Кой е Нарендра Моди?

| от |

Владимир Каролев (http://karolev.com/)

Преди няколко дни приключиха най-големите демократични избори в историята на човечеството – над 550 000 000 гласували индийци наказаха тежко клана Ганди и дадоха властта на опозиционната партия Бхаратия Джаната със смазващо мнозинство от 282 от 543 места в долната камара на индийския парламент. От вчера премиер на най-голямата демокрация е Нарендра Моди. Кой е той и защо избирането му е от най-важните политически събития в света за тази година (а може би и десетилетие)?

narendra-modi

Моди е противоречива фигура. От една страна, уменията му на държавник са безспорни – под негово управление, регионът Гуджарат се превръща във водеща икономическа сила в индийската федерация. Според различни източници, регионът е един от най-бързо растящите в Индия със среден годишен ръст на реалното БВП между 10% и 14%. Ако второто число е вярно (статистиката в Индия определено не е на висота), то Гуджарат изпреварва Утаракханд и заема мястото на най-бързо растящата индийска област. Моди постига тези впечатляващи резултати чрез придържане към класически либерални политики, дългосрочна визия за икономиката и устояване на натиска да провежда краткосрочен популизъм, както и чрез учудващо ефективни управленски практики, изолиращи корупцията. Например, корупцията и държавния рекет в инфраструктурното строителство са ограничени критично, тъй като почти всички обществени поръчки се извършват изцяло електронно. Това е изключително нетипично за Индия, където завоюването на държавна поръчка е типично предшествано от чаени партита с местните политици, щедри дарения за кампанията на кмета и образованието на децата му, и т.н. В интервю за Таймс, шефът на една от най-големите индийски компании за пътно строителство казва, че още не може да повярва как е спечелил проект за $42 милиона в град, без дори да разбере името на кмета (а обикновено е нужно да му стане най-добър приятел).

Икономическият модел на Гуджарат следва типично класически либералната рецепта – глобализация, приватизация, намаляване на администрация, свободна търговия и приветлив инвестиционен климат. Шефът на индийският автомобилен гигант ТАТА казва пред CNN, че в Гуджарат е преминал през цялата инвестиционна процедура нужна за завършване на завод за три дни, а това в другите региони обикновено отнема цял един многогодишен мандат. Държавното управление в Гуджарат е често критикувано, че не полага достатъчно усилия за социалното включване. Но Моди вече дълги години е непреклонен – който не работи, не трябва да яде. Бедните и мързеливи индийци в гетата, които хронично отказват да се включат в пазара на труда, няма да живеят на гърба на все по-работливата и продуктивна средна класа в Гуджарат. Една от любимите му фрази е „обществено-държавно-частно“ партньорство, тоест взаимоотношения между хората, бизнеса и държавата, в които всички печелят. Гуджарат е абсолютен лидер в Индия по отношение на частното участие в инфраструктурата – почти изцяло приватизирано енергопроизводство, най-голямото частно пристанище в Индия и почти изцяло частна мрежа от малки пристанища, огромни терминали за внос на втечнен газ в публично-частно партньорство, частни летища, частни магистрали и ЖП линии, както и първи стъпки за изграждане на огромни частни водопроводи и водоснабдителни мрежи. И всичко това без злите частни капиталисти да изядат дори едно бедно индийско дете. Последното е и нещо, за което трябва да се замисли и родният бългаски избирател, а именно щом като частниците са толкова лоши, защо почти всички проблеми днес са в държавния сектор – разпаднал се НЕК, съсипани държавно-общински водоснабдителни дружества извън София, образование, произвеждащо неадекватно подготвени кадри, източено здравеопазване и т.н.

Новият индийски премиер е твърдо убеден, че единственият път към лично израстване е образованието. Самият той няма висше образование, но казва, че книгите са били най-добрите му приятели през целия му живот. Образователните политики на Моди в Гуджарат следват неговата обща философия, въпреки че навлизането на частния сектор там върви с по-бавен темп. Например, интеграцията на изолирани кланови и племенни групи в Индия се постига чрез създаването на специални за тях училища в публично-частни партньорства. Въпреки че в редица индийски региони частният сектор осигурява по-голям процент от образованието, Гуджарат също не се представя зле – 33% от медицинските колежи са частни, както и 64% от инженерните.

От друга страна, Моди е хиндуист-националист. Управлението му в Гуджарат е помрачено от огромните протести през 2002 година, когато хиндуисти избиват над 1000 души, повечето от тях – мюсюлмани. Моди е обвиняван в подкрепа за хиндуистите или поне в мълчаливо бездействие. Специална разследваща група на индийския върховен съд го оневинява, но съмненията остават, а корупцията в индийската съдебна система е сериозна. Получава и отказ от САЩ за получаване на американска виза. До ден днешен, Моди не е представил нито извинение, да не говорим за обяснение, за инцидента. Но това не означава, че Моди е подчинен на хиндуистите-националисти. Офисът му в Гандинагар е построен след разрушаването на 120 малки хинду храма – свещени места за собствените му съюзници. Толерансът на Моди към политическите разногласия също е много нисък. В Гуджарат партията се управлява еднолично от него – всеки с глас против бива заменян от послушен партиец, който няма да издига глас срещу икономическите реформи. Икономическият успех на Гуджарат не е и без своите противоречиви страни. Регионът се нарежда с „голям зор“ в челната десетка за Индия по редица социални показатели като нивата на смъртност сред новоредените или процентът на страдащи от анемия деца. Но това е причинено до голяма степен от нежеланието на определени индийски социални и етнически групи да се включат в разрастващата се средна класа. Моди не предоставя безплатни социални услуги „на килограм“, които да осигурят по-добър живот на хората, които не желаят да работят. Затова и подобряването на някои социални показатели отнема време – времето, нужно за „пречупването“ на желаещите да живеят в изолация и мизерия и включването им в активното и работещо население. С годините това се случва и през 2011-2013, Гуджарат се нарежда сред водачите по темпа на подобряване на тези социални показатели, докато за предходните 10 години е гравитирал около средното за страната.

Като премиер, Моди влиза в партньорство с шефа на индийската централна банка – Рагурам Раджан, който пък е един от най-разумните и грамотни централни банкери в целия свят. Раджан е един от хората, които още през 2005 предупреждават за нестабилността в американския ипотечен сектор, създадена до голяма степен от превръщането му в инструмент за социална политика от американските политици. Критикуте му към поведението на Федералния Резерв след избухването на финансовата криза са вече пословични, а книгата му „Fault Lines“ е спокойно, но безкомпромисно посочване на истинския виновник за колапса на американския ипотечен пазар – американските политици и централни банкери. Поради тези си позиции, Раджам е един от най-големите врагове на левите икономисти и бива постоянно подлежен на нападки и критики от лагера на кейнсианците и социалистите.

Колкото и да е противоречив, Моди предлага точно това, което всеки работещ човек иска да чуе – по-малко държавна намеса, повече държавност. И за разлика от много други, той е човек, който вече е доказал способността си да изпълни това обещание на регионално ниво. Ако не се случи нещо непредвидимо и Моди остане верен на себе си, Индия почти сигурно ще се превърне в суперзвездата на световната икономическа сцена през следващите години. А популистите, псевдо-националистите и социалистите от всички страни ще имат поредната трудна задача – да обяснят защо класическият либерален капитализъм при Моди работи за Индия по-добре от разпуснатата и прогнила от корупция социална държава на клана Ганди-Неру.

 
 

Рецепта за рулца от тиквички

| от Росица Гърджелийска |

Това е вкусна рецепта, подходяща както за вегетарианци, така и за месоядни. Причината – можете да добавите месо по желание. В противен случай може да се насладите на вкусотия, подходяща за по-топлото време. Неин автор е Росица Гърджелийска.

ТЯ работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да посещава интересни места по света. В блога на Роси www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

Ето и нужните продукти за рулцата от тиквички: 

3 тиквички
1 голяма глава лук
250 гр гъби
250 гр доматена пасата
15 чери домати
чубрица
магданоз
1 ч.ч. настърган пармезан
сол и пипер
3 лъжици олио от гроздови семки

DSCN8100

Начин на приготвяне:

Нарежете тиквичките на дължина на тънки ленти, посолете ги обилно и ги оставете да се изцеждат около 30 минути.

През това време нарежете на ситно лука и гъбите, сложете ги в тиган с олиото и ги гответе, докато омекнат.

Добавете към тях доматената пасата и чери доматите и продължете да готвите, докато се сгъсти.

Добавете чубрицата, магданоза и сол и пипер на вкус.

Попийте лентите от тиквички с кухненска хартия, завийте ги в рулца и ги подредете в тавичка за печене.

Във всяко рулце сложете малко от соса и остатъка намажете отгоре. Поръсете с пармезан, хвърлете във фурната и изпечете до златисто.

Сервирайте горещо и накарайте всички да ахнат във възторг. (Разбира се, ако сте неудържимо месоядни, не се страхувайте да добавите бекон или малко телешка кайма)

DSCN8105

 
 

Анджелина Джоли: Брад Пит винаги ще бъде част от семейството

| от chronicle.bg |

Актрисата Анджелина Джоли каза, че Брад Пит винаги ще бъде част от семейството, въпреки развода им, пише в. „Дейли мирър“.

Двамата подписаха документите по развода си миналата година и въпреки решението им да продължат пътя си поотделно, Анджелина Джоли се надява, че това ще ги направи „по-сплотен“ екип.

„Не искам да коментирам много по въпроса, освен че бяха много трудни времена. Ние сме семейство, каквото ще бъдем винаги. Ще преминем през това и се надявам, че ще сме по-сплотено семейство“, каза тя.

„Много, много хора се намират в това положение. Цялото ми семейство, всички преминахме през труден период. Фокусът ми е върху децата ми, нашите деца…“, добави актрисата.

Двамата с актьора Брад Пит започнаха връзката си през 2005 г. и се разделиха през септември 2016 г.
В момента Анджелина е в Камбоджа за премиерата на филма „Първо убиха баща ми“ („First They Killed My Father“), заедно с шестте си деца – Мадокс на 15 г., Шайло на 10 г., Пакс на 13 г., Захара на 12 г. и близнаците Вивиен и Нокс на 8 г.

„Филмът не се съсредоточава върху ужасите на миналото, а върху издръжливостта, добротата и таланта на камбоджанците. Най-вече, филмът е начинът ми да изразя благодарността си към Камбоджа. Без Камбоджа, може би никога нямаше да стана майка. Част от сърцето ми е и винаги ще бъде в тази страна. И част от страната е винаги с мен – Мадокс“, каза Анджелина Джоли.

 
 

Саундтракът към „Петдесет нюанса по-тъмно“ оглави Топ 200 на „Билборд“

| от chronicle.bg |

Саундтракът към квазиеротичната лента „Петдесет нюанса по-тъмно“ оглави престижната класация Топ 200 на „Билборд“ за албуми, съобщи сайтът на изданието.

По данни на Нилсен Мюзик от тавата, включваща изпълнения на Тейлър Суифт и Зейн Малик, Сия, Холзи, Ник Джонас и Ники Минаж, през първата седмица от излизането й на музикалния пазар са продадени 123 000 албумни единици.

Саундтрак не е оглавявал класацията на „Билборд“ за албуми от август миналата година, когато музиката към комиксовата лента „Отряд самоубийци“ се позиционира на върха и запази първенството в продължение на две седмици, припомня изданието.

Второ място в албумния чарт на „Билборд“ заема певецът Бруно Марс с 66 000 продадени единици от тавата „24K Magic“. Първенецът от миналата седмица, рапърът Биг Шон, е отстъпил на трета позиция с 62 000 продадени единици от албума „I Decided“.

Челната петица в класацията Топ 200 на „Билборд“ за албуми се допълва от хип-хоп триото „Мигос“ с тавата „Culture“ и ритъм енд блус певеца Уикенд със „Starboy“.

Източник: БТА

 
 

Избери порно, избери живота, избери T2

| от Зорница Аспарухова |

Избери живота, като преебеш своя. Избери порно, за да не правиш секс. Избери да си сексист, егоманиак, циничен гадняр. Избери онези, които ти го вдигат, пред онези, които обичаш. Избери истерията пред срама, избери да се друсаш качествено с реални неща, които харесваш и да дозираш социалните мрежи. Избери живота!

Също така избери „Трейнспотинг“ – на екран и на хартия. После и „Порно“ – само на хартия. Като цяло се довери на Дани Бойл и Ървин Уелш, те си знаят работата. Това важи и за последната им колаборация заедно на екран.

Да избереш „Т2 Трейнспотинг“ пред останалите заглавия в киносалона този месец е като да избереш добрата кока пред скапаната трева. По-силно е, по-смело е, по-скъпо е, вдига ти го по-добре.

Същото важи и за филма на Дани Бойл и сценариста Джон Ходж. Те го правят за пореден път и го правят добре. Избери тях и им се довери, за да те заведат на приключение в мръснишкия свят на Рентън, Sick boy, Спъд и Франк Бегби.

Точно 20 години минаха, откакто хероиновата истерия на триото Бойл-Ходж-Уелш нанесе мощното си кроше в киносалоните и оформи част от иронично-циничното поколение на 80-те и 90-те години.

Припознаването с хистеричния живот и изборите на основните персонажи не е онова, което прави „Трейнспотинг“ толкова специален, както някои от вас биха си помислили. Обратният характер на всичко онова, което този филм разказва, е циничната нотка, която ние толкова харесваме.

Неговите персонажи избират живота, отнемайки го. От себе си и от другите. Да възхвалиш живота, чрез неговото тотално унищожаване и незачитане, разбиването му на дребни парчета, ето това прави този филм това, което е. И така вече 20 години.

Рентън, Sick Boy – Саймън, Спъд или Компира и Франк Бегби, преследват съзнанието на хиляди фенове по света с реплики, сцени, крайности, гнусотии и изборите си. Отварящият монолог на Марк Рентън, който ти казва да „избереш живота“ и досега остава епопея, на която се оповава почти всеки средностатистически циник с повече акъл.

20 години по-късно нещата са се променили. „Т2 Трейнспотинг“ удря кината като наркотична доза качествено бяло, която е редно да си причиниш. Той носи духа на първата киноистерия, но има повече сантимент в себе си.

Trainspotting трейнспотинг

Старите персонажи са тук, пръснати в различни точки на красивия и тучен Единбург, за да се съберат отново в носталгия по миналите дни, добрите наркотици, голите жени, порното, съжаленията, угризенията, изборите, умиленията и новите схеми и измами. Като последното едва ли има кой знае какво значение.

Китната предрусала четворка на Единбург винаги ще намери нещо, с което да се забавлява. В „Т2 Трейнспотинг“ изборът пада върху минали измами и нови такива, включващи порно с мъже, които обичат да им го слагат отзад и една българка. Това обаче се случва само на повърхността. Като повечето неща, които са потенциално добри и този филм има няколко нива. Дали всички ще ги видят и усетят, това вече си е тяхна работа.

Тези, които са прочели „Порно“ на Ървин Уелш във влажно очакване на този филм, нека да бъдат предупредени – „Т2 Трейнспотинг“ не е „Порно“. Бойл и Ходж използват различни отправни точки и основи на романа, които заковават в сюжета, но филмът не е директна адаптация на втория роман на Уелш. Той е много различен от хероиновите истории на лудия шотландец.

Сюжетът на „Т2 Трейнспотинг“ в случая не е важен. Важни са Юън Макгрегър, Юън Бремнър, Джони Лий Милър, Робърт Карлайл, химията – тази на екрана и тази в лъжички и линийки, монолозите, музиката и за някои от нашите сънародници – и участието на Анжела Недялкова и появата на гара Подуяне.

Всичко това го има и е поднесено с показателната си хаотичност, точно като първата част, но с повече носталгия.

Кенефи, Иги Поп, псувни, дрога, измами, пари, изкуствени мъжки членове, циците на Анжела, буркан с шипков мармалад, Ървин Уелш в кадър, Рентън, който пее, Бегби социопатът, монолог за консуматорския живот и лайковете във фейсбук, кратката поява на Даян, първата сцена с купчина задъхани фитнес маниаци…

Всички тези неща обагрят света на „Т2 Трейнспотинг“ в приятни наркотични краски. Носят доволна наслада на онези, които са гледали първия филм и очакват втория. Дори и на онези, които не го очакват.

Дани Бойл знае как да прави кино и майсторски се справя с объркания свят на Ървин Уелш за втори път. Малко биха успели и почти никой не би се пробвал. Освен Бойл, който е диригент от класа и го доказва отново.

T2: TRAINSPOTTING Трейнспотинг

Нуждата от продължения на филми се е превърнала в същото, в което и нуждата да пускаш песни и статуси за живота си всеки ден във фейсбук. Безмислие. Безвремие. Тотална жалкост. Малка нужда, която се е превърнала в голяма нужда. Като тази, която правиш насаме.

„Трейнспотинг“ няма нужда от продължение и все пак получава такова. То, за разлика от повечето комерсиални заглавия, които са се окичили с втори, трети и пети части, е негов достоен събрат. Поостарял и прашасал. Но изтупан и лъснал косъма, за да покаже, че още го бива. И е така. Бива го повече от другите.

От първата сцена с роботизираните healthy идиоти, през задължителния монолог на Рентън, до разбитото с кенеф лице на Франк Бегби, всеки момент е премерен и идва в перфекни цветни дози. Облечен в добър диалог, актьорска игра, музика и цветове като дъга през погледа на весел наркоман, носещ цветни очила и яздещ пони.

„Т2 Трейнспотинг“ е пътуване към миналото на едно по-добро кино, което някак сме забравили как се прави и как се гледа. От време на време обаче някой ни го напомня. Този месец това е Дани Бойл и неговият коктейл от шотландска кръв, примесена с качествена дрога и достойно друсане за всеки киноман.

Така че, избери живота навън и около себе си. Избери по-доброто кино. И не забравяй да си поемеш дълбоко дъх в началото. После се гмурни в кенефа на „Т2 Трейнспотинг“ и се наслаждавай! Мърляво е, но ще ти хареса.

Източник: Webcafe.bg