Криле от Еритрея

| от | |

books-text

Георги Василев

Беирик винаги се качваше на скалите в тази част на деня. Независимо от времето. Обичаше да гледа морето, неговите настроения. Понякога хоризонта беше далеч, друг път по-близо. Понякога цвета на вълните беше наситеносин, друг път тюркоазен, а нерядко Беирик не се и задълбочаваше в нюансите на водата. Просто се оставяше гледката да дърпа душата му през очите. Да има усещането как нещо в него иска да отлети в простора над морето. Как се разтягат гърдите му в опит да пуснат затворената вътре птица на сърцето му. Далeчния шум на прибоя долу сякаш вкарваше ритмични или бесни тръпки в краката. Понякога дъждът наглед смиряваше водата и сивите му пелени заглаждаха и лицето на момчето. Копнежът му се стаяваше и се свиваше в дрямка като стар котарак.

Интересно му беше да гледа как талазите вървят през залива като стена, която беше неумолима към неспирния бяг на вълните. Пред нея всичко стихваше и светът се смаляваше до гледката под краката му и шума на падащите небесни сълзи върху наметката. Често беше без нея  и водата се стичаше по косите и влизаше в очите му, карайки го сегиз-тогиз да мига и с небрежен жест да бръсва струйките от лицето си. Тогава имаше чувството, че света е толкова малък. Даже не се побираше в шепите му. Малък,колкото да го чува и да гледа вадите, които се спускаха по изровената от времето скала и шурваха надолу към невидимото море. Сякаш цялата самота на света се събираше в тези мигове около него и се опитваше да стисне душата му. Понякога той се оставяше на това чувство, доколкото можеше да издържи тялото му и често плачеше от сърце заедно с времето.Но по-често се бореше и поухилен, макар и с тракащи от студа зъби се опълчваше на меланхолията и даже се осмеляваше да се смее на някоя паднала наблизо мълния.Макар да нямаше метал по себе си все пак беше най-високата точка върху скалите.Радваше се на детската си смелост и предизвикателството към боговете на гърма.

Имаше горещи, жарки дни, когато дори неуморното море се стаяваше в пещта на безмилостното око на небето. Тогава даже досадните крайбрежни птици се рееха рядко и все по високо, и сякаш целия живот забавяше крачка. Беирик много обичаше тези паузи. Обичаше да седи на своето място и да следи бавното пълзене по хоризонта на някой кораб, смален от далечината. Обичаше да чувства копнежа, който разперваше криле и аха, го понасяше къмто безкрайните гледки, отвъд връзката между небето и морето. Често, пъстри видения се носеха през ума на момчето. Видения за шумни друговерски градове. За бурни или тихи морета-далеч, далеч отвъд всякакви негови представи за разстояние. За хиляди гласове, прекосяващи върху несигурните скърцащи дъски, хиляди морета в неизбродния свят.

Момчето мечтаеше. Годините минаваха и хората свикнаха да мяркат фигурата му горе, на скалите над залива.

Едно ранно утро, още преди зори, Беирик изкачваше умислен пътеката към билото и своя хоризонт. Някакво особено чувство го притесняваше. Напоследък нещо все тревожеше мислите му и не му даваше покой. Странни сънища го спохождаха нощем и той се будеше и не можеше да заспи.Неговия отколешен другар-непонятния копнеж, го ръчкаше безмилостно, карайки умът му да следва кривите полети на птиците и бавните облаци. Една от многобройните лели беше дръпнала майка му и бе прошепнала „Това момче е обладано!”. Но Беирик не надаваше ухо на такива приказки.Все пак той се чувстваше особено и сякаш всяка крачка, която правеше по стръмния склон в тъмното, го отдалечаваше безкрайно от познатите му неща в селото. Въздъхна с облекчение, когато се изкачи и закрачи към ръба на скалите. Приседна на мястото си и се опита да утеши нестройните си мисли. Заревото на хоризонта подсказваше близкото явяване на слънцето и Беирик, както хиляди пъти досега затаи дъх, в очакване красотата на новия ден да се сипне отвъд далечната линия и да завладее копнеещата му душа.

Този ден сякаш природата се беше наговорила да надмине себе си. Невероятните багри, които се пръснаха по сивеещото небе и огънят, който първите лъчи запалиха в помръкналото сърце на момчето сякаш го жегнаха и то стана на крака и направи няколко несигурни крачки към ръба. Копнежът по красотата на света и примамливите ласки на далечния хоризонт сякаш избухнаха за сетен път в сърцето му и то се затича към края на скалите.

Неколцина рибари разказваха до края на дните си как фигурката на Беирик сякаш е излетяла от високите зъбери и с един , разжарен от слънцето пламък се е стрелнала надолу, към така обичното му море.Уплашените мъже се кълняха пред разплаканата му, посивяла майка, че миг преди да падне силен блясък е обхванал падащото момче и един самотен албатрос се е извисил над вълните, ускорявайки своя полет с тържествуващ крясък  към изгрева и безбрежния хоризонт.

Тялото на Беирик така и не беше намерено.Оттогава местните хора наричат скалите над залива „Крилете”.

 

 
 

5 знака, че сте по-интелигентни от средното

| от chronicle.bg |

Знаете какво казват за глупавите хора: че да си тъп е като да си мъртъв: само другите страдат. Ако сте от онези, които страдат, прочете тези 6 признака, които вероятно значат, че сте по-умни от повечето хора. Ако е така, ви съчувстваме искрено.

Психични разстройства

Според нови проучвания психичните разстройства може да бъдат цената, която някои хора плащат за високата си интелигентност.  Психолозите са открили, че по-високото IQ в детска възраст корелира пряко с шанса за отключване на биполярно афективно разстройство в юношеските години. Новото проучване налива масло в дискусията за връзката между интелигентността, креативността и психичното здраве.

Тревожност

Хората с по-висок интелект са по-склонни да развият тревожност в някакъв момент от живота си. Най-вероятно тревожността се е развила заедно с интелигентността – като защитен механизъм в древните времена.

Нови идеи

Интелигентните хора обикновено са по-склонни да раждат нови идеи. В исторически план това включва например отхвърляне на суеверията и намиране на нови начини на организиране на обществото. Според едно изследване тази хипотеза се потвърждава от това, че по-интелигентните личности по-често са атеисти и либерални в политически план. Същото проучване показва, че млади хора, които описват себе си като „много консервативни“ имат средно IQ около 95, докато онези, които се определят като „либерални“ са с IQ 106.

Самотници

Колкото повече хората с интелект над средния общуват с други хора, толкова по-малко задоволени се чувстват те от живота. Проучване по темата възприема идеята, че социаизирането обичайно прави хората по-щастливи. Но не и за много умните: при тях то носи по-скоро отчаяние, чувство за отцепеност и може да доведе и до депресивни настроения.

Късно ставане

Стоенето в будност до късно и късното отлепване от леглото не са симптоми на обикновен мързел, а на висок интелект. Психолози изследват навиците, които се отнасят до режима сън-бодърстване на 20,745 подрастващи американци и установяват, че в работен ден от седмицата „тъпите“ си лягат към 11,41ч. и стават към 7,20.

Обратно на тях, онези с по-високо IQ си лягат средно в 12,29ч. и стават в 7,52ч. През уикенда различиките са дори още по-очевидни.

 
 

Ама защо Ричард Брансън?

| от Силвия Петкова |

Милиардерът Ричард Брансън изнесе в София лекция, в която разказа за личния си опит в бизнеса. Оставям настрана организацията на събитието, на която по-скоро приляга думичката хаос. Няма да кажа и думичка за водещия, заслужаващ златен медал за нелепо поведение. Но не спирам да си задавам един въпрос: Защо Ричард Брансън?

Още когато се появи новината за тази лекция се чуха и първите неодобрителни възклицания започващи от коментари за високата цена на лекцията и достигащи до заключението, че няма кой знае какво да се научи от Ричард Брансън.

И ако цената на лекцията е субективен фактор според възможностите, то последното заключение сякаш обедини около себе си повечето мнения в социалните мрежи. Сигурна съм, че ако гостуването на собственика на Virgin беше обявено като „Дайте съвет на сър Ричард Брансън“, то щеше да има далеч по-голям успех. Но така, дошъл той да ни учи на бизнес – никакъв шанс. Ако някой ще тийчва останалите как се постигат успехи, то малко ли експерти имаме у нас, та да каним от чужбина. И по-евтино щеше да ни излезе, че да решим и първия проблем.

Ричард Брансън е писател, има няколко книги, от време на време обича да се изявява като журналист. Това писателстването не е голяма работа, който не е поискал, той не е написал книга. Даже футболиста Христо Янев издаде криминален роман. Ваня Щерева можеше да научи посетилите лекцията на къде повече неща, ако не друго тя поне е готвила и в Черешката на тортата и знае няколко рецепти от Катето Евро. А за толкова пари и една песен щеше да изпее.

Журналистиката също не е лесна работа, ама как не се сетиха организаторите да го сложат на първия ред да се учи и да му пуснат един след друг Сашо Диков, Люба Кулезич, Антон Хекимян, Петя Дикова, Кристина Патрашкова, Валерия Велева, Соня Колтуклиева… Последната даже е живяла в Лондон, ама той в Петрич не е, кой знае повече за нещата от живота, а? За един сутрешен блок време сме го отказали и от телевизията, и от радиото. Ако все пак оцелее след всичко това, каним Рада Домусчиева да му разкаже за Голямото завръщане на софиянци миналия Великден и гаранция се е качил на първия космически кораб на Virgin с еднопосочен билет.

Ричард Брансън е бизнесмен. Щото ние бизнесмени все едно нямаме. Карамански го гръмнаха, ама семейство Баневи още са живи. Арабаджиеви – също. Брансън може да ви научи как се създава хотел, обаче Ветко и Маринела (или както там им бяха имената) могат да ви кажат как от хотел с репутация и японски вишни се сътворява онова нещо с палмите. Да видим кое е по-трудно, ако ще си мерим успехите.

Брансън бил голям меценат, дарител, еко настроен човек. Алоооо, чуваме ли се? Ние си имаме миска, която си дарява старите силиконови гърди на абитуриентка в нужда. Надцакай я ако можеш. А тези еко глупости не на нас. Нашият министър на екологията каза, че глобално затопляне няма. Точка.

Това за авиокомпаниите, които е създал, даже не виждам какво да го коментираме. Возил ли се е на един полет с Волен Сидеров? Не се е. Ако се беше возил, щеше да си ги закрие всичките девици* (от Virgin, името на авиокомпаниите) и да се извини едновременно по СКАТ, Алфа и Канал 3. По два пъти.

Музикалният бизнес на господина от Великобритания е едно нищо в сравнение с българските поп, рок, рап, естрада и поп-фолк. Един бърз кастинг с Гери Никол, Веселин Маринов, Фики и Криско и даже няма нужда да му демонстрираме невероятния талант скрит в изпълнението на „Бяла роза“. Толкова скрит, че още никой не го е намерил.

Къде е тръгнал той лекции да прави. О, май диър, седни да ти пуснем един уебинар на Кобилкина и тогава да те видим накъде си се запътил и откъде ние се връщаме. За успех ще говориш, когато участваш поне два пъти във VIP Brother, победиш Камелия Воче в Черешката на тортата и реализираш успешна имитация на Роси Кирилова в Като две капки вода. След това преминаваш изпит по коментиране на стотина теми в сутрешен блок заедно с поне по три контра гледни точки за 7 минути общо време и две развълнувани жени за надвикване. Тогава ела пак да учиш хората как се постигат успехи в бизнеса.

А ние така и не разбрахме КОЙ и най-вече ЗАЩО покани Ричард Брансън. Добре, че не му е хрумнало Марк Зукърбърг да ни гостува, че такъв конфликт на интереси щеше да се създаде…

 
 

68 на 100 от българите не са си купували книги през последната година

| от chronicle.bg |

Най-малко 68% от българите и техните семейства не са си купували книга през последната година. Това сочат данни на „Галъп интернешънъл“, публикувани по повод 24 май.

32% от анкетираните твърдят, че те или семействата им са купили поне една книга в последните 12 месеца.  13% заявяват, че са вземали книги от библиотека в последната една година. Останалите 87% казват, че не са.

Проучването е проведено сред 819 пълнолетни българи между 4 и 11 май.

Данните показват, че в сравнение с 2010 година процентът на хората, които не са закупили нито една книга през последната една година, се увеличава.

 

Засилващата се тенденция към ползване на онлайн литература вероятно също допринася за това увеличение.

Затрудненият достъп до книги е другата ключова причина за отчетените резултати. Според данните, делът на четящите закономерно е съставен предимно от млади хора с висше образование, населяващи по-големите градове. Жените, които са закупували книги или са вземали от библиотека, са два пъти повече от мъжете.

Проучването обаче показва позитивна тенденция сред младите – повече от половината на възраст между 18 – 35 г. са си купували книги през последната година, а една четвърт от най-младите са взимали книга от библиотека.

 
 

Най-тъпите български рекламни кампании в историята на вселената

| от |

Едно от най-гадните неща на света е да имаш рехава брада. Хем на практика нямаш брада, хем трябва да я бръснеш. Горе-долу същото е и с рекламата – хем не е наука, хем е сложна. Това, разбира се, не е оправдание, поне не уважително, за някои неадекватно скъпи, но за сметка на това нелепи интелектуални бисери от бранша. Ако грешките, така изказани по-долу, ви се струват нормални или стандартни – искам да ви напомня, че са направени от група възрастни хора, начело на големи дългогодишни бизнеси – клиентите, както и от други хора специалисти в рекламата, отново – от дълги години. Те са обсъдили всеки елемент от кампанията и в крайна сметка са казали окей на всичко. За тях тези неща изглеждат окей. Тези неща:

 

„Pod igoto“ на шльокавица. Тази „скандална“ книга е набиване на ресурси, за да се изкаже нещо, което всички вече знаят и няма да постигне нищо освен PR за издателството. Проблемът е подходът, видите ли: ако въпросното издателство трябваше да направи кампания за безопасен секс, решението им щеше да е да хванат сифилис и да кажат „Ето. Не правете така“.

 

Песента на Фантастико. Знам, че вадя някакви неща от нафталина, но песента на Фантастико е иконична за авторските песни в рекламите. Текстописците традиционно са недооценени, така че спокойно можете да дадете 50 лева на някой, който няма да римува „пет“ с „двайсет и пет“ и знае какво е прозодия. Например, на човека измислил стихчето:

Аз такива бабо-сандвичи не ям,

между две филии – резенче салам.

Аз обичам сандвичи от тия,

между два салама – тъъъъъничка филия.

 

Еми, хубаво е! Ритъм, рима, идея – всичко. Браво!

 

Борола и Арт-93. Борола правят Имунобор, а Арт-93 – колани и портмонета. Двете фирми нямат нищо общо помежду си освен инфантилните реклами, които правят. Видеата на Борила са посмешище, съжалямвам. „Ама, Мартине, във всяка класация, където мрънкаш по реклами, ли ще се споменава тоя Имунобор“. Да, не ме интересува, дори Имунобор да е панацея и да те кара да живееш до 200 години.

Билбордовете на Арт-93 са мацка, колан и логото „Арт“. Прилича на прощъпулник на абитуриент. Не знам колко им върши работа, съмнявам се да им върши работа, но ако им върши работа – окей. Въпросът е, че може да стане пъти по-добра с нищожно малко усилия и неполагането на тези усилия е вулгарността, срещу която така страстно се газирам.

 

Бързи кредити. Ама от ония, които на бял лист пише „Бързи кредити“ и телефон. Не ме разбирайте погрешно – като реклама е окей. Предава посланието правилно и недвусмислено, информацията стига до хората, нищо не разсейва вниманието им – за кампания е добра кампания. Но… изглежда зле, цялото нещо просто изглежда сенчесто и незаконно. Скъпи родители, не плашете децата с това, че някой батко ще дойде и ще им даде наркотици безплатно. Никой не раздава наркотици безплатно! Плашете децата си, че някоя батка ще дойде и ще им даде „бърз кредит“, от който никога няма да се измъкнат със здрави колене.

 

Всички онези реклами, в които се случва нещо яко, но никой не помни бранда.

Това е тоооолкова типична грешка на рекламистите. Фирмата налива 100 000+ пари за спотове и там други неща, за да не знае никой накрая марката, но всички да повтарят „Ооо, Пепи…“. На какво е реклама „Ооо, Пепи“? На салами, да, ама на кои салами? Има 100 салама, на кои? „Човек 1: Аз го открих. Човек 2: Ама аз го купих.“ на кредитите на коя банка е реклама? „Какво му трябва на един мъж?“. Същото – на коя бира? Знаете ли какво му трябва на един мъж – трябва му рекламист, който ще напише в сценария за спота името на бранда преди слогана, за да знаем после всички години наред, че именно Ариана е „На една ръка разстояние“.

P.S. Всъщност след известно обсъждане в редакцията стигнахме до извода, че „На една ръка разстояние“ май беше слоган на Астика. Още едно доказателство в подкрепа на казаното по-горе.