Котка в чувал (не се гласува)

| от |

Радан Кънев, лидер на ДСБ и говорител на РБ

radan

Поредният черен петък предизвика гореща дискусия по темата:
Трябва ли държавата, чрез усилията на БНБ, Фонда за гарантиране на вземанията и резерва си да опита да оздрави частично КТБ (чрез отделяне на „здравото“ в Креди Агрикол) и защити депозитите над гарантирания размер?
Отговорът засега е: Нямаме нужната информация, за да вземем решение. 
Преди да се аргументирам, три кратки уточнения:
1. Не е напълно коректно просто да кажем „Не бива данъкоплатецът да поема тежестта“, по две причини:
Първо, не е задължително подобна гаранция от държавата да се превърне задължително в ефективен харч на пари. Депозитите ще бъдат в държавната вече Креди Агрикол и при сериозен ангажимент, че държавата стои зад тази общо-взето здрава банка, няма причина всички да се хвърлят да теглят. Даже напротив. В случая с ПИБ, след като държавата пое ангажимент да плаща, тегленето спря. Харч за данъкоплатеца нямаше.
2. Данъкоплатците, за съжаление, сме вече натоварени. КТБ е голяма банка и средствата във Фонда не покриват гарантираните депозити в нея. При изплащане на гарантираните суми, бюджетът/резервът ще бъде ангажиран. Възможно е в краткосрочен план това дори да е по-скъпото решение, предвид аргументите в т.1 по-горе.
3. Няма никаква връзка между опита за оздравяване на част от КТБ и търсенето на всички „кредити без досие„, каквото и да значи това. Операция по преследване на тези пари е абсолютно, категорично задължителна, независимо до какво ниво са гарантирани депозитите.
Сега по същество:
Не можем да дадем отговор, без да имаме информация. Съжалявам, много ми се иска да го играя идеалния десен популист и да сърфирам по вълната #Нямадаплатим от днес до изборите. Знам, че огромна част от нашите симпатизанти и лидерите на мнение в нашата общност симпатизират на това просто, смело и честно решение. Поел си риск за 8% лихва – гориш. Няма аз да ти плащам риска с данъците си, че и децата ми, с данъците си.
Това е и моето мнение. В различни периоди от живота си съм имал прилични суми (винаги под гарантирания минимум) в банка и през ум не ми е минавало да ги сложа в КТБ.
Но има една голяма въпросителна:
Носи ли фалитът на КТБ т.нар. системен риск за финансовата система на страната?
Или да го кажем много по-просто: Колко от негарантираните депозити в КТБ са на други банки? Колко са на застрахователи? Колко са на здравни фондове?
И най-важното: Колко са на Универсални пенсионни фондове, в които всички родени след 1960г. внасяме 5% от доходите си всеки месец. А тези фондове по закон са длъжни да държат голям процент от парите си в банков депозит и е твърде вероятно да са били изкушени от високите лихви.
Без да имаме отговор на тези въпроси, няма вярно решение. Ако се окаже, че КТБ е важна част от финансовата система, и в нея има много пари на други финансови институции, и особено на пенсионни фондове, изобщо не става дума за алчността и глупостта на отделни физически лица-вносители, които са се полакомили от високата лихва. Става дума за алчността и глупостта на мениджъри на фондове, които държат нашите пари, нашите застраховки, нашите бъдещи пенсии от втория стълб.
И не е въпросът, че тези мениджъри трябва да носят отговорност, нито че КФН трябва да носи отговорност за контрола си върху инвестициите им. Въпросът е, че колапс на финансовата система днес означава, че нашето поколение ще бъде икономически затрито по начина, по който кризата от 1989-1997 затри поколението на родителите ни. Тогава милиардите, нужни за оздравяване на „здравата част“ от КТБ ще ни се струват детска игра…
В момента и „болната“ и „здравата“ част от КТБ са котка в чувал. Нямаме никаква достоверна информация за кредитния и депозитния портфейл на банката. Не знаем нито #KОЙ дължи кредитите без досие, нито #КОЙ е титуляр на депозитите над 196 000 лева.
Без тази информация нищо не може да се гласува и никакво отговорно решение не може да се вземе. Тази информация трябва да е публична, защото партиите в Парламента не са никакъв критерии за компетентна и честна преценка. За два дена срещи и разговори и дебати в мрежата срещнах безкрайно по-задълбочени и компетентни мнения, отколкото чух от представителите на властта и опозицията, да не говорим за БНБ.
И накрая – един disclaimer: Нито аз, нито партията ДСБ, нито коалицията РБ, нито което и да било свързано с мен лице имат какъвто и да било интерес от това депозитите над 196 000 лева да бъдат защитени. Моето лично мнение е, че ако няма риск за националните финанси, отговорното решение е да бъде възстановена само гарантираната част от тях.
 
 

Кендъл и Кайли Дженър пуснаха своя втора модна колекция

| от chronicle.bg, по БТА |

Втората модна колекция на Кендъл и Кайли Дженър е вдъхновена от Кристина Агилера и Парис Хилтън, съобщи Контактмюзик.

21-годишният топмодел и телевизионна знаменитост Кендъл Дженър и 19-годишната й сестра, която също е модел и звезда от риалити шоу, пуснаха „продължение“ на дебютната си колекция, създадена за едноименния им лейбъл. Новата колекция включва латексови рокли бюстиета в ярки тонове, бодита, тениски и ниски обувки. Кендъл и Кайли разкриха, че изпълнителката на хита „Genie in a Bottle“ е повлияла върху проектираните от тях облекла и обувки.

„Късата пола от плат деним в новата ни колекция е вдъхновена от Кристина Агилера – поясни Кайли пред сп. Дабъл Ю. – Кристина носеша подобна пола през 2000 г. Тази година се облякох като нея за празника Хелоуин. Агилера е изумителна.“

Кендъл, която е участвала в дефилета на „Викторияс сикрет“, „Балмен“ и „Фенди“, отбеляза, че Парис Хилтън, която е близка приятелка на нейната полусестра Ким Кардашиян Уест, също е повлияла върху облеклата в новата колекция.

„Парис е семейна приятелка и затова, както и по-големите ни сестри, винаги сме се възхищавали от усета й в областта на модата – поясни Кендъл. – За 21-ия си рожден ден носех рокля, вдъхновена от онази, която Парис бе облякла за партито по повод нейния 21-ви рожден ден.“

 
 

Риана се снима във филм на Netflix

| от chronicle.bg |

Netflix ще снимат филм, режисиран от Ава ДюВерни, с участието на Лупита Нионгo и Риана.

Историята на филма е изключително нестандартна. Идеята идва след като потребител на Twitter публикува снимка на Лупита Нионгo и Риана, които сана модно дефиле. На снимката има следният коментар: „Риана изглежда все едно мами богати бели мъже, а Лупита е компютърно грамотната най-добра приятелка, която помага и й пази гърба.“ Това подтикна потребителите на социалната мрежа към спекулации как този филм би могъл да се развие.

Те също така поискаха режисьор да е Ава ДюВерни, а Иса Рей да напише сценария. И четирите жени по-късно изразиха интерес към подобна продукция.

На Фестивала в Кан Netflix наддава за филма и в крайна сметка печелят наддаването. ДюВерни потвърждава за режисьорската позиция, докато с Рей все още се водят преговори за сценарната. Не е ясно точно колко комедиантката е посветена на сценария в момента, но се твърди, че вече работи по него. Самото студио планира старт на снимките през 2018, когато ДюВерни ще е приключила работата си по „A Wrinkle In Time“.

Това е голям проект за Netflix, които постепенно увеличават портфолиото си. По този повод, а и след като видяхме, че са склонни да взимат идеи от феновете си, искаме да им покажем следващата снимка – на Скалата в ролята на Джони Браво.

 
 

За писателите в киното

| от Дилян Ценов |

  Коя е основата на всеки филм? Историята.

Сценарият се появява първо, след което бива взет от режисьора, който създава крайния продукт, за да събере зрителите пред екрана. И дори най-красивата продукция би се провалила, ако в нея не е заложена оригинална история и герои – тези две неща придават плътността. Без тях киното би било безсмислено занимание, хвърляне на пари(много при това) на вятъра.

За това се грижат пишещите хора –поети, писатели, сценаристи. Те възпламеняват началната искра, от която, ако условията са благоприятни, тръгва големият пожар. Но често става така, че именно хората, които създават историята,  стават отправна точка за създаването на нови сценарии. Образът на пишещия човек често е благоприятна почва за създаването на добра история.

Киното познава немалко филми, в чиято основа стоят писатели и резултатът в повечето случаи е добър. Защото винаги може да се роди добър продукт, когато героят е интересен и с богата биография. А писателите, нека не се лъжем, са хора, които имат и двете.

В нашата галерия ви предлагаме подбор на едни от най-добрите филми за писатели, поети, сценаристи и изобщо хора, които се занимават с писане.

 
 

„Под игото“ излиза на шльокавица – za vseki tvoy priiatel, koyto pi6e taka

| от chronicle.bg |

Издателство „Жанет 45″ отпечатва романа на Иван Вазов „Под игото“ на шльокавица по случай 24 май. Дори и да си мислите, че това е шега, оказва се – не. 500 бройки от абсурдното издание могат да бъдат закупени от книжарниците.

Шльокавицата, известна и с други подигравателни дефиниции, сред които методиевица, маймуница, есемесица и кирливица, е нестандартен начин на изписване на българския език със съчетание от латински букви, цифри и препинателни знаци.

Издателство „Жанет 45″ преобразява словото на Вазов в тази нелепа писменост, за да покаже, че употребата й е реална заплаха за нашата грамотност, за езика ни и за българската култура. Романът вече е в продажба с идеята това да бъде първото и последното издание в подобен формат. За всяка закупена книга на шльокавица, която изчезне от книжарниците завинаги, издателите ще дарят други две български книги на училища, читалища и библиотеки в цялата страна.

„Жанет 45″ обръща внимание на опасността, в която шльокавицата от чатовете и социалните мрежи се е превърнала за езика. Затова дава начало на своята инициатива именно на празника на българската писменост 24 май.

Изборът на „Под игото“ не е случаен – през 2009 година в „Голямото четене“ българските читатели избраха романа на Вазов за своя любима книга. Изписването й на шльокавица показва колко много губим, когато тази абсурдна писменост започне да измества кирилицата.

Когато видиш тази книга, изпадаш в потрес, каза пред Webcafe.bg управителят на „Жанет 45″ Манол Пейков за изданието на шльокавица, в което единственият надпис на кирилица е на задната корица. Надписът обяснява инициативата и насочва читателя към сайта www.podigoto.bg.

Зад идеята стои агенция Saatchi&Saatchi. Заедно с издателството много дълго време са обмисляли и структурирали идеята, за да бъде поднесена максимално разбираемо и да постигнат желания ефект.

„Ако изгубим езика си, губим културата си. Така губим и идентичността си“, посочват от издателството.

Повече информация за инициативата и аргументи защо трябва да пишем на кирилица, вместо на шльокавица, могат да бъдат открити на онлайн платформата www.podigoto.bg. Желаещите да получат дарение от книги училища, читалища и библиотеки могат да се свържат с издателството на booksj45@gmail.com.