КТБ – банкова драма в света на кроникапитализма

| от |

Петър Ганев, ИПИ 
Прочетете повече на: http://ime.bg/

ganev

Събитията около Корпоративна търговска банка безспорно са най-голямото предизвикателство пред родната банкова система в последните поне 15 години. Българската народна банка (в условията на валутен борд) работеше тихо и без особени банкови сътресения в продължение на години и ето че за няма и две седмици се случиха ред неща: обвинения срещу подуправител на БНБ за занижен банков надзор, атака срещу една от големите банки и изтегляне на влогове, затваряне на КТБ и поемане на контрол над банката от БНБ, публична пресконференция на ръководството на БНБ (на живо по държавната телевизия), в която се призовава към спокойствие и се влиза в открит диалог с журналисти. На фона на всички тези събития едва ли имаше вариант народната банка да не изгрее на живо в национален ефир, но това прави и предизвикателствата по-големи – каквото и да се случи с КТБ, то ще рефлектира върху доверието в системата и съответно работата на БНБ.

Има поне няколко момента в цялата тази история, които заслужават внимание:

  • Банка на властта? КТБ традиционно се възприема като банка на властта или такава, в която е съсредоточен сериозен държавен ресурс (основно на държавните компании), което в някаква степен я прави различна от останалите банки. Има обаче и нещо друго – през последните години КТБ привлече огромна маса депозити от физически лица, което я направи и една от най-големите банки в страната. Данните от БНБ показват, че ако към края на 2008 г., например, привлечените средства в КТБ са 1,3 млрд. лв. от институции (разбирай основно държавни компании) и няма и 600 млн. лв. – от граждани и домакинства, в края на 2012 г. вече са 1,9 млрд. лв. от институции и 1,5 млрд. от физически лица, а към края на март 2014 г. вече са 1,9 млрд. от институции и 4,5 млрд. от граждани и домакинства. КТБ може и да е „банка на властта”, но през последните години се превърна и в банка, където са съсредоточени огромна маса от спестяванията на хората;
  • Системно важна? Основен въпрос, разбира се, е дали КТБ е системно важна банка и до каква степен нейната съдба е опреляща за другите банки или въобще икономиката на страната? Факт е, че при нас я няма тази взаимообвързаност на банките, която би създала ефект на доминото, тоест една банка дори и да фалира, това чисто оперативно не води до автоматични проблеми за всички останали. Банката обаче е важна поради други две причини – тези 4,5 млрд. лв. депозити на граждани и домакинства и отношенията с държавните компании, чиито пари са в КТБ. Въпросът по-скоро е дали КТБ е системно важна за енергетиката?
  • Координирана атака, но срещу уязвим противник? Очевидно е, че „крахът” на банката не е причинен от натрупване на лоши кредити, а от координирана атака, породена от динамиката на политическата сцена. Моделът на съвременното банкиране (с частични резерви) стъпва изцяло върху доверието и не е учудващо, че масовото теглене на пари може бързо да катурне една голяма институция. Историята обаче показва, че не е толкова лесно да сломиш банка просто като пуснеш слух (не че няма и такива примери). Обикновено банката, която е под атака има слабости, тоест е уязвима. В случая уязвимостта идва предимно от имиджа и въобще модела на развитие на банката. Макар понастоящем на хартия нещата да изглеждат в класически вид – привлечени средства предимно от физически лица и кредити почти изцяло към бизнеса, общото впечатление е, че в генезиса на успеха на банката стоят парите на държавните компании, което я прави зависима от политическата конюктура (или обратното). Важен въпрос е и доколко кредитирането от страна на банката е имало политически оттенък, което не означава автоматично, че кредитите не се обслужват, но пак я прави уязвима към промени в политическото статукво и координирани атаки;
  • Решителни действия на БНБ? Ако оставим настрана темата с надзора (тепърва ще фокусира внимание), то в разгара на събитията народната банка действа по класически модел – става ясно за проблема в петък, а решението идва в неделя. В такива ситуации наистина е важно да се действа бързо и въпросът да е изчистен преди да отворят пазарите или другите банки в понеделник. Под изчистен въпрос имам предвид следното – контролът над банката е поет, съобщава се как ще се действа (държавата влиза в КТБ) и кога банката ще отвори (21 юли). Това се случи, но в следващите дни се появи и малко шум в начертания план след като финансовият министър коментира други опции, които включват участието на акционерите.

Какво следва оттук нататък? Разглежданите опции досега са проявеният интерес от руснаците (ВТБ) и влизането на държавата (чрез Българската банка за развитие и Фонда за гарантиране на влоговете). И двете имат своите минуси – първото е частно решение, което не засяга българския данъкоплатец, но пък с него идват всички опасения от възможно руско влияние в родната енергетика (заради отношенията на държавните енергийни дружества с КТБ); второто решение пък не просто стъпва върху българския данъкоплатец и води до огромен морален хазарт, но и надгражда системен риск към проблемите на банката, тоест ако този модел не сработи, проблемите вече ще са извън обхвата на КТБ. Друг вариант, който досега не се е коментирал, е частно решение на проблема в рамките на родната банкова система. Дали такова е възможно до голяма степен зависи от това доколко токсични са активите на банката? Ако приемем тезата, че банката не е била уязвима поради натрупване на лоши кредити, а по-скоро заради политически боричкания (проявления на т. нар. задкулисие), то нищо чудно състоянието и да не е толкова лошо. Това така или иначе ще стане ясно в следващите седмици.

Каквото и да се случи обаче, следва да отбележим още веднъж, че най-голямото предизвикателство пред родната банкова система в последните поне 15 години е директен резултат от наслояванията на кроникапитализма (или клиентилизма) в страната. Ако направим въображаем тест и трябва да изберем между няколко опции какво предизвика срутването на КТБ – дали икономически и финансови резултати, масова паника сред народа или политически обвъразности и задкулисие, то едва ли някой с разума си би посочил нещо различно от третата опция. Неслучайно там, където държавните компании държат парите си е и мястото, където се случват такива катаклизми. Ако навремето, вместо да си създаваме мега държавен енергиен холдинг, бяхме приватизирали енергетиката, то сега най-вероятно нямаше да има нито енергийна, нито банкова драма.

 

 
 

Филмите, селектирани в „Петнайсетдневката на режисьорите“ в Кан

| от chronicle.bg, по БТА |

В паралелната секция „Петнайсетдневката на режисьорите“ на кинофестивала в Кан бяха селектирани 19 филма от 1649 предложени пълнометражни ленти.

Сред финалистите фигурират „Un beau soleil interieur“ на френската режисьорка Клер Дени с участието на Жерар Депардийо и Жулиет Бинош, музикалната комедия на Брюно Дюмон „Jeannette, l’enfance de Jeanne d’Arc“ и „Alive in Paris“ на Абел Ферара.

„Тази година постъпиха с 67 кинотворби повече от миналата 2016-а в паралелната секция „Петнайсетдневка на режисьорите“. Сред тях фигурират пет филмови дебюта и пет френски, пет американски, три италиански и седем ленти на жени-режисьорки“, заяви директорът на програмата Едуард Уайнтроп.

„Петнайсетдневката“ ще бъде открита с прожекцията на комедията „Un beau soleil interieur“. „Харесваме кинотворците, които изпробват нови неща, така че и ние се опитваме да дадем своя принос, като ще стартираме паралелната секция с комедия“, коментира Уайнтроп.

Сред другите включени заглавия фигурират лентите на Шон Бейкър „The Florida Project“, „The Rider“ на Клои Жао, „Patty Cakes“ на Кери Мърниън, „West of the Jordan River“ на Амос Гитай и др.

 
 

Кой е Алекс Клер и какви ги свърши в България

| от chronicle.bg |

Алекс Клер – това име говори на мнозина в България нещо, единствено ако към него добавим и „Too Close“. Извън хитовото си парче обаче рижият британец, приел юдаизма, има три албума, страхотен плътен глас и невероятно поведение на сцената. Всичко това могат да потвърдят онези, успели да го видят на живо в Sofia Live Club на 24 април.

Алекс Клер е  роден в лондонския район Саутуорк. Израства, слушайки джаз записите на баща си и отрано бива привлечен към блуса и соул музиката. Като дете взима уроци по тромпет и китара, но с времето поставя основен акцент върху свиренето на китара. Постепенно проявява интерес и към стилове като дръм-енд-бейс и дъпстеп.

Всичко това се усеща в музиката, която прави – на сцената застава с шапка и микрофон в ръка, а от двете му страни има барабанист и басист. Музиката, която се получава в комбинация с мощния му, плътен глас, е смес между всички стилове, които са го вдъхновявали.

В свое интервю казва, че е разбрал, че трябва да се занимава с музика, когато бил на 17 години. Тогава свирел на барабани в група, но гласът му като беквокал заглушавал всички. „Не че имам по-добър глас, а че е по-силен“, казва Алекс Клер.

Ако го слушате на живо, ще разберете, че е взел правилното решение за бъдещето си. Мощният му глас преминава като ударна вълна из цялата зала.

Изненадващо, на живо звучи дори по-добре, отколкото на запис. Ако на моменти вокалът оставя баса и барабаните да водят, то в следващите силният глас на Алекс Клер се откроява ярко. През цялото време, докато е на сцената, той общува с публиката. Алекс Клер е от онези изпълнители, които не просто гледат, но и виждат различните лица пред себе си и сякаш това ни най-малко не го притеснява, точно напротив. В края на концерта вече се чувстваш свързан с изпълнителя на сцената, сякаш преживяването заедно е било сближаващо – като начало на приятелство.

Преди да изпълни хита си Too Close, Алекс Клер моли всеки от публиката да остави телефона си и да изслуша парчето, без да снима. Всички без двама-трима се подчиняват. Изпълнението кара цялата публика да пее и да се движи като общ организъм.

След като басистът, барабанистът и Алекс напускат сцената, всичко утихва. След това на бис излиза само Алекс с китара и започва акустична игра с публиката, която се превръща в негов беквокал и му помага с припевите. Казва, че от години не е имал толкова шумен концерт и на няколко пъти повтаря, че би се върнал отново с концерт тук. Затова и след като сцената угасва зад гърба му, всички са спокойни, че тази среща не е била последна.

За съжаление, няма видео, което да улови онова, което се случи на сцената на Sofia Live Club – непрофесионалната техника не може да се справи с магията на това изпълнение. Вижте няколко снимки от концерта в галерията.

 
 

Déjà Vu или да градиш бъдещи спомени

| от Ана Динкова |

Колко истории има около виното, за виното и след виното – истории, които са се превърнали в спомени, в разкази, в романи. За разлика от многото други напитки, виното носи особен дух, класа, и винаги има характер – дали добър или лош, следва да се разбере сетивно.

Виното някак естествено предразполага към споделяне с хора, както и за комбиниране с храна, пък било то и малки хапки, сирена или леки мезета, пинчос, тапас – зависи къде сме и най-вече с кого сме.

Нека ви разкажа повече за вината от серията Déjà Vu. Първото, което ме грабва в тях, е колко добре подхожда името “Déjà Vu” на концепцията, че виното е в началото на велики истории…

„В настроение за вино“ е посланието на марката, което подкрепям безусловно.

Вината Déjà Vu на Винарска изба Братя Минкови са произведени от внимателно подбрани собствени лозови масиви в Карнобатския край. Избата разполага с над 4 200 декара собствени лозя, което дава възможност да се подберe най-подходящото грозде за направата на всяко вино от серията.
Името Déjà vu е елегантна подсказка за това, че сортовете, използвани за създаването на вината от серията, произхождат от Франция. В същото време тези вина са направени от лозя расли на родна почва и гроздето носи характера и спецификата на родния климат – точно както и значението на фразата déjà vu – нещо, което сякаш вече сме преживели, познато и ново едновременно.

Пролет е, дните стават дълги, светли, топли – и естествено водеща роля заема бялото вино.

Déjà Vu Совиньон Блан и Семийон е едно много нежно вино, като усещането за финес и свежест идва още от отварянето на бутилката и наливането в чашата, в която забелязваме красивия светло-жълт цвят с игриви зелени отблясъци. Второто, което забелязваме е „носът“ или ароматът, в който улавяме нотки на чемшир, коприва, зелена ябълка и леки цитруси. Но всеки може да открие нещо свое, като мириса на прясно окосена трева по време на разходка в парка в някой слънчев пролетен следобед. След като отпием от виното откриваме и минерални нюанси, които придават една кристална свежест. После следва и леката пикантност, която дава на виното характер и индивидуалност. Вкусът на виното е елегантен и остава изненадващо благ и освежаващ. Важно е да се знае, че белите вина трябва да се поднасят охладени между 8 и 10°С, но не и прекалено студени, защото тогава ароматите и вкусовете им не могат да се разгърнат достатъчно добре. Това вино е прекрасно за споделяне с компания в края на работния ден, поднесено със свежи салати, сирена и леки зеленчукови или морски предястия.

Photo1

Déjà Vu Совиньон Блан и Семийон е отличено със Сребърен медал от Decanter World Wine Awards 2016. Сещате се колко са важни наградите OSCAR в киноиндустрията, нали? Е, наградите Decanter World Wine Awards са нещо подобно в света на виното. Журито на този конкурс е познато със своите строги и взискателни критерии и има нелеката задача да избере най-добрите вина от над 16 000 претендента от цял свят. Да получиш призвание като сребърен медал при това положение, е не само въпрос на престиж, това е истинско доказателство за качество.

Второто вино, което дегустирам е Déjà Vu Шардоне – едно чудесно завръщане към класическите шардонета. Виното е отлежало няколко месеца във френски дъбови бъчви, които са направили финия му аромат по-впечатляващ и запомнящ се.

Déjà Vu Шардоне е свежо и комплексно вино, с нюанси на цитрус, приятно комбинирани с фини цветисти нотки, а нежният елегантен вкус има един много сочен и богат на аромати финал – подобно на залеза в хубава лятна вечер.

Идеалната температура за поднасяне и на това вино е между 8 и 10°С, като може да се консумира самостоятелно като аперитив или да се комбинира със свежи зеленчукови предястия, морски деликатеси и фини и нежни ястия от бели меса – в идеалния случай с ефирни сметанови сосове.

Déjà Vu Шардоне е носител на златен медал от Concours Mondial de Bruxelles 2016. Този конкурс съществува над 20 години и е сред най-строго организираните винени конкурси на света. Ежегодно над 9000 вина и спиртни напитки от 55 страни в света се борят за признанието на журито, което се състои от 320 професионални съдии от 40 националности. Представители на конкурса имат практиката да посещават избите производители и да правят контрол на наградените вина след присъждането на наградите. Това е много строг похват, но гарантира легитимността на резултатите и качеството на виното.

Вината от серията Déjà Vu са идеалната селекция за личната винарна на всеки градски любител на виното, за да придобие представа за някои от класическите сортове и купажи – нещо като gourmet pack за всеки, който иска да си подари винена наслада. Тези вина са и много добър подарък, с който можете да зарадвате най-близките си приятели всеки път, когато отивате на гости.

 
 

Супергероите, които харесваме

| от |

Знаем, че всички харесват Спайдърмен, Супермен и Батман. Супергероите са guilty pleasure за момчетата, заради мрачната си натура, драматичното си минало и онзи леко прокрадващ се тестостеронен момент на хора, които могат всичко. Жените пък просто харесват мъже в тесни костюми. Изобщо във всякакви костюми.

Супергероите комбинират в себе си осанката на аутсайдера, лошото момче или съответно момиче, с уникална съдба и възможности, и възможността да ти направят чай и да натупат лошите едновременно.

Вселените на DC и Marvel – най-големите производители на силни и смели момчета и момичета на глава от населението, е пълна с истински интересни и готини персонажи. Независимо, колко стереотипни ви се струват.

Ние сме избрали точно пет броя от най-новите им тв и филмови попълнения, които гледаме винаги с удоволствие.