Кръв (по българската здравна система)

| от Адриан Владимиров |

Ще ви разкажа с какво се сблъсках наскоро и бях доста, доста учуден. Преди няколко седмици с мен се свърза мой колега от университета и каза, че на друго момче от групата ни са му нужни няколко банки кръв B-. Свързах се с въпросното момче и той ми сподели, че за операция на следващия ден на негова роднина са нужни поне 2 банки кръв B-. „Кръв се намира“, мисля си аз. Пуснах съобщение в Twitter и Facebook, че се търсят банки от тази кръвна група. Естествено имах в предвид и себе си, но моят случай е малко по-различен.

Преди няколко месеца дарявах кръв. На всеки 6 месеца в университета има кампания от БЧК за кръводаряване. Когато мога – дарявам. Дарих и този път, беше октомври може би. При самото даряване ми казаха, че кръвната ми група е B-. Този път реших да се поинтересувам какво аджеба значи тази кръвна група – рядка ли е, често срещана ли е ? Кратка справка в Google ми извади резултат от Wikipedia.org, според които едва 2% от населението на планетата е с тази кръвна група. И тук идва недоумението ми – при даряването ми дадоха картонче, с което след седмица мога да си проверя резултатите от кръвните тестове, които правят. Влязох след седмица в сайта и проверих – пише кръвна група B+. Започнах да си мисля кой ли по веригата е сбъркал. Понеже не знам дали тези в кабинета в университета са объркали нещо или е станала грешка в лабораторията. От опит знам, че и двете неща са еднакво възможни, грешка е допустима навсякъде. Въпросът обаче е дали мога да помогна на моя приятел с моята кръв? Тези мисли и разговори с него протекоха след обяд. Тъй, като беше работен ден и си бях в офиса след края на работния ден щях да ида до поликлиниката до нас да видя дали там могат да ми направят някакъв тест за да ми определят резус фактора с точност. Споделих на колегата, с когото работя, за да чуя и неговото мнение – каза, че по-скоро ще ме закара до ИСУЛ, защото там има…познати на познати, които могат да свършат тази работа за нас по-бързо.

Речено – сторено. Отидохме там, обясних им ситуацията и те стигнаха до извода, че е по-добре да отидем до кръвният център. Отидохме до там – жената, която явно е сестра или и аз не знам не пожела да ни пусне вътре, за да обясним за какво точно идваме, за начало. След 300 уговорки най-после склони да ни отвори. Като попитахме къде е дежурният лекар ни отговори „тук някъде е, ще дойде след малко“. Обяснихме ѝ за какво сме там и попитахме дали имат лаборант, който да ни върши работа – нямали дежурен лаборант. Обясни също така, че в цяла област Плевен (където се намира нуждаещата се жена) няма нито една банка кръв B-. В област София имало пък много малко. Това ме учуди много – предполагах, че като сме голям град трябва да има някакви наличности в случай на нужда, все пак се случва всичко в днешно време. Дежурен лекар не се появи за 10-15 минути чакане, за да си зададем въпроса и на него, понеже женицата беше доста забързана за някъде, сякаш беше уморена и искаше да полегне, да отпусне крачета на фотьойла и постоянно ни обясняваше, че няма какво да направи за нас и да сме си ходели. Изпрати ни обратно в ИСУЛ. Обадихме се там, за да обясним какво се е случило в кръвния център – жената от там възкликна „О-о-о, щом сте за това – заповядайте, ще го направим тук това, аз мога също.“ И ние отидохме обратно там. Вървейки към лабораторията ми каза, че ще може да ми определи кръвната група, да съм спокоен. Обясних ѝ кротко, че явно не ме слуша, защото аз кръвната си група знам, но резус фактора не е ясен – спря се и отсече, че не може да помогне. Можело да дойда сутринта в 8:30ч, да ми направят изследването и след обяд да има готови резултати. Казах, че далеч нямам толкова време, операцията трябва да се състои до обяд най-късно. С това приключихме в 23ч вечерта без да успея да помогна по какъвто и да е начин. Попитах дали няма място в София, на което могат да ми помогнат с това – не знаела, нямала представа. Жената в кръвният център реагира по същия начин – не можела да помогне, нямала представа. Започнах да се питам дали тези хора не си пазят хляба, един вид да дойдем в тяхната болница утре, за да го направя изследването, за да ми вземат те парите, а не на друго място ? Това е абсурдно.

Обадих се на колегата ми отново, за да го попитам дали ако отида до Плевен сега, там няма къде да ми направят това изследване – отговори, че по това време няма кой, можело чак сутринта. Попитах кога да съм там, за да станат навреме резултатите и да се види дали мога да помогна – отговори, че когато и да съм там е без значение, защото отваряли в 9:00ч и преди това нямало кой да ми обърне внимание, а не се знае резултатите от подобно изследване дали ще излязат навреме.

Бях втрещен. Хора си отиват, защото дадено болнично заведение, което е и държавно има работно време. Няколко човека в последствие ми казаха, че имало частни клиники и лаборатории, които можели да ми свършат работа. Е, аз това нямаше как да го знам. Не знам и тези клиники въобще работят ли денонощно или не. Служителите в ИСУЛ и кръвния център бяха така любезни да НЕ ми споделят за този вариант. За мен това е страшно, никога не ми се е налагало да се сблъсквам сериозно със здравната ни система, да ходя по болници и въобще да се занимавам с подобни неща. За щастие. Надявам се и никога да не ми се случи нито на мен, нито на никого. Защото ако системата ни работи по този начин…положението е плачевно. Не знам от кого зависи тези неща да се променят, но имам чувството, че който и да е, то на него хич не му пука. Тук говорим за нашето здраве, за здравето на децата ни, за здравето на роднините, приятелите ни. За здравето на всички.

Нали за това всеки от нас плаща данъци ? За какво ги плащаме – закъсняват линейките, понеже не са достатъчно, а не са достатъчно, понеже не им се плаща добре? Почти нямаме квалифицирани медицински лица, защото не им се плаща достатъчно и те просто отиват да работят в друга държава, която ще им плаща толкова, колкото са заслужили след като са учили и специализирали … 10 години? И нещата не стоят така само в този сектор. Нещата са такива навсякъде.

До кога така?

 
 

Най-доброто от Мартин Скорсезе

| от |

Мартин Скорсезе е един от най-великите живи режисьори на нашето време. За своите 74 години този дребен американец от италиански произход е променил основните правила на седмото изкуство повече пъти, отколкото всеки друг режисьор.

С над 50 заглавия във филмовата си кариера, един спечелен „Оскар“ и близо 60 продуцентски проекта Мартин Скорсезе прави от киното онова, заради което хората го наричат „изкуство“. Остри кадри, близки планове, тишината в сцените, динамичният разказ, неконвенционалните персонажи са онези неща, които правят Скорсезе отличителен, запомнящ се, забележителен. Гледате ли негов филм, дори само един, няма връщане назад и така трябва да бъде.

Скорсезе прави кино в чист вид. Епични шедьоври, удоволствие за сетивата за всеки киноман, които ще останат в историята на седмото изкуство, много след като нас и него няма да ни има. И отново – така трябва да бъде.

Мартин Скорсезе е един от най-великите режисьори покорили Холивуд и всеки, който мисли различно е или голям глупак или не разбира от кино. Толкова е просто.

След две години тишина Скорсезе се завръща на голям екран с „Мълчание“ – един проект, който иска да направи от много години. История за безпрецедентната, безкористна вяра и религията, както той я разбира. Защото религията и вярата имат много малко общо. И „Мълчание“ е тук, за да разкаже това.

Адаптация по романа на японеца Шюсако Ендо „Мълчание“ е трудна, бавна, тъжна и мълчалива история. Тя подлага на съмнение и дълги и мъчителни изпитания най-фундаменталните въпроси и чувства заложени в човека.

Тишина ли е Бог? Ако Него изобщо го има. Защо остава мълчалив, дори когато ти говориш с него? Трябва ли да продължиш да го търсиш и да вярваш, дори когато той не ти отговаря със същото? „Am I just praying to silence?“ е основният мотив загнезден в тази тъжна приказка за божественото и отвъд него. И отговорът на всички тези въпроси е „да“.

Религията, вярата и изпитанията, които идват след като се отдадеш на тях, са теми, които вълнуват Скорсезе и той често ги прокарва по един или друг начин във филмите си. Понякога го прави директно, взима религията, чопли я, унищожава я, показва най-лошото й, най-хубавото й и накрая оставя зрителят да реши сам за себе си. Като в „Последното изкушение на Христос“.

Религията според Скорсезе е много по-многопластова и интересна, отколкото според църквата, която винаги се опитва да ни я пробуда с една по-ведра, но някак назидателна страна. Вярата от друга страна е нещо, което всички ние носим в себе си. Тя е заложена в ДНК-то ни и само ние можем да изберем как и накъде да я насочим. Да вярваме или не изобщо не е въпросът! Въпросът е „в какво“?

В този ред на мисли „Мълчание“ е някак задължителен за гледане, защото е кино в чист вид, защото е по една от любимите теми на своя режисьор и защото ще подложи на изпитание и вас, като зрители.

По повод премиерата на „Мълчание“, която е на 14.01. в зала 1 на НДК, като част от програмата на „Киномания“, ние се обръщаме към Мартин Скорсезе и аплодираме неговото величие на голям екран. Защото този дребен мъж с проблемен, странен и динамичен живот е създал повече кино, отколкото някои хора ще успеят да видят в живота си.

Вие се подгответе за „Мълчание“, а дотогава 10 от най-добрите заглавия на маестро Скорсезе са от нас за вас. В галерията горе. Наздраве!

 
 

Дженифър Лорънс си има ново гадже – интернет не одобрява

| от chronicle.bg |

Дженифър Лорънс си има ново гадже и хората не пропуснаха да го нагрубят за външният му вид и най-вече заради годините му. 26-годишната актриса излиза с режисьора Дарън Аронофски („Реквием за една мечта“, „Черният лебед“, „Пи“). Той е на 47 години.

Носеха се слухове, че двамата са заедно, което накара публиката да се разбунтува, но сега когато връзката им се потвърди, интернет направо полудя.

Съмнения за отношенията им са започнали на сета на „Майка“, където работят заедно. Подозренията се циментират след като били забелязани в Ню Йорк да споделят една и съща близалка.

 

 

 

Хейтът по адрес на двойката е непростим и отвратителен. В Туитър бяха публикувани техни снимки с коментари, които критикуват Дженифър за избора й.

Явно хората често забравят, че не е тяхна работа кой с кого излиза.

 

„Ию! Дженифър Лорънс и Дарън Аронофски. Июююююю, какво по дяволите е това, Джен“    

 

„Знам, че не трябва да съдим за книгата по корицата, но Дженифър Лорънс излизаше с това, а сега излиза с онова.“

 

„Медиите: Дженифър Лорънс и Дарън Ароновски излизат!

Аз: ХАХА, не.

Медиите: Ето снимки в ресторант

Аз: …

Дженифър и Дарън споделят близалка

Аз (Текст от снимката): Майната му. Приключих. Приключих тотално.“

 
 

Поемете дъх! Том Харди е в „Табу“

| от |

Том Харди е един от чудесните британски екземпляри, които Обединеното кралство е внесло в редиците на Холивуд за последните няколко години. До него гордо стоят Том Хидълстън, Бенедикт Къмбърбач, великолепният Хю Лори, Джак О`Конъл и още, и още, и още… Том Харди обаче е единственият сред тях, който може да предизвика у теб възбуда и страх едновременно. Той е като заешката дупка от Алиса – искаш да скочиш, защото знаеш, че ще е вълнуващо и същевременно се притесняваш какво ще намериш на дъното.

След година на мълчание, номинация за „Оскар“ – за „Завръщането“ – и поява само в два епизода на третия сезон на Peaky Blinders Харди прави мрачно завръщане в калния и свръхестествен сериал “Табу“.

Какво е „Табу“? Сериал, продуциран от Ридли Скот, самият Харди и сценаристът на Peaky Blinders Стивън Найт. Той е мрачна и мърлява история за отмъщението, примесена с древни африкански магии, подмолни британски чиновници и Уна Чаплин за разкош. Всички те позиционирани в стар Лондон.

Историята проследява Джеймс Дилейни – буквално завърнал се от мъртвите мъж, където са го пратили злите езици преди 10 години, чийто баща умира внезапно, а Джеймс се оказва единственият наследник на парче каменна земя, което група британски чиновници и политици желаят силно, за да решат набързо лека неуредица с правителството на САЩ и Канада.

Дилейни, изглеждащ точно толкова смахнат за хората, колкото и баща му приживе, не планира нито да дава, нито да продава купчината камъни, които му се падат по право. Към този основен казус и очевидно основен конфликт в сериала, който се точи и разточва във всичките 56 минути в началото, се добавят бързата смърт на бащата, за която синът вярва, че не е случайна и любовта към полу-сестра му, в чиято роля е грациозната Уна Чаплин.

„Табу“ има великолепна атмосфера. Лондон в началото на IXX век е мърляв, кален, пълен с курви, бардаци и отхвърлени деца. Кучетата ядат трупове, а хората се отдават на низки страсти с дебелани. Между всички тях Том Харди крачи класно, потънал в кал до колене, в компанията на хрътка и сложил на главата си голям цилиндър.

Към тази среда се добавят и африкански митове и легенди, тъй като персонажът на Харди е прекарал последните 10 години в Африка под опеката на вуду магьосници и страшни жени с боядисани лица, които го преследват в сънищата му в късните доби на нощта, и неговата химия с останалите персонажи – от Уна Чаплин до Франка Потенте, която е похотлива и долна съдържателка на публичен дом, наместил се удобно в един от имотите му.

Първи епизод на „Табу“ обаче не ти казва нищо повече. Той само те въвежда в мрачната магическа обстановка, която смята да разгърне пред зрителите си впоследствие. Той създава среда, която да те възбуди или поне да ти стане любопитно, поставя възлите на всички връзки, които смята да развърже нататък и ти казва да чакаш. Седмица след седмица той, в компанията на Харди, ще ти разкрива нови и нови тайни от мрачния свят, в който живи и мъртви се срещат, а британецът, като блюстител на правдата, ще раздаде правосъдие накрая.

„Табу“ е един от вълнуващите сериали този януари, спор няма. Той носи големи очаквания и дава големи заявки. Дали без участието на Том Харди – като продуцент, актьор и един от създателите на шоуто – щеше да е толкова любопитен? Едва ли. Но Харди е класната британска чаша чай, която всеки е редно да изпие в един момент. А осем мрачни и възбуждащи епизода, звучат като добра идея да го направите именно сега.   

 
 

Най-известният човек в телефона на…Никола Крумов

| от chronicle.bg |

774

 

 

Ако имате Facebook, значи ви е познато името на Никола Крумов. Това е онзи забавен човек, който е способен да ви разкаже за любимата си по такъв начин, че да не можете да спрете да четете.

Той определя себе си като 30 и няколко годишен мъж от северозападните села, четвъртият най-умен на своята улица. Външно прилича на Джордж Клуни, но без лицето и тялото. Вътрешно прилича на елен. Книгата му „Дневникът на панелните блокове“ през 2015 година и отбеляза рекордни продажби още преди появата си.

Той е вторият участник в технологичния експеримент на Chronicle в партньорство със Samsung България.

Кой е последният набран номер в телефона ти?

Аз се обаждам само майка си, защото нямам ваучер. Последно ме е набирала английската кралица Елизабет II – Нейно Превъзходителство имаше казус с киселото си зеле, но успях да разреша проблема (не го беше пресякла навреме).

Най-известният човек в телефонния ти указател?

Джорж Клуни. С него сме братя близнаци от различни майки и други бащи, като той е по-възрастен от мен, поради простата причина, че моята майка беше бремена с мен 16 години. Всъщност приличам повече на неговата, ако си я представите с брада. С Джо се чуваме често – помагам му за кариерата (брат брата не храни, но тежко му, който го няма).

За какво най-често използваш мобилния си телефон?

За да увъртам пред любимата. Звъни ми през час, защото ме обичала – аз я обичам и без да я слушам. Даже я обичам и без да я виждам, но няма как – налага се.

Как реагираш, когато го забравиш вкъщи?

За цялото си житие, съм забравял телефона си само един път.  Беше ранна пролет, около 3 сутринта, свърши ми бирата. Взех точно пари и тръгнах към денонощния. За нещастие и ключовете ми били забравени, а вратата на входа е автоматична и долните звънци не работят. С две кучета спахме във високите треви до блока.

Приложението, без което не можеш?

Не знам баш за какво ме питате, но вкъщи най-често си прилагаме ракия със салата.

Коя е твоята социална медия?

Във Фейсбук публикувам лични истории. Разказвам битови случки с мен, годеницата ми Нора и котката Ивелина.