Криле от Еритрея

| от | |

books-text

Георги Василев

Беирик винаги се качваше на скалите в тази част на деня. Независимо от времето. Обичаше да гледа морето, неговите настроения. Понякога хоризонта беше далеч, друг път по-близо. Понякога цвета на вълните беше наситеносин, друг път тюркоазен, а нерядко Беирик не се и задълбочаваше в нюансите на водата. Просто се оставяше гледката да дърпа душата му през очите. Да има усещането как нещо в него иска да отлети в простора над морето. Как се разтягат гърдите му в опит да пуснат затворената вътре птица на сърцето му. Далeчния шум на прибоя долу сякаш вкарваше ритмични или бесни тръпки в краката. Понякога дъждът наглед смиряваше водата и сивите му пелени заглаждаха и лицето на момчето. Копнежът му се стаяваше и се свиваше в дрямка като стар котарак.

Интересно му беше да гледа как талазите вървят през залива като стена, която беше неумолима към неспирния бяг на вълните. Пред нея всичко стихваше и светът се смаляваше до гледката под краката му и шума на падащите небесни сълзи върху наметката. Често беше без нея  и водата се стичаше по косите и влизаше в очите му, карайки го сегиз-тогиз да мига и с небрежен жест да бръсва струйките от лицето си. Тогава имаше чувството, че света е толкова малък. Даже не се побираше в шепите му. Малък,колкото да го чува и да гледа вадите, които се спускаха по изровената от времето скала и шурваха надолу към невидимото море. Сякаш цялата самота на света се събираше в тези мигове около него и се опитваше да стисне душата му. Понякога той се оставяше на това чувство, доколкото можеше да издържи тялото му и често плачеше от сърце заедно с времето.Но по-често се бореше и поухилен, макар и с тракащи от студа зъби се опълчваше на меланхолията и даже се осмеляваше да се смее на някоя паднала наблизо мълния.Макар да нямаше метал по себе си все пак беше най-високата точка върху скалите.Радваше се на детската си смелост и предизвикателството към боговете на гърма.

Имаше горещи, жарки дни, когато дори неуморното море се стаяваше в пещта на безмилостното око на небето. Тогава даже досадните крайбрежни птици се рееха рядко и все по високо, и сякаш целия живот забавяше крачка. Беирик много обичаше тези паузи. Обичаше да седи на своето място и да следи бавното пълзене по хоризонта на някой кораб, смален от далечината. Обичаше да чувства копнежа, който разперваше криле и аха, го понасяше къмто безкрайните гледки, отвъд връзката между небето и морето. Често, пъстри видения се носеха през ума на момчето. Видения за шумни друговерски градове. За бурни или тихи морета-далеч, далеч отвъд всякакви негови представи за разстояние. За хиляди гласове, прекосяващи върху несигурните скърцащи дъски, хиляди морета в неизбродния свят.

Момчето мечтаеше. Годините минаваха и хората свикнаха да мяркат фигурата му горе, на скалите над залива.

Едно ранно утро, още преди зори, Беирик изкачваше умислен пътеката към билото и своя хоризонт. Някакво особено чувство го притесняваше. Напоследък нещо все тревожеше мислите му и не му даваше покой. Странни сънища го спохождаха нощем и той се будеше и не можеше да заспи.Неговия отколешен другар-непонятния копнеж, го ръчкаше безмилостно, карайки умът му да следва кривите полети на птиците и бавните облаци. Една от многобройните лели беше дръпнала майка му и бе прошепнала „Това момче е обладано!”. Но Беирик не надаваше ухо на такива приказки.Все пак той се чувстваше особено и сякаш всяка крачка, която правеше по стръмния склон в тъмното, го отдалечаваше безкрайно от познатите му неща в селото. Въздъхна с облекчение, когато се изкачи и закрачи към ръба на скалите. Приседна на мястото си и се опита да утеши нестройните си мисли. Заревото на хоризонта подсказваше близкото явяване на слънцето и Беирик, както хиляди пъти досега затаи дъх, в очакване красотата на новия ден да се сипне отвъд далечната линия и да завладее копнеещата му душа.

Този ден сякаш природата се беше наговорила да надмине себе си. Невероятните багри, които се пръснаха по сивеещото небе и огънят, който първите лъчи запалиха в помръкналото сърце на момчето сякаш го жегнаха и то стана на крака и направи няколко несигурни крачки към ръба. Копнежът по красотата на света и примамливите ласки на далечния хоризонт сякаш избухнаха за сетен път в сърцето му и то се затича към края на скалите.

Неколцина рибари разказваха до края на дните си как фигурката на Беирик сякаш е излетяла от високите зъбери и с един , разжарен от слънцето пламък се е стрелнала надолу, към така обичното му море.Уплашените мъже се кълняха пред разплаканата му, посивяла майка, че миг преди да падне силен блясък е обхванал падащото момче и един самотен албатрос се е извисил над вълните, ускорявайки своя полет с тържествуващ крясък  към изгрева и безбрежния хоризонт.

Тялото на Беирик така и не беше намерено.Оттогава местните хора наричат скалите над залива „Крилете”.

 

 
 

Sofia Restaurant Week се завръща с ново пролетно издание

| от Спонсорирано съдържание |

София отново ще потопи сетивата си в море от кулинарни преживявания – от 7 до 13 май Sofia Restaurant Week ще ви накара да откриете вкусните тайни на 25 от най-добрите столични ресторанта.

След изключително успешното първо издание на Фестивала през септември 2016 г., пролетната Седмица на софийските ресторанти ще ви предложи нови локации, менюта и кулинарни изкушения.

В пролетното издание има 17 нови ресторанти, които заедно с останалите 8, предлагат две различни менюта по избор. Всеки един от ресторантите притежава уникална атмосфера, и е подбран след внимателна селекция от организаторите.

В рамките на седем дни може да опитате невероятна храна, резервирайки своите места в предпочитаните ресторанти, които предлагат няколко степенно меню на стойност 25 лв., без включени напитки.

Единствено по време на Sofia Restaurant Week ще може да обиколите със своето семейство и приятели максимален брой от модерните кулинарни локации в града, без да се притеснявате за семейния бюджет или за времето.

GIP_Morino

Kohinoor, SASA, Wagamama са само част от екзотичните места, които може да посетите. Ресторантите са избрани според качеството на храната и обслужването, интериора и наличието на приятна градина, както и заради изключителното кулинарно преживяване, което предлагат.

В зависимост от настроението и придружителите, може да избирате между малки семейни ресторанти като Vino&Tapas и Багри, авторска кухня в Nico’las, 33 Гастронавта и Вакуум, както и висок клас заведения като Talents или Клуб Пушкинъ. Почитателите на живата джаз музика ще могат да посетят Egur, Egur и Morino Urban Wine & Dine. Petrus е подходящ и за семейства с деца, и ще изненада всички с новото меню, което шеф Петър Янков е подготвил. За любителите на steakhouse grill заведенията, организаторите са избрали Roadhouse Grill, където ще могат да опитат месо от висок клас, доставено от САЩ и Италия.

IMG_33Gaustauts

За любителите на вкусната чуждестранна кухня Sofia Restaurant Week предлага азиатска, индийска, средиземноморска, френска, италианска, арменска и гръцка кулинария. Сред предложените ресторанти ще намерите както модернистична, така и традиционна кухня, а някои от местата ще ви изненадат и с иновативни предложения.

Пролетната тема ще бъде застъпена в менютата на ресторантите с присъствието на специалитети с агнешко месо и свежи сезонни зеленчуци.
Sofia Restaurant Week се организира от водещи онлайн и офлайн пътеводители за заведения и туризъм на български и английски език – Zavedenia.bg и Sofia In Your Pocket.

Всички ресторанти, както и менютата, които предлагат, можете да видите на официалния сайт на Sofia Restaurant Week.

Резервации за Sofia Restaurant Week ще могат да бъдат направени от 26 април 2017 г. чрез интернет страницата на Фестивала.

 
 

Кой е Алекс Клер и какви ги свърши в България

| от chronicle.bg |

Алекс Клер – това име говори на мнозина в България нещо, единствено ако към него добавим и „Too Close“. Извън хитовото си парче обаче рижият британец, приел юдаизма, има три албума, страхотен плътен глас и невероятно поведение на сцената. Всичко това могат да потвърдят онези, успели да го видят на живо в Sofia Live Club на 24 април.

Алекс Клер е  роден в лондонския район Саутуорк. Израства, слушайки джаз записите на баща си и отрано бива привлечен към блуса и соул музиката. Като дете взима уроци по тромпет и китара, но с времето поставя основен акцент върху свиренето на китара. Постепенно проявява интерес и към стилове като дръм-енд-бейс и дъпстеп.

Всичко това се усеща в музиката, която прави – на сцената застава с шапка и микрофон в ръка, а от двете му страни има барабанист и басист. Музиката, която се получава в комбинация с мощния му, плътен глас, е смес между всички стилове, които са го вдъхновявали.

В свое интервю казва, че е разбрал, че трябва да се занимава с музика, когато бил на 17 години. Тогава свирел на барабани в група, но гласът му като беквокал заглушавал всички. „Не че имам по-добър глас, а че е по-силен“, казва Алекс Клер.

Ако го слушате на живо, ще разберете, че е взел правилното решение за бъдещето си. Мощният му глас преминава като ударна вълна из цялата зала.

Изненадващо, на живо звучи дори по-добре, отколкото на запис. Ако на моменти вокалът оставя баса и барабаните да водят, то в следващите силният глас на Алекс Клер се откроява ярко. През цялото време, докато е на сцената, той общува с публиката. Алекс Клер е от онези изпълнители, които не просто гледат, но и виждат различните лица пред себе си и сякаш това ни най-малко не го притеснява, точно напротив. В края на концерта вече се чувстваш свързан с изпълнителя на сцената, сякаш преживяването заедно е било сближаващо – като начало на приятелство.

Преди да изпълни хита си Too Close, Алекс Клер моли всеки от публиката да остави телефона си и да изслуша парчето, без да снима. Всички без двама-трима се подчиняват. Изпълнението кара цялата публика да пее и да се движи като общ организъм.

След като басистът, барабанистът и Алекс напускат сцената, всичко утихва. След това на бис излиза само Алекс с китара и започва акустична игра с публиката, която се превръща в негов беквокал и му помага с припевите. Казва, че от години не е имал толкова шумен концерт и на няколко пъти повтаря, че би се върнал отново с концерт тук. Затова и след като сцената угасва зад гърба му, всички са спокойни, че тази среща не е била последна.

За съжаление, няма видео, което да улови онова, което се случи на сцената на Sofia Live Club – непрофесионалната техника не може да се справи с магията на това изпълнение. Вижте няколко снимки от концерта в галерията.

 
 

От ходене се поумнява

| от chronicle.bg, по БТА |

Учени от университета Ню Мексико Хайлендс в Лас Вегас откриха, че ходенето подобрява притока на кръв към главния мозък и засилва паметта и познавателните способности на хората, съобщи изданието „ЮрикАлърт!“.

Ефектът е по-слабо изразен в сравнение с бягането, но е значително по-голям, отколкото при карането на велосипед. До изводите си авторите на изследването стигнаха по време на наблюдения върху 12 младежи в добро здраве.

Доброволците се придвижваха с постоянна скорост около един метър в секунда. Кръвоснабдяването на главния мозък се измерваше с ултразвук.

През 2015 г. австралийски учени доказаха, че когато става дума за общото здравословно състояние, сърдечно-съдовата система и намаляването на риска от преждевременна смърт, ходенето е по-полезно от бягането, припомня в. „Дейли мейл“. Експертите установиха, че хората, които първоначално правели по 1000 крачки на ден, а постепенно стигнали до 10 000 дневно, намалили наполовина риска от преждевременна смърт. Дори тези, които увеличават крачките си от 1000 до 3000 на ден, намаляват риска с 12 %.

 
 

Късометражна програма за първи път на „София филм фест за учещи“

| от chronicle.bg, По БТА |

Късометражна програма ще има за първи път в Дискусионния клуб за българско и европейско кино „София филм фест за учещи“ – в пролетното издание, което започва днес в Дома на киното и ще продължи до 26 юни, съобщават организаторите.

Прожекциите са всеки понеделник от 18.00 ч. Входът е безплатен за ученици и студенти. Лектори са кинокритикът Антония Ковачева, директор на Филмотеката, и режисьорът проф. Георги Дюлгеров.

Българското кино отново е важен акцент в пролетната селекция. Традиционно ще има срещи с творческите екипи на филмите. Българска е и първата късометражна програма – от три заглавия – носителите на наградата „Джеймисън“ /Jameson/ за най-добър български късометражен филм за 2017 и 2016 г. – „Дрехи“ на Веселин Бойдев и „На червено“ на Тома Вашаров, както и „Любов“ на Боя Харизанова.

Пълнометражните родни продукции са „Пеещите обувки“ на Радослав Спасов, вдъхновен от съдбата на певицата Леа Иванова, предизвикалият огромен зрителски интерес „Воевода“ на Зорница София – по спомени на очевидци и разказа „Румена войвода“ от Николай Хайтов, „Слава“ на Кристина Грозева и Петър Вълчанов – с наградата за най-добър балкански филм и наградата на гилдията на българските кинокритици на 21-вия СФФ и още много отличия, „Семейни реликви“ на Иван Черкелов, интригуваща мозайка от три истории за разрушеното човешко общуване между героите – съпрузи, братя, родители и деца.

Пролетната програма започва с един от най-обсъжданите филми на 2016 г. – носителя на шест „Оскар“-а „La La Land“ на младия режисьор Деймиън Шазел с Райън Гослинг и Ема Стоун. Финалът е с „Т2 Трейнспотинг“ на Дани Бойл, в който рамо до рамо с Юън Макгрегър и Джони Лий Милър блести талантливата млада българска актриса Анжела Недялкова.
Останалите заглавия са „Патерсън“ на Джим Джармуш, номиниран за „Златна палма“, „Хулиета“ на Педро Алмодовар, „Панама“ на младия сръбски режисьор Павле Вучкович, номиниран за „Златна камера“ в Кан.