Кръстопътища (Най-вероятно…)

| от | |

books-text

Светла Димова

– Най-вероятно ще съм на работа. Не знам дали ще успея да се освободя и да дойда с теб.

– Да, няма нужда да ми обясняваш,  ясно ми е защо не си правиш труда.

– Престани! Не бъди такъв! Не искам да присъствам за кой ли път вече на скучните сбирки на онази тълпа застаряващи мъже, говорещи само за любовта, която нямат, а си мислят, че притежават, завладени единствено от…

– Моля? Ако обичаш спомни си, че сега пред теб стои един от тях, застаряващите!

– Нима?! Сам го каза… превръщаш се в един от тях! Стой си в това положение, но аз не искам да участвам и да седя до теб. Както знаеш, всеки прави своя избор.

– Това какво би трябвало да значи?

– Направи си сам изводите, а ако пак не ти е станало ясно… Сериозно обмислям възможността да се раз…

– Спри! Дори не се осмелявай да го изречеш, защото ще си го получиш!

– То и без това отдавна … – не се доизказа.

Седеше в очакване на думите му и макар да знаеше какви ще са те, броеше секундите до изплуването им на повърхността – мястото, където отдавна нищо не изплуваше, освен спомени за отминали дни, когато всичко бе различно, когато животът не се бе намесил толкова остро.Усещането, че тепърва ще става каквото ще става й се стори още по-ужасно от случващото се в момента, но стъпките на босите й крака по завиващия път ставаха все повече и тя бе загубила образа на човека пред себе си, макар и да усещаше присъствието му.

– А за мен? А за мен? Замисляла ли си се?

Изказа на глас собствените й мисли, които със всичка сила се блъскаха в стените на съзнанието й…

– За теб си мисля от години. И се питам… – му каза.

– Питаш се какво се случи с нас, нали? Тогава ли какво се случи, или какво се случва сега?! В кое време беше с мен и в кое престана да бъдеш?! Трябваше ли да ставаш толкова малодушна и да не ми кажеш, че червеят е започнал да яде сладката ябълка?! Трябваше ли да се правиш на змия, да ме заслепяваш, сякаш истината нямаше да излезе наяве? Мълчиш! Защо мълчиш ? Нямаш ли си готов отговор и за това?

– Престани да  нападаш и да ме обвиняваш, само защото съм отказала да ида на място, където е толкова скучно и досадно, където се задушавам и се чувствам унижена, че изобщо…

– Унижена от какво? Че си с един също толкова досаден и скучен мъж ли? Това ли те унижава?! Моля те, поне сега не се отклонявай и не ми замазвай очите. Добре разбирам, че ставащото е  поводът, който си търсиш, за да ми кажеш…  Искаш да се разделим, нали?! Ха! Но и в това не си сигурна, пак ме подлагаш на изпит и искаш да разбереш как ще реагирам… Как ще реагирам ли? Не мога да те понасям каквато си сега! Не понасям  малодушието ти, не понасям  страховете, които те изяждат, унищожавайки  малкото смелост и истинност в теб, оцелели в този момент! Мразя момичето, което беше до мен през последните месеци… Обичам тази, която наднича в момента зад сълзите в очите ти.

Погледна я.

– Хайде…, когато се наработиш – иронията в гласа му се засили – няма защо да идваш с мен, прави каквото искаш, но преди всичко знай какво искаш, или избери правилния път към научаването му. Събирай си багажа, ако щеш, само не ме занимавай с разни глупости, лъжи и врели-некипели… Всъщност нашите кипяха, нали?

– Кипяха… – наведе глава – Добре. – примирено и тихо промърмори  – Повече няма да…

– А, не! Не го казвай, никой от нас двамата не може да решава какво ще се случи … , бъдещето не ни принадлежи толкова, колкото ни се иска… До виждане!

Отново прочете мислите й…Човек цял живот търси някой, с когото да не се налага да приказва, а да говори мислено.Тя знаеше каква е  вероятността това да се случи в живота. Смяташе, че ако срещне  такъв човек, с когото ще може да мисли и   усеща, тогава  раят на земята ще започне. В същото време силата, способна да съедини две сърца,  я плашеше със своята предопределеност.

Престана да мисли. Отдавна бе сама в стаята. Събра багажа. Взе и общите неща. Не искаше да се сеща за него, не искаше и той да се сеща за нея. Никога вече. Не предполагаше, че има толкова много неща, които те двамата са събрали, които  те двамата са направили. Заедно. Изглежда бе забравила и това. До този момент. Клещите около сърцето й се стиснаха още по-силно. Заслепи се от усещането за болката нахлула в очните й ябълки, стомаха и черния дроб. Не бе предполагала до сега колко осезаема може да бъде  болката –  и физическата, и духовната. Как и двете са толкова свързани, че би било немислимо да не ги смятаме за едно цяло.

Повече не трепна, сякаш това не бе тя, сякаш и багажът не бе неин… Отиде в някакъв магазин за втора ръка и остави там дрехите си, с изключение на тези, които носеше на гърба си. Вещите остави в оказион. Замина.

Той излезе от апартамента и отиде да потича в парка.

„Ето го разнообразието, което всеки от двама ни искаше. Е, получихме си го.“

Изтича  до малката постройка, където се събираше с приятелите. Вече го чакаха. Никой не забеляза промяната в него, никой не забеляза липсата… На нея. Всичко бе както обикновено. Все старите подхвърляния, все същите задявки с минаващите момичета…

Прибра се в къщи. В къщи ли?! Нея я нямаше, нямаше следа дори, че изобщо е съществувала. Освен миризмата на парфюма й. Нея нямаше как да изгони, колкото и широко отворени да бе оставила прозорците.

„Ама че банално!“ – ядно се огледа той.

Противно му беше, че  го е застигнала тази толкова изтъркана съдба с любовта и… Но това бе неговата съдба, неговата обич, неговите чувства. Това прави ли ги изтъркани? Когато ураганите минат през нечие тяло, колкото и да е подготвен човек за пораженията, които ще настъпят, толкова по-трудно ги понася и успява да живее с тях.

Седна на леглото, опря се о рамката му, заслушвайки се в песента звучаща от уредбата…

„Тишината вали във прозореца

 като бяла надежда до мен

и сред толкова стъпки на хората,

чувам твоите стъпки да стенат,

и сърцето си чувам да бие,

над звезди и пътеки бездомни,

ти не можеш от мен да се скриеш,

да останеш единствено спомен…

Тишина, тишина

само тя ми остана след теб.

Тишина, тишина…

Аз съм сам, без любов, търся твоята нежна ръка…

Запомни, не е късно

да отвориш вратата внезапно

и раздялата с дъх да разпръснеш,

и да върнем горещото лято…“

 * * *

Мъж стоеше на пейка в парка, прегърнал вече голямата си дъщеря.

Покрай тях мина  жена, съпровождана от две момчета.

„Стари мой приятелю,

чуй годините,

всеки има своят дом и свойто рамо,

всеки има своя път и свойта съвест…

Виж децата ни колко са пораснали…

Не, недей да ми припомняш,

не недей да ме поглеждаш,

тъй отчаяно и нежно,

не както преди….

Стари мой приятелю,

чуй годините,

всеки има своя миг,

единствен миг,

всеки има своят сън,

несбъднат сън,

виж очите ни,

колко уморени са…“

 
 

И Тя е със сини очи

| от Кристина Димитрова |

Тя и той са телата, които линеят за една изгубена любов.

Те са със сини очи и черни коси. Знаят, че когато настъпи последната нощ, ще последва раздялата. Той й разказва една и съща история отново и отново. В стаята времето е спряло и сякаш героите са попаднали във вакуума на живота.

Тази типична любовна история на френската писателка Маргьорит Дюрас ще оживее на сцената на театър „Възраждане“, за да ви разкаже историята на двама души, сключили договор за обичане за 23 нощи.

„Очи сини, коси черни“ е театралната адаптация на едноименния роман на Дюрас, която е направена от писателката Ирена Иванова, вече позната като момичето с няколко спечелени престижни награди за ролята си във филма „Безбог“.

Освен че самата тя е със сини очи, е силно повлияна от Дюрас през последните няколко години от живота си.

Франция се стича като Рейн в творчеството на Ирена, а да посегне към адаптацията на „Очи сини, коси черни“ е едно от най-смелите й предизвикателства през последните месеци. Една от концепциите, които самата Дюрас залага в пиесата, е отчуждението на героите не само помежду им, а и от самите себе си.

Тя и Той са затворени в стаята на миналото, но търсят една друга стая, в която любовта е възможна. В тази стая може да влезете и вие на 31-ви март и 3-ти април и да станете свидетели на раждането на една повече-от-любов.

Всичко започва във фоайето на хотел Рош във френска морска провинция.

Никой в историята няма име. Мъжът от историята се приближава до прозорците на фоайето и вижда Странник с черна коса и сини очи, чиито очи не може да забрави и изгубва завинаги. Появява се жената от историята и отвежда Странника. Мъжът обикаля плажа с надеждата го срещне отново. Среща същата жена в кафене на брега на морето, но не я разпознава като жената отвела странника. Предлага й да прекара следващите вечери с него срещу заплащане, защото много прилича на изгубения Странник. Тя приема. Следват двадесет и три безсънни нощи…

Адаптацията на Ирена Иванова запазва характерната за Дюрас символика, залегнала в романа, а това е морето, корабът и стаята – интимното място за срещи, където се ражда невъзможната-възможна любов.

Прочитът на романа, на Ирена Иванова е многопластов и може да бъде разбран на повече от едно ниво.

Той се гмурка в дълбокото, после изплува, за да си поеме въздух и пак се гмурка. Залата на театър „Възраждане“ ще бъде озвучена от дълбокия и запомнящ се глас на актьора Велизар Бинев, за който това е завръщане на сцената след дългогодишните му актьорски появи на големия екран в над 80 чужди продукции. Зрителите ще чуят и въздействащия текст на поета Владислав Христов – „Писма до Лазар“.

Именно тази негова творба отразява историята по поетичен и абстрактен начин, прорязвайки я по цялото й протежение до края. Постановката е в характерния експериментален стил на Ирена Иванова, а на сцената ще излязат актрисата Дария Митушева в ролята на Жената и Николай Марков в ролята на Мъжа. Под звуците на традиционна индонезийска музика актьорите ще разкажат историята, чрез своите телата. Ирена очевидно не изневерява на Дюрасовия любовник, който често е с Азиатски произход.

Спектакълът е проект на Театрално ателие „Експериментика“ и е реализиран с подкрепата на Френския културен институт, Посолството на Република Индонезия, Нов български университет и Voice Academy.

 
 

5 неща, които не знаете за Жизел Бюндхен

| от chronicle.bg |

Тя е една от най-известните моделки и красавица №1, когато говорим за приятелки и съпруги на звездите от NHL. Тя е Жизел Бюндхен.

36-годишната бразилка има до себе си куотърбека на Ню Инглънд Пейтриътс, които тази година направиха най-великия обрат на Супербуол 51.

Освен всичко, Наоми Кембъл и Клаудия Шифър описват бразилката със златни коси като единственият останал супермодел.

Бюндхен бе ангел на Victoria’s Secret между 2000 и 2007 г. Тя бе и сред основните лица, които защитаваха кандидатурите на Бразилия за световното първенство през 2014-а и за Олимпиадата през 2016-а.

Има обаче и много неща, които не знаем за нея. Например как е открита?

В галерията може да видите 5 малко известни факта за Жизел Бюндхен.

 
 

Поглед зад кулисите на новия сезон на „Туин Пийкс“

| от chronicle.bg |

Същите актьори, малко остарели, малко променени, малко по-зловещи от преди.

„Туин Пийкс“ се завръща 26 години след последния си епизод, за да ни разкаже още една порция от историята.

Зад епизодите стоят Дейвид Линч и Марк Фрост – оригиналното дуо, създало култовия сериал. „Туин Пийкс“ промени телевизията завинаги, залагайки различен метод за разказване на криминални истории.

Очаква се трети сезон да бъде на екран от 21 май и ще включва 18 епизода.

В тях ще участват както Кайл Маклоклан в ролята си на агент Дейл Купър, така и нови имена като Наоми Уотс, Тим Рот и Моника Белучи.

Entertainment Weekly представи серия от снимки, които показват героите на сериала 25 години по-късно. Сред тях са Дана Ашбрук, Медхен Еймик, Шерилин Фен, Уенди Роби и Шерил Лий.

Вижте ги в галерията.

 
 

Delta airlines възобновява полетите си до Москва

| от chronicle.bg |

Американската авиокомпания Delta airlines отново ще лети от Ню Йорк до летище Шереметиево в Москва, предаде ТАСС, цитирайки летищните власти.

Delta ще възобнови полетите от 27 май с честота пет пъти седмично. Te ще се изпълняват от самолет Boeing-767-300-ER, посочват от московското летище.

Превозвачът спря да лети до Русия през ноември миналата година. Тогава представител на авиокомпанията поясни, че полетите до тази дестинация са сезонни и се прекратяват всяка зима, припомня БТА.

През 2015 година редица авиопревозвачи напуснаха руския пазар и досега не са възстановили в пълен обем услугите си. Преките полети от Москва закриха германските Air Berlin и Eurowings, както и нискотарифният британски превозвач Easyjet. Lufthansa, тайландската Thai Airways International и Finnair пък значително свиха маршрутната си мрежа, припомня ТАСС.