Либералност и корупция

| от |

Коя е Фрида от Абба, и кога българите ще станат либерални хора според Лъчезар Петков (http://luchko.net)

По време на Втората световна война в Норвегия има силно присъствие на немски войски. Част от войниците се задяват, влюбват с местните момичета, които пък раждат копелетата им. След края на войната, тези жени, тези майки биват преследвани. Избръсват им публично главите. Унижават ги. Отлъчват ги. Взимат децата им.

norway2

Някои от тях успяват да се отърват. Една от тях избягва в Швеция с момиченцето си, което след време ще се превърне във Фрида от Абба.

Дори само по новините да си чувал за Норвегия, вероятно пак ще я свържеш с неща като спокойствие, либералност, толерантност, интелигентност (и блек метъл). Как се променя едно общество така радикално – от зверовете, в които ги е превърнала войната, до примера за подражание, който са днес, за толкова кратко време?

За мен отговорът е парите. Норвегия забогатява за много кратко време когато открива петролните залежи, обществото вече не е заето да мисли как да се изхрани, и успяват да приемат – и инициират – обществени промени. Спрямо смъртното наказание, спрямо чужденци, хомосексуалисти, подслушване, анти-тоталитаризъм.

На фона на продължилата твърде дълго бедност в България (и половинвековното натякване, че всички са еднакви), ксенофобията, злобата, расизма и дори кретенския пишман-антисемитизъм  на конспираторите са всъщност нормални. Както каза Дайнов, днешните българи нямаше да спасят евреите си. И е прав.

Обществото няма да започне да гледа по-нормално и по-спокойно към по-различните и към промените, докато не се замогне материално. Промените в нагласите ще започнат не от гей паради, с показване на сърцераздирателни кадри на бежанци, или с призиви за “толерантност” от вратовързани тъпунгери. Ще започнат с икономически реформи, с повече бизнес, и работещ капитализъм. За които трябва по-малко корупция и по-силна съдебна власт.

“Корупцията, глупако!”, би казал Клинтън, ако беше българин. Всичко останало ще си дойде на мястото после.

 
 

Здравословни плодове и зеленчуци, от които се пълнее

| от chronicle.bg, по БТА |

Всеизвестно е, че плодовете и зеленчуците осигуряват редица ползи за здравето – от стимулиране на имунната система до намаляване на апетита за мазни храни. Сред полезните продукти обаче има и „вълци в овча кожа“ – такива, от които се дебелее. Именно тях разобличава мащабно американско проучване, цитирано от в. „Сънди експрес“.

За целите му специалисти от Колежа по обществено здравеопазване към Харвардския университет са анализирали данни за над 130 000 американци, чиито хранителни навици са изследвани в продължение на повече от две десетилетия.

Изследователите са установили, че въпреки здравословните й качества, почитателите на сладката царевица, които редовно я похапват, са най-застрашени да се сдобият с някой и друг килограм излишно тегло.

В списъка следва „малкият зелен вредител“ – грахът. Всекидневната му консумация е свързана с нежелан „бонус“ – половин наднормен килограм.

Сред плодовете и зеленчуците, които, колкото и да са полезни, застрашават стройните форми на почитателите си, са също картофите, зелето, лукът и прасковите.

На другия полюс са плодовете и зеленчуците, помагащи на любителите си да отслабнат. Първенец в това отношение са боровинките. Хората, които редовно ги похапват, могат да разчитат на успешно преборване с един излишен килограм. Като продукти с подобни качества специалистите възхваляват още карфиола, сливите и крушите.

 
 

#Bookclub: Да мислиш шантаво като Туве Янсон

| от chronicle.bg |

Кой е измислил мумините?
Една жена – Туве Янсон.
А кой е измислил Филифьонката, Мисата, Малката Мю…? – пръстът се разхожда по листа.
Пак тя.
Е! И аз искам да мисля така шантаво!

Гого тъкмо е прочел комикса „Прислужницата на мама Муминка“. Книжката продължава да ни разкрива фрагменти от живота на мумините, допълнени със страхотните изображения на Туве Янсон. Заглавието звучи странно, защото „прислужница“ някак не се вписва в света на мумините. Това представлява и ситуацията – един неуспешен и не много желан опит за промяна във всекидневието.

Всъщност причината за всичко е новата съседка на мумините – Филифьонката, която е образцова домакиня и майка. Шокирана от състоянието на дома на своите съседи, тя ги засрамва толкова много, че те си наемат домашна помощница. Още с пристигането на Мисата, става ясно, е тя се нуждае от разведряване. Прислужницата е самото олицетворение на тъгата, дълга и страха. Междувременно Филифьонката мистериозно изчезва, а в отсъствието й мумините започват да учат Мисата как да се радва на живота.

Това е четвъртата книжка от поредицата с комикси на Туве Янсон, издавани за първи път в България от издателство „Пурко“. Целта е почитателите на Туве в България да могат да се докоснат и до тази по-малко известна част от творчеството на финландската писателка. Тук можете да видите и как изглежда комиксът.

 
 

Те участваха в култови сериали, преди да станат известни

| от chronicle.bg |

Ема Стоун спечели наградата за най-добра актриса на тазгодишните „Оскар“-и.

Вероятно мнозина са забравили откъде тръгва кариерата й. Момичето, което застава редом с Райън Гослинг в най-обсъждания филм на годината всъщност имаше епизодична роля в сериала „Малкълм“. Там героинята й се казваше Даян.

Предлагаме ви да видите и кои са другите актьори и актриси, които днес са на върха на славата си, но някога са се снимали с малки роли в известни сериали.

 

 
 

Да са ни живи и здрави мъртвите!

| от Констанс Бонасьо |

Когато се връчвала мартеница, най-честото пожелание било „Да си бял и червен!”.

Предполагам, да приличаш на една българска Снежанка – с бяла чиста кожа и алени бузки. Цветущият ти вид би трябвало да издава ситост, радост и задоволство.

Да не изпадаме в подробности откога Баба Марта или нейната баба се е заселила в нашите земи; да не тълкуваме смисъла на различните цветове; да не се обясняваме как са се връзвали мартеници на домашните животни и плодните дръвчета; да не си разказваме легенди, които знаем или можем да прочетем… За този пролетен празник информация имат всички, дори и децата.

Наистина, те понякога поздравяват с „Честита Баба Марта!”, „Честита Баба Меца!”, „Честита Баба Яга!” т.н., за да не дискриминират някои приказни герои. Но те са си деца – въображението е тяхно, езикът – също.

Въпросът е какво правим ние, помъкнали мартеници на гробището. Какво пожелаваме на скъпите си хора, които са на оня свят? Да са бели и румени? Да са здрави, макар и мъртви?

Вие представяте ли си по земята да плъпнат беличко-червенички зомбита!?

Помислих си за това в седмицата между Задушница и празника на Баба Марта.

И ужасно не искам да си правя извода, че ние вече нито знаем да тъгуваме, нито знаем да празнуваме.

За сватбените тържества наемаме агенти, за тъжните поводи – също. Чакаме диджеят да направи веселбата, погребалният агент да организира скръбта ни.

Отделяме премного време да хулим Хелоуин и Свети Валентин. Злостни спорове избухват за това как да празнуваме тези дни, да ги празнуваме ли въобще, да ги отричаме ли тотално. Много се пазим да не прихванем чужд весел, забавен обичай. Като че ли ни плаши това да търсим поводи за радост. На нас ни дай да тъгуваме и да жалим.

Забравили сме или никога не сме знаели, или съвсем не искаме да научим за нормативността на българските фолклорни обреди. Нещо чули, нещо видели, разбрали-недоразбрали, се втурваме да месим питките на радостта със сълзи.

Само ние, българите, имаме обичай със закичване на мартеници. И само ние, добре знаейки символиката на белите и червени кончЕта, можем индиректно да ги връчим на скъпите си покойници…

Защо!?