Ляв бриз задуха плахо над Ню Йорк

| от |

Макар и управлявани от демократи, повечето големи американски градове оставят социалната сегрегация да се разраства и вкоренява. В Ню Йорк обаче, откакто през ноември за кмет бе избран Бил де Блазио, като че ли е ударена спирачка на тенденцията „всичко за богатите“. Промяната явно не е празна дума за кмета, ако се съди по гневния отпор, който среща.

ДАЛИ Ню Йорк няма да стане Новата Хавана? Откакто на 5 ноември 2013 г. демократът Бил де Блазио бе избран за кмет на главния американски град, това опасение гложди Републиканската партия, която определи приемника на Майкъл Блумбърг за свой „главен враг прогресист“. Според Ню Йорк таймс републиканските водачи гледат на младата администрация на Де Блазио като на въплъщение на страховете си от настъплението на една „нова левица“. Тази левица проявявала „популистко пренебрежение към богатите, афиширана симпатия към работническите организации и непрестанно внимание към неравенството в доходите“.

Още на предварителните избори на демократите за кметството на Ню Йорк Де Блазио постави неравенството в центъра на изказванията си, като неуморно повтаряше, че историята на Ню Йорк се е превърнала в „повест за два града“  – на свръхбогатите и на всички останали. Истински социалната му програма му позволи да спечели номинацията на своята партия – като изпревари по-специално предпочитаната от медиите кандидатка, подкрепяна от могъщия предишен кмет, а след това и да победи с голямо мнозинство (72% от гласовете) своя републикански противник Джоузеф (Джо) Лота.

Ленин, Мао, Хо Ши Мин

В РЕЧТА си при встъпването в длъжност на 1 януари 2014 г. Де Блазио потвърди насоката на своя мандат: „Бяхме избрани, за да сложим край на икономическото и социалното неравенство, които застрашават с разпадане града, който обичаме. В Ню Йорк, където икономическата мощ е вездесъща, подобна програма предвещава трудно бягане с препятствия. Веднага след като фразата бе произнесена, Матю Иглесиас, автор на уводни статии в интернет списанието „Слейт“, изпрати следното многозначително съобщение в „Туитър“: „При встъпването си в длъжност Де Блазио се качи на сцената с мумифицираните тела на Ленин, Мао и Хо Ши Мин.“

Няколко дни по-късно обвиненията в комунизъм взеха комичен обрат. Незапомнена снежна буря връхлетя Ню Йорк, пътищата станаха непроходими. Таблоидите се надпреварваха да интервюират граждани, вбесени от трудностите с почистването на снега в шик квартала Горен Ист Сайд на Манхатън. Де Блазио ни „обръща гръб“ – възмущаваше се една гражданка в Ню Йорк пост„Като отказва да разчисти Горен Ист Сайд, той заявява: „Аз не съм един от тях. Изречението се разпространи в интернет, а местните и националните медии го подеха – особено тези на Блумбърг. Но Де Блазио остана верен на думите си, които му донесоха успеха на изборите.

За да спечели кметския пост в един толкова мултикултурен град, Де Блазио, син на имигранти, можеше да разчита на семейните си корени (германски по бащина линия, италиански по майчина), както и на семейното си положение – той е женен за афроамериканка. Острата му критика на неоправданите полицейски обиски, на които са подлагани цветнокожите, спечели на негова страна част от електората. Но онова, което изглежда осигури победата му, беше икономическото послание – спойка на програмата му.

Ню Йорк е третият град с най-голямо неравенство в САЩ, а те самите са една от богатите страни с най-голямо неравенство в света. На Уолстрийт бонусите за брокерите (средно 164 530 долара на човек през 2013 г.) и заплатите, които надхвърлят 20 милиона долара годишно, като тази на Лойд Бланкфейн, главен изпълнителен директор на „Голдман Сакс“, не предизвикват никакво вълнение. Администрацията на Блумбърг беше изцяло отдадена на благосъстоянието на това малцинство от свръхбогаташи, под претекст че те допринасят най-много за данъчните приходи на града – 5% от домакинствата внасят 38% от глобалните доходи.

Със своите апартаменти, които се продават за по няколко десетки милиони долари на един глобализиран елит, остров Манхатън е по-бляскав от всякога. Но на няколко хвърлея една немалка част от нюйоркската средна класа се хлъзга бавно към бедността. В периода 2008-2011 г. по данни на Американската служба по преброяването средният доход на домакинствата е намалял с 6%. В края на 2011 г. половината от домакинствата в града са печелели по-малко от път и половина от дохода, който определя прага на бедността. 17% от домакинствата, в които един от членовете е на пълно работно време, и 5,2% от домакинствата с двама работещи живеят под този праг. В същото време наемите скочиха главоломно. От 2005 до 2012 г., съобразено с инфлацията, средният наем се е покачил с 11%, докато доходите на наемателите са нараснали едва с 2%. Според центъра „Фурман“ повече от половината наематели в Ню Йорк изразходват поне една трета от дохода си за жилище.

Водещата мярка в кампанията на Де Блазио, срещу която се обявиха всичките му съперници, е създаването на специален фонд за всеобщо образование от най-ранна възраст, финансиран с такса от 0,05% от доходите, надхвърлящи 500 000 долара. Предложението има преди всичко знаков характер – кметът на Ню Йорк не може сам да вземе решение за такава данъчна удръжка. Той трябва да получи одобрението на губернатора на щата Ню Йорк Андрю Куомо. Но макар този потенциален кандидат на демократите за президентските избори през 2016 г. да твърди, че е прогресивен по обществените въпроси (подкрепя контрола върху огнестрелните оръжия и хомосексуалните бракове), в областта на икономиката проявява известен консерватизъм. Особено по отношение на данъците. В писмо до жителите на щата от декември 2011 г. той се хвалеше, че е „установил за пръв път таван на данъците върху собствеността“, че е намалил данъците на средната класа „до най-ниското им равнище от 1953 г.“ и корпоративния данък – „до най-ниското му ниво от 1968 г.“

Двусмислената игра на губернатора

ИМА опасност амбициите на Де Блазио да се препънат в антиданъчната мания на Куомо. Макар двамата да афишират приятелството си и да се представят като политически съюзници, истината е, че по-скоро са „най-добрите неприятели“ в Демократическата партия. Техните разногласия отразяват конфликта, противопоставящ привържениците на една икономика, насочена към по-голямо равенство, които влагат надеждите си във водачи като Де Блазио или сенаторката Елизабет Уорън, и дясното крило на партията около Куомо и Хилари Клинтън, което е по-загрижено за интересите на предприятията.

Тъй като щатите са натоварени да раздават федералните помощи и да вдигат данъците, всеки кмет е заинтересован да поддържа добри отношения със своя губернатор, особено ако иска да проведе амбициозни политически начинания. Обаче Куомо играе двусмислена игра, преди всичко за да запази шансовете си за 2016 г. Когато резултатите от анкетите показаха, че обществеността е благоприятно настроена, той се присъедини към кандидата за кмет на Ню Йорк и подкрепи проекта за всеобщо предучилищно образование. Но когато настъпи време за финансирането му, енергично се противопостави на налагането на нова такса. След няколко седмици противоборство Де Блазио в крайна сметка издейства щатът да финансира инициативата в продължение на три години.

Новият кмет не прояви същото упорство по въпроса за т.нар. charter schools– държавни училища, които се финансират от частни фондове и не са под контрола на учителските синдикати . Тези училища обхващат малка част от нюйоркските ученици (едва 6%). Докато повечето хора с прогресивно мислене виждат в това едно средство да се саботира държавното училище, като го лишават от финансиране и от най-мотивираните му ученици, републиканците и управителите на пенсионни фондове, в стремежа си непрекъснато да намаляват ролята на държавата, ги защитават със зъби и нокти. Де Блазио разкритикува принципа на тези училища, но Куомо им се притече на помощ и принуди кмета да направи унизително отстъпление. В очите на обществеността първият се показа като новак, а вторият – като опитен политик.

Де Блазио обаче не е злопаметен. Когато в края на май 2014 г. Партията на работещите семейства – коалиция на членове на профсъюзи, сдружения и др., близка до Демократическата партия, се разцепи по въпроса дали да подкрепи Куомо за нов мандат на губернаторския пост през ноември, той задкулисно се застъпи в негова полза. Нюйоркският кмет едва ли би могъл да се обяви срещу своя губернатор, при положение че последният има подкрепата на финансовия свят. А Куомо вече събра 33 милиона долара за преизбирането си, като при това дори няма изявен противник…

Жилищният въпрос ще даде възможност да се прецени решимостта на Де Блазио. По време на кампанията той обеща да създаде 200 000 жилища с умерен наем. Според повечето експерти тази цел е много трудно постижима. Самият той я определя като „най-голямата и най-амбициозната програма за жилища с умерен наем, лансирана в американски град в цялата история на САЩ.“

Секторът на недвижимите имоти има голямо влияние върху нюйоркския политически апарат и не трябва да бъде дразнен. Богаташите, които плащат милиони долари за апартамент срещу Сентрал парк, смятат, че имат право да бъдат глезени, да им се осигурява портиер, да разполагат с плувни басейни и гимнастически зали. Те нямат никакво желание да споделят своя квартал, а още по-малко фоайето на сградата с простолюдието, което пътува с метро. Затова Де Блазио пази равновесие, като подкрепя строителното предприемачество, но полага също грижи да разшири предлагането за средната класа и народните слоеве.

Твърдост пред строителните предприемачи

ЗАСЕГА тази стратегия се оказва ефикасна, както свидетелства аферата „Домино шугар“. От няколко години бъдещето на тази бивша захарна рафинерия в сърцето на Бруклин предизвиква разгорещени дебати. През 2012 г. предприемачът Джед Уолентас купи терена и обеща да построи офиси за компании за нови технологии, но също и 2300 жилища, от които 660 с умерен наем. Кметът обаче прецени бройките за недостатъчни. Въпреки заплахите на предприемача, че ще изостави напълно проекта, и въпреки атаките на целия печат, той не отстъпи и Уолентас пое ангажимента да построи допълнително четиридесет жилища с умерен наем. Де Блазио разбра, че всяка политика в интерес на бедните и средните класи рискува да предизвика подобни схватки със заможната класа, със съюзниците ѝ в столицата на щата Ню Йорк – Олбани, и с медиите, които я защитават. Така че той прие предизвикателството да предостави реални услуги на населението, за да подчертае колко се разминават нещата, които занимават медиите, и всекидневните проблеми на хората.

Докато икономиката на града е в добро здраве, той би трябвало да е в състояние да изпълни обещанията за „градска прогресивност“, която се изпари през 60-те години. Дали Сиатъл, Сан Франциско или дори Чикаго ще последват примера на Ню Йорк?

LE MONDE DIPLOMATIQUE

 
 

Кърк Дългас – една легенда на 100 години

| от chronicle.bg |

На 100 години американският актьор Кърк Дъглас е живата история на киното. Роден като Исур Даниелович Демски на 9 декември 1916 година, днес той празнува един век живот. 

Актьорът има три номинации за „Оскар“, първата от които е през 1950 година. Получава статуетката за цялостната си кариера. Днес Дъглас ще празнува в Калифорния на тържество, организирано от сина му Майкъл Дъглас и снаха му Катрин Зита Джоунс. Очаква се да присъстват около 200 приятели и членове на семейството му.

Кърк Дъглас се пенсионира като актьор през 1996 година след прекаран инсулт. Преди настоящия си рожден ден, той е посещавал терапевт, за да може да произнесе кратко слово на рождения си ден.

„Хора често искат от мен съвети как да доживеят до преклонна възраст и да водят здравословен живот. Нямам подобни съвети. Смятам обаче, че всички ние имаме причини да сме тук. Оцелях след инцидент с хеликоптер и инсулт, за да направя още добри неща в света, преди да го напусна.“  – казва той в есе, публикувано от списанието за знаменитости Closer по повод рождения му ден.

Кърк приписва до голяма степен продължителността на живота си на голямата си любов, втората си съпруга Ан, която е на 97 години. „Имах шанса да срещна жената на живота си преди 63 години – поясни той. – Смятам, че прекрасният ни брак и обсъжданията ни нощем ми помогнаха да оцелея след какви ли не предизвикателства.“

Кърк Дъглас, който е син на руски имигранти, се е превъплътил в образите на някои най-митичните персонажи в историята на седмото изкуство, от художника Винсент Ван Гог до точния стрелец Док Холидей. Снимал се е в около 80 филма, сред които „Одисей“, „Викингите“, „20 000 левги под водата“, „Гори ли Париж?“, „Престрелка в О.К. Корал“, „Седем дни през май“.

 
 

Европейската асоциация на авиокомпаниите прекрати своята дейност

| от CHR Aero |

Европейската лобистка група Association of European Airlines (АЕА) ще прекрати работата си след като голяма част от авиокомпаниите членки се присъединиха към новия алианс Airlines for Europe (A4E).

AEA ще бъде втората асоциация, която ще прекрати своята дейност през 2016, следвайки съдбата на нискотарифната групa European Low Fares Airline Association (ELFAA).

Исторически погледнато до момента е имало четири главни асоциации, които да представляват авиокомпаниите в Европа- AEA, ELFAA като представител на нискотарифните превозвачи, International Air Carrier Association (IACA) като представител на leisure авикомпаниите и European Regions Airline Association, представител на регионалните авиопревозвачи.

Според сайтa на AEA, асоциацията представлява 22 европейски авиокомпании с общо 310 милиона пътници, но много от тези компании вече са напуснали групата и са предпочели да бъдат представлявани от A4E, чиито основатели и членове са пет от най-големите авиокомпании в Европа- International Airlines Group (IAG), Lufthansa, Air France-KLM, easyJet и Ryanair.

A4E бързо се разрастна от 11 до 22 авикомпании членки, което доведе до затварянето на други асоциации. Процентово A4E представлява 60% от европейските полети, 500 милиона пътници и оборот от $109 милиарда.

Според A4E успехът на тяхната асоциация се дължи на факта, че авикомпаниите, които се представляват от тях, са както нискотарифни, така и „full service”.

AEA приключва работа след 64 години. През 1952 година четири авиокомпании- Air France, KLM, Sabena И Swissair основават Air Research Bureau, а след присъединяването на SAS и British European Airways, European Airlines Research Bureau се преименува на AEA през 1973.

Благодарение на AEA компютърните резервационни системи Amadeus и Galileo бяха въведени в експлоатация, както и автоматичното принитиране на билети и бордови карти. През 1988 АЕА допринесе и за започването на кампанията “Single European Sky” и поясни нуждата от интергрирана система за контрол на въздушния трафик над Европа.

 
 

Най-лошите филми на 2016

| от chronicle.bg, по businessinsider.com |

Холивуд отново е пред раздаване на награди на най-заслужилите.

Като контрапункт на това в галерията ще ви покажем най-лошите филми на годината. От  разбитата надежда „Алиса в Огледалния свят“ до разочарования като „Warcraft: Началото“.

Класацията ни е придружена с мнение на критици за всяка лента. Понякога, повечето пъти честно казано, тези реплики са по-оригинални от филма, който критикуват.

 
 

Мексиканската Доби покани целия свят на рождения си ден

| от chronicle.bg |

Спомняте ли си рождения ден на Доби от „Дружба” през 2011 година, на който всички бяхме поканени (погрешка) с призив да носим салфетки? Е, и Мексико се сдоби със своята Доби. По тази причина в мексикански град беше осигурено засилено полицейско присъствие, след като 1.2 милиона души потвърдиха присъствието си на партито.

Поканата включва видео, на което бащата на момичето казва, че „всички са добре дошли” на партито, в което е се изявяват местни банди. Въпреки че мъжът е искал да покани приятели и съседи, събитието е било публично, съответно – всеки човек по света може да се чувства поканен. Мъжът обаче заяви, че все пак не би върнал никого.

Видеото показва Крестенцио Ибара, застанал до дъщеря си Руби и съпругата си Анаелда Гарсия.

„Здравейте, как сте? Каним ви на този 26 декември на 15-ия рожден ден на дъщеря ни Руби Ибара Гарсия”, казва той. След това изброява трите групи, които ще свирят на събитието, което ще бъде придружено и от конна надпревара. Победителят е спечели 10 000 песос (490 долара). Клипът завършва с уточнението, че всички са поканени.

15-ият рожден ден на момичето е голямо събитие в Мексико, защото отбелязва превръщането на детето в жена.  Не е необичайно то да бъде съпроводено с голямо шумно парти. Не е ясно обаче защо точно това парти става вайръл и е споделено над 800 000 пъти.

След като разбрал колко е голям интересът към рождения ден на дъщеря му, Ибара се почувствал натъжен за два дни, но днес със семейството му са се примирили с идеята.

Вижте част от шегите, които се появиха по темата:

доби руби гарсия
Руби и семейството й в компанията на Кардашияните.

доби руби гарсия
А вие готови ли сте за рождения ден на Руби?

доби руби гарсия
Качете се на влакчето с гости за рождения ден.