Кратък преглед на партиите в България

| от |

Иван Стамболов, Петте кьошета

Един от големите недостатъци на колективното мислене у нас е представата му за политическите партии. Обществото живее с убеждението, че ги познава, а всъщност изобщо не е така. Спрете случаен човек на улицата, накарайте го да ви изреди българските партии и той ще започне: „Ами, БСП, които са социалисти. После ГЕРБ. Те пък са десните. Има и някакви други десни, но не мога да се сетя как се казват към днешна дата. След това имаме ДПС, които са турците, и АТАКА, които са националистите, но в момента са заедно с турците. Имаше и една много весела партия – РЗС, обаче сега май са я прекръстили на ББЦ и са сменили фронтмена.“ Най-вероятно така ще отговори случайно спреният човек и дълбоко ще сгреши. Ще повтори грешката на общественото мнение, което също смята, че партиите са тези плюс още няколко там по терена. Всъщност и случайният човек, и общественото мнение се заблуждават. Партиите в България съвсем не са тези.

ivanstambolov

Какво означава „партия“? Партията е част от цяло, следователно като събереш всички партии, трябва да получиш цялото. Партиите се различават помежду си не по някаква друга причина, а единствено защото и хората са различни. Според своите икономически интереси и културни нагласи едни подкрепят една партия, други – друга. Кои тогава са тези истински български партии, които като ги събереш, ще дадат картината на цялото и всеки ще може да намери себе си в някоя от тях? Ще ви кажа.

Най-напред това е БПВ – Българската партия на властта. В нея членуват всички министри, депутати, президенти, съдии, шефове на агенции и изобщо целокупната национална номенклатура, която с известни приливи и отливи циркулира между важните постове и ключовите позиции. Те свободно се групират помежду си, ловко договарят бъдещите си участия и единственият им дерт е това никога да не свърши. Към тази партия се числят и известен брой търговски дружества, като всяко от тях си има Патрон на определена позиция. Когато този Патрон е управляващ, търговските дружества печелят по-големи обществени поръчки. Когато е в опозиция – печелят по-малки до следващия път.

После идва ППА – Партия на политическите аутсайдери. Членовете на тази партия също са политици и по нищо не се отличават от членовете на БПВ, освен по това, че не са на тяхно място, а страшно много биха искали. Тук ясно се различават две крила: на Субсидираните и на НеСубсидираните. В мъничкия свят на политическите аутсайдери първите са „тарикати“ и обект на завист и подмазване от страна на вторите (които пък можем да разделим на „шматки“ и „мушмуроци“, но това е тема на отделно изследване). Субсидираните са онези, които са успели с Божията помощ или поради Божие недоглеждане да преминат 1% на последните парламентарни избори и държавата по закон им плаща за този героизъм, дълго време след като хората, които са гласували, за да осигурят този 1%, са се отвратили и се срамуват от постъпката си.

Разбира се, между тези две партии непрекъснато се осъществява политическо номадство. Групи членове на Аутсайдерите понякога успяват да се групират така, че чрез сложно коалиране и тежки клетви за вярност успяват да се запишат при Властовиците. И обратно – поради некадърност и безочие членове на Властовиците изпадат и се вливат в гладните редици на политическите аутсайдери. Но тези движения напред-назад не са съществени и не променят картината. Продължаваме.

Не всички български партии са съставени от професионални политици. Например ПДП – Партията на доволните от положението – не е. Нейната членска маса е много разнородна. Там можете да видите както мастити олигарси, така и скромни митничари, катаджии, фолк-певици, телевизионни звезди, коафьори, масажисти, професионални бенефициенти на социални помощи и дребни чиновници в селските общини. Това са консервативни хора, без да го осъзнават, и не възразяват срещу статуквото, макар често да твърдят обратното.

В едно политическо семейство с партията на Доволните попада БПЗСИ – Българската партия на заетите в сивата икономика. Нейните членове също са доволни от статуквото и по-специално от установената практика работодателите им да не плащат данъци, за да им плащат по-големи заплати. Именно по този въпрос членовете на БПЗСИ влизат в противоречие с „Фракцията на професионалните бенефициенти на социални помощи“ в ПДП, които по обясними причини искат да се брулят колкото може повече данъци от бизнеса, наричайки тази своя доктрина „Излизане на бизнеса на светло“. В БПЗСИ има едно много мощно течение, което се казва КНВПОП – Клуб на невъзразяващите против организираната престъпност. Неговите членове се издържат от дейности, свързани с престъпността, дори и когато самите те не са престъпници, а просто заети в този сектор. Гледат с тревога на всеки сериозен опит за борба с организираната престъпност, защото виждат в него посегателство срещу препитанието си. За щастие, такива сериозни опити в България не се правят.

Стигаме до ПП „ДЧТПС“(с) – Политическа партия „Държавни чиновници, тунеядци и приятели на синекурата“ (симпатизанти). Това „симпатизанти“ в скобите е изключително важно, защото изразява отношението на ПП „ДЧТПС“(с) към БПВ – партията на властта. Кадровият състав на ДЧТПС е динамичен, но като цяло крилата са две: ТЕЗИ, които ги уволняват, за да назначат другите, и ОНЕЗИ, които ги назначават, след като са уволнили първите. Разбира се, двете крила непрекъснато преливат едно в друго, като членове на първото стават членове на второто и обратно. Но като цяло ДЧТПС е монолитна организация с изкристализирали ценности. Има политолози и антрополози, според които тази партия съвсем скоро ще престане да бъде партия и ще се превърне в отделен биологичен вид.

Една от най-многочислените партии е ПТОНПБ – Партията на трайно онеправданите, недооценените и прецаканите в България. Нейната членска маса също е пъстра и разнообразна. Тук крилата са три и се дефинират спрямо отношението си към системата: ЖПцС, ЖПмС и ЖПнС – „Желаещи да прецакатсистемата“, „Желаещи да променят системата“ и „Желаещи да пренаредят системата“.

Първите денонощно мърморят, че всичко е отчайващо непоправимо, държавата е отвратителна, а обществото – корумпирано. Вярват, че самите те са носители на редки таланти, но простаците и завистниците ги изолират от злоба. Те обикновено изливат омразата си по кварталните кафенета или из форумите в интернет. Веднъж годишно НЕ гласуват на каквито там избори се случат, за да накажат системата и може би затова системата все изглежда така жестоко наказана.

Желаещите да променят системата вярват, че това е възможно и може би са прави. Те често пренебрегват областите, в които са добри професионалисти, за да участват безкористно в обществения живот. Тях или ги мразят, или им се присмиват според това дали са се захванали с активна политика или са проявили благоразумието да се въздържат.

А пък желаещите да пренаредят системата са особен вид опортюнисти, които като цяло я одобряват, но не одобряват своето място в нея. За тях далаверата е сделка, в която не участват лично. Доблестно критикуват всички, които неправомерно се обогатяват в големи размери, но биха продали и най-скъпото си, за да са на тяхно място.

И накрая трябва да споменем и БПВОКНЖДБЗПНТНПКДБР – Българската партия на всички онези, които не желаят да бъдат занимавани с политика, но това е невъзможно преди Картаген да бъде разрушен. Хубавото на тази партия е, че ако тя е на власт, ако тя състави правителство, което да управлява поне 3-4 мандата, „животът – както е казал поетът – ще дойде по-хубав от песен, по-хубав от пролетен ден…“ А лошото на тази партия е, че никога няма да поиска властта и дори да ѝ я дават, няма да я приеме.

Ето това са истинските партии в България. Другото са камуфлажни образувания в една привидност, която несъвършените ни сетива приемат за реалност. Ако се позиционирате правилно в някоя от тях, ще можете да живеете с утехата, че сте адекватно политически представени. Ако ли пък не – никой не може да ви попречи да гласувате за някоя от псевдопартиите, описани от случайно спрения на улицата човек в началото на тази кратка студия. За съжаление, няма да можете да гласувате за никоя от действителните партии на България, дори да сте се намерили в някоя от тях. Това е така, защото тези партии никога не участват в политическия живот с истинските си имена. Особено БПВОКНЖДБЗПНТНПКДБР…

 
 

Ама защо Ричард Брансън?

| от Силвия Петкова |

Милиардерът Ричард Брансън изнесе в София лекция, в която разказа за личния си опит в бизнеса. Оставям настрана организацията на събитието, на която по-скоро приляга думичката хаос. Няма да кажа и думичка за водещия, заслужаващ златен медал за нелепо поведение. Но не спирам да си задавам един въпрос: Защо Ричард Брансън?

Още когато се появи новината за тази лекция се чуха и първите неодобрителни възклицания започващи от коментари за високата цена на лекцията и достигащи до заключението, че няма кой знае какво да се научи от Ричард Брансън.

И ако цената на лекцията е субективен фактор според възможностите, то последното заключение сякаш обедини около себе си повечето мнения в социалните мрежи. Сигурна съм, че ако гостуването на собственика на Virgin беше обявено като „Дайте съвет на сър Ричард Брансън“, то щеше да има далеч по-голям успех. Но така, дошъл той да ни учи на бизнес – никакъв шанс. Ако някой ще тийчва останалите как се постигат успехи, то малко ли експерти имаме у нас, та да каним от чужбина. И по-евтино щеше да ни излезе, че да решим и първия проблем.

Ричард Брансън е писател, има няколко книги, от време на време обича да се изявява като журналист. Това писателстването не е голяма работа, който не е поискал, той не е написал книга. Даже футболиста Христо Янев издаде криминален роман. Ваня Щерева можеше да научи посетилите лекцията на къде повече неща, ако не друго тя поне е готвила и в Черешката на тортата и знае няколко рецепти от Катето Евро. А за толкова пари и една песен щеше да изпее.

Журналистиката също не е лесна работа, ама как не се сетиха организаторите да го сложат на първия ред да се учи и да му пуснат един след друг Сашо Диков, Люба Кулезич, Антон Хекимян, Петя Дикова, Кристина Патрашкова, Валерия Велева, Соня Колтуклиева… Последната даже е живяла в Лондон, ама той в Петрич не е, кой знае повече за нещата от живота, а? За един сутрешен блок време сме го отказали и от телевизията, и от радиото. Ако все пак оцелее след всичко това, каним Рада Домусчиева да му разкаже за Голямото завръщане на софиянци миналия Великден и гаранция се е качил на първия космически кораб на Virgin с еднопосочен билет.

Ричард Брансън е бизнесмен. Щото ние бизнесмени все едно нямаме. Карамански го гръмнаха, ама семейство Баневи още са живи. Арабаджиеви – също. Брансън може да ви научи как се създава хотел, обаче Ветко и Маринела (или както там им бяха имената) могат да ви кажат как от хотел с репутация и японски вишни се сътворява онова нещо с палмите. Да видим кое е по-трудно, ако ще си мерим успехите.

Брансън бил голям меценат, дарител, еко настроен човек. Алоооо, чуваме ли се? Ние си имаме миска, която си дарява старите силиконови гърди на абитуриентка в нужда. Надцакай я ако можеш. А тези еко глупости не на нас. Нашият министър на екологията каза, че глобално затопляне няма. Точка.

Това за авиокомпаниите, които е създал, даже не виждам какво да го коментираме. Возил ли се е на един полет с Волен Сидеров? Не се е. Ако се беше возил, щеше да си ги закрие всичките девици* (от Virgin, името на авиокомпаниите) и да се извини едновременно по СКАТ, Алфа и Канал 3. По два пъти.

Музикалният бизнес на господина от Великобритания е едно нищо в сравнение с българските поп, рок, рап, естрада и поп-фолк. Един бърз кастинг с Гери Никол, Веселин Маринов, Фики и Криско и даже няма нужда да му демонстрираме невероятния талант скрит в изпълнението на „Бяла роза“. Толкова скрит, че още никой не го е намерил.

Къде е тръгнал той лекции да прави. О, май диър, седни да ти пуснем един уебинар на Кобилкина и тогава да те видим накъде си се запътил и откъде ние се връщаме. За успех ще говориш, когато участваш поне два пъти във VIP Brother, победиш Камелия Воче в Черешката на тортата и реализираш успешна имитация на Роси Кирилова в Като две капки вода. След това преминаваш изпит по коментиране на стотина теми в сутрешен блок заедно с поне по три контра гледни точки за 7 минути общо време и две развълнувани жени за надвикване. Тогава ела пак да учиш хората как се постигат успехи в бизнеса.

А ние така и не разбрахме КОЙ и най-вече ЗАЩО покани Ричард Брансън. Добре, че не му е хрумнало Марк Зукърбърг да ни гостува, че такъв конфликт на интереси щеше да се създаде…

 
 

Пролетният базар на книгата започва в НДК

| от chronicle.bg, по БТА |

Най-голямото пролетно книжно изложение у нас – Пролетният базар на книгата, започва днес, в навечерието на Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост. Събитието и през тази година ще представи повече от 100 български книгоиздатели и книготърговци на три етажа в Националния дворец на културата. Официалното откриване е в 11.00 ч. в Централното фоайе на НДК, съобщиха организаторите от Асоциацията „Българска книга“.

В рамките на шестте дни на изложението, на щандовете на издателствата, както и на сцената на културната програма, ще се състоят близо 50 премиери на най-новите книжни заглавия у нас, а също четения и срещи с чуждестранни и български автори, сред които Александър Секулов, Антон Стайков, Бойка Асиова, Божана Апостолова, Владо Даверов, Владимир Попов, Георги Господинов, Димана Йорданова, Емил Андреев, Здравка Евтимова, Ивинела Самуилова, Йордан Велчев, Йорданка Белева, Константин Трендафилов, Милен Русков, Петър Чухов, Тони Николов.

Гости на официалното откриване ще бъдат и спортистите Стефка Костадинова и Валентин Йорданов, които също ще представят юбилейни албуми, посветени на спортните им върхове.

Сцената на културната програма ще бъде разположена в Мраморното фоайе /над Централния вход на НДК/. Програмата е съпътствана от изложбата „Под езика“ на Дамян Дамянов – мащабен проект, посветен на кирилската азбука. Графичният експеримент на художника започва онлайн през 2016 г., но във второто си издание излиза извън мрежата и се пренася на хартия. След като изобразява нови 30 идеограми, Дамянов кани 60 представители на българската култура – известни писатели, журналисти, художници, преподаватели и др., да дадат кратко определение или интерпретация на шейсетте думи. Официалното откриване на изложбата „Под езика“ е на 24 май от 14.00 часа на сцената на Пролетния базар.
Пролетният базар на книгата е част от Календара на културните събития на Столична община за 2017 година.

 
 

Най-тъпите български рекламни кампании в историята на вселената

| от |

Едно от най-гадните неща на света е да имаш рехава брада. Хем на практика нямаш брада, хем трябва да я бръснеш. Горе-долу същото е и с рекламата – хем не е наука, хем е сложна. Това, разбира се, не е оправдание, поне не уважително, за някои неадекватно скъпи, но за сметка на това нелепи интелектуални бисери от бранша. Ако грешките, така изказани по-долу, ви се струват нормални или стандартни – искам да ви напомня, че са направени от група възрастни хора, начело на големи дългогодишни бизнеси – клиентите, както и от други хора специалисти в рекламата, отново – от дълги години. Те са обсъдили всеки елемент от кампанията и в крайна сметка са казали окей на всичко. За тях тези неща изглеждат окей. Тези неща:

 

„Pod igoto“ на шльокавица. Тази „скандална“ книга е набиване на ресурси, за да се изкаже нещо, което всички вече знаят и няма да постигне нищо освен PR за издателството. Проблемът е подходът, видите ли: ако въпросното издателство трябваше да направи кампания за безопасен секс, решението им щеше да е да хванат сифилис и да кажат „Ето. Не правете така“.

 

Песента на Фантастико. Знам, че вадя някакви неща от нафталина, но песента на Фантастико е иконична за авторските песни в рекламите. Текстописците традиционно са недооценени, така че спокойно можете да дадете 50 лева на някой, който няма да римува „пет“ с „двайсет и пет“ и знае какво е прозодия. Например, на човека измислил стихчето:

Аз такива бабо-сандвичи не ям,

между две филии – резенче салам.

Аз обичам сандвичи от тия,

между два салама – тъъъъъничка филия.

 

Еми, хубаво е! Ритъм, рима, идея – всичко. Браво!

 

Борола и Арт-93. Борола правят Имунобор, а Арт-93 – колани и портмонета. Двете фирми нямат нищо общо помежду си освен инфантилните реклами, които правят. Видеата на Борила са посмешище, съжалямвам. „Ама, Мартине, във всяка класация, където мрънкаш по реклами, ли ще се споменава тоя Имунобор“. Да, не ме интересува, дори Имунобор да е панацея и да те кара да живееш до 200 години.

Билбордовете на Арт-93 са мацка, колан и логото „Арт“. Прилича на прощъпулник на абитуриент. Не знам колко им върши работа, съмнявам се да им върши работа, но ако им върши работа – окей. Въпросът е, че може да стане пъти по-добра с нищожно малко усилия и неполагането на тези усилия е вулгарността, срещу която така страстно се газирам.

 

Бързи кредити. Ама от ония, които на бял лист пише „Бързи кредити“ и телефон. Не ме разбирайте погрешно – като реклама е окей. Предава посланието правилно и недвусмислено, информацията стига до хората, нищо не разсейва вниманието им – за кампания е добра кампания. Но… изглежда зле, цялото нещо просто изглежда сенчесто и незаконно. Скъпи родители, не плашете децата с това, че някой батко ще дойде и ще им даде наркотици безплатно. Никой не раздава наркотици безплатно! Плашете децата си, че някоя батка ще дойде и ще им даде „бърз кредит“, от който никога няма да се измъкнат със здрави колене.

 

Всички онези реклами, в които се случва нещо яко, но никой не помни бранда.

Това е тоооолкова типична грешка на рекламистите. Фирмата налива 100 000+ пари за спотове и там други неща, за да не знае никой накрая марката, но всички да повтарят „Ооо, Пепи…“. На какво е реклама „Ооо, Пепи“? На салами, да, ама на кои салами? Има 100 салама, на кои? „Човек 1: Аз го открих. Човек 2: Ама аз го купих.“ на кредитите на коя банка е реклама? „Какво му трябва на един мъж?“. Същото – на коя бира? Знаете ли какво му трябва на един мъж – трябва му рекламист, който ще напише в сценария за спота името на бранда преди слогана, за да знаем после всички години наред, че именно Ариана е „На една ръка разстояние“.

P.S. Всъщност след известно обсъждане в редакцията стигнахме до извода, че „На една ръка разстояние“ май беше слоган на Астика. Още едно доказателство в подкрепа на казаното по-горе.

 
 

България днес – плач, използван силикон и псевдоханове

| от Хрис Караиванова |

Напоследък се опитвам да избягам от всички новини, които ме заливат с хаоса в тази държава. Както се досещате, това изобщо не е лесно, защото абсурдите у нас са прекалено много.

Все пак, при положение че от години не гледам телевизия и умишлено избягвам всякакви политически статии онлайн, се предпазих донякъде. Разбира се, разбрах, че Слави стачкува пред парламента, докато Лиляна Павлова е силно прецакана и ще трябва да остави доходоносните магистрали за абсолютно измисления пост на министър на българското председателството на ЕС. Разбирайте, директор на водопад, но с прекрасна заплата и с 50 подчинени, които ще се занимават със същия този водопад.

Между другото, на политическата сцена се появи отново позабравения Каракачанов, за да ни каже, че иска да върне казармата.  Без да го желая, разбирам и за други абсурди, с които е блеснало новото ни правителство. Заместник-министърът на регионалното развитие Павел Тенев отривисто се снимал, поздравявайки восъчните фигури на Мадам Тюсо по нацистския начин с опъната напред ръка. Защо тази снимка се появява във Facebook не ми стана ясно, явно Тенев се е харесал на кадъра?

Нищо, важното е, че в същия момент той получил подкрепата на Валери Симеонов, който е почти убеден, че също има серия добри кадри в стил „Heil Hitler” и то не къде, а в концлагера „Бухенвалд“.

Това обаче са бели кахъри.

Тъй като съм потребител на Facebook, не можах да избягам и от точния до болка превод на вируса WannaCry. МВР и ГДБОП показаха уникални познания в областта на английския език и модерния свят като цяло, и кръстиха кибернашествието ИскаПлаче. То е ясно, че ни се плаче, но за какво по-напред?

Веднага ви давам идея за какво можете да поревете и то искрено. Това са днешните абитуриентки. Младите момичета, които тепърва се изправят пред живота и като попътен вятър получават какво – ами, чифт използвани силиконови цици. Да, това е днешната оферта на държавата ни за младите хора. Тя идва от плеймейтката Джулиана Гани, която ако сте видели по телевизията, сигурно още сте потресени.

Оставете настрана абсолютния факт, че Джулиана е неописуемо тъпа. Тя се опитва да пробута имплантите си втора употреба на момиче, което много, ама много ги иска. Още по-хубавото е това, че Джулито ще избере новата притежателка, като почувства със сърцето си за коя от завършващите е мечта да се натовари със стотици кубици силикон.

Сами разбирате, че в тази история има страшно много неща, които просто не са нормални.

Просто не искам да си представя как след няколко години това се превръща в доходоносен бизнес и обявите за цици втора употреба заливат OLX. През това време пък някакви миски ще правят реалити формат, в който избират най-плоската и мечтателна абитуриентка. Очарователно, нали?

И докато все още се забавляваме с едрогърдестата Джулиана, на родната ни сцена от абсурди се появи още един. Фондация „Въздигане“, чието име също подлежи на коментар, раздава 200 лв. на родители, кръстили децата си Аспарух, Алуек, Алцек, Вълчан, Тервел или Кубрат. На всички ни е ясно, че целокупното ромско население е първото, което ще се възползва от тази кампания. Но не само това е притеснителното. Цялата тази псевдо патриотична пропаганда се развива на територията на Facebook страница, на която за внимание се борят искрено желаещите да грабнат 200 лв., както и много тролове.

Много бързо в кампанията прави впечатление, че липсват женски имена. Явно инициаторите й не се интересуват от начина, по който великите ханове ще се появят на бял свят или пък смятат, че можеш да се наричаш Алцек, независимо от пола си.

Друг куриозен момент в инициативата е фактът, че името Вълчан носи по-малко „точки“ за родителите – 100 лв., вместо обещаните за другите имена 200. Ето защо в онлайн пространството има протестиращи, че в такъв случай трябва да бъде добавен Авитохол и той да носи 500 лв.

Нека все пак споменем, че организаторите от „Въздигане“ поощряват семействата, които вече са се прецакали и са кръстили децата си другояче, като им подаряват комикси и книга за Хан Кубрат, така че всички да са наясно, че той в действителност не е Ханку, брат.

Сега ще ми кажете, че всички тези абсурди се случват навсякъде и сигурно ще сте прави. Светът си има Путин, Тръмп, Брекзит, Северна Корея, Ким Кардашиян. Само че, ако се успокояваме с това, остава само да се слеем с хаоса наоколо и да последваме примера на Джулиана или Джорджано. А това е повече от плашещо.

Така че, аз ще продължавам да бягам от политическите и лайфстайл безумия, защото и у нас, и по света има достатъчно добри новини, с които да ги заменя. И на вас ще се отрази добре, ще видите.