Контролът на цените – рецепта за икономически проблеми

| от |

Адриан Николов, ЕКИП (http://ekipbg.com/)

Законът много рядко – по-скоро, почти никога – не е отражение на реалността. Обратно – законът е отражение на волята на законотвореца по отношение на това каква би трябвало да бъде реалността. Именно по тази причина повечето опити да се моделира човешкото поведение с помощта на законодателство са обречени на провал – тяхната цел е да накарат хората да действат по начин, по който те не биха действали в случай, че изразяваха единствено собствената си воля.

В този смисъл, налагането на ограничения или забрани върху предоставянето на определен тип услуги или продукти по никакъв начин не елиминира нуждата или желанието на хората да ги получават. В познатото на всеки студент-икономист уравнение на търсенето и предлагането не се променя нищо – забраните не премахват търсенето с магическа пръчка, а пазарите са на място, за да създават предлагане. По тази причина това което постигат държавните забрани е да генерират огромни черни пазари, в които най-често поради включените допълнителни рискове цените – и съответно печалбите – са значително по-големи.

Класическите примери за такива черни пазари са продажбата на наркотици, оръжия и проституцията. И докато негативните ефекти от налагането на директни забрани са доста по-очевидни, държавата често прилага по-„меки“ регулации, насочени към „укротяване“ на пазарите и защитаване на интересите на потребителите.

Честа практика е налагането на ограничения на цените на стоките в опит да се възпре техният прекомерен ръст или „прекомерно“ завишени цени от страна на монополист или картел от производители. Тази наглед благородна идея на управлението обикновено влече след себе си разрушителни резултати.

Елементарното икономическо обяснение е, че налагането на ценови тавани ограничава способността на производителите да определят свободно цената на предлагания от тях продукт, което от своя страна намалява стимулите им да продават изобщо. Производителите съответно пускат на пазара по-малко стоки, които не отговарят на търсенето, а от своя страна производството им е много по-ниско от това, което биха имали при липса на ценови контрол. Крайният резултат е постепенното изчезване на стоките с контролирани цени от магазините.

Този процес се илюстрира добре от случилото се в икономиката на Венецуела през последните години. Социалистическото правителство на президента Мадуро се опита да поддържа контрол върху цените на редица продукти, което доведе до остър недостига на много стоки от първа необходимост. Централната банка на страната поддържа „индекс на недостига“; дори според официалната статистика във Венецуела  през 2013 г. са липсвали 21% от стоките, а нелегалната опозиция на режима рисува дори по-грозни картинки.

Благодарение на изкуствения недостиг на стоки, създаден в следствие на ценовия контрол се стигна до куриози, в които тоалетната хартия изчезна изцяло от магазините и се наложи армията да поеме контрол над фабриките и да ги принудят със силата на оръжието да произвеждат. Сходен сценарий се разви преди месец на пазара на ковчези, като дърводелците отказаха да продължават да ги произвеждат на загуба.

Социалните ефекти от тези мерки са изключително тежки. Столицата Каракас и другите големи градове в страната неведнъж са ставали арена на бунтове и разграбвания на магазини в следствие на хроничната липса на стоки. От своя страна хората масово се презапасяват със стоки когато се появят в магазините, в резултат на което те се изчерпват много по-бързо, отколкото би било при нормално предлагане, а немалка част от храните се развалят. Последният план на режима за справяне с липсата на стоки е въвеждане на сложна биометрична схема, която да не позволява на потребителите да купуват „прекалено много“ продукти, което на практика ще върне страната до система, сходна до купонното разпределение, прилагано в ранните периоди на комунистическите системи. Единственият възможен изход от този опит за още по-тежък контрол обаче ще бъде все по-голямо засилване на недостига и изчезване на все повече стоки от витрините.

Интересен български пример от последните месеци в България пък е въвеждането на таван по годишния процент на разходи (ГПР) по кредитите което, на практика, представлява налагане на ограничение върху цената на кредитите. Правителството изрази значителна загриженост спрямо потребителите на бързи кредити и наложи ограничение върху тяхното ГПР. Новият таван ги лимитира до 50.2% от стойността на отпуснатия кредит. Наглед, целта на мярка е да предпази взелите заеми от „прекомерната алчност“ на фирмите, които отпускат бързи кредити.

На практика обаче, единственото което правителството постига по този начин е да изтласка от легалния пазар услуга, която е структурирана по определен начин заради своите уникални особености. Кредитите, отпускани от банки за дълъг период от време и с големи стойности винаги имат множество условия, гаранции и изисквания към кандидатите. Причината за това е, че кредитната дейност по своята същност представлява преди всичко преценка на риск, а банките искат да минимизират броя „лоши кредити“, които не носят възвращаемост и представляват нетна загуба на средства.

Така неречните „бързи кредити“ обаче представляват доста по-различен продукт от „традиционните“ банкови заеми. При тях сумите обикновено са много по-малки, отпускат се в изключително кратки срокове, а заемодателите получават много по-малки гаранции, че инвестицията им ще донесе печалба. Това прави риска при отпускането им много по-голям, което налага значително по-голяма лихва – в противен случай вероятността кредитната институция да фалира поради голям брой необслужвани заеми става прекалено голяма.

Ограничаването на ГПР обаче не позволява да се извърши това отговаряне на високия риск. Оттам броят на фирмите, които биха се заели с тази високорискова дейност намалява значително, тъй като комбинацията между висок риск и ниска печалба в повечето случаи гарантира провал на почти всяко бизнес начинание. Не е неочаквано и въведените регулации да доведат до фалити на действащи компании, което от своя страна ще има редица негативни социални ефекти като увеличаване на безработицата и закриване на съществуващи в момента работни места.

По тази причина, с налагането на максималнен ГПР, който в много случаи е под стандартната за бранша, правителството успява не да предпази потребителите на бързи кредити, а единствено да свие един пазарен сегмент, да елиминира от него продукти, които потребителите преди това са ползвали и да блокира законното им предлагане. По-значителният проблем се крие обаче в обстоятелството, че правителството не е в състояние да елиминира търсенето  на този тип финансови продукти – потребителите ще продължават да се нуждаят от бързи пари, но законното им предоставяне вече става значително по-трудно.

Въвеждането на таван на годишния процент на разходите в този смисъл ще доведе до възход на черните пазари на кредити. Високорисковите заеми, които доскоро се отпускаха законно, ще станат отново територия на лихвари или на „сиви“ фирми. Друга възможност е компаниите, които отпускат бързи кредити да вземат мерки за намаляване на риска, което се случва с методи, познати ни от ранната история на българския преход и времето на „борчетата“.

В случая става дума най-вече за неразбиране от страна на държавата на характера на кредитните услуги. Те не са нищо различно от която и да било стока, а сключването на договор за кредит е доброволно действие между фирмата, която го отпуска и лицето, което го взема. В този смисъл, желанието на управляващите да защитават клиентите на бързи кредити от самите тях е меко казано нелогично.

В крайна сметка, когато  правителство реши да се намеси и да регулира който и да било пазарен механизъм, резултатът винаги е един и същ –  и двете страни, които участват в размяната губят  повече, отколкото биха при липса на регулации, а често попадат и под ударите на закона без да има нужда от това.

 
 

Десет сериала, които свършиха прекалено рано

| от |

Американската телевизия е известна с това, че може да разбие сърцата на феновете само с един свой замах. Като прекрати любимото им шоу, като убие най-обичания им персонаж… Примерите са безброй в дългите години правене на качествени сериали.

Много от сериалите, които стартираха в сезон 2016-2017 така и не доживяха да видят новата година и… новия си сезон. Някои биват прекратени още преди да се докоснат до малкия екран, а други дори не изкарват цял сезон.

Независимо колко нагади има един сериал, колко подписки се направят и какво говорят феновете за културното му наследство, когато една телевизия реши да дръпне шалтера на някое шоу, то вече е обречено. Малко са примерите, като „Анатомията на Грей“, Family Guy и прочие, които могат да се похвалят, че са видели живот след телевизионната си смърт.

Разбира се, върлият телевизиоман познава и злощастни примери на сериали продължили по-дълго, отколкото е редно. И успели да отегчат нещастната си аудитория до смърт.

Истината е винаги някъде по средата и е редно да знаеш кога да спреш и да се откажеш. Прекалено рано обаче никога не е добра идея. Особено, ако имаш потенциал. Ние сме събрали за вас 10 телевизионни шоута, които приключиха пътя си от малкия екран към нечий хол прекалено рано. Поне според нас. В галерията горе.

 
 

6 лоши кино римейка

| от |

Този месец, преди точно 15 години, на голям екран излиза великолепната криминална комедия „Бандата на Оушън“. Джордж Клуни, Брад Пит, Мат Деймън, Кейси Афлек, Джулия Робъртс и Анди Гарсия, под режисурата на Стивън Содърбърг и майсторския сценарий на Тед Грифин, създават едно истинско удоволствие за гледане в този кино пъзел.

„Бандата на Оушън“ сам по себе си е римейк на известен филм от 1960-а година с Франк Синатра и Дийн Мартин. Но за разлика от нашата класация тук, е един от добрите примери в киното.

Петнайсет години след модерната си версия филмът вече е нещо като класика, която може да бъде гледана отново и отново, при това винаги да ви носи удовоствие и кеф, макар да знаете отговора на загадката в него. Може би, заради това или поради липсата на свежи идеи, но Холивуд вече прави повторен римейк на този филм, при това с жени.

След „Ловци на духове“ „Бандата на Оушън“ ще е следващия филм, който ще пострада от феминистичния удар, разстлал се като сив похлупак над меката на киното. Разбира се, това са само предположения, за които всеки гледал и двете версии на филма, се надява да не е прав.

Междувременно, докато чакаме женската версия на „Бандата на Оушън“ ние си припомняме шест ужасни римейка, с които киното е сбъркало. Много.

В галерията горе.

 
 

Хайде да идва новият „Шерлок“!

| от |

След няма и година и един месец, минали в тегаво чакане, на малкия екран ще се появи новият, четвърти поред сезон на, нека си признаем честно, един от най-добрите сериали за последните години – „Шерлок“.

Шоуто, което направи Бенедикт Къмбърбач мега звезда, при това за няма и месец, се завръща за четвърти и засега, последен път на екран.

„Кометата на ВВС“, както феновете иронично наричат най-смелия проект на канала, стартира през 2010 година. По онова време модерна версия на най-известния книжен детектив, създаван някога, звучи като лоша научна-фантастика. Та какво може да прави Шерлок Холмс в XXI век и да е все така уникален, като мъжа създаден преди близо два века от сър Артър Конан Дойл? Хората са скептични и по-скоро негативно настроени към проекта, но накрая се оказва, че не са прави.

„Шерлок“ е шоу, в което или се влюбваш веднага или започваш да не понасяш още от първия му епизод. „Study in Pink“, базиран на един от кратките разкази на Дойл, излиза официално на 25 юли 2010 година. Месец по-рано ВВС пускат първата версия на същия епизод онлайн. Гледанията и свалянията са в хиляди. Епизодът по-късно е леко редактиран, променен и премонтиран и излиза официално на екран.

Взависимост от това коя версия сте гледали, може и да не сте харесали сериала още от първите му минути. Неофициалната версия, каквато се води неизлъчения епизод, е по-дълга, по-бавна и да, една идея по-различна.

Ще се учудите, но има хора, които рязко намразват сериала именно заради този епизод и така и не му дават повече шанс. Тяхна грешка. „Шерлок“ е поп-културно явление за телевизионния бизнес и е новаторство във времето, в което зрителят трудно успява да бъде изненадан.

Модерният „Шерлок“ няма време за губене. Сериалът базира първите си два сезона, излезли в рамките на шест месеца един от друг, на най-известните произведения на Конан Дойл и набързо вкарва вътре най-известните персонажи от света на детектива – Айрийн Адлър, професор Мориарти, инспектор Лестрейд, Майкрофт Холмс и разбира се, доктор Уотсън. Ще се учудите, но дори и второстепенните персонажи в сериала са базирани на такива, измислени от британеца и присъстващи в оригиналните му истории.

„Шерлок“ е феномен. На пръв поглед в него няма нищо уникално – та той адаптира произведия написани през 1800 година, не измисля нито един нов случай или персонаж за своя герой – и същевременно е най-новаторското хрумване на модерния развлекателен бизнес. Пълен е със случки и неща, които телевизията сякаш открива чак сега. И най-важното, успява да запали искрата по известния детектив отново.

Всеки век има свой Шерлок, казват различни експерти. Толкова уникално е творението на Артър Конан Дойл. За XXI век този Шерлок се нарича Бенедикт Къмбърбач. Независимо доколко това се харесва на някои или не. Независимо колко пълнометражни филма се направят за този детектив. Независимо колко нови книги излязат, се напишат, адаптират и прочие.

„Шерлок“ изстрелва Къмбърбач и Фрийман в стратосферата на мега-звездите. До момента, близо 40-годишните британци, са играли в телевизията, киното, при това във висококласни продукции, театъра и грандиозният успех все някак им се изплъзва. „Шерлок“ е game changer за тях. Той дава ударен ход на кариерите им и влива свежа кръв в леко скучния пейзаж на новите имена и еднотипни актьори, които се появяват ежегодно в Холивуд.

След грандиозния успех на първите си два сезона „Шерлок“ си взима почивка от цели 2 години. В днешно време, пък и в което и да е време, няма телевизионна продукция, която може да си позволи такава пауза. Това е лукс. Но ето, че „Шерлок“ го прави и това по никакъв начин не намалява фен-базата му. На 24 декември 2013 година, когато Шерлок Холмс трябва да се завърне от мъртвите, Twitter прегрява от тагове, хаштагове и прочие модерни версии на онлайн ентусиазма, заради старта на шоуто. Страницата на ВВС блокира от фенове, решени да гледат новия епизод онлайн.

Сезон 3 минава точно като комета – веднъж на 100 години – и отново отива в почивка, за да се завърне на 1 януари 2015-а (времевите паузи в „Шерлок“ са толкова огромни и различни, че могат да се мерят само с начина, по който Градска мобилност отчита времето между отделните трамваи – тоест, то граничи от сега до плюс безкрайност).

Стивън Мофат и Марк Гатис – сценарист и актьор по професия и създатели на сериала, в едно свое интервю казват, че когато им хрумнала идеята за модерен Шерлок, просто се молели ВВС да кажат „да“ на проекта. Защото телевизията се дърпа в продължение на няколко години. А какво и как ще правят те, за да го осъществят, си е тяхна работа.

В момента екипът на „Шерлок“ – от актьорите през режисьорите и сценаристите – е толкова зает с ангажименти по други проекти, че нямат време да направят нови епизоди за продукта, който ги направи толкова известни и желани. И това е жалко. Защото „Шерлок“ заслужава много сезони.

Сезон 4 обаче е на път. Той вече е изсниман, под строги мерки за сигурност и зоркия поглед на телевизията, в студения Кардиф. „Шерлок“ отдавна не се снима в Лондон. Всъщност от първия си епизод насам, защото вероятността там нещо да остане в тайна и някой да не види някоя сцена, е абсолютно невъзможно.

Ето ви един любопитен факт: първи епизод е сниман на реалната „Бейкър Стрийт“ 221В. Това не се е случвало никога след това. По онова време улицата е затворена и снимките текат, начело с Бенедикт Къмбърбач и Мартин Фрийман на сета, и никой не забелязва или дори и да го прави, не го вълнува какво се случва. Днес този вариант е мираж.

Сезон 4 на „Шерлок“, след един тотално страничен епизод, тръгва на 1 януари 2017 година. След него, в три поредни седмици, следват още 3 епизода. The Six Thatchers, The Lying Detective и The Final Problem, чиято първа снимка показва завръщането на Мориарти, ще бъдат излъчени съответно на 1-ви, 8-ми и 15-ти януари. И оттам-нататък не се знае накъде.

Sherlock Шерлок

Засега „Шерлок“ е в пауза. Но пък е като оргазъм или комета… зависи от гледната точка. Случва се рядко, но пък как!        

 
 

WhatsApp спира за милиони стари телефони

| от chronicle.bg |

Ако използвате по-стар модел смартфон, то вероятно до месец ще трябва да се сбогувате с мобилното приложение за споделяне на информация и провеждане на чат-разговори WhatsApp.

Според официалното изявление на създателите, първите, при които ще бъде спряно функционирането на приложението са мобилните устройства със стара версия на Android, Windows и Apple. Това ще се случи до края на тази година. До юни 2017 от списъка ще бъдат зачеркнати и по-старите модели на Blackberry и Nokia.

Пълният регистър на платформи, при които поддръжката на WhatsApp ще стане невъзможна са – Android 2.1 и 2.2, Windows Phone 7 и iPhone 3GS/iOS 6. До юни чат приложението с над милиард ползватели няма да е валидно вече и за BlackBerry, включително за BlackBerry 10, Nokia S40 и Nokia Symbian S60.

„Искаме да фокусираме усилията си върху мобилните платформи, които имат най-широка употреба“, допълниха от дъщерната фирмата на Facebook.