Лесно е да се лети: Малтийска приказка

| от | |

Стоян Гоцев

За Малта съм слушал, че не било хубаво и нямало нищо интересно. Мен обаче ме впечатли страшно много. Наистина имаше какво да се види, спътниците, които бяха с мен също останаха силно впечатлени и като цяло мисля, че до тук това ми е топ дестинация.
Успях да обиколя цялата държава почти. Т.нар. градски транспорт пътува из цялата държава и срещу само 6,50 евро се сдобиваш с билет валиден 7 дни за всички линии на остров Малта. За Гозо се изисква друг билет. Там платих 1,50 за цял ден. Линиите са удобни и с добри честоти с някои изключения. Лошото е, че пътуват из тесни улички и по доста заобиколни маршрути и например от Валета до фериботната връзка за Гозо се пътува кажи-речи 2 часа, пък и 30-тина километра някъде.

Фериботна линия Cirkewwa – Mgarr

Това е т.нар. Gozo Ferry Line. Линията, която свързва двата големи острова Малта и Гозо. Цената на двупосочен билет е 4.65 евро и пътуван през половин час някъде. Самото пътуване пък трае двайсетина минути и се разкриват страхотни гледки към третия остров Комино.

Victoria, Ir-Rabat, GOZO

На кратко казано това е столицата или по-скоро главният град на остров Гозо. Той се намира в средата на острова. Има една автогара, от която тръгват и автобусите във всички посоки. Като цяло нищо интересно. Посетих един малък мол там, а до автогарата имаше много красива градинка. Мисля, че имаше нещо историческо, но като цяло си падам повече по природа и съм пропуснал доста паметници на културата, музеи и исторически забележителности в пътуването си.

Azure Window, Inland Sea and Caves – Dwerja, GOZO

Тук беше едно от най-красивите места в цялата държава и безспорно най-красивото на остров Гозо. Azure Window е една от основните туристически атракции на Малта – скално образование приличащо на прозорец или порта през скалите. Inland Sea е миниатюрен залив навътре в сушата, който се свързва с морето посредством две пещери широки точно колкото да мине една лодка. Това беше уникална гледка за мене лично. Срещу 4 евро се минава с лодка през пещерите, която после разхожда туристите из залива до скалния прозорец. Морето беше доста бурно и атракцията беше голяма.

Плажът на Рамла пък е плажът с най-оранжевия пясък, който бях виждал. Той принципно с това си е и известен. Имаше обаче доста камъни и в пясъка и в морето. Гледката иначе е красива.

Остров Комино и синята лагуна. Лагуната е безспорно най-известната туристическа забележителност в Малта и визитната картичка на страната. Тя е образувана между островите Комино и Коминото. Наистина много красиво място макар и с миниатюрен плаж. Островът принципно е ненаселен. Има изграден един хотел на него обаче, който работи. Няма никакви превозни средства и целият остров спокойно се обикаля пеша, тъй като „диаметърът“ му е около 1,5км. Нямах много време да го разглеждам но, наистина беше страхотно място. До него се стига само с частни лодки, както от остров Малта, така и от остров Гозо. Цената е 10 евро отиване и връщане, а ако сте закъснели като нас и се сетите след 18:00 вечерта да ходите лодката ви става private и под 50 евро на лодка не падат. Все пак си струваше.

Селото на Попай Моряка. Едно доста нестандартно и интересно място. Ще започна с цената и полезна информация както винаги. 14 евро е входа, но в същия ден имаше символична отстъпка, защото морето беше бурно и не можехме да ползваме лодка в залива. До него се стига с автобус 237, който се хваща от пристанището на Cirkewwa или най-добре за връзка е плажът на Melieha. Автобусът обаче е през 1 час и ако се прецакате като мене за 1 минута да го изпуснете считайте, че ще пада голямо чакане. Всъщност от Melieha до селото се ходи и пеша. 2-3км е, но не бях сигурен какъв точно е терена. От мен да знаете поносимо е. Ходи се.
Селото иначе е уникално направено. Да си призная не съм запознат хич с историята за Попай. Като малък съм гледал анимацията, но нищо не знам повече.

Мдина е старата столица на Малта. Това е наистина уникално място с архитектура в арабски и италиански стил, поне според моят усет. Намира се в град Рабат. Всъщност Мдина е нещо като Царевец, който се намира в Търново, най-точната аналогия е тази, която може да се направи. Това е и една от най-високите точки в Малта. Разположена в средата на острова, от Мдина се вижда почти целия остров. Хубавото е и че на всеки 10мин има автобус за Валета.
Тук вечеряхме и малтийска пица на един ресторант и определено беше уникално вкусна, струва си да се опита.

Слима, това е едно от най-близките градчета или според мене квартали до Валета. Там бях отседнал в хотел и като цяло това е мястото, където е най-добре да се живее в Малта до колкото знам. Тук през нощта е доста оживено и има доста модерни сгради за разлика от останалата част на страната. Нямам много снимки обаче имам няколко нощни от лунапарка, в който се изкуших като децата да вляза и си припомних какво е адреналин от атракцион.

И черешката на тортата нека бъде столицата на малка Малта – Ла Валета. Това е един малък полуостров със старинна архитектура, който е доста впечатляващ. През нощта обаче столицата е по-красива определено. Тук намерих и рая на храната. На една будка на автогарата във Валета продаваха страхотни бургери, каквито няма и по най-известните фаст фуудове на цени между 1 и 2 евро бройката. Иначе в столицата освен архитектурата и улица Република има и две градини Upper и Lower Barrakka Gardens, които са доста красиви. На горната градина имаше и един асансьор, който те сваля от градината долу до брега.

А ето и снимки:

 
 

Миранда Кер предаде на полицията бижута за 8 милиона долара

| от chronicle.bg, по БТА |

Австралийската манекенка Миранда Кер предостави на американските власти подарени й бижута на стойност 8 милиона долара, които са свързани с корупционен скандал в малайзийския фонд за развитие 1MDB, съобщиха Ройтерс и Франс прес.

Миранда Кер получила бижутата от малайзийския бизнесмен Джо Лоу, близък на семейството на премиера Мохамед Наджиб бин Тун Хаджи Абдул Разак, и сега ги предала на полицията в Лос Анджелис.

„От началото на разследването Миранда Кер оказва пълно съдействие и се ангажира да върне подарените й бижута – поясни близък до следствието източник. – Тя ще продължи да подпомага разследването.“

34-годишната манекенка е сред знаменитостите, които са въвлечени в скандала, свързан с 1MDB.
В средата на месец юни актьорът Леонардо ди Каприо върна няколко получени от Лоу подаръка, включително награда „Оскар“, присъдена на Марлон Брандо, картина от Пикасо и колаж от Баскиа.

Малайзийският бизнесмен е заподозрян, че чрез банкова сметка в САЩ е изпрал над 400 милиона долара, отклонени от фонда 1MDB.

Миранда Кер и Леонардо ди Каприо не са обект на съдебно преследване в САЩ във връзка с тази афера.

 
 

„Гластънбъри“ завърши с концерт на Ед Шийрън

| от chronicle.bg |

Фестивалът Гластънбъри приключи с концерт на Ед Шийран пред хиляди фенове, съобщи БТА.

Изпълнението му – както обичайно сам на сцената само с лууп педал, раздвои почитателите му.

Ед Шийран изпя хитовете си, като „Castle on the Hill“, „The A-Team“, „Shape of You“. Той направи също снимка на публиката и заяви, че не е и мечтал да успее да стане хедлайнер на фестивала. За финал обаче реши да демонстрира майсторството си на китарата. То не се оказа чак на такава висота и някои го определиха като посредствено, особено след изпълненията на Найл Роджърс и „Шик“ на същата сцена няколко часа по-рано.

В последния ден на фестивала Гластънбъри концерт в програмата „Легенди“ изнесе и Бари Гиб. Той вдигна цялата публика на крака с хита „Stayin’Alive“, а песента „Words“ посвети на пострадалите от терористичните атаки в Манчестър и Лондон.

 

 
 

Мадрид поиска на заем от Париж името „Град на любовта“

| от chronicle.bg, По БТА |

Мадрид, където хората с различна сексуална ориентация празнуват цяла седмица с Уърлдпрайд, поиска от Париж на заем името „Град на любовта“ и го получи, съобщи АФП. Кметът на Париж Ан Идалго отговори утвърдително на искането на мадридчани.

Жители на Мадрид се обърнаха с това искане към Града на светлината във видео, разпространено от кметството в социалните мрежи, с подкрепата на кмета Мануела Кармена. „Ти винаги си бил град на влюбените . . . Искам да те помоля да ни дадеш на заем името си и да стана Мадрид, столица на любовта“ – казват различни хора във видеото.

„Няма значение кого обичаш, Мадрид те обича, искаш ли да ни дадеш на заем това красиво име, което ти принадлежи – столица на любовта?“ – пита накрая Мануела Кармена.

„Скъпа Мануела Кармена, скъпи приятели на Мадрид, Париж Ви обича и споделя с вас името град на любовта“ – написа Ан Идалго в Туитър.

Испанската столица от петък е изпъстрена със знамена с цветовете на дъгата за 8-дневния празник на гей гордостта. Той ще приключи в събота с голям парад.

 
 

Светът е пред Апокалипсис…както винаги

| от Мануела Геренова |

Нещата никога не са били толкова зле!

С тази идея живее човечеството през последните десетилетия. Всеки, който внимателно следи събитията в последните години, си мисли с ужас, че краят явно наближава.

САЩ изпадна в небивала досега международна изолация. Следим с тревога обтегнатите отношенията между световните сили Америка и Русия.

Конфликтите на расова основа бележат своя пик. Западните правителства се борят да се справят със сблъсъците между родните им радикалисти и наплива от мигранти.

Самият Доланд Тръмп в интервю по ABC възкликна, че „светът е кочина“.

Тези и много други събития са причината да се чувстваме все едно сме се втурнали стремглаво към края на света. Имаме усещането, че в момента е по-лошо от всякога, но дали наистина е така?

Според експертите-хуманисти Апокалипсисът все още е далеч. Всъщност човечеството е преминало през доста кошмарни години. И все пак, е преживяло опустошенията, глада, болестите и сривовете на политически системи.

Положението в Западния свят не се влошава чак толкова рязко, а модерният човек не е толкова прецакан, за колкото обича да се мисли. Общо взето живеем по-сигурно от всякога.

Ако погледнем 20, 30 или 50 години назад, в момента шансът да умрем внезапно или в млада възраст е много по-малък. Продължителността на живота непрекъснато се увеличава. Дори и да вземем предвид чистите факти, все по-трудно ни е да не идеализираме миналото. Хората просто обожават носталгията.

Поколението на „милениалите“ е обсебено от картини от 90-те и 80-те, които представят романтичната светлина на периода.

Пин-ъп визията и роклите тип „Великия Гетсби“ са издигнати в култ. Показателно е, че САЩ избра президент, който открито призовава да се върнем назад във времето.

Нещо повече – последните няколко поколения непрекъснато обясняват с възторг колко издръжливи са били техните прадеди. Хей, те са ходили 15 километра пеш до училище, преживели са войни и са търпели расизъм и сексизъм и са оцелели.

Разбира се, бедствия и очаквания за Деня на страшния съд съществуват откакто има човечество. А вероятно и доста по-отдавна.

През 1348-а Черната смърт – пандемия от бубонна чума – унищожава 1/3 от населението на Европа. Тогава хората са убедени, че това е знак от Бога и Четирите конника вече са на път.

Три века по-късно – през 1666-а – освен нова епидемия от чума, Англия преживява Големия Лондонски пожар и война с нидерландците. Религиозни служители и астролози обявяват, че това е „Годината на звяра“ и са сигурни – всички тези събития предвещават края. И все пак, днес, през 2017г., краят все още не е настъпил. За добро или лошо.

Другата причина за предсказанията за Апокалипсиса е твърде бързият технологичен прогрес, който масово плаши хората. Винаги, когато човечеството бележи напредък в тази област, прогнозите за наближаващата кончина на света не закъсняват.

Хората са се страхували от редица нови изобретения – електричеството, компютъра, а сега и от изкуствения интелект и роботите.

Прекрасен пример е Чикагският панаир през 1893-а, на който за първи път е показана електрическата крушка. По същото време обаче Америка е раздирана от протести срещу корпорациите заради ниско заплащане. Затова мнозина считат, че това е краят на държавата.

Нашето съвремие също е образец – в момента технологиите се развиват по-бързо от всякога, буквално с месеци. Западният човек разполага със свръх-модерни устройства на все по-достъпни цени.

Въпреки това или точно заради него, поне един съвременен шаман на година предвижда Апокалипсис.

В историята ни само последните 100 години имаме достатъчно доводи да мислим, че фаталният развой на събитията далеч не е толкова лесен.

Струва си да споменем, че превъзмогваме създаването на ядрената бомба през 1940-а, последвалите ядрени бомбардировки на Хирошима и Нагасаки, трагедията в Чернобил.

Оцеляваме по време на Студената война и дори през Карибската криза, когато съдбата на света действително е била заложена на карта. Преки свидетели сме на атентатите на 9-ти септември 2001г. и на икономическата криза от 2008-а.

Очаквахме Апокалипсиса заедно с Милениума, година след Милениума, а истерията „2012“ дори вдъхнови едноименен филм. Притеснявахме се от астероиди, земетресения, спиране на земята, ядрени удари, катаклизми.

Защо обаче паниката за края на света ни обхваща толкова лесно?

На първо място, информационният поток, който ни залива, е по-голям от всякога. Медиите ежедневно ни заливат с черни хроники, а социалните мрежи само влошават нещата.

Паниката стана модерна за добре информирания човек, особено сред младите. Те непрекъснато споделят шеги относно заобикалящата ги реалност, но често зад тях прозира искрен страх за случващото се.

Страхът обаче не е нищо повече от гнида, която е добре да смажем. В крайна сметка, далеч по-вероятно е да умрете от удавяне във ваната, отколкото от глобалното затопляне…