Летището на Шрьодингер

| от |

„Летище Пловдив е международно летище, разположено на 10 км югоизточно от втория по големина в България град – Пловдив. На Летище Пловдив има 24-часово оперативно дежурство. Летищeто осигурява автобусен транспорт за пътниците на всички международни превозвачи, в случай на закъснение, когато Пловдив се използва като резервно летище на София или на всяко друго летище в България.“

Така твърди интернет страницата на Летище Пловдив. Информацията е потвърдена и на сайта на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“.

„Летище Пловдив работи от юни месец в дневен режим на работа от 6:00 до 20:00 ч. Има категорична забрана за кацане на неработещо летище от 2005 г. насам, това са нови стандарти“, обяви директорът на Летище Пловдив Владимир Щърбанов пред Нова ТВ. „Заходът е извършен правилно. Но той е извършен на несъществуващо летище“.

В началото на 2010 година с решение на Министерски съвет държавните летищни такси бяха намалени на половина, което е прецедент за страната. Целта е да се стимулира развитието на Летище Пловдив. Ирландската нискотарифна авиокомпания Ryanair, обяви на 4-ти август 2010 г. откриването на първата си българска дестинация от Лондон Станстед до Пловдив. През май 2010 година е създаден Фонд за развитие на Летище Пловдив.

„Фондът е едно от условията за привличане на големи авиокомпании, които да осъществяват редовни полети до Западна Европа. Срещу приноса си общините ще получат безплатна реклама като туристически дестинации, а това ще доведе до съживяване на икономиката им. Фондът има за цел привличане на инвеститори и развитие на туризма. Таксата за членство във Фонда е 50 стотинки на жител на община, членуваща във фонда, но срещу тази такса общините могат да се рекламират на сайта на нискотарифната компания „Райнеър“ (Ryanair), където има над 700 млн. посещения годишно.“, се казва на страницата на пловдивския кмет Иван Тотев.

От няколко месеца обаче Летище Пловдив работи само на дневен режим, което силно затруднява работата му и е убийствено решение за регионално летище. Летището не разполага вече и със склад, заради което вече са отказвани полети поради липса на гориво. Ръководството смята да се откаже от снегопочистващата фирма, което означава, че при първи сняг летището ще затвори.

Фондът за развитие редовно е бойкотиран от членуващите общини, а отношенията с Ryanair са на приливи и отливи. Освен Лондон, ирландският превозвач пуска и спира на няколко пъти полети до Милано Бергамо, Хирона и Франкфурт Хан, които се радваха на популярност сред пътниците. Парите от София се бавят с месеци, вноските на местните общини във фонда също. Въпрос на време е ирландската авиокомпания да си стегне багажа, а фактът, че вече лети от София може да ускори този процес.

От няколко години текат преговори и с нискотарифната авиокомпания с най-много полети в България – Wizz air. Двата самолета, кацнали в събота вечерта, заради бурното време в София са точно на тази авиокомпания. Страхотен начин да я спечелиш като нов клиент.

„Тук няма жив човек от служителите на летището, не е ясно кога въобще ще се появи някой. Кацнахме в една тъмна нива, все едно сме в Конго. Няма светлина, няма жив човек, 200 пътника чакат заклещени в самолета за да може някои да се сети да дойде със стълба да отвори самолета и да си тръгнат хората. Има малки деца, и какво ли още не. В България няма аварийно летище за подобни случаи, това е пълен абсурд“, възмути се един от пътниците инж. Антон Маслев след 6 часа престой на летището.

Това напомня за всичко друго, но не и за европейско летище с претенции, каквото Летище Пловдив е.

 

Преди години кацнахме през нощта на летище „Кайен“ във Френска Гвиана и не можахме да слезем, защото този дето кара ками…

Публикувахте от Georgi Milkov в 22 ноември 2015 г.

Сега ще станем свидетели на традиционното прехвърляне на вина между ръководството на летището и общината, държавата, кмета, областния управител, министерствата на транспорта, финансите и туризма, РВД, ГВА, обвинения в некадърност, бранене на монопола на Летище София, а вече чухме и че авиокомпанията е виновна, че е кацнала аварийно без предварителна заявка на несъществуващо летище.

А директорът на несъществуващото летище дали ще подаде оставка от поста си или ще продължи да получава заплата като директор на несъществуващо летище?

С една редовна авиокомпания със средно един полет на ден икономически смисъл от съществуването на това летище няма. Държавата от години го финансира, за да бъде използвано като резервно на Летище София, както и на Бургас. Функция, която очевидно Летище Пловдив не желае и не може да изпълнява. Защото както каза директорът му „Аварийни кацания на летището се извършват само по предварителна заявка“.

Пред Летище Пловдив има два пътя на развитие. Или спешни промени в цялостния план за съществуването му с ясна визия за развитие, или закриване. България няма нужда от Летището на Шрьодингер, Пловдив още по-малко.

 
 

„И дъхът стана въздух“: ориентир за смисъла на живота

| от |

Търсенето на смисъла е едно от закономерните мъчения за интелигентния човек.

Докато блажените „нищий духом“ (по Атанас Далчев) съществуват в ядрото на бита, щастливи като тристакилограмови хипопотами в блато, умните търсят смисъла. Някои го търсят във философията, други – в литературата, трети – в екстремните преживявания. Мнозина пък бягат от преследващия ги въпрос за смисъла като живеят в захаросаната, фражилна илюзия, че смъртта не съществува.

И има една особена порода хора, които от съвсем млади се вкопчват в болезнената тема за неразделността на живота и смъртта и се завъртат с нея в смъртоносен танц. Един от тях е авторът на „И дъхът стана въздух“ (изд. Ciela) – Пол Каланити.

В ученическите си години той отказва да следва професионалния път на баща си и дядо си и не желае да се занимава с медицина. Насочва се към литературата и получава магистърска степен по история и философия на науката и медицината в Кеймбридж. Защитата на дисертацията му е върху творчеството на поета Уолт Уитман и по всичко личи, че му предстои добро бъдеще в тази сфера. Но уви.

Въпросът за смисъла не спира да му диша във врата и в крайна сметка той намира призванието си именно в лекарската професия.

Описанията на случки от лекарската му практика са детайлни, безпощадни и лишени от всякакви глазура. Интересни са за читателя от различни гледни точки: през тях можем да видим скелета на американската здравна система, да помислим върху темата за лекарския морал, да осмислим мисията на медиците, да разберем механизмите, по които лекарите стават „безчувствени“ и груби (нещо, в което непрекъснато ги обвиняваме), и да надникнем в най-интимните преживявания на пациенти, които се опитват да поддържат баланс на ръба на смъртта, да се надсмеем на иронията на живота.

Каланити води читателя си за ръка към една колкото опустошителна, толкова и осмисляща реалност, при това без да го подвежда. Още в началото на книгата авторът описва диагностицирането си с рак на белия дроб, когато е на 36 години. Докато ни води през болничните стаи и операционните, в които работи като неврохирург с блестящо бъдеще, за момент забравяме, че всъщност ни води към собствената си гибел.

Идването на болестта се случва извън всякаква закономерност, която може да я оправдае. Но тя се случва: започва със силни болки в гърба и вътрешната увереност на Каланити, че е болен от рак. Потвърждаването на диагнозата ни кара да придружим писателя по време на прехода му от лекар към пациент и ни задължава да вървим до него до самия край.

Няма да ви заблуждавам, че тази книга ще ви развесели или ще ви достави удоволствие. Шансът за това е минимален, да не кажем никакъв. Но тя разказва изключително откровено, ясно, искрено и семпло за пътя към края и опорните точки, които разпознава един обречен на скорошна смърт лекар. Тя е лъч светлина, който може да проникне в депресивната симптоматика на вечно търсещите смисъла.

Което само по себе си е нагледен пример как абсурдно краткият живот на един човек се превръща в икона на смисъла.

 
 

Ан Бронте – „тайнствената непозната“

| от Дилян Ценов |

По ирония на съдбата такава е дръзката английска писателка, Ан Бронте – като заглавието на едноименния й роман – „Тайнствената непозната“. Дълги години тя остава сравнително непозната за читателите, въпреки гения си. 

За биографията на сестрите Бронте се знае малко. Те са трите от шест деца на бедния английски пастор Патрик Бронте и Мария Брануел. Първите две дъщери на семейството умират на ранна възраст от туберкулоза. Шарлот е най-голямата от трите сестри писателки, следвана от Емили и най-малка е Ан. Семейството има и един син, Патрик Брануел.
Ан Бронте е родена на на 17 януари 1820 г. в графство Йоркшир. Когато е на година и половина майка й умира и грижата за четирите деца, поема леля им, Елизабет. Бащата се грижи те да получат домашно образование. Трите сестри рядко излизат извън границите на имението, а Ан става любимка на леля си Елизабет. Четирите деца на семейство Бронте вземат уроци по музика, литература и изкуство. Оттам тръгва интересът им към създаването на истории. Момичетата обичат да прекарват часове в градината, създавайки свои измислени светове, в който вплитат собствени сюжети и герои. Историите в са фантастични, нереални и приказни.

522165408
Getty Images

Като деца Ан и Емили са неразделни. Оприличават ги на близначки. Но Емили е изпратена в пансион, където поради буйния си нрав не успява да се задържи за дълго и скоро се връща вкъщи, а Ан заема нейното място в пансиона. Противоположно на сестра си, Ан е старателна, амбициозна, копнее да получи добро образование, за да бъде независима – нещо, което по-късно ще се появи като тема в творчеството й. 

След приключване на образованието си Ан работи като гувернантка в заможно семейство. Но след като брат й, който също работи в имението, е уличен в интимна връзка със стопанката, двамата напускат.
Първата книга на сестрите Бронте се появява през 1845. През лятото сестрите са безработни и се връщат в имението на баща си. Там Шарлот открива поезията на Емили. Трите решават да обединят творчеството си в обща книга и плащат за публикуването й. По това време не се гледа с добро око жената да се занимава с писане. Нейната роля е тази на майка и съпруга, всичко друго е отклонение от нормите. Затова трите сестри пишат под псевдоними – Кърър (Шарлот), Елис(Емили) и Актън(Ан) Бел. От книгата са продадени само две копия за една година.
Това не отказва жените и скоро те изпращат три романа на различни издателства. Те излизат през 1946 г. Този на Ан се казва „Агнес Грей“, публикуван е заедно с единствения роман на Емили, „Брулени хълмове“. Година по-късно Шарлот публикува бестселъра „Джейн Еър“.
Първият роман на Ан е най-слабо посрещнат и остава по-скоро в сянката на двата гениални романа на сестрите й. Вторият й роман обаче става събитие, което преобръща представите за съвременна литература.

„Тайнствената непозната“ (The Tenant of Wildfell Hall) е публикуван в края на юни 1848 и веднага предизвиква фурор. За шест седмици тиражът се изчерпва. Тематиката е нестандартна и нова за консервативната Англия.

Популярният роман на Бронте разказва историята на жена, която се нанася в малко селце в Англия със своето дете, и отказва да влезе в обществото. Мистериозността й става повод за слухове и подмятания по неин адрес. Гилбърт Маркъм отказва да повярва и се запознава с „тайнствената непозната“ Хелън Греъм. Първата и третата част са написана под формата на писма, които главният герой пише до свой близък, а втората е разказана от името на Хелън Греъм. Романът е смятан за първия феминистки роман. За първи път ролята на жената е разгледана в друг контекст – тя е видяна като независима, способна сама да вземе живота си в свои ръце. Отказът да остане под крилото на мъжа е нещо немислимо за времето.
Скоро след публикуването му семейството е сполетяно от редица трагедии. През септември същата година умира братът на сестрите Бронте, Патрик (на 31 години). Два месеца по-късно Емили умира от туберкулоза. Това е шок за по-малката й сестра. Здравето й се влошава и в началото на следващата година (1849) се разболява от туберкулоза.

598455647
Getty Images

Ан Бронте умира на днешната дата (28 май) 1849 г. В Йоркшир, Англия на 29 години. След смъртта й Шарлот отказва да даде „Тайнствената непозната“ за преиздаване под претекст, че е твърде революционна и не разглежда изчерпателно и вярно темата за женската роля. Дали мотив за това е обективната преценка на един добър писател, какъвто е Шарлот, или обикновена сестринска завист можем само да предполагаме.

Факт е обаче, че това е най-предизвикателната и революционна творба писана от известното писателско трио и днес вече заема подобаващо място в историята на литературата, а авторката му получава признанието, което заслужава.

 
 

Технически срив отмени всички полети на British Airways от Лондон

| от chronicle.bg |

Всички полети на British Airways от летищата Хийтроу и Гетуик в Лондон са отменени заради мащабен срив в IT-системата на авиокомпанията. Техническият срив предизвика и проблеми с управлението на полетите на BA по цял свят, казва говорител на превозвача.

Independent съобщава, че заради извънредното струпване на хора при терминалите , предизвикано от проблема с British Airways, се препоръчва избягването на летищата в Лондон.

Reuters съобщава за сериозни закъснения на полетите на British Airways и от други летища във Великобритания.

„Все още сме на пистата в Лийдс. Бритиш Еъруейс смятат, че Хийтроу е толкова препълнен, че не можем да излетим. Няма начин да успеем да хванем полета за Лас Вегас довечера“, пише Дейвид Рейн в Twitter.

„Забавиха полета ни, но никой не знае колко дълго ще стоим. Не ни разрешават да купуваме храна и напитки! Благодаря, British Airways“.

„Терминал 5 на Хийтроу в пълния си блясък с огромна опашка. Все пак няма мрънкащи хора, но се движим бавно“.

 
 

Рубен Остлунд със Златна палма в Кан за филма „Площадът“

| от chronicle.bg |

Наградата „Златна палма“ на 70-ия годишен кинофестивал в Кан беше присъдена на режисьора Рубен Остлунд за сатиричния филм „Площадът“. Той осмива нетолерантността на хората на изкуството и буржоата в Европа към мигрантите, бежанците и бездомниците. Във филма участва Елизабет Мос в ролята на Ан. За нея това е много важна година – в момента по телевизията тече сериалът с нейно участие The Handmaid’s Tale, като предстои да я гледаме и в Top of the Lake.

Даян Крюгер получи наградата за най-добра актриса в „Изневиделица“ на кинофестивала в Кан, а Хоакин Финикс – за най-добър актьор в „Никога не си бил действително тук“.

София Копола бе отличена за най-добър режисьор за филма „Измамените“.

Френският филм „120 удара в минута“ беше удостоен с Голямата награда на журито. Филмът на режисьора Робан Кампио е драма за диагнозата СПИН.

Специалната награда на 70-ия кинофестивал в Кан отиде при Никол Кидман.

Наградата „Златната камера“ за най-добър първи филм получи френската режисьорка Леонор Серай.

Филмът „Млада жена“ на 31-годишната Серай е комедия за 30-годишна жена, която се връща от чужбина в Париж и търси ново начало в живота си.

„В нашето трудно време героинята със съвсем човешки черти запазва въображението и чувството си за хумор“, каза Серай, получавайки наградата. Тя добави, че е събрала много жени в екипа на филма си и че е била бременна при снимането му.

Руският режисьор Андрей Звягинцев получи наградата на журито на кинофестивала в Кан за филма „Без любов“.

Изненадващо, тази година наградата за най-добър сценарий си поделиха два филма – The Killing of a Sacred Deer (от Йоргос Лантимос и Ефтимис Филипу) и You Were Never Really Here (Лин Рамзи)

„Златна палма“ за най-добър късометражен филм беше присъдена на A Gentle Night от китайския режисьор Чиу Янг.

В тазгодишната селекция участваха деветнадесет филма. Журито е в състав Педро Алмодовар, Уил Смит, Джесика Частейн, Фан Бинбин, Анес Жауи, Парк Чан-Уук, Марън Ейд, Паоло Сорентино и Гейбриъл Яред.

Вижте в галерията снимки от последната вечер на фестивала.