КТБ – началото на края

| от |

Благовеста Кенарова*, (https://blogovesta.wordpress.com)

*Авторът изразява лично мнение, което не ангажира неговия работодател.

Казусът КТБ започна да става досаден за публиката, която все още не е засегната пряко от кризата. Ако продължи да се развива със същите темпове без никакви конкретни резултати, съществува реална възможност да се приеме за даденост и обществото да остане наблюдател на изключително опасен процес.

От създалата се ситуация категорично могат да се направят четири много важни извода:

  1. Банковият регулатор БНБ не е на висотата, на която трябва да бъде, а останалите институции не могат да реагират адекватно на проблемите, възникнали в резултат на това.
  2. Експертите, едни и същи от години и обременени с минали професионални изяви със съмнителен принос, не успяват да бъдат убедителни в обективността на експертизите си.
  3. Финансовата потребителска култура на българите не е достатъчна за изискванията на съвременните реалности.
  4. Медиите, с малки изключения, не притежават смелостта и/или квалификацията да отразяват обективно случващите се финансови процеси и да бъдат техен обществен регулатор.

Съмненията за лоши банкови практики в някои банки и облагодетелстване на определени политически, икономически и медийни кръгове чрез тях си остана публична тайна. Официалната информация по темата е повече от оскъдна. Прокуратурата  вместо да запълни този пропуск, допринася съществено за още по-голямото объркване, като по казуса КТБ вместо да обвинява,  се постави в „обувките на другия“ и направи опит за прилагане на странни техники като „надскачане на закона“.

Неадекватното поведение на официално отговорните институции по казуса КТБ наруши спокойствието на някои от „скъпите“ клиенти и/или свързани лица, които завзеха медийното пространство с „експертизи“ и лобистко-менторски твърдения , че оздравяването на КТБ е за предпочитане пред фалита ѝ, поради по-малките разходи за сметка на данъкоплатеца. И тук възникват въпросите:

  1. Колко точно ще струва „оздравяването“ на банката и каква част от цената ще се покрие с публични средства?
  2. Колко точно ще струва фалитът на банката и каква част от цената ще се покрие с публични средства?
  3. На каква база е направен изводът в разпространяваните експертизи, че „оздравяването“ на КТБ е по-евтино за данъкоплатеца, при положение, че липсват официално публикувани отговори на първите два въпроса?
  4. Как точно е направено предложението за актуализация на бюджета от служебното правителство на Близнашки отнасящо се за КТБ, като няма официално решение кой от двата варианта ще се избере –“оздравяване“ или фалит?
  5. Защо БСП и ДПС, които са гласували в 42-рото Народно събрание „ЗА“ Бюджет 2014, предложен от правителството на Орешарски, не отговорят на твърдението на президента Плевнелиев, че бюджет 2014 е сбъркан нарочно?
  6. Кой се опитва да ни внуши, че ситуацията около КТБ продължава да е неясна и какво още трябва да се случи, за да бъдат публикувани най-накрая официалните одиторски доклади? Фактът, че не може да се представи ясна оценка за капиталвата адекватност на банката, как трябва да се тълкува?
  7. Извършват ли се някакви неразрешени транзакции/сделки в банковата група КТБ през периода на особен надзор, започнал на 20-ти юни (21-ви юни за „Виктория“)до днешна дата и кой гарантира, че не се нарушава закона?
  8. Трябва ли да чакаме за приключи започналата наказателна процедура срещу България във връзка с незабавното изплащане на гарантираните депозити, за да бъде обявена КТБ във фалит? Европейската комисия (ЕК),за разлика от българската публика, вече започна да губи търпение. Въпреки официалната комуникация от българска страна, ЕК следва прагматизма на правилата и върховенството на европейското законодателство за защита и незабавно изплащане на гарантираните депозити.

Всички опити за спасяване на банкова група КТБ се оказаха бутафорни и свързани с отлагане във времето на единствено възможния изход – фалит. Дори и да бъде „оздравена“, най-вероятният сценарий е КТБ да изпадне в още по-тежка ликвидна криза веднага след отварянето й.  Фалитът на КТБ ще подейства оздравително на българската финансова система и ще помогне на институциите да започнат да възстановяват изгубеното доверие.  В добавка, няма да е необходимо политическо решение за заем от държавния бюджет, за да се компенсират липсите в КТБ.

Едва ли някой има съмнения, че проблемите в КТБ са започнали в резултат на прокурорска намеса, както се опитва да ни внуши един лабораторен специалист. А как да разбираме твърдението на Пресцентъра на БНБ, че през 2000 г. акционерният капитал на КТБ, почти 100% собственост на държавната Булбанк е бил прехвърлен на 11 офшорни дружества без яснота за крайните им собственици?  В цивилизования свят, към който твърдим , че принадлежим, едва ли подобни твърдения щяха да се разменят в публичното пространство  несанкционирани.

Нека  институциите не подценяват поставените въпроси. Това е само началото. Защото операция „Чисти ръце“, която беше заявена по време на протестите срещу правителството на Орешарски, тепърва предстои, макар, че в Лихтенщайн и Швейцария вече е образувано разседване за пране на пари срещу банкера Цветан Василев.

Ние, гражданите, които плащаме данъци на държавата и искаме по-добро бъдеще за нашите деца, искаме да знаем колко точно са ни скъпи клиентите на КТБ и кой е виновен за това. Няма никакви съмнения, че всяка актуализация на бюджет 2014, свързана с компенсация на липсите в КТБ ще възстанови гражданските протести.

#НямаДаПлатим

 
 

„Воевода“: Кино и патриотизъм

| от Мария Тодорова |

Най-новият филм на Зорница София тръгна по кината с апломб. „Воевода“ е най-гледаната премиера у нас за втора поредна седмица и няма супергерои или екшъни, които да я свалят от върха на боксофиса.

Много хора се чудят на какво се дължи това. 

„Воевода“ експлоатира най-любимата тема на родната общност – патриотизма. Българското кино, подобно на българското съзнание, трудно успява да се отърве от далечното си минало. Турското владичество и бойният дух владеят ума на родните зрители години наред и това, предвид тенденциите, които наблюдаваме напоследък, особено в седмото ни изкуство, няма да приключи скоро. Но както е приказката – предлагането се определя според търсенето.

Историята, по която Зорница София работи дълго, а още по-дълго търси финансиране за проекта си, е вдъхновена от разказ на Николай Хайтов. В него той описва героичната съдба на Румена войвода – най-известната жена войвода, която оставя мъжа и детето си, за да поведе чета срещу османското поробителство.

Самата Зорница играе Румена, а компания й правят актьорите Владимир Зомбори, Алек Алексиев и Валери Йорданов. Крум Родригез отговаря за операторското майсторство. Кадрите са красиви, дълги и визуално издържани.

На моменти обаче „Воевода“ леко изпуска плавността на разказа си. На места той е разпокъсан и ако човек не се концентрира повече, може и да изпусне важна част от сюжета. За сметка на това родните актьори стоят добре на екран и си личи, че след всяка изминала година стават все по-обиграни, стане ли дума за камерата. Това облекчение за зрителя, който често се плашеше от пламенните вопли на някой, викащ от екрана насреща, все едно е на театрална сцена.

Съдбата на Румена не е сред най-популярните у нас, може би защото българското образование я е пропуснало в един етап от учебния план по история. Хубаво е, че съществуват литературата и киното, за да чуем  за нея.

„Воевода“ работи на нива, които българинът обича. Патриотизмът у нас е като екшънът в чужбина – той винаги продава билети.

Все пак никога не забравяйте, че киното, подобно на повечето неща в живота, е въпрос на избор и на решения. Патриотизмът също. Най-важното за двете е да са с мярка. Ако те в своята премереност успеят да се срещнат някъде по средата при вас, то може да изберете „Воевода“ като своя филм този уикенд.      

 
 

„The OA“ е sci-fi приказка. А вие гледате ли го?

| от |

На 16 декември, докато хората са в трескава подготовка на истерията покрай предстоящите коледни празници и само чакат, за да изпратят 2016-а година на майната й, Netfix – новатори в правенето и пускането на добре телевизия – бълват цял сезон на най-новото си шоу – The OA.

The OA минава някак незабелязано за много хора. Дали е от идването на Коледа, или от голямата истерия, която другото шоу на канала Stranger Things предизвика, не е ясно. Но The OA остава леко в сянка. По-умните телевизионни маниаци обаче надушват като хрътки, когато нещо ще бъде добро, не просто защото е гледаемо, а защото съдържа в себе си онези бисери на телевизионния разказ, които някои сериали и поредици могат да донесат, и съответно The OA започва да набира своята малка, но вярна аудитория.

Близо месец след премиерата си шоуто, дело на Netflix и американската кукувица Брит Марлинг, която е създател, продуцент и основна актриса в него, бива подновено за втори сезон. Продължение, което всеки, който веднъж е дал шанс на The OA очаква с леко нетърпение, равносилно на сърбеж там, където не можеш да се почешеш в момента.

Историята в шоуто проследява младата откачалка Прери, която се завръща като някакво ненормално чудо в родния си дом, от който е изчезнала преди точно 7 години. При завръщането й се променят две неща – от сляпо момиче, тя се е превърнала напълно зряща жена и ако преди е изглеждала просто затворена в себе си, то сега е леко луда девойка, бълваща небивалици и сентенеции, която няма търпение да се освободи от емоционалната и физическа обвързаност към семейството, което не е виждала отдавна, но което си я иска обратно.

Така започва историята на Прери, която малко след като се прибира на мястото, което чувства като чуждо тяло, удобно наместило се в нея, събира група от аутсайдери и откачалки, на които да разкаже историята си и съответно те да й помогнат да се върне там, откъдето е дошла, за да намери единственото нещо, което я интересува – нейният приятел Хоумър.

Епизод след епизод, подредени в строг, динамичен и ярък разказ, зрителят започва да се запознава с историята на Прери. Нейната вярна секта, изградена от счупени франкенщайнове, всеки със своите проблеми, и да потъва бавно, но сигурно в полу-фантазната вселена на The OA. Тя пък, от своя страна, е като лудост, пълна с капани и женска хистерия, каквито рядко се появяват по телевизията. Да не кажем никога.

Самата Брит Марлинг е известна с това, че конвенционалните неща не й пасват добре. При нея всяко нещо трябва да е обърнато наопаки, добре изтупано и превърнато в нещо друго. Такова е и киното, което прави – за справка вижте „Другата Земя“ – както и телевизията.

The OA е първият телевизионен проект на Марлинг в компанията на верния й приятел и партньор Зал Батманглидж, който режисира много голяма част от сценариите й. Музиката в сериала също е дело на член на тяхната малка група – братът на Зал – Ростам Батманглидж, който в ежедневието си е и част от бандата Vampire Weekend, пише мелодиите.

The OA е сериал, който напомня на сън. И подобно на сънуването е пълен с хиперболи, неща, които изглеждат нелогични, но намират своя път постепенно, с тъмни кътчета, задъхващи моменти и един Торбалан, който се крие в мрака.

Хубаво е, че и гледането му е подобно на сънуване, „бързо постепенно, а после изведнъж“, както пише Джон Грийн. Така и The OA те хваща за гушата и не те пуска. Цели 8 епизода.

Втория сезон, начело с Брит Марлинг и групата й от фрикове, може да очаквате в края на тази година. Netflix подновиха The OA в същата седмица, в която направиха същото и със Stranger Things, макар тогава малко хора да го разбраха.

Но е хубаво да го знаете, когато The OA завладее съзнанието ви с плътната си и ненормална атмосфера и се чудите какво ще стане после.

Към вкусната и различна Брит Марлинг и нейната циркова трупа, които са основното звено на сериала, добавяме и Риз Ахмет, Джейсън Айзък и Паз Вега, които участват. В случай, че някой има нужда от още причини, за да види сериала. На нас лично не ни трябваха.

 
 

Книга на седмицата: „Междупанелни войни“ на Никола Крумов

| от chronicle.bg |

Втората книга на Никола Крумов – „Междупанелни войни“, е сред най-продаваните книги в книжарници „Сиела“. 

Първата му книга – „Дневник от панелни блокове“, е една от най-продаваните книги на изминалата година. Никола Крумов е популярен във Facebook с хумористичните си истории. Издател е „Пощенска кутия за приказки“.

„Аз съм Никола Крумов на трийсет и няколко години. Пристигнах от моето село в града с над сто буркана и четири пръта суджуци. Имам домашна ракия за шест средно големи саватби (от по 300 човека) и пак ще ми остане. Получих висше (да се чуди човек на образователната ни система) в специалността „Отваряне-затваряне на празен хладилник с пълни ръце.“ Отдавна съм „тиган“ (човек, който не експлоатира зеленчуци и плодове за храна). Харесва ми да гледам телевизора, когато е изключен. Обичам мазна шкембе чорба с много ледена бира – следователно съм духовна личност. Мога да набия почти всеки, любимата – никой, но тя може да набие мен – загадката в моя живот. Президент съм на Българската Федерация по Алкохолни Спортове и Застоял Туризъм (БФАСЗТ). С втората си книга поздравявам всички мои поддръжници във Фейсбук“, пише в анотацията за книгата.

Повече за Никола Крумов прочетете тук.

 
 

Трейлър за втория сезон на новия „Voltron“

| от chronicle.bg |

Хайде малко носталгия.

Netflix и DreamWorks Animation обявиха премиерната дата на „Voltron Legendary Defender“. Всички серии от втория сезон излизат на 20 януари тази година.

DreamWorks Animation пресъздават легендарния анимационен сериал за онлайн дистрибутора Netflix. Продуценти на класическото и любимо на милиони предаване са Жаким Дос Сантос и Лорън Монтгомъри – и двамата от „Легендата за Кора“.

Ролите ще се озвучават от: Кимбърли Брукс като принцеса Алура, Рийс Дарби като Коран, Джош Кийтън като Широ и черния лъв, Тайлър Лабайн като Хънк и жълтия лъв, Джереми Шада като Ланс и синия лъв, Бекс Тайлър-Клаус като Пич и зеления лъв и Стивън Юн като Кейт и червения лъв.

Оригиналното „детско“ дебютира в САЩ през 1984 и става поп-културен феномен. През 1986 година излиза Voltron: Fleet of Doom. Следват два неуспешни опита сериалът да бъде възобновен – през 1998 и 2011.