КТБ – началото на края

| от |

Благовеста Кенарова*, (https://blogovesta.wordpress.com)

*Авторът изразява лично мнение, което не ангажира неговия работодател.

Казусът КТБ започна да става досаден за публиката, която все още не е засегната пряко от кризата. Ако продължи да се развива със същите темпове без никакви конкретни резултати, съществува реална възможност да се приеме за даденост и обществото да остане наблюдател на изключително опасен процес.

От създалата се ситуация категорично могат да се направят четири много важни извода:

  1. Банковият регулатор БНБ не е на висотата, на която трябва да бъде, а останалите институции не могат да реагират адекватно на проблемите, възникнали в резултат на това.
  2. Експертите, едни и същи от години и обременени с минали професионални изяви със съмнителен принос, не успяват да бъдат убедителни в обективността на експертизите си.
  3. Финансовата потребителска култура на българите не е достатъчна за изискванията на съвременните реалности.
  4. Медиите, с малки изключения, не притежават смелостта и/или квалификацията да отразяват обективно случващите се финансови процеси и да бъдат техен обществен регулатор.

Съмненията за лоши банкови практики в някои банки и облагодетелстване на определени политически, икономически и медийни кръгове чрез тях си остана публична тайна. Официалната информация по темата е повече от оскъдна. Прокуратурата  вместо да запълни този пропуск, допринася съществено за още по-голямото объркване, като по казуса КТБ вместо да обвинява,  се постави в „обувките на другия“ и направи опит за прилагане на странни техники като „надскачане на закона“.

Неадекватното поведение на официално отговорните институции по казуса КТБ наруши спокойствието на някои от „скъпите“ клиенти и/или свързани лица, които завзеха медийното пространство с „експертизи“ и лобистко-менторски твърдения , че оздравяването на КТБ е за предпочитане пред фалита ѝ, поради по-малките разходи за сметка на данъкоплатеца. И тук възникват въпросите:

  1. Колко точно ще струва „оздравяването“ на банката и каква част от цената ще се покрие с публични средства?
  2. Колко точно ще струва фалитът на банката и каква част от цената ще се покрие с публични средства?
  3. На каква база е направен изводът в разпространяваните експертизи, че „оздравяването“ на КТБ е по-евтино за данъкоплатеца, при положение, че липсват официално публикувани отговори на първите два въпроса?
  4. Как точно е направено предложението за актуализация на бюджета от служебното правителство на Близнашки отнасящо се за КТБ, като няма официално решение кой от двата варианта ще се избере –“оздравяване“ или фалит?
  5. Защо БСП и ДПС, които са гласували в 42-рото Народно събрание „ЗА“ Бюджет 2014, предложен от правителството на Орешарски, не отговорят на твърдението на президента Плевнелиев, че бюджет 2014 е сбъркан нарочно?
  6. Кой се опитва да ни внуши, че ситуацията около КТБ продължава да е неясна и какво още трябва да се случи, за да бъдат публикувани най-накрая официалните одиторски доклади? Фактът, че не може да се представи ясна оценка за капиталвата адекватност на банката, как трябва да се тълкува?
  7. Извършват ли се някакви неразрешени транзакции/сделки в банковата група КТБ през периода на особен надзор, започнал на 20-ти юни (21-ви юни за „Виктория“)до днешна дата и кой гарантира, че не се нарушава закона?
  8. Трябва ли да чакаме за приключи започналата наказателна процедура срещу България във връзка с незабавното изплащане на гарантираните депозити, за да бъде обявена КТБ във фалит? Европейската комисия (ЕК),за разлика от българската публика, вече започна да губи търпение. Въпреки официалната комуникация от българска страна, ЕК следва прагматизма на правилата и върховенството на европейското законодателство за защита и незабавно изплащане на гарантираните депозити.

Всички опити за спасяване на банкова група КТБ се оказаха бутафорни и свързани с отлагане във времето на единствено възможния изход – фалит. Дори и да бъде „оздравена“, най-вероятният сценарий е КТБ да изпадне в още по-тежка ликвидна криза веднага след отварянето й.  Фалитът на КТБ ще подейства оздравително на българската финансова система и ще помогне на институциите да започнат да възстановяват изгубеното доверие.  В добавка, няма да е необходимо политическо решение за заем от държавния бюджет, за да се компенсират липсите в КТБ.

Едва ли някой има съмнения, че проблемите в КТБ са започнали в резултат на прокурорска намеса, както се опитва да ни внуши един лабораторен специалист. А как да разбираме твърдението на Пресцентъра на БНБ, че през 2000 г. акционерният капитал на КТБ, почти 100% собственост на държавната Булбанк е бил прехвърлен на 11 офшорни дружества без яснота за крайните им собственици?  В цивилизования свят, към който твърдим , че принадлежим, едва ли подобни твърдения щяха да се разменят в публичното пространство  несанкционирани.

Нека  институциите не подценяват поставените въпроси. Това е само началото. Защото операция „Чисти ръце“, която беше заявена по време на протестите срещу правителството на Орешарски, тепърва предстои, макар, че в Лихтенщайн и Швейцария вече е образувано разседване за пране на пари срещу банкера Цветан Василев.

Ние, гражданите, които плащаме данъци на държавата и искаме по-добро бъдеще за нашите деца, искаме да знаем колко точно са ни скъпи клиентите на КТБ и кой е виновен за това. Няма никакви съмнения, че всяка актуализация на бюджет 2014, свързана с компенсация на липсите в КТБ ще възстанови гражданските протести.

#НямаДаПлатим

 
 

Ариана Гранде с благотворителен концерт в Манчестър

| от chronicle.bg по БТА |

Американската попзвезда Ариана Гранде обяви, че ще изнесе благотворителен концерт в Манчестър, посветен на жертвите на самоубийствения атентат.

23-годишната певица съобщи чрез акаунта си в Инстаграм, че датата на този концерт още не е уточнена.

При атентата, извършен в понеделник малко след като певицата приключи концерта си в северния английски град, бяха убити 22 души, а повече от сто бяха ранени. Заради трагедията Гранде отмени няколко свои концерта в Европа.

„Ще се върна в невероятно смелия Манчестър, за да се срещна с феновете си и да изнеса благотворителен концерт в памет на жертвите и за да съберем пари за жертвите и техните семейства…“, написа певицата.

Тя каза, че винаги ще помни жертвите и добави: „Няма да се откажем, няма да работим в страх. Няма да позволим това да ни раздели. Няма да позволим омразата да победи“.

Междувременно, „Кис“ отмени концерта си в Манчестър, който също трябваше да се състои в залата „Манчестър Арена“.

Компания „Лайв нейшън“ обяви днес, че насроченият за 30 май концерт на групата е отменен.

Членовете на групата Пол Стенли, Джийн Симънс, Ерик Сингър и Томи Тайър заявиха, че „са покъртени от зверството, извършено срещу невинните жертви в Манчестър“.

 
 

Ан Бронте – „тайнствената непозната“

| от Дилян Ценов |

По ирония на съдбата такава е дръзката английска писателка, Ан Бронте – като заглавието на едноименния й роман – „Тайнствената непозната“. Дълги години тя остава сравнително непозната за читателите, въпреки гения си. 

За биографията на сестрите Бронте се знае малко. Те са трите от шест деца на бедния английски пастор Патрик Бронте и Мария Брануел. Първите две дъщери на семейството умират на ранна възраст от туберкулоза. Шарлот е най-голямата от трите сестри писателки, следвана от Емили и най-малка е Ан. Семейството има и един син, Патрик Брануел.
Ан Бронте е родена на на 17 януари 1820 г. в графство Йоркшир. Когато е на година и половина майка й умира и грижата за четирите деца, поема леля им, Елизабет. Бащата се грижи те да получат домашно образование. Трите сестри рядко излизат извън границите на имението, а Ан става любимка на леля си Елизабет. Четирите деца на семейство Бронте вземат уроци по музика, литература и изкуство. Оттам тръгва интересът им към създаването на истории. Момичетата обичат да прекарват часове в градината, създавайки свои измислени светове, в който вплитат собствени сюжети и герои. Историите в са фантастични, нереални и приказни.

522165408
Getty Images

Като деца Ан и Емили са неразделни. Оприличават ги на близначки. Но Емили е изпратена в пансион, където поради буйния си нрав не успява да се задържи за дълго и скоро се връща вкъщи, а Ан заема нейното място в пансиона. Противоположно на сестра си, Ан е старателна, амбициозна, копнее да получи добро образование, за да бъде независима – нещо, което по-късно ще се появи като тема в творчеството й. 

След приключване на образованието си Ан работи като гувернантка в заможно семейство. Но след като брат й, който също работи в имението, е уличен в интимна връзка със стопанката, двамата напускат.
Първата книга на сестрите Бронте се появява през 1845. През лятото сестрите са безработни и се връщат в имението на баща си. Там Шарлот открива поезията на Емили. Трите решават да обединят творчеството си в обща книга и плащат за публикуването й. По това време не се гледа с добро око жената да се занимава с писане. Нейната роля е тази на майка и съпруга, всичко друго е отклонение от нормите. Затова трите сестри пишат под псевдоними – Кърър (Шарлот), Елис(Емили) и Актън(Ан) Бел. От книгата са продадени само две копия за една година.
Това не отказва жените и скоро те изпращат три романа на различни издателства. Те излизат през 1946 г. Този на Ан се казва „Агнес Грей“, публикуван е заедно с единствения роман на Емили, „Брулени хълмове“. Година по-късно Шарлот публикува бестселъра „Джейн Еър“.
Първият роман на Ан е най-слабо посрещнат и остава по-скоро в сянката на двата гениални романа на сестрите й. Вторият й роман обаче става събитие, което преобръща представите за съвременна литература.

„Тайнствената непозната“ (The Tenant of Wildfell Hall) е публикуван в края на юни 1848 и веднага предизвиква фурор. За шест седмици тиражът се изчерпва. Тематиката е нестандартна и нова за консервативната Англия.

Популярният роман на Бронте разказва историята на жена, която се нанася в малко селце в Англия със своето дете, и отказва да влезе в обществото. Мистериозността й става повод за слухове и подмятания по неин адрес. Гилбърт Маркъм отказва да повярва и се запознава с „тайнствената непозната“ Хелън Греъм. Първата и третата част са написана под формата на писма, които главният герой пише до свой близък, а втората е разказана от името на Хелън Греъм. Романът е смятан за първия феминистки роман. За първи път ролята на жената е разгледана в друг контекст – тя е видяна като независима, способна сама да вземе живота си в свои ръце. Отказът да остане под крилото на мъжа е нещо немислимо за времето.
Скоро след публикуването му семейството е сполетяно от редица трагедии. През септември същата година умира братът на сестрите Бронте, Патрик (на 31 години). Два месеца по-късно Емили умира от туберкулоза. Това е шок за по-малката й сестра. Здравето й се влошава и в началото на следващата година (1849) се разболява от туберкулоза.

598455647
Getty Images

Ан Бронте умира на днешната дата (28 май) 1849 г. В Йоркшир, Англия на 29 години. След смъртта й Шарлот отказва да даде „Тайнствената непозната“ за преиздаване под претекст, че е твърде революционна и не разглежда изчерпателно и вярно темата за женската роля. Дали мотив за това е обективната преценка на един добър писател, какъвто е Шарлот, или обикновена сестринска завист можем само да предполагаме.

Факт е обаче, че това е най-предизвикателната и революционна творба писана от известното писателско трио и днес вече заема подобаващо място в историята на литературата, а авторката му получава признанието, което заслужава.

 
 

Даян Крюгер: пътят към наградата в Кан

| от chronicle.bg |

След като на кинофестивала в Кан снощи Даян Крюгер получи наградата за най-добра актриса във филма „Изневиделица“, погледите се насочиха към нея. Киноманите, разбира се, знаят коя е Даян Крюгер, но ние сме длъжни да припомним:

Даян се ражда на 15 юли 1976 в семейството на банков чиновник и компютърен специалист. Има по-малък брат – Щефан. От малка успешно се занимава с балет и даже е приета в елитното балетно училище Royal Ballet School. Контузия обаче рано прекратява балетната и кариера. Когато е на 13 години, родителите й се развеждат и тя е отгледана от майка си. Оттогава досега не поддържа връзка с баща си, чиито проблеми с алкохола са причина за развода.

След травма загубва възможността да се занимава професионално с балет и се мести в Париж, където работи като фотомодел. Паралелно започва и да се снима в епизодични роли във френски филми.

MV5BMTQ1MDM1NDQyM15BMl5BanBnXkFtZTgwMTg1MDc3MTE@._V1_SY1000_CR0,0,674,1000_AL_

Дебюта си на голям екран прави през 2002 г., когато се снима с Денис Хопър и Кристоф Ламбер в „The Piano Player“. Големият пробив обаче идва през 2004 г. с участието в хита Троя, където играе Хубавата Елена. Същата година се снима в друг голям филм – Съкровището, където си партнира в главната роля с Никълъс Кейдж. През 2007 г. участва в продължението на филма и е водеща на церемонията по откриването и закриването на кинофестивала в Кан.

През 2009г. се снима във филма на Куентин Тарантино „Гадни копилета“ , за което е номинирана за Най-добра поддържаща женска роля за Screen Actors Guild Award.

В галерията може да видите ролите й, които със сигурност си струва да гледате.

 
 

Black Mirror: Сериалът, който не гледате, а трябва

| от |

Британският сериал, който се появява в края на 2011 година под името Black Mirror, няма за цел да променя телевизията, нито да прави неща, които никой друг не е правил до момента. И все пак той носи именно това в себе си. Малкият заряд на различното.  

Black Mirror е антология, която се концентрира върху теми за технологиите и начинът, по който те въздействат на живота ни. Погледнато от по-крив ъгъл Black Mirror е утопия без да бъде реално такава или да носи в себе си любимото на Young and adult жанра – анти. Той е футуристичен сериал, който не се развива в бъдещето. Той е сериал, без да е модерна телевизия, няма претенции и същевременно на моменти звучи като претенциозен човек, който крие в себе си истината за живота. Ама не иска да ви я каже.

Първи сезон на Black Mirror съдържа само три епизода. Първият е почти скандален и се движи по лекия ръб на добрия вкус. В него любимата принцеса на Англия е отвлечена и измъчвана, и за да бъде спасена министър-предстедателят трябва да прави секс с прасе по националната телевизия.

Действието се развива в рамките на няколко часа и от цинична шега, прерасва в национален проблем, който завършва трагично. С погнуса и много отместени настрани лица, които излъчват тъга и съжаление.

Втори епизод е тотално различен – в него група от принудени да живеят в изолация млади хора, участват в реалити шоу, което може да ги превърне от певци, през актьори, до порно знаменитости. Само трябва да се явят пред Рупърт Еверет и да го впечатлят.

И така нататък, и така нататък… Black Mirror е пълен с бисери, маскирани като 45-минутни телевизионни епизоди, които засягат различни социални и обществени казуси. В които човекът неизменно и почти винаги е преебан, за сметка на стадото и системата, която го управлява. Защото така се случва в живота най-често предполагам.

Подобно на темите си Black Mirror е иновативен в най-точния смисъл на тази дума. Той е различен, без да има претенции да е такъв. Просто взима и изопачава онова, което повечето хора в днешно време намират за нормално. Като социалните мрежи, като броя лайкове, като туитването, като живота в Instagram, като онова, че щом нещо го дават по телевизията, то неизменно това нещо е абсолютната истина… Няма манипулации, няма фасади, няма подмолни действия и евтини свалки. Всичко е лъскаво, красиво и по възможност с филтър. Защото стои най-добре онлайн.

Човек се оглежда по-често и някак по-добре в онлайн социума, от този който го заобикаля. Защото е по-лесно, по-евтино и по-красиво. Проблемите, които произхождат от това, са темите, които Black Mirror обича, мачка, дъвче и плюе в лицето на зрителя. И го прави с финес.

Което ми подсказва, че може би един ден, в не особено далечното бъдеще, и ние ще стоим и ще гледаме в реално време как някой прави секс с прасе в ефир.

Сезоните на Black Mirror, подобно на повечето неща по британската телевизия, се случват с огромен диапазон от време. Първи излиза в края на 2011-а, а втори чак през 2013-а. Някъде там британците дори си позволяват да пуснат специален епизод за Коледа – пиниз, който те адски обичат.

И въпреки това шоуто явно има проблеми, защото британските продуценти се оттеглят. Тук някъде се включват Netflix, които вече набират сила в правенето и продуцирането на собствена продукция. Те откупуват правата на Black Mirror и го взимат под крилото си. Благодарение на това сезон 3 се поява в един ден в средата на октомври 2016 година и съдържа не три, не четири, а цели шест дълги епизода. В тях пък може да видите Брайс Далас Хауърд, Майкъл Кели и Кели Макдоналд.

Сериалът запазва оригиналната си структура. Никакво повторение на истории и никакво повторение на персонажи. Всеки епизод е като малка, любопитна заключена сама в себе си вселена, която е натъпкана с откачалки и се концентрира върху конкретен проблем и конкретен социум.

Това е най-големият чар на Black Mirror, а той има и много други. В навечерието на сезон 4, който трябва да излезе само до няколко месеца, ви препоръчваме да дадете шанс на Black Mirror. Да, това е сериалът, който почти никой не гледа, а трябва. Още щом видите секс сцената с прасето ще разберете защо.