Консерваторът, който управляваше с враговете си

| от |

Тома Биков, 5corners.eu

През 1892 година правителството на Стефан Стамболов преживява силно сътресение. Григор Начович, който през годините на стамболовия режим е посланика на България във Виена и министър на финансите и външните работи скъсва отношенията си с управляващата партия и подава оставка като министър. Причините за този акт са толкова много, че вече не е ясно коя точно от тях е довела до ескалацията на отношенията между премиера и министъра. За никого от съвременниците им не е тайна, че двамата се мразят още от хъшовските си години и съвместната им работа от 1886 до 1892 година е изпълнена с множество интриги, удари под кръста и задкулисни политически игри.

5576

След оставката на Начович, Стамболов организира грандиозна медийна кампания срещу него. През пролетта на 1894 година тя стига до там, че в официоза на управляващите вестник „Свобода” е публикувано сензационно „разкритие”, според което бившият министър е извършил кръвосмешение с дъщеря си Радка. Когато вижда статията Начович припада, а малко след като се свестява заявява: „За тази чудовищна гнусотия ще платя жестоко на Стамболова!” Няколко месеца след дръзкия компромат премиерът Стамболов пада от власт. Свалянето му не е плод на заканата на Начович, но със сигурност влиятелният политик има пръст в него. През пролетта на 1895 година бившият премиер пише писмо адресирано до австрийския журналист Рихард фон Мах, в което информира, че ще бъде убит и описва начина, по който това ще се случи. Той назовава, както поръчителите на убийството си, така и изпълнителите. Като поръчители на убийството му са посочени княз Фердинанд и Григор Начович. Твърденията на Стамболов остават недоказани, но и до днес хвърлят сянка върху имената на споменатите в писмото му.

Григор Начович е една от най-влиятелните политически фигури в първите години след Освобождението. Той често е свързван с това, което днес наричаме задкулисие, заради силните си международни контакти и дългата си политическа биография. Прагматик и човек на хладния разум, Начович успява да премине на бял кон през бурните следосвобожденски години, като често е принуден да прави компромиси с личните си възгледи. Той е консерватор по убеждения, но дълги години е принуден да работи с омразните либерали. В едно от редките си публични откровения обяснява, защо е избрал консерваторите пред либералите по следния начин: „Останах в тоя лагер, но без да се идентифицирам с него, защото се състоеше от добри хора и честни патриоти, докато в другия кипеше само чапкънлъкът, вдъхващ ми най – силно погнусяване.”

Роден през 1845 година в заможно свищовско семейство, първоначално Начович посещава йезуитско училище. Завършва политико – икономически науки в Париж и след връщането си в България се захваща с мащабна търговия. Заедно с това се увлича по революционното движение и оглавява Свищовския революционен комитет. Заради това през 1867 година е принуден да имигрира в Румъния. До Освобождението продължава да се занимава, както с революционна дейност така и с търговия.

Веднага след възстановяването на българската държава е избран за депутат в Учредителното събрание. Там е един от най-яростните критици на Търновската конституция и по този начин се нарежда сред лидерите на консерваторите. През пролетта на 1881 година е сред вдъхновителите на държавния преврат, чрез който княз Александър Батенберг бламира Конституцията и налага режима на пълномощията. Григор Начович е избиран за депутат неизменно от 1879 година до 1903 година независимо от бурните процеси, които текат в политическия живот на младата българска държава. През впечатляващата си политическа кариера е четири пъти министър на финансите, два пъти министър на външните работи и по веднъж на вътрешните работи, на търговията и на земеделието. Назначаван е за посланик във Виена, Цариград и Букурещ.

Интересен е фактът, че през 1882 година Начович лично интернира политическия си противник Драган Цанков във Враца, а година по-късно, след реабилитацията на стария политик става министър в неговото правителство. Подобно е развитието на отношенията му със Стефан Стамболов. Двамата са в лоши отношения още от времената, в които развиват революционна дейност. След това се сблъскват в Учредителното събрание, където Стамболов е сред лидерите на либералите, а Начович на консерваторите. Обединява ги превратът срещу княз Александър от 1886 година. По това време Начович помага на Стамболов за потушаването на метежа, който е организиран от консервативни кръгове начело с Митрополит Климент. След това е назначен за министър в правителството на Стамболов. През цялото време на сътрудничеството си двамата продължават да поддържат лоши лични отношения и си говорят само на правителствените заседания. През 1886 година Григор Начович е човекът, който къса отношенията на България с Русия. Десет години по-късно, след падането на Стамболов, пак той възстановява дипломатическите връзки на двете страни.

След свалянето на Стамболов от власт Григор Начович участва в създаването на Народната партия, която в следващите десетилетия ще бъде сред най-важните политически фактори в държавата. Избран е за министър в кабинетите на Константин Стоилов и Тодор Иванчов, а от 1903 година се отдава изцяло на дипломатическа дейност, като е изпратен за посланик в Цариград. Въпреки политическите си успехи остава неудовлетворен. През 1910 година пише, че не вижда характер и държавнически способности в нито един български политик след Стамболов. Три години по-късно Начович слага горчив край на дипломатическата си дейност, като участва в подписването на трагичния за България Цариградски договор последвал краха от Балканските войни.

В края на 1919 година Султана Рачо Петрова го посещава в дома му. По това време Григор Начович преживява тежко втората българска национална катастрофа. Мълчалив и болен той успява да каже само: „Това са последствията от убийството на Стамболова – нищо не остава ненаказано.” Няколко дни по-късно, на 4 януари 1920 година умира на 75-годишна възраст.

 
 

Пол Верховен снима филм за монахиня лесбийка

| от chronicle.bg, по БТА |

Световноизвестният режисьор Пол Верховен снима в Париж лентата „Пресветата Дева“ за монахиня лесбийка, съобщава сайтът Лайф.

Порталът цитира информация на Саид бен Саид, президент на френската телевизионна копания SBS Productions, която реализира филмовия проект.

Бен Саид е френски продуцент от тунизийски произход, който основава споменатата компания през 2010 година. На страничката си в Туитър кинодеецът показа афиша на бъдещия филм, като уточни, че режисурата ще бъде поверена на Верховен, известен с със заглавия, като „Първичен инстинкт“ , „Робокоп“, „Зов за завръщане“ и др.

Главната роля ще бъде поверена на белгийската актриса Виржини Ефира. Сюжетът се основава на книгата на американската писателка Джудит Браун „Аморални постъпки: животът на монахиня лесбийка в Италия в епохата на Ренесанса“

 
 

Какво да направите, ако не можете да заспите

| от chronicle.bg |

Добрият сън е жизнено важен за здравето. Недостигът на сън може да е свързано диабет, болести на сърцето, затлъстяване, дори депресия.

Ако спите зле, това може да ви влияе не по-малко вредно от това да се храните зле или да не тренирате.

На всички обаче се е случвало събуждането в 3 през нощта, след което заспиването отново изглежда невъзможно. Какво да правим тогава?

Първо, добре е да знаете, че не сте сами. Около 10 процента от населението страда от хронична инсомния, което означава, че тези хора имат проблем със съня от повече от три месеца. 30 процента от населението страдат от някаква форма на инсомния.

А какъв е номерът, с който можете да се приспите отново? Оказва се, че не е трудно. Просто станете от леглото, отидете в друга част на жилището си, която е тъмна и тиха и се върнете в леглото, когато отново ви се доспи. Например преместете се в хола на дивана, вземете си възглавница и се завийте се с одеяло.
Защо? Защото, ако останете в леглото, започвате да усещате напрежение от нуждата да заспите и мислейки защо не можете да заспите отново, всъщност се разсънвате заради производството на хормони, свързани със стреса, учестено сърцебиене и общо безпокойство. Така заспиването става невъзможно. Промяната на средата може да помогне да намалите това напрежение и така да ви се доспи отново.

 
 

„Давай пари за бакшиша, отрепко!“: 25 години „Глутница кучета“

| от |

Нека ви разкажа за „Like A Virgin“. Това е за девойка, която иска момче с голяма патка. Цялата песен е метафора за големи патки.

Годината е 1992-ра и благодарение на фестивала Sundance светът научава за Куентин Тарантино. На 21 януари седмото изкуство се запознава с „Глутница кучета“, чиято първа мощна ударна сцена се открива с тази реплика. Тя принадлежи на самия Тарантино и служи за opening на чудесната мини кървава вселена на този филм. Метафората с музиката, Мадона, патките и закусвалнята, в която се провежда този разговор, е толкова ярка, че е показателна за онова, което следва впоследствие.

В рамките на час и половина Тарантино пълни екрана с кръв, черва и расистки шеги, обиди към жените, псувни и още кръв и черва. Някъде между всички тези неща има и един злощастен обир на диаманти.  

„Глутница кучета“ прави Тарантино рокзвезда. Младият режисьор работи в индустрията и се опитва да пробие, като пише купчини сценарии за кой ли не, с идеята, че един ден ще направи собствен филм. И няколко години преди „Глутница кучета“ да се случат той снима My Best Friend’s Birthday без особен успех.

В едно свое интервю по онова време разказва, че когато дал на свой приятел продуцент и режисьор сценария на криминалната кървава баня, той веднага му предложил режисьор, който може да го направи. Но Тарантино отговорил: „Не, човече, този филм ще го снимам аз.“ Минава известно време, Тарантино едва събира пари, кани Харви Кайтел, който става и ко-продуцент и „Глутница кучета“ поема по дългия път към големия екран.

Хората обичат да използват думата „култов“ за много неща, често не на място и още по-често, за да илюстрират баналната нужда да окачествят нещо като готино. Може би, затова „култов“ е такова клише. В случая с „Глутница кучета“ обаче понятието лепва толкова добре, колкото теорията на относителността на физиката. Ако някой филм може да бъде определен като „култов“, то това е този.

Тарантино има толкова малко пари, които използва за камери, кръв и помещения, че актьорите носят част от домашните си дрехи в повечето сцени. Крис Пен го прави от самото начало до самия финал. Но нито един от актьорския състав обаче и за секунда не съжалява, че се е подписал на сделката. Само Тарантино може да ти направи предложение за малко пари, на което не може да откажеш. Всички ние го знаем сега, но тези момчета са го знаели още тогава.

„Глутница кучета“ обагря в кръв и псувни пътя на Тарантино към Холивуд и бележи яркото начало на чудесното му творчество. Куентин прави много добри филми след това, но „Глутница кучета“ е неговият култов момент. Точното време, точното място, точните хора, точният сценарий.

Група от шест изтупани отрепки, начело с мазен мафиот и неговият още по-мазен син, се събират, за да осъществят обир на диаманти. Те не се познават, затова използват прякори – Mr. Pink, Mr. White, Mr. Brown, Mr. Blond, Mr. Orange и Mr. Blue – влизат в играта, облечени в черни костюми и RayBan-и, придружени от зъл чичко и неговия син по анцунг.

Тим Рот, Стив Бушеми, Харви Кайтел, Майкъл Медсън, Крис Пен, Лорънс Тиърни, Еди Бункър и самият Куентин Тарантино са основното звено на чудната група, допълнени от един полицай, гласът Стивън Райт и озвучени с музика от 70-те.

„Глутница кучета“ прави отварящата си сцена в закусвалня, за която Тарантино казва, че ако слушаш внимателно, може и да схванеш повечето неща. Трите кафета на Стив Бушеми, патки и Мадона, история за китайци и спор за един бакшиш, ти казват всичко, което трябва да знаеш, че следва. Сцената е снимана в рамките на ден, а закусвалнята, като генерално място, се превръща във важен елемент в ранните филми на Тарантино. Може да видите подобни сцени в „Джаки Браун“ и разбира се, в „Криминале“.

Начинът, по който Тарантино решава да разкаже, иначе на пръв поглед тривиалната история на „Глутница кучета“, се превръща в негова отличителна марка. Като печат на задника, който те прави специален. Филмът има едно огромно предимство пред останалите криминални истории, появили се до момента, той не ти показва най-важното в историята – обирът. Ти само слушаш за него. Какво се е объркало, кого са убили, кой се е измъкнал и къде са диамантите. Първо, защото Тарантино няма пари, за да направи пуцане, каквото този обир предогажда и второ, и по-важно, защото не иска. Не обирът е значителен за историята, а онова, което се случва преди и след него. Най-вече след. Именно там се намират кръвта и червата. Частта преди обирът е изобразена с доза силни и качествени псувни и расистки шеги. Четири важни елемента във филмите на Тарантино. Освен закусвалнята.

Под формата на уж случайно пръснати сцени, Тарантино сглобява през зрителя пъзела, който довежда до кървавата баня, в която Тим Рот има дупка в корема, а Майкъл Медсън реже нечие ухо. Междувременно Стив Бушеми почти се напикава от напрежение, а Харви Кайтел иска да е якият пич, спогоден с всички и може би затова не оцелява. Все тая. В киното на Тарантино някой рядко остава цял и жив, за да разкаже какво точно се е объркало, по дяволите. Не, то е като добър секс – трябва да се преживее, за да се разбере.

Скоците назад-напред във времето – от откриващата сцена, минути преди обира, през резултата, който се разиграва в един склад, до начина, по който всички се събират, за да вземат участие в тази злополучна история – нареждат пред драгия зрител, чудесно замислен, почти мистериозен пъзел, от типа „кой-го-направи“. Верният отговор е даден някъде в средата на историята, а след това гледаш само резултата от него. Но най-важното, филмовият пъзел, който „Глутница кучета“ представлява, е добро кино. Без пренапъване, без престараване, без излишни елементи. Добра драматургия, още по-добър диалог и чудесен актьорски състав.

Тази година, този филм прави 25 години на екран и ако го гледаш днес пак, ще ти се стори, че не е минала и минута от 1992-ра. Той е като застинал във времето. Като важен loop в пронстранствено-времевия континиум, който не може да бъде променен. И не трябва. Той е важен, както за кариерата на Тарантино и половината актьори вътре, така и за седмото изкуство само по себе си.

Пак се връщаме в началото на филма, в закусвалнята. Където група от 8 мъже спорят дали трябва да се дава бакшиш на сервитьорката, половин час преди да бъдат обърнати с червата навън.

Нали знаете какво казват: „Денят е хубав и всичко върви по план, освен когато не върви.“  За Mr. Pink, Mr. White, Mr. Brown, Mr. Blond, Mr. Orange и Mr. Blue всичко се прецаква, за да му провърви на Тарантино.

 
 

Новата Zafira – санбернарът сред автомобилите

| от |

Опознаването на нова кола е като опознаването на човек. Първоначално съдиш по външния вид и си изграждаш мнение въз основа на него. След това влизаш вътре и хвърляш поглед на интериора: той може да кореспондира с екстериора или да е в разрез с него, но мнението ти все още не може да е меродавно, докато не се запознаеш и с поведението: пътно или човешко, то е онова, което те запознава с почти истинската същност на колата/човека срещу теб. След тестдрайва вече (който при хората може да се измери с повече прекарано време и по-дълбок разговор), мнението е почти завършено. Оттам нататък следват малките неща, на които в началото не си обърнал внимание, но с времето започваш да обикваш или ненавиждаш.

Ще опиша фейслифта на третото поколение на германския флагман по реда на опознаването.

Първият поглед беше приятно визуално изживяване: от предната до задната броня Zafira може да се гордее с красива външност.

кола, автомобил, opel zafira

Погледната отвън, обновената Zafira се отличава с по-динамичен дизайн на фаровете, които преливат в по-спортна радиаторна решетка. Така колата изглежда по-широка, а стилът на оформление следва зададения от Astra дизайнерски език, който едновременно се вписва в модерния автодизайн и се отличава от много други марки. Новите LED стоп светлини, които са свързани с хромирана лайсна и завършекът на петата врата със спойлер придават един леко издължен и съответно по-фин и стилен вид на Zafira.

Когато се качвам в колата, доброто впечатление се затвърждава. Zafira може да бъде синоним на просторен интериор – усещането е за пространство почти като в малка всекидневна.

Имате чувството, че може да сложите вътре саксия с фикус, 55-инчов телевизор и средно голям диван и да живеете като богати номади. Благодарение на страничните малки предни стъкла и наклона на предното стъкло, предната част около таблото създава респектиращо чувство за простор. Разстоянието между предните седалки също допринася за комфорта на водача и пътника.

кола, автомобил, opel zafira

Предните седалки са големи и много удобни – нещо, което твърдо се превръща в запазена марка на Opel. Между тях е новата технология на Opel, FlexRail, която позволява подлакътниците и поставките за чаши да се движат, технология, която намалява шансовете за заливане на колата и пътниците с кафе с минимум 80%. И трите реда седалки са снабдени със системата Flex7, като вторият ред е изграден от три отделни седалки, които могат да се движат напред-назад независимо една от друга. Много nice.

Тестваме Zafira навръх Цветница и посоката, която задаваме на навигацията, е Черепишкият манастир. Zafira мазно се плъзга по софийските улици, маневрирането по които със сигурност не е като с полско фиатче, но благодарение на прецизния парктроник и камерата за задно виждане, трябва доста да се потрудите, за да праснете в някоя кофа за боклук.

кола, автомобил, opel zafira

Най-добре обаче Zafira се чувства след табелката на София. Там тя се превръща в голям кораб, който спокойно и уверено се носи по магистралата, без да трепне пред никакви нервни шофьори, нагли бързаци и неподходящо задминаващи тирове. Съвсем очаквано, стигаме до Черепишкия манастир безпроблемно, а там е пълно с хора, венци от жълтурчета, шарени котки, изпуснати на земята върбови клонки и миризма на люляк.

IMG_6233

След като отдаваме на манастира заслуженото и оставаме малко на терасата, на която е пишел Иван Вазов, се връщаме към Zafira с умерена доза нетърпение.

кола, автомобил, opel zafira

Управлението на тази кола носи удоволствие, факт. Не го отбелязвам с рекламна цел – просто возията е забележително мека и плавна, а в комбинация с автоматичната скоростна кутия неизбежно ви карат да направите още едно кръгче и още едно кръгче под звуците на любима музика, възпроизведена от мобилния ви телефон чрез Bluetooth свързаната инфотейнмънт система.

Единственият негатив, който трябва да се отбележи тук, е че има риск в колата да възникнат спорове за музиката.

Защото Zafira не е кола, в която да се возите сами. Можете да вземете цялата рода, деца, братовчеди, баби – с допълнителните две седалки в багажника, които предлагат достатъчно място за средностатистически на ръст човек, можете да съберете до седем роднини или приятели, с които да споделите комфортно пътуване. Автомобилът може да гарантира физическия комфорт, а защо не и психическия? Ако роднините или приятелите, които возите са досадни или скандалджии, може да ги инсталирате на третия ред седалки. Интериорът на автомобила е толкова голям, че освен ако нямате болестно остър слух, няма да ги чувате оттам.

Една от иновациите, на които няма как да не се обърне внимание и която присъства в последните модели на Opel, е комуникационната системата OnStar.

Управлението на OnStar се намира на тавана на колата, в конзола, на която има бутони за съответните нужди на шофьора и пасажерите. Системата предлага услуги като онлайн сервиз асистент, 24-часа спешна помощ при необходимост, помощ при катастрофа, помощ при кражба, дистанционно управление на заключване, светлини, клаксон, както и диагностика на автомобила.

кола, автомобил, opel zafira

Съвестта не ни позволи да тестваме OnStar за помощ при ПТП, но се допитахме до служителите на Opel за намиране на адрес. Любезни гласове на български, иначе ситуирани в Англия, след няколко минути намериха адреса, който търсехме и ни изпратиха маршрутите, които можехме да видим на тъчскрийн екрана.

Дано никога на никого не се налага да ползва услугите на системата за катастрофи, но е облекчаващо човек да знае, че не е сам в автомобила си, дори когато е сам, и че на един бутон разстояние от него има жив човек, който може да му помогне в криза от всякакъв сорт.

Що се отнася до разхода на гориво, резултатите са задоволителни. При извънградско каране, със средна скорост около 140 – 150 км/ч, постигнахме 6.8л/ 100 км., което не е никак лошо за тези размери.

кола, автомобил, opel zafira

Наясно съм, че Zafira е семеен миниван, който не предполага офроуд изпълнения, но на един завой на Искърското дефиле не издържаме на любопитството и я качваме по един леко наклонен, неасфалтиран селски път в гората.

Голямото момиче ни закара и ни върна, без да се замисли. Дори не успяхме да изцедим някакъв адреналин, защото и тук, извън пътя, Zafira се държеше като на магистралата и като на „Солунска“ – спокойно и достойно – като санбернар, чиято житейска задача е да опази своите хора на всяка цена. И той го прави, минавайки през всякакви терени и ситуации с типичното за едрите кучета невъзмутимо спокойствие.

PS: Истински санбернар би се чувствал много добре в този автомобил. Големите кучета, както разбира се и малките, са добре дошли, накуп с одеялата, купичките с вода, играчките, децата, техните играчки, басейнчета или шейни (според сезона), детски колички, огромни дамски сакове с десет тоалета за двудневно пътуване и рибарски принадлежности на мъжете.