Кратък преглед на партиите в България

| от |

Иван Стамболов, Петте кьошета

Един от големите недостатъци на колективното мислене у нас е представата му за политическите партии. Обществото живее с убеждението, че ги познава, а всъщност изобщо не е така. Спрете случаен човек на улицата, накарайте го да ви изреди българските партии и той ще започне: „Ами, БСП, които са социалисти. После ГЕРБ. Те пък са десните. Има и някакви други десни, но не мога да се сетя как се казват към днешна дата. След това имаме ДПС, които са турците, и АТАКА, които са националистите, но в момента са заедно с турците. Имаше и една много весела партия – РЗС, обаче сега май са я прекръстили на ББЦ и са сменили фронтмена.“ Най-вероятно така ще отговори случайно спреният човек и дълбоко ще сгреши. Ще повтори грешката на общественото мнение, което също смята, че партиите са тези плюс още няколко там по терена. Всъщност и случайният човек, и общественото мнение се заблуждават. Партиите в България съвсем не са тези.

ivanstambolov

Какво означава „партия“? Партията е част от цяло, следователно като събереш всички партии, трябва да получиш цялото. Партиите се различават помежду си не по някаква друга причина, а единствено защото и хората са различни. Според своите икономически интереси и културни нагласи едни подкрепят една партия, други – друга. Кои тогава са тези истински български партии, които като ги събереш, ще дадат картината на цялото и всеки ще може да намери себе си в някоя от тях? Ще ви кажа.

Най-напред това е БПВ – Българската партия на властта. В нея членуват всички министри, депутати, президенти, съдии, шефове на агенции и изобщо целокупната национална номенклатура, която с известни приливи и отливи циркулира между важните постове и ключовите позиции. Те свободно се групират помежду си, ловко договарят бъдещите си участия и единственият им дерт е това никога да не свърши. Към тази партия се числят и известен брой търговски дружества, като всяко от тях си има Патрон на определена позиция. Когато този Патрон е управляващ, търговските дружества печелят по-големи обществени поръчки. Когато е в опозиция – печелят по-малки до следващия път.

После идва ППА – Партия на политическите аутсайдери. Членовете на тази партия също са политици и по нищо не се отличават от членовете на БПВ, освен по това, че не са на тяхно място, а страшно много биха искали. Тук ясно се различават две крила: на Субсидираните и на НеСубсидираните. В мъничкия свят на политическите аутсайдери първите са „тарикати“ и обект на завист и подмазване от страна на вторите (които пък можем да разделим на „шматки“ и „мушмуроци“, но това е тема на отделно изследване). Субсидираните са онези, които са успели с Божията помощ или поради Божие недоглеждане да преминат 1% на последните парламентарни избори и държавата по закон им плаща за този героизъм, дълго време след като хората, които са гласували, за да осигурят този 1%, са се отвратили и се срамуват от постъпката си.

Разбира се, между тези две партии непрекъснато се осъществява политическо номадство. Групи членове на Аутсайдерите понякога успяват да се групират така, че чрез сложно коалиране и тежки клетви за вярност успяват да се запишат при Властовиците. И обратно – поради некадърност и безочие членове на Властовиците изпадат и се вливат в гладните редици на политическите аутсайдери. Но тези движения напред-назад не са съществени и не променят картината. Продължаваме.

Не всички български партии са съставени от професионални политици. Например ПДП – Партията на доволните от положението – не е. Нейната членска маса е много разнородна. Там можете да видите както мастити олигарси, така и скромни митничари, катаджии, фолк-певици, телевизионни звезди, коафьори, масажисти, професионални бенефициенти на социални помощи и дребни чиновници в селските общини. Това са консервативни хора, без да го осъзнават, и не възразяват срещу статуквото, макар често да твърдят обратното.

В едно политическо семейство с партията на Доволните попада БПЗСИ – Българската партия на заетите в сивата икономика. Нейните членове също са доволни от статуквото и по-специално от установената практика работодателите им да не плащат данъци, за да им плащат по-големи заплати. Именно по този въпрос членовете на БПЗСИ влизат в противоречие с „Фракцията на професионалните бенефициенти на социални помощи“ в ПДП, които по обясними причини искат да се брулят колкото може повече данъци от бизнеса, наричайки тази своя доктрина „Излизане на бизнеса на светло“. В БПЗСИ има едно много мощно течение, което се казва КНВПОП – Клуб на невъзразяващите против организираната престъпност. Неговите членове се издържат от дейности, свързани с престъпността, дори и когато самите те не са престъпници, а просто заети в този сектор. Гледат с тревога на всеки сериозен опит за борба с организираната престъпност, защото виждат в него посегателство срещу препитанието си. За щастие, такива сериозни опити в България не се правят.

Стигаме до ПП „ДЧТПС“(с) – Политическа партия „Държавни чиновници, тунеядци и приятели на синекурата“ (симпатизанти). Това „симпатизанти“ в скобите е изключително важно, защото изразява отношението на ПП „ДЧТПС“(с) към БПВ – партията на властта. Кадровият състав на ДЧТПС е динамичен, но като цяло крилата са две: ТЕЗИ, които ги уволняват, за да назначат другите, и ОНЕЗИ, които ги назначават, след като са уволнили първите. Разбира се, двете крила непрекъснато преливат едно в друго, като членове на първото стават членове на второто и обратно. Но като цяло ДЧТПС е монолитна организация с изкристализирали ценности. Има политолози и антрополози, според които тази партия съвсем скоро ще престане да бъде партия и ще се превърне в отделен биологичен вид.

Една от най-многочислените партии е ПТОНПБ – Партията на трайно онеправданите, недооценените и прецаканите в България. Нейната членска маса също е пъстра и разнообразна. Тук крилата са три и се дефинират спрямо отношението си към системата: ЖПцС, ЖПмС и ЖПнС – „Желаещи да прецакатсистемата“, „Желаещи да променят системата“ и „Желаещи да пренаредят системата“.

Първите денонощно мърморят, че всичко е отчайващо непоправимо, държавата е отвратителна, а обществото – корумпирано. Вярват, че самите те са носители на редки таланти, но простаците и завистниците ги изолират от злоба. Те обикновено изливат омразата си по кварталните кафенета или из форумите в интернет. Веднъж годишно НЕ гласуват на каквито там избори се случат, за да накажат системата и може би затова системата все изглежда така жестоко наказана.

Желаещите да променят системата вярват, че това е възможно и може би са прави. Те често пренебрегват областите, в които са добри професионалисти, за да участват безкористно в обществения живот. Тях или ги мразят, или им се присмиват според това дали са се захванали с активна политика или са проявили благоразумието да се въздържат.

А пък желаещите да пренаредят системата са особен вид опортюнисти, които като цяло я одобряват, но не одобряват своето място в нея. За тях далаверата е сделка, в която не участват лично. Доблестно критикуват всички, които неправомерно се обогатяват в големи размери, но биха продали и най-скъпото си, за да са на тяхно място.

И накрая трябва да споменем и БПВОКНЖДБЗПНТНПКДБР – Българската партия на всички онези, които не желаят да бъдат занимавани с политика, но това е невъзможно преди Картаген да бъде разрушен. Хубавото на тази партия е, че ако тя е на власт, ако тя състави правителство, което да управлява поне 3-4 мандата, „животът – както е казал поетът – ще дойде по-хубав от песен, по-хубав от пролетен ден…“ А лошото на тази партия е, че никога няма да поиска властта и дори да ѝ я дават, няма да я приеме.

Ето това са истинските партии в България. Другото са камуфлажни образувания в една привидност, която несъвършените ни сетива приемат за реалност. Ако се позиционирате правилно в някоя от тях, ще можете да живеете с утехата, че сте адекватно политически представени. Ако ли пък не – никой не може да ви попречи да гласувате за някоя от псевдопартиите, описани от случайно спрения на улицата човек в началото на тази кратка студия. За съжаление, няма да можете да гласувате за никоя от действителните партии на България, дори да сте се намерили в някоя от тях. Това е така, защото тези партии никога не участват в политическия живот с истинските си имена. Особено БПВОКНЖДБЗПНТНПКДБР…

 
 

Опитайте вкусове от четирите краища на света

| от chronicle.bg |

Празниците и добрата храна събират хора около масата. Именно затова в навечерието на коледните празници, ИКЕА предлага на посетителите си да опитат традиционни храни от Ирак, Непал, Сърбия и Ливан. На 10 декември Мулти Култи колектив гостува в магазина със специално кулинарно шоу.

Участници в събитието са четирима готвачи – емблематични представители на софийската гастрономична сцена, които ще представят кулинарното богатство на родните си страни.

Кулинарни умения ще демонстрира Фреди Бениамин от знаменития ресторант Ашурбанипал, който ще покаже магията на традиционната иракска кухня с топлото предястие самбусак – малки банички с вегетариански пълнеж, поднесени с ароматен черен чай.

Носителят на медал от прочутия конкурс „Скариада” в Лесковац – Майстор Даци от ресторант „Котилото“, ще демонстрира умения в приготвяне на традиционната сръбска скара, която ще допълни с любимата си разрядка урбанес.

Ливанецът с френско сладкарско образование Хани Таук от сладкарница Карамел.бг, ще демонстрира как се правят най-добрите в България хрупкави френски кроасани.

Главният шеф-готвач на ресторант Гуркха Гунджа Б. Чокхал ще ни пренесе в Непал с вкусна зеленчуковата хангама – парченца от ситно нарязани и запържени в дълбок тиган зеленчуци, овкусени с ароматни индийски подправки.

 
 

„Смелата Ваяна“ продължава да е най-гледаният филм у нас

| от |

Анимацията „Смелата Ваяна“ е най-гледаният филм у нас, сочат обобщените данни от киносалоните. Приключението на дъщерята на вожда Туи в търсене на неоткритото в океана е гледано от вече 36 712 зрители и има 334 466 лева за десетте дни на екраните.

На втора позиция е първата премиера от миналата седмица – петият по ред „Подземен свят: Кървави войни“. Новите приключения на вампира Селин в търсенето на примирие с върколаците са гледани от 10 238 зрители и имат 107 433 лева приходи за първите три дни у нас.

Трети по ред сред най-гледаните филми е втората премиера от миналия петък – екшънът на Робърт Земекис с Брад Пит и Марион Котияр „Съюзени“. Шпионската афера, започнала през 1942 година в Казабланка и продължила в Лондон с изпитанията на размирното време, е гледана от вече 14 117 зрители и има 129 660 лева приходи от билетите им.

Четвърта позиция е за филма по книгата на Дж. К. Роулинг отпреди 15 години – „Фантастични животни и къде да ги намерим“. Приключението на героя на Еди Редмейн в общността на вещици и магьосници в Ню Йорк през 20-те години на миналия век е гледано от вече 61 105 зрители и има 634 898 лева приходи за 17-те дни на екраните у нас.

Пето място е за анимацията „Тролчета“. Историята за пътя към щастието и за готовността да стигнеш много далеч, за да го постигнеш, е гледана от 102 55 зрители и има 890 163 лева приходи за месец и половина на екраните у нас.
Шеста позиция е за третата премиера от миналия уикенд – комедията на Уди Алън „Cafe Society“. Случващото се през 30-те години на миналия век в Холивуд и Ню Йорк с Боби Дорфман е гледано от 2 879 зрители и има 28 044 лева приходи от тях за първите три дни на екран у нас.

Седма позиция е за комиксовия екшън „Доктор Стрейндж“. Филмът за неврохирурга д-р Стрейндж, който след автомобилна катастрофа става свръхмагьосник, е гледан вече от 91 869 зрители и има 968 004 лева приходи за месец на екраните у нас.

Осма позиция е за премиерната от миналия петък биографична драма „Флорънс“. Разказът за богатата нюйоркска светска дама Флорънс Дженкинс, която има желание да бъде оперна звезда, въпреки фалшивото си пеене, е гледан от 2 023 зрители и има 28 044 лева приходи за първите три дни на екраните у нас.

На девета позиция сред най-гледаните филми е „Първи контакт“, създаден по разказа на Тед Чианг от 1998 година. Срещата на д-р Луиз Банкс с извънземните екипи, за да се разбере дали идват с мир или са заплаха, е с 26 969 зрители и има 224 241 лева приходи за месец на екраните у нас.

Десета позиция е за петата премиера от миналия уикенд – филмът на Мел Гибсън „Възражение по съвест“. Нетипичната военна история на редник Дос, превърнал се в легенда сред другарите си, е гледана от 1 456 зрители и има 12 824 лева за трите дни на екраните у нас.

 

 
 

SASA Asian Pub: Преобръща представи!

| от Спонсорирано съдържание |

На 7 декември представите за  ресторант, забавление, вкусна храна и цени буквално ще се преобърнат!

2000 кв. метра площ, 7 метра височина, 700 седящи места, ресторант и бар, обединени от обща сцена, на която постоянно нещо се случва.

Витоша “нахлува” през огромните остъклени витрини, създавайки усещане за полет над града, а огромният аквариум “потапя” посетителите в тайнството на подводния свят.

Най-доброто от 7 световни кухни с превес върху азиатската

Знаковите блюда на Китай, Япония, Тайланд, Монголия и  Сингапур, приготвени специално за SASA Asian Pub от световни шеф-готвачи.
Всички вкусове са адаптирани към българския, като запазват здравословните съставки и начин на обработка, характерни за азиатската кухня. Ястията едновременно засищат и оставят чувство за лекота и прилив на енергия.

В SASA Asian Pub, освен азиатска кухня, се предлагат автентични американски барбекю специалитети, италиански брускети, френски десерти, средиземноморски деликатеси…

Барът е „въоръжен“ със сто различни вида напитки от цял свят, сред които авторски азиатски коктейли и разнообразие от кафе специалитети.

SASA не е просто ресторант, а азиатски пъб, където забавлението е целодневно и гарантирано.

На сцената, обединяваща ресторанта с бара и кафето, се редува жива музика с DJ сетове и шоу програми.

В SASA Asian Pub денят започва със сутрешно кафе, преминава в обяд с колеги, неусетно се удължава до следобеден коктейл или десерт, за да да стигне до вечеря с приятели и танци до късните часове с питие в ръка.

SASA Asian Pub е целодневно заведение, където независимо сам или с компания, всеки се чувства на мястото си.

SASA Asian Pub преобръща представите за ресторант!

Не на последно място SASA Asian Pub ще преобрне и представите за достъпност.

“Преживяването”, наречено SASA Asian Pub е напълно възможно да се превърне в ежедневие, без това да обърка месечния бюджет.

Достъпността е в основата на концепцията на веригата, за да може иновативната идея на SASA Asian Pub да бъде възприета от най-широк кръг хора и да се превърне в начин на живот.

Sasa Asian Pub в Парадайз център отваря на 7-ми декември.
Заповядайте да ви се представим!

 
 

Ние тая песен сме я слушали

| от |

Стига сме се възмущавали от Гери-Никол и нейните турбохитове. Тая песен сме я слушали и не само сме я слушали, ами и сме й трошили пръсти, пили сме на нея и сме били с юмрук по масата. Гери-Никол повтаря титани на поп-шока. Титани, които не се стесняват. Къде е тръгнала 18-годишната дива с едни задни части само! Това е скромност граничеща с немотия. Отмести се, мила Гери-Никол, и направи място на хората, които откриха топлата вода.

Започваме силно с една песен на 100 кила преди с Криско да запеят че са „на хип хопа дрийм тийма, шмъркаме кока в Джим Бийма“ (Из Криско и 100 Кила – Остани за обяд). Става въпрос за песента П**ки по масата, в която можем да чуем:

„Раста крий се в храс, скришум пишим фас,
с жан тонко фас, п**ката кваз
занимавам се с п**ки мънички,
мажа се с крем против гъбички.
А ти лекувай си трипера шото тука почва припева.“

И след това наистина започва припева, където става познатото и предполагано мазало.

Рапът е ясен, нека заорем надълбоко в грешното творчество. Кой е слушал Изумруд? Емблематични мъже. Веднъж празнуваха рожден ден на своя приятелка в едно караоке в Студентки град и изпяха няколко парчета. Незабравима вечер. Една от техните песни директно минава покрай Гери-Николовата:

„В сладкарница Малинка

с тебе бяхме дваминка,

а навънка дъждът ромоли.

Аз си пия кафето,

тя ме бара за дупето

и се прави на „яж ми гъза“.

Красиво е.


Така нареченият Светльо от Хиподил с така наречените Легенди също имат хубава песен за маса. За маса, а аз бих добавил и за креват. Хайде всички заедно:

„Гъза ме боли,

боли ме гъза.

Повече няма да пия, защото

боли ме гъза.“

 


Няма да има откъс от текста на следващата песен, защото е прекалена. Става въпрос за Стоян, който докарва беля, барайки в стопанството.

 


С какво помним 1998 година? С песента на Румяна – Чук-Чук, нали.

„Чук – чука, чук, чук, чук!

Хайде, скъпи, идвай тук!

Чук – чука, чук, чук, чук!

Да не ида аз при друг!“

Между другото, Гери-Никол е родена през 1998.

 


Дано четете тази статия в прилично време, защото сега ще ви се допие.

„Що не си свалиш фланелката моряшка,

а аз ще ти покажа мойта синя прашка.

Ти и без това със поглед ми събличаш,

но да знаеш, че след мене гол ще тичаш.“

 


Последната песен е логическо продължение на предната. В нея лирическият герой задава въпрос.

 

 

Искате ли бис? Добре – последната песен в плейлиста ни „1000 песни като новата на Гери-Никол“ е авторство на най-добрия аренби изпълнител в България Върбан Тодоров – Бичето. Както би казал Тома Спространов: „Следващата песен е Ай кам фром дъ вилидж, Идем от село“