Липсата на визия трябва да ни плаши, не наличието на такава

| от |

Николай Найденов*

* Авторът е бакалавър по „Политически науки на английски език“ от НБУ и настоящ магистър по „Международни Отношения“ в Университета „Сейнт Андрюс“, Шотландия

До президента на Република България
До министър-председателя на Република България
До министъра на отбраната на Република България
До министъра на външните работи на Република България

Уважаеми господа,

Обръщам се към Вас с огромно чувство на загриженост, както и със значителна доза недоумение.

Винаги съм си представял, първо като гражанин, протестирал срещу правителството на г-н Пламен Орешарски от ден първи до последните му дни, но и като човек занимаващ се с обществена дейност и политика, че служебното правителство на проф. Георги Близнашки би следвало да има три основни приоритета:

1) провеждането на честни и демократични избори;

2) стабилизирането на държавния и финансов сектор (в зависимост от лостовете, които са налични) и;

3) изпращането на недвусмислени сигнал към всички наши евроатлантически партньори, че България е пълноправен и пълноценен член на ЕС и НАТО.

Не мога да скрия задоволството си от текста, който прочетох във вторник сутрин (26/08/14г.) на страницата на „Министерство на отбранта“ (МО), както и сериозния респект, който изпитах към министър Шаламанов и негория екип изготвил „Визия 2020. България в НАТО и Европейската отбрана“. Няма да се спирам и да анализирам, но е видно, че от текста лъха компетентност, висок профеиоснализъм и модерно разбиране и осъзнаване на новия тип конвенционални и неконвенционални заплахи, които стоят пред България и по-общо пред ЕС и НАТО. Категорично бих определил този документ като „исторически“, не само заради гореизборните му достойнства, но и поради, може би, най-силаната му черта – очертава по ясен и категоричен начин, но и безпристрастно, заплахите, които стоят пред България и нейните партньори.

За изминалите 25 години преход се нагледахме на всевъзможни „засукани“, „обемни“ и най-вече безпредметни и лишени от всякаква стойност документи за националнита ни сигурност. За първи път с този документ България показва мащаб и способност да гледа на собствения си национален интерес сериозно, поставяйки „на масата“ проблеми, които реално съществуват и които по-добре да отчетем докато назряват, а не когато вече е твърде късно.

Затова намирам, че няма по-ясен и категоричен сигнал за политическа осъзнатост, лоялност и загриженост към националния и евроатлантически интерес от „Визия 2020. България в НАТО и Европейската отбрана“.

Няма и по-красноречив сигнал от това българският външен министър и министърът на отбраната – господата Даниел Митов и Велизар Шаламанов – да представят страната ни на изключително важната среща на високо равнище на НАТО в Уелс на 4-ти и 5-ти септември. Именно този документ показва не просто най-наболелите проблеми, но и задава приоритети, които да гарантират националаната ни сигурност и в контекста на взаимната отбрана.

Винаги открито съм твърдял, че през изминалата година и половина на сериозна политическа криза и безпрецедентна конфронтация президентската инситуция е била единствената котва и гарант за стабилост на страната (в рамката на своите конституционни прерогативи). Това обаче по никакъв начин не променя факта, че г-н Росен Плевнелиев, който в публичните си изяви многократно подчертава, че заплахата идва от действията и продължаващата агресия от страна на Руската Федерация към Украйна, носи пряка отговорност за действията и бездействието на своето правителство.

Намирам за изключително тревожно решението на проф. Близнашки да оттегли внесената „Визия 2020. България в НАТО и Европейската отбрана“ от гласуването в Министерския съвет. Оценявам изявеното желание на премиера за диалог и обсъждане по темата, но това по никакъв начин не променя факта, че документ от най-висока национална значимост бива оттеглен в пълен противовес на декларираните от Вас, г-н Президент и г-н Премиер, непоколебимост и решителност за възстановяване на доверието в нашите нартньори от НАТО и ЕС. Нещо повече, дори и документът да бъде одобрен със закъснение, това отново би оставило впечатление за сериозна геополитическа и външностратегическа неориентираност.

Опасявам се дори, че подобен, на пръв поглед, „незначим инцидент“ не просто би разклатил доверието у нашите партньори, а би затвърдил вече нлагащото се през последната изминала година усещане за политическа посредственост и липса на визия. А това от своя страна би застрашило, или поне не би подсилило, аргументите в полза на кандидатурата на г-жа Кристалина Георгиева за поста „Върховен представител на ЕС по въпросите на външната политка и отбрана“.

Дълбоко вярвам, че една от най-големите заплахи за настоящия режим в Кремъл са бившите страни от „Социалистическия блок“, които успешно се развиват като либерални демокрации. Няма по-важно нещо за една развиваща се демокрация от ясно изразеното и последователно желание за подсилване на демократичните й устои. А най-сигурният път към постигането му е чрез отчитането на националния интерес и последователното му прилагане – било то на национално или геостратегическо равнище. Липсата на визия трябва да ни плаши, не наличието на такава.

Апелирам към Вас, г-н Президент и г-н Премиер, оставете министрите Шаламанов и Митов да си свършат работата. Убеден съм, че с Вашата политическа подкрепа, тези двама министри без проблем могат да защитят, както нациоанлния, така и евроатлантическия интерес на страната и общностите, в които членуваме.

Всякакъв друг вид реакция би означавал, страх, политическо късогледство и меко казано липса на воля за защита нациоаналния интерес!

С уважение,
Николай Найденов

 
 
Коментарите са изключени за Липсата на визия трябва да ни плаши, не наличието на такава