Mainstream фръцла: Пипи без чорапче

| от Мартин Табаков |

Текстът е публикуван в Петте кьошета

Шведската обществена телевизия SVT редактира „Пипи Дългото чорапче”, като пуска такава екранизация на едноименния детски сериал от 1969 г., в която „крал на негрите” става само „крал”, а епизодът, в който малката героиня си дърпа очите, имитирайки китайци, е изрязан.

Под подобна редакция минаха вече и две от най-популярните творби на Марк Твен – „Приключенията на Хъкълбери Фин” и „Том Сойер”, където в американските им издания от 2011 г. насам думите „негър” и „индианец” са заменени с думата „роби”. Човек би казал, че подобно вмешателство в стилистиката на нечие авторство има далеч по-унизителен ефект, отколкото такъв е будил оригиналният текст.

Разбира се, Пипи Дългото чорапче ще си остане Пипи Дългото чорапче и след спомената редакция. Ако й махнат чорапчето, луничките и двете опашки, пак ще е Пипи, макар може би да не е точно тази Пипи на Астрид Линдгрен, която ние помним.

Въпросът тук обаче е друг: каква е тази потребност да бръкнеш в нечия душа, да й разместиш думите и по възможност да изтриеш тези от тях, които не се връзват с някоя чиновническа директива?

Ако утре луничките попаднат под цензура, най-вероятно някой европейски бюрократ ще опъне стълба до небето и ще се опита да свали луната.

Възникнал като порив на човешката еманципация и апологетика на индивида, либерализмът днес дава бъг. Вместо да защитава самобитността на човека, в контекста на неговите права и свободи, либерализмът на свой ред започва да диктува конкретно право и конкретна свобода. В единствено число. Вместо да защитава многообразието, либерализмът започва да го ограничава. Най-голямата му ценност се състоеше в това, че той допускаше и съдържаше в самия себе си и възможности за алтернативни „–изми”:  модернизми, прогресивизми, котараци в чизми.

На теория, либералът трябва да остави автентичния жаргон на човека, в неговата отлика и самобитност. Той не трябва да бъде раздразнителен по отношение на другостта. На практика обаче либералът се превръща в носител на такъв тип идеологичност, която се редуцира до собствената му такава. Той става раздразнителен на всичко, което не може да се сведе до либералното. А това е само един от начините либералното да стане авторитарно. Като това да унищожиш една бройка Пипи Дългото чорапче и да създадеш на нейно място пет обикновени 9 годишни деца.

При все че изобщо не претендирам, че познавам в детайли творчеството на Астрид Линдгрен, не съм останал с впечатлението, че Пипи Дългото чорапче иска да стане изтупан евробюрократ, който да се бори за административна и културна унификация.  Най-малкото понеже едва ли ще я пуснат с любимия й кон в Брюксел и ще прави странно впечатление с маймуната си на рамо.

Достойнствата на Пипи Дългото чорапче, освен пословичния чорап, нейните две опашки и луничките, са и нейната жива непосредственост. При все че е художествена измислица, героинята на Астрид Линдгрен е много по-пълнокръвен образ, отколкото има един действителен евробюрократ. Да редактираш по такъв начин Пипи Дългото чорапче, така че тя да придобие политически правилен език, не е никак коректно и толерантно.  Преведено на приказен език, либерално е Пипи да си съхрани луничките, плитките, дългото чорапче, коня и жаргона си, и никак не е либерално художественият персонаж да бъде превърнат в лустросана mainstream фръцла, която кокетничи със сухи фрази и няма поне по един белег, останал от нетрадиционен развой на събитията от пиенето на петъчния чай.

Попитана защо върви заднишком, Пипи Дългото чорапче отговаря дословно: „Не живеем ли в свободна страна? Човек не може ли да живее, както си иска?”

Либералът едва ли вече има правото да даде подобен отговор. Но това не означава, че либерализмът не дължи други отговори. Като този на въпроса защо от философия на индивида се превърна в идеология на колектива.

 
 

Трейлърът на „Pitch Perfect 3″ е супер смешен

| от chronicle.bg |

С „The Mummy“ май нещата не се получиха, но поне Universal все още имат „Pitch Perfect 3″!

Във втория филм женската група завърши университета и се подготви за скок в работническата класа. Както видеото по-долу ще ни покаже – това не протича особено добре. Това е първият трейлър на новия филм можем да заключим, че певиците ги чака голям екшън, пътуване зад граница и много смешни моменти, жертви на които са предимно те.

Цялата „Pitch Perfect“ поредица никога не е била силна откъм сюжет и драматургия, но този път изглежда, че и там е заложено. Всред шегите има и много екшън моменти – Дебелата Ейми върти нунджако (от наденица, но все пак), скача от избухваща яхта, помага на някой да падне от самолет.

Враговете им са супер секси! И могат да свирят на истински инструменти – нещо, с което ще им е трудно да се сблъскат.

Режисьор е Триш Си, а сценарист – Кей Канън. Филмът излиза по кината на 22 декември, точно седмица след „Star Wars: The Last Jedi“.

 

 
 

Типажите, които не искаш да срещаш в градския транспорт, но ти се налага

| от chronicle.bg |

Градският транспорт, особено в столицата, е място, на което можеш да видиш всичко. Ако имаш късмет – можеш да видиш политик, актьор или човека, по когото си падаш от няколко месеца. Ако нямаш късмет – някой може да маструбира на съседната седалка, без да подозираш, докато четеш задълбочено „Физика на тъгата“. И все пак градският транспорт в София се слави с това, че винаги може да се окажеш въвлечен в интересен разговор, искаш или не. Понякога може дори да те цитират в „Дочуто в София“. Има обаче характерни персонажи, които присъстват в много от пътуванията.

Бабата, която вярва в Идеята

„Всички знаем, че преди ’89-а си беше най-добре. Нямаше ги тия неща – смартфони, глупости. Всеки си гледаше работата, а не си показваше голотиите!“ Всичко това с патос и зъл поглед към девойката със заголено пъпче, която тъкмо й е освободила място да седне. Няма значение дали някой я слуша, гледа или й обръща внимание по друг начин, тя винаги е там и държи да се знае. И да се знае, че идеята не е забравена.

Дядото антикомунист

Разбираш кога се е качил на секундата. Сяда на прясно освободено място с псувня срещу „братята руси“ на уста, разказвайки на всички пътуващи наоколо как по-добре в комунизма е било само за празноглавците, дето не загряват колко назад сме се върнали заради тия „комунияги“. Шегува се с бурния напредък в строителството на метрото от 60-те години до днес. После, показвайки електронния си часовник, напомня колко дълго се е чакало за радио и за кола преди 89-а. Всъщност може да си остане само с първата реплика на уста, но ако установите зрителен контакт, няма как да не чуете останалата част от историята.

Вярващият тип

„Вярвате ли в Бог? Знаете ли как звучи гласът на Бог?“. В добрия случай само вие ще изслушате лекцията и ще се изместите бавно и тактично към вратата, преди да разберете повече, отколкото искате да знаете за Сътворението. В лошия – ще е придружил лекцията си от портативен високоговорител, така че целият автобус да знае (true story).

Пияният господин

Около него се носи характерен аромат, който подсказва, че там, където е ходил, се сервира и мезе. Той обича да заговаря мъже и жени. Най-често жени. Най-често толкова млади, че не би погледнал към тях трезвен, без да се засрами. Но сега държи да протече комуникация от по-личен характер, която да започва с реплика от типа на: „Шшшшш… ти с тия… ти…сигурно…ааа!“ Всичко това – при огромното нежелание от страна на събеседничката да участва в разговора.

Емигрантът, който знае всичко

Той е емигрант, който живее в Испания/Англия/Италия, затова всичко в София му се струва селско и провинциално, макар и самият той да идва от село край Враца, в което са преминали ¾ от живота му, а това си личи и по хавайската риза от 90-те на гърба му. Няма значение дали мие чинии в Испания, или работи по строежите, важно е да ти разкаже колко по-добре е там и колко по-тъпо е в България. В добрия случай – пътувате само една спирка. В лошия – качил се е от „Люлин“ и планира да слезе на Летището, а вие отивате към „Младост“ със същото влакче.

Готиният тийнейджър

„Бате, тоя тука, бате, все едно виж го как ме гледа, бате, абе братле, направо…“. Готиният тийнейджър ще застане съвсем близо до ухото ви, за да разкаже по смартфона чрез хендсфри на свой приятел/съученик как смърди в метрото/автобуса/трамвая и как, бате, тоя чичо/леля, дето е застанал/а точно до него, е… И тук разбирате за себе си тонове неочаквана информация, сякаш всъщност не сте там, а в друга вселена.

 
 

Най-добрите филми за наркотици

| от chronicle.bg |

Какво прави човек, когато иска да добави много екшън към филма си за малко пари? Добавя наркотици.

Днес е Международен ден за борба с употребата и нелегалния трафик на наркотици (ООН) и по този повод сме събрали в галерията ни 15 от най-добрите филми с, за и с участието на наркотиците.

Оказа се, че Холивуд е правил филми за всякакви наркотици – леки наркотици, тежки наркотици, както и за всички, които се занимават с наркотици – дилъри, трафиканти. Има от всичко!

Ще сметнем, че знаете разликата между канабис, марихуана и коз.

 
 

2CELLOS с ново видео към песен от „Властелинът на пръстените“

| от chronicle.bg |

2CELLOS изненадаха феновете си с ново видео към песента „May It Be”. Парчето е кавър от саундтрака на „Властелинът на пръстените: Задругата на пръстена“ и част от последния им албум SCORE. Целият албум, посветен на филмова музика, ще чуем на живо на 4 декември в зала „Арена Армеец“.

За по-малко от месец видеото към “May It Be” събира 1 милион гледания в YouTube.

Това не е първото видео от албума “Score”, заснет в Хърватия. Миналата година, в Дубровник е заснет и клипът към нашумелия кавър на “Game of Thrones”, а през февруари тази година там снимат видеото към “Moon River” – саундтракът на класиката „Закуска в Тифани“. Месец по-късно, видеото към „Now We Are Free” от „Гладиатор“, което е частично снимано в Хърватия, беше представено в Pula Arena – единственият римски амфитеатър, който все още е непокътнат. Във всички видеа от новия албум двамата челисти са придружени от Лондонския симфоничен оркестър.

Чрез новия си албум „Score”, продуциран от Sony Music Masterworks, 2CELLOS представят нов стил, като включват най-обичаните хитове, както в класическата, така и в съвременната музика. Траклистът включва песни от саундтраци като този на „Титаник“, „Властелинът на пръстените“, Закуска в Тифани“, „Кръстникът“, Гладиатор“, „Списъкът на Шиндлер“ и много други.

Билети за концерта, част от световното турне на талантивите музканти, може да закупите в касите на EASYPAY, EPAYGO.BG, OMV, THE MALL и EVENTIM.BG на цена от 50 до 110 лв.