Кюрдите отново си позволяват да мечтаят за обединяване в своя държава

| от |

Роузмари Холис, в. „Гардиън“

Сегашните стремежи на кюрдите към държавност датират от края на Първата световна война /1914-1918/, когато останките на Отоманската империя бяха разделени на това, което днес представлява държавната система в Близкия изток.

По време на четири години договаряне, оспорване, конфликт и договаряне на сделки възможността кюрдската автономия в източния Анадол потенциално да се превърне в държава беше допусната /в Севърския договор/, после отменена. Кюрдите не са забравили това, първо предателство към тях от многото, извършени от конкуриращите се чужди и регионални сили.

Оттогава народът на Кюрдистан живее разделен на значителни малцинства в държави като Турция, Ирак, Иран и Сирия. Във всяка от тях кюрдската идентичност е потискана от застъпващите националистическа програма държави, която ги изключва.

Ирак на Саддам Хюсеин позорно прибягна до използването на химическо оръжие срещу кюрдите в своя напън да арабизира иракски Кюрдистан през 80-те години на миналия век. Сирия на Хафез Асад определи десетки хиляди кюрди като чужденци и ти лиши от основните им граждански права, като ги вкара в т. нар. укрития. В Турция от десетилетия те са подлагани на покоряване от въоръжените сили и на асимилиране.

Кюрдското национално самосъзнание и сепаратистки движения неизбежно използваха момента за да отговорят на дискриминацията. Най-известна е Кюрдската работническа партия /ПКК/, която се вдигна оръжие срещу държавата в Турция, прегръщайки комунистическата идеология и прилагайки тактика, която доведе до класифицирането й като терористична организация от Анкара и Вашингтон.

Кюрдските движения за съпротива бяха използвани и от правителствата на съседни държави за да подкопаят основите на тезите противници. Например иранският шах в началото на 70-те години на миналия век подкрепи /с одобрението на Щатите/ кюрдите срещу иракското правителство, но ги изостави в момента, в който Багдад и Техеран стигнаха до приспособяване помежду си.

Иракските кюрди обвиняват САЩ за това предателство, само за да го изстрадат отново през 1991 г., когато президентът Джордж Буш призова иракчаните да се вдигнат на бунт срещу Саддам и после просто стоеше и гледаше, докато неговите войски се обърнаха и ги изтикаха към границата с Турция.

По това време все пак САЩ и техните съюзници промениха тактиката си и създадоха зона, забранена за полети над иракски Кюрдистан и създадоха основите за превръщането му в автономен район след американската инвазия от 2003 г. Кюрдите подкрепиха свалянето на Саддам, въпреки че техните отношения с последвалите правителства в Багдад бяха обтегнати.

В Сирия режимът на Асад подпомагаше ПКК за известно време като начин да подкопава стабилността в Турция. Но след залавянето на лидера на ПКК Абдула Йоджалан на турците се удаде да обезвредят създавания от ПКК проблем и да започнат мирен процес. Под натиска на Евросъюза правителството на Ердоган създаде възможност за възстановяване на кюрдския език и култура. По същото време Реджеп Тайип Ердоган изкова сближаване с Башар Асад. Това обаче приключи веднага, след като Асад с жестокост смаза демонстрациите по време на арабската пролет. Ердоган се посвети от тогава на свалянето на Асад от власт и е обвиняван за това, че е разрешавал както на бойци от Ислямска държава /ИД/, така и на други въоръжени групировки, насочили действията си срещу Асад, да пресичат турската граница и да влизат в Сирия. Сега ИД се обърна срещу кюрдите.

Те изживяха повишаване на тяхното благосъстояние, след като Асад изтегли войските си от кюрдските райони покрай границата с Турция, което им позволи да симулират създаването на автономен район в Сирия по подобие на формирания от кюрдите в Ирак. Но изправени лице в лице с напредването на ИД към Кобане бегълците се насочиха към турската граница. На много им беше позволено да я преминат, но турските власти издигнаха прегради пред кюрдски доброволци да пресичат границата в обратна посока и да влизат в бой с ИД.

В същото време до напредъка на силите на ИД в Ирак през това лято Иракски Кюрдистан процъфтяваше като регион на относително спокойствие и просперитет в сравнение с останалата част от Ирак. Турция прие това, не на последно място, тъй като трансграничната търговия е привлекателна.

Сега обаче Турция е променила своята позиция в противопоставяне на всяка крачка на кюрдите, която може да доведе до извоюването от тях на независимост. Както винаги те се страхуват за интегритета на Турция. И остава неясно къде стоят САЩ по отношение на кюрдските стремежи, но досега те са се противопоставяли на разпадането на регионалния ред, наложен след Първата световна война. /БГНЕС

 
 

Как да не бъдем идиоти, когато ходим на лекар

| от |

След като великите мислители от Националната здравно-осигурителна каса заложиха в проекта за Националния рамков договор за 2017 г. идеята лекарите да бъдат глобявани, в случай че 6 месеца след изписване на лечение, пациентът не е постигнал идеалните стойности в изследванията си, концепцията за това що е то лекар и има ли почва у нас, тотално помътня.

Бруталните неуредици в здравната реформа, започнала през 2000 г., доведоха до масово стопяване на доверието между пациенти и лекари и до заклеймяване на лекарското съсловие като черната овца на обществото. Участие в тази упорита деградация взеха и политиците, докоснали се до здравната реформа, и недобросъвестните и некомпетентни лекари, и процъфтяването на самодиагностиката и самолечението, и други неща.

Резултатът в крайна сметка е ясен: много недоволни лекари, много млади медици, заминаващи зад граница и много разочаровани пациенти.

За да подпомогнем поне леко изтупването на мръсотията от лекарската професия, ви предлагаме кратък наръчник за нормално поведение при посещение на лекар. В случая ще говорим за семейните лекари или т.нар. джипита, но повечето правила се отнасят със същата сила и до специалистите.

Не вдигаме скандали пред кабинета

Някои лекари приемат със записани часове, други – не. Във всички случаи е възможно да почакате малко пред лекарския кабинет. Да, наясно сме, че си имате друга работа – трябва да подписвате договори, да пишете проекти, да спите, да гледате в една точка или да управлявате японските финансови пазари. Но каквато и да е работата ви, вие сте там, защото имате нужда. И както са открили учени от Занзибар, никой за нищо не ви е длъжен. Ако се появи спешен случай, той ще влезе преди вас, дори да сте с час. Ако се появи лекар – колега на вашия лекар – също. Ако дъщерята или майката на вашия лекар намине за „здрасти“, тя вероятно също ще се вмъкне преди вас. Не правете от това грандиозен проблем, а се възползвайте от времето да си поцъкате малко на телефона.

Не нахълтваме в кабинета с искания

Сега, това трябва да е ясно. Ако имате симптом, да кажем гадене, и сте проверили в Google на какво може да се дължи този симптом, след което сте решили, че имате нужда от ядрено-магнитен резонанс, то е препоръчително да пропуснете личния си лекар и да отидете в някоя частна болница. Там срещу необходимата сума, ще ви направят ЯМР. Вие не казвате на лекаря си от какви изследвания и от какви медикаменти имате нужда. Той преценява това и назначава изследвания или предписва лекарства, ако сметне, че е необходимо. Ако желаете да разчитате на самодиагностика и самолечение, никой не може да ви спре, но и никой не е задължен да удовлетворява исканията ви и да поема отговорност за решенията ви. Особено когато става дума за отговорност за живота и здравето ви. Искате доплерово изследване, защото имате обрив на петата? ОК. Намерете медицинско лице, което да ви го направи, платете си и си го разчитайте. В противен случай се доверете на лекаря си и неговата преценка.

Внимаваме с думата „направление“

Е, да. Лекарите са твърде чувствителни, когато опре до направления. Знаете ли защо? Направленията за специалисти са чекове на стойност 15 лв. И са лимитирани от НЗОК. Когато личният лекар надвиши лимита, го глобяват. И това се случва често, тъй като понякога много пациенти наистина се нуждаят от направления, а те не стигат. А човеколюбието и професионалното отношение, присъщи на добрите лекари, не им позволяват да отказват направление на хора, които действително имат нужда от тях. Това е причината лекарите да реагират малко агресивно на изказването „Искам направление“. Особено когато не е придружено от оплакване и обяснение.

Не спорим с лекаря на медицинска тематика

Ако обичате да водите спорове на разнородна тематика – имате Facebook и кварталната кръчма. В лекарския кабинет може да се водят спорове (стига случайно „джипито“ да има време да си говори с вас за предстоящите избори, Григор Димитров, нивото на телевизионната журналистика и у нас и каквото друго ви вълнува), но не и на медицинска тематика. Ако вие разчитате на „интуиция“, „познаване на собствения организъм“, „Google“, „група във Facebook“, статия в „Трета възраст“ и „вуйна ми е имала същото и каза…“, човекът срещу вас разчита на 7+ години медицинско образование, тежки колоквиуми и зубрене на учебници, с тежестта на хипопотам единия и пълни с думи, които вероятно не можете да произнесете, камо ли да разберете. Затова по-добре стойте спокойно и слушайте. Ако нещо ви притеснява в преценката на лекаря, винаги може да потърсите второ мнение при друг медицински специалист. И това е съвсем в реда на нещата.

Не занимаваме лекаря със странични неща

Със сигурност имате и други проблеми, освен здравословните. Всички имаме. И искате да ги споделите. Почти всички искаме. Възможно е близките да не ви обръщат внимание, колегите да пренебрегват страданията ви, а психотерапевтът ви да е в отпуск. Уви, лекарят не е човекът, който трябва да изслуша скръбната ви тирада за това как дъщерята от Щатите не се обажда, бащата е започнал да изкуфява, гаджето се държи кофти, шефът пак не е вдигнал заплата (скапан задник) т.н. Не е честно да превръщате лекаря си в психотерапевт или приятел. Дори той да е така добър да ви изчака „да си кажете“, пропиляването на времето му не е справедливо към онези, които висят пред кабинета и също чакат за неговото внимание. Ако толкова искате да говорите точно на този човек за живота си, поканете го на кафе.

Не задаваме въпроса „Ама ти как никога не се разболяваш, някаква тайна ли имаш?“

В този въпрос има зловредна завист, която дразни. Освен това, съдържа невярно твърдение. Лекарите не само че се разболяват, но и умират. И поради високо стресовото естество на работата им, всъщност смъртността при тях е на много високо ниво. Ако се удивлявате на това, че при лекарите непрекъснато ходят болни хора, някои от тях заразноболни, а те си стоят все здрави, успокойте се. Това може да се дължи на имунитет или на ползване на маска, но със сигурност не е вследствие на някакво тайно хапче, което всички медици пият всяка сутрин, за да пребъдат, докато пациентите им тънат в болести и дезинформация.

Не навираме здравното си осигуряване в лицето на лекаря

Това, че сте здравно осигурени, не е похвално, а нормално. Някакви ваши пари всеки месец отиват някъде, за да имате спокойствието, че ако/когато ви се наложи да ползвате медицински услуги, няма да се налага да теглите бърз кредит. Здравното осигуряване обаче не покрива всичко. НЗОК отпуска определени пари за определени неща и лекарят ви е безсилен пред системата, която е дефинирала какво ви се полага срещу сумата, която внасяте. Затова не се дръжте надменно и изискващо поради факта, че си плащате здравните осигуровки. Когато сте в лекарския кабинет, вие не сте клиент, а пациент. Клиент сте във фризьорския салон. Нали? Има разлика.

 
 

Премиерата на „Красавицата и Звяра“ съвпадна с бурята Дорис

| от chronicle.bg |

Звездите на „Красавицата и Звяра“ понесоха стоически лошото време, предизвикано от бурята Дорис, за да присъстват на състоялата се в Лондон премиера на игралната версия на класическата анимация на „Дисни“ от 1991 г., съобщава БТА.

26-годишната Ема Уотсън приличаше на истинска принцеса, постигната благодарение на приказна сребристосива рокля с пелерина, сътворена от дизайнерката Емилия Уикстед. Актрисата сподели, че „твърде прогресивната“ й героиня Бел е по-различна от останалите принцеси на „Дисни“.

На премиерата на филма присъстваха също Дан Стивънс, който се превъплъщава в образа на Звяра/Принца, Люк Еванс (Гастон, отхвърлен съперник за сърцето на Бел), Ема Томпсън и Иън Маккелън, които озвучават персонажите Мисис Потс и Когсуърт, режисьорът Бил Кондън.

Кондън не скри, че се е чувствал напрегнат заради предизвикателство да създаде игрална версия на класическата анимация. Маккелън сподели, че с известно безпокойство е очаквал моментът, в който ще може да сравни новия филм с оригиналната анимационна лента.
Игралната версия на „Красавицата и Звяра“ излиза на екран във Великобритания, САЩ и България на 17 март.

 
 

Анимираната симфония на живота

| от chronicle.bg |

Кратката форма в киното е обект на внимание от хиляди режисьори и аниматори по света.

Днес пък е петък – ден като никой друг. Затова ще ви покажем „Symphony no. 42″ – една късометражка, която ни представя 47 нерационални сцени за връзката между човек и природа.

 

Symphony no. 42 from Reka Bucsi on Vimeo.

 
 

Range Rover Velar: тийзър преди официалната премиера

| от chronicle.bg |

През 1970г. Land Rover пуска на пазара луксозния SUV Range Rover. Почти половин век по-късно, предстои да видим четвъртия член на семейството на Range Rover – Velar, който ще бъде представен официално на 1 март 2017 г.

Елегантна опростеност, визуално редуциращ подход и новаторски технологии за потребителите са отличителните черти на новия Range Rover Velar.

Името на Velar произхожда от първите прототипи на Range Rover от 60-те години на миналия век: пионерите в сферата на луксозните SUV автомобили.

rrnewrrfamilylinedrawingteaseimage220217-resize-1024x293

Когато разработващите инженери искали да скрият истинската идентичност на 26-те модела Range Rover преди серийното производство, те избрали името Velar, произхождащо от латинското “velare”, което означава „забулвам, покривам“.

Пълната инфорация за Range Rover Velar ще бъде обявена на 1 март 2017 г.