Крадецът на книги

| от | |

Николай Крижитски

Имам един приятел, който преди двадесет и кусур години ми сподели, че като ходел по разни купони, невинно разглеждал библиотеката на домакина и в повечето случаи открадвал по някоя прашасала книга. Не че беше беден или му липсваха 2-3 лева за да потърси заглавието в някой антикварен магазин. Напротив, просто много искал веднага да изчете книгата. Ама веднага!

От самото признание за книго-кражбата не ми стана много приятно. Но, след като вече знаех за този факт – какво друго ми оставаше, освен да се примиря с тази детинщина. Каза ми и че понякога задигал най-затрупаната с прах книга от етажерката. Значи действал е избирателно. Имал си дори схема, имал си обяснение за всичко: сигурно домакина вече я забравил, сигурно не помни, че я е дал на някой. Призна ми, че е попадал на книги със слепени страници, което означаваше, че собственика дори не я чел. Твърдеше и следното: за какво му е тази книга на този кютук? Чувал го е да се хвали, че я има, да цитира абзаци от съдържанието, но за какъв дявол му е изтрябвала, след като дори не я е разгърнал един път, да я беше прочел поне!!!

Крадецът на книги обаче бе честен крадец: изчетял ли книгата – я връщал при първа възможност на мястото й в етажерката. (Е, по мои изчисления, вероятно няколко десетки не е успял да върне)

Тогава ми хрумна да го попитам дали е взимал книжка от къщи, все пак хиляди пъти е влизал у нас. И учудващо за мен той каза, че е взимал, но вече я бил върнал на мястото и. Това ме хвърли в недоумение и го попитах защо не я е поискал, щях да му я дам.

„Не, нямаше да ми я дадеш, та тя ти е любимата“ – отговори ми той. И никога няма да забравя широката, лукава усмивчица, изпълнила дебеличкото му лице.

Наистина ставаше дума за най-любимия ми автор – Ерих Кестнер, а книжката беше сборна с няколко детски романа:

„Антон и Точица“, Двойната Лотхен“, „Хвърчащата класна стая“. Страниците на книгата съдържаха първите ми детски сълзи. Бяха проляти върху историята с презокеанското пътешествие на малкия, зарязан от родителите си Йонатан Троц – Джони. Пред мен още е образа на подлия баща, мушнал на изпроводяк десетдоларова банкнота в детската шепа на Джони. За всеки случай, така го изпратил от Америка. Сълзите ми капеха и попиваха върху страниците. Там бе причината защо баба му и дядо му не дошли да го посрещнат в Хамбург. Защото били отдавна умряли. Това изобщо, беше една опера на човешкото дебелоочие, което тогава страшно ме потресе. Като срещна подобно бездушие, ме тресе и досега. Тогава именно разбрах какво е да изядеш плесница от съдбата, па макар и на книга. Нищо че почти век е изминал от дъжда, обливащ Точица на Курфюрстендам. Тогава ми станаха ясни доста неща за неравноправието, злобата, доверието, приятелите.

Книжката според мен е повече от съвременна, би трябвало да се изучава в училище и то като заместител на някои други препоръчвани за изучаване книги. Има доста поучителни неща, а пък са си точно за детското съзнание. За патриотичните книги – има време да се четат, децата първо трябва да се научат да схващат нещата от живота. Благодарен съм по сей ден на чичо Ерих Кестнер, задето дори на хартия, ми показа как да се ориентирам и как да разбера честен ли е боя с ледени топки в пансиона. Помня сцените с палавите щуротии на близначките Лотхен и досега. Не съм забравил, че тичах до кухнята да си приготвя резени портокал с каймак, досущ като този на Антон от берлинския Унтер ден Линден. Обяднах с книгата, ставах с нея, лягах си, толкова много я обичах.

Може би даже опознах какво е да имаш неосъществени мечти. Всъщност, като казах мечти: не зная дали Йонатан Троц е станал капитан на кораб, както му се искаше. А може би пък е станал и е загинал нейде в океана на войната, командвайки мощна немска подводница в името на фюрера. Жалко ако е така.

По-късно разбрах, че освен историите от Цугшпитце и Александер Плац, е имало страшно много епохи, времена и сюжети, в които много глупави хора са били изключително смели и честни. Или пък доста умни хора – ужасно страхливи, подли, безчестни и безкрайно бездушни.

Помня, как едно лято изчетох на един дъх „Следите остават“ на Павел Вежинов. Крадеца на книжки с дебеличкото лице ми помагаше в собственото ни детско разследване по улиците на София. Миткахме в жегата досущ като детективи между площад Славейков и улица Гурко, зареяли поглед в „подозрителните“ по наша преценка места. Имаше изобилие от прозорци, откъдето въображаеми диверсанти биха могли да изхвърлят издайническия ключ. Беше нещо като детска, шпионска игра, дори ни се струваше, че сме локализирали точно мястото от романа. Хахах, странно е, че понякога минавайки оттам, се сещам как с дебеланчо клечахме в тревата и търсихме следи. Детска му работа.

После преминахме на по тежки романи – сър Артър Конан Дойл. Четивото беше доста увлекателно, обсъждахме естествено всяка глава. Спорехме. Прогнозирахме. После гледах и един руски сериал (впрочем не беше хич лош) и така малко си допълних представата за Бейкър стрийт 221В. Ако днес например кацна в Лондон, първо веднага ще взема такси до този адрес. Все още съм толкова впечатлен от приключенията на Холмс. Беше невероятно преживяване. За разлика от суховатия списък, даден ни за четене от учителката по литература в училище. Аз не ги четях повечето от книгите в оня безкраен списък, признавам си. Изглеждаха ми ужасно скопени и безкрайно скучни. А и как да се съсредоточа върху тях, след редовете за Уотсън и Холмс. Абсурд!

Скоро видях на площад Славейков съкратената версия за ученици на „Клетниците“. Страшно се възмутих от липсващата вътре сцена с връщането на сребърните свещници от Жан Валжан. Е, каква полза от една такава книга, като са изрязали най-поучителната и великодушна сцена? Как ще се разбере, че да прощаваш е Велико?! Никак. Тръгнах си толкова ядосан, че не проверих какво още са махнали.

А на смелия крадец на книги – благодарен съм му, че е осъзнал постъпката си и че е върнал на мястото повечето чужди книжлета, както и любимата ми книга.

Иначе нямаше да му го простя.

P.S.
Ако някой мерне Нилс Холгерсон и белия му гъсок, нека им предаде поздрави от мен.

 
 

Пролетният базар на книгата започва в НДК

| от chronicle.bg, по БТА |

Най-голямото пролетно книжно изложение у нас – Пролетният базар на книгата, започва днес, в навечерието на Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост. Събитието и през тази година ще представи повече от 100 български книгоиздатели и книготърговци на три етажа в Националния дворец на културата. Официалното откриване е в 11.00 ч. в Централното фоайе на НДК, съобщиха организаторите от Асоциацията „Българска книга“.

В рамките на шестте дни на изложението, на щандовете на издателствата, както и на сцената на културната програма, ще се състоят близо 50 премиери на най-новите книжни заглавия у нас, а също четения и срещи с чуждестранни и български автори, сред които Александър Секулов, Антон Стайков, Бойка Асиова, Божана Апостолова, Владо Даверов, Владимир Попов, Георги Господинов, Димана Йорданова, Емил Андреев, Здравка Евтимова, Ивинела Самуилова, Йордан Велчев, Йорданка Белева, Константин Трендафилов, Милен Русков, Петър Чухов, Тони Николов.

Гости на официалното откриване ще бъдат и спортистите Стефка Костадинова и Валентин Йорданов, които също ще представят юбилейни албуми, посветени на спортните им върхове.

Сцената на културната програма ще бъде разположена в Мраморното фоайе /над Централния вход на НДК/. Програмата е съпътствана от изложбата „Под езика“ на Дамян Дамянов – мащабен проект, посветен на кирилската азбука. Графичният експеримент на художника започва онлайн през 2016 г., но във второто си издание излиза извън мрежата и се пренася на хартия. След като изобразява нови 30 идеограми, Дамянов кани 60 представители на българската култура – известни писатели, журналисти, художници, преподаватели и др., да дадат кратко определение или интерпретация на шейсетте думи. Официалното откриване на изложбата „Под езика“ е на 24 май от 14.00 часа на сцената на Пролетния базар.
Пролетният базар на книгата е част от Календара на културните събития на Столична община за 2017 година.

 
 

Мюзикълът„Mamma Mia!“ се завръща

| от chronicle.bg |

Истинска радост очаква феновете на ABBA, Мерил Стрийп и мюзикълите през следващата година. От известно време се спекулираше, че ще има продължение на мюзикъла „Mamma Mia!“, който през 2008 направи фурор. От Universal вече официално потвърдиха новината. 

Въпреки че филмът не беше признат от критиците, приходите многократно надхвърлиха бюджета, а актрисата Мерил Стрийп признава в интервю, че това е продукцията, в която се е забавлявала най-много за цялата си кариера. Продължението е озаглавено „Mamma Mia: Here We Go Again!” и ще излезе по театрите на 20 юли 2018, точно десет години след премиерата на първата част.

Новината идва и със съответните промени в екипа. За разлика от първата част, чийто режисьор е Филида Лойд („Желязната лейди“, 2011), тази ще бъде режисирана от Ол Паркър („Най-екзотичният хотел Мариголд“, 2015). Но членовете на ABBA Бьорн Улвеус и Бени Андершон отново ще са продуценти и ще отговарят за музиката. Продукцията ще включва песни на легендарната група, които не присъстват във версията от 2008 г., както и някои от вечните им хитове, които за щастие ще чуем отново.

Сюжетът отчасти ще разказва за предисторията на персонажите, като това ще доведе до нови имена в актьорския състав, които да играят героите на Мерил Стрийп, Пиърс Броснан, Стелан Скарсгард, Джуди Уолтърс и Кристин Барански.

„Mamma Mia!“ е базиран на сценичен мюзикъл, който излиза през 1999 в Уест Енд, Лондон. Той разказва историята на младо момиче отгледано от майка си, която е собственичка на хотел на гръцки остров. (Филмът е заснет на остров Скопелос, Гърция). В навечерието на сватбата си тя кани трима мъже, предполагайки, че един от тях трябва да е истинският й баща. Всичко това се случва на фона на любимите на всички поколения от 74-та година на насам песни на шведската поп група ABBA.

Мюзикълът от 2008 г. стана световен хит още с излизането си, а приходите достигат 609 млн. долара.  Премиерата му събра за първи път на публично място членовете на ABBA след раздялата им през 1983 г..

 
 

Вижте кои са носителите на „Аскеер“ тази година

| от chronicle.bg |

Традиционно на 24 май, театър „Българска армия” за 27 път Фондация „Академия Аскеер” връчи своите национални награди за постижения в театралното изкуство през изтеклия сезон.

Изборът за всяка една от общо 12-те наградни категории принадлежи на широка театрална и духовна общност – актьори, режисьори, сценографи, композитори, драматурзи, театроведи, на писатели, хуманитаристи и учени културолози, които формират журитата на Академия „Аскеер”.

Обект на внимание от страна на журито бяха 119 представления. 67 от тях са реализираните премиери в София, 52 спектакъла са представени от извънстолични театри. Селектираната продукция принадлежи на 7 столични сцени с 13 заглавия и 2 извънстолични театъра с 3 заглавия. Ако включим и сценичните творби – обект на разглеждане в категория Съвременна българска драматургия, спектаклите, разгледани през годината от „А`Аскеер”, са 143.

Членовете на журито обсъдиха и с тайно гласуване определиха НОСИТЕЛИТЕ НА НАГРАДАТА „АСКЕЕР 2017”

Изгряваща звезда

Боян Крачолов за режисурата и Димитър Крумов и Иван Николов за ролите си в „Това НЕ Е Хамлет“, авторски спектакъл на Боян Крачолов по текстове на Шекспир, Бекет, Молиер, Мигел де Сервантес, Том Стопард, Петер Вайс, Мюлер, Калдерон и други, Театрална работилница „Сфумато“

Поддържаща мъжка роля

Йордан Ръсин за ролята на Телегин във „Вуйчо Ваньо“ от Антон П. Чехов, постановка Григор Антонов, Общински културен институт Театър „Възраждане“

Поддържаща женска роля

Ивана Папазова за ролята на Икония във „Вълци“ по „Трънски разкази“ от Петър Делчев, постановка Диана Добрева, Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив

Сценография

Свила Величкова за „Малката морска сирена“ от Катрин Ан по приказката „Малката русалка“ от Ханс К. Андерсен, постановка Василена Радева, Театър „София“

Костюмография

Свила Величкова за „Малката морска сирена“ от Катрин Ан по приказката „Малката русалка“ от Ханс К. Андерсен, постановка Василена Радева, Театър „София“

Театрална музика

Петя Диманова за „Вълци“ по „Трънски разкази“ от Петър Делчев, постановка Диана Добрева, Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив

Водеща мъжка роля

Свежен Младенов за ролята на поп Кръстьо във „Великденско вино“ от Константин Илиев, постановка Весела Василева, Общински културен институт Театър „Възраждане“

Водеща женска роля

Меглена Караламбова за ролята на Майката в „Разговори с мама” по Сантяго Овес от Жорди Галсеран, постановка Венцислав Кулев, Театър 199 „Валентин Стойчев“

Режисура

Диана Добрева за „Вълци“ по „Трънски разкази“ от Петър Делчев, Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив

Най-добро представление

„Еквус” от Питър Шафър, постановка Стайко Мурджев, Младежки театър „Николай Бинев“

Съвременна българска драматургия

„Пробен срок“ от Николай Гундеров
(Театър 199 „Валентин Стойчев“, постановка Тея Сугарева, 5 ноември 2016 г.)

Академия „Аскеер” удостои с Голямата награда

ЗА ЦЯЛОСТЕН ПРИНОС КЪМ ТЕАТРАЛНОТО ИЗКУСТВО
„АСКЕЕР 2017”

Големият български драматург
КОНСТАНТИН ИЛИЕВ

Честито на всички отличени!

 
 

Риана се снима във филм на Netflix

| от chronicle.bg |

Netflix ще снимат филм, режисиран от Ава ДюВерни, с участието на Лупита Нионгo и Риана.

Историята на филма е изключително нестандартна. Идеята идва след като потребител на Twitter публикува снимка на Лупита Нионгo и Риана, които сана модно дефиле. На снимката има следният коментар: „Риана изглежда все едно мами богати бели мъже, а Лупита е компютърно грамотната най-добра приятелка, която помага и й пази гърба.“ Това подтикна потребителите на социалната мрежа към спекулации как този филм би могъл да се развие.

Те също така поискаха режисьор да е Ава ДюВерни, а Иса Рей да напише сценария. И четирите жени по-късно изразиха интерес към подобна продукция.

На Фестивала в Кан Netflix наддава за филма и в крайна сметка печелят наддаването. ДюВерни потвърждава за режисьорската позиция, докато с Рей все още се водят преговори за сценарната. Не е ясно точно колко комедиантката е посветена на сценария в момента, но се твърди, че вече работи по него. Самото студио планира старт на снимките през 2018, когато ДюВерни ще е приключила работата си по „A Wrinkle In Time“.

Това е голям проект за Netflix, които постепенно увеличават портфолиото си. По този повод, а и след като видяхме, че са склонни да взимат идеи от феновете си, искаме да им покажем следващата снимка – на Скалата в ролята на Джони Браво.