Кримската война

| от |

Александър Смилков

С анексирането на Крим Путин изостри отношенията между Русия и Запада до нива, невиждани след падането на Берлинската стена. Резултатът от референдума на 16-ти март, гарантиран от „самоорганизирали се доброволци“ с автомати, както и последвалото едностранно решение от страна на Русия за промяна на границите на една независима държава, за пореден път водят до конфликт относно Кримския полуостров.

Crimea+Ukraine+1

На днешната дата преди 160 години Британската империя обявява война на Русия. Формалната причина за конфликта е неразбирателство между Франция и Русия за това под чия протекция да бъде християнското малцинство в пределите на Османската империя и най-вече за контрола върху Светите земи. Наполеон III търси подкрепа след преврата, с който установява Втората френска империя, и в резултат изпраща в Черно море Charlemagne – един от най-добрите френски кораби по това време. Този и други дипломатически ходове карат султана бързо да вземе решение в полза на католическа Франция. В отговор на това Русия навлиза в Молдова и Влашко, по това време османски васални княжества. Руските имперски амбиции не се харесват на Британия, която държи да запази контрол върху морските пътища към Индия през Египет, което води до започване на военни действия на Кримския полуостров.

В основната си част военните действия се водят в Крим, където Британия, тогава суперсилата на деня, и Франция обсаждат руската черноморска база в Севастопол. Над 700,000 души загиват в Кримската война, която в крайна сметка Русия губи. Но победата на Запада в никакъв случай не идва лесно – военните стратегии и действия от страна на Британия и Франция са признати за провал. Например, Атаката на леката бригада или фактът, че в британската армия жертвите дадени в хода на войната са 4 пъти по-малко от жертвите в резултат на болести. Слабото планиране, нерешителните действия и пагубното командване са причините за трудната и скъпа победа над Русия. От религиозен спор, Кримската война се превръща в платформа за налагане на геополитически цели и стратегии.

Разбира се, аналогии с днешния конфликт биха били твърде пресилени. Дипломацията в днешно време е на много по-различно ниво от тази през 1864 г. Обвързаността между ЕС и Русия е по-голяма от всякога. И въпреки това ЕС и САЩ не бива да позволяват създаването на такъв опасен прецедент. Великобритания и САЩ, заедно с Русия, гарантират територията на Украйна, в замяна на което Украйна се разоръжава. Сегашните действия на Русия и свободните интерпретации от страна на Путин на международното право оставят много опасен пример за други страни като Северна Корея и Иран. Какви гаранции биха имали те, ако подобни договорености могат едностранно да бъдат отменени?

Цената, която Западът трябва да заплати, за да неутрализира модерните руски имперски амбиции, е висока и навярно не всяко правителство би искало да участва в подялбата й. Западните икономики тепърва започват да стъпват на крака след 7 тежки години на рецесии и стагнация, а дългосрочните политики и решения рядко печелят избори. Но затваряне на очите пред случващото се би навяло спомени за анексирането на Чехословакия от страна на нацистка Германия, затова е важно да не бъдат допускани същите грешки от нерешителност и самозаблуда.

 
 

Тейлър Суифт спечели 400 000 долара за две седмици

| от chronicle.bg |

Преди две седмици Тейлър Суифт сложи край на бойкота си на стрийминг услугите и оттогава е спечелила близо 400 000 долара.

Мнозина помислиха, че тя е върнала песните си на стрийминг платформата Спотифай, за да ядоса Кейти Пери, но се оказа, че е спечелила също солидна сума.

Суифт взе странното решение да прекрати бойкота си на стрийминг услугите точно преди излизането на новия албум на Кейти Пери „Witness“ на 9 юни.

Нови данни обаче сочат, че 27-годишната Тейлър е спечелила малко под 400 000 долара за двуседмичния период, през който отново започна да ползва стрийминг услуги, като тези на Спотифай, Амазон мюзик и Пандора.

Тейлър Суифт, която не е издавала нови песни от повече от две години, решила да преустанови бойкота си на стрийминг услугите в знак на благодарност към феновете, след като от мултиплатинения албум „1989“, излязъл през 2014 г., бяха продадени 10 милиона копия в целия свят.

 
 

Ема Стоун е супер яка

| от |

Ема Стоун е новото любимо момиче на Холивуд. И на Америка. И на киното. И има защо.

Талантлива, чаровна, специфично красива, някак порцеланова и с чувство за хумор, Стоун обединява в себе си качества, които дават осанката на звезда.

Тази година списание Time постави Ема, заедно с още няколко звезди, в своята класация за най-влиятелни хора на планетата. Това е годината, в която тя става едва 27-ата актриса, която печели „Оскар“ за изпълнението си в мюзикъл и е първата от 1972 година насам, която го прави за „главна женска роля“. Преди това е Лайза Минели, а мюзикълът е „Кабаре“.

Ема Стоун започва кариерата си още като тийнейджър, но някъде след 15 годишна възраст решава, че ще преследва именно тази амбиция. Съответно започва да играе в малки и нискобюджетни телевизионни продукции и да взима незначителни роли в сериали.

Първият й успех идва през 2007-а, когато играе една от основните роли в сериала Drive. Макар да е номиниран за „Еми“ и да има прилична публика, сериалът не успява да бъде подновен за втори сезон, нито има някакъв особен комерсиален успех. Благодарение на него обаче Ема стъпва в киното. Появява се първата й роля – в „Суперяки“. Сет Роугън харесва комедийния й заряд и я кани в продукцията след дълъг кастинг. Може би именно хуморът дава начален шут на кариерата на Стоун, защото от тогава чак до 2010-а, когато получава първата си номинация за „Златен глобус“, тя прави малки роли в различни комедии. Къде по-добри, къде по-лоши.

„Лесна, А?“ е онова, което я изстрелва в стратосферата на успеха. Гимназиална комедия, която се опитва да разчупи клишетата и стереотипите на жанра има чувство за хумор, а Стоун стои в центъра й като перфектната червенокоса откачалка, която може да понесе шегите и да ги износи на гърба си.

Трябва да мине година след „Лесна, А?“, за да може Ема да заслужи първата си роля в така наречената сериозна продукция или драма. Драмата пък е адаптация по чудесния роман на Катрин Стокет „Слугинята“ и е преведен у нас като „Южнячки“. Иначе The Help е трогателен и чудесен филм и книга. Ема Стоун, Виола Дейвис, Октавия Спенсър, Джесика Частейн и Брайс Далас Хауърд съставляват основното звено жени в малък град, които се опитват по свой си начин, да запазят стереотипите на добрата домакиня, да победят расизма, да останат женствени и някак да имат хулигански изцепки. „Южнячки“ е чудесен филм, прави всичките си актриси звезди, но така и не носи на Стоун номинация за „Оскар“ за разлика от останалата част от каста.

Трябва да минат още няколко години до смазващия „Бърдмен“ на Иняриту, за да може Академията да я забележи най-после. Междувременно тя работи отново със Сет Роугън в The Interview, прави един “Спайдърмен“ заедно с гаджето си по онова време Андрю Гарфилд, снима два пъти с Райън Гослинг (филмите са „Оглупели от любов“ и „Гангстерски отдел“), работи с Уди Алън за първи път в подценения, но вълшебен „Магия в полунощ“ и изпълнява една своя мечта – да води SNL.

В момента Стоун е на върха на славата си и е супер яка. Може да пее, да танцува, да прави фокуси (за справка може да видите интервюто й за Vogue и рубриката 73 questions). Тя има „Оскар“ и независимо какво казват хората за La la land, Ема е чудесна в тази продукция и вярваме, никой друг не би се справил така добре в нея.

Междувременно в момента актрисата завърши снимките по филма Battle of the Sexes, където играе тенис шампиона Били Джийн Кинг в нейния известен мач от 1973 година с друго тенис величие Боби Ригс. Също така Ема ще бъде новата Круела де Вил, което някак й стои по-добре и от далматинско палто, и снима сериал с Джона Хил – Maniac. И към всичко това, като черешката на тортата, добавяме факта, че наскоро беше обявено, че актрисата ще участва в новия филм на гръка Йоргос Лантимос.

Може би, защото тя може всичко. Но както гласи заглавието – да, Ема Стоун е супер яка.

 
 

Джони Деп: „Кога за последно актьор уби президент?“

| от chronicle.bg, по БТА |

Джони Деп попита множеството на фестивала Гластънбъри в Англия кога за последен път актьор е убил президент, предаде Асошиейтед прес. Въпросът бе зададен в рамките на негово изявление, в което актьорът говореше за президента Доналд Тръмп.

Деп го зададе на ежегодния фестивал, който чества музиката и сценичните изкуства.

54-годишната звезда от филмовата поредица „Карибски пирати“ допълни, че всъщност не е актьор, а лъже, за да преживява. „Някога се е случвало и може би е време отново да се случи“, пошегува се той. Актьорът Джон Уилкс Бут уби президента Ейбрахам Линкълн през 1865 г.

Деп е на фестивала, за да представи филма „Развратникът“ (2004), в който се е снимал.

 
 

Watchmen ли ще бъде новият хит на HBO?

| от chronicle.bg |

Още преди няколко години, HBO заяви намеренията си да направи сериал по комис, но сега става ясно, че проектът Watchmen е доста амбициозен и има шанс да се превърне в един от култовите сериали на HBO.

Начело на новия тв проект застава Деймън Линделоф, чиято работа познаваме от The Leftovers, Lost, Prometeus, Tomorrowland и др.

Според източниците сериалът ще има оригинална история и няма да е свързан с филма на Зак Снайдер от 2009 г.

Именно името на Снайдер бе спрягано преди време като главен кандидат да режисира и сериала, но засега не е ясно дали той е постигнал споразумение за участие. Какъв ще бъде прочитът на Линделоф на комикс историята, също не е ясно. При всички положения ще мине още известно време, преди да видим Watchmen по телевизията, но перспективата е вълнуваща за феновете на рисуваната история.