Колко е важно да сме хубави?

| от |

Цвета Митова

Ние сме хубави и в това няма нищо лошо. В последното мащабно проучване у нас се оказа, че българчетата на възраст между 18 и 30 години смятат външния вид за по-важен от това да си интелигентен и образован. И че не четат. Резултатите не учудиха никого. Чуха се някои гласове, имаше и възмутени. Поредната статистика за поредната катастрофа в образованието. Но кучетата си лаят, керванът си върви. Като че ли бяхме по-обезпокоени от участничката във форума “ Мисис България“ отколкото от факта, че вече не сме сред най-интелигентните нации и се задъхваме на последните места в класациите редом със страни от Третия свят като Нигерия и Бутан.

Истината е, че бялата лястовица на мита, че българинът е интелектуалец вече отдавна е отлетяла.

Но държавата ли е виновна?
Или учителите? Или политиците?
За липсата на инвестиции в образованието кой да обвиним?

У нас образованието , книгите, културата не са приоритет. И това е нормално за бедна балканска държава с дълъг окаян преход: в която и сфера да погледнеш нищо не върви.  Самочувствието, че сме най-най, че ето вижте, американците са тъпи, а ние не сме е като стара дъвка, която дъвчем, ей така по навик. Патриотарщината ни е в повече и това е ясно.

Поредния пример за това  е как всички вкупом викнахме срещу промяната на учебната програма по литература. За справка, на Запад, че и на Изток, учебната програма се оптимизира на всеки пет години – добавят се нови автори, премахват се някои стари, допълват се и списъците с литература по желание.  У нас това не се случва често. Отпорът срещу премахването на някои от по-старите и трудно разбираеми произведения на “ класиците“ бе прието като поругаване на националната чест. Липсата на по-задълбочено изучаване на световноизвестни майстори на словото не смущава никой. Децата ни не познават достатъчно добре  автори като Шекспир, Оруел, Достоевски, Габриел Гарсия Маркес, Стайнбек,  Ремарк и цяла плеяда от писатели, преобърнали хода на световната история. Българчетата не изучават и по-голяма част от произведенията на автори като Димитър Димов, редом с още много български  и чужди имена, заслужили да влязат в учебната програма. За съвременните български автори като Георги Господинов или Теодора Димова изобщо не говорим. Тежките и монотонни учебници, по които учат поколения вече 50 години подред не ражда нищо освен едно познание насила, формално запаметяване на “ важните“ автори.

И реформи в образованието няма да се случат скоро.

Всеки такъв опит среща критики и псевдоинтелектуална олелия, а в дългата зима на непрекъснати протести това би коствало мандата на всяко правителство. Има и друго – българите не са фенове на реформите, пък било те и образователни.

Държавата не прави почти нищо и за поощряване на книгоиздаването. Българските писатели са принудени да се издават сами, а за намаляване на ДДС върху книгите вече отдавна никой не се напъва. Книжната реформа буксува срещу закостенелите твърдения, че ако ъпдейтнем образователната си система ще изтрием идентичността си като нация.

Друг е въпросът, че който иска да чете ще го направи. И това не е въпрос само на държавно управление ,въпрос е на семейни ценостти и възпитание. Миналата събота президентът на САЩ Барак  Обама посети малка книжарница. Направи го с шумен PR и веднага увеличи продажбите на книги. Никой не го обвини в евтина реклама, защото когато става дума за образование, всяко действие е полезен ход. Сред  многобройните примери от историята е и този на Маргарет Тачър, чиято първа задача е да инвестира в образователната система.

Защо ли?

Образованите кадри правят по-добър бизнес, повече пари и подпомагат икономиката. И всяка „бяла“ държава влива пари в книжнина, култура и образование. Българската позиция на тема образование още от тоталитарно време се свежда до  “ Учи мамо, за да не работиш“.  Единствената отличителна “ книжна“ инициатива на властта в последно време бе кампанията “ Чети с мен“ на служебното правителство, но и тя беше оплюта, съвсем по български. Оредялата група български интелектуалци, чиито предложения в сферата на книгоиздаването и образованието са обект на непрестанна критика, вече си мълчат.

Научени сме да обвиняваме, пък после да мислим.

Виновни за това, че вече не сме сред най-образованите нации в света винаги ще се намерят- учители, мисис България, правителства, САЩ, соросоидите и кой ли още не. Всеки, който пише и чете на-що годе правилен български вече се е упражнил по темата във форумите на жълтите издания. Словесните храчки, с които „обогатяваме“ ръкописа си подобряват самочувствието ни, но все повече сриват надеждата за качествено образование и книгоиздаване у нас.

Биневщината в културата е диагноза на цял един народ.

И все пак, има лекарство. Ако възпитаваме децата си както трябва, ако ги учим на книги, култура и морални ценности, няма защо да се страхуваме. Образованието и кутурата започват у дома. Тогава и книжарниците ни ще бъдат пълни, и законите пълноценни, а и ДДС върху книгата намалено. За справка:  ДДС върху книгите е намалено в страни като Конго, не и у нас. Дотогава изглежда, че ще останем само хубави. За да бъдем хем хубави, хем умни ще трябва да почакаме още няколко поколения

 

 
 

Всички обичат Дакота

| от chronicle.bg |

Хана Дакота Фанинг е едно от златните деца на Холивуд, на чието израстване е станал свидетел целият кино свят.

Дакота, която навършва 23 днес, е родена в семейството на Стивън Фанинг – бивш бейзболист и Джой Фанинг, професионална тенинстка. Майка й искала да я кръстят Хана, а баща й държал на Дакота. Така на бял свят се появява Хана Дакота, наричана от приятелите си и известна в киното като Дакота.

Фанинг става актриса на петгодишна възраст, когато се появява в телевизионна реклама на лотарията в щата Джорджия, заедно със знаменития музикант Рей Чарлс. След това е избрана за реклама на прах за пране.

Следва участие в касови фирми като „Мъж под прицел“ с Дензъл Уошингтън, „Криеница“ с Робърт де Ниро, „Война на световете“ с Том Круз, тийн вамп сагата „Здрач“ др.

Фанинг е една от най-богатите тийнейджърки и една от най-добре облечените звезди на червения килим.

Черпим ви с ултра доза сладост и красота в галерията, показваща различни моменти от кариерата й.

 
 

Най-срамните моменти от „Оскар“-ите

| от chronicle.bg |

Преди 16 години на червения килим за раздаването на наградите „Оскар” певицата Бьорк се появи в меко казано нестандартно облекло – цялото й тяло беше обхванато от пера, а около врата й извиваше шия…лебед. Това, разбира се, не е най-шокиращият момент в историята на наградите „Оскар”.

Подготвили сме ви галерия с много, много срамни моменти, за които да се сещате в най-тежкия си ден и да знаете, че на тези звезди тогава им е било по-тежко. Спъване на сцената, извикване на грешно име или качване на сцената, без да разбереш, че наградата всъщност е за друг…

Унизителни моменти са съпътствали различни звезди през всяка от годините и ние сме ви подготвили само малка част от тях.

След като разгледате галерията, в главата ви е звучат следните реплики от  „Game of Thrones”: “Shame! Shame! Shame!” (превод: „Срам! Срам! Срам!”)

 
 

Range Rover Velar: тийзър преди официалната премиера

| от chronicle.bg |

През 1970г. Land Rover пуска на пазара луксозния SUV Range Rover. Почти половин век по-късно, предстои да видим четвъртия член на семейството на Range Rover – Velar, който ще бъде представен официално на 1 март 2017 г.

Елегантна опростеност, визуално редуциращ подход и новаторски технологии за потребителите са отличителните черти на новия Range Rover Velar.

Името на Velar произхожда от първите прототипи на Range Rover от 60-те години на миналия век: пионерите в сферата на луксозните SUV автомобили.

rrnewrrfamilylinedrawingteaseimage220217-resize-1024x293

Когато разработващите инженери искали да скрият истинската идентичност на 26-те модела Range Rover преди серийното производство, те избрали името Velar, произхождащо от латинското “velare”, което означава „забулвам, покривам“.

Пълната инфорация за Range Rover Velar ще бъде обявена на 1 март 2017 г.

 
 

Премиерата на „Красавицата и Звяра“ съвпадна с бурята Дорис

| от chronicle.bg |

Звездите на „Красавицата и Звяра“ понесоха стоически лошото време, предизвикано от бурята Дорис, за да присъстват на състоялата се в Лондон премиера на игралната версия на класическата анимация на „Дисни“ от 1991 г., съобщава БТА.

26-годишната Ема Уотсън приличаше на истинска принцеса, постигната благодарение на приказна сребристосива рокля с пелерина, сътворена от дизайнерката Емилия Уикстед. Актрисата сподели, че „твърде прогресивната“ й героиня Бел е по-различна от останалите принцеси на „Дисни“.

На премиерата на филма присъстваха също Дан Стивънс, който се превъплъщава в образа на Звяра/Принца, Люк Еванс (Гастон, отхвърлен съперник за сърцето на Бел), Ема Томпсън и Иън Маккелън, които озвучават персонажите Мисис Потс и Когсуърт, режисьорът Бил Кондън.

Кондън не скри, че се е чувствал напрегнат заради предизвикателство да създаде игрална версия на класическата анимация. Маккелън сподели, че с известно безпокойство е очаквал моментът, в който ще може да сравни новия филм с оригиналната анимационна лента.
Игралната версия на „Красавицата и Звяра“ излиза на екран във Великобритания, САЩ и България на 17 март.