Кръв (по българската здравна система)

| от Адриан Владимиров |

Ще ви разкажа с какво се сблъсках наскоро и бях доста, доста учуден. Преди няколко седмици с мен се свърза мой колега от университета и каза, че на друго момче от групата ни са му нужни няколко банки кръв B-. Свързах се с въпросното момче и той ми сподели, че за операция на следващия ден на негова роднина са нужни поне 2 банки кръв B-. „Кръв се намира“, мисля си аз. Пуснах съобщение в Twitter и Facebook, че се търсят банки от тази кръвна група. Естествено имах в предвид и себе си, но моят случай е малко по-различен.

Преди няколко месеца дарявах кръв. На всеки 6 месеца в университета има кампания от БЧК за кръводаряване. Когато мога – дарявам. Дарих и този път, беше октомври може би. При самото даряване ми казаха, че кръвната ми група е B-. Този път реших да се поинтересувам какво аджеба значи тази кръвна група – рядка ли е, често срещана ли е ? Кратка справка в Google ми извади резултат от Wikipedia.org, според които едва 2% от населението на планетата е с тази кръвна група. И тук идва недоумението ми – при даряването ми дадоха картонче, с което след седмица мога да си проверя резултатите от кръвните тестове, които правят. Влязох след седмица в сайта и проверих – пише кръвна група B+. Започнах да си мисля кой ли по веригата е сбъркал. Понеже не знам дали тези в кабинета в университета са объркали нещо или е станала грешка в лабораторията. От опит знам, че и двете неща са еднакво възможни, грешка е допустима навсякъде. Въпросът обаче е дали мога да помогна на моя приятел с моята кръв? Тези мисли и разговори с него протекоха след обяд. Тъй, като беше работен ден и си бях в офиса след края на работния ден щях да ида до поликлиниката до нас да видя дали там могат да ми направят някакъв тест за да ми определят резус фактора с точност. Споделих на колегата, с когото работя, за да чуя и неговото мнение – каза, че по-скоро ще ме закара до ИСУЛ, защото там има…познати на познати, които могат да свършат тази работа за нас по-бързо.

Речено – сторено. Отидохме там, обясних им ситуацията и те стигнаха до извода, че е по-добре да отидем до кръвният център. Отидохме до там – жената, която явно е сестра или и аз не знам не пожела да ни пусне вътре, за да обясним за какво точно идваме, за начало. След 300 уговорки най-после склони да ни отвори. Като попитахме къде е дежурният лекар ни отговори „тук някъде е, ще дойде след малко“. Обяснихме ѝ за какво сме там и попитахме дали имат лаборант, който да ни върши работа – нямали дежурен лаборант. Обясни също така, че в цяла област Плевен (където се намира нуждаещата се жена) няма нито една банка кръв B-. В област София имало пък много малко. Това ме учуди много – предполагах, че като сме голям град трябва да има някакви наличности в случай на нужда, все пак се случва всичко в днешно време. Дежурен лекар не се появи за 10-15 минути чакане, за да си зададем въпроса и на него, понеже женицата беше доста забързана за някъде, сякаш беше уморена и искаше да полегне, да отпусне крачета на фотьойла и постоянно ни обясняваше, че няма какво да направи за нас и да сме си ходели. Изпрати ни обратно в ИСУЛ. Обадихме се там, за да обясним какво се е случило в кръвния център – жената от там възкликна „О-о-о, щом сте за това – заповядайте, ще го направим тук това, аз мога също.“ И ние отидохме обратно там. Вървейки към лабораторията ми каза, че ще може да ми определи кръвната група, да съм спокоен. Обясних ѝ кротко, че явно не ме слуша, защото аз кръвната си група знам, но резус фактора не е ясен – спря се и отсече, че не може да помогне. Можело да дойда сутринта в 8:30ч, да ми направят изследването и след обяд да има готови резултати. Казах, че далеч нямам толкова време, операцията трябва да се състои до обяд най-късно. С това приключихме в 23ч вечерта без да успея да помогна по какъвто и да е начин. Попитах дали няма място в София, на което могат да ми помогнат с това – не знаела, нямала представа. Жената в кръвният център реагира по същия начин – не можела да помогне, нямала представа. Започнах да се питам дали тези хора не си пазят хляба, един вид да дойдем в тяхната болница утре, за да го направя изследването, за да ми вземат те парите, а не на друго място ? Това е абсурдно.

Обадих се на колегата ми отново, за да го попитам дали ако отида до Плевен сега, там няма къде да ми направят това изследване – отговори, че по това време няма кой, можело чак сутринта. Попитах кога да съм там, за да станат навреме резултатите и да се види дали мога да помогна – отговори, че когато и да съм там е без значение, защото отваряли в 9:00ч и преди това нямало кой да ми обърне внимание, а не се знае резултатите от подобно изследване дали ще излязат навреме.

Бях втрещен. Хора си отиват, защото дадено болнично заведение, което е и държавно има работно време. Няколко човека в последствие ми казаха, че имало частни клиники и лаборатории, които можели да ми свършат работа. Е, аз това нямаше как да го знам. Не знам и тези клиники въобще работят ли денонощно или не. Служителите в ИСУЛ и кръвния център бяха така любезни да НЕ ми споделят за този вариант. За мен това е страшно, никога не ми се е налагало да се сблъсквам сериозно със здравната ни система, да ходя по болници и въобще да се занимавам с подобни неща. За щастие. Надявам се и никога да не ми се случи нито на мен, нито на никого. Защото ако системата ни работи по този начин…положението е плачевно. Не знам от кого зависи тези неща да се променят, но имам чувството, че който и да е, то на него хич не му пука. Тук говорим за нашето здраве, за здравето на децата ни, за здравето на роднините, приятелите ни. За здравето на всички.

Нали за това всеки от нас плаща данъци ? За какво ги плащаме – закъсняват линейките, понеже не са достатъчно, а не са достатъчно, понеже не им се плаща добре? Почти нямаме квалифицирани медицински лица, защото не им се плаща достатъчно и те просто отиват да работят в друга държава, която ще им плаща толкова, колкото са заслужили след като са учили и специализирали … 10 години? И нещата не стоят така само в този сектор. Нещата са такива навсякъде.

До кога така?

 
 

Няколко неща, по които звездите се отличават от нас

| от chronicle.bg |

Да, и звездите са хора… но понякога правят нечовешки неща. За някои от тях ние можем само да си мечтаем.

От това да харчат невероятни суми за привидно дребни предмети до какви ли не други екстравагантности – звездите никак не са като нас. В галерията ни днес сме събрали няколко момента, в които най-малко можем да се идентифицираме с познатите ни до такава сладка болка лица.

Моменти като този, в който Дуейн Джонсън Скалата подари на човек чисто нова кола. Човекът е негова фенка, а колата е Форд Мустанг! Той също така я покани на премиерата на последния му филм „Baywatch“.

 
 

Когато баба откри смартфона

| от Дилян Ценов |

Изненадващо очарователно е, когато видиш баба си, която вчера си е направила фейсбук профил, да членува в няколко групи за плетива, градинарство и готварство. Някак приятно е да видиш как тя използва фейсбук, особено когато се сетиш какво приложение намираш ти на социалните мрежи в живота си. (Бабо, стой далеч от Tinder!)

Някои баби напредват с особена скорост в света на новите технологии. И ако си мислиш, че твоята няма нужда от смартфон и не би го използвала за нищо повече от разговори, лъжеш се. Тя ще му намери му намери редица необичайни приложения.

И накрая всичко започва да изглежда като плетена на една кука покривка върху стъклена холна масичка. Ето част от нещата, които по-модерните ни баби правят на/със своите смартфони.

„Виж вчера какъв голям домат набрах.“
Може би най-използваната функция на смартфона от бабите – снимките. Всякакви, навсякъде, по всяко време. Обикновено разфокусирани, побиращи няколко обекта (без никой да се вижда изцяло, така че се чудиш какво точно да гледаш). Това може да е зеленчука, който вчера е извадила от градината, цъфналата вишна в двора, някоя билка от похода в планината, или пък снимка на черни точки в небето (това са птици). По някаква очарователна причина, откакто баба ви има телефон с (някаква) камера, тя се превръща във фоторепортер и заснема всичко около себе си. И няма как да не ти стане мило, когато видиш поредната фотосесия на манджата й. Ако можеше да ползва и Instagram, щеше да е звезда. Ако пък имате нов член в семейството… мобилният оператор да ви е на помощ!

Градският транспорт
Баба ви може да не знае как да рестартира устройство си или да си въведе нов номер в телефонния указател, но със сигурност може да провери в колко часа на коя спирка кой автобус ще спре. Едно от първите приложения, които ще ви помоли да инсталирате, е от онези, които показват разписанията на градския транспорт. И ще се учудите колко бързо ще му хване цаката. Преди да се усетите, вече ще я питате за разписанието, защото тя вече е по-добра от вас.

„В новия каталог е.“
Това че баба ви се реди на опашка пред пощата на всяко седмо число от месеца не бива в никакъв случай да ви заблуждава. Защото докато прави това, е напълно възможно да разглежда новия каталог на някой хипермаркет през телефона си. Бабите и промоциите вървят ръка за ръка и тя вече лесно разбира къде да отиде, когато й мине редът на опашката. Благословени да са хипермаркетите, че имат онлайн приложения! Е, за да стигне до конкретния магазин, от който да си вземе пакет захар за 1,20 лв., ти ще трябва да я закараш дотам и върнеш обратно, за да пренесеш не един, а десет пакета захар, които е взела.

„Търсих те по Вайбър“

Някой ти пише и докато вадиш телефона от джоба, се надяваш довечера да ти се отвори парашута. Не позна. „Бабе, направила съм ти баница, ела да си я вземеш след работа.“ Да, съобщението сигурно има поне 5 печатни грешки и е писано в продължение на 5 минути, но… „не се гаси туй що не гасне“. Баба ви няма да се спре пред нищо, за да ви нахрани. За целта тя ще успее да справи дори с Вайбър и Месинджър, но ще се свърже с вас. Естествено, това я прави още по-сладка… първо, защото всички обичаме неща приготвени от баба, и второ, защото е неописуемо приятно в средата на напрегнат работен ден да получиш съобщение: „Обичам те, + умалитено име“.

Bon Apetit
Рецепти! За всичко! За ястия, консерви, компоти, туршии, сладка и разбира се – за народни лекове. Баба ще ви пита как да намери намери сайта на кулинарното предаване, което е гледала сутринта и ще изрови рецептата. Може да не я сготви, но пък ще прегледа още дузина сайтове с рецепти. Накрая всичко ще приключи така: „Е, какво, моята рецепта е същата, даже не добавям еди-какво-си.“ Или така: „Ааа, какво ми се правят сега с тоя шафран?! И с куркума става.“ Никой не знае повече за готвенето от баба, затова тя ще оспори почти всяка рецепта от интернет… но ще знае къде да я търси.

Внуците в чужбина
„Пенке, ела да ти покажа какви снимки ми прати внукът от Италия“. О, да! Благодарение на новия си смартфон на баба ви й е много по-лесно да натрие носа на съседката и да покаже, колко добър внук/внучка има. Внимавайте какво й пращате обаче, освен ако не искате след известно време кварталната магазинерка да ви попита как е новото гадже.

„Ооо, ми аз съм го забравила в градината.“
Трябва ли да обясняваме? Поне веднъж се е случвало на всеки. И това тя го разбира от теб, след като стигнеш за отрицателно време у тях с няколко нови бели косъма и плувнал в пот…

 
 

Съдят Disney заради „Inside out“

| от chronicle.bg |

„Inside out“, история за петте основни чувства в главата на едно младо момиче, е един от най-големите успехи на Pixar. Филмът е спечелил над 857 милиона долара и любовта на критиците.

В момента обаче срещу Disney, който притежава Pixar, е заведено съдебно дело.

Денис Даниелс е експерт по детско развитие, съосновател на National Grief Institue. Тя твърди, че от Disney са базирали „Inside out“ на детската му телевизионна програма „The Moodsters“. Част от концепцията за нея била книга, където емоциите били закодирани със символи в определен цвят – червено за гняв, синьо за тъга и жълто за щастие. По-късно по тази концепция бил направен пилотен епизод, който Даниелс предложила на Дисни няколко пъти между 2005 и 2009 година, но от студиото й отказали.

Това не е единствения случай, в който Didney са обвинявани в крадене на идея за някой от големите си филми… в последните 6 месеца. През март Гари Голдман, създателят на „Total Recall“, съди студиото за това, че базират „Zootopia“ на негови идеи без да го компенсират за това. Отговорът беше, че „в обвинението е пълно с неверни твърдения“, но към момента няма отговор по делото-тема на този текст.

Интересно е защо Денис съди чак 2 години след пускането на филма.

 

 
 

Днес е най-дългият ден в годината

| от chronicle.bg |

Точно в 07:24 часа тази сутрин настъпи астрономическото лято. Лятното слънцестоене бележи началото на лятото в Северното полукълбо, около 21 юни и около 22 декември, за Южното полукълбо.

То завършва с есенното равноденствие, около 23 септември в Северното полукълбо и около 22 март, в Южното полукълбо. Днес е и най-дългия ден – 15 часа и 19 минути.

Според повечето метеорологични прогнози това е и денят, в който дъждовете започват да спират. Лятото в България започва с нормални за сезона температури – около и над 26 градуса. През целия ден ще бъде предимно слънчево и топло. До края на седмицата се очаква температурите още да се повишат и да бъдат около и над 30 градуса.