Лесно е да се лети: Малтийска приказка

| от | |

Стоян Гоцев

За Малта съм слушал, че не било хубаво и нямало нищо интересно. Мен обаче ме впечатли страшно много. Наистина имаше какво да се види, спътниците, които бяха с мен също останаха силно впечатлени и като цяло мисля, че до тук това ми е топ дестинация.
Успях да обиколя цялата държава почти. Т.нар. градски транспорт пътува из цялата държава и срещу само 6,50 евро се сдобиваш с билет валиден 7 дни за всички линии на остров Малта. За Гозо се изисква друг билет. Там платих 1,50 за цял ден. Линиите са удобни и с добри честоти с някои изключения. Лошото е, че пътуват из тесни улички и по доста заобиколни маршрути и например от Валета до фериботната връзка за Гозо се пътува кажи-речи 2 часа, пък и 30-тина километра някъде.

Фериботна линия Cirkewwa – Mgarr

Това е т.нар. Gozo Ferry Line. Линията, която свързва двата големи острова Малта и Гозо. Цената на двупосочен билет е 4.65 евро и пътуван през половин час някъде. Самото пътуване пък трае двайсетина минути и се разкриват страхотни гледки към третия остров Комино.

Victoria, Ir-Rabat, GOZO

На кратко казано това е столицата или по-скоро главният град на остров Гозо. Той се намира в средата на острова. Има една автогара, от която тръгват и автобусите във всички посоки. Като цяло нищо интересно. Посетих един малък мол там, а до автогарата имаше много красива градинка. Мисля, че имаше нещо историческо, но като цяло си падам повече по природа и съм пропуснал доста паметници на културата, музеи и исторически забележителности в пътуването си.

Azure Window, Inland Sea and Caves – Dwerja, GOZO

Тук беше едно от най-красивите места в цялата държава и безспорно най-красивото на остров Гозо. Azure Window е една от основните туристически атракции на Малта – скално образование приличащо на прозорец или порта през скалите. Inland Sea е миниатюрен залив навътре в сушата, който се свързва с морето посредством две пещери широки точно колкото да мине една лодка. Това беше уникална гледка за мене лично. Срещу 4 евро се минава с лодка през пещерите, която после разхожда туристите из залива до скалния прозорец. Морето беше доста бурно и атракцията беше голяма.

Плажът на Рамла пък е плажът с най-оранжевия пясък, който бях виждал. Той принципно с това си е и известен. Имаше обаче доста камъни и в пясъка и в морето. Гледката иначе е красива.

Остров Комино и синята лагуна. Лагуната е безспорно най-известната туристическа забележителност в Малта и визитната картичка на страната. Тя е образувана между островите Комино и Коминото. Наистина много красиво място макар и с миниатюрен плаж. Островът принципно е ненаселен. Има изграден един хотел на него обаче, който работи. Няма никакви превозни средства и целият остров спокойно се обикаля пеша, тъй като „диаметърът“ му е около 1,5км. Нямах много време да го разглеждам но, наистина беше страхотно място. До него се стига само с частни лодки, както от остров Малта, така и от остров Гозо. Цената е 10 евро отиване и връщане, а ако сте закъснели като нас и се сетите след 18:00 вечерта да ходите лодката ви става private и под 50 евро на лодка не падат. Все пак си струваше.

Селото на Попай Моряка. Едно доста нестандартно и интересно място. Ще започна с цената и полезна информация както винаги. 14 евро е входа, но в същия ден имаше символична отстъпка, защото морето беше бурно и не можехме да ползваме лодка в залива. До него се стига с автобус 237, който се хваща от пристанището на Cirkewwa или най-добре за връзка е плажът на Melieha. Автобусът обаче е през 1 час и ако се прецакате като мене за 1 минута да го изпуснете считайте, че ще пада голямо чакане. Всъщност от Melieha до селото се ходи и пеша. 2-3км е, но не бях сигурен какъв точно е терена. От мен да знаете поносимо е. Ходи се.
Селото иначе е уникално направено. Да си призная не съм запознат хич с историята за Попай. Като малък съм гледал анимацията, но нищо не знам повече.

Мдина е старата столица на Малта. Това е наистина уникално място с архитектура в арабски и италиански стил, поне според моят усет. Намира се в град Рабат. Всъщност Мдина е нещо като Царевец, който се намира в Търново, най-точната аналогия е тази, която може да се направи. Това е и една от най-високите точки в Малта. Разположена в средата на острова, от Мдина се вижда почти целия остров. Хубавото е и че на всеки 10мин има автобус за Валета.
Тук вечеряхме и малтийска пица на един ресторант и определено беше уникално вкусна, струва си да се опита.

Слима, това е едно от най-близките градчета или според мене квартали до Валета. Там бях отседнал в хотел и като цяло това е мястото, където е най-добре да се живее в Малта до колкото знам. Тук през нощта е доста оживено и има доста модерни сгради за разлика от останалата част на страната. Нямам много снимки обаче имам няколко нощни от лунапарка, в който се изкуших като децата да вляза и си припомних какво е адреналин от атракцион.

И черешката на тортата нека бъде столицата на малка Малта – Ла Валета. Това е един малък полуостров със старинна архитектура, който е доста впечатляващ. През нощта обаче столицата е по-красива определено. Тук намерих и рая на храната. На една будка на автогарата във Валета продаваха страхотни бургери, каквито няма и по най-известните фаст фуудове на цени между 1 и 2 евро бройката. Иначе в столицата освен архитектурата и улица Република има и две градини Upper и Lower Barrakka Gardens, които са доста красиви. На горната градина имаше и един асансьор, който те сваля от градината долу до брега.

А ето и снимки:

 
 

12 роли на Джим Кери, които трябва да сте гледали

| от chronicle.bg |

Има филми и актьори, които трябва да присъстват в мозъчната ви видеотека. Да, да, „трябва“ звучи императивно, но наистина…как може да знаете какво е любов, ако не сте гледали Мерил Стрийп и Робърт Редфорд в „Извън Африка“ и какво може да знаете за актьорската игра, ако не сте гледали Де Ниро в „Шофьор на такси“?

Джим Кери е от онези актьори, които не се отличават с някаква бясна хубост, но имат по-важното: талант и специфични лица. Той е комик от доста ранна възраст, а кариерата му тръгва, когато напуска гимназия и започва да работи в комедийни клубове, за да подкрепи финансово семейството си.

Кери работи от време на време в телевизията и получава малки филмови роли, които в крайна сметка водят до сприятеляването му с Деймиън Уейънс. Оказва се, че братът на Уейънс – Кийнън Айвъри Уейънс – подготвял комедийно шоу за Fox. Шоуто се наричало In Living Color, а Кери получава работа в него. Единственият бял в шоуто, необичайният характер на Кери привлича вниманието на американците. В пресата е наричан „бялото момче от In Living Color“.

Успехът на Кери в In Living Color му спечелва главната роля в комедията „Ейс Вентура: зоодетектив“  (1994), чиято премиера е едва няколко месеца преди края на шоуто In Living Color. Филмът не се приема добре от критиците, но изненадващо става хит. През следващата година Кери играе в  „Маската“  и „От глупав по-глупав“ , като от втория филм печели $7 милиона.

След тези два филма вече е ясно: Кери е филмова звезда. През следващата година играе ролята на Гатанката в  „Батман завинаги“ , а после отново е в ролята на Ейс Вентура в „Ейс Вентура: Повикът на дивото“ .

Тези два филма му носят още два чека за няколко милиона долара. Предизвиква фурор когато се разкрива, че за следващия си филм („Кабелджията“) е получил $20 млн — рекордна сума за комедиен актьор. Вниманието, което се обръща на заплатата му, както и отрицателните отзиви и мрачния характер на героя в сравнение с предишните изпълнения на Кери, водят до провала на филма.

Въпреки постоянните успехи в комедията, Джим Кери поема предизвикателството и участва в „Шоуто на Труман“ (1998). Ролята му в този филм му донася Златен глобус за най-добра мъжка роля в драматичен филм.

Тъй като днес Кери празнува своя 55-ти рожден ден (абсурдно, но факт), ви предлагаме да разгледате галерията с 12-те ни любими негови роли.

 
 

Най-обещаващите сериали на 2017-а

| от chronicle.bg |

Докато филмовата индустрия все повече залага на блокбастъри, талантливи актьори и режисьори обръщат все по-голямо внимание на телевизията. В повечето случаи –зрителите печелят.

По информация на FX оригиналните сериали през 2017 година ще станат 500, а година по-рано те са били 455. Затова е невъзможно повечето от нас да следят всичко, което излиза по телевизията.

Затова ви предлагаме кратък списък с епизодите, които задължително да гледаме през новата година. Повечето от тях са нови, но включваме и няколко заглавия, които очакваме с нетърпение.

 
 

Тези хора на 70+ години ще разбият стереотипите ви за възраст

| от chronicle.bg |

По линията на стереотипите, обхващащи възрастните хора, всички сме виновни.

Повечето от нас са убедени, че веднъж щом човек навърши 70 години, хубавата част от живота му е приключила и това, което предстои, включва единствено болести, декубитални дюшеци и наливане на минерална вода в Княжево.

Разбира се, това далеч не се отнася до всички пенсионери. Фотографът Владимир Яковлев е посветил доста време на проекта си „Age of Happiness“, където снима хора между 70 и 100 години, които все още следват мечтите си, откриват нови неща и живеят на пълни обороти.

Вижте в галерията част от снимките, които е направил той и веднага счупете предразсъдъците.

 
 

Една ябълка на ден…

| от |

Едно време на софийските психоаналитични семинари идваха големи имена от лаканианската школа във Франция. Неистово умни хора изнасяха лекции от трибуната, докато една шепа жадни за знания студенти и формиращи се аналитици стояха и ги слушаха. На всеки семинар обаче неизбежно се случваше нещо интересно. Горе-долу по средата пристигаше една жена с раница и по пет торби във всяка ръка, сядаше най-отзад и започваше да шушка с пликовете, вадейки от тях пластмасови бутилки с жълта течност, различни по големина чаши и кило ябълки, които започваше да реже с джобно ножче и да похапва с шумно дъвчене.

Оттогава ябълките винаги са ми били червена лампичка за опасност, а откакто журналистката Илиана Беновска превърна ябълката в символ на българската журналистика, положението не се подобри.

По време на последната пресконференция на Росен Плевнелиев като президент на България, тя опита да приложи любимия си журналистически прийом – да замери политика с ябълка. Вместо всичко да мине с ахване и шеги, както при изпращането на френския посланик Ксавие дьо Кабан или при победната пресконференция на Румен Радев, този път НСО се намеси веднага. Беновска бе изведена от залата за пресконференции под съпровода на развеселените погледи на другите журналисти и мрачната физиономия на президента Плевнелиев.

Не е фатално, че си имаме персонаж, който смесва цирк и журналистика, вдигайки посещенията в родните онлайн медии и рейтинга на телевизионни емисии. Всеки има изконното право да се направи за посмешище. Но никой няма право да сгромолясва и без това не особено високото ниво на българската журналистика, превръщайки сериозни събития в нелепа смесица между лош театър и епизод на „Съдби на кръстопът“.

Довечера малцина ще са разбрали какво е казал Плевнелиев по време не прощалната си реч, но всички ще са разбрали, че Беновска отново е вилняла и много хора ще кажат, че това е „истинската“ журналистика – да задаваш „неудобни“ въпроси, да наричаш нещата „с истинските им имена“ и да караш политиците „да се чувстват неудобно“.

В социалните мрежи вече се заговори за цензура, а някои дори поставиха въпрос дали е трябвало от НСО да извеждат Беновска.

Да, естествено, че е трябвало. И именно това щеше да се случи във всяка държава, която наричате нормална.

В задаването на смислени, неудобни въпроси има достойнство и смисъл. Но в опитите за унижаване на президентската институция и клоунизирането на едно събитие от сериозно политическо естество няма нищо достойно.

Беновска се държеше като Мел Гибсън в „Смело сърце“, когато героят му крещи „СВОБОДА“, докато го бесят, и така угаждаше на нарцистичната си потребност да вижда в себе си лицето на българската журналистика. Лошото е, че има опасност някой погрешка да привиди в нея „истински журналист“, „отдаден професионалист“ или „смел човек“.

Секс закачките, които си разменяше Беновска с ген. Радев и Слави Трифонов през ноември, бяха смешни. Помните – отново ябълки, полюции, кой е мъж и кой не е.  Само че една шега, повторена повече от веднъж, спира да бъде смешна и става в най-добрия случай досадна.

Една от мерите за успешна кариера е да знаеш кога да се оттеглиш. Беновска, време е. Политическата сцена и без това си има достатъчно клоунади.