Кратък преглед на партиите в България

| от |

Иван Стамболов, Петте кьошета

Един от големите недостатъци на колективното мислене у нас е представата му за политическите партии. Обществото живее с убеждението, че ги познава, а всъщност изобщо не е така. Спрете случаен човек на улицата, накарайте го да ви изреди българските партии и той ще започне: „Ами, БСП, които са социалисти. После ГЕРБ. Те пък са десните. Има и някакви други десни, но не мога да се сетя как се казват към днешна дата. След това имаме ДПС, които са турците, и АТАКА, които са националистите, но в момента са заедно с турците. Имаше и една много весела партия – РЗС, обаче сега май са я прекръстили на ББЦ и са сменили фронтмена.“ Най-вероятно така ще отговори случайно спреният човек и дълбоко ще сгреши. Ще повтори грешката на общественото мнение, което също смята, че партиите са тези плюс още няколко там по терена. Всъщност и случайният човек, и общественото мнение се заблуждават. Партиите в България съвсем не са тези.

ivanstambolov

Какво означава „партия“? Партията е част от цяло, следователно като събереш всички партии, трябва да получиш цялото. Партиите се различават помежду си не по някаква друга причина, а единствено защото и хората са различни. Според своите икономически интереси и културни нагласи едни подкрепят една партия, други – друга. Кои тогава са тези истински български партии, които като ги събереш, ще дадат картината на цялото и всеки ще може да намери себе си в някоя от тях? Ще ви кажа.

Най-напред това е БПВ – Българската партия на властта. В нея членуват всички министри, депутати, президенти, съдии, шефове на агенции и изобщо целокупната национална номенклатура, която с известни приливи и отливи циркулира между важните постове и ключовите позиции. Те свободно се групират помежду си, ловко договарят бъдещите си участия и единственият им дерт е това никога да не свърши. Към тази партия се числят и известен брой търговски дружества, като всяко от тях си има Патрон на определена позиция. Когато този Патрон е управляващ, търговските дружества печелят по-големи обществени поръчки. Когато е в опозиция – печелят по-малки до следващия път.

После идва ППА – Партия на политическите аутсайдери. Членовете на тази партия също са политици и по нищо не се отличават от членовете на БПВ, освен по това, че не са на тяхно място, а страшно много биха искали. Тук ясно се различават две крила: на Субсидираните и на НеСубсидираните. В мъничкия свят на политическите аутсайдери първите са „тарикати“ и обект на завист и подмазване от страна на вторите (които пък можем да разделим на „шматки“ и „мушмуроци“, но това е тема на отделно изследване). Субсидираните са онези, които са успели с Божията помощ или поради Божие недоглеждане да преминат 1% на последните парламентарни избори и държавата по закон им плаща за този героизъм, дълго време след като хората, които са гласували, за да осигурят този 1%, са се отвратили и се срамуват от постъпката си.

Разбира се, между тези две партии непрекъснато се осъществява политическо номадство. Групи членове на Аутсайдерите понякога успяват да се групират така, че чрез сложно коалиране и тежки клетви за вярност успяват да се запишат при Властовиците. И обратно – поради некадърност и безочие членове на Властовиците изпадат и се вливат в гладните редици на политическите аутсайдери. Но тези движения напред-назад не са съществени и не променят картината. Продължаваме.

Не всички български партии са съставени от професионални политици. Например ПДП – Партията на доволните от положението – не е. Нейната членска маса е много разнородна. Там можете да видите както мастити олигарси, така и скромни митничари, катаджии, фолк-певици, телевизионни звезди, коафьори, масажисти, професионални бенефициенти на социални помощи и дребни чиновници в селските общини. Това са консервативни хора, без да го осъзнават, и не възразяват срещу статуквото, макар често да твърдят обратното.

В едно политическо семейство с партията на Доволните попада БПЗСИ – Българската партия на заетите в сивата икономика. Нейните членове също са доволни от статуквото и по-специално от установената практика работодателите им да не плащат данъци, за да им плащат по-големи заплати. Именно по този въпрос членовете на БПЗСИ влизат в противоречие с „Фракцията на професионалните бенефициенти на социални помощи“ в ПДП, които по обясними причини искат да се брулят колкото може повече данъци от бизнеса, наричайки тази своя доктрина „Излизане на бизнеса на светло“. В БПЗСИ има едно много мощно течение, което се казва КНВПОП – Клуб на невъзразяващите против организираната престъпност. Неговите членове се издържат от дейности, свързани с престъпността, дори и когато самите те не са престъпници, а просто заети в този сектор. Гледат с тревога на всеки сериозен опит за борба с организираната престъпност, защото виждат в него посегателство срещу препитанието си. За щастие, такива сериозни опити в България не се правят.

Стигаме до ПП „ДЧТПС“(с) – Политическа партия „Държавни чиновници, тунеядци и приятели на синекурата“ (симпатизанти). Това „симпатизанти“ в скобите е изключително важно, защото изразява отношението на ПП „ДЧТПС“(с) към БПВ – партията на властта. Кадровият състав на ДЧТПС е динамичен, но като цяло крилата са две: ТЕЗИ, които ги уволняват, за да назначат другите, и ОНЕЗИ, които ги назначават, след като са уволнили първите. Разбира се, двете крила непрекъснато преливат едно в друго, като членове на първото стават членове на второто и обратно. Но като цяло ДЧТПС е монолитна организация с изкристализирали ценности. Има политолози и антрополози, според които тази партия съвсем скоро ще престане да бъде партия и ще се превърне в отделен биологичен вид.

Една от най-многочислените партии е ПТОНПБ – Партията на трайно онеправданите, недооценените и прецаканите в България. Нейната членска маса също е пъстра и разнообразна. Тук крилата са три и се дефинират спрямо отношението си към системата: ЖПцС, ЖПмС и ЖПнС – „Желаещи да прецакатсистемата“, „Желаещи да променят системата“ и „Желаещи да пренаредят системата“.

Първите денонощно мърморят, че всичко е отчайващо непоправимо, държавата е отвратителна, а обществото – корумпирано. Вярват, че самите те са носители на редки таланти, но простаците и завистниците ги изолират от злоба. Те обикновено изливат омразата си по кварталните кафенета или из форумите в интернет. Веднъж годишно НЕ гласуват на каквито там избори се случат, за да накажат системата и може би затова системата все изглежда така жестоко наказана.

Желаещите да променят системата вярват, че това е възможно и може би са прави. Те често пренебрегват областите, в които са добри професионалисти, за да участват безкористно в обществения живот. Тях или ги мразят, или им се присмиват според това дали са се захванали с активна политика или са проявили благоразумието да се въздържат.

А пък желаещите да пренаредят системата са особен вид опортюнисти, които като цяло я одобряват, но не одобряват своето място в нея. За тях далаверата е сделка, в която не участват лично. Доблестно критикуват всички, които неправомерно се обогатяват в големи размери, но биха продали и най-скъпото си, за да са на тяхно място.

И накрая трябва да споменем и БПВОКНЖДБЗПНТНПКДБР – Българската партия на всички онези, които не желаят да бъдат занимавани с политика, но това е невъзможно преди Картаген да бъде разрушен. Хубавото на тази партия е, че ако тя е на власт, ако тя състави правителство, което да управлява поне 3-4 мандата, „животът – както е казал поетът – ще дойде по-хубав от песен, по-хубав от пролетен ден…“ А лошото на тази партия е, че никога няма да поиска властта и дори да ѝ я дават, няма да я приеме.

Ето това са истинските партии в България. Другото са камуфлажни образувания в една привидност, която несъвършените ни сетива приемат за реалност. Ако се позиционирате правилно в някоя от тях, ще можете да живеете с утехата, че сте адекватно политически представени. Ако ли пък не – никой не може да ви попречи да гласувате за някоя от псевдопартиите, описани от случайно спрения на улицата човек в началото на тази кратка студия. За съжаление, няма да можете да гласувате за никоя от действителните партии на България, дори да сте се намерили в някоя от тях. Това е така, защото тези партии никога не участват в политическия живот с истинските си имена. Особено БПВОКНЖДБЗПНТНПКДБР…

 
 

Най-добрите филми за наркотици

| от chronicle.bg |

Какво прави човек, когато иска да добави много екшън към филма си за малко пари? Добавя наркотици.

Днес е Международен ден за борба с употребата и нелегалния трафик на наркотици (ООН) и по този повод сме събрали в галерията ни 15 от най-добрите филми с, за и с участието на наркотиците.

Оказа се, че Холивуд е правил филми за всякакви наркотици – леки наркотици, тежки наркотици, както и за всички, които се занимават с наркотици – дилъри, трафиканти. Има от всичко!

Ще сметнем, че знаете разликата между канабис, марихуана и коз.

 
 

Миранда Кер предаде на полицията бижута за 8 милиона долара

| от chronicle.bg, по БТА |

Австралийската манекенка Миранда Кер предостави на американските власти подарени й бижута на стойност 8 милиона долара, които са свързани с корупционен скандал в малайзийския фонд за развитие 1MDB, съобщиха Ройтерс и Франс прес.

Миранда Кер получила бижутата от малайзийския бизнесмен Джо Лоу, близък на семейството на премиера Мохамед Наджиб бин Тун Хаджи Абдул Разак, и сега ги предала на полицията в Лос Анджелис.

„От началото на разследването Миранда Кер оказва пълно съдействие и се ангажира да върне подарените й бижута – поясни близък до следствието източник. – Тя ще продължи да подпомага разследването.“

34-годишната манекенка е сред знаменитостите, които са въвлечени в скандала, свързан с 1MDB.
В средата на месец юни актьорът Леонардо ди Каприо върна няколко получени от Лоу подаръка, включително награда „Оскар“, присъдена на Марлон Брандо, картина от Пикасо и колаж от Баскиа.

Малайзийският бизнесмен е заподозрян, че чрез банкова сметка в САЩ е изпрал над 400 милиона долара, отклонени от фонда 1MDB.

Миранда Кер и Леонардо ди Каприо не са обект на съдебно преследване в САЩ във връзка с тази афера.

 
 

Мързелът на мъжете

| от |

Мъжете това, мъжете онова, знам. Но мъжете наистина сме мързеливи дотолкова, че когато видиш някой всеотдайно работлив, си мислиш, че му има нещо. И най-вероятно действително му има нещо. Или получава неадекватно голяма доза самочувствие от това, че върши познато до болка действие много добре, или бяга от някакви кофти събития в живота си, или няма никакви други събития в живота си. Има, разбира се, и мъже, които намират приключение в работата си. Но сега ще говорим за мързеливото болшинство. Нека подчертаем, че мързелът не е  безотговорност, но за това – после.

Колеги ми разказаха за два поредни идентични случая в автомивка. Закарват колата си там в 3 следобед. Мъжът им казва, че, уви, приключва в 6 и няма време. „Можеш ли да останеш малко?“ – запитват, но „Не мога, много съм уморен“. На следващия ден – същото. От една страна човекът работи до 6 и да го попиташ дали не може да работи повече е все едно да питаш таксиметровия шофьор дали не може да кара над ограничението. Има си причини да откаже. От друга страна обаче – аре стига глупости! Таксиметровият шофьор може да кара над ограничението преспокойно! Автомивката също може да остане малко повече.

Мързелът е модерната чума, но си има причина за нея. Просто ни става скучно много бързо.

Дори да работиш с разнообразие, в един момент започваш да очакваш определено ниво на разнообразие. Така ти става скучно и губиш мотивация. Това се отнася до поне 80% от мързеливите мъже.

Мотивация.

Мързеливите не са безотговорни. Безотговорните хора са малко и те бързо са отблъснати от обществото, защото всички мразим да се грижим за несериозни пикльовци. Болшинството мързеливи мъже просто нямат мотивация. Нека пак вкараме двете страни: от една страна, човекът работи на автомивка и чисти коли. Този мъж чисти коли, всеки ден, по няколко и всичките са еднакви. Колко е интересно да чистиш коли. От друга страна обаче не е спечелил длъжността си от Супершоу Невада. Не е като да е изтъркал едно талонче „Златните пирамиди“ и бум – печелите миене на коли. Знае с какво се е захванал, което автоматично значи, че се се съгласил да го прави – тогава да заминава да го прави. Сори. Същото е и с някои полицаи (малко, но ги има). „Ама ние работим в опасни ситуации“. Човече, да… Ти си полицай, това правят полицаите. Радвай се, че има опасни ситуации, иначе ще трябва да разтърваваш пияни холандци по дискотеките.

Разбирам, че мотивацията е ниска, прекалено ниска. Но разваляш хорото, ако не го играеш.

Разсейване.

Мързелът е заешка дупка като в приказката за Алиса. Ако вършиш нещо познато за пореден път и не си набрал достатъчно инерция, за да го изкараш докрай, посредством волята си – YouTube е на два клика. (Разбира се, другите социалки са още по-близо, но моят фаворит е YouTube.) Разсейването е като да губиш на сварка – загубите се увеличават с геометрична прогресия. Ако загубиш 50% от стотинките си, с остатъка трябва да изкара 100% печалба, само за да излезеш на чисто. Мисълта ми е, че се изисква много по-малко воля, за да се дотътриш да си свършиш задълженията, за които си се съгласил, отколкото за да се изкараш от красивите, уютни прегръдки на бездънния YouTube.

 

 

*В текста се правят безпардонни обобщения, които, разбира се, имат своите изключения.

 
 

Ексхумират останките на Салвадор Дали

| от chronicle.bg |

Съд в испанската столица постанови ексхумацията на останките на художника Салвадор Дали /1904-1989/ във връзка с иск за установяване на бащинство, съобщиха световните агенции.

Мярката е свързана с необходимостта от провеждането на биологичен тест за бащинство, след като ищцата Пилар Абел поиска да бъде призната за дъщеря на живописеца.

Салвадор Дали е роден на 11 май 1904 година. Той е един от най-известните представители на сюрреализма, като през дългата си творческа кариера творецът създаде стотици художествени произведения, включително илюстрации за книги, скулптури, картини. Дали почина на 23 януари 1989 година в каталунския град Фигерас.

На негово име е наречен астероидът 2919 Dali, открит през 1981 година.