Кризата при шампионите

| от |

Мина се достатъчно време от началото на сезона, за да може да се каже откровено, че нещо с Манчестър Сити не е наред. Формата на Гражданите в момента е ужасяваща и причините са комплексни, като ще се опитам да нахвърлям най-важните от тях.

1) Първо започвам със санкциите от УЕФА за феърплей и нуждата да бъде продаден Негредо, който беше контузен, но в момента липсва четвърти нападател, от което страда резултатността лично за мен.

2) Вижданията и трансферите на Пелегрини: миналата година стана първият треньор на клуба в историята, който спечели две купи в един сезон и излезе от групите на ШЛ. Това си беше определено успех и много съжалявам, че не можа да надгради тази година. Философията му за нападателен футбол изначално не е лоша, но не може да играеш в Европа по начина, по който го правиш в Англия – просто не става. Да не говорим, че трансферната политика не беше най-правилната, но за това малко по-късно.

3) Формата на целия отбор като цяло е доста под нивото от миналата година и предвид убийствената такава на Челси, защитата на титлата остава за момента мираж.

Трансферите преди началото не бяха на нужното ниво според мен. Бе привлечен един вратар, който нямах впечатления от него и се очакваше да е надеждна резерва на Харт. в Защитата френската надежда Мангала счупи рекорда на Англия за защитник, като за него бе платена сумата от 32млн паунда! Може би най-добрият трансфер се оказа привличането на Лампард под наем, като от него се очакваше да запълни дупката в средата на терена след продажбата на Гарсия и Родуел. Майка Ричардс също беше оставен да напусне с надеждата привлечения със свободен трансфер Саня да се справи по-добре. Анализ на отбора по линии:

Както споменах Вили Кабайеро трябваше да е човекът, който да замества пълноценно Харт. В началото на сезона имаше добри прояви и мислех, че е стабилен и надежден, но последните му мачове ме убедиха в противното. Несигурен в повечето време, неуверен в собствените си умения и възможности. Пелегрини дори се опита да го наложи за титуляр по едно време, но като видя, че не става и се отказа. Джо Харт също не се представя никак убедително от началото на кампаният и не знам точните причини, но е факт. Играе с голямо самочувствие, което от една страна е добре, но подценява много ситуации и му изиграват лоша шега – все още е доста неуверен при излизания, което му е слабост отдавна.

Защитата не е това, което трябва да е. Миналата година допускаше повечко голове отначалото, но после се стабилизира. През настоящата кампания хаоса е пълен и причините са следните: необяснимо за мен беше натирен Настасич, а заедно с Компани имаха стил и стабилност. След напускането на Лескот очаквах да играе повече, а Пелегрини просто го остави в забвение. Да, не е топ играч все още, но е млад и перспективен, да не забравяме, че той беше в основата за първата титла преди две години. Продажбата на Ричардс я разбирам донякъде, въпреки че не съвсем докрай. Боята беше оставен, може би като домашен талант за бройка и Демикелис и Мангала трябваше да се борят за титулярно място. Формата на Компани за мен ярко контрастира от миналия сезон и предвид факта, че с Мангала нямат опит заедно, а и му трябва време на тъмнокожия французин картинката се подрежда. Сабалета също не е на познатото ниво като цяло. По левия фланг Клиши започна да играе по-добре от Коларов, но и двамата не са идеалните леви бранители.

Средната линия за мен търпи най-много критики. Защо беше продаден Гарсия още не знам, за Родуел повече го оправдавам поради контузиите му. Тук забравих да спомена по-рано за привличането на Фернандо – интересен играч, но прави твърде много грешки поне до момента. Като цяло беше излишно да се купува играч, който трябва да свиква с всичко и да се продава Гарсия, който тъкмо беше се приспособил. Но явно има и други неща, които не са ни известни. Фернандиньо играе за мен поне прилично с някои отклонения, но най-голямата дупка е Яя Туре. Коренна промяна и не ми се влиза в подробности защо, но е факт, че беше моторът на отбора, а сега е просто посредствен играч. Насри имаше малшанса да се контузи и сега трябва да си връща формата. Светлият лъч в цялата схема са Давид Силва, Милнър и Лампард. Това са определено играчите, които дават всичко от себе си всеки път. Бившият играч на Челси отначалото трудно се вписа, но после се включи отлично и дори вкара гол срещу бившите си съотборници. Ако остане до края ще е сериозен успех. Милнър се раздава като за последно и според мен си спечели нов договор.

Добрата новина в атаката е, че Агуеро е здрав и дотам. Йоветич блесна в контролите и в началото, но впоследствие се позагуби и аз очаквах доста повече от него. Джеко също изпада в някакви негови си дупки и като цяло нападението страда, не е на същото ниво.

В заключение мога да кажа, че представянето в ШЛ е под всякаква критика, особено последните два мача. Настоящият месец ще се окаже решаващ за целите на тима докрая, както може би и съдбата на чилиеца. Вече започна да се спекулира с неговото напускане, което допълнително слага напрежение, а отборът има нужда от спокойствие. Защото в крайна сметка играчите са тези, които излизат на терена и от тях зависи доколко ще оправдаят надеждите на хилядите фенове.

Станислав РАнгелов mycitytravel.wordpress.com

 
 

Кой обра номинациите за „Златна малинка“ 2017?

| от chronicle.bg |

Днес се очаква да се разберат номинациите за „Oскар“ 2017 и традиционно няколко часа преди това стават ясни и номинациите за „Златна малинка” (Razzie Award), които се връчват за най-лошите постижения във филмовото изкуство през изминалата година.

Носителите получават малинка, направена от пластмаса и покрита със златиста спрей-боя. Всяка „статуетка“ струва по-малко от 5 долара, включително данъците от 7%. И въпреки пародийния характер на наградите, звезди от ранга на Сандра Бълок и Холи Бери лично са се появявали на церемонията за „Златна малинка“, за да приемат евтиния трофей.

Тази година, очаквано, поне според нас, лидери сред номинираните са „Зулендър 2″, отличен в девет категории, и наистина много слабия „Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта“ – отличен в осем категории.

Представяме ви и пълния списък с номинираните:

НАЙ-ЛОША КАРТИНА
„Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта“
„Ох, на дядо!“
„Боговете на Египет“
„Америка на Хилъри: Тайната история на демократическата партия“
„Денят на независимостта: Нова заплаха“
„Зулендър 2″

НАЙ-ЛОШ АКТЬОР

Бен Афлек – „Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта“
Джерард Бътлър – „Боговете на Египет“
Хенри Кавил – „Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта“
Робърт де Ниро -„Ох, на дядо!“
Динеш Де Соуза – като себе си в „Америка на Хилъри: Тайната история на демократическата партия“
Бен Стилър -„Зулендър 2″

НАЙ-ЛОША АКТРИСА

Меган Фокс – „Костенурките нинджа: На светло“
Тайлър Пери – „Буу! Хелоуинът на Мадеа“
Беки Търнър като Хилари Клинтън в в „Америка на Хилъри: Тайната
история на демократическата партия“
Наоми Уотс – „Дивергенти 3: Предани“
Шайлийн Уудли – „Дивергенти 3: Предани“

НАЙ-ЛОША АКТРИСА В ПОДДЪРЖАЩА РОЛЯ

Джулиан Хау / „Ох, на дядо“
Кейт Хъдсън / „Денят на мама“
Обри Плаза / „Ох, на дядо“
Джейн Сиймор / Петдесет нюанса по-тъмно
Села Уорд / „Денят на независимостта: Нова заплаха“
Кристен Виг / „Зулендър 2″

НАЙ-ЛОШ АКТЬОР В ПОДДЪРЖАЩА РОЛЯ

Никълъс Кейдж/ „Сноудън“
Джони Деп/ „Алиса в огледалния свят“
Уил Фарел / „Зулендър 2″
Джеси Айзенбърг / „Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта“
Джаред Лето / „Отряд самоубийци“
Оуен Уилсън / „Зулендър 2″
НАЙ-ЛОШ РЕЖИСЬОР

Динеш де Соуза и Брус Шоули – „Америка на Хилъри: Тайната
история на демократическата партия“
Роланд Емерих – „Денят на независимостта: Нова заплаха“
Тайлър Пери – „Буу! Хелоуинът на Мадеа“
Алекс Прояс – „Боговете на Египет“
Зак Снайдър – „Батман срещу Супермен: Зората на
справедливостта“
Бен Стилър – „Зулендър 2″

НАЙ-ЛОШ СЦЕНАРИЙ

„Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта“
„Ох, на дядо!“
„Боговете на Египет“
„Америка на Хилъри: Тайната история на демократическата партия“
„Денят на независимостта: Нова заплаха“
„Отряд самоубийци“

 
 

Рецепта за Агнес хапки

| от Росица Гърджелийска |

Росица работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да посещава интересни места по света. В блога на Роси www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

Днес ви предлагаме рецептата й за Агнес хапки.

Нужни продукти:

за блата:

100 гр масло – на стайна температура
100 гр кокосова/кафява захар
50 гр смлени лешници
50 гр смлени бадеми
50 гр оризово брашно
3 белтъка
ванилия

за глазурата:

3 жълтъка
80гр кокосова/кафява захар
ванилия

За тази рецепта може да пробвате кокосовата захар, тъй като тя се разтваря по-бързо от кафявата.

Начин на приготвяне:

Разбивате маслото и захарта, докато получите пухкав, светъл на цвят крем.

Прибавяте към него ядките и брашното и разбърквате. Ще стане много гъсто.

В друг съд, с чисти и подсушени бъркалки на миксер, започвате да разбивате белтъците на сняг.

Бавно прибавете белтъците към тестото и разбъркайте внимателно.

Изсипете в намазнена силиконова форма и печете около 25 мин на 170 градуса.

Оставете да изстине и през това време направете глазурата.

Разбийте жълтъците със захарта и ванилията до получаване на много гъста и лепкава смес.

Изсипете върху блата и печете още около 5-10 мин на 150 градуса.

Оставете да изстине напълно и след това нарежете на малки квадратчета.

рецепти, агнес хапки

 
 

„The OA“ е sci-fi приказка. А вие гледате ли го?

| от |

На 16 декември, докато хората са в трескава подготовка на истерията покрай предстоящите коледни празници и само чакат, за да изпратят 2016-а година на майната й, Netfix – новатори в правенето и пускането на добре телевизия – бълват цял сезон на най-новото си шоу – The OA.

The OA минава някак незабелязано за много хора. Дали е от идването на Коледа, или от голямата истерия, която другото шоу на канала Stranger Things предизвика, не е ясно. Но The OA остава леко в сянка. По-умните телевизионни маниаци обаче надушват като хрътки, когато нещо ще бъде добро, не просто защото е гледаемо, а защото съдържа в себе си онези бисери на телевизионния разказ, които някои сериали и поредици могат да донесат, и съответно The OA започва да набира своята малка, но вярна аудитория.

Близо месец след премиерата си шоуто, дело на Netflix и американската кукувица Брит Марлинг, която е създател, продуцент и основна актриса в него, бива подновено за втори сезон. Продължение, което всеки, който веднъж е дал шанс на The OA очаква с леко нетърпение, равносилно на сърбеж там, където не можеш да се почешеш в момента.

Историята в шоуто проследява младата откачалка Прери, която се завръща като някакво ненормално чудо в родния си дом, от който е изчезнала преди точно 7 години. При завръщането й се променят две неща – от сляпо момиче, тя се е превърнала напълно зряща жена и ако преди е изглеждала просто затворена в себе си, то сега е леко луда девойка, бълваща небивалици и сентенеции, която няма търпение да се освободи от емоционалната и физическа обвързаност към семейството, което не е виждала отдавна, но което си я иска обратно.

Така започва историята на Прери, която малко след като се прибира на мястото, което чувства като чуждо тяло, удобно наместило се в нея, събира група от аутсайдери и откачалки, на които да разкаже историята си и съответно те да й помогнат да се върне там, откъдето е дошла, за да намери единственото нещо, което я интересува – нейният приятел Хоумър.

Епизод след епизод, подредени в строг, динамичен и ярък разказ, зрителят започва да се запознава с историята на Прери. Нейната вярна секта, изградена от счупени франкенщайнове, всеки със своите проблеми, и да потъва бавно, но сигурно в полу-фантазната вселена на The OA. Тя пък, от своя страна, е като лудост, пълна с капани и женска хистерия, каквито рядко се появяват по телевизията. Да не кажем никога.

Самата Брит Марлинг е известна с това, че конвенционалните неща не й пасват добре. При нея всяко нещо трябва да е обърнато наопаки, добре изтупано и превърнато в нещо друго. Такова е и киното, което прави – за справка вижте „Другата Земя“ – както и телевизията.

The OA е първият телевизионен проект на Марлинг в компанията на верния й приятел и партньор Зал Батманглидж, който режисира много голяма част от сценариите й. Музиката в сериала също е дело на член на тяхната малка група – братът на Зал – Ростам Батманглидж, който в ежедневието си е и част от бандата Vampire Weekend, пише мелодиите.

The OA е сериал, който напомня на сън. И подобно на сънуването е пълен с хиперболи, неща, които изглеждат нелогични, но намират своя път постепенно, с тъмни кътчета, задъхващи моменти и един Торбалан, който се крие в мрака.

Хубаво е, че и гледането му е подобно на сънуване, „бързо постепенно, а после изведнъж“, както пише Джон Грийн. Така и The OA те хваща за гушата и не те пуска. Цели 8 епизода.

Втория сезон, начело с Брит Марлинг и групата й от фрикове, може да очаквате в края на тази година. Netflix подновиха The OA в същата седмица, в която направиха същото и със Stranger Things, макар тогава малко хора да го разбраха.

Но е хубаво да го знаете, когато The OA завладее съзнанието ви с плътната си и ненормална атмосфера и се чудите какво ще стане после.

Към вкусната и различна Брит Марлинг и нейната циркова трупа, които са основното звено на сериала, добавяме и Риз Ахмет, Джейсън Айзък и Паз Вега, които участват. В случай, че някой има нужда от още причини, за да види сериала. На нас лично не ни трябваха.