Лоши предчувствия

| от |

Пьотр Акопов, „Взгляд“

Засилването на западните санкции срещу Русия прави отново актуален въпроса ще ги издържи ли руският елит. Не Владимир Путин, нито народът – тук съмнения изобщо няма. Нагласите сред част от елита обаче са направо панически. А има и още по-важен проблем с „елитните хора“ у нас.

* * *
Обявен е официално нов етап от икономически санкции срещу Русия. Самото скъсване между Русия и Запада след Крим бе вече предопределено; при все това оставаше неясно ще започне ли политическа и икономическа война само със САЩ или с целия западен блок, с каква скорост ще се изострят отношенията – и други немаловажни подробности.

Това остави у част от руския политически и бизнес елит надежди, че завоят към самостоятелно развитие на Русия още може да бъде предотвратен или поне да се направи по-предпазливо, така че да стане обратим. Тези хора измислиха идеята, че Путин просто искал „да реализира печалби“ с Крим, „да вдигне статута на Русия“ – значи има шанс Западът да се ядоса, да избухне в заплахи, но сетне да се примири, че няма връщане назад. А Путин ще вдигне ръце от Нова Русия и ще се насочи към икономически методи в борбата за Украйна. И всичко рано или късно ще се уталожи – и тези хора ще могат да си останат част от „световния елит“, негова бизнес или политическа съставка. Сега обаче тези надежди (кухи по принцип) са им отнети. Няма ги.

Също както няма съмнения, че сред главните цели на САЩ е смяна на властта в Русия – точно натам водят санкциите, изолацията и блокадата. За САЩ няма значение как точно ще се смени властта – ще си тръгне ли Путин, свален от заговор сред върхушката или при народни бунтове заради спад в жизненото равнище, подстрекавани от либералите в елита. Той трябва да си отиде – защото курсът му застрашава американската хегемония. За Путин това отношение отдавна не е новина – той гради политиката си не в зависимост от отношението на САЩ към него, просто го взема предвид. Също както разбира и всички вътрешни проблеми на страната, по които ще удрят англосаксонците. И основен сред тях е слабият, корумпиран, потребителски, идеологически пъстър елит – тъкмо него ще разбунват американците, задълбочавайки натиска и санкциите срещу Русия.

Защото САЩ наистина вярват, че щом децата и парите на мнозина „елитни“ хора у нас са на Запад, ще е лесно да ги натиснат. През 2011-2012 впрочем те заложиха на същото – и сгрешиха. Опитът Путин да бъде спрян се провали и той започна чистка сред разбунтувалия се срещу него космополитичен елит. Руският лидер бе сметнал с пълно право, че се изпълнява поръчка отвън. Основната му цел бе в предстоящия открит сблъсък със САЩ да предпази страната от пета колона, от удари в гърба. Той успя да се погрижи за много неща, но далеч не за всичко.

Национализацията на елита едва е започнала – забраната за сметки в чужбина не е като забрана мозъкът ти да е далеч от родината. Путин можа само да заяви, че е необходим патриотичен завой в идеологията, културата, образованието, че е необходима нова кадрова политика . . . Но дори ако бе успял да се отърве изцяло и от откритата пета колона, и от корупционерите, не би отхвърлил главния проблем: твърде голям дял сред руския елит заемат идеологически роби на Запада, духовни космополити, изпадащи в ступор при едничката мисъл за скъсване със Запада. Че как тъй – та нали сме „част от големия европейски дом“?

Всъщност прозападната ориентация на доста голяма част от елита в Русия идва само от фантастично непознаване на собствената страна и народ, на нашите традиции, култура и история. Това е ориентация на един колониален елит – неговият мозък е окупиран от „модни“ западни теории за „правилното световно устройство“, както се е случвало вече неведнъж в руската история; той смята народа за добитък, а страната – за свои ловни земи. Получили властта у нас през 90-те, тези временни управници тутакси взеха да си готвят пътища за отстъпление на Запад, „защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви“. Елитът се кланяше на златния телец и на потреблението, а телецът обитава Запада и точно натам ги теглеше властниците-„реформатори“.

Отпърво те се опитваха да привлекат към себе си и страната, та и тя да прихване „европейските ценности“, но към началото на 2000-те се разбра, че Русия не желае да стане част от западния свят. Тогава елитът реши „да печели в Русия, а да харчи в Европа“ – както прави през цялото първо десетилетие от века. Успоредно с това впрочем в елита се формира и ново чиновническо съсловие – путинското. Гръбнак на управляващия слой, тези хора контролират ключовите лостове за управление на страната – по правило идват от тайните служби, повечето са настроени патриотично и наистина искат да служат на Родината. Но и сред тях мнозина не устояха на изкушението, наречено глобален потребителски капитализъм, забравили, че няма как да служиш на двама господари.

Друга част от близкото обкръжение на Путин настойчиво, но не и публично предлагаше да се търси нов икономически и социален модел за Русия – схващайки, че днешният руски модел, смесен, държавно-олигархичен, капиталистически, обвързан със западния финансов свят и най-вече пак западната етика на свободния пазар и потребителското общество, е нежизнеспособен и просто пагубен за страната.

За жалост идеологическите спорове за насоките на пътя, който трябва да избере Русия, не станаха публични. До голяма степен защото либералната част от елита, заемала и експертни, и пропагандно-идеологически значими висоти, всячески опорочаваше всякакви спорове дали икономическият строй отговаря на националните ценности, предварително охулвайки всеки алтернативен социално-икономически модел като невъзможен и утопичен. Съответно Русия вървеше към глобализация – без да се противи много в икономически план, разоръжила се докрай идеологически, тя обаче силно се дърпаше в политическо отношение.

И вътрешнополитическата, и геополитическата самостоятелност бяха необходими на Владимир Путин, за да укрепва суверенитета на Русия и да увеличава нейната мощ. През всички тези години той бе притиснат между външни сили, целящи не само да не допуснат възстановяване на руското влияние, но и да раздробят Русия за втори път – и сили, действащи вътре в страната, които не желаеха да се отказват от заграбените през 90-те късове власт и собственост, тъй че нямаха интерес от силен и самостоятелен президент. На границата между десетилетията този натиск сякаш бе стигнал своя апогей – и Путин прие предизвикателството, връщайки се в президентското кресло.

Всичко, което правеше той след 2011 г., бе подготовка за открит конфликт – и с външните, и с вътрешните му противници. Доста лесно спечели първия рунд (2011-2012 г.), но това не означаваше, че смята да почива върху лаврите си – нещата бяха тръгнали към решаваща схватка. И тя започна през лятото на 2013 г. със случая Сноудън, а днес, в навечерието на август 2014 г., се е нажежила максимално.

Засега Путин се бие с външния противник – но без никакво съмнение ще трябва да спечели основното си сражение вътре в страната.

Битката със САЩ не премахва нуждата да се реши основният въпрос на руското битие – от Путин, разполагащ днес с феноменална народна подкрепа, се очакват не само победи на външния фронт, но и прелом на вътрешния. Дори да го нямаше конфликта със Запада, все тъй щяха да са жизнено необходими кардинални вътрешни промени.
Сега, след като започна пряка конфронтация, прочистването и идеологизирането на елита стават залог за опазване на Русия. Не защото елитът ще нанесе удар изотзад – в обозримо бъдеще това, слава Богу, не е актуално, – а просто защото не може да реши задачите, стоящи пред страната. Да формулира и осъществи програма за национално развитие (икономическа, културна, социална); да води глобална игра на всички континенти и във всички сфери – това е по силите само на екип от съмишленици. Не хора, мислещи еднакво, а патриоти, които познават чудесно както руския опит, руската история, така също технологиите и смислите на други държави и цивилизации, които схващат техните цели и философията на борбата им.

И най-вече хора, които не престорено, а искрено смятат за свои традиционните руски ценности (не само духовните и семейните, а и геополитическите), които без никакво съмнение поставят интереса на Родината по-високо от своя личен. Не защото „така учи Путин“, а защото е съвсем естествено за тях. Няма такива хора ли? Има достатъчно, дори и в днешния елит – просто сега трябва не само народът да се сплоти около Путин, но да работят съвестно и здравата всички висши управленци.

Невъзможно е да издържиш пред натиска на Запада и неизбежните вътрешни изпитания, само защото те е страх от Путин и трепериш за мястото си. И още по-невъзможно е да внедряваш нов модел за управление и социално устройство, ако сам не вярваш в него. Невъзможно е да работиш поновому (не като в обсадена крепост, а създавайки нови производства и връщайки смисъла в руското битие), ако си свикнал на рушвети и се надяваш, ударил „кьоравото“, оттук нататък да го харчиш макар и не в чужбина, но поне в Русия.

Има ли Путин някаква алтернатива? Може ли да не задълбочи прочистването на елита с оправданието, че не му е дошло времето, защото „Родината е в опасност“, а и няма голяма заплаха от „удар в гърба“? Не – защото основната му цел съвсем не е да устои пред натиска на световните глобализатори, а да изведе Русия на нейния исторически път. Да й върне вярата в собствените й сили, да създаде максимални възможности за самостоятелен, самодържавен растеж и развитие, да положи основите на социален строй, произтичащ от националните ценности и приемлив за нашия народ. За големите цели са потребни големи хора – инак просто ще бъдем смазани. Ако не от външни интриги, то от вътрешни противоречия. /БТА/

 
 

Ед Шийран е сгоден?

| от chronicle.bg, по БТА |

Актьорът Ръсел Кроу, който е много близък с Ед Шийран, каза, че певецът му гостува „с годеницата си“ Чери Сийборн, когато е в Австралия, съобщи Контактюмзик.

„Запознаха ни общи приятели и когато беше на турне той отсядаше у нас. Сприятелихме се и оттогава е идвал няколко пъти с годеницата си“ – цитира актьора в. „Сън он сънди“.

Ед Шийран е на 26 години. Той е признавал, че с приятелката му Чери „са на път“ към женитба, но още нямат конкретни планове.

„Няма да се женя скоро. Хората непрекъснато ме питат за това. Бих искал един ден да се оженя, но не веднага“ – увери Ед Шийран.

Той е казвал също, че е много щастлив с Чери и двамата почти не се разделят.

 
 

Риана се снима във филм на Netflix

| от chronicle.bg |

Netflix ще снимат филм, режисиран от Ава ДюВерни, с участието на Лупита Нионгo и Риана.

Историята на филма е изключително нестандартна. Идеята идва след като потребител на Twitter публикува снимка на Лупита Нионгo и Риана, които сана модно дефиле. На снимката има следният коментар: „Риана изглежда все едно мами богати бели мъже, а Лупита е компютърно грамотната най-добра приятелка, която помага и й пази гърба.“ Това подтикна потребителите на социалната мрежа към спекулации как този филм би могъл да се развие.

Те също така поискаха режисьор да е Ава ДюВерни, а Иса Рей да напише сценария. И четирите жени по-късно изразиха интерес към подобна продукция.

На Фестивала в Кан Netflix наддава за филма и в крайна сметка печелят наддаването. ДюВерни потвърждава за режисьорската позиция, докато с Рей все още се водят преговори за сценарната. Не е ясно точно колко комедиантката е посветена на сценария в момента, но се твърди, че вече работи по него. Самото студио планира старт на снимките през 2018, когато ДюВерни ще е приключила работата си по „A Wrinkle In Time“.

Това е голям проект за Netflix, които постепенно увеличават портфолиото си. По този повод, а и след като видяхме, че са склонни да взимат идеи от феновете си, искаме да им покажем следващата снимка – на Скалата в ролята на Джони Браво.

 
 

Мюзикълът„Mamma Mia!“ се завръща

| от chronicle.bg |

Истинска радост очаква феновете на ABBA, Мерил Стрийп и мюзикълите през следващата година. От известно време се спекулираше, че ще има продължение на мюзикъла „Mamma Mia!“, който през 2008 направи фурор. От Universal вече официално потвърдиха новината. 

Въпреки че филмът не беше признат от критиците, приходите многократно надхвърлиха бюджета, а актрисата Мерил Стрийп признава в интервю, че това е продукцията, в която се е забавлявала най-много за цялата си кариера. Продължението е озаглавено „Mamma Mia: Here We Go Again!” и ще излезе по театрите на 20 юли 2018, точно десет години след премиерата на първата част.

Новината идва и със съответните промени в екипа. За разлика от първата част, чийто режисьор е Филида Лойд („Желязната лейди“, 2011), тази ще бъде режисирана от Ол Паркър („Най-екзотичният хотел Мариголд“, 2015). Но членовете на ABBA Бьорн Улвеус и Бени Андершон отново ще са продуценти и ще отговарят за музиката. Продукцията ще включва песни на легендарната група, които не присъстват във версията от 2008 г., както и някои от вечните им хитове, които за щастие ще чуем отново.

Сюжетът отчасти ще разказва за предисторията на персонажите, като това ще доведе до нови имена в актьорския състав, които да играят героите на Мерил Стрийп, Пиърс Броснан, Стелан Скарсгард, Джуди Уолтърс и Кристин Барански.

„Mamma Mia!“ е базиран на сценичен мюзикъл, който излиза през 1999 в Уест Енд, Лондон. Той разказва историята на младо момиче отгледано от майка си, която е собственичка на хотел на гръцки остров. (Филмът е заснет на остров Скопелос, Гърция). В навечерието на сватбата си тя кани трима мъже, предполагайки, че един от тях трябва да е истинският й баща. Всичко това се случва на фона на любимите на всички поколения от 74-та година на насам песни на шведската поп група ABBA.

Мюзикълът от 2008 г. стана световен хит още с излизането си, а приходите достигат 609 млн. долара.  Премиерата му събра за първи път на публично място членовете на ABBA след раздялата им през 1983 г..

 
 

„Възвишение“ тръгва по кината от 10 ноември

| от chronicle.bg |

Филмът „Възвишение“ по едноименния роман на Милен Русков тръгва по кината на 10 ноември. Това стана ясно от плакат в страницата на лентата във Facebook.

Историята проследява съдбата на един български националреволюционер от Котел в авантюрите му с четата на Димитър Общи преди и след обира в Арабаконак, който води до провала на Вътрешната революционна организация. Романът представя разказ в първо лице ед.ч. и обединява житейска изповед, вътрешен монолог и потока на съзнанието на главния герой Гичо.

По филма има театрална постановка, режисирана от Иван Добчев, в която играят Бойко Кръстанов, Асен Блатечки, Красимир Василев, Ивайло Христов др.

Във филмовата версия на „Възвишение“ участват Александър Алексиев ( „Откраднат живот“) и кукленият актьор Стоян Дойчев. Те са  в главните роли.

През 2012 г. писателят Милен Русков е отличен с награда „Златен век“ на Министерството на културата и с Национала награда за литература „Христо Г. Данов“.

Вижте и трейлъра към филма: