Ляв бриз задуха плахо над Ню Йорк

| от |

Макар и управлявани от демократи, повечето големи американски градове оставят социалната сегрегация да се разраства и вкоренява. В Ню Йорк обаче, откакто през ноември за кмет бе избран Бил де Блазио, като че ли е ударена спирачка на тенденцията „всичко за богатите“. Промяната явно не е празна дума за кмета, ако се съди по гневния отпор, който среща.

ДАЛИ Ню Йорк няма да стане Новата Хавана? Откакто на 5 ноември 2013 г. демократът Бил де Блазио бе избран за кмет на главния американски град, това опасение гложди Републиканската партия, която определи приемника на Майкъл Блумбърг за свой „главен враг прогресист“. Според Ню Йорк таймс републиканските водачи гледат на младата администрация на Де Блазио като на въплъщение на страховете си от настъплението на една „нова левица“. Тази левица проявявала „популистко пренебрежение към богатите, афиширана симпатия към работническите организации и непрестанно внимание към неравенството в доходите“.

Още на предварителните избори на демократите за кметството на Ню Йорк Де Блазио постави неравенството в центъра на изказванията си, като неуморно повтаряше, че историята на Ню Йорк се е превърнала в „повест за два града“  – на свръхбогатите и на всички останали. Истински социалната му програма му позволи да спечели номинацията на своята партия – като изпревари по-специално предпочитаната от медиите кандидатка, подкрепяна от могъщия предишен кмет, а след това и да победи с голямо мнозинство (72% от гласовете) своя републикански противник Джоузеф (Джо) Лота.

Ленин, Мао, Хо Ши Мин

В РЕЧТА си при встъпването в длъжност на 1 януари 2014 г. Де Блазио потвърди насоката на своя мандат: „Бяхме избрани, за да сложим край на икономическото и социалното неравенство, които застрашават с разпадане града, който обичаме. В Ню Йорк, където икономическата мощ е вездесъща, подобна програма предвещава трудно бягане с препятствия. Веднага след като фразата бе произнесена, Матю Иглесиас, автор на уводни статии в интернет списанието „Слейт“, изпрати следното многозначително съобщение в „Туитър“: „При встъпването си в длъжност Де Блазио се качи на сцената с мумифицираните тела на Ленин, Мао и Хо Ши Мин.“

Няколко дни по-късно обвиненията в комунизъм взеха комичен обрат. Незапомнена снежна буря връхлетя Ню Йорк, пътищата станаха непроходими. Таблоидите се надпреварваха да интервюират граждани, вбесени от трудностите с почистването на снега в шик квартала Горен Ист Сайд на Манхатън. Де Блазио ни „обръща гръб“ – възмущаваше се една гражданка в Ню Йорк пост„Като отказва да разчисти Горен Ист Сайд, той заявява: „Аз не съм един от тях. Изречението се разпространи в интернет, а местните и националните медии го подеха – особено тези на Блумбърг. Но Де Блазио остана верен на думите си, които му донесоха успеха на изборите.

За да спечели кметския пост в един толкова мултикултурен град, Де Блазио, син на имигранти, можеше да разчита на семейните си корени (германски по бащина линия, италиански по майчина), както и на семейното си положение – той е женен за афроамериканка. Острата му критика на неоправданите полицейски обиски, на които са подлагани цветнокожите, спечели на негова страна част от електората. Но онова, което изглежда осигури победата му, беше икономическото послание – спойка на програмата му.

Ню Йорк е третият град с най-голямо неравенство в САЩ, а те самите са една от богатите страни с най-голямо неравенство в света. На Уолстрийт бонусите за брокерите (средно 164 530 долара на човек през 2013 г.) и заплатите, които надхвърлят 20 милиона долара годишно, като тази на Лойд Бланкфейн, главен изпълнителен директор на „Голдман Сакс“, не предизвикват никакво вълнение. Администрацията на Блумбърг беше изцяло отдадена на благосъстоянието на това малцинство от свръхбогаташи, под претекст че те допринасят най-много за данъчните приходи на града – 5% от домакинствата внасят 38% от глобалните доходи.

Със своите апартаменти, които се продават за по няколко десетки милиони долари на един глобализиран елит, остров Манхатън е по-бляскав от всякога. Но на няколко хвърлея една немалка част от нюйоркската средна класа се хлъзга бавно към бедността. В периода 2008-2011 г. по данни на Американската служба по преброяването средният доход на домакинствата е намалял с 6%. В края на 2011 г. половината от домакинствата в града са печелели по-малко от път и половина от дохода, който определя прага на бедността. 17% от домакинствата, в които един от членовете е на пълно работно време, и 5,2% от домакинствата с двама работещи живеят под този праг. В същото време наемите скочиха главоломно. От 2005 до 2012 г., съобразено с инфлацията, средният наем се е покачил с 11%, докато доходите на наемателите са нараснали едва с 2%. Според центъра „Фурман“ повече от половината наематели в Ню Йорк изразходват поне една трета от дохода си за жилище.

Водещата мярка в кампанията на Де Блазио, срещу която се обявиха всичките му съперници, е създаването на специален фонд за всеобщо образование от най-ранна възраст, финансиран с такса от 0,05% от доходите, надхвърлящи 500 000 долара. Предложението има преди всичко знаков характер – кметът на Ню Йорк не може сам да вземе решение за такава данъчна удръжка. Той трябва да получи одобрението на губернатора на щата Ню Йорк Андрю Куомо. Но макар този потенциален кандидат на демократите за президентските избори през 2016 г. да твърди, че е прогресивен по обществените въпроси (подкрепя контрола върху огнестрелните оръжия и хомосексуалните бракове), в областта на икономиката проявява известен консерватизъм. Особено по отношение на данъците. В писмо до жителите на щата от декември 2011 г. той се хвалеше, че е „установил за пръв път таван на данъците върху собствеността“, че е намалил данъците на средната класа „до най-ниското им равнище от 1953 г.“ и корпоративния данък – „до най-ниското му ниво от 1968 г.“

Двусмислената игра на губернатора

ИМА опасност амбициите на Де Блазио да се препънат в антиданъчната мания на Куомо. Макар двамата да афишират приятелството си и да се представят като политически съюзници, истината е, че по-скоро са „най-добрите неприятели“ в Демократическата партия. Техните разногласия отразяват конфликта, противопоставящ привържениците на една икономика, насочена към по-голямо равенство, които влагат надеждите си във водачи като Де Блазио или сенаторката Елизабет Уорън, и дясното крило на партията около Куомо и Хилари Клинтън, което е по-загрижено за интересите на предприятията.

Тъй като щатите са натоварени да раздават федералните помощи и да вдигат данъците, всеки кмет е заинтересован да поддържа добри отношения със своя губернатор, особено ако иска да проведе амбициозни политически начинания. Обаче Куомо играе двусмислена игра, преди всичко за да запази шансовете си за 2016 г. Когато резултатите от анкетите показаха, че обществеността е благоприятно настроена, той се присъедини към кандидата за кмет на Ню Йорк и подкрепи проекта за всеобщо предучилищно образование. Но когато настъпи време за финансирането му, енергично се противопостави на налагането на нова такса. След няколко седмици противоборство Де Блазио в крайна сметка издейства щатът да финансира инициативата в продължение на три години.

Новият кмет не прояви същото упорство по въпроса за т.нар. charter schools– държавни училища, които се финансират от частни фондове и не са под контрола на учителските синдикати . Тези училища обхващат малка част от нюйоркските ученици (едва 6%). Докато повечето хора с прогресивно мислене виждат в това едно средство да се саботира държавното училище, като го лишават от финансиране и от най-мотивираните му ученици, републиканците и управителите на пенсионни фондове, в стремежа си непрекъснато да намаляват ролята на държавата, ги защитават със зъби и нокти. Де Блазио разкритикува принципа на тези училища, но Куомо им се притече на помощ и принуди кмета да направи унизително отстъпление. В очите на обществеността първият се показа като новак, а вторият – като опитен политик.

Де Блазио обаче не е злопаметен. Когато в края на май 2014 г. Партията на работещите семейства – коалиция на членове на профсъюзи, сдружения и др., близка до Демократическата партия, се разцепи по въпроса дали да подкрепи Куомо за нов мандат на губернаторския пост през ноември, той задкулисно се застъпи в негова полза. Нюйоркският кмет едва ли би могъл да се обяви срещу своя губернатор, при положение че последният има подкрепата на финансовия свят. А Куомо вече събра 33 милиона долара за преизбирането си, като при това дори няма изявен противник…

Жилищният въпрос ще даде възможност да се прецени решимостта на Де Блазио. По време на кампанията той обеща да създаде 200 000 жилища с умерен наем. Според повечето експерти тази цел е много трудно постижима. Самият той я определя като „най-голямата и най-амбициозната програма за жилища с умерен наем, лансирана в американски град в цялата история на САЩ.“

Секторът на недвижимите имоти има голямо влияние върху нюйоркския политически апарат и не трябва да бъде дразнен. Богаташите, които плащат милиони долари за апартамент срещу Сентрал парк, смятат, че имат право да бъдат глезени, да им се осигурява портиер, да разполагат с плувни басейни и гимнастически зали. Те нямат никакво желание да споделят своя квартал, а още по-малко фоайето на сградата с простолюдието, което пътува с метро. Затова Де Блазио пази равновесие, като подкрепя строителното предприемачество, но полага също грижи да разшири предлагането за средната класа и народните слоеве.

Твърдост пред строителните предприемачи

ЗАСЕГА тази стратегия се оказва ефикасна, както свидетелства аферата „Домино шугар“. От няколко години бъдещето на тази бивша захарна рафинерия в сърцето на Бруклин предизвиква разгорещени дебати. През 2012 г. предприемачът Джед Уолентас купи терена и обеща да построи офиси за компании за нови технологии, но също и 2300 жилища, от които 660 с умерен наем. Кметът обаче прецени бройките за недостатъчни. Въпреки заплахите на предприемача, че ще изостави напълно проекта, и въпреки атаките на целия печат, той не отстъпи и Уолентас пое ангажимента да построи допълнително четиридесет жилища с умерен наем. Де Блазио разбра, че всяка политика в интерес на бедните и средните класи рискува да предизвика подобни схватки със заможната класа, със съюзниците ѝ в столицата на щата Ню Йорк – Олбани, и с медиите, които я защитават. Така че той прие предизвикателството да предостави реални услуги на населението, за да подчертае колко се разминават нещата, които занимават медиите, и всекидневните проблеми на хората.

Докато икономиката на града е в добро здраве, той би трябвало да е в състояние да изпълни обещанията за „градска прогресивност“, която се изпари през 60-те години. Дали Сиатъл, Сан Франциско или дори Чикаго ще последват примера на Ню Йорк?

LE MONDE DIPLOMATIQUE

 
 

Професия „ловец на любовници“

| от chronicle.bg |

Когато предсказвачката на бъдещето Минг Ли казва на своя клиентка, че знае за аферата й с женен мъж, жената е смаяна.

Без да трепне, Минг убеждава клиентката да прекрати връзката, което тя прави и то бързо. Но откъде всъщност Минг Ли е знаела за тази афера? Нека не се преструваме, че наистина е имала силата да чете мисли, защото самата тя казва пред South China Morning Post, че в действителност не предсказва бъдещето.

Минг работи за Weiqing Network Technology в Шангхай. Звучи като технологична фирма, но всъщност е агенция за ловци на любовници.

Малко предистория: около един на всеки пет женени мъже (както и жени) в Китай се гмурва в извънбрачна афера, според проучване на сайта за запознанства Baihe.com. След тази статистика може би не е изненада, че официалната цифра на разводите в Китай се е повишила с 60% от 2007 до 2014 г.

Weiqing цели да предотврати тези разводи. Клиентите на агенцията най-често са омъжени жени, които подозират мъжете си във връзка. За китайските съпруги извънбрачната афера е въпрос не само на любовно разочарование, но и на загуба на семейни финанси. Обикновено, когато мъжете им имат любовница, те плащат наема на жилището й, месечни сметки и всякакви глезотии. Така семейният бюджет натежава.

Weiqing има 59 офиса на цялата територия на Китай. Служителите на агенцията са основно два типа – терапевти, които оценяват кризата вътре в един брак и търсят наични да го съживят, както и самите ловци на любовници. Това са най-вече млади хора, следващи психология, социология или право. Те използват психологически методи, за да убедят третата страна в брака да отстъпи и прекрати връзката.

“Ако любовницата отиде на разходка в парка, до супермаркета или на работа, аз случайно я срещам по пътя“, разказва Минг. В случай, че любовницата е домошар, Минг се представя за съседка, която има теч в апартамента си и има нужда от помощ. След това убеждава жената да прекрати аферата. „По-възрастна съм от повечето любовници, така че те ме слушат“, казва 47-годишната Минг.

Докато всичко звучи леко спорно, според китайските закони в ловуването на любовници няма нищо незаконно.

Освен това, бизнесът е много доходоносен. Weiqing е подала молба да бъде вписана в стоковата борса на Китай. Компанията вече има спечелени 2.6 милиона щатски долара за първите 10 месеца на 2016 г. Ловците на любовници вземат по 145 долара на час. Част от тези пари отиват за купуване на бижута и наемане на апартаменти, за да се осигурят фалшиви самоличности за ловците.

Основателят на агенцията, Шу Хин, разказва, че досега компанията му е успяла да раздели 8 552 любовници само за 2014 г.

Ако ловецът не успее да прекрати аферата, всички разходи на клиента се изплащат обратно от Weiqing. Ако пък агенцията се справи, в типичния случай това струва на клиента около 7 200 долара, доста по-малко от един развод.

В много от случаите не се и стига до развод. В крайна сметка името на агенцията – Weiqing, се превежда като „пазител на чувствата“ и „защитаващ любовта“. Основателят Шу казва, че компанията му спасява около 5 000 брака годишно, тоест 350 000 досега.

А какво да кажем за любовниците? Ловецът Минг е благосклонна към тях, ето защо търси решение. „Понякога се опитвам да им намеря гадже“, казва тя с искреното намерение да направи

 
 

Emirates и Дженифър Анистън срещу забраната за лаптопи

| от chronicle.bg |

Американското правителство забрани преноса на лаптопи и друга електроника в ръчния багаж в самолет. Emirates отговарят на това с рекламен клип с Дженифър Анистън.

В рекламата, озаглавена „Let us Entertain You“ („Нека ви забавляваме“ – от англ. ез.), Дженифър Анистън пътува в икономична класа в Airbus A380. Със спота Emirates напомня за системата си за забавление, която включва над 2500 канала за филми, телевизия и музика. Тя е предостатъчна, за да не забележим липсата на лаптопи, заради забраната им.

Клипът всъщност е от реклама, която Анистън снима за авио компанията миналата година. Президентът на Emirates сър Тим Кларк уверява, че забраната ще се спази в срок. Освен Emirates забраната усещат и 8 други компании от Близкия Изток и северна Африка.

Клипът не разкрива нищо изненадващо, имайки предвид, че през 2016 компанията печели титлата „Най-добра авио компания на света“. Състемата им пък печели „Най-добрата система за забавление на пътници в света“.

Следва клипът:

 

 
 

Документален филм разкрива тайни за живота на Хийт Леджър

| от chronicle.bg |

Документален филм за Хийт Леджър ще разкрие неизвестни факти за личния му живот.

Актьорът почина през 2008 година на 28 години.

„I Am: Heath Ledger“ ще разказва за живота на звездата, като ще включва и интервюта на важни за него хора. Ще има нови детайли около кариерата на актьора и личния му живот. Все още не е обявено кои са ключовите лица, интервюирани във филма.

Хийт Леджър спечели сърцата на зрителите с „10 неща, които мразя в теб“, „Планината Броубек“, „Като рицарите“ и други. Превърна се в легенда с ролята си на Жокера в „Черният рицар“, което посмъртно му спечели награда на Академията.

хийт леджър

Филмът ще съдържа информация и за още един въпрос – причината за смъртта му. Официално става дума за инцидентна свръхдоза. Според някои обаче Хийт Леджър е станал жертва на мрачния си персонаж в „Черният рицар“.

Актьорът има дъщеря от актрисата Мишел Уилямс – Матилда. Момичето днес е на 11, но Уилямс много добре пази личния й живот.
„I Am: Heath Ledger“ ще се появи на екран по телевизионната мрежа Spike през май.

 
 

Сиа без перука

| от chronicle.bg |

От Мадона до Лейди Гага, звездите са известни с всякакви екстравагантности.

Машината за хитове Сиа, която ни даде хитове като „Cheap Thrills“, е известна с това, че се появява на публични места с характерна перука.

сиа

 

Сиа обяснява перуката си така: „Нося я, за да мога да отида до магазина и да си купя маркуч, ако искам. Или ако ми се ходи до тоалетна, а не мога да намеря, мога просто да отбия от пътя, без хората да идват и да ме снимат.“

Певицата беше засечена на международното летище в Лос Анджелис без маскировката си. И разбира се, се случи точно това – дойдоха хора и я снимаха.