Колко е важно да сме хубави?

| от |

Цвета Митова

Ние сме хубави и в това няма нищо лошо. В последното мащабно проучване у нас се оказа, че българчетата на възраст между 18 и 30 години смятат външния вид за по-важен от това да си интелигентен и образован. И че не четат. Резултатите не учудиха никого. Чуха се някои гласове, имаше и възмутени. Поредната статистика за поредната катастрофа в образованието. Но кучетата си лаят, керванът си върви. Като че ли бяхме по-обезпокоени от участничката във форума “ Мисис България“ отколкото от факта, че вече не сме сред най-интелигентните нации и се задъхваме на последните места в класациите редом със страни от Третия свят като Нигерия и Бутан.

Истината е, че бялата лястовица на мита, че българинът е интелектуалец вече отдавна е отлетяла.

Но държавата ли е виновна?
Или учителите? Или политиците?
За липсата на инвестиции в образованието кой да обвиним?

У нас образованието , книгите, културата не са приоритет. И това е нормално за бедна балканска държава с дълъг окаян преход: в която и сфера да погледнеш нищо не върви.  Самочувствието, че сме най-най, че ето вижте, американците са тъпи, а ние не сме е като стара дъвка, която дъвчем, ей така по навик. Патриотарщината ни е в повече и това е ясно.

Поредния пример за това  е как всички вкупом викнахме срещу промяната на учебната програма по литература. За справка, на Запад, че и на Изток, учебната програма се оптимизира на всеки пет години – добавят се нови автори, премахват се някои стари, допълват се и списъците с литература по желание.  У нас това не се случва често. Отпорът срещу премахването на някои от по-старите и трудно разбираеми произведения на “ класиците“ бе прието като поругаване на националната чест. Липсата на по-задълбочено изучаване на световноизвестни майстори на словото не смущава никой. Децата ни не познават достатъчно добре  автори като Шекспир, Оруел, Достоевски, Габриел Гарсия Маркес, Стайнбек,  Ремарк и цяла плеяда от писатели, преобърнали хода на световната история. Българчетата не изучават и по-голяма част от произведенията на автори като Димитър Димов, редом с още много български  и чужди имена, заслужили да влязат в учебната програма. За съвременните български автори като Георги Господинов или Теодора Димова изобщо не говорим. Тежките и монотонни учебници, по които учат поколения вече 50 години подред не ражда нищо освен едно познание насила, формално запаметяване на “ важните“ автори.

И реформи в образованието няма да се случат скоро.

Всеки такъв опит среща критики и псевдоинтелектуална олелия, а в дългата зима на непрекъснати протести това би коствало мандата на всяко правителство. Има и друго – българите не са фенове на реформите, пък било те и образователни.

Държавата не прави почти нищо и за поощряване на книгоиздаването. Българските писатели са принудени да се издават сами, а за намаляване на ДДС върху книгите вече отдавна никой не се напъва. Книжната реформа буксува срещу закостенелите твърдения, че ако ъпдейтнем образователната си система ще изтрием идентичността си като нация.

Друг е въпросът, че който иска да чете ще го направи. И това не е въпрос само на държавно управление ,въпрос е на семейни ценостти и възпитание. Миналата събота президентът на САЩ Барак  Обама посети малка книжарница. Направи го с шумен PR и веднага увеличи продажбите на книги. Никой не го обвини в евтина реклама, защото когато става дума за образование, всяко действие е полезен ход. Сред  многобройните примери от историята е и този на Маргарет Тачър, чиято първа задача е да инвестира в образователната система.

Защо ли?

Образованите кадри правят по-добър бизнес, повече пари и подпомагат икономиката. И всяка „бяла“ държава влива пари в книжнина, култура и образование. Българската позиция на тема образование още от тоталитарно време се свежда до  “ Учи мамо, за да не работиш“.  Единствената отличителна “ книжна“ инициатива на властта в последно време бе кампанията “ Чети с мен“ на служебното правителство, но и тя беше оплюта, съвсем по български. Оредялата група български интелектуалци, чиито предложения в сферата на книгоиздаването и образованието са обект на непрестанна критика, вече си мълчат.

Научени сме да обвиняваме, пък после да мислим.

Виновни за това, че вече не сме сред най-образованите нации в света винаги ще се намерят- учители, мисис България, правителства, САЩ, соросоидите и кой ли още не. Всеки, който пише и чете на-що годе правилен български вече се е упражнил по темата във форумите на жълтите издания. Словесните храчки, с които „обогатяваме“ ръкописа си подобряват самочувствието ни, но все повече сриват надеждата за качествено образование и книгоиздаване у нас.

Биневщината в културата е диагноза на цял един народ.

И все пак, има лекарство. Ако възпитаваме децата си както трябва, ако ги учим на книги, култура и морални ценности, няма защо да се страхуваме. Образованието и кутурата започват у дома. Тогава и книжарниците ни ще бъдат пълни, и законите пълноценни, а и ДДС върху книгата намалено. За справка:  ДДС върху книгите е намалено в страни като Конго, не и у нас. Дотогава изглежда, че ще останем само хубави. За да бъдем хем хубави, хем умни ще трябва да почакаме още няколко поколения

 

 
 

10 страхотни роли на Ейми Адамс

| от chronicle.bg |

Покрай не безпричинната шумотевица около филмите „Първи контакт“ и „Хищници в мрака“, името на Ейми Адамс започна често да се върти в устата на критици и фенове.

Адамс определено е една от отличните актриси на Холивуд и прецизните й изпълнения със замах я вадят от клишето, че красивите жени не са добри актриси и обратното. Тя е носителка на награда „Сатурн“ , награда на „Гилдията на актьорите“ и две награди „Златен глобус“, номинирана е по пет пъти за награда на „БАФТА“  и награда „Оскар“  и шест пъти за „Сателит“.

Ако не сте гледали „Първи контакт“ и „Хищници в мрака“, ви препоръчваме максимално скоро да наваксате. През това време, вижте в галерията 10 роли на Ейми, които доказват, че освен красавица, е силна актриса.

 
 

Най-вероятният ден да бъдете зарязани от партньора наближава

| от chronicle.bg, по БТА |

Най-вероятният ден, в който може да бъдете зарязани от партньора наближава и той е 11 декември.

Тази неделя е набедена за най-фатална от статистиците, които внимателно анализирали думата „раздяла“ в постовете и статусите във Фейсбук. Съществуват различни теории относно това на какво се дължат тези разлъки.

По-стиснатите люде си дават сметка, че не си заслужава да се хвърлят пари на вятъра за подаръци за човека, с когото не са сигурни, че ще продължат. Други пък предпочитат скъсването на отношенията пред това да представят човека до себе си на семейството. Но не трябва да изключваме и влиянието на стреса – периодът около коледните и новогодишните празници е особено напрегнат и на мнозина не им издържат нервите.

Много тлеещи конфликти излизат наяве и от това страда любовната връзка. Ако все пак двойките преодолеят фаталния 11 декември, да не мислят, че всичко им се е разминало. Разлъките на Коледа и на Нова година намаляват, но рязко скачат през пролетта, предупреждава таблоидът.

 
 

Първи кадър на Том Холанд като Спайдърмен

| от chronicle.bg |

Колкото и филми да сме гледали за Спайдърмен досега, напът сме да видим първия за Питър Паркър. В новия филм за супергероя с Том Холанд в главната роля ще проследим историята на Питър – момчето, което се превръща в Спайдърмен, докато живее обичайния си тийн живот.

За Холанд това не е екшън филм, а по-скоро история за момче, което се бори за това, да успее да заговори момиче, докато се опитва междувременно и да спаси града.

„Спайдърмен: Завръщане у дома“ ще се появи на екран през лятото на 2017-а.

 
 

Ние тая песен сме я слушали

| от |

Стига сме се възмущавали от Гери-Никол и нейните турбохитове. Тая песен сме я слушали и не само сме я слушали, ами и сме й трошили пръсти, пили сме на нея и сме били с юмрук по масата. Гери-Никол повтаря титани на поп-шока. Титани, които не се стесняват. Къде е тръгнала 18-годишната дива с едни задни части само! Това е скромност граничеща с немотия. Отмести се, мила Гери-Никол, и направи място на хората, които откриха топлата вода.

Започваме силно с една песен на 100 кила преди с Криско да запеят че са „на хип хопа дрийм тийма, шмъркаме кока в Джим Бийма“ (Из Криско и 100 Кила – Остани за обяд). Става въпрос за песента П**ки по масата, в която можем да чуем:

„Раста крий се в храс, скришум пишим фас,
с жан тонко фас, п**ката кваз
занимавам се с п**ки мънички,
мажа се с крем против гъбички.
А ти лекувай си трипера шото тука почва припева.“

И след това наистина започва припева, където става познатото и предполагано мазало.

Рапът е ясен, нека заорем надълбоко в грешното творчество. Кой е слушал Изумруд? Емблематични мъже. Веднъж празнуваха рожден ден на своя приятелка в едно караоке в Студентки град и изпяха няколко парчета. Незабравима вечер. Една от техните песни директно минава покрай Гери-Николовата:

„В сладкарница Малинка

с тебе бяхме дваминка,

а навънка дъждът ромоли.

Аз си пия кафето,

тя ме бара за дупето

и се прави на „яж ми гъза“.

Красиво е.


Така нареченият Светльо от Хиподил с така наречените Легенди също имат хубава песен за маса. За маса, а аз бих добавил и за креват. Хайде всички заедно:

„Гъза ме боли,

боли ме гъза.

Повече няма да пия, защото

боли ме гъза.“

 


Няма да има откъс от текста на следващата песен, защото е прекалена. Става въпрос за Стоян, който докарва беля, барайки в стопанството.

 


С какво помним 1998 година? С песента на Румяна – Чук-Чук, нали.

„Чук – чука, чук, чук, чук!

Хайде, скъпи, идвай тук!

Чук – чука, чук, чук, чук!

Да не ида аз при друг!“

Между другото, Гери-Никол е родена през 1998.

 


Дано четете тази статия в прилично време, защото сега ще ви се допие.

„Що не си свалиш фланелката моряшка,

а аз ще ти покажа мойта синя прашка.

Ти и без това със поглед ми събличаш,

но да знаеш, че след мене гол ще тичаш.“

 


Последната песен е логическо продължение на предната. В нея лирическият герой задава въпрос.

 

 

Искате ли бис? Добре – последната песен в плейлиста ни „1000 песни като новата на Гери-Никол“ е авторство на най-добрия аренби изпълнител в България Върбан Тодоров – Бичето. Както би казал Тома Спространов: „Следващата песен е Ай кам фром дъ вилидж, Идем от село“