ще „отвличаме“ някого, нека поне го заведем на хубаво място и му създадем предпоставки за хубав живот.

В случаите, в които ритъмът на остаряване на нашите клетки съвпадне с ритъма на ментално съзряване и с раждането на желание за дете, всичко е наред. Но когато тези два часовника се разминат, кой от двата да послушаме?

Мен ако питате – не биологичният, а онзи другият. Но все пак, ако сте на 54 и внезапно ви хрумне, че искате да имате дете, за да има кой да ви гледа на стари години, по-добре напишете книга. Или стартирайте кампания за ранно майчинство. Припирнята за създаване на потомство е стресираща и вредна, но не можем да си кривим душата. Тялото ни все пак има някакъв срок на годност. Както, впрочем, и животът.

 
 
2 коментара
  • villich

    Този въпрос, като оставим биологията на страна, има други два важни аспекта. От една страна, населението на света расте неимоверно бързо и скоро може да останем без ресурси на нашата малка планета. От друга страна, едни глупави народи с фанатични и разрушителни религиозни възгледи, раждат и се множат значително повече. Въпросът е: дали да се погрижим за планетата като намалим раждаемостта или да се погрижим за народа и нас самите като си създадем повече себеподобни?

  • Hristina Filipova

    Авторката изтъква едни от основните причини, които си повтарят младите жени, за да оправдаят факта, че не създават семейство – надебеляване? стрии? болка? умора? неуспех? неосъществени идеи? Всички те, до една, звучат безумно и безсмислено на фона на това да дадеш живот и да посветиш живота си на него. Може би истинската причина се крие в страха от това да поемем отговорност за някой друг освен себе си, страх от това, да бъдем само с един мъж и да му се доверим, че ще може да се грижи за нас и децата ни, страх от това да се отдадем, напълно, изцяло, безвъзвратно. И ако чакаме подходящия момент може би той никога няма да настъпи, защото ни е по-лесно да сме егоисти. А точно със създаването на семейство човек започва да преодолява този свой вроден недостатък.

    Няма нищо страшно в това да станеш майка. Не съм зарязала мечтите и идеите си. Напротив, да бъда съпруга и майка ми даде здрава основа, на която да стъпвам, когато градя останалите аспекти на живота си. Силно съм мотивирана да бъда най-доброто от себе си, не само заради себе си, но заради съпруга си и заради децата си, които взимат пример от мен. Прекрасно е усещането да се отдадеш до такава степен. Без страх, а със сърце пълно с любов!

Spotify отказа да купи SoundCloud за 535 млн. паунда

| от chronicle.bg, по nme.com |

Spotify излезе от преговори да придобие сайта за аудио записи SoundCloud.

Преговорите започнаха по-рано през годината, но след като SoundCloud обяви 70 милиона долара загуби за последните 2 години и двама от директорите на компанията отбелязаха, че „има материални несигурности около бизнеса“, Spotify реши да се откаже.

Друга причина, поради която компанията се е отказала от покупката, е че тя може да повлияе зле на предстоящото й появяване на стоковия пазар. Това се очаква да стане някъде през 2017 година.

SoundCloud е пуснат през 2007 година и от тогава е успял да привлече 175 милиона потребители месечно. Всяка минута на сайта се качват средно по 12 часа музика. Най-големият инвеститор в сайта е социалната мрежа Twitter.

 
 

Мексиканската Доби покани целия свят на рождения си ден

| от chronicle.bg |

Спомняте ли си рождения ден на Доби от „Дружба” през 2011 година, на който всички бяхме поканени (погрешка) с призив да носим салфетки? Е, и Мексико се сдоби със своята Доби. По тази причина в мексикански град беше осигурено засилено полицейско присъствие, след като 1.2 милиона души потвърдиха присъствието си на партито.

Поканата включва видео, на което бащата на момичето казва, че „всички са добре дошли” на партито, в което е се изявяват местни банди. Въпреки че мъжът е искал да покани приятели и съседи, събитието е било публично, съответно – всеки човек по света може да се чувства поканен. Мъжът обаче заяви, че все пак не би върнал никого.

Видеото показва Крестенцио Ибара, застанал до дъщеря си Руби и съпругата си Анаелда Гарсия.

„Здравейте, как сте? Каним ви на този 26 декември на 15-ия рожден ден на дъщеря ни Руби Ибара Гарсия”, казва той. След това изброява трите групи, които ще свирят на събитието, което ще бъде придружено и от конна надпревара. Победителят е спечели 10 000 песос (490 долара). Клипът завършва с уточнението, че всички са поканени.

15-ият рожден ден на момичето е голямо събитие в Мексико, защото отбелязва превръщането на детето в жена.  Не е необичайно то да бъде съпроводено с голямо шумно парти. Не е ясно обаче защо точно това парти става вайръл и е споделено над 800 000 пъти.

След като разбрал колко е голям интересът към рождения ден на дъщеря му, Ибара се почувствал натъжен за два дни, но днес със семейството му са се примирили с идеята.

Вижте част от шегите, които се появиха по темата:

доби руби гарсия
Руби и семейството й в компанията на Кардашияните.

доби руби гарсия
А вие готови ли сте за рождения ден на Руби?

доби руби гарсия
Качете се на влакчето с гости за рождения ден.

 
 

Кърк Дългас – една легенда на 100 години

| от chronicle.bg |

На 100 години американският актьор Кърк Дъглас е живата история на киното. Роден като Исур Даниелович Демски на 9 декември 1916 година, днес той празнува един век живот. 

Актьорът има три номинации за „Оскар“, първата от които е през 1950 година. Получава статуетката за цялостната си кариера. Днес Дъглас ще празнува в Калифорния на тържество, организирано от сина му Майкъл Дъглас и снаха му Катрин Зита Джоунс. Очаква се да присъстват около 200 приятели и членове на семейството му.

Кърк Дъглас се пенсионира като актьор през 1996 година след прекаран инсулт. Преди настоящия си рожден ден, той е посещавал терапевт, за да може да произнесе кратко слово на рождения си ден.

„Хора често искат от мен съвети как да доживеят до преклонна възраст и да водят здравословен живот. Нямам подобни съвети. Смятам обаче, че всички ние имаме причини да сме тук. Оцелях след инцидент с хеликоптер и инсулт, за да направя още добри неща в света, преди да го напусна.“  – казва той в есе, публикувано от списанието за знаменитости Closer по повод рождения му ден.

Кърк приписва до голяма степен продължителността на живота си на голямата си любов, втората си съпруга Ан, която е на 97 години. „Имах шанса да срещна жената на живота си преди 63 години – поясни той. – Смятам, че прекрасният ни брак и обсъжданията ни нощем ми помогнаха да оцелея след какви ли не предизвикателства.“

Кърк Дъглас, който е син на руски имигранти, се е превъплътил в образите на някои най-митичните персонажи в историята на седмото изкуство, от художника Винсент Ван Гог до точния стрелец Док Холидей. Снимал се е в около 80 филма, сред които „Одисей“, „Викингите“, „20 000 левги под водата“, „Гори ли Париж?“, „Престрелка в О.К. Корал“, „Седем дни през май“.

 
 

Първи кадър на Том Холанд като Спайдърмен

| от chronicle.bg |

Колкото и филми да сме гледали за Спайдърмен досега, напът сме да видим първия за Питър Паркър. В новия филм за супергероя с Том Холанд в главната роля ще проследим историята на Питър – момчето, което се превръща в Спайдърмен, докато живее обичайния си тийн живот.

За Холанд това не е екшън филм, а по-скоро история за момче, което се бори за това, да успее да заговори момиче, докато се опитва междувременно и да спаси града.

„Спайдърмен: Завръщане у дома“ ще се появи на екран през лятото на 2017-а.