Кой остави „половин София“ без вода?

| от |

Автор : Владимир Каролев (http://karolev.com)

Преди десетина дни някои медии прогърмяха, че половината столица е останала без вода. Всъщност както стана ясно, става въпрос за авария в квартал Оборище, която води до прекъсване на водоснабдяването на няколко блока. Общински служители обявиха, че подизпълнител на Софийска вода е направил огромна грешка и заради нехайството на лошите частници, гражданите са без вода.

12-08-23-99648_19

Имайки предвид пост-социалистическия манталитет на голяма част от българското общество, който е удобен за експлоатация от политиците, винаги ставам крайно мнителен, когато чуя държавни или общински чиновнци да говорят как лошите частници издевателстват над народа. Не, че това не се случва понякога – но обикновено реалните случаи се потулват от местните власти, а раздухваните такива са провали на държавните и общински служби, които си прехвърлят вината върху удобна мишена.

Какво всъщност, се случи в Оборище? Софийска вода АД е концесионер на водопреносната инфраструктура, като огромна част от нея продължава да бъде наследство от социалистическо време, не е сменена и дори на места не е изобщо виждана с просто око. Не малка част от обществото вярва в мита за безупречното строителство по времето на социалистическия режим, но практиката често е тотална различна. Например, ВиК фирмите боравят с предоставени от общината и държавата чертежи на водната инфраструктура, които често нямат почти нищо общо с фактическото разположение на съоръженията. Когато има нужда от ремонт, концесионерът праща свои екипи или подизпълнител да работят на дадено място като се ориентира по т.н. ГИС (географска информационна система) и предадените от общината и/или държавата чертежи. На теория, всичко трябва да е наред, но на практика, когато проблемът е в район, където скоро не е имало ремонт, твърде често се копае на сляпо, тъй като чертежите са абсолютно неточни. Такъв е и случаят в Оборище – Софийска вода праща подизпълнителя “Станилов ЕООД”, последният започва да копае и „прас“ – удря и поврежда заровен кран, който не съществува никъде по чертежи и проекти.

Откриването и отстраняването на подобни несъответствия между предоставените от държавата чертежи и проекти и реално съществуващата инфраструктура е възможно единствено по метода проба-грешка и не зависи нито от компетентност, нито от качество на изпълнение и професионализъм. Последните е трябвало да бъдат приложени по времето на социализма, когато се е строила и отразявала документално водопреносната система, но уви. Въпреки големия мащаб на извършената тогава работа и относително доброто качество на някои материали, много често изпълнението е било мърляво, хаотично и често некачествено като краен продукт.

За жалост, левите политици и медии през последните вече над 65 години умело са манипулирали обществото да вярва в редица митове за социалистическия режим. Не един и два се отнасят до водопреносната инфраструктура. Например, че тогава не е имало загуби на вода, а всъщност това изобщо не е било възможно да се отчете, тъй като нито влизащата, нито излизащата вода са били засичани. Другият мит е именно за висококачествената водопреносна инфраструктура, която днес концесионерите единствено експлоатирали за лесни печалби. Всъщност, социалистическите строители дори не са могли адекватно да документират къде копаят и къде – какво полагат, да не говорим за изработването на качествен краен продукт.

Поддържането на такива митове от медии и политици може да е полезно за изборните резултати на някои леви и популистки партии, но определено не и за потребителите на вода. Втълпяването на такава пропаганда помага на държавните и местни власти да прехвърлят последствията от собствената си некомпетентност, върху вечно виновните им частници. Но това не може да продължава до безкрайност, тъй като социалистическата водопреносна инфраструктура вече е безнадеждно остаряла, а държавата/общините нямат средства за сериозни инвестиции в сектора. И това се вижда с просто око – докато Софийска Вода възстанови водоснабдяването на три блока, поради авария на несъществуващ в държавната документация кран, в Добрич, където оперира „добро“ държавно ВиК, за пореден ден нямаха вода.

 
 
Слави Трифонов, цензура

Цен*ура

Започна Българският фестивал на изкуствата в Канада

| от chronicle.bg, по БТА |

Седмото издание на Българския фестивал на изкуствата в Канада беше открито в Торонто на 24 март. Това съобщиха от Генералното консулство на България в Торонто.

Фестивалът на изкуствата започна в Торонто с концерт на Георги Дончев – акустичен бас, и Анка Гнот – вокали и китара. Открита бе изложбата „Contemplation“, посветена на съвременно фотографско изкуство. А също и експозиция на участници в организирания от генералното консулство на Република България в Торонто фотоконкурс „България! Че кой ли не я знае?!“ – 2016 г.

В рамките на откриването бяха наградени Държавната агенция за българите в чужбина, д-р Ирина Маркова и Асоциация на българските инженери в Канада. Наградите бяха връчени за активна родолюбива дейност, както и Веселин Лучански.

Фестивалът ще продължи до 17 април 2017 г. в Торонто, Отава и Монреал. Ще участват на редица творци от България и чужбина. В програмата са включени изложби и концерти, прожекция на филми, рок и джаз музика, семинари, великденски концерт в изпълнение на хор и джаз трио и др.

 
 

Цен*ура

| от |

Вие имате магазин за плодове и зеленчуци, аз имам 10 реда фиданки. Правим договор аз да продавам на вашия плод-зеленчук и да правим бизнес.

Идвам, 5-6 години продавам много готина продукция, но днес ето че вече продавам каквото си искам, защото имам тази свобода и по закон, и по договора ми с вас.

Вие ми казвате: „Днес магазинът е затворен, защото прекаляваш“. Аз ви казвам: „Черните ми дрехи крият от вас колко са бели душите ми.“ И съм прав, защото така сме се разбрали. Само дето не съм прав…

Не съм прав по същия начин, по който не съм прав, когато момичето предложи да плати на първа среща, аз да кажа „Ми окей“. Това, което ще стане, когато тя си плати, няма да е неморално или незаконно. Ще е тъпо.

На магазина пише “Плод-зеленчук”, хората очакват ако не само плодове и зеленчуци, то поне предимно това. Затова влизат. Като влязат обаче единственото плодово в магазина е презервативи с вкус на лимон. Често нямам и от тях.

Поне да продавах добре, но не продавам особено добре. София-Ден-и-нощният отсреща продава 2 пъти колкото мен. А дори не продават от магазин, а от багажник на кола. Нормално е да затворите магазина, нормално е да направите нещо.

От една страна така. От друга страна…

Това е Слави Трифонов и историята му на екран доказва, че той е поставял ултиматуми, чупил е телевизори, изхвърлял е боклуци. бТВ би трябвало добре да знаят за какво става въпрос. Какво да очакваш от Слави Трифонов?

Да добавим и това, че преди записа на всяко предаване сценарий получават не само режисьорите, Ку-ку бенд и т.н. Сценарият стига и до един човек, който се нарича делегиран продуцент. Той (или тя) е от страната на телевизията и следи “да не стане нещо”. Съответно – бТВ знаят какво ще става във всяко предаване. Естествено, едва ли са знаели, че Филип Станев ще къса снимка на президента, но това е частен случай.

В този смисъл в спора си със Слави Трифонов те са в ролята на момичето, което на първа среща каже: „Ти ще платиш“. Нито е неморално, нито е незаконно. Тъпо е.

Двете страни са заедно в тази работа, а работата е ясна.

В крайна сметка след цялата разправия с „Шоуто на Слави“, довечера всички ще са пред телевизора, за да видят какво ще стане. Излъчва се, рейтингът се вдига, Слави се чува, а новият изпълнителен директор на бТВ Флориан Скала оправдава доверието – всички са щастливи.

Преди 2-3 годни в едно интервю питаха DJ Станчо още ли има вражда между „Снайпер Рекъдрс“ и „Аренби Рекърдс“ и той каза: „А-а-а, не, то това беше само за да продаваме касетки.“

А ако случайно бТВ реши и тази вечер да пуска стари записи, то шоуто така или иначе ще продължи. С малко повече шум на улицата.

 
 

Илон Мъск основа нова компания, която ще сближава човешкия мозък с компютрите

| от chronicle.bg |

Очевидно на Илон Мъск му остава твърде много време покрай Tesla, SpaceX и Hyperloop, защото основа още една компания.

Според информация на The Wall Street Journal (WSJ) новият проект на Мъск се казва Neuralink и целта му е да създаде технология, която може да направи пряка връзка между човешкия мозък и компютрите.

Neuralink цели създаването на чипове, които могат да се имплантират в мозъка. Идеята е да се лекуват заболявания, а може би и да се създаде  по-силна връзка между човек и компютър. Така може да се стигне до директна комуникация между нас и компютрите, а командите ще стават само чрез мисълта ни.

Neuralink е регистрирана в Калифорния като медицинска изследователска компания и според слухове вече е наела няколко академици с висок профил в областта на неврологията и гъвкави електроди, сред които експерта по нано технологии д-р Венеса Толоса, професора от UCSF Филип Сабес и професора от Бостънския университет Тимъти Гарднър, който изучава невронните пътеки и мозъците на пойните птици.

Прототипът вероятно ще бъде под формата на мозъчен имплант, който ще може да лекува заболявания като епилепсия, Паркинсон или депресия.

 
 

Никол Кидман е „Кралицата на пустинята“

| от chronicle.bg |

В последните седмици гледаме Никол Кидман предимно на малкия екран.

Тя играе Селест в сериала на HBO “Големите малки лъжи” – сексапилна юристка, зарязала кариерата заради семейството си, жертва на домашно насилие.

Предстои обаче скоро да я видим и на големия екран в друга роля, която несъмнено също и подхожда – на британската журналистка и пътешественичка Гертруд Бел в биографичния филм на Вернер Херцог „Кралицата на пустинята“. Официално премиерата на филма се състоя през 2015 на Международния филмов фестивал в Берлин, където продукцията беше посрещната с негативни отзиви и слаб рейтинг. Той дори беше определен като голямото разочарование на фестивала.

Въпреки че вече може да бъде гледан в България, той най-накрая ще бъде разпространен по кината в САЩ и на видео на 14 април.

Наскоро беше пуснат и нов трейлър, който да популяризира филма.

В главната роля влиза Никол Кидман, а поддържащи роли имат Джеймс Франко, Робърт Патинсън и Деймиън Люис.

Във филма виждаме носителката на Оскар Кидман в ролята на новаторката Гертруд Бел, която се отправя от Англия към Техеран, в търсене на своята свобода. Това е история за една велика жена, която не се вписва в обществените рамки на Викторианска Англия, и която разбива стереотипите на епохата си, ставайки първата жена, пътуваща сама из Близкия Изток.

Пътешествието й донася романтична среща с Британски офицер (Джеймс Франко), заплахи от строги култури, белязани от брутално потисничество над жените, и запознанство с известния Т. Е. Лорънс, известен като Лорънс Арабски (Робърт Патинсън).

Забележителна фигура за епохата си (1868-1926), агент на Британското разузнаване по време на Първата световна война и една от най-важните политически фигури, тя участва в начертаването на границите на Ирак, в началото на 20-те години на ХХ в. „Колкото по-дълбоко се потапяме в пустинята, толкова повече всичко заприличва на сън. На всяка стъпка в пустинята, животът и огънят ме притежават. Сърцето ми не принадлежи на никого, само на пустинята.“, заявява героинята на Кидман в трейлъра.

„Мисля, че съм добър в подбора на актьори и това е важна част от професията ми“, разказва Херцог пред „IndieWire” за избора си на актьори.

„А Никол Кидман е идеална за ролята. Превъплъщението й няма аналог. Не съм виждал подобно нещо почти от десетилетие от нито една актриса в нито един филм. Феноменално е. Лесно е да вземеш звезда с голяма пазарна стойност… Не, случаят не е такъв. Трябва да има химия. Ако липсва спойката между актьорите, накрая ще имаш едно мъртвородено бебе. Знаех, че спойката между нея и Джеймс Франко и химията й с Деймиън Люис ще проработят. Така и стана. Това е ключът към кастинга“, азва още той.

Херцог е режисьор и сценарист на продукцията, заснета в Мароко и Йордания.