КТБ – банкова драма в света на кроникапитализма

| от |

Петър Ганев, ИПИ 
Прочетете повече на: http://ime.bg/

ganev

Събитията около Корпоративна търговска банка безспорно са най-голямото предизвикателство пред родната банкова система в последните поне 15 години. Българската народна банка (в условията на валутен борд) работеше тихо и без особени банкови сътресения в продължение на години и ето че за няма и две седмици се случиха ред неща: обвинения срещу подуправител на БНБ за занижен банков надзор, атака срещу една от големите банки и изтегляне на влогове, затваряне на КТБ и поемане на контрол над банката от БНБ, публична пресконференция на ръководството на БНБ (на живо по държавната телевизия), в която се призовава към спокойствие и се влиза в открит диалог с журналисти. На фона на всички тези събития едва ли имаше вариант народната банка да не изгрее на живо в национален ефир, но това прави и предизвикателствата по-големи – каквото и да се случи с КТБ, то ще рефлектира върху доверието в системата и съответно работата на БНБ.

Има поне няколко момента в цялата тази история, които заслужават внимание:

  • Банка на властта? КТБ традиционно се възприема като банка на властта или такава, в която е съсредоточен сериозен държавен ресурс (основно на държавните компании), което в някаква степен я прави различна от останалите банки. Има обаче и нещо друго – през последните години КТБ привлече огромна маса депозити от физически лица, което я направи и една от най-големите банки в страната. Данните от БНБ показват, че ако към края на 2008 г., например, привлечените средства в КТБ са 1,3 млрд. лв. от институции (разбирай основно държавни компании) и няма и 600 млн. лв. – от граждани и домакинства, в края на 2012 г. вече са 1,9 млрд. лв. от институции и 1,5 млрд. от физически лица, а към края на март 2014 г. вече са 1,9 млрд. от институции и 4,5 млрд. от граждани и домакинства. КТБ може и да е „банка на властта”, но през последните години се превърна и в банка, където са съсредоточени огромна маса от спестяванията на хората;
  • Системно важна? Основен въпрос, разбира се, е дали КТБ е системно важна банка и до каква степен нейната съдба е опреляща за другите банки или въобще икономиката на страната? Факт е, че при нас я няма тази взаимообвързаност на банките, която би създала ефект на доминото, тоест една банка дори и да фалира, това чисто оперативно не води до автоматични проблеми за всички останали. Банката обаче е важна поради други две причини – тези 4,5 млрд. лв. депозити на граждани и домакинства и отношенията с държавните компании, чиито пари са в КТБ. Въпросът по-скоро е дали КТБ е системно важна за енергетиката?
  • Координирана атака, но срещу уязвим противник? Очевидно е, че „крахът” на банката не е причинен от натрупване на лоши кредити, а от координирана атака, породена от динамиката на политическата сцена. Моделът на съвременното банкиране (с частични резерви) стъпва изцяло върху доверието и не е учудващо, че масовото теглене на пари може бързо да катурне една голяма институция. Историята обаче показва, че не е толкова лесно да сломиш банка просто като пуснеш слух (не че няма и такива примери). Обикновено банката, която е под атака има слабости, тоест е уязвима. В случая уязвимостта идва предимно от имиджа и въобще модела на развитие на банката. Макар понастоящем на хартия нещата да изглеждат в класически вид – привлечени средства предимно от физически лица и кредити почти изцяло към бизнеса, общото впечатление е, че в генезиса на успеха на банката стоят парите на държавните компании, което я прави зависима от политическата конюктура (или обратното). Важен въпрос е и доколко кредитирането от страна на банката е имало политически оттенък, което не означава автоматично, че кредитите не се обслужват, но пак я прави уязвима към промени в политическото статукво и координирани атаки;
  • Решителни действия на БНБ? Ако оставим настрана темата с надзора (тепърва ще фокусира внимание), то в разгара на събитията народната банка действа по класически модел – става ясно за проблема в петък, а решението идва в неделя. В такива ситуации наистина е важно да се действа бързо и въпросът да е изчистен преди да отворят пазарите или другите банки в понеделник. Под изчистен въпрос имам предвид следното – контролът над банката е поет, съобщава се как ще се действа (държавата влиза в КТБ) и кога банката ще отвори (21 юли). Това се случи, но в следващите дни се появи и малко шум в начертания план след като финансовият министър коментира други опции, които включват участието на акционерите.

Какво следва оттук нататък? Разглежданите опции досега са проявеният интерес от руснаците (ВТБ) и влизането на държавата (чрез Българската банка за развитие и Фонда за гарантиране на влоговете). И двете имат своите минуси – първото е частно решение, което не засяга българския данъкоплатец, но пък с него идват всички опасения от възможно руско влияние в родната енергетика (заради отношенията на държавните енергийни дружества с КТБ); второто решение пък не просто стъпва върху българския данъкоплатец и води до огромен морален хазарт, но и надгражда системен риск към проблемите на банката, тоест ако този модел не сработи, проблемите вече ще са извън обхвата на КТБ. Друг вариант, който досега не се е коментирал, е частно решение на проблема в рамките на родната банкова система. Дали такова е възможно до голяма степен зависи от това доколко токсични са активите на банката? Ако приемем тезата, че банката не е била уязвима поради натрупване на лоши кредити, а по-скоро заради политически боричкания (проявления на т. нар. задкулисие), то нищо чудно състоянието и да не е толкова лошо. Това така или иначе ще стане ясно в следващите седмици.

Каквото и да се случи обаче, следва да отбележим още веднъж, че най-голямото предизвикателство пред родната банкова система в последните поне 15 години е директен резултат от наслояванията на кроникапитализма (или клиентилизма) в страната. Ако направим въображаем тест и трябва да изберем между няколко опции какво предизвика срутването на КТБ – дали икономически и финансови резултати, масова паника сред народа или политически обвъразности и задкулисие, то едва ли някой с разума си би посочил нещо различно от третата опция. Неслучайно там, където държавните компании държат парите си е и мястото, където се случват такива катаклизми. Ако навремето, вместо да си създаваме мега държавен енергиен холдинг, бяхме приватизирали енергетиката, то сега най-вероятно нямаше да има нито енергийна, нито банкова драма.

 

 
 

68 на 100 от българите не са си купували книги през последната година

| от chronicle.bg |

Най-малко 68% от българите и техните семейства не са си купували книга през последната година. Това сочат данни на „Галъп интернешънъл“, публикувани по повод 24 май.

32% от анкетираните твърдят, че те или семействата им са купили поне една книга в последните 12 месеца.  13% заявяват, че са вземали книги от библиотека в последната една година. Останалите 87% казват, че не са.

Проучването е проведено сред 819 пълнолетни българи между 4 и 11 май.

Данните показват, че в сравнение с 2010 година процентът на хората, които не са закупили нито една книга през последната една година, се увеличава.

 

Засилващата се тенденция към ползване на онлайн литература вероятно също допринася за това увеличение.

Затрудненият достъп до книги е другата ключова причина за отчетените резултати. Според данните, делът на четящите закономерно е съставен предимно от млади хора с висше образование, населяващи по-големите градове. Жените, които са закупували книги или са вземали от библиотека, са два пъти повече от мъжете.

Проучването обаче показва позитивна тенденция сред младите – повече от половината на възраст между 18 – 35 г. са си купували книги през последната година, а една четвърт от най-младите са взимали книга от библиотека.

 
 

„Туин Пийкс“ се завърна. Ето няколко неща, които ще видите

| от chronicle.bg |

„Туин Пийкс“ се завърна и ако никога не сте предполагали, че екранът отново ще ви потопи в Черната дупка, добре дошли в света на Линч! Вие никога не сте излизали от нея.

Вместо сериал, Линч предлага различен тип изживяване, който прилича по-скоро на насечен на части и дава на публиката онова, което иска – епизоди, които на теория могат да се преглътнат наведнъж. На практика обаче Линч ви казва – „преглътни ме, ако можеш“.

Визуално преживяване, което смесва кино, телевизия и театър, новият „Туин Пийкс“ не може да бъде описан. Той носи съвършения печат на създателите си Дейвид Линч и Марк Фрост, оставил следа и по лицата на героите си 26 години по-късно. Отново виждаме Кайл Маклоклан като агент Купър (или мистър С*), Шерил Лий като Лора Палмър (или не?), Рей Уайз като Лиланд Палмър, Катрин И. Коулсън като Дамата с дънера, Медхен Еймик в ролята си на Шели и много от другите познати лица.

Ако се страхувате от спойлери – трудно е да ви предоставим такива, защото верен на стила си, Линч оставя зрителя в недоумение какво се случва на екрана. Опитайте се да проследите и опитите за коментар по епизодите на западните медии – Vulture директно казва, че до голяма степен идеята е абсурдна.

Дейвид Линч обяви наскоро, че повече не смята да прави филми, но така или иначе е стигнал до момента, в който може да вложи своя специфичен стил във всяка медийна творба. 

Втори сезон на „Туин Пийкс“ беше последен през 1991 година заради нисък рейтинг. Днес Дейвид Линч не просто не е застрашен от спиране на епизодите – всички 18 части на творбата му са вече одобрени и ще бъдат излъчени без каквато и да е цензура или намеса от страна на Showtime – заедно с Марк Фрост могат да правят каквото си поискат на малкия екран в рамките на сериала.

Новият „Туин Пийкс“ предлага нефилтрирана версия на всичко линчовско, което сме свикнали да очакваме. Тук обаче имаме вече много информация от предходните епизоди – знаем какво се е случило с агент Купър (Кайл Маклоклан) и с Боб. В новия сезон Линч ни оставя да надникнем и към живота на познатите герои от Туин Пийкс, но ни потапя и в друга история.

Совите не са това, което са и онова, което ще видите на екрана, не е това, което очаквате. Независимо какви очаквания сте насъбирали в ума си 25 години. Ако не ви е страх от спойлери, вижте галерията.

 
 

Коя е Ариана Гранде?

| от chronicle.bg |

През последните часове името й е сред най-търсените в Google, за съжаление не поради внезапно проявен интерес към творчеството й, а заради трагичния терористичен акт по време на неин концерт в Манчестър, по време на който загинаха 22-ма души и са ранени над 50.

Ариана, чиято публика е предимно от тийнейджъри, започва кариерата си през 2008 в мюзикъла 13 на Бродуей. По-късно играе ролята на Кет Валънтайн в американския ситком Викторично.

Издава три студийни албума. Първият от тях е озаглавен Yours truly  и излиза през 2013 година. Дебютира под номер 1 в американската класация за албуми на списание Билборд , което прави Гранде една от само двете изпълнителки, които са приземили дебютните си албуми под номер 1 това десетилетие. През 2014 певицата издава втория си студиен албум, My Everything, който също успява да се класира на първата позиция в Америка и още няколко други държави. Албумът съдържа няколко хит сингъла, които правят Ариана една от най популярните певици през тази година.

През 2015 тя се впуска в първото си световно турне, за да промотира My Everything и участва като гост звезда в американския сериал на Fox  – Scream Queens. По-късно същата година певицата издава нов сингъл, озаглавен Focus, и втория си коледен албум, наречен Christmas & Chill. Третият ѝ студиен албум Dangerous Woman излиза през 2016 година и достига номер 1 позицията в класациите на 12 държави, някои от които са Великобритания, Австралия, Бразилия, Италия др. Dangerous Woman е първият номер 1 албум на Гранде във Великобритания.

Отличията на певицата включват 3 американски музикални награди, 1 MTV VMA награда, 3 MTV EMA награди и 4 Грами номинации. Всички от трите ѝ студийни албуми са наградени с платинен сертификат от американската асоциация на звукозаписната индустрия. През 2016 списание Time  обявяват Гранде за една от 100-те най-влиятелни личности в света с техия годишен списък.

Певицата е и една от най-следваните знаменитости в социалните мрежи, притежавайки вторият най-следван Instagram акаунт.

Тя следва Кабала, учейки го от 12-годишна и вярва, че ако си добър към другите, ще ти се случат добри неща.

На 10-годишна възраст Ариана е съ-основател на младежката певческа група с цел благотворителност. През 2009 представя и препродава музика и танци за благотворителност заедно с брат си Франки. След като гледа Blackfish, тя призовава феновете си да спрат подкрепата си към SeaWorld и става веган.

Тя е включена в кампания на списание „17“ през март 2013 заедно с Бриджит Мендлър и Кат Греъм, за да спрат онлайн тормоза. През септември 2014 участва в благотворителност на Stand Up to Cancer, представяйки заглавната песен на своя втори студиен албум My Everything  в чест на дядо си, който е починал от рак през юли 2014. Гранде е приела няколко кучета за домашни любимци и насърчава приемането на бездомен домашен любимец.

Ариана предприема действия в подкрепа на правата на LGBT общността. Тя изоставя католицизма заради Кабала, вярвайки, че църквата има непоносимост към хомосексуалистите, като подкрепя брат си, който също е гей. През май 2015 Майли Сайръс и Ариана представят кавър на Don’t Dream It’s Over в помощ на бездомни LGBT младежи.

 
 

Сюзън Сарандън – неустоимо секси и на 70

| от chronicle.bg |

Ето ви още едно доказателство, че възрастта е нищо друго освен число.

Сюзън Сарандън го доказва, появявайки се на червения килим на филмовия фестивал в Кан в тъмнозелена кадифена рокля с предълбоко деколте.

Ако не знаете, че носителката на награда „Оскар“ ще навърши 71 години през октомври, тази снимка с нищо няма да ви наведе на тази мисъл.

Със слънчеви очила и цепка почти до кръста, Сарандън сложи в малкия си джоб по-младите си колежки, и отново показа, че и възрастните жени могат да бъдат сексапилни.

„Да, облякох тази рокля и изобщо не ме интересува какво би казал някой за мен“, коментира облеклото си актрисата.

Ние нямаме какво да кажем, освен да одобрим както избора, така и липсата на обяснение за него!

В галерията пък може да видите още няколко жени, които продължават да изглеждат неустоимо и след като преминаха 50-ата си годишнина.