Кратък преглед на партиите в България

| от |

Иван Стамболов, Петте кьошета

Един от големите недостатъци на колективното мислене у нас е представата му за политическите партии. Обществото живее с убеждението, че ги познава, а всъщност изобщо не е така. Спрете случаен човек на улицата, накарайте го да ви изреди българските партии и той ще започне: „Ами, БСП, които са социалисти. После ГЕРБ. Те пък са десните. Има и някакви други десни, но не мога да се сетя как се казват към днешна дата. След това имаме ДПС, които са турците, и АТАКА, които са националистите, но в момента са заедно с турците. Имаше и една много весела партия – РЗС, обаче сега май са я прекръстили на ББЦ и са сменили фронтмена.“ Най-вероятно така ще отговори случайно спреният човек и дълбоко ще сгреши. Ще повтори грешката на общественото мнение, което също смята, че партиите са тези плюс още няколко там по терена. Всъщност и случайният човек, и общественото мнение се заблуждават. Партиите в България съвсем не са тези.

ivanstambolov

Какво означава „партия“? Партията е част от цяло, следователно като събереш всички партии, трябва да получиш цялото. Партиите се различават помежду си не по някаква друга причина, а единствено защото и хората са различни. Според своите икономически интереси и културни нагласи едни подкрепят една партия, други – друга. Кои тогава са тези истински български партии, които като ги събереш, ще дадат картината на цялото и всеки ще може да намери себе си в някоя от тях? Ще ви кажа.

Най-напред това е БПВ – Българската партия на властта. В нея членуват всички министри, депутати, президенти, съдии, шефове на агенции и изобщо целокупната национална номенклатура, която с известни приливи и отливи циркулира между важните постове и ключовите позиции. Те свободно се групират помежду си, ловко договарят бъдещите си участия и единственият им дерт е това никога да не свърши. Към тази партия се числят и известен брой търговски дружества, като всяко от тях си има Патрон на определена позиция. Когато този Патрон е управляващ, търговските дружества печелят по-големи обществени поръчки. Когато е в опозиция – печелят по-малки до следващия път.

После идва ППА – Партия на политическите аутсайдери. Членовете на тази партия също са политици и по нищо не се отличават от членовете на БПВ, освен по това, че не са на тяхно място, а страшно много биха искали. Тук ясно се различават две крила: на Субсидираните и на НеСубсидираните. В мъничкия свят на политическите аутсайдери първите са „тарикати“ и обект на завист и подмазване от страна на вторите (които пък можем да разделим на „шматки“ и „мушмуроци“, но това е тема на отделно изследване). Субсидираните са онези, които са успели с Божията помощ или поради Божие недоглеждане да преминат 1% на последните парламентарни избори и държавата по закон им плаща за този героизъм, дълго време след като хората, които са гласували, за да осигурят този 1%, са се отвратили и се срамуват от постъпката си.

Разбира се, между тези две партии непрекъснато се осъществява политическо номадство. Групи членове на Аутсайдерите понякога успяват да се групират така, че чрез сложно коалиране и тежки клетви за вярност успяват да се запишат при Властовиците. И обратно – поради некадърност и безочие членове на Властовиците изпадат и се вливат в гладните редици на политическите аутсайдери. Но тези движения напред-назад не са съществени и не променят картината. Продължаваме.

Не всички български партии са съставени от професионални политици. Например ПДП – Партията на доволните от положението – не е. Нейната членска маса е много разнородна. Там можете да видите както мастити олигарси, така и скромни митничари, катаджии, фолк-певици, телевизионни звезди, коафьори, масажисти, професионални бенефициенти на социални помощи и дребни чиновници в селските общини. Това са консервативни хора, без да го осъзнават, и не възразяват срещу статуквото, макар често да твърдят обратното.

В едно политическо семейство с партията на Доволните попада БПЗСИ – Българската партия на заетите в сивата икономика. Нейните членове също са доволни от статуквото и по-специално от установената практика работодателите им да не плащат данъци, за да им плащат по-големи заплати. Именно по този въпрос членовете на БПЗСИ влизат в противоречие с „Фракцията на професионалните бенефициенти на социални помощи“ в ПДП, които по обясними причини искат да се брулят колкото може повече данъци от бизнеса, наричайки тази своя доктрина „Излизане на бизнеса на светло“. В БПЗСИ има едно много мощно течение, което се казва КНВПОП – Клуб на невъзразяващите против организираната престъпност. Неговите членове се издържат от дейности, свързани с престъпността, дори и когато самите те не са престъпници, а просто заети в този сектор. Гледат с тревога на всеки сериозен опит за борба с организираната престъпност, защото виждат в него посегателство срещу препитанието си. За щастие, такива сериозни опити в България не се правят.

Стигаме до ПП „ДЧТПС“(с) – Политическа партия „Държавни чиновници, тунеядци и приятели на синекурата“ (симпатизанти). Това „симпатизанти“ в скобите е изключително важно, защото изразява отношението на ПП „ДЧТПС“(с) към БПВ – партията на властта. Кадровият състав на ДЧТПС е динамичен, но като цяло крилата са две: ТЕЗИ, които ги уволняват, за да назначат другите, и ОНЕЗИ, които ги назначават, след като са уволнили първите. Разбира се, двете крила непрекъснато преливат едно в друго, като членове на първото стават членове на второто и обратно. Но като цяло ДЧТПС е монолитна организация с изкристализирали ценности. Има политолози и антрополози, според които тази партия съвсем скоро ще престане да бъде партия и ще се превърне в отделен биологичен вид.

Една от най-многочислените партии е ПТОНПБ – Партията на трайно онеправданите, недооценените и прецаканите в България. Нейната членска маса също е пъстра и разнообразна. Тук крилата са три и се дефинират спрямо отношението си към системата: ЖПцС, ЖПмС и ЖПнС – „Желаещи да прецакатсистемата“, „Желаещи да променят системата“ и „Желаещи да пренаредят системата“.

Първите денонощно мърморят, че всичко е отчайващо непоправимо, държавата е отвратителна, а обществото – корумпирано. Вярват, че самите те са носители на редки таланти, но простаците и завистниците ги изолират от злоба. Те обикновено изливат омразата си по кварталните кафенета или из форумите в интернет. Веднъж годишно НЕ гласуват на каквито там избори се случат, за да накажат системата и може би затова системата все изглежда така жестоко наказана.

Желаещите да променят системата вярват, че това е възможно и може би са прави. Те често пренебрегват областите, в които са добри професионалисти, за да участват безкористно в обществения живот. Тях или ги мразят, или им се присмиват според това дали са се захванали с активна политика или са проявили благоразумието да се въздържат.

А пък желаещите да пренаредят системата са особен вид опортюнисти, които като цяло я одобряват, но не одобряват своето място в нея. За тях далаверата е сделка, в която не участват лично. Доблестно критикуват всички, които неправомерно се обогатяват в големи размери, но биха продали и най-скъпото си, за да са на тяхно място.

И накрая трябва да споменем и БПВОКНЖДБЗПНТНПКДБР – Българската партия на всички онези, които не желаят да бъдат занимавани с политика, но това е невъзможно преди Картаген да бъде разрушен. Хубавото на тази партия е, че ако тя е на власт, ако тя състави правителство, което да управлява поне 3-4 мандата, „животът – както е казал поетът – ще дойде по-хубав от песен, по-хубав от пролетен ден…“ А лошото на тази партия е, че никога няма да поиска властта и дори да ѝ я дават, няма да я приеме.

Ето това са истинските партии в България. Другото са камуфлажни образувания в една привидност, която несъвършените ни сетива приемат за реалност. Ако се позиционирате правилно в някоя от тях, ще можете да живеете с утехата, че сте адекватно политически представени. Ако ли пък не – никой не може да ви попречи да гласувате за някоя от псевдопартиите, описани от случайно спрения на улицата човек в началото на тази кратка студия. За съжаление, няма да можете да гласувате за никоя от действителните партии на България, дори да сте се намерили в някоя от тях. Това е така, защото тези партии никога не участват в политическия живот с истинските си имена. Особено БПВОКНЖДБЗПНТНПКДБР…

 
 

Трейлър за втория сезон на новия „Voltron“

| от chronicle.bg |

Хайде малко носталгия.

Netflix и DreamWorks Animation обявиха премиерната дата на „Voltron Legendary Defender“. Всички серии от втория сезон излизат на 20 януари тази година.

DreamWorks Animation пресъздават легендарния анимационен сериал за онлайн дистрибутора Netflix. Продуценти на класическото и любимо на милиони предаване са Жаким Дос Сантос и Лорън Монтгомъри – и двамата от „Легендата за Кора“.

Ролите ще се озвучават от: Кимбърли Брукс като принцеса Алура, Рийс Дарби като Коран, Джош Кийтън като Широ и черния лъв, Тайлър Лабайн като Хънк и жълтия лъв, Джереми Шада като Ланс и синия лъв, Бекс Тайлър-Клаус като Пич и зеления лъв и Стивън Юн като Кейт и червения лъв.

Оригиналното „детско“ дебютира в САЩ през 1984 и става поп-културен феномен. През 1986 година излиза Voltron: Fleet of Doom. Следват два неуспешни опита сериалът да бъде възобновен – през 1998 и 2011.

 

 
 

2 седмици до Super Bowl: Любимите реклами на Весислава Антонова

| от |

Лейди Гага ще пее на полувремето на най-важният мач по американски футбол – Super Bowl. Той ще се състои на 5 февруари 2017 година, но приготовленията започват още от сега.

И ако финалистите ще станат ясни след дълъг и оспорван редовен сезон в Националната футболна конференция и Американската футболна конференция, чиито шампиони се срещат в мач превърнал се почти в национален празник на САЩ, то присъствието на големите рекламодатели е 100% сигурно.

Super Bowl e американското спортно събитие, заради което големите компании зад океана плащат милиони за продукция и още толкова за излъчване на новите си рекламни спотове с надеждата да се превърнат във вирално видео. 30 секунди ефирно време струват около пет милиона долара.

Super Bowl е и моментът, в който всички брандове имат възможността да се покажат в най-добрата си светлина. Това ни накара да потърсим кои са любимите реклами на различни популярни (и не толкова популярни личности). С тяхна помощ ще отброим седмиците до 51-вото издание на Super Bowl, чиито реклами вероятно отново ще задминат по популярност самото събитие.

Тази седмица ви представяме любимите реклами на Весислава Антонова, журналист. Работила е 6 години в БНР. А от 13 години работи във вестник „Капитал”. Основните теми по които пише са медиен, рекламен пазар и култура.

„За мен най-добрите реклами са тези на парфюмите на Chanel, дори и заради факта, че са снимани като бляскава и леко сладникава холивудска продукция. Харесвам ги заради естетизма, посланието и заради факта, че също като киното попадаш в различен хармоничен свят абсолютен контрапункт на реалността. Носят ми естетическа наслада и вдъхновение. И в този конкретен случай, за мен няма значение какво пише в букварите за реклама и рекламни послания. Те са от тези реклами, заради които не бих превключила телевизора на друг канал. Като филм във филма. Антракт, който не те дразни”, каза Антонова.

„Рекламата, която приятно ме впечатли заради съдържащото се в нея послание, е тази на Coca Cola Light – Аплодисменти за… – Защото издига като висши цености смелостта за промяна и свободата. Защото акцентът не е върху качествата на продукта, а именно върху ценностните модели, които споделя и развива самия бранд.”

И за финал: Reebok: 25,915 Days

 
 

Кой обра номинациите за „Златна малинка“ 2017?

| от chronicle.bg |

Днес се очаква да се разберат номинациите за „Oскар“ 2017 и традиционно няколко часа преди това стават ясни и номинациите за „Златна малинка” (Razzie Award), които се връчват за най-лошите постижения във филмовото изкуство през изминалата година.

Носителите получават малинка, направена от пластмаса и покрита със златиста спрей-боя. Всяка „статуетка“ струва по-малко от 5 долара, включително данъците от 7%. И въпреки пародийния характер на наградите, звезди от ранга на Сандра Бълок и Холи Бери лично са се появявали на церемонията за „Златна малинка“, за да приемат евтиния трофей.

Тази година, очаквано, поне според нас, лидери сред номинираните са „Зулендър 2″, отличен в девет категории, и наистина много слабия „Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта“ – отличен в осем категории.

Представяме ви и пълния списък с номинираните:

НАЙ-ЛОША КАРТИНА
„Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта“
„Ох, на дядо!“
„Боговете на Египет“
„Америка на Хилъри: Тайната история на демократическата партия“
„Денят на независимостта: Нова заплаха“
„Зулендър 2″

НАЙ-ЛОШ АКТЬОР

Бен Афлек – „Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта“
Джерард Бътлър – „Боговете на Египет“
Хенри Кавил – „Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта“
Робърт де Ниро -„Ох, на дядо!“
Динеш Де Соуза – като себе си в „Америка на Хилъри: Тайната история на демократическата партия“
Бен Стилър -„Зулендър 2″

НАЙ-ЛОША АКТРИСА

Меган Фокс – „Костенурките нинджа: На светло“
Тайлър Пери – „Буу! Хелоуинът на Мадеа“
Беки Търнър като Хилари Клинтън в в „Америка на Хилъри: Тайната
история на демократическата партия“
Наоми Уотс – „Дивергенти 3: Предани“
Шайлийн Уудли – „Дивергенти 3: Предани“

НАЙ-ЛОША АКТРИСА В ПОДДЪРЖАЩА РОЛЯ

Джулиан Хау / „Ох, на дядо“
Кейт Хъдсън / „Денят на мама“
Обри Плаза / „Ох, на дядо“
Джейн Сиймор / Петдесет нюанса по-тъмно
Села Уорд / „Денят на независимостта: Нова заплаха“
Кристен Виг / „Зулендър 2″

НАЙ-ЛОШ АКТЬОР В ПОДДЪРЖАЩА РОЛЯ

Никълъс Кейдж/ „Сноудън“
Джони Деп/ „Алиса в огледалния свят“
Уил Фарел / „Зулендър 2″
Джеси Айзенбърг / „Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта“
Джаред Лето / „Отряд самоубийци“
Оуен Уилсън / „Зулендър 2″
НАЙ-ЛОШ РЕЖИСЬОР

Динеш де Соуза и Брус Шоули – „Америка на Хилъри: Тайната
история на демократическата партия“
Роланд Емерих – „Денят на независимостта: Нова заплаха“
Тайлър Пери – „Буу! Хелоуинът на Мадеа“
Алекс Прояс – „Боговете на Египет“
Зак Снайдър – „Батман срещу Супермен: Зората на
справедливостта“
Бен Стилър – „Зулендър 2″

НАЙ-ЛОШ СЦЕНАРИЙ

„Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта“
„Ох, на дядо!“
„Боговете на Египет“
„Америка на Хилъри: Тайната история на демократическата партия“
„Денят на независимостта: Нова заплаха“
„Отряд самоубийци“