КТБ – банкова драма в света на кроникапитализма

| от |

Петър Ганев, ИПИ 
Прочетете повече на: http://ime.bg/

ganev

Събитията около Корпоративна търговска банка безспорно са най-голямото предизвикателство пред родната банкова система в последните поне 15 години. Българската народна банка (в условията на валутен борд) работеше тихо и без особени банкови сътресения в продължение на години и ето че за няма и две седмици се случиха ред неща: обвинения срещу подуправител на БНБ за занижен банков надзор, атака срещу една от големите банки и изтегляне на влогове, затваряне на КТБ и поемане на контрол над банката от БНБ, публична пресконференция на ръководството на БНБ (на живо по държавната телевизия), в която се призовава към спокойствие и се влиза в открит диалог с журналисти. На фона на всички тези събития едва ли имаше вариант народната банка да не изгрее на живо в национален ефир, но това прави и предизвикателствата по-големи – каквото и да се случи с КТБ, то ще рефлектира върху доверието в системата и съответно работата на БНБ.

Има поне няколко момента в цялата тази история, които заслужават внимание:

  • Банка на властта? КТБ традиционно се възприема като банка на властта или такава, в която е съсредоточен сериозен държавен ресурс (основно на държавните компании), което в някаква степен я прави различна от останалите банки. Има обаче и нещо друго – през последните години КТБ привлече огромна маса депозити от физически лица, което я направи и една от най-големите банки в страната. Данните от БНБ показват, че ако към края на 2008 г., например, привлечените средства в КТБ са 1,3 млрд. лв. от институции (разбирай основно държавни компании) и няма и 600 млн. лв. – от граждани и домакинства, в края на 2012 г. вече са 1,9 млрд. лв. от институции и 1,5 млрд. от физически лица, а към края на март 2014 г. вече са 1,9 млрд. от институции и 4,5 млрд. от граждани и домакинства. КТБ може и да е „банка на властта”, но през последните години се превърна и в банка, където са съсредоточени огромна маса от спестяванията на хората;
  • Системно важна? Основен въпрос, разбира се, е дали КТБ е системно важна банка и до каква степен нейната съдба е опреляща за другите банки или въобще икономиката на страната? Факт е, че при нас я няма тази взаимообвързаност на банките, която би създала ефект на доминото, тоест една банка дори и да фалира, това чисто оперативно не води до автоматични проблеми за всички останали. Банката обаче е важна поради други две причини – тези 4,5 млрд. лв. депозити на граждани и домакинства и отношенията с държавните компании, чиито пари са в КТБ. Въпросът по-скоро е дали КТБ е системно важна за енергетиката?
  • Координирана атака, но срещу уязвим противник? Очевидно е, че „крахът” на банката не е причинен от натрупване на лоши кредити, а от координирана атака, породена от динамиката на политическата сцена. Моделът на съвременното банкиране (с частични резерви) стъпва изцяло върху доверието и не е учудващо, че масовото теглене на пари може бързо да катурне една голяма институция. Историята обаче показва, че не е толкова лесно да сломиш банка просто като пуснеш слух (не че няма и такива примери). Обикновено банката, която е под атака има слабости, тоест е уязвима. В случая уязвимостта идва предимно от имиджа и въобще модела на развитие на банката. Макар понастоящем на хартия нещата да изглеждат в класически вид – привлечени средства предимно от физически лица и кредити почти изцяло към бизнеса, общото впечатление е, че в генезиса на успеха на банката стоят парите на държавните компании, което я прави зависима от политическата конюктура (или обратното). Важен въпрос е и доколко кредитирането от страна на банката е имало политически оттенък, което не означава автоматично, че кредитите не се обслужват, но пак я прави уязвима към промени в политическото статукво и координирани атаки;
  • Решителни действия на БНБ? Ако оставим настрана темата с надзора (тепърва ще фокусира внимание), то в разгара на събитията народната банка действа по класически модел – става ясно за проблема в петък, а решението идва в неделя. В такива ситуации наистина е важно да се действа бързо и въпросът да е изчистен преди да отворят пазарите или другите банки в понеделник. Под изчистен въпрос имам предвид следното – контролът над банката е поет, съобщава се как ще се действа (държавата влиза в КТБ) и кога банката ще отвори (21 юли). Това се случи, но в следващите дни се появи и малко шум в начертания план след като финансовият министър коментира други опции, които включват участието на акционерите.

Какво следва оттук нататък? Разглежданите опции досега са проявеният интерес от руснаците (ВТБ) и влизането на държавата (чрез Българската банка за развитие и Фонда за гарантиране на влоговете). И двете имат своите минуси – първото е частно решение, което не засяга българския данъкоплатец, но пък с него идват всички опасения от възможно руско влияние в родната енергетика (заради отношенията на държавните енергийни дружества с КТБ); второто решение пък не просто стъпва върху българския данъкоплатец и води до огромен морален хазарт, но и надгражда системен риск към проблемите на банката, тоест ако този модел не сработи, проблемите вече ще са извън обхвата на КТБ. Друг вариант, който досега не се е коментирал, е частно решение на проблема в рамките на родната банкова система. Дали такова е възможно до голяма степен зависи от това доколко токсични са активите на банката? Ако приемем тезата, че банката не е била уязвима поради натрупване на лоши кредити, а по-скоро заради политически боричкания (проявления на т. нар. задкулисие), то нищо чудно състоянието и да не е толкова лошо. Това така или иначе ще стане ясно в следващите седмици.

Каквото и да се случи обаче, следва да отбележим още веднъж, че най-голямото предизвикателство пред родната банкова система в последните поне 15 години е директен резултат от наслояванията на кроникапитализма (или клиентилизма) в страната. Ако направим въображаем тест и трябва да изберем между няколко опции какво предизвика срутването на КТБ – дали икономически и финансови резултати, масова паника сред народа или политически обвъразности и задкулисие, то едва ли някой с разума си би посочил нещо различно от третата опция. Неслучайно там, където държавните компании държат парите си е и мястото, където се случват такива катаклизми. Ако навремето, вместо да си създаваме мега държавен енергиен холдинг, бяхме приватизирали енергетиката, то сега най-вероятно нямаше да има нито енергийна, нито банкова драма.

 

 
 

Ето я новата Nokia 3310

| от chronicle.bg |

В неделя на Световния мобилен конгрес в Барселона беше представена новата Nokia 3310. Тя няма дори 3G, но има Snake.

Телефонът има малко по-голям екран от предшественика си, а също така идва в няколко цвята, плюс камера. Софтуерът е ъпдейтната версия на оригиналния S30. Новата стара Nokia ще излезе на пазара след месец март тази година и ще струва около 50 евро.

HDM, които ще произвеждат телефона, обещават, че той ще е устойчив като предния, въпреки че е двойно по-тънък. Той също така ще има 10 пъти повече време за разговори – 22 часа, а батерията му ще издържа един месец! Тя се зарежда с microUSB, а в долната страна на апарата има и жак за слушалки.

Някои твърдят, че възраждането на Nokia 3310 е маркетингово упражнение, но анализите посочват друго. От 20 милиона телефона, продадени във Великобритания за миналата година, 1 милион са „глупави телефони“ (такива, които не са смартфони) точно като 3310. Хората се нуждаят от глупав телефон по различни причини – дали работата им ще го изисква, просто искат елементарна функционалност или телефон за морето и планината, който няма значение ако загубите.

 
 

Матю Макконъхи: Златното момче от Тексас

| от |

Повечето хора откриват магията на Матю Макконъхи едва когато го открива и Академията и му връчва заслужен „Оскар“ за безспорно най-доброто му изпълнение до момента в „Клубът на купувачите от Далас“.

Възходът на Макконъхи обаче започва малко по-рано. Дори още преди „Истински детектив“, където той печели адмирации и фенове.

Още преди да се впусне в аферата на „Клубът на купувачите от Далас“, която му отнема години, заради намирането на финанси и свалянето на безброй килограми, Макконъхи вече се е заявил като мъж, който може да играе почти всичко, в продукциите „Адвокатът с Линкълна“, „Кал“ и „Весникарчето“.

Този тексаски рейнджър сменя рязко кино имижда си някъде през 2009-а, когато прави и последната романтична комедия във филмографията си до момента. И това са „Призраци на бивши гаджета“. Но ако сте почитатели на захаросания жанр, ще успеете да оцените чудесния Макконъхи и химията му с Дженифър Гарднър и Ема Стоун в този guilty pleasure филм, който може да ви донесе удоволствие, ако се освободите от предразсъдъците си.

През 2010-а Макконъхи поема към света на сериозното кино, като първо влиза в ролята на Мик Халър, персонаж написан и измислен от писателя Майкъл Конъли, който го поставя в центъра на своята книжна спин-офф поредица, която да подкрепи най-известните му книги – тези за детектив Хари Бош. Почитателите на Конъли харесват Макконъхи в ролята на адвоката аутсайдер и така възходът на чудото, което днес познаваме като Матю Макконъхи „един от любимите ми актьори“, започва.

Следват независимите „Кал“, „Вестникарчето“ и сериалът Eastbound & Down. Във всички тях тексасецът е различен и адски добър, което по някакъв необясним начин учудва публиката. Може би не са го очаквали от мъж, наречен „мистър тяло“ преди няколко години.

И да, Матю Макконъхи е и „мистър тяло“ и безобразен актьор с потенциал на лъв на голям екран. Той смело поема роли и се гмурка в тях с ожесточеност на олимпийски шампион. И това му носи само положителни неща.

Краткото му появяване във „Вълкът от Уолстрийт“ остава един от многото адски добри моменти във филма. Разбира се, че шоуто там принадлежи на Ди Каприо, но Макконъхи е мини бог в своята мини пет минутна вселена, дадена му от Скорсезе.

Оттам насетне следват „Интерстелар“ и „Истински детектив“, а от другата седмица ще може да го гледате и в чудесния Gold, който някак минава незабелязано от повечето хора. А не трябва. Матю Макконъхи е титаничен в него.

След рязката промяна в актьорския си имидж и кариерното си развитие, Макконъхи става малко по-избирателен в ролите си. Той подбира внимателно сценариите, които да чете и режисьорите, с които да снима. Затова някак нямаме търпение да го гледаме в „Тъмната кула“ по Стивън Кинг, където това златно момче играе Мъжът в черно. Иначе ви го препоръчваме в Gold, от другата седмица обаче.

Междувременно ви черпим с най-добрите му роли. Някои сте гледали, а някои сигурно сте пропуснали, но ние сме тук за да ви ги покажем. В галерията горе. 

 
 

Здравословни плодове и зеленчуци, от които се пълнее

| от chronicle.bg, по БТА |

Всеизвестно е, че плодовете и зеленчуците осигуряват редица ползи за здравето – от стимулиране на имунната система до намаляване на апетита за мазни храни. Сред полезните продукти обаче има и „вълци в овча кожа“ – такива, от които се дебелее. Именно тях разобличава мащабно американско проучване, цитирано от в. „Сънди експрес“.

За целите му специалисти от Колежа по обществено здравеопазване към Харвардския университет са анализирали данни за над 130 000 американци, чиито хранителни навици са изследвани в продължение на повече от две десетилетия.

Изследователите са установили, че въпреки здравословните й качества, почитателите на сладката царевица, които редовно я похапват, са най-застрашени да се сдобият с някой и друг килограм излишно тегло.

В списъка следва „малкият зелен вредител“ – грахът. Всекидневната му консумация е свързана с нежелан „бонус“ – половин наднормен килограм.

Сред плодовете и зеленчуците, които, колкото и да са полезни, застрашават стройните форми на почитателите си, са също картофите, зелето, лукът и прасковите.

На другия полюс са плодовете и зеленчуците, помагащи на любителите си да отслабнат. Първенец в това отношение са боровинките. Хората, които редовно ги похапват, могат да разчитат на успешно преборване с един излишен килограм. Като продукти с подобни качества специалистите възхваляват още карфиола, сливите и крушите.

 
 

Ryanair използва гафа от „Оскар“-ите, за да си направи реклама

| от chronicle.bg |

Нискотарифният превозвач Ryanair използва грешката с обявяването на победителя на „Оскар“-ите в категорията за най-добър филм, за да си направи реклама.

Компанията пусна в Туитър снимка от церемонията с текст:  „Сгрешили сте името? Предлагаме 24-часови гратисни периоди да поправите малки грешки. Така няма да бъдете оставени в La La Land“.