Кой остави „половин София“ без вода?

| от |

Автор : Владимир Каролев (http://karolev.com)

Преди десетина дни някои медии прогърмяха, че половината столица е останала без вода. Всъщност както стана ясно, става въпрос за авария в квартал Оборище, която води до прекъсване на водоснабдяването на няколко блока. Общински служители обявиха, че подизпълнител на Софийска вода е направил огромна грешка и заради нехайството на лошите частници, гражданите са без вода.

12-08-23-99648_19

Имайки предвид пост-социалистическия манталитет на голяма част от българското общество, който е удобен за експлоатация от политиците, винаги ставам крайно мнителен, когато чуя държавни или общински чиновнци да говорят как лошите частници издевателстват над народа. Не, че това не се случва понякога – но обикновено реалните случаи се потулват от местните власти, а раздухваните такива са провали на държавните и общински служби, които си прехвърлят вината върху удобна мишена.

Какво всъщност, се случи в Оборище? Софийска вода АД е концесионер на водопреносната инфраструктура, като огромна част от нея продължава да бъде наследство от социалистическо време, не е сменена и дори на места не е изобщо виждана с просто око. Не малка част от обществото вярва в мита за безупречното строителство по времето на социалистическия режим, но практиката често е тотална различна. Например, ВиК фирмите боравят с предоставени от общината и държавата чертежи на водната инфраструктура, които често нямат почти нищо общо с фактическото разположение на съоръженията. Когато има нужда от ремонт, концесионерът праща свои екипи или подизпълнител да работят на дадено място като се ориентира по т.н. ГИС (географска информационна система) и предадените от общината и/или държавата чертежи. На теория, всичко трябва да е наред, но на практика, когато проблемът е в район, където скоро не е имало ремонт, твърде често се копае на сляпо, тъй като чертежите са абсолютно неточни. Такъв е и случаят в Оборище – Софийска вода праща подизпълнителя “Станилов ЕООД”, последният започва да копае и „прас“ – удря и поврежда заровен кран, който не съществува никъде по чертежи и проекти.

Откриването и отстраняването на подобни несъответствия между предоставените от държавата чертежи и проекти и реално съществуващата инфраструктура е възможно единствено по метода проба-грешка и не зависи нито от компетентност, нито от качество на изпълнение и професионализъм. Последните е трябвало да бъдат приложени по времето на социализма, когато се е строила и отразявала документално водопреносната система, но уви. Въпреки големия мащаб на извършената тогава работа и относително доброто качество на някои материали, много често изпълнението е било мърляво, хаотично и често некачествено като краен продукт.

За жалост, левите политици и медии през последните вече над 65 години умело са манипулирали обществото да вярва в редица митове за социалистическия режим. Не един и два се отнасят до водопреносната инфраструктура. Например, че тогава не е имало загуби на вода, а всъщност това изобщо не е било възможно да се отчете, тъй като нито влизащата, нито излизащата вода са били засичани. Другият мит е именно за висококачествената водопреносна инфраструктура, която днес концесионерите единствено експлоатирали за лесни печалби. Всъщност, социалистическите строители дори не са могли адекватно да документират къде копаят и къде – какво полагат, да не говорим за изработването на качествен краен продукт.

Поддържането на такива митове от медии и политици може да е полезно за изборните резултати на някои леви и популистки партии, но определено не и за потребителите на вода. Втълпяването на такава пропаганда помага на държавните и местни власти да прехвърлят последствията от собствената си некомпетентност, върху вечно виновните им частници. Но това не може да продължава до безкрайност, тъй като социалистическата водопреносна инфраструктура вече е безнадеждно остаряла, а държавата/общините нямат средства за сериозни инвестиции в сектора. И това се вижда с просто око – докато Софийска Вода възстанови водоснабдяването на три блока, поради авария на несъществуващ в държавната документация кран, в Добрич, където оперира „добро“ държавно ВиК, за пореден ден нямаха вода.

 
 

Ето я новата Nokia 3310

| от chronicle.bg |

В неделя на Световния мобилен конгрес в Барселона беше представена новата Nokia 3310. Тя няма дори 3G, но има Snake.

Телефонът има малко по-голям екран от предшественика си, а също така идва в няколко цвята, плюс камера. Софтуерът е ъпдейтната версия на оригиналния S30. Новата стара Nokia ще излезе на пазара след месец март тази година и ще струва около 50 евро.

HDM, които ще произвеждат телефона, обещават, че той ще е устойчив като предния, въпреки че е двойно по-тънък. Той също така ще има 10 пъти повече време за разговори – 22 часа, а батерията му ще издържа един месец! Тя се зарежда с microUSB, а в долната страна на апарата има и жак за слушалки.

Някои твърдят, че възраждането на Nokia 3310 е маркетингово упражнение, но анализите посочват друго. От 20 милиона телефона, продадени във Великобритания за миналата година, 1 милион са „глупави телефони“ (такива, които не са смартфони) точно като 3310. Хората се нуждаят от глупав телефон по различни причини – дали работата им ще го изисква, просто искат елементарна функционалност или телефон за морето и планината, който няма значение ако загубите.

 
 

Новият ни любим сериал: „Големите малки лъжи“

| от |

Известният слоган, превърнал се в нарицателно и съответно лека форма на клише, на един от най-големите тв канали в момента, гласи, че „това не е телевизия, това е НВО“. Много самодоволно биха казали някои и може би щяха да са прави, ако не бяха гледали нищо от това, което каналът е произвел в последните години.

Да, това не е телевизия. Поне не в смисъла, в който повечето хора, включително и у нас, възприемат малката синя кутия, излъчваща съдържание 24/7. HBO правят нещо тотално различно и най-новото им амбициозно шоу, натъпкано до горе със звезди, красиви гледки и адаптиращо модерен криминален, но – О, ужас – женски роман, е поредното доказателство за това.

„Големите малки лъжи“ е онова, което ще ви държи влажно тази пролет. Едносезонният сериал е скъпа, красива и рискова продукция, която заради лъскавата пудра, която си е сложила, под формата на много звезди и комерсиално успешна книга, може да се провали с гръм и трясък.

Но не го прави, спокойно. Защото това не е телевизия, това е… сещате се.

„Големите малки лъжи“ е предпоследен роман в кариерата на австралийката Лиан Мориарти. Той излиза през 2014-а и става хит на родния й континент, а впоследствие и по света. Самата Мориарти специализира в писането на така наречените „женски кримки“. Основните й персонажи винаги са семейни двойки или хора с деца, като действието се върти предимно около жените, които често се забъркват в интриги, лъжи и строго пазени тайни. Защото всички имаме такива и в повече случаи те са доста срамни.

Лиан Мориарти е специалист във „ваденето на мръсно бельо“ ала модерна сапунена сага на хартия. Преди „Големите малки лъжи“ тя има още 5 романа, като най-известният сред тях е „Тайната на моя съпруг“.

„Лъжите“ обаче са онова, което я изстрелва към Холивуд и привлича вниманието на Рийз Уидърспуун.

Актрисата решава, че иска да адаптира книгата първо на филм, впоследствие на сериал и кани Никол Кидман да се присъедини. Двете стават продуценти на проекта, заедно със самата Мориарти, а Дейвид Е. Кели – сценаристът и създател на „Али Макбийл“ – се връща в редиците на телевизията, за да адаптира романа за екран.

Комбинацията между всички тези свръхсили дава желания резултат – „Големите малки лъжи“ е доза качествена телевизия, която всеки заслужава да си причини от време на време, за да си почине от плетките и уринотерапията сутрин, обед и вечер.

Към суперотбора на Кидман и Уидърспуун, които правят тв шоу за първи път в кариерата си, се присъединяват Александър Скарсгард, Шайлийн Удли, Лора Дърн и екзотичната, като екстравагантна русалка, Зоуи Кравиц. Към групата на тези толкова различни жени и един изключително здрав, сексапилен и разгонен през повечето време мъж, се присъединяват и още куп великолепни актьори, залези с цвят на мед и няколко деца, точно толкова уникални, колкото и техните родители.

Разбъркан, като приятна модерна гурме кухня, „Големите малки лъжи“ има всичко, което искате да чуете и видите от едно, на пръв поглед, мирно и красиво общество. Перфектните двойки се пребиват, децата се хапят, мирните жени са в покой с природата, но са жестоки с близките си, тихите брюнетки носят пистолети в чантата си, а добрите и верни мъже не могат да го вдигнат.

И в периферията на всичко това, като набъбващ балон, който ще се спука всеки момент, стои едно убийство. Кой е убит и защо, никой не казва, но всички малки катастрофи, които се разтилят пред очите на зрителя в рамките на 7 епизода, водят към финалното гръмване на пушката, след което връщане няма.

Сериалът скача назад и напред във времето – преди и след убийството – за да те кара да си гризеш ноктите в чудене на „какво, по дяволите, се случва“. А каймакът на Уидърспуун, Кидман, Удли, Скарскгард, Кравиц и Дърн само допринасят за по-добрия вкус на този телевизионен бонбон и води след себе си нуждата да искаш да поглъщаш епизод след епизод.

Маскировката от лъскаво женско шоу е само привидна. Животът е еднакво скапан за всички ни понякога, като и полът, и възрастта не променят отношението ни към фунтаменталните неща в живота. Напротив, само го обострят.

„Големите малки лъжи“ е телевизионен свят, в който може да се потопите с удоволствие, дори и само за да се уверите, че нито един от нас не е това, което показва на света. А е чудовището, което умело крие под пластове от хубави костюми, красиви снимки и добри дела.  

 
 

„La La Land”, Мерил Стрийп и още 7 интересни факта преди „Оскар”-ите

| от chronicle.bg |

Освен към изравнения с „Титаник“ и „Всичко за Ева“ рекорд на мюзикъла „La La Land“ с 14 номинации и рекордната 20-а актьорска номинация за Мерил Стрийп, ви предлагаме поглед към още няколко любопитни факта за тазгодишните участници в надпреварата за „Оскар“:

Мат Деймън, номиниран в качеството си на продуцент на „Манчестър до морето“, е едва третият след Уорън Бийти и Джордж Клуни, получавал номинации в категориите за актьор, сценарист и филм.

Дензъл Уошингтън, който изпълнява главната роля и е режисьор и съпродуцент на лентата „Огради“ („Fences“), е едва седмият след Уорън Бийти, Кевин Костнър, Клинт Истууд, Брад Пит, Леонардо ди Каприо и Брадли Купър с актьорска номинация и номинация за най-добър филм за една и съща продукция.

– С времетраене от 7 часа и 47 минути документалната лента „О Джей: Произведено в Америка“ е най-дългият номиниран филм в историята на наградите „Оскар“.

Кевин О’Конъл („Възражение по съвест“) и Анди Нелсън („La La Land“) си поделят рекорда с по 21 номинации за звуков мишунг, откакто от 1961 г. в категорията се обявяват индивидуални претенденти. Кевин О’Конъл е човекът с най-много номинации за „Оскар“, без нито една спечелена награда на Академията. Анди Нелсън е печелил два пъти награда „Оскар“.

– Тази година за първи път в историята на наградите има номирирани чернокожи изпълнители във всички актьорски категории. Рекордните четирима чернокожи режисьори са номинирани в категорията за пълнометражен документален филм. За 84-и път в историята на наградите няма номинирана жена в категорията за най-добър режисьор.

– На номинация в категорията за най-добър филм са имали право 336 игрални филма в сравнение с 305 миналата година. Предложение за категорията най-добър чуждоезичен филм са изпратили 85 държави.

– Церемонията за наградите „Оскар“ се излъчва по телевизията по целия свят. Американската киноакадемия е издала повече от 1600 акредитации на журналисти за тазгодишната 89-а церемония. Звездите ще позират на червения килим пред повече от 70 фотографи.

 
 

Защо лентите на adidas са вертикални на панталоните, а тези на обувките са под ъгъл?

| от chronicle.bg |

Е, ето ви още една разбулена мистерия, благодарение на интернет.

Замисляли ли сте се защо панталоните adidas имат вертикални ленти, а тези на обувките са под ъгъл?

Явно някой го е направил и благодарение на дискусии в социални мрежи като reddit и imgur, една теория изплува като най-често срещаната.

Както може да се види от снимката, когато човек е клекнал, линиите от панталона биват перфектно продължени от тези на обувките.

Но това не е всичко.

Други забелязаха, че долната част на горнищата adidas също имат ленти. Но те са хоризонтални. И точно в тази поза изглеждат като началото на тази изключително интересна конфигурация.

Разбира се, теорията не е официално потвърдена от спортния гигант, но има смисъл, нали?

Имате да допълните нещо? Направете го в секцията за коментари.