Колко дълго ще може да оцелее Китайската Комунистическа Партия?

| от |

Ако беше преди време, щях да представя Иван Петров като нашия експерт по китайските въпроси. Понеже обаче думата експерт вече не е с екзактното си значение, и за да не вземат да го назначат за зам.-министър без да знае, ще се дозирам да кажа, че Иван е просто едно „news junkie“, прекарало прекалено много време в Китай,  където е учил и работил с китайци и като добър наблюдател на човешката природа има какво да сподели. А тъй като текстът е много адекватен и за българската политическа система към момента съм сигурен, че ще ви бъде интересен.

Скътано между училището за шпиони и древния императорски дворец, намиращ се в източен Пекин, се намира единственото място, където крахът на управляващата ККП може да бъде свободно обсъждан. Но там не е адресът на спонсориран от САЩ think tank или група от образовани дисиденти. Там се намира Партийната Школа на Централния Комитет на ККП, елитна академия, в която се обучават лидерите на бъдещия Китай. Тази академия е „пещ за насърчаване духа на партийните членове“ както е обявено от официалната пропагандна машина.

10 000 years of Prosperity for CCP

Училището е учредено през 1933 с цел да обучи кадрите в идеалите на Марксизма, Ленинизма, а по-късно и в теорията на Маоизма. Мао, сегашният президент на КНР Си Цинпин и неговият предшественик Ху Дзинтао са сред директорите на академията. За да са в крак с времето, учениците освен да изучават „Капиталът“ и „Теорията на Дън Сяопин“ имат часове по икономика, право, религия, военни стратегии и западни политически течения. Бъдещите кадри на ККП гледат анти-корупционни документални филми и пеят революционни песни.

На професорите в академията не е разрешено да комуникират с западни журналисти, но някои от тях споделят „Провеждаме семинари с групи от много влиятелни членове на Партията и си задаваме въпроси като „Колко дълго ще остане ККП на власт?“ или „Какво ще стане когато ККП падне““
Колко дълго наследниците на Мао ще могат да задържат властта е основен въпрос още от протестите на площад Тиенанмън от 1989 и разпада на СССР. Въпреки всички прогнози за колапса на системата, Партията е успяла да оцелее и даже просперира, след като отваря вратите си за капитализма по времето на Дън.

China Congress

След по-малко от пет години ККП ще стане най-дълго управлявалата партия, повече от СССР (69 години) и Институционната Революционна Партия на Мексико (71 години до 2000). Теорията на модернизацията на Дюркер обаче твърди, че авторитарните режими се демократизират с нарастването на доходите, а създаването на голяма средна класа ускорява процеса. Забавянето на икономическия ръст след дълъг период на растеж прави този преход все по-вероятен, а голямото неравенство в съчетание с високи нива на корупция добавят към желанието за промяна.

 

Всички тези фактори вече ги има в Китай, но някои политолози, включително много от академиците в Партийната Школа, твърдят, че страната е изключение и Арабската Пролет, която сваля много авторитарни режими, никога няма да се случи там. Други, включително голяма част от китайската интелигенция, западни синолози, а даже и по-либерални членове на Партията, смятат, че крахът на комунистическата ера е близо и Партията няма да може да оцелее, ако не се реформира.

Чън Шу е професор по „История на ККП“ и „Маоизъм“ в академията и неговите възгледи са споделяни от висшите ешелони на ККП. „Теориите за кризата в Китай или колапса на ККП са западна пропаганда. Колкото повече натиск се оказва върху ККП, толкова по-единна и сплотена става тя. Така се постигат чудеса“, твърди професор Чън.

Лин Джъ е професор, която е посветила последните две години да изучава как Партията се бори с корупцията в редиците си. Тя смята, че ККП ще празнува своята стогодишнина във властта през 2049 и ще бъде готова да управлява, както е в старата китайска поговорка, „хиляда есени и десет хиляди поколения“ (бел. 10 000 е символ на безкрайност в китайската култура). Но Лин и Чън също така предупреждават, че легитимността на Партията е заплашена от корупцията, която се е разпространила във всички нива на системата. „Този проблем е много опасен и както Президентът Си спомена, това може да доведе до разпадането на ККП и краха на нацията“, казва Лин.

В книгата си „Краят на историята и последният човек“ Францис Фукояма твърди, че западният тип демокрация представлява окончателната форма на управление и е крайна точна на идеологическата еволюция. Този негов аргумент бива подкрепен от демократизирането на стотици държави през 20-ти век. През 1900 г. нито една нация не е имала мулти-партийна система, в която всички да имат право на глас, а само 12% от човечеството е живеело във форма на управление, която сега би била разглеждана като демократична, според Freedom House. В зората на 21-ви век, 120 страни в света са управлявани от демократично избрани правителства.

Фукояма, който сега е старши научен сътрудник в Станфордския Университет, е убеден, че Китай ще последва пътя на повечето други страни, най-вероятно чрез постепенна либерализация, която ще доведе до демократизация в управлението. Но ако това не стане, „революции“ от типа на Арабската Пролет също са възможни.

„Политическият модел на Китай просто не е устойчив заради създаването на средната класа – същата сила, която е двигател на демокрацията в другите страни,“ казва той. „Новото поколение в Китай е много по-различно от това, което е било зад индустриализацията на Запад. Те са по-добре образовани и доста по-богати, имат изисквания, като чист въздух, чиста вода, безопасни храни и други въпроси, които не могат да бъдат решени с бърз икономически растеж.“

Оценките за размера на средната класа в Китай се различават в зависимост от използваното определени, но едно е сигурно: тя почти не е съществувала преди две десетилетия, но в момента расте експоненциално. McKinsey твърди, че това, което в момента се нарича „горна средна класа“ – сегмент от населението с годишни доходи между $17,350 и $37,500 – сега е 14% от градското население в Китай, но ще достигне до 54% в рамките на по-малко от десетилетие.

ShowDataServlet-1

Китай често е сочен като доказателство против теорията на Фукояма от неговите критици. Те твърдят, че ККП е в постоянен процес на преоткриване и е далеч по-отзивчива към нуждите на хората, отколкото другите авторитарни режими. До преди няколко години, Дейвид Шамбо, директор на Програмата за Политика в Китай от Университета Джордж Вашингтон и водещ експерт в областта, беше силен привърженик на този възглед. Но той бързо променя мнението си и сега вярва, че страната е в състояние на упадък, което напомня за последните дни на династия Цин.     Признаците включват празна държавна идеология, в която обществото не вярва, но се преструва, че спазва, влошаване на корупцията, липса на адекватна социална помощ и широко разпространено обществено чувство за несигурност и неудовлетвореност. Други признаци включват нарастването на неравенството в доходите, свръх данъчно облагане на приходите, което остава в джобовете на партийния апарат, и липса на върховенството на закона.

Шамбо казва, че силен индикатор за това колко малко вяра съществува в системата е броят на богатите китайци с офшорни сметки, чужди паспорти и деца, които учат в западни университети. „Тези хора са готови да забегнат във всеки един момент, но ще останат в Китай до краха на система, за да успеят да се облагодетелстват до последния юан. Тяхното поведение говори много за крехката стабилност на Китай днес“

 
 

Apple Music вече има повече от 20 млн. абонати

| от chronicle.bg |

Няма и две години от дебюта на музикалната стрийминг услуга Apple Music, а тя вече има повече от 20 милиона абонати. За сравнение, достигането на същия брой абонати отнема на Spotify седем години.

Информацията е потвърдена пред Music Business Worldwide. През април абонатите бяха 13 млн., през юни – 15 млн., а през септември – 17 млн.

Най-големият конкурент на Apple Music – Spotify, обяви, че към септември тази година платените абонати на услугата са 40 млн. От компанията очакват броят им да нарасне до 50 млн. в началото на 2017.

Източник: Apple Insider

 
 

Как се разказва за живота на Румена Воевода

| от chronicle.bg |

Все по-малко време остава до премиерата на новия филм на Зорница-София „Воевода“ за живота на жената-хайдутин Румена Воевода.

Филмът ще се появи по кината през януари, а дотогава от екипа на „Воевода“ продължават да разпространяват видеа за „мейкинга“ на тази сложна историческа продукция.

Представяме ви видео „зад кулисите“, което показва как актьорите от филма се подготвят за епичните битки на хълмовете над Жеравна.

Независимо дали става дума за боравене със сабя или за стрелба („Нека куршумът бъде продължение на окото“), всички актьори трябва да са в перфектна форма и да знаят техниките и похватите на боя и оръжията, за да се справят с предизвикателствата, които ги очакват.

Вижте видеото, което ще ви разкаже за подготовката на актьорите, включително чрез психо-драма, за доверието, за битките в гората, за глада за другите репетиции:

 
 

Първи кадър на Том Холанд като Спайдърмен

| от chronicle.bg |

Колкото и филми да сме гледали за Спайдърмен досега, напът сме да видим първия за Питър Паркър. В новия филм за супергероя с Том Холанд в главната роля ще проследим историята на Питър – момчето, което се превръща в Спайдърмен, докато живее обичайния си тийн живот.

За Холанд това не е екшън филм, а по-скоро история за момче, което се бори за това, да успее да заговори момиче, докато се опитва междувременно и да спаси града.

„Спайдърмен: Завръщане у дома“ ще се появи на екран през лятото на 2017-а.

 
 

Най-лошите филми на 2016

| от chronicle.bg, по businessinsider.com |

Холивуд отново е пред раздаване на награди на най-заслужилите.

Като контрапункт на това в галерията ще ви покажем най-лошите филми на годината. От  разбитата надежда „Алиса в Огледалния свят“ до разочарования като „Warcraft: Началото“.

Класацията ни е придружена с мнение на критици за всяка лента. Понякога, повечето пъти честно казано, тези реплики са по-оригинални от филма, който критикуват.