Криле от Еритрея

| от | |

books-text

Георги Василев

Беирик винаги се качваше на скалите в тази част на деня. Независимо от времето. Обичаше да гледа морето, неговите настроения. Понякога хоризонта беше далеч, друг път по-близо. Понякога цвета на вълните беше наситеносин, друг път тюркоазен, а нерядко Беирик не се и задълбочаваше в нюансите на водата. Просто се оставяше гледката да дърпа душата му през очите. Да има усещането как нещо в него иска да отлети в простора над морето. Как се разтягат гърдите му в опит да пуснат затворената вътре птица на сърцето му. Далeчния шум на прибоя долу сякаш вкарваше ритмични или бесни тръпки в краката. Понякога дъждът наглед смиряваше водата и сивите му пелени заглаждаха и лицето на момчето. Копнежът му се стаяваше и се свиваше в дрямка като стар котарак.

Интересно му беше да гледа как талазите вървят през залива като стена, която беше неумолима към неспирния бяг на вълните. Пред нея всичко стихваше и светът се смаляваше до гледката под краката му и шума на падащите небесни сълзи върху наметката. Често беше без нея  и водата се стичаше по косите и влизаше в очите му, карайки го сегиз-тогиз да мига и с небрежен жест да бръсва струйките от лицето си. Тогава имаше чувството, че света е толкова малък. Даже не се побираше в шепите му. Малък,колкото да го чува и да гледа вадите, които се спускаха по изровената от времето скала и шурваха надолу към невидимото море. Сякаш цялата самота на света се събираше в тези мигове около него и се опитваше да стисне душата му. Понякога той се оставяше на това чувство, доколкото можеше да издържи тялото му и често плачеше от сърце заедно с времето.Но по-често се бореше и поухилен, макар и с тракащи от студа зъби се опълчваше на меланхолията и даже се осмеляваше да се смее на някоя паднала наблизо мълния.Макар да нямаше метал по себе си все пак беше най-високата точка върху скалите.Радваше се на детската си смелост и предизвикателството към боговете на гърма.

Имаше горещи, жарки дни, когато дори неуморното море се стаяваше в пещта на безмилостното око на небето. Тогава даже досадните крайбрежни птици се рееха рядко и все по високо, и сякаш целия живот забавяше крачка. Беирик много обичаше тези паузи. Обичаше да седи на своето място и да следи бавното пълзене по хоризонта на някой кораб, смален от далечината. Обичаше да чувства копнежа, който разперваше криле и аха, го понасяше къмто безкрайните гледки, отвъд връзката между небето и морето. Често, пъстри видения се носеха през ума на момчето. Видения за шумни друговерски градове. За бурни или тихи морета-далеч, далеч отвъд всякакви негови представи за разстояние. За хиляди гласове, прекосяващи върху несигурните скърцащи дъски, хиляди морета в неизбродния свят.

Момчето мечтаеше. Годините минаваха и хората свикнаха да мяркат фигурата му горе, на скалите над залива.

Едно ранно утро, още преди зори, Беирик изкачваше умислен пътеката към билото и своя хоризонт. Някакво особено чувство го притесняваше. Напоследък нещо все тревожеше мислите му и не му даваше покой. Странни сънища го спохождаха нощем и той се будеше и не можеше да заспи.Неговия отколешен другар-непонятния копнеж, го ръчкаше безмилостно, карайки умът му да следва кривите полети на птиците и бавните облаци. Една от многобройните лели беше дръпнала майка му и бе прошепнала „Това момче е обладано!”. Но Беирик не надаваше ухо на такива приказки.Все пак той се чувстваше особено и сякаш всяка крачка, която правеше по стръмния склон в тъмното, го отдалечаваше безкрайно от познатите му неща в селото. Въздъхна с облекчение, когато се изкачи и закрачи към ръба на скалите. Приседна на мястото си и се опита да утеши нестройните си мисли. Заревото на хоризонта подсказваше близкото явяване на слънцето и Беирик, както хиляди пъти досега затаи дъх, в очакване красотата на новия ден да се сипне отвъд далечната линия и да завладее копнеещата му душа.

Този ден сякаш природата се беше наговорила да надмине себе си. Невероятните багри, които се пръснаха по сивеещото небе и огънят, който първите лъчи запалиха в помръкналото сърце на момчето сякаш го жегнаха и то стана на крака и направи няколко несигурни крачки към ръба. Копнежът по красотата на света и примамливите ласки на далечния хоризонт сякаш избухнаха за сетен път в сърцето му и то се затича към края на скалите.

Неколцина рибари разказваха до края на дните си как фигурката на Беирик сякаш е излетяла от високите зъбери и с един , разжарен от слънцето пламък се е стрелнала надолу, към така обичното му море.Уплашените мъже се кълняха пред разплаканата му, посивяла майка, че миг преди да падне силен блясък е обхванал падащото момче и един самотен албатрос се е извисил над вълните, ускорявайки своя полет с тържествуващ крясък  към изгрева и безбрежния хоризонт.

Тялото на Беирик така и не беше намерено.Оттогава местните хора наричат скалите над залива „Крилете”.

 

 
 

Десет сериала, които свършиха прекалено рано

| от |

Американската телевизия е известна с това, че може да разбие сърцата на феновете само с един свой замах. Като прекрати любимото им шоу, като убие най-обичания им персонаж… Примерите са безброй в дългите години правене на качествени сериали.

Много от сериалите, които стартираха в сезон 2016-2017 така и не доживяха да видят новата година и… новия си сезон. Някои биват прекратени още преди да се докоснат до малкия екран, а други дори не изкарват цял сезон.

Независимо колко нагади има един сериал, колко подписки се направят и какво говорят феновете за културното му наследство, когато една телевизия реши да дръпне шалтера на някое шоу, то вече е обречено. Малко са примерите, като „Анатомията на Грей“, Family Guy и прочие, които могат да се похвалят, че са видели живот след телевизионната си смърт.

Разбира се, върлият телевизиоман познава и злощастни примери на сериали продължили по-дълго, отколкото е редно. И успели да отегчат нещастната си аудитория до смърт.

Истината е винаги някъде по средата и е редно да знаеш кога да спреш и да се откажеш. Прекалено рано обаче никога не е добра идея. Особено, ако имаш потенциал. Ние сме събрали за вас 10 телевизионни шоута, които приключиха пътя си от малкия екран към нечий хол прекалено рано. Поне според нас. В галерията горе.

 
 

Майкъл Дъглас и Катрин Зита-Джоунс организират парти с 200 гости

| от chronicle.bg, по БТА |

След седмица живата легенда на американското кино Кърк Дъглас ще навърши 100 години. По случай юбилея синът му Майкъл Дъглас и съпругата му Катрин Зита-Джоунс организират парти с 200 гости.

Легендарният актьор е споделил за сп. „Клоузър уикли“, че всичко, което знае за празненството е, че син му и снаха му са поканили около 200 души – приятели и членове на семейството. И макар да е в неведение какво му готвят близките, Кърк Дъглас не крие, че с нетърпение очаква изненадата.

„Моята единствена работа е да бъда добре и да си почивам, за да се явя и да пръскам чар на собственото си парти. Естествено, ще трябва да произнеса кратко слово. Поради тази причина упражнявам речта си с говорен терапевт, за да могат гостите да ме разберат“, казва Кърк Дъглас.

Ветеранът допълва, че една от причините за дълголетието му е здравият и щастлив семеен живот. „Късметлия съм, че преди 63 години открих сродната си душа Ан Байдънс. Вярвам, че прекрасният ни брак ми помогна да преживея всички неща, с които се сблъсках в този живот“, споделя Кърк Дъглас

 
 

Дарете близките си за Коледа с орангутан

| от chronicle.bg, по theorangutanproject.eu |

Често подаръците за Коледа са силно ненужни. Сега обаче това може рязко да се промени. Орангутаните няма да събират прах по рафтовете в секцията.

Интернет сайт предлага да осиновите орангутанче вместо да купувате на близките си подарък за Коледа. Това става с дарение, а след като то е направено, можете да пратите по имейл сертификата до „жертвата“ на подаръка ви или да го изпратите до себе си, да го принтиранет и да го подарите лично.

Даренията са в размер на 20 и 35 евро. За 20 евро вие ще уредите на животинката един месец свежа и питателна храна от плодове и зеленчуци. За 35 евро осигурявате същото плюс пъзел, който орангутанчето трябва да реши, за да получи храната. Пъзелите развиват мозъка на животните и правят ежедневието им в приюта по-приятно.

 
 

И ние можем да пеем на английски… и не само!

| от |

#ЗТП е популярен хаштаг в Twitter и означава ‘Земи тоя превод. В случая можем да добавим и ‘Земи това изпълнение! Предлагаме ви избрана селекция песни, в която български изпълнители пеят на чужд език! Резултатът е разтърсващ… от смях.

Започваме, разбира се, с песента, която „подлуди социалните мрежи“. Макар Издислав да се появи едва миналата седмица, със сигурност заслужава първото място.

Когато Екстра Нина пееше на френски, Фики и ръце нямаше, не само крака :)

Шоуто на Слави обаче държи рекорда по брой „шедьоври“ от времето, когато реши да интернационализира патриотичния фолклор. Резултатът е изключителен.

Камон, камон шаутед

дъ Туркиш дженерал

фром дъ таун оф Панагюрище.

Айм дъ мейкър оф дъ флаг,
дъ продюсър оф дъ знак
деф ор либъртииииии….

И ако вече сте с отворена уста само чуйте “Get back, get back, maiden Kalino”!

Има и вариант на “Sitting down is Djore dos”

И нашият фаворит… засега…
Иф ай дай ор иф дей кил ми,
дончу край тунайт фор ми,
Гоу ту дринк уиски енд биър,
рокендрол фореевър!

Но ако си мислите, че Слави се е сетил единствен бъркате! Поп фолка отдавна е „Danger zone“ за езика на ШекспирТ!

Дори Лили Иванова владее този език още от времето на първите английски крале…

А поп-фолка помни полиглота Коста Марков, който пееше песните си на два езика едновременно… (От 01:50 за английски превод)
Оунли ю кен чуз хус дъ уан ху уил люз!

А кака ви Сашка поздрави немскоговорящите с Камъните падат на… швейцарски както сама каза. Няма да казваме какво чуваме…

Tук се затруднихме, но Уна пасиооооон е може би песен, на може би испански…

Дори Луна пропя на английски… или на нещо, което прилича…

Ако се сетите за някоя пропусната песен, заслужаваща място тук, пишете!

Ние завършваме с Бейби юр он май майнд на Преслава…