Лий Чайлд: Трябваха ми 10 години, докато се превърна наистина в хитов автор

| от |

Лий Чайлд е във фокуса на вниманието в последните дни. Причината е излизането на неговия деветнадесети роман от серията за супер героя Джак Ричър – „Personal“. Писателят, който е съпрезидент на Международната асоциация на авторите на трилъри, даде интервю за популярния блогър Майкъл Кавачини за сайта му michaelcavacini.com, пише лира.бг.

Учили сте право, след това сте работил в театъра, а след това и в телевизията. Какво ви привлече в правото и какво ви принуди да правите такива резки завои в развитието си?
–    Е, не бяха чак обрати. Все пак става дума за времето, след като завърших гимназия и трябваше да си търся някакви занимания на непълен работен ден. Това стана в началото на 70-те години. Беше очевидно, че трябва да отида в колеж. Въпросът беше какво да уча. Бях много заинтересован от историята, политиката, езика, социологията и икономиката. И ми просветна, че правото донякъде обединява всички тези области. Затова записах това, но без да искам някога да стана адвокат. Не ми е и хрумвало дори. Просто го записах, защото имах интерес, без стрес, без притеснения. Не ме интересуваше да завърша като първенец на випуска или нещо такова, защото не мислех да си търся работа по специалността след това. Мислех, че ще е едно интересно образование. Препоръчвам на всеки с тези интереси, но който не иска да бъде юрист, все пак да изкара диплома по специалността.

Как това образование и след това работата ви в телевизията ви повлияха като писател?
–    Ако си учил право, си изграждаш до голяма степен дисциплина, имаш отношение към прецизността и точността. Това не е най-елегантният стил на комуникация, но определено се учиш да се изразяваш ясно и чисто. Като цяло аз винаги съм се интересувал от забавленията. Това ме доведе до театъра, а след това и до телевизията. И когато загубих работата си там, трябваше да намеря начин да се изразявам, да забавлявам, но без да служа на някой шеф. И почувствах, че трябва да напиша книга, която да е малко по-различно предложение за публиката от един филм или телевизионен сериал, например.

За много писатели са нужни поне няколко книги, за да стигнат до големия комерсиален успех. На вас колко книги ви трябваха?
–    О, отне ми доста време. Това е упорита работа и малко хора се вглеждат назад в историята. Първата ми книга „Място за убиване“ наистина беше малък удар в обществото на почитателите на мистерии. След това втората се получи по-добре, третата – още по-добре, и така нататък. Но ми трябваха поне 10 години, докато се превърна в наистина хитов бестселъров автор. Това казвам на всички. Много хора са фокусирани върху книгите си и се панират, ако не всичко върви според плана им. А аз казвам: „Не става дума за точно тази книга. Дори не за следващата догодина. Трябват поне 10 книги. Трябва да гледаш напред след първите 10 книги“.

И как почувствахте успеха след 10 години?
–    Е, беше страхотно. Особено за чужденец като мен да стане №1 в САЩ. Наистина беше специално, защото Америка е специфична страна, с гигантски пазар. Затова и тогава, и сега, да си №1 в класациите в САЩ е фантастично изживяване.

Известен сте с навлизането в тънки детайли, когато става дума за битки. Това от изследвания ли го знаете или от личен опит?
–    Хаха, наистина е много личен опит от детските ми години. Израснах в един труден град, в проблемен квартал и трябваше да се бия почти всеки ден. Като дете бях едричък. Спомням си тези битки много добре. Ричър наистина много прилича на мен, когато бях на 9 по улиците на Бирмингам.

Феновете на книгите ви често повтарят някои фрази, които вие обичате да използвате. Вие как ги измисляте – импулсивно ли ви идват наум или…?
–    Предполагам, че става абсолютно импулсивно. Това е гласът на Ричър и аз предпочитам той да говори много малко, да е мъж, който не казва много. Така че много от запазените му фрази си идват естествено. Така се формира и ритъма на книгата, на текста.

Известно е, че не правите план на сюжета и поредицата във времето. Тогава как знаете, че е време да седнете и да напишете следващата книга?
–    В повечето случаи – когато усетя, че знам каква ще е първата сцена или поне първият параграф. Първият параграф е много важен. Той винаги е точката, в която сюжетът се завързва. Мисля, че е по-важен дори сега, когато технологиите напреднаха и се чете в e-book вариант и размерът има все по-голямо значение. Тогава или печелиш хората, или ги губиш. Затова чакам, докато не ми хрумне много добро встъпление. Тогава го записвам и чакам да видя какво ще се случи след това.

Ричър като че ли винаги се озовава в ситуации, в които нещо се е объркало, и той трябва да го оправи. За разлика от детективите, които просто решават даден криминален случай, защото това е работата им. За Вас задачата е по-трудна, защото трябва да измислите начин да вкарате Ричър в тази ситуация. Как преодолявате това предизвикателство?
–    Да, предизвикателство е. Може би най-голямото в писането ми. И както казвате, няма формална причина героят да се забърка в нещо. Но тук става въпрос за личността на героя. Всъщност той не би се забъркал в нищо, защото иска да води тих и спокоен живот. Така че ограниченията за изграждането на сюжета са доста, а решенията – малко. Например – погрешното място, погрешното време…или някой, който има нужда от помощ. Това са моите опции. Но аз си имам обща теория, че читателите ще ти дадат един шанс. Те биха купили една книга. И ако става дума за случайност – добре. Затова трябва да си крайно реалистичен. Но винаги имаш само един шанс. Затова Ричър се забърква в нещо само веднъж годишно.

Казвал сте, че не сте почитател на редакторската намеса. Защо?
–    Това е лично убеждение. За мен първото написано е най-доброто. Така написаната книга има собствена стойност, самостоятелна. И ако започнеш да се бъркаш в това, може да стане само по-лоша. Ясно ми е, че всеки има своя гледна точка за това, свой метод и свой опит. Но за мен – първият вариант е най-добрият и аз съм изцяло доволен с него. Аз не съм от тези писатели, които като видят някакво несъответствие го оставят за после. Затова смятам, че когато завърша книгата си, това е тя и съм убеден, че по никакъв начин не може да стане по-добра. Или по-истинска. Ако започнеш да я променяш, то тя става вече друга книга, а не това, което си искал да бъде.

Значи Вие сам редактирате страниците си, преди да минете напред в текста?
–    Да, разбира се. В сравнение с много колеги, аз пиша много бавно, ако става дума за броене на думите на ден. Но когато навляза в една история ставам бърз като останалите. И проверявам всичко, което съм написал. Методът ми е една крачка назад, две – напред. И когато приключа книгата, това означава, че съм минал през текста много пъти. И съм доволен накрая.

Все още много от феновете ви страдат от избора на Том Круз за ролята на Джак Ричър във филмовата адаптация на „Един изстрел“ Какво бихте им казали?
–    Филмът не е продължение на книгата.  Не че книгата е някак неадекватна или непълна. Но книгата е не е ларва или пашкул, който чака да стане филм. Книгата си е книга, цялостен продукт. Филмът дори не стои на същата писта, той си е отделен продукт, версия на книгата. И ако някой не харесва филма – ОК. Това е избор и привилегия. Но всеки може да отвори пак книгата и да види, че думите в нея не са се променили.

А по коя книга бихте искали да е продължението на филма? Май вече се прави адаптацията на „Не се връщай“, вярно ли е?
–    Това е планът. Доколкото знам филмът ще излезе следващия април. Но с Холивуд нищо не се знае.

Последната ви книга „Personal“ е 19-ият роман за Джак Ричър. Как запазвате свежестта в тези романи? Връщате ли се към предишните книги, за да сте сигурен, че не се повтаряте?
–    Помня всичко от предните книги и не ми се налага да проверявам. Предимството на Ричър е, че той няма конкретна месторабота или местоживеене. Това е положителната страна на това, за което говорихме – трудностите да се започне книгата. Той не е полицейски детектив, който получава обаждане посред нощ, което да му причини много неприятности. И това дава предимства, защото може да няма и две книги, които да се повтарят. Можеш да сменяш стила на историята, края на историята. „Personal“ например засяга правителствените служби на най-високо ниво, цялото разследване. Има и международна локация – Париж и Лондон. Така че всяка книга е много различна, а за мен това е свежест. Очевидно Ричър ще е там и очевидно ще има проблеми.

Напоследък между книгите написахте няколко разказа. Защо?
–    Харесах някои от тях, други – не. Не мисля, че съм добър в писането на разкази, затова не го правя често. Но сега в условията на дигиталния пазар, това е като малко разтърсване. Не мисля, че разбирам изцяло ефекта. Надали въобще някой разбира как работи тази работа. Но е като някакъв експеримент.  Все едно напомняш на хората през август какво да очакват през септември.

Четете ли ревютата за книгите си и влияят ли ви на работата?
–    Ревютата и мненията на читателите са за нещо, случило се миналата година. Аз трябва да предвидя какво ще им хареса следващата година. Това е много различно. Трябва да мислиш една идея напред. Ревютата винаги са ретроспективни. Но ги чета от любопитство, но си имам добра защита между личното ми мнение и това на другите. И това не ми вреди. Живял съм с книгата си цяла година, написал съм всяка дума в нея, сложил съм всяка точка. Знам дали е слаба, знам къде е всяка грешка, знам дали е добра. Няма какво ново да чуя. Чета ги, но не се информирам твърде много.

Как изглежда един успешен писателски ден за вас?
–    Започвам късно. Не вярвам, че нещо добро се получава рано сутрин. Най-добрият ден е, когато никой не ме безпокои и просто си почивам. В един наистина добър ден може да напиша дори 2000 думи. В среден ден – около 1500 думи. Ако имам ден с наистина добри сцени, съм наистина щастлив. Усещането е страхотно.

 
 

Хари Потър навърши 20 години

| от chronicle.bg, по БТА |

Хари Потър навърши 20 години, тъй като първата книга от поредицата за детето магьосник „Хари Потър и Философския камък“ беше публикувана на 26 юни 1997 година, съобщи в. „Дейли мирър“.

За две десетилетия сиракът с белег на челото измина дълъг път от килера под стълбите на ул. „Привит драйв“ 4 до франчайза на стойност почти 24,5 милиарда щатски долара.

Освен в книгите, филмите и тематичните паркове, любимецът на Хогуортс размаха магическа пръчка и в Уест енд в Лондон. Пиесата „Хари Потър и Прокълнатото дете“ спечели безпрецедентните 9 награди „лорънс Оливие“. Има и успешен сайт „Потърмор“, търговски артикули и, разбира се, втори спин-оф на „Фантастични животни“ с Еди Редмейн в главната роля, който скоро ще излезе в кината.

„Смятам,че може да очаквате внуците Ви да се редят на опашка, за да гледат новите филмови адаптации след 50 години и повече“, каза Джон Грейнджър, който е автор на книга за поредицата и пише докторантура за героя.

„Когато хората говорят за популярна литература след 100 години, те ще наричат това века на Джоан К. Роулинг, както в наши дни говорим за епохата на Дикенс. Имайки предвид, че „Уорнър брадърс“ притежават правата на адаптациите, смятам, че ще виждаме такива, както и спин-офи, дори след като Роулинг не е сред нас“, добави той.

„Книгите са изпълнени с приключения и обрати. Наскоро направихме проучване и Хари Потър отново беше най-предпочитан при 16 до 24-годишните. Причините бяха забележителни. Една от основните беше, че книгите показват, че няма нищо лошо да бъдеш различен и да водиш вътрешна борба с чувствата си. Те съдържат онзи елемент за тийнейджърите, които воюват срещу злото, но след това се обръщат към проблеми от истинския живот. Книгите говорят директно на децата и младежите“, каза Сю Уилкинсън, директор на благотворителна читателска организация.

Самата история как е създаден Хари Потър, е почти магическа. Джоан К. Роулинг била самотна майка на помощи. Идеята за Хари й дошла, докато чакала закъсняващ влак през 1990 г. Тя започнала да пише всеки ден в две квартални кафенета в Единбург. През 1995 г. изпратила първия ръкопис на 12 издатели, но получила само откази. Година по-късно обаче, писателката имала късмет. Издателство „Блумсбъри“ харесало историята, следвайки съвета на Алис Нютън – 8-годишната дъщеря на един от шефовете. Те издали първите 1000 копия на 26 юни 1997 г. и бързо осъзнали, че трябват още. След 5 години Джоан К. Роулинг спечелила почти 306 милиона щатски долара, а днес състоянието й е над 772 милиона долара.

Умението й да надгражда възрастовата граница на поредицата заедно с това на читателите й, се оказа печелившо. Ако първата книга бе насочена основно към 8-годишните, последната прикова интереса на по-големи тийнейджъри. Темите ставаха по-мрачни, чувствата по-сложни, а насилието по-явно.

Вероятно също толкова важен е и умелият начин, по който 51-годишната Джоан К. Роулинг привлече и двата пола. Хари е от мъжки пол, защото писателката осъзнала, че малките момчета не четат за малки момичета.

След като историите станаха по-мрачни, „Блумсбъри“ публикуваха книгите с корици за възрастни, за да заяви, че вече адресатите са и от различно поколение, освен от различни полове.

Джоан К. Роулинг отказа да се обвърже с фирми, които според нея щяха да злоупотребят с Хари Потър или не се вписваха в собствените й убеждения, като „Макдоналдс“.

Според Джулиан Харисън, куратор на изложбата „Хари Потър: История на магията“ в Британската библиотека, има още един фактор за успеха на героя. Това е, че някои от историите в книгите, са заимствани от митове и легенди, които вече познаваме, като съществуването на еднорозите.

„Историите изглеждат свежи, но може да се каже, че ни е генетично заложено да ги харесваме. Това е гениално“, каза той

 
 

В багажа на самолетен пътник беше открит жив 9-килограмов омар

| от chronicle.bg, БТА |

Транспортните служби за сигурност съобщиха, че в багажа на пътник на международното летище в Бостън е бил открит жив 9-килограмов омар.

Животното било намерено при чекирането на куфарите на пътник на Терминал C. Това бил най-големият рак, открит някога в пътнически багаж.

По принцип транспортирането на омари не е забранено от летищните власти. Но това трябва да става в пластмасов контейнер, който да не се разлива.

Откритото животно в Бостън било поставено в хладилна чанта и „се държало прилично“ при преминаването си през устройствата за контрол на багажа. Снимката на намерения огромен омар беше пусната в социалните мрежи.

 
 

Най-доброто от киното на 2017 досега

| от chronicle.bg |

Първата половина на 2017-та мина и е време да направим равносметка какво хубаво ни поднесе киноиндустрията за този период.

Преди време ви показахме най-добрите сериали за първото полугодие на 2017-та, а сега ще направим подбор на най-доброто от широкия екран. Немалко от хитовете досега изненадаха аудиторията. Някои от тях са създадени от млади екип, а сюжетите им впечатляват със своята  зрялост.

Сред оглавяващите  класацията заглавия има както традиционните блокбъстъри, които са гарант за  възвращаемост на бюджета,  така и елитарни продукции,  засягащи типичните за европейското кино теми.

Най-добре сами вижте (в галерията горе) най-успешните филми на 2017-та досега.

 
 

„Гластънбъри“ завърши с концерт на Ед Шийрън

| от chronicle.bg |

Фестивалът Гластънбъри приключи с концерт на Ед Шийран пред хиляди фенове, съобщи БТА.

Изпълнението му – както обичайно сам на сцената само с лууп педал, раздвои почитателите му.

Ед Шийран изпя хитовете си, като „Castle on the Hill“, „The A-Team“, „Shape of You“. Той направи също снимка на публиката и заяви, че не е и мечтал да успее да стане хедлайнер на фестивала. За финал обаче реши да демонстрира майсторството си на китарата. То не се оказа чак на такава висота и някои го определиха като посредствено, особено след изпълненията на Найл Роджърс и „Шик“ на същата сцена няколко часа по-рано.

В последния ден на фестивала Гластънбъри концерт в програмата „Легенди“ изнесе и Бари Гиб. Той вдигна цялата публика на крака с хита „Stayin’Alive“, а песента „Words“ посвети на пострадалите от терористичните атаки в Манчестър и Лондон.