Лий Чайлд: Трябваха ми 10 години, докато се превърна наистина в хитов автор

| от |

Лий Чайлд е във фокуса на вниманието в последните дни. Причината е излизането на неговия деветнадесети роман от серията за супер героя Джак Ричър – „Personal“. Писателят, който е съпрезидент на Международната асоциация на авторите на трилъри, даде интервю за популярния блогър Майкъл Кавачини за сайта му michaelcavacini.com, пише лира.бг.

Учили сте право, след това сте работил в театъра, а след това и в телевизията. Какво ви привлече в правото и какво ви принуди да правите такива резки завои в развитието си?
–    Е, не бяха чак обрати. Все пак става дума за времето, след като завърших гимназия и трябваше да си търся някакви занимания на непълен работен ден. Това стана в началото на 70-те години. Беше очевидно, че трябва да отида в колеж. Въпросът беше какво да уча. Бях много заинтересован от историята, политиката, езика, социологията и икономиката. И ми просветна, че правото донякъде обединява всички тези области. Затова записах това, но без да искам някога да стана адвокат. Не ми е и хрумвало дори. Просто го записах, защото имах интерес, без стрес, без притеснения. Не ме интересуваше да завърша като първенец на випуска или нещо такова, защото не мислех да си търся работа по специалността след това. Мислех, че ще е едно интересно образование. Препоръчвам на всеки с тези интереси, но който не иска да бъде юрист, все пак да изкара диплома по специалността.

Как това образование и след това работата ви в телевизията ви повлияха като писател?
–    Ако си учил право, си изграждаш до голяма степен дисциплина, имаш отношение към прецизността и точността. Това не е най-елегантният стил на комуникация, но определено се учиш да се изразяваш ясно и чисто. Като цяло аз винаги съм се интересувал от забавленията. Това ме доведе до театъра, а след това и до телевизията. И когато загубих работата си там, трябваше да намеря начин да се изразявам, да забавлявам, но без да служа на някой шеф. И почувствах, че трябва да напиша книга, която да е малко по-различно предложение за публиката от един филм или телевизионен сериал, например.

За много писатели са нужни поне няколко книги, за да стигнат до големия комерсиален успех. На вас колко книги ви трябваха?
–    О, отне ми доста време. Това е упорита работа и малко хора се вглеждат назад в историята. Първата ми книга „Място за убиване“ наистина беше малък удар в обществото на почитателите на мистерии. След това втората се получи по-добре, третата – още по-добре, и така нататък. Но ми трябваха поне 10 години, докато се превърна в наистина хитов бестселъров автор. Това казвам на всички. Много хора са фокусирани върху книгите си и се панират, ако не всичко върви според плана им. А аз казвам: „Не става дума за точно тази книга. Дори не за следващата догодина. Трябват поне 10 книги. Трябва да гледаш напред след първите 10 книги“.

И как почувствахте успеха след 10 години?
–    Е, беше страхотно. Особено за чужденец като мен да стане №1 в САЩ. Наистина беше специално, защото Америка е специфична страна, с гигантски пазар. Затова и тогава, и сега, да си №1 в класациите в САЩ е фантастично изживяване.

Известен сте с навлизането в тънки детайли, когато става дума за битки. Това от изследвания ли го знаете или от личен опит?
–    Хаха, наистина е много личен опит от детските ми години. Израснах в един труден град, в проблемен квартал и трябваше да се бия почти всеки ден. Като дете бях едричък. Спомням си тези битки много добре. Ричър наистина много прилича на мен, когато бях на 9 по улиците на Бирмингам.

Феновете на книгите ви често повтарят някои фрази, които вие обичате да използвате. Вие как ги измисляте – импулсивно ли ви идват наум или…?
–    Предполагам, че става абсолютно импулсивно. Това е гласът на Ричър и аз предпочитам той да говори много малко, да е мъж, който не казва много. Така че много от запазените му фрази си идват естествено. Така се формира и ритъма на книгата, на текста.

Известно е, че не правите план на сюжета и поредицата във времето. Тогава как знаете, че е време да седнете и да напишете следващата книга?
–    В повечето случаи – когато усетя, че знам каква ще е първата сцена или поне първият параграф. Първият параграф е много важен. Той винаги е точката, в която сюжетът се завързва. Мисля, че е по-важен дори сега, когато технологиите напреднаха и се чете в e-book вариант и размерът има все по-голямо значение. Тогава или печелиш хората, или ги губиш. Затова чакам, докато не ми хрумне много добро встъпление. Тогава го записвам и чакам да видя какво ще се случи след това.

Ричър като че ли винаги се озовава в ситуации, в които нещо се е объркало, и той трябва да го оправи. За разлика от детективите, които просто решават даден криминален случай, защото това е работата им. За Вас задачата е по-трудна, защото трябва да измислите начин да вкарате Ричър в тази ситуация. Как преодолявате това предизвикателство?
–    Да, предизвикателство е. Може би най-голямото в писането ми. И както казвате, няма формална причина героят да се забърка в нещо. Но тук става въпрос за личността на героя. Всъщност той не би се забъркал в нищо, защото иска да води тих и спокоен живот. Така че ограниченията за изграждането на сюжета са доста, а решенията – малко. Например – погрешното място, погрешното време…или някой, който има нужда от помощ. Това са моите опции. Но аз си имам обща теория, че читателите ще ти дадат един шанс. Те биха купили една книга. И ако става дума за случайност – добре. Затова трябва да си крайно реалистичен. Но винаги имаш само един шанс. Затова Ричър се забърква в нещо само веднъж годишно.

Казвал сте, че не сте почитател на редакторската намеса. Защо?
–    Това е лично убеждение. За мен първото написано е най-доброто. Така написаната книга има собствена стойност, самостоятелна. И ако започнеш да се бъркаш в това, може да стане само по-лоша. Ясно ми е, че всеки има своя гледна точка за това, свой метод и свой опит. Но за мен – първият вариант е най-добрият и аз съм изцяло доволен с него. Аз не съм от тези писатели, които като видят някакво несъответствие го оставят за после. Затова смятам, че когато завърша книгата си, това е тя и съм убеден, че по никакъв начин не може да стане по-добра. Или по-истинска. Ако започнеш да я променяш, то тя става вече друга книга, а не това, което си искал да бъде.

Значи Вие сам редактирате страниците си, преди да минете напред в текста?
–    Да, разбира се. В сравнение с много колеги, аз пиша много бавно, ако става дума за броене на думите на ден. Но когато навляза в една история ставам бърз като останалите. И проверявам всичко, което съм написал. Методът ми е една крачка назад, две – напред. И когато приключа книгата, това означава, че съм минал през текста много пъти. И съм доволен накрая.

Все още много от феновете ви страдат от избора на Том Круз за ролята на Джак Ричър във филмовата адаптация на „Един изстрел“ Какво бихте им казали?
–    Филмът не е продължение на книгата.  Не че книгата е някак неадекватна или непълна. Но книгата е не е ларва или пашкул, който чака да стане филм. Книгата си е книга, цялостен продукт. Филмът дори не стои на същата писта, той си е отделен продукт, версия на книгата. И ако някой не харесва филма – ОК. Това е избор и привилегия. Но всеки може да отвори пак книгата и да види, че думите в нея не са се променили.

А по коя книга бихте искали да е продължението на филма? Май вече се прави адаптацията на „Не се връщай“, вярно ли е?
–    Това е планът. Доколкото знам филмът ще излезе следващия април. Но с Холивуд нищо не се знае.

Последната ви книга „Personal“ е 19-ият роман за Джак Ричър. Как запазвате свежестта в тези романи? Връщате ли се към предишните книги, за да сте сигурен, че не се повтаряте?
–    Помня всичко от предните книги и не ми се налага да проверявам. Предимството на Ричър е, че той няма конкретна месторабота или местоживеене. Това е положителната страна на това, за което говорихме – трудностите да се започне книгата. Той не е полицейски детектив, който получава обаждане посред нощ, което да му причини много неприятности. И това дава предимства, защото може да няма и две книги, които да се повтарят. Можеш да сменяш стила на историята, края на историята. „Personal“ например засяга правителствените служби на най-високо ниво, цялото разследване. Има и международна локация – Париж и Лондон. Така че всяка книга е много различна, а за мен това е свежест. Очевидно Ричър ще е там и очевидно ще има проблеми.

Напоследък между книгите написахте няколко разказа. Защо?
–    Харесах някои от тях, други – не. Не мисля, че съм добър в писането на разкази, затова не го правя често. Но сега в условията на дигиталния пазар, това е като малко разтърсване. Не мисля, че разбирам изцяло ефекта. Надали въобще някой разбира как работи тази работа. Но е като някакъв експеримент.  Все едно напомняш на хората през август какво да очакват през септември.

Четете ли ревютата за книгите си и влияят ли ви на работата?
–    Ревютата и мненията на читателите са за нещо, случило се миналата година. Аз трябва да предвидя какво ще им хареса следващата година. Това е много различно. Трябва да мислиш една идея напред. Ревютата винаги са ретроспективни. Но ги чета от любопитство, но си имам добра защита между личното ми мнение и това на другите. И това не ми вреди. Живял съм с книгата си цяла година, написал съм всяка дума в нея, сложил съм всяка точка. Знам дали е слаба, знам къде е всяка грешка, знам дали е добра. Няма какво ново да чуя. Чета ги, но не се информирам твърде много.

Как изглежда един успешен писателски ден за вас?
–    Започвам късно. Не вярвам, че нещо добро се получава рано сутрин. Най-добрият ден е, когато никой не ме безпокои и просто си почивам. В един наистина добър ден може да напиша дори 2000 думи. В среден ден – около 1500 думи. Ако имам ден с наистина добри сцени, съм наистина щастлив. Усещането е страхотно.

 
 
Слави Трифонов, цензура

Цен*ура

Най-добрите корици на албуми на Марая Кери

| от chronicle.bg |

Днес една от емблематичните певици на нашето време, Марая Кери, навършва 47 години – достойна възраст, зад която стоят много неща.

След дебюта си през 1990г Марая Кери става първата певица, която оглавява американската класация Billboard Hot 100 със своите сингли пет поредни пъти.

След брака си с президента на Колумбия Рекърдс Томи Мотола през 1993.  тя утвърждава позициите си на най-успешната певица на компанията. Според списание Billboard  тя е най-успешният изпълнител на десетилетието в САЩ.

След развода си с Томи Мотола тя решава сама да поеме контрол върху имиджа и музиката си, включвайки елементи на хип хоп в песните си. Популярността ѝ спада, а по-късно напуска Колумбия Рекърдс.

Марая изживява тежко тези събития емоционално и физически. Друг удар за певицата е неуспехът на филма и новия ѝ албум, носещи името Glitter. През 2002г. тя подписва договор с Айлънд Рекърдс и през 2005г. отново си възвръща челните места в поп музиката.

През 2000г. на церемонията по връчването на Световните музикални награди Марая Кери е обявена за певицата с най-много музикални продажби за хилядолетието. Тя има най-много сингли, оглавили първите места на класациите – 18. Тя е носител на 5 награди Грами, освен това е единственият изпълнител с шестнадесет статуетки от Световните музикални награди.

Марая Кери притежава петоктавен диапазон.

И независимо от приказките, които се говорят по адрес на визията и личния й живот, тя е събитие в историята на музиката.

И ви черпим с 10 нейни корици, в които си заслужава да изплакнете понеделнишките си очи.

 
 

Намерената фотография на Жан-Мари Дона пристига в България

| от chronicle.bg |

Френският колекционер, издател и автор на фотокниги с „намерена фотография“ – Жан-Мари Дона, ще бъде специален гост на третата среща на платформата за фотокниги “ПУК!”.

Той ще представи част от колекцията си, наброяваща над 20 000 фотографии, които събира в продължение на близо 30 години, като ги изнамира по архиви, антикварни магазини и битаци по време на своите пътувания. В неговите проекти, тези анонимни наглед обикновени фотографии, придобиват нов артистичен смисъл.

По време на срещата, озаглавена „Photo Vernaculaire”, Жан-Мари Дона ще разкаже повече за намерената фотография, начина си на работа и фотокнигите си, публикувани в лимитиран тираж.

В една от тях озаглавена „Teddybär”, той поглежда към историята на Германия по едновременно особен, смущаващ и закачлив начин. Тя включва над 200 снимки на жени, деца и войници от Вермахта, позиращи до хора облечени като полярни мечки. Друга негова книга „Rorschach”, представя серия от банални природни пейзажи, отразяващи се във вода, обърнати на 90 градуса. Показани по такъв начин, тези кадри, заснети от различни фотографи между 1890 г. и 1950 г., изглеждат като концептуална работа на един и същ автор. Освен тях Жан-Мари Дона ще представи останалите свои книги „Blackface”, „Predator” и „Affreux Noël”.

Жан Мари Дона е роден в Париж през 1962 г. След повече от 30 години в издателския бизнес, през 2005 г. създава „Innocences” – свое издателство за фотокниги (www.innocences.net). Част от неговата колекция с намерена фотография е показвана по време на фестивала Rencontres d’Arles през 2015 и публикувана в някои от най-престижните издания като „The Guardian”, „Der Spiegel”, „Le Monde”, „Huffington Post”, „Vice” и „Vogue”.

„ПУК!“ е платформа за представяне на фотокниги с библиотека и поп-ъп книжарница, основана от Никола Михов, Тихомир Стоянов и Росен Кузманов. Целта на платформата е да създаде среда за популяризиране и издаване на фотокниги в България, като си сътрудничи с автори, издателства и фестивали в областта на фотографските и независимите издания.

Възползвахме се от случая, за да вземем блиц интервю от Жан-Мари Дона. Все пак на хората, които вадят части от миналото и ги показват в светлината на настоящето, създавайки изкуство, трябва да се дава път и гласност.

Ето какво ни разказа той:

За непросветените: що е то „намерена фотография“?

Най-общо казано това са снимки от неизвестни автори. Могат да бъдат семейни, студийни, паспортни и като цяло снимки за спомен. Освен любителски могат да бъдат професионални, които нямат естетически качества и са извадени от оригиналния им контекст. Да речем, аз колекционирам снимки от каталози на фризьорски салони, от застрахователни компании, на частни детективи, също и снимки от полицейски радари.

Къде най-често ги откриваш?

Най-много подобни снимки се намират по битаците и антикварните магазини. Понякога участвам и в търгове, където една фотография може да стигне до хиляди евро, но подобни интересни и скъпи кадри намирам на боклука, където са си безплатни.

Има ли хора, които ти дават свои снимки, за да ги включи във фотокнигите?

Да, изпращали са ми, но по-скоро вече след като хората са видели книгата и тогава ми изпращат подобни фоторафии.

Коя е най-старата фотография от колекцията? 

Най-старата фотография е от 1885 година, снимката е на забулени жени от Египет. А най-новата е панорамна рентгенова снимка на зъбите ми.

Коя ти е любимата фотография от твоята колекция?

Те са две! Първата ми любима снимка е на 6 годишно момче във военноморска униформа от 1920г., а втората е от 1945г. на 6 годишно момиче, която държи в ръка първата снимка.

Колко снимки наброява вашата колекция и колко време ви отне да я съберете?

Започнах колекцията преди 30 години и в момента наброява над 20 000 снимки. От тогава отделям по два часа всеки ден на архива си.

Откъде може да се купят фотокнигите?

Книгите и всичко около работата ми може да бъде открито тук,  а на предстоящата среща този четвъртък във Френски институт от 19:00 часа ще представя 5 от книгите ми и ще имате възможност да ги закупите на място.

В галерията може да видите част от снимките, които колекционира Жан-Мари Дона.

 
 

„Евробет“ пусна нов продукт на българския пазар – „5 от 11″ НА ЖИВО!

| от РЕКЛАМНА ПУБЛИКАЦИЯ |

Истински пролетен дух и голяма доза адреналин получиха играчите на „Евробет“, след като компанията пусна своя най-нов продукт – числовата игра „5 от 11″ НА ЖИВО. Това е една от най-разтърсващите новости в историята на родната развлекателна индустрия. За първи път числата се теглят „на живо“ на всеки 5 минути от атрактивни момичета. Играта е достъпна онлайн на www.eurobet.bg и в букмейкърските пунктовете на „Евробет“.

5 неща, които ще превърнат „5 от 11″ в любима игра:

1. Тегления на всеки 5 минути, всеки ден – НА ЖИВО!
2. Динамична игра, представяна от КРАСИВИ МОМИЧЕТА!
3. Максимална печалба - 1 МИЛИОН ЛЕВА!
4. Игра с бързи темпове и атрактивни КОЕФИЦИЕНТИ!
5. Три игри в ЕДИН ТАЛОН!

„5 от 11″ се играе с талони, върху които са отбелязани числата от 1 до 11. Във всеки талон има три игри, а играчът може да избира как да познава числата – „с точен ред“, „без точен ред“ или „супер игра“. Минималният размер на залога е 0,60 лева, а максималният – 5 000 лева. Тегленията на „5 от 11″ се осъществяват чрез механична сфера, поставена в специално студио.

Страхотните момичета на „5 от 11″ Ви очакват 7 дни в седмицата, 15 часа в денонощието – от 08:00 ч. до 23:00 ч.

РЕКЛАМНА ПУБЛИКАЦИЯ

 
 

Снимат Peaky Blinders сезон 4

| от chronicle.bg |

Сезон 3 приключи преди 8 месеца. Сега сезон 4 вече се снима, а 5 се пише. Трейлъри, актьори и други детайли ще разгледаме тук.

Последното което знам: сезон 4 се очаква някъде през октомври. Том Харди се завръща. Сезон 5 се пише.

Записите започнаха съвсем скоро и затова все още няма трелър. За една нощ улиците на Ливърпул се състариха с 90 години. Имаме снимки на сета от няколко източника.

 

 

 

 

 

Ще има 6 епизода като във всеки сезон досега. Килиън Мърфи, разбира се, ще играе и в двата предстоящи сезона. Останалите основни герои също се очаква да се завърнат, но това предстои да бъде обявено. Създателят на сериала Стивън Найт потвърди завръшането на Том Харди, с когото работи през януари в „Табу“. „Не можем без Алфи (персонажът на Том). Том Харди е много желан актьор, но се постара да се освободи за снимките на сериала ни.“