Колекции с вино на Гьоринг и Путин се съхраняват в Молдова

| от |

Стивън Сакър от Би Би Си

Не само Украйна клони към сближаване с Евросъюза. Молдова също обърна лице към Брюксел, но Русия й отвърна с редица забрани, от които пострадаха молдовските лозя – стопанства с богато, интригуващо минало.

* * *
Молдова – кътче от Европа, където времето сякаш е спряло. С изключение на столицата Кишинев, последното столетие не е донесло тук големи промени.

Поемеш ли по местните пътища, може здравата да си раздрусаш кокалите. Освен колите се срещат и доста конски каруци. С тях превозват и хора, и товари. Наперени гъски с подозрение оглеждат пришълците.
Конфликтът в съседна Украйна е приковал вниманието на цял свят; Молдова обаче е потънала в мирни грижи – например събира реколтата.

С Василий Кулиев сме заедно в кабината на стар съветски комбайн, който пухти и скърца, но си върши работата – прибира ечемика. На бункера за зърно седят още двама селяни, явно живели дълго и трудно като машината. Според Василий изкарвали дневно по пет долара с работа от зори до мрак.

„Ами младите?“ – питам. „Всички заминаха в чужбина“ – отвръща кратко Васил.
Опора на селското стопанство в страната са малките чифлици, тежкият хорски труд, с който много не се печели. От самото разпадане на бившия Съветски съюз, откакто е независима държава, Молдова винаги е била най-бедната страна в Европа.
Молдова обаче притежава продукт, вдъхващ надежди за светло бъдеще – гроздето. Територията й е изпълнена най-вече с лозя.
Чудно нещо – забравена от мнозина, тази четиримилионна страна винаги е била сред десетте водещи световни износители на вино.
Молдовските винари носят на плещите си голяма част от националната икономика. Поне така бе доскоро – миналата година продажбите спаднаха, а с тях и настроението на производителите. И не заради лошото време или проблеми с почвата, а заради Москва.

Хората в Русия от прастари времена украсяват празничните си трапези с вина от Молдова. От царете и до съветските комисари – Москва неизменно цени молдовските лозя, милее за тях.
Тези грижи изпъкват най-явно във винения град Крикова, прочут с хилядите хектари добре гледани лозя и с винения си комбинат. Главната местна забележителност обаче е скрита дълбоко под земята.

Преди над половин век ръководството на съветска Молдова преустройва старите мини и подземни галерии, където се е добивал от памтивека строителен камък (котелец), в подземно хранилище за вина, чиито сбирки, разнообразни и богати, не отстъпват на най-добрите винени колекции в света.

В подземните коридори с обща дължина 113 километра се пазят над един милион бутилки най-изискани вина.
Из този свят ме развежда Александър Алексеев, изпълнителен директор на бранда „Крикова“. Нашата голф количка спира край ниша в стената, пълна с прашни бутилки. „Това е личната колекция на Херман Гьоринг, трофей на Червената армия от Берлин, от 1945 г.“, казва той.

Протягам ръка към една бутилка мозелско бяло вино, забърсвам праха и я вдигам срещу светлината. Чудя се дали е докосвана от помагача на Хитлер. Виното изглежда мътно, в него май плуват парченца от тапата.
„Не я бърши, дори прахът е ценен“ – предупреждава Алексеев. „Колко точно?“ – питам аз.
„Ами всяко шише струва 15 хиляди британски лири, а тук са общо 129″, казва той.

Днес обаче Алексеев е загрижен не за вината на Гьоринг, а за колекцията на наш съвременник – Владимир Путин. В криковските тунели Путин си има собствена пещера. Всеки държавен деец, посетил винокомбината, е почитан с лична колекция, но сбирката на Путин видимо е по-богата от другите.

„Идвал е тук няколко пъти. Харесва му това място, дори празнува тук 50-ата си годишнина – разказва ми Алексеев. – Естествено, оттогава нещата доста се промениха.“

Любовта на Русия към молдовското вино – роман, разцъфнал и избуял по времето на СССР, дочака печален финал. Путин побесня, щом Кишинев реши да се сближи с Евросъюза. Както се знае в Молдова от събитията в Украйна, Москва е склонна да търси възмездие. За да накаже молдовците, бойкотирали неговия план да създаде „Евразийски съюз“ в земите на бившата съветска империя, Путин заповяда да се забрани вносът на молдовски вина.

„Това ни дойде като леден душ – изгубихме 30 на сто от износа, но си взехме поука. Имаме нужда от нови пазари в Европа, САЩ и Китай. Няма как да се надяваме на Русия“, казва Алексеев.

Сега прозападното правителство на Молдова гледа с лошо предчувствие ужасните събития в Украйна. С призивите да се възстанови величието на Русия, да бъдат потвърдени легитимните права на Москва Путин изпраща сигнали на Кишинев по същия начин, както и на Киев.

Както чудесно знаят винарите от Крикова, Русия все още има лостове за влияние в земите, където е властвала преди време. Виненото ембарго бе първият залп и няма гаранции, че враждата ще свърши дотук. /БТА/

 
 

Българското представление „Паякът“ заминава на американско турне

| от chronicle.bg |

Ако не сте гледали представлението „Паякът“ на режисьорския тандем Йордан Славейков и Димитър Касабов, сте пропуснали едно от значимите събития в българския театър през последното десетилетие.

Историята на сиамските близнаци Марта и Мартин, така прецизно, пълнокръвно и въздействащо пресъздадена от Пенко Господинов и Анастасия Лютова, е от онези театрални представления, които стискат зрителя за гърлото и не отслабват безпощадната си хватка много след излизането от салона.

Ако сте от театралните фенове, които харесват „Комиците“ и обичат да ходят на театър „да се посмеят малко“, може да спрете да четете този текст веднага. „Паякът“ е метафорична илюстрация на най-черните човешки характеристики и разказ за начините, по които те изпълзяват навън и изменят реалността. Иначе казано – постановката едва ли ще ви разсмее и разсее.

„Паякът“ е едно от най-награждаваните български театрални представления и сега заминава на 20-дневно турне в Америка.

Презокеанската обиколка на „Паякът“ е по покана на няколко родни институции и организации в Америка – Българския културен център в Сиатъл със съдействието на Генералното Консулство на РБ в Лос Анджелис, BG Voice Chicago и BG Еvents NYC.

Както вече споменахме, пиесата е написана и режисирана от Йордан Славейков и Димитър Касабов, а актьорите Пенко Господинов и Анастасия Лютова, които са тандем и в живота, влизат в кожата на брат и сестра, сиамски близнаци, непосредствено преди операция по разделянето им.

Преди американските дати постановката ще бъде показана на 20 януари, петък, на сцената на ТР „Сфумато“.

The-Spider-American-Poster-270872-500x0

Пътуването на „Паякът“ до Америка е своеобразно завръщане след като през лятото на 2013 г. проектът беше показана на престижната сцена на Бродуей в рамките на 17-тото издание на международния театрален фестивал New York International Fringe Festival.

Тогава актьорите Пенко Господинов и Анастасия Лютова изиграха общо 5 представления със субтитри изиграха пред американска публика.

Пиесата беше отличена от американските театроведи и журналисти, като получи блестящи рецензии в изданията на New York Times и The Village Voice. Популярният нюйорски безплатен седмичник за култура и изкуство The Village Voice излъчи българската пиеса „Паякът” като най-добра сред 10 топ спектакъла, показани на най-големия мултиартистичен фестивал в Сверна Америка – New York International Fringe Festival. Играта на българските актьори  Пенко Господинов и Анастасия Лютова беше аплодирана и от журналистът Scott Heller в неделно издание на New York Times, където в пространствена рецензия обсипа със суперлативи българската постановка.

Заглавието се играе вече 6 години на българската сцена с над 65 представления. Има в портфолиото си номинация А’Аскеер 2011 за съвременна българска драматургия, номинация за “Полет в изкуството” 2012 от Фондация Стоян Камбарев. Награди за ней-добър театрален експеримент и за най-добра актриса на Анастасия Лютова от фестивал „Артокраина“ Санкт Петербург 2013, приз за най-добър театрален дует от театрален фестивал „Славянский венец“ – Москва 2013.

Какво каза един от режисьорите, Йордан Славейков, за предстоящото турне:

Това пътуване стана възможно благодарение на енергията на една българка, която живее отдавна в Америка – г-жа Елка Русков. Още преди  три години и половина тя прочела в New York Times рецензия за нас и си казала, че иска да се срещнем. През 2015-та тя дойде в София и гледа „Паякът“. Около една година организира това турне – свърза българските общности и българските културни институции зад граница. Тя направи мрежа от контакти, за да се случи това пътуване. В Чикаго, където живее значителна част от българската общност зад океана, вероятно ще имаме две представления – едно след друго.

Едновременно ще вървят субтитри на английски на всички места, за да може и местна публика да има възможност да ни гледа. В Ню Йорк билетите вече  чудесно се продават сред англоговорящи. Може би това се дължи на факта, че по някакъв начин сме познати в този град и че имаме имаме професионални и бизнес отношения с хората, които представляват театралната общност. Те с голяма радост канят свои приятели англоговорящи. В Ню Йорк публиката ще бъде минимум 50 на 50 – наши сънародници и американци с отношение към театъра.

Преди всичко искам да подчертая, че не отиваме в Америка, за да  умиляваме родната българска публика.

Отиваме да покажем една различна гледна точка на темата за отношенията в двойка. Опитахме се много критично и честно да сложим на масата проблемите в едно партньорство – в случая са брат и сестра, могат да бъдат и син-баща, майка-дъщеря и т.н..  Подходихме към тях честно и безкомпромисно, говорим за неизричани, непомислени, премълчавани неща.  За неща, за които обикновено не се говори, тъй като хората обичат да замитат боклука под килима и да се правят, че боклук няма.

 
 

Женските неща, които мъжете искат

| от chronicle.bg |

Да бъдеш възприет като „нежен“, „женствен“ или „чувствителен“, когато си мъж, е върховна обида, ругатня и унижение. Преди няколко дни потребител в сайта Reddit задава уместния въпрос: „Мъже, какво „женско“ нещо бихте правили, ако никой нямаше да ви съди?“ И се оказва, че въпросът има много отговори.

Някои мъже казват, че би им било приятно те да са „малката лъжичка“, когато спят с приятелките си (има се предвид позата, в която и двамата сте легнали на една страна и единият е гушнал другия – гушнатият е „малката лъжичка“, а гушкащият – „голямата“).

Друг от отговорилите казва: „Ако нямах пенис, щях да нося клинове.“

Прави впечатление, че много от мъжете са объркани по въпроса със срамното си окосмение – хем искат да го махнат, хем се тревожат дали няма да им се подиграват. Същевременно други са сигурни какво ще правят: „Ще си счупя ръцете от плетене, братле“

Никой не споменава цветните коктейли в чаша за Мартини със захар по ръба, но… да, цветните коктейли.

Много от марките се възползват от крехката мъжественост на някои хора, за да брандират продуктите си така, че те да вдъхват сила и увереност.

 

This absolutely necessary product:

„Забравих, че мъжете и жените имат различен вид зъби“

 
 

Първи поглед към Марго Роби като Тоня Хардинг

| от chronicle.bg |

През март миналата година стана ясно, че Марго Роби ще влезе в ролята на лошото момиче на фигурното пързаляне Тоня Хардинг. Роби ще бъде в главната роля в биографичния филм „Аз, Тоня”.

След месеци на спекулации Марго Роби беше уловена в ролята си за предстоящия филм.

*EXCLUSIVE* Margot Robbie tranforms into Tonya Harding for "I, Tonya" **WEB MUST CALL FOR PRICING**

Големият скандал в кариерата на Хардинг е свързана с наемането на човек, който да рани в крака конкурентката й Нанси Кериган, за не може да се състезава на Зимната олимпиада през 1994 година. Лесно се доказва, че нападателят, намушкал Кериган по време на тренировка, е нает от бодигарда на Хардинг.

Филмът, посветен на фигуристката, ще излезе през 2018 година.

За ролята си Марго Роби носи деветдесетарски дънки, протези на лицето и костюм, с който тялото й да изглежда по-едро.

 
 

12 роли на Джим Кери, които трябва да сте гледали

| от chronicle.bg |

Има филми и актьори, които трябва да присъстват в мозъчната ви видеотека. Да, да, „трябва“ звучи императивно, но наистина…как може да знаете какво е любов, ако не сте гледали Мерил Стрийп и Робърт Редфорд в „Извън Африка“ и какво може да знаете за актьорската игра, ако не сте гледали Де Ниро в „Шофьор на такси“?

Джим Кери е от онези актьори, които не се отличават с някаква бясна хубост, но имат по-важното: талант и специфични лица. Той е комик от доста ранна възраст, а кариерата му тръгва, когато напуска гимназия и започва да работи в комедийни клубове, за да подкрепи финансово семейството си.

Кери работи от време на време в телевизията и получава малки филмови роли, които в крайна сметка водят до сприятеляването му с Деймиън Уейънс. Оказва се, че братът на Уейънс – Кийнън Айвъри Уейънс – подготвял комедийно шоу за Fox. Шоуто се наричало In Living Color, а Кери получава работа в него. Единственият бял в шоуто, необичайният характер на Кери привлича вниманието на американците. В пресата е наричан „бялото момче от In Living Color“.

Успехът на Кери в In Living Color му спечелва главната роля в комедията „Ейс Вентура: зоодетектив“  (1994), чиято премиера е едва няколко месеца преди края на шоуто In Living Color. Филмът не се приема добре от критиците, но изненадващо става хит. През следващата година Кери играе в  „Маската“  и „От глупав по-глупав“ , като от втория филм печели $7 милиона.

След тези два филма вече е ясно: Кери е филмова звезда. През следващата година играе ролята на Гатанката в  „Батман завинаги“ , а после отново е в ролята на Ейс Вентура в „Ейс Вентура: Повикът на дивото“ .

Тези два филма му носят още два чека за няколко милиона долара. Предизвиква фурор когато се разкрива, че за следващия си филм („Кабелджията“) е получил $20 млн — рекордна сума за комедиен актьор. Вниманието, което се обръща на заплатата му, както и отрицателните отзиви и мрачния характер на героя в сравнение с предишните изпълнения на Кери, водят до провала на филма.

Въпреки постоянните успехи в комедията, Джим Кери поема предизвикателството и участва в „Шоуто на Труман“ (1998). Ролята му в този филм му донася Златен глобус за най-добра мъжка роля в драматичен филм.

Тъй като днес Кери празнува своя 55-ти рожден ден (абсурдно, но факт), ви предлагаме да разгледате галерията с 12-те ни любими негови роли.