Лесно е да се лети: Малтийска приказка

| от | |

Стоян Гоцев

За Малта съм слушал, че не било хубаво и нямало нищо интересно. Мен обаче ме впечатли страшно много. Наистина имаше какво да се види, спътниците, които бяха с мен също останаха силно впечатлени и като цяло мисля, че до тук това ми е топ дестинация.
Успях да обиколя цялата държава почти. Т.нар. градски транспорт пътува из цялата държава и срещу само 6,50 евро се сдобиваш с билет валиден 7 дни за всички линии на остров Малта. За Гозо се изисква друг билет. Там платих 1,50 за цял ден. Линиите са удобни и с добри честоти с някои изключения. Лошото е, че пътуват из тесни улички и по доста заобиколни маршрути и например от Валета до фериботната връзка за Гозо се пътува кажи-речи 2 часа, пък и 30-тина километра някъде.

Фериботна линия Cirkewwa – Mgarr

Това е т.нар. Gozo Ferry Line. Линията, която свързва двата големи острова Малта и Гозо. Цената на двупосочен билет е 4.65 евро и пътуван през половин час някъде. Самото пътуване пък трае двайсетина минути и се разкриват страхотни гледки към третия остров Комино.

Victoria, Ir-Rabat, GOZO

На кратко казано това е столицата или по-скоро главният град на остров Гозо. Той се намира в средата на острова. Има една автогара, от която тръгват и автобусите във всички посоки. Като цяло нищо интересно. Посетих един малък мол там, а до автогарата имаше много красива градинка. Мисля, че имаше нещо историческо, но като цяло си падам повече по природа и съм пропуснал доста паметници на културата, музеи и исторически забележителности в пътуването си.

Azure Window, Inland Sea and Caves – Dwerja, GOZO

Тук беше едно от най-красивите места в цялата държава и безспорно най-красивото на остров Гозо. Azure Window е една от основните туристически атракции на Малта – скално образование приличащо на прозорец или порта през скалите. Inland Sea е миниатюрен залив навътре в сушата, който се свързва с морето посредством две пещери широки точно колкото да мине една лодка. Това беше уникална гледка за мене лично. Срещу 4 евро се минава с лодка през пещерите, която после разхожда туристите из залива до скалния прозорец. Морето беше доста бурно и атракцията беше голяма.

Плажът на Рамла пък е плажът с най-оранжевия пясък, който бях виждал. Той принципно с това си е и известен. Имаше обаче доста камъни и в пясъка и в морето. Гледката иначе е красива.

Остров Комино и синята лагуна. Лагуната е безспорно най-известната туристическа забележителност в Малта и визитната картичка на страната. Тя е образувана между островите Комино и Коминото. Наистина много красиво място макар и с миниатюрен плаж. Островът принципно е ненаселен. Има изграден един хотел на него обаче, който работи. Няма никакви превозни средства и целият остров спокойно се обикаля пеша, тъй като „диаметърът“ му е около 1,5км. Нямах много време да го разглеждам но, наистина беше страхотно място. До него се стига само с частни лодки, както от остров Малта, така и от остров Гозо. Цената е 10 евро отиване и връщане, а ако сте закъснели като нас и се сетите след 18:00 вечерта да ходите лодката ви става private и под 50 евро на лодка не падат. Все пак си струваше.

Селото на Попай Моряка. Едно доста нестандартно и интересно място. Ще започна с цената и полезна информация както винаги. 14 евро е входа, но в същия ден имаше символична отстъпка, защото морето беше бурно и не можехме да ползваме лодка в залива. До него се стига с автобус 237, който се хваща от пристанището на Cirkewwa или най-добре за връзка е плажът на Melieha. Автобусът обаче е през 1 час и ако се прецакате като мене за 1 минута да го изпуснете считайте, че ще пада голямо чакане. Всъщност от Melieha до селото се ходи и пеша. 2-3км е, но не бях сигурен какъв точно е терена. От мен да знаете поносимо е. Ходи се.
Селото иначе е уникално направено. Да си призная не съм запознат хич с историята за Попай. Като малък съм гледал анимацията, но нищо не знам повече.

Мдина е старата столица на Малта. Това е наистина уникално място с архитектура в арабски и италиански стил, поне според моят усет. Намира се в град Рабат. Всъщност Мдина е нещо като Царевец, който се намира в Търново, най-точната аналогия е тази, която може да се направи. Това е и една от най-високите точки в Малта. Разположена в средата на острова, от Мдина се вижда почти целия остров. Хубавото е и че на всеки 10мин има автобус за Валета.
Тук вечеряхме и малтийска пица на един ресторант и определено беше уникално вкусна, струва си да се опита.

Слима, това е едно от най-близките градчета или според мене квартали до Валета. Там бях отседнал в хотел и като цяло това е мястото, където е най-добре да се живее в Малта до колкото знам. Тук през нощта е доста оживено и има доста модерни сгради за разлика от останалата част на страната. Нямам много снимки обаче имам няколко нощни от лунапарка, в който се изкуших като децата да вляза и си припомних какво е адреналин от атракцион.

И черешката на тортата нека бъде столицата на малка Малта – Ла Валета. Това е един малък полуостров със старинна архитектура, който е доста впечатляващ. През нощта обаче столицата е по-красива определено. Тук намерих и рая на храната. На една будка на автогарата във Валета продаваха страхотни бургери, каквито няма и по най-известните фаст фуудове на цени между 1 и 2 евро бройката. Иначе в столицата освен архитектурата и улица Република има и две градини Upper и Lower Barrakka Gardens, които са доста красиви. На горната градина имаше и един асансьор, който те сваля от градината долу до брега.

А ето и снимки:

 
 

„Под игото“ излиза на шльокавица – za vseki tvoy priiatel, koyto pi6e taka

| от chronicle.bg |

Издателство „Жанет 45″ отпечатва романа на Иван Вазов „Под игото“ на шльокавица по случай 24 май. Дори и да си мислите, че това е шега, оказва се – не. 500 бройки от абсурдното издание могат да бъдат закупени от книжарниците.

Шльокавицата, известна и с други подигравателни дефиниции, сред които методиевица, маймуница, есемесица и кирливица, е нестандартен начин на изписване на българския език със съчетание от латински букви, цифри и препинателни знаци.

Издателство „Жанет 45″ преобразява словото на Вазов в тази нелепа писменост, за да покаже, че употребата й е реална заплаха за нашата грамотност, за езика ни и за българската култура. Романът вече е в продажба с идеята това да бъде първото и последното издание в подобен формат. За всяка закупена книга на шльокавица, която изчезне от книжарниците завинаги, издателите ще дарят други две български книги на училища, читалища и библиотеки в цялата страна.

„Жанет 45″ обръща внимание на опасността, в която шльокавицата от чатовете и социалните мрежи се е превърнала за езика. Затова дава начало на своята инициатива именно на празника на българската писменост 24 май.

Изборът на „Под игото“ не е случаен – през 2009 година в „Голямото четене“ българските читатели избраха романа на Вазов за своя любима книга. Изписването й на шльокавица показва колко много губим, когато тази абсурдна писменост започне да измества кирилицата.

Когато видиш тази книга, изпадаш в потрес, каза пред Webcafe.bg управителят на „Жанет 45″ Манол Пейков за изданието на шльокавица, в което единственият надпис на кирилица е на задната корица. Надписът обяснява инициативата и насочва читателя към сайта www.podigoto.bg.

Зад идеята стои агенция Saatchi&Saatchi. Заедно с издателството много дълго време са обмисляли и структурирали идеята, за да бъде поднесена максимално разбираемо и да постигнат желания ефект.

„Ако изгубим езика си, губим културата си. Така губим и идентичността си“, посочват от издателството.

Повече информация за инициативата и аргументи защо трябва да пишем на кирилица, вместо на шльокавица, могат да бъдат открити на онлайн платформата www.podigoto.bg. Желаещите да получат дарение от книги училища, читалища и библиотеки могат да се свържат с издателството на booksj45@gmail.com.

 
 

Празнуваме Св. Константин и Елена

| от chronicle.bg, по БТА |

Църквата почита днес Светите равноапостоли Константин и Елена. Църковният празник е в памет на император Константин и на неговата майка Елена.

През 313 г. Константин издава Миланския едикт, с който въвежда християнството като официална религия във Византия. Самият той приема християнската вяра в края на живота си. Царица Елена отива на поклонение по местата, където е живял Христос, построява няколко манастира и открива кръста, на който е бил разпнат Исус. Това събитие се смята за най-важното в историята на християнската църква и затова император Константин и майка му Елена са канонизирани за светци.

Император Константин е погребан в златен ковчег в църквата „Свети Апостоли“ в Цариград, а градът 16 века носи името му – Константинопол. Оттогава на 14 септември църквата чества Въздвижението на честния и животворящ кръст.

Според народните вярвания на днешния ден строго е забранена всякаква полска работа. Селските стопани свързват празника с предпазването на реколтата от градушка. Вярва се, че „Еленка и Костадин носят градушката в чувал“.

Това е денят на игрите върху огън – нестинарството, запазени и досега в някои райони на Странджа, но почти само като атракция.

Празникът започва няколко дни преди деня на Свети Константин и Елена – със събиране на средства за общ курбан, а също с почистване и поправяне на изворите и кладенците на селата.

На мегданите предварително е приготвена голяма клада от няколко товара дърва. Вечерта те се запалват, а всички се събират около кладата и слушат ритъма на ритуалния тъпан, по-късно – и хороводните мелодии, предназначени за обреда.

Когато огънят стихне, останалата жарава – живите още въглени, се разстилат в кръг. Около тях се извиват хората, а начело се носят иконите на Св.Св. Константин и Елена.

В жаравата влизат боси нестинарите, които най-често са жени. Те са като че ли в несвяст, в унес. Вярва се, че иконата на светеца, която държат, ги запазва от огъня. В това състояние нестинарите понякога изричат пророчески думи, гадаят бъдещето или общуват с умрели предци. Трансът и ритуалният им танц траят няколко минути.

След нестинарските игри всички се събират на общата трапеза с приготвения курбан.

Имен ден празнуват Константин, Костадин, Костадинка, Елена, Еленко, Елка.

 
 

Наистина ли Памела Андерсън е неузнаваема?

| от chronicle.bg |

Вече веднъж го преживяхме с любимата Бриджит Джоунс, когато Рене Зелуегър се появи на събитие с променена визия. Всички, които помнят пухкавите устни на героинята от култовия филм не можеха да повярват какво се е случило с актрисата и започнаха безкрайни разговори за пластичната хирургия и това, което причинява на любимите ни лица от екрана. Никой обаче не обърна внимание на друго – между снимките на Бриджит Джоунс и деня на фотоса бяха минали години. Ако образът от филма не остарява, актьорът в ролята не е открил философския камък, който да го дари с вечна младост.

Сега ни се случи още веднъж. С Памела Андерсън. 

Актрисата се появи в Кан и за своите 49 години изглежда невероятно, С пригладена на опашка коса и семпла рокля, тя наистина беше едно от събитията на червения килим. Не така обаче видяха мнозина актрисата от „Спасители на плажа“. „Неузнаваема“, „провокира въпроси за пластичната хирургия“ и т.н. заглавия отново се появиха онлайн. Независимо какви са причините да изглежда толкова добре, на Памела Андерсън могат да завидят мнозина 49-годишни жени.

Всъщност голямата промяна е, че актрисата е оставила зад гърба си провокативните и разголени дрехи, като ги е заменила с доста по-семпли облекло и грим. В галерията можете да видите снимки на „новата“ Памела и да ги сравните с предишното й амплоа.

Междувременно появата на актрисата в Кан провокира и друг разговор – за отношенията й с Джулиан Асанж. Преди време тя определи създателя на „Уикилийкс“ като един от най-любимите й хора на планетата. Тя често посещаваше австралиеца в посолството на Еквадор в Лондон, където той поиска политическо убежище през 2012 година, за да избегне екстрадирането си в Швеция по обвинения за изнасилване – обвинения, които в петък бяха окончателно свалени.

 
 

Детайли за погребението на Крис Корнел

| от chronicle.bg |

Крис Корнел почина на 17 май. Той беше само на 52 години.

В петък, 26 май, той ще бъде положен в Hollywood Forever Cemetery.

Полицията определи смъртта на Корнел като самоубийство, а сдемейството му твърди, че лекарствата, които е взимал, може да са допринесли за него.

Те казаха, че „ако Крис е отнел живота си, не е знаел какво прави. Лекарства или други субстанции може да са повлияли на решението му“. Добавят също, че „без резултатите от токсикологичния тест, не можем да знаем какво се е случило с Крис – и дали субстанции са играли някакви роля“. След това те подчертаха, че лекарството Ативан, което вокалът на Soundgarden и Audioslave е взимал за безпокойство, може да предизвика „параноични или суицидни мисли, фъфлене и нарушени когнитивни способности“.

Появиха се множество трибюти от музикалния свят след трагичната новина. В това число и поема от Том Морело – китарист на Rage Against The Machine и колега на Корнел в Audioslave, която ще ви покажем в оригинален вид

You’re a prince, you’re a snare, you’re a shadow
You’re twilight and star burn and shade
You’re a sage, you’re a wound shared, you’re masked
You’re a pillar of smoke, you’re a platinum heart
You’re a brush fire, you’re caged, you’re free
Your vision pierces, you do not see
You are pieces strewn on the hillside
You’re open armed, you’re armed, you’re true
You’re a revealer of visions, you’re the passenger, you’re a never fading scar
You’re twilight and star burn and shade
You’re the secret veiled, you’re the secret revealed, you’re surrounded no more
You’re not there, now you’re always here
You’re a handsome groom, a loving father, a haunted stairwell
You’re the clear bell ringing, the mountains echo your song
Maybe no one has ever known you
You are twilight and star burn and shade