Колко е часът?

| от |

Автор: Кенуърд Хил за секцията посветена на 100 Years UK in BG в блога на британското посолство в София : http://blogs.fco.gov.uk/100yearsukinbg/bg

След историята на Кристин Дей за поредицата #100UKBG, днес поглеждаме към най-яркия спомен на Кенуърд Хил живеещ  в България вече повече от 20 години. Сам по себе си лингвист, Кен е и съпруг на Мариана Хил, известен преводач от английски и немски на български език. За блога „100 Years UK in BG”, Кен споделя спомен за едно паметно пътуване с влак от Бургас до София през 1985 г.

Снимка ©Railwaymodeling.com

Снимка ©Railwaymodeling.com

„Опитваш се да го разкажеш на младите днес, а те не ти вярват!” – Кенуърд Хил

През далечната 1985 г. нещата бяха много по-различни от сега – не само, че нямахме мобилни телефони и компютри, и GPS звучеше сякаш някой говори за лекари, но и Желязната завеса не даваше признаци за каквато и да е промяна. Във време, в което властите гледаха неодобрително всеки българин, който имаше какъвто и да е контакт с чужденец от капиталистическия свят, успях да дойда в София през август за едномесечен летен курс по български език с намерението да прекарам време с Мариана – хубавото българско момиче, което бях срещнал година по-рано във ФРГ.

Също както Джак и Джил*, или по-скоро като Том и Джери, успяхме да се контузим, докато се слизахме от планината във втората седмица от престоя ми. Резултатът за мен бе счупена лява китка и гипс. Последната седмица от летния курс трябваше да прекарам в курорта Елените близо до Бургас. Не ми беше разрешено да съм за повече от 48 часа където и да било без да се регистрирам в полицията, затова и дума не можеше да става да остана при Мариана и, въпреки че не можех да плувам заради ръката, заминах с групата към морето.

Решихме, че е добра идея да взема влака от Бургас до София ден преди всички останали. Отидох до гарата и се обадих, за да ѝ кажа, че ще хвана влака в 22:50 ч., който трябва да пристигне в София в 6:30 ч. на следващата сутрин. Намерих купето си и видях, че съм на горното легло; беше трудно да се достигне със счупена ръка, но се справих. Сложих сака и чантата си на безопасно място и се покатерих. Беше една от онези горещи нощи, в които се въртиш в леглото и просто не можеш да си намериш място, особено със счупена ръка. Нямах представа колко е часът, тъй като си бях изгубил часовника при инцидента в планината, но сигурно е било след четири сутринта, когато най-после заспах.

Когато се събудих, влакът беше спрял и беше много тихо. Погледнах към съседното легло и видях, че е празно. В цялото купе нямаше никой. Всъщност се оказа, че целият влак е празен. Успях да сляза от леглото и погледнах през прозореца, очаквайки да видя перони, но нямаше нито гара, нито къщи. Нямаше хора или познати места, само много успоредни линии и няколко вагона тук-там. Разбрах, че съм спал, когато влакът е спрял и всички са слезли. Но колко беше часът и къде се намирах, нямах никаква представа!

Имах късмет, че една от жените, които почистваха влака, ме подмина. Изглеждаше доста смутена и от тона ѝ ми се стори, че ме смъмри. Неразбираемите срички се изстрелваха като от Калашников и завършваха с „…милиция!”. Българският ми по това време беше доста ограничен и ѝ зададох единствения въпрос, който имаше значение тогава: „Колко е часът?”. Последва тирада от гневни звуци, която отново завърши с още по-натъртеното „…милиция!”. Повторих въпроса си: „Не, колко е часът?”, като се надявах „не”-то да я убеди, че това е много по-важното за мен. Тя отговори и разбрах, че е 8 часа. След още една тирада на български, успях да задам следващия си въпрос: „Къде е София?”. Жената се шашна, но след като пак я попитах, ми посочи железопътната линия, по която да тръгна. Успях да сляза от влака (не е лесно, когато няма перон, а и си с гипсирана ръка) и започнах да вървя. Осъзнах, че всъщност не знам колко далеч е София, но поне бях поел в правилната посока.

След известно време видях фигурата на мъж, който стоеше край линията. Трябва да съм бил странна гледка – човек със счупена ръка, преметната чанта през рамо и торба в здравата си ръка да върви по ЖП линията към него. Усмихнах се, когато го наближих, и попитах: „София?”, сочейки посоката, по която бях тръгнал. Той каза „Да.” И после добави „Идва влак!”. Бях благодарен за загрижеността му, мислейки си колко мило от негова страна да ме предупреди да не ме прегази идващият влак. Благодарих му и щях да продължа по пътя си, но той повтори казаното и направи жест да остана с него.

Малко след това до нас бавно се приближи локомотив. Върху него стояха няколко ЖП работника – очевидно беше краят на нощната смяна и работници от сигналните постове (предполагам) се прибираха вкъщи. Когато локомотивът ни доближи, намали скоростта, но не спря напълно и някакси успяхме да се качим на него. Озовах се пред учудените погледи на работниците. Кой знае какво са си мислели! Не бях сигурен какво да направя освен да се усмихна леко. Поне транспортът беше за предпочитане пред вървенето пеша!

След известно време, не съм сигурен след колко точно, пристигнахме на Централна гара София. Слязох от локомотива и се огледах за телефон. Обадих се на Мариана, която дойде до гарата и ме посрещна, очевидно успокоена да види, че съм невредим. В дните, в които стени и чадъри бяха в новините, не беше налудничаво да реши, че нещо лошо ми се е случило. Ще завърша с реплика от скеча „Четиримата йоркширци”: „Опитваш се да го разкажеш на младите днес, а те не ти вярват!”

*Джак и Джил са герои от популярна детска песен

 
 

10 нърди момичета от малкия екран, които са страшно секси в живота

| от chronicle.bg |

Какво правиш, ако си сексапилна жена и трябва да изиграеш ролята на нърди момиче в сериал?

Наистина, как се подготвяш да изиграеш роля на не толкова привлекателна жена, дори леко отблъскваща, в името на кариерата?

Може би затова им казват добри актриси… Щом успяват да се справят.

Няма да повярвате колко често срещано е това. И за да ви го докажем събрахме на едно място 10 подобни примера.

Красиви жени, които играят нърди роли в сериали – вижте кои са в галерията горе.

 
 

Оскари 2017: Фаворитите на Chronicle

| от |

89-тите награди „Оскар“ ще бъдат раздадени тази неделя вечер в Лос Анджелис и ще закрият официално големия награден сезон, който започна още в края на миналата година. Най-добрите сред най-добрите в киното ще напълнят Кодък Тиатър, за да могат още пък по-добрите сред тях да се окичат със злато.

И тази година, подобно на миналата, номинации за „Оскар“ предизвикаха полемика. Ако миналата година това бяха прекалено белите актьори и режисьори, номинирани в най-важните категории, сега впечатление прави засиленото участие на афроамериканци. Нормално е хората да се чудят дали причината за толкова много и еднообразни номинации, не се случва не заради доброто старо седмо изкуство…

Но ние няма да се занимаваме с това днес. Избрали сме да правим нещо по-забавно, а именно да кажем кои са нашите фаворити в 8 от най-важните и комерсиални категории. В галерията горе.

 
 

Ед Шийрън остава номер 1

| от chronicle.bg |

Британският изпълнител Ед Шийран продължава да доминира в британската класация за сингли, като зае първото място за седма седмица с „Shape of You“, съобщи БТА.

Певецът заемаше двете първи места в класацията за сингли пет седмици, но през миналия уикенд песента „Castle on the Hill“ слезе от второ на трето място. Сега той си върна второто място с „How Would You Feel“, измествайки „Human“ на Раг ен Боун Ман на трето място. „Castle on the Hill“ вече е на четвърто място.
„Chained to the Rhythm“ на Кейти Пери е на пето място.

В класацията за сингли певецът Раг ен Боун Ман е на първо място втора седмица след двойната си победа на наградите БРИТ, на които той спечели отличията за пробив и „Изборът на критиците“. На второ място е Ейми Макдоналд с „Under Stars“. Трети е Райън Адамс с „Prisoner“.

Челната петица в британската класация за албуми се допълва от „Divide“ Ед Шийран и „25“ на Адел.

 
 

Новият ни любим сериал: „Големите малки лъжи“

| от |

Известният слоган, превърнал се в нарицателно и съответно лека форма на клише, на един от най-големите тв канали в момента, гласи, че „това не е телевизия, това е НВО“. Много самодоволно биха казали някои и може би щяха да са прави, ако не бяха гледали нищо от това, което каналът е произвел в последните години.

Да, това не е телевизия. Поне не в смисъла, в който повечето хора, включително и у нас, възприемат малката синя кутия, излъчваща съдържание 24/7. HBO правят нещо тотално различно и най-новото им амбициозно шоу, натъпкано до горе със звезди, красиви гледки и адаптиращо модерен криминален, но – О, ужас – женски роман, е поредното доказателство за това.

„Големите малки лъжи“ е онова, което ще ви държи влажно тази пролет. Едносезонният сериал е скъпа, красива и рискова продукция, която заради лъскавата пудра, която си е сложила, под формата на много звезди и комерсиално успешна книга, може да се провали с гръм и трясък.

Но не го прави, спокойно. Защото това не е телевизия, това е… сещате се.

„Големите малки лъжи“ е предпоследен роман в кариерата на австралийката Лиан Мориарти. Той излиза през 2014-а и става хит на родния й континент, а впоследствие и по света. Самата Мориарти специализира в писането на така наречените „женски кримки“. Основните й персонажи винаги са семейни двойки или хора с деца, като действието се върти предимно около жените, които често се забъркват в интриги, лъжи и строго пазени тайни. Защото всички имаме такива и в повече случаи те са доста срамни.

Лиан Мориарти е специалист във „ваденето на мръсно бельо“ ала модерна сапунена сага на хартия. Преди „Големите малки лъжи“ тя има още 5 романа, като най-известният сред тях е „Тайната на моя съпруг“.

„Лъжите“ обаче са онова, което я изстрелва към Холивуд и привлича вниманието на Рийз Уидърспуун.

Актрисата решава, че иска да адаптира книгата първо на филм, впоследствие на сериал и кани Никол Кидман да се присъедини. Двете стават продуценти на проекта, заедно със самата Мориарти, а Дейвид Е. Кели – сценаристът и създател на „Али Макбийл“ – се връща в редиците на телевизията, за да адаптира романа за екран.

Комбинацията между всички тези свръхсили дава желания резултат – „Големите малки лъжи“ е доза качествена телевизия, която всеки заслужава да си причини от време на време, за да си почине от плетките и уринотерапията сутрин, обед и вечер.

Към суперотбора на Кидман и Уидърспуун, които правят тв шоу за първи път в кариерата си, се присъединяват Александър Скарсгард, Шайлийн Удли, Лора Дърн и екзотичната, като екстравагантна русалка, Зоуи Кравиц. Към групата на тези толкова различни жени и един изключително здрав, сексапилен и разгонен през повечето време мъж, се присъединяват и още куп великолепни актьори, залези с цвят на мед и няколко деца, точно толкова уникални, колкото и техните родители.

Разбъркан, като приятна модерна гурме кухня, „Големите малки лъжи“ има всичко, което искате да чуете и видите от едно, на пръв поглед, мирно и красиво общество. Перфектните двойки се пребиват, децата се хапят, мирните жени са в покой с природата, но са жестоки с близките си, тихите брюнетки носят пистолети в чантата си, а добрите и верни мъже не могат да го вдигнат.

И в периферията на всичко това, като набъбващ балон, който ще се спука всеки момент, стои едно убийство. Кой е убит и защо, никой не казва, но всички малки катастрофи, които се разтилят пред очите на зрителя в рамките на 7 епизода, водят към финалното гръмване на пушката, след което връщане няма.

Сериалът скача назад и напред във времето – преди и след убийството – за да те кара да си гризеш ноктите в чудене на „какво, по дяволите, се случва“. А каймакът на Уидърспуун, Кидман, Удли, Скарскгард, Кравиц и Дърн само допринасят за по-добрия вкус на този телевизионен бонбон и води след себе си нуждата да искаш да поглъщаш епизод след епизод.

Маскировката от лъскаво женско шоу е само привидна. Животът е еднакво скапан за всички ни понякога, като и полът, и възрастта не променят отношението ни към фунтаменталните неща в живота. Напротив, само го обострят.

„Големите малки лъжи“ е телевизионен свят, в който може да се потопите с удоволствие, дори и само за да се уверите, че нито един от нас не е това, което показва на света. А е чудовището, което умело крие под пластове от хубави костюми, красиви снимки и добри дела.