Кръв (по българската здравна система)

| от Адриан Владимиров |

Ще ви разкажа с какво се сблъсках наскоро и бях доста, доста учуден. Преди няколко седмици с мен се свърза мой колега от университета и каза, че на друго момче от групата ни са му нужни няколко банки кръв B-. Свързах се с въпросното момче и той ми сподели, че за операция на следващия ден на негова роднина са нужни поне 2 банки кръв B-. „Кръв се намира“, мисля си аз. Пуснах съобщение в Twitter и Facebook, че се търсят банки от тази кръвна група. Естествено имах в предвид и себе си, но моят случай е малко по-различен.

Преди няколко месеца дарявах кръв. На всеки 6 месеца в университета има кампания от БЧК за кръводаряване. Когато мога – дарявам. Дарих и този път, беше октомври може би. При самото даряване ми казаха, че кръвната ми група е B-. Този път реших да се поинтересувам какво аджеба значи тази кръвна група – рядка ли е, често срещана ли е ? Кратка справка в Google ми извади резултат от Wikipedia.org, според които едва 2% от населението на планетата е с тази кръвна група. И тук идва недоумението ми – при даряването ми дадоха картонче, с което след седмица мога да си проверя резултатите от кръвните тестове, които правят. Влязох след седмица в сайта и проверих – пише кръвна група B+. Започнах да си мисля кой ли по веригата е сбъркал. Понеже не знам дали тези в кабинета в университета са объркали нещо или е станала грешка в лабораторията. От опит знам, че и двете неща са еднакво възможни, грешка е допустима навсякъде. Въпросът обаче е дали мога да помогна на моя приятел с моята кръв? Тези мисли и разговори с него протекоха след обяд. Тъй, като беше работен ден и си бях в офиса след края на работния ден щях да ида до поликлиниката до нас да видя дали там могат да ми направят някакъв тест за да ми определят резус фактора с точност. Споделих на колегата, с когото работя, за да чуя и неговото мнение – каза, че по-скоро ще ме закара до ИСУЛ, защото там има…познати на познати, които могат да свършат тази работа за нас по-бързо.

Речено – сторено. Отидохме там, обясних им ситуацията и те стигнаха до извода, че е по-добре да отидем до кръвният център. Отидохме до там – жената, която явно е сестра или и аз не знам не пожела да ни пусне вътре, за да обясним за какво точно идваме, за начало. След 300 уговорки най-после склони да ни отвори. Като попитахме къде е дежурният лекар ни отговори „тук някъде е, ще дойде след малко“. Обяснихме ѝ за какво сме там и попитахме дали имат лаборант, който да ни върши работа – нямали дежурен лаборант. Обясни също така, че в цяла област Плевен (където се намира нуждаещата се жена) няма нито една банка кръв B-. В област София имало пък много малко. Това ме учуди много – предполагах, че като сме голям град трябва да има някакви наличности в случай на нужда, все пак се случва всичко в днешно време. Дежурен лекар не се появи за 10-15 минути чакане, за да си зададем въпроса и на него, понеже женицата беше доста забързана за някъде, сякаш беше уморена и искаше да полегне, да отпусне крачета на фотьойла и постоянно ни обясняваше, че няма какво да направи за нас и да сме си ходели. Изпрати ни обратно в ИСУЛ. Обадихме се там, за да обясним какво се е случило в кръвния център – жената от там възкликна „О-о-о, щом сте за това – заповядайте, ще го направим тук това, аз мога също.“ И ние отидохме обратно там. Вървейки към лабораторията ми каза, че ще може да ми определи кръвната група, да съм спокоен. Обясних ѝ кротко, че явно не ме слуша, защото аз кръвната си група знам, но резус фактора не е ясен – спря се и отсече, че не може да помогне. Можело да дойда сутринта в 8:30ч, да ми направят изследването и след обяд да има готови резултати. Казах, че далеч нямам толкова време, операцията трябва да се състои до обяд най-късно. С това приключихме в 23ч вечерта без да успея да помогна по какъвто и да е начин. Попитах дали няма място в София, на което могат да ми помогнат с това – не знаела, нямала представа. Жената в кръвният център реагира по същия начин – не можела да помогне, нямала представа. Започнах да се питам дали тези хора не си пазят хляба, един вид да дойдем в тяхната болница утре, за да го направя изследването, за да ми вземат те парите, а не на друго място ? Това е абсурдно.

Обадих се на колегата ми отново, за да го попитам дали ако отида до Плевен сега, там няма къде да ми направят това изследване – отговори, че по това време няма кой, можело чак сутринта. Попитах кога да съм там, за да станат навреме резултатите и да се види дали мога да помогна – отговори, че когато и да съм там е без значение, защото отваряли в 9:00ч и преди това нямало кой да ми обърне внимание, а не се знае резултатите от подобно изследване дали ще излязат навреме.

Бях втрещен. Хора си отиват, защото дадено болнично заведение, което е и държавно има работно време. Няколко човека в последствие ми казаха, че имало частни клиники и лаборатории, които можели да ми свършат работа. Е, аз това нямаше как да го знам. Не знам и тези клиники въобще работят ли денонощно или не. Служителите в ИСУЛ и кръвния център бяха така любезни да НЕ ми споделят за този вариант. За мен това е страшно, никога не ми се е налагало да се сблъсквам сериозно със здравната ни система, да ходя по болници и въобще да се занимавам с подобни неща. За щастие. Надявам се и никога да не ми се случи нито на мен, нито на никого. Защото ако системата ни работи по този начин…положението е плачевно. Не знам от кого зависи тези неща да се променят, но имам чувството, че който и да е, то на него хич не му пука. Тук говорим за нашето здраве, за здравето на децата ни, за здравето на роднините, приятелите ни. За здравето на всички.

Нали за това всеки от нас плаща данъци ? За какво ги плащаме – закъсняват линейките, понеже не са достатъчно, а не са достатъчно, понеже не им се плаща добре? Почти нямаме квалифицирани медицински лица, защото не им се плаща достатъчно и те просто отиват да работят в друга държава, която ще им плаща толкова, колкото са заслужили след като са учили и специализирали … 10 години? И нещата не стоят така само в този сектор. Нещата са такива навсякъде.

До кога така?

 
 

RIP, авторско право

| от |

Днес е Световният ден на авторското право. Ура! По принцип, на световния ден на СПИН раздават презервативи. На Св. Валентин се раздават презервативи. На световния ден на авторското право съответно трябва да се раздават авторски договори. Искаме авторски договори. Презервативите не са като бананите по комунизма – има ги целогодишно. Тоест са като бананите по демокрацията. Авторското право обаче не е.

Скоро ми подариха грамофон. Лошото на грамофона е, че не можеш да дърпаш нелегално плочи. Можеш да дърпаш нелегално чанти и да си купуваш плочи, но това не е елегантно. Тоест, в последно време плащам за музика. Хубаво ли ми е? Не. Ще отида ли тази събота на битака на лов за грамофонни плочи? Да. Хайде, съдете ме!

Чувството отново да се допреш до този най-екзотичен елемент в света на музиката – авторското право, е приятно. Дали заради ретро тръпката, която някои хора, най-често млади, наивни момичета, изпитват, когато вдишат завладяващия аромат на плесента в старите книги. Или заради латентна хипстърия. Няма значение – кеф цена няма, нали? Затова ставаме рано-рано сутрин за работа. Със сигурност не се чувствам по-добре, когато плащам за музика, все едно съм спасил дърво или съм бил веган 10 минути, пощадявайки половин кокошка, или съм изключил водата, докато си мия зъбите, за да не вземе да остане планетата без вода, не. Просто има нещо приключенско в самия процес на търсене, а и звукът е готин. Нали знаете приказката „Ако отидете в дома на някого и там няма книги, не правете секс с него“. Позволете да парафразирам: „Ако отидете в дома на някого и там има грамофон, вижте за книги и ако няма книги, подхвърлете му няколко и след това правете секс“. Разбира се, това не означава, че всичко, което слушам, е от грамофон. Къде ще намеря плоча на Ку-ку бенд и Слави Трифонов?

Което ни довежда до: Денят на влюбените си има Св. Валентин, а денят на авторското право си има Св. Сиромахов. Да, ще засегнем и това, няма как. Нека разясним с две думи казуса „Народа срещу Иво Сиромахов“ – нашата теза е, че той ни краде статусите, неговата теза е, че веднъж щом си изложил нещо в социалната мрежа, то става народно творчество и е свободно от права.

И все пак… Когато някой напише например шега във фейсбук, отгоре седи името му, отдолу шегата му. Когато Иво вземе тази шега – отгоре седи името, отдолу шегата на човека. Едно е да препечаташ „Дракула“ от Брам Стокър, която няма авторски, и да я продаваш в книжарниците си. Съвсем друго е да я препечаташ и вместо Брам Стокър да пише „Автор: Сиромаха“. Иначе всички мебели, които имам от Икеа, ще са марка „Мартин“.

Не ви карам, очевидно, да спазвате на хората авторското право. Ако бях взел някакви пари по някаква програма – да, но иначе би било глупаво и наивно. Но това, което бих поискал от вас е: идете днес след работа в някой бар, поръчайте си едно уиски и го ударете на екс за правото хората да защитават интелектуалния си труд. После идете в друг бар, където уискито е менте, ударете отново едно на екс и избягайте. Така пазите алкохола оригинален и подпомагате творците по най-добрия начин.

 
 

Филмите, селектирани в „Петнайсетдневката на режисьорите“ в Кан

| от chronicle.bg, по БТА |

В паралелната секция „Петнайсетдневката на режисьорите“ на кинофестивала в Кан бяха селектирани 19 филма от 1649 предложени пълнометражни ленти.

Сред финалистите фигурират „Un beau soleil interieur“ на френската режисьорка Клер Дени с участието на Жерар Депардийо и Жулиет Бинош, музикалната комедия на Брюно Дюмон „Jeannette, l’enfance de Jeanne d’Arc“ и „Alive in Paris“ на Абел Ферара.

„Тази година постъпиха с 67 кинотворби повече от миналата 2016-а в паралелната секция „Петнайсетдневка на режисьорите“. Сред тях фигурират пет филмови дебюта и пет френски, пет американски, три италиански и седем ленти на жени-режисьорки“, заяви директорът на програмата Едуард Уайнтроп.

„Петнайсетдневката“ ще бъде открита с прожекцията на комедията „Un beau soleil interieur“. „Харесваме кинотворците, които изпробват нови неща, така че и ние се опитваме да дадем своя принос, като ще стартираме паралелната секция с комедия“, коментира Уайнтроп.

Сред другите включени заглавия фигурират лентите на Шон Бейкър „The Florida Project“, „The Rider“ на Клои Жао, „Patty Cakes“ на Кери Мърниън, „West of the Jordan River“ на Амос Гитай и др.

 
 

Дъщерята на Еминем порасна

| от chronicle.bg |

За първи път чухме за Хейли Скот през 2002 година, когато татко й пусна „Hailie’s Song“. В нея Еминем обяснява как тя е дала смисъл и стойност на живота му и колко се гордее, че е неин баща. Тогава тя беше едва на 7.

В песента осен любовта към дъщеря си, Еминем изразява и омразата към майка й – Кимбърли Ан Скот или накратко Ким.

Въпреки, че знаем за Хейли още от началото на рап кариерата на баща й, тя води изключително личен живот. До скоро – когато реши да се появи в социалните мрежи.

Еминем и майката на Хейли – Ким, се запознават в гимназията. През 1999 година се женят, 4 години след като се ражда дъщеричката им. През 2001 обаче семейството се развежда. Горе-долу по това време Маршал получава обвинения, че текстовете на песните му са агресивни към жените, и в частност към Ким, която той твърди, че ще убие. Да не говорим, че по същото време рапърът трябва да се справя и със зависимостта си.

През 2006 година Еминем и Ким се женят отново, но и се развеждат отново само след няколко месеца. До 2010 година успяват да се помирят, а 4 години по-късно в песента си „Headlights“ той й се извинява публично и казва, че я обича. В момента двамата продължават да са разделени.

Това идва да ни покаже колко трудно детство е имала Хейли. Днес тя е на 21 години и най-накрая е смятана за възрастен от законите на САЩ. Акаунтът й в Instagram е на около 6 месеца, но напоследък тя започна да поства в него все повече и повече снимки.

Какво знаем за нея можете да видите в галерията ни.

 
 

23 филма, обвинени в расизъм заради кастинга

| от |

Холивуд се побърква по какво ли не. Но един от най-големите проблеми е предимството на белите актьори пред останалите – дори когато ролята не е на бял човек.

През 1965 година легендата Лорънс Оливие се боядисва в черно, за да играе в „Отело“. Джон Уейн пък, който е по-американец от Белия дом, играе монголеца Чингис Хан. Днес имаме Скарлет Йохансон в „Дух в броня“, както и доста други – Мат Деймън и целия каст на „Изход: Богове и Царе“.Официалният термин е „whitewashing“ и буквално се превежда като „промиване“.

Режисьорите твърдят, че не могат да намерят актьори със съответния произход и цвят на кожата, които да успеят да изнесат целия филм. Казват, че всичко е измислица и затова няма значение кой какъв човек играе или пък просто се примиряват с това, че имат някой да играе ролята там.

В зенита на политическата коректнос, ще ви покажем 23 филма, в които актьорите играят освен роля, и раса. Прощавайте, но Ема Стоун играе полуазиатка!