Кризата при шампионите

| от |

Мина се достатъчно време от началото на сезона, за да може да се каже откровено, че нещо с Манчестър Сити не е наред. Формата на Гражданите в момента е ужасяваща и причините са комплексни, като ще се опитам да нахвърлям най-важните от тях.

1) Първо започвам със санкциите от УЕФА за феърплей и нуждата да бъде продаден Негредо, който беше контузен, но в момента липсва четвърти нападател, от което страда резултатността лично за мен.

2) Вижданията и трансферите на Пелегрини: миналата година стана първият треньор на клуба в историята, който спечели две купи в един сезон и излезе от групите на ШЛ. Това си беше определено успех и много съжалявам, че не можа да надгради тази година. Философията му за нападателен футбол изначално не е лоша, но не може да играеш в Европа по начина, по който го правиш в Англия – просто не става. Да не говорим, че трансферната политика не беше най-правилната, но за това малко по-късно.

3) Формата на целия отбор като цяло е доста под нивото от миналата година и предвид убийствената такава на Челси, защитата на титлата остава за момента мираж.

Трансферите преди началото не бяха на нужното ниво според мен. Бе привлечен един вратар, който нямах впечатления от него и се очакваше да е надеждна резерва на Харт. в Защитата френската надежда Мангала счупи рекорда на Англия за защитник, като за него бе платена сумата от 32млн паунда! Може би най-добрият трансфер се оказа привличането на Лампард под наем, като от него се очакваше да запълни дупката в средата на терена след продажбата на Гарсия и Родуел. Майка Ричардс също беше оставен да напусне с надеждата привлечения със свободен трансфер Саня да се справи по-добре. Анализ на отбора по линии:

Както споменах Вили Кабайеро трябваше да е човекът, който да замества пълноценно Харт. В началото на сезона имаше добри прояви и мислех, че е стабилен и надежден, но последните му мачове ме убедиха в противното. Несигурен в повечето време, неуверен в собствените си умения и възможности. Пелегрини дори се опита да го наложи за титуляр по едно време, но като видя, че не става и се отказа. Джо Харт също не се представя никак убедително от началото на кампаният и не знам точните причини, но е факт. Играе с голямо самочувствие, което от една страна е добре, но подценява много ситуации и му изиграват лоша шега – все още е доста неуверен при излизания, което му е слабост отдавна.

Защитата не е това, което трябва да е. Миналата година допускаше повечко голове отначалото, но после се стабилизира. През настоящата кампания хаоса е пълен и причините са следните: необяснимо за мен беше натирен Настасич, а заедно с Компани имаха стил и стабилност. След напускането на Лескот очаквах да играе повече, а Пелегрини просто го остави в забвение. Да, не е топ играч все още, но е млад и перспективен, да не забравяме, че той беше в основата за първата титла преди две години. Продажбата на Ричардс я разбирам донякъде, въпреки че не съвсем докрай. Боята беше оставен, може би като домашен талант за бройка и Демикелис и Мангала трябваше да се борят за титулярно място. Формата на Компани за мен ярко контрастира от миналия сезон и предвид факта, че с Мангала нямат опит заедно, а и му трябва време на тъмнокожия французин картинката се подрежда. Сабалета също не е на познатото ниво като цяло. По левия фланг Клиши започна да играе по-добре от Коларов, но и двамата не са идеалните леви бранители.

Средната линия за мен търпи най-много критики. Защо беше продаден Гарсия още не знам, за Родуел повече го оправдавам поради контузиите му. Тук забравих да спомена по-рано за привличането на Фернандо – интересен играч, но прави твърде много грешки поне до момента. Като цяло беше излишно да се купува играч, който трябва да свиква с всичко и да се продава Гарсия, който тъкмо беше се приспособил. Но явно има и други неща, които не са ни известни. Фернандиньо играе за мен поне прилично с някои отклонения, но най-голямата дупка е Яя Туре. Коренна промяна и не ми се влиза в подробности защо, но е факт, че беше моторът на отбора, а сега е просто посредствен играч. Насри имаше малшанса да се контузи и сега трябва да си връща формата. Светлият лъч в цялата схема са Давид Силва, Милнър и Лампард. Това са определено играчите, които дават всичко от себе си всеки път. Бившият играч на Челси отначалото трудно се вписа, но после се включи отлично и дори вкара гол срещу бившите си съотборници. Ако остане до края ще е сериозен успех. Милнър се раздава като за последно и според мен си спечели нов договор.

Добрата новина в атаката е, че Агуеро е здрав и дотам. Йоветич блесна в контролите и в началото, но впоследствие се позагуби и аз очаквах доста повече от него. Джеко също изпада в някакви негови си дупки и като цяло нападението страда, не е на същото ниво.

В заключение мога да кажа, че представянето в ШЛ е под всякаква критика, особено последните два мача. Настоящият месец ще се окаже решаващ за целите на тима докрая, както може би и съдбата на чилиеца. Вече започна да се спекулира с неговото напускане, което допълнително слага напрежение, а отборът има нужда от спокойствие. Защото в крайна сметка играчите са тези, които излизат на терена и от тях зависи доколко ще оправдаят надеждите на хилядите фенове.

Станислав РАнгелов mycitytravel.wordpress.com

 
 

Delta airlines възобновява полетите си до Москва

| от chronicle.bg |

Американската авиокомпания Delta airlines отново ще лети от Ню Йорк до летище Шереметиево в Москва, предаде ТАСС, цитирайки летищните власти.

Delta ще възобнови полетите от 27 май с честота пет пъти седмично. Te ще се изпълняват от самолет Boeing-767-300-ER, посочват от московското летище.

Превозвачът спря да лети до Русия през ноември миналата година. Тогава представител на авиокомпанията поясни, че полетите до тази дестинация са сезонни и се прекратяват всяка зима, припомня БТА.

През 2015 година редица авиопревозвачи напуснаха руския пазар и досега не са възстановили в пълен обем услугите си. Преките полети от Москва закриха германските Air Berlin и Eurowings, както и нискотарифният британски превозвач Easyjet. Lufthansa, тайландската Thai Airways International и Finnair пък значително свиха маршрутната си мрежа, припомня ТАСС.

 
 

Норвегия строи единствения в света корабен тунел

| от chronicle.bg |

През последните години десетки моряци са изгубили живота си във водите, където се срещат Норвежко и Северно море.

Заради това крайбрежната агенция на Норвегия е решила да изкопае „корабен тунел“ – за да  създаде едно по-сигурно преминаване на търговските плавателни съдове.

По план съоръжението ще струва 272 милиона щатски долара.

Тунелът ще бъде с височина от 46 метра, 36 метра широк и дълъг една миля (1,6км). Норвежкият парламент е отделил един милиард норвежки крона за проекта „Национален план за транспорта за 2014-2023″. Очаква се строителство да започне през 2018г.

Корабите ще осъществяват достъп до тунела от север в Селе, с южен достъп чрез Молдфйорд. Това е най-тясното място на полуостров Стад. Настоящото предложение за тунела включва и мост в близост до южния достъп, така че пешеходците да могат да виждат корабите, които преминават.

Източник: The Verge

 
 

Когато звездите бомбят снимки

| от chronicle.bg |

Фотобомбите представляват накратко следното – когато човек влезе в кадъра при снимката на друг.

Винаги се получава смешно, но е най-забавно, когато фотобомби правят звездите.

Предлагаме ви в галерията списък със снимки на знаменитости, които „случайно“ се приплъзват в кадъра на друг.

Сред тях можете да видите бивш президент, британската кралица и много актьори и актриси.

 

 
 

И Тя е със сини очи

| от Кристина Димитрова |

Тя и той са телата, които линеят за една изгубена любов.

Те са със сини очи и черни коси. Знаят, че когато настъпи последната нощ, ще последва раздялата. Той й разказва една и съща история отново и отново. В стаята времето е спряло и сякаш героите са попаднали във вакуума на живота.

Тази типична любовна история на френската писателка Маргьорит Дюрас ще оживее на сцената на театър „Възраждане“, за да ви разкаже историята на двама души, сключили договор за обичане за 23 нощи.

„Очи сини, коси черни“ е театралната адаптация на едноименния роман на Дюрас, която е направена от писателката Ирена Иванова, вече позната като момичето с няколко спечелени престижни награди за ролята си във филма „Безбог“.

Освен че самата тя е със сини очи, е силно повлияна от Дюрас през последните няколко години от живота си.

Франция се стича като Рейн в творчеството на Ирена, а да посегне към адаптацията на „Очи сини, коси черни“ е едно от най-смелите й предизвикателства през последните месеци. Една от концепциите, които самата Дюрас залага в пиесата, е отчуждението на героите не само помежду им, а и от самите себе си.

Тя и Той са затворени в стаята на миналото, но търсят една друга стая, в която любовта е възможна. В тази стая може да влезете и вие на 31-ви март и 3-ти април и да станете свидетели на раждането на една повече-от-любов.

Всичко започва във фоайето на хотел Рош във френска морска провинция.

Никой в историята няма име. Мъжът от историята се приближава до прозорците на фоайето и вижда Странник с черна коса и сини очи, чиито очи не може да забрави и изгубва завинаги. Появява се жената от историята и отвежда Странника. Мъжът обикаля плажа с надеждата го срещне отново. Среща същата жена в кафене на брега на морето, но не я разпознава като жената отвела странника. Предлага й да прекара следващите вечери с него срещу заплащане, защото много прилича на изгубения Странник. Тя приема. Следват двадесет и три безсънни нощи…

Адаптацията на Ирена Иванова запазва характерната за Дюрас символика, залегнала в романа, а това е морето, корабът и стаята – интимното място за срещи, където се ражда невъзможната-възможна любов.

Прочитът на романа, на Ирена Иванова е многопластов и може да бъде разбран на повече от едно ниво.

Той се гмурка в дълбокото, после изплува, за да си поеме въздух и пак се гмурка. Залата на театър „Възраждане“ ще бъде озвучена от дълбокия и запомнящ се глас на актьора Велизар Бинев, за който това е завръщане на сцената след дългогодишните му актьорски появи на големия екран в над 80 чужди продукции. Зрителите ще чуят и въздействащия текст на поета Владислав Христов – „Писма до Лазар“.

Именно тази негова творба отразява историята по поетичен и абстрактен начин, прорязвайки я по цялото й протежение до края. Постановката е в характерния експериментален стил на Ирена Иванова, а на сцената ще излязат актрисата Дария Митушева в ролята на Жената и Николай Марков в ролята на Мъжа. Под звуците на традиционна индонезийска музика актьорите ще разкажат историята, чрез своите телата. Ирена очевидно не изневерява на Дюрасовия любовник, който често е с Азиатски произход.

Спектакълът е проект на Театрално ателие „Експериментика“ и е реализиран с подкрепата на Френския културен институт, Посолството на Република Индонезия, Нов български университет и Voice Academy.