Критично за негласуването

| от |

Виктор Кордон

10322794_10152496043414560_4752188733826981220_n

 Много често публичното пространство става арена на ожесточени дебати и словесни сблъсъци относно въпроса за правото на гласуване и негласуване. И двете страни, разбира се, имат своите аргументи, някои от които по-смислени, а други не толкова. Неприятно впечатление обаче прави агресивното поведение на негласуващите, които, губейки почва под краката си поради несъстоятелността на своето схващане, започват да отправят нападки срещу личността на опонентите си, вместо да критикуват противниковата теза по същество. Това, естествено, е признак на слабост, това е синдромът на губещия, който не разполага с логични доводи и в безсилието си прибягва до прийома ad personam, опитвайки се да дискредитира своя съперник в спора с личностни нападки и оскърбления. Такова поведение заслужава адекватен по сила и форма отговор, каквато е и целта на настоящото изложение.

    Първо искам да уточня, че според мен (а и според законодателството) всеки има право да гласува или да не гласува, както има право да мисли или да не мисли, а също така има право да се интересува от здравето си или да не се интересува. Казано по друг начин, глупостта също има права, може би защото ако бъдат отнети правата на глупостта твърде много хора ще останат безправни.

    Едва ли има съмнение за който и да е трезвомислещ човек, че политиката е жизнено важен фактор, който влияе върху всички аспекти на обществената деятелност: икономика, дипломация, финанси, бизнес, енергетика, образование, здравеопазване, инфраструктура, наука, техника, култура, трудово-правни отношения, обществен ред, съдебна система, законодателство, демография, национална сигурност и т.н и т.н. Следователно ние се сблъскваме всекидневно с различните проявления на политиката и тя влияе върху нашия живот независимо дали го искаме или не, независимо дали ни харесва или не и независимо дали си даваме сметка за това или нехаем за него. Ето защо е меко казано неразумно да не се интересуваме от принципите и тенденциите, които определят посоката и характера на политическите процеси, протичащи в страната, а дори и извън нея. Неразумно е, защото става въпрос за фактори, които влияят върху качеството и стандарта ни на живот и дори върху продължителността на живота ни. Неразумно е, понеже политиката е едно от най-важните (ако не и най-важното) социални явления и едно от най-големите достижения на човешката цивилизация.

    Неразумно е да се правим, че политиката не съществува или е незначителен фактор, който не заслужава нашето внимание, защото, ако ние не се интересуваме от политика, то тя живо се интересува от нас и рано или късно ни го връща. Ако не се интересуваме от имота си, то крадците непременно ще се заинтересуват от него. И колкото по-малко внимание обръщаме на собствеността си, толкова по-големи поражения ще й бъдат нанесени, докато накрая не остане нищо. Така стоят нещата и с нашата държава – докато ние не се интересуваме от политика, от държавни и обществени дела, партийни апаши и мародери я ограбват необезпокоявано, поощрявани от нашето флегматично бездушие. По същия начин, когато не се интересуваме от здравословното си състояние, то неминуемо се влошава. Защото незаинтересоваността към проблемите не само че не ги решава, а и дори ги задълбочава. А когато човек не се интересува от нещо, той няма как да го познава.

    Няма как човек да бъде компетентен в дадена област, ако не проявява интерес и внимание към нея. Ако не се интересуваш от история, не можеш да бъдеш компетентен по този предмет. Ако не се интересуваш от военно дело, няма как да бъдеш компетентен във военното дело. Ако не се интересуваш от електротехника – няма как да бъдеш компетентен в електротехниката. А ако не се интересуваш от политика – не можеш да бъдеш компетентен в политиката и съответно не можеш да имаш компетентно мнение и позиция относно нея и не можеш да взимаш адекватни решения. А щом не си изкушен от политиката и респективно въобще не си компетентен по тази тема, то тогава как може да имаш авторитетно и меродавно мнение и да отправяш градивни и убедителни критики, без да познаваш материята?

    Разбира се всеки може да повтаря стандартните шаблони, които критикуват системата, политиците, партиите и др. под. и се въртят нескончаемо в публичното пространство, но това не означава познание, не означава самостоятелно мислене, а представлява безсъзнателно следване на течението. Резултатът от тази аполитичност и некомпетентност е точно негласуването, което е израз на неспособността на субекта да оцени правилно ситуацията и да се ориентира в обстановката, а тази дезориентация е следствие от липсата на интерес към съответната проблематика.

    И все пак, ако негласуването е отражение на политическата апатия и непознаване на темата, то гласуването само по себе си не означава непременно и автоматично политическа компетентност. Защото пускането на бюлетината, ако зад него няма сериозни познания, информация и анализ, не е нищо повече от прост физически акт. Така че дори и гласуването не е достатъчно, ако не е извършено разумно и с нужната подготовка и внимание, тъй като целта не е просто да дадем своя вот, а да направим правилния избор. А той може да бъде направен само от компетентни хора, запознати с политическите принципи и с конкретната обстановка и конфигурация, от хора, които се интересуват и информират и влагат в своя избор знание и разум, а не политически пристрастия, пораженческа пасивност и престъпно безхаберие.

    Много индивиди си въобразяват, че негласуването ги прави чисти и невинни, освобождава ги от отговорност и им дава неограничено право да критикуват останалите. Но това е все едно когато корабът попадне в буря, когато ситуацията е критична и е необходимо върховно напрежение на силите, някои субекти да се спотаят скрити в някой ъгъл, оставяйки другите да се борят и да взимат трудни решения. А когато всичко отмине, същите тия дезертьори да търсят сметка на останалите за техните действия, при положение, че те самите са бездействали, предоставяйки кораба на милостта на стихиите. Така че абдикирането от правата, отговорностите и задълженията (разбирай негласуването) също е форма на личен избор, подобен на избора да предадеш другарите си, когато имат най-голяма нужда от теб. Това наистина е твое право, приятелю, но то се нарича предателство!

 

 
 

Сексът и прегръдките могат да навредят на съня

| от chronicle.bg, по БТА |

Не можете да спите? Колкото и невероятно да Ви се струва, причина за проблемите със съня могат да се окажат сексът и прегръдките в късна доба, пише в. „Дейли експрес“, позовавайки се на резултатите от проучване, направено във Великобритания от Атомик рисърч.

Авторите му предупреждават, че интимните страсти и гушкането по вечерно време могат да предизвикат смущения в добрата нощна почивка. Причината е, че тренировките под каквато и да е форма в късните часове ускоряват сърдечния ритъм и водят до загряване на тялото, което на свой ред вреди на заспиването.

Въпреки че след секс се освобождават хормони с релаксиращ ефект, изтощителните креватни тренировки могат да разсънят практикуващите ги. Прегръдките след полов акт действат по същия начин.

Така че ако половинката Ви иска да се гушкате, мило му/й кажете да държи ръцете си настрана от Вашето тяло, търкулнете се към хладната част на леглото и се отпуснете в обятията единствено на бога на сънищата Морфей, препоръчват експертите.

 
 

Киану Рийвс може да се снима в „Матрицата 4″

| от chronicle.bg |

В края на трилогията Нео умира, за да приключи войната и да установи мир между хората и машините. Въпреки това братя (сестри) Уашовски си оставиха вратичка, че Нео може да се завърне – моментът, в който Сати пита: „Ще се видим ли отново“, а Оракулът отговаря: „Подозирам, че да. Някой ден.“.

В „Джон Уик 2″, където Киану отново си партнира с Лорънс Фишбърн, получаваме нещо като реюниън на „Матрицата“. Разбира се, ще бъде много по-вълнуващо, ако Warner Bros. накарат създателите на франчайза да го подновят. А това няма да е невероятно при положение, че той направи 1,6 милиарда долара в световния боксофис.

Дали Киану Рийвс ще се съгласи да се снима в евентуален четвърти филм? Да! При няколко условия. Той заяви, че „Уашовски също трябва да имат участие във филма. Те трябва да го напишат и режисират. След това ще видим, но да – ще бъде странно, но защо не. Хората умират, историите не, хората в историите не“.

 
 

Range Rover Velar: тийзър преди официалната премиера

| от chronicle.bg |

През 1970г. Land Rover пуска на пазара луксозния SUV Range Rover. Почти половин век по-късно, предстои да видим четвъртия член на семейството на Range Rover – Velar, който ще бъде представен официално на 1 март 2017 г.

Елегантна опростеност, визуално редуциращ подход и новаторски технологии за потребителите са отличителните черти на новия Range Rover Velar.

Името на Velar произхожда от първите прототипи на Range Rover от 60-те години на миналия век: пионерите в сферата на луксозните SUV автомобили.

rrnewrrfamilylinedrawingteaseimage220217-resize-1024x293

Когато разработващите инженери искали да скрият истинската идентичност на 26-те модела Range Rover преди серийното производство, те избрали името Velar, произхождащо от латинското “velare”, което означава „забулвам, покривам“.

Пълната инфорация за Range Rover Velar ще бъде обявена на 1 март 2017 г.

 
 

Знаете ли какво прави Дженифър Лав Хюит?

| от chronicle.bg |

Предполагаме, че свързвате Дженифър Лав Хюит най-вече с тийн хоръра „Знам какво направи миналото лято“ и със сериала „Шепот от отвъдното“.

Това са най-известните продукции с нейно участие, макар че има и други, които ще ви покажем в галерията. Ще ви излъжем, ако кажем, че се възхищаваме на актьорските й качества и гледаме всички филми с нейно участие, но трябва да признаем едно: Лав Хюит има прекрасно лице и чифт невероятни, естествени гърди, които напълно си заслужават да й отдадем заслуженото с галерия по случай 38-мия й рожден ден.

Първо, малко за нея:

Хюит е родена в Тексас в семейството на Патриша Мей и Хърбърт Даниел Хюит. Израства в Ноланвил, Тексас. След развода на родителите й Дженифър и единственият й брат, Тод Хюит, са отгледани от майка им.

Като малко момиче, Хюит е привлечена от музиката, която е и първият й допир с шоу-бизнеса. На десет години, след като е забелязана от скаути, търсещи млади таланти, и след като спечелва състезание за млади таланти в Тексас, тя се премества в Лос Анджелис, заедно с майка си, за да преследва музикална и филмова кариера.

След пристигането си в Лос Анджелис, Хюит се появява в повече от двадесет телевизионни реклами.

Първата й роля е в детското вариете-шоу на Дисни  – „Детско обединение“ (1989 – 1991). През това време тя танцува и пее всички песни в предаването на живо, наречено „Танцувай! Тренировки с Барби“, продукция на Буена Виста. Следват няколко роли в телевизията.

В киното дебютира с филма „Мунчи“ (1992). Дженифър Лав Хюит става известна с главната си роля във филма „Знам какво направи миналото лято“ , като си партнира с Фреди Принц Джуниър, Райън Филип и Сара Мишел Гелар.

Може би много от вас не знаят, но Дженифър е и певица. Тя подписва с Атлантик рекърдс и Джайв рекърдс. До днес най-известният сингъл на Дженифър Лав Хюит е „BareNaked“  към едноименния й албум, реализиран през 2002 година. Изпълнява някои от саундтраците към филми, в които участва.

В галерията горе ще видите снимки на Лав Хюит от различни нейни моменти. Като във всеки един, тя е безупречно секси.