Кой е Дядо Коледа?

| от |

Едно разследване на Ирен Филева.

Първообразът на добрия старец можем да търсим още в древните богове – северният Один, летящ из зимното небе, който можел да лекува болести и да предсказва бъдещето; древногръцкият Посейдон– богът на моретата и земетресенията, който с тризъбеца си управлявал вълните; римският Нептун, който също владеел моретата.
В славянската традиция този аналог е намерен в образа на Даждбог – богът на слънцето.

Все пак, добрият старец има и реален първообраз

През 3 век в римската провинция Ликия в Мала Азия (днешна Турция) в семейството на възрастни родители се родило момченце Николай. Още от дете то обичало да помага на хората, запазило тази си черта и когато станало архиепископ на град Мира в родната си провинция. Мирликийският епископ станал известен с изключителната си доброжелателност, особено по отношение на децата и се прочул като Николай Чудотворец. Починал след кратко боледуване на преклонна възраст. Бил погребан в храма на град Мира, а през 1087 г. мощите му били пренесени в Бари (Италия) където се намират и до днес, макар че Турция предявява претенции да си ги върне.

Baker_art

Има една легенда, която обяснява как Св. Николай се е превърнал в митичния старец, който раздава подаръци. В родния му град живеел баща, който се разорил и за да покрие дълговете си, решил да продаде трите си дъщери „за блудодеяние“. Св. Николай спасил семейството, като през нощта тайно подхвърлил в двора им три кесии със злато. Оттогава неизменен атрибут на стареца станал чувалът с подаръци. В Западна Европа легендата за спасението на трите девойки се трансформирала в притча за това, как cветецът хвърлил през комина на дома на трите бедни момичета три златни монетки, а те паднали в прострените до камината чорапи. Оттам тръгнал обичая в нощта на Св. Николай до камината да се закачат чорапи или да се изнасят пред вратата обувки. Постепенно този обичай се преместил в Коледната нощ. Възрастните започнали да се обличат в „епископски одеяния“ – дълга дреха и жезъл – за да играят ролята на добрия светец.

Всяка страна има свой Дядо Коледа, със свои първообрази. В немските приказки това е Ниманд (Никой) – персонаж, върху който децата хвърляли вината за белите си. Във Франция редом с Пер Ноел стои Пер Фуетар (Дядото с пръчката), който никого не бие, но следи кой се държи добре и кой какви подаръци ще получи вследствие на това. Англо-саксонската версия е Father Cristmas – кръстоска между Св. Николай и боговете Тор и Сатурн – и също си носи освен чувала с подаръци и пръчка за непослушните. Във Великобритания децата си поръчват подаръците с писма, които хвърлят в камината – димът доставя пратката по предназначение. Най-скромният Дядо Коледа живее в Словакия. Той се казва Йежишек и много внимава никой да не го види, докато оставя подаръците. Затова никой и не знае как изглежда. Чешкият му колега Микулаш се движи в компанията на дяволче и ангел в белоснежни одежди. На послушните деца подарява сладкиши, а на непослушните оставя в коледния ботуш картоф, морков или въглен.

joulu-taustakuvat-joulupukki-talvi-maisema-800-600

Финландският Дядо Коледа се казва Йоулупукки (Йоулу – Рождество, пукки – козел): преди много години той бил облечен в козя кожа и разнасял подаръците на козел. Сега се е прехвърлил на шейна с осем елена. Той живее в планината Корватунтури, на границата с Русия. Името на планината се превежда като „Корва“ – хълм, „тунтури“ – ухо (формата й действително напомня за заешки уши). Именно благодарение на тази планина-ухо Йоулупукки чува желанията на всички деца. Заедно с него живеят жена му Муори и джуджетата. Работилницата на Дядо Коледа се намира в село Паякюля.

Лапландия официално е провъзгласена за „Земя на Дядо Коледа“ с решение на ООН от 1984 г. Там е официалният адрес, на който му пишат децата: Финландия, 96930, Полярният кръг – или през Интернет: http://www.santamail.com/.

Популярността на Лапландия идва в началото на 50-те години на XX век, дотогава зад Полярния кръг било снежна пустош. Тогава в Рованиеми пистига вдовицата на американския президент Франклин Делано Рузвелт – Елеонор. Малко преди да пристигне, съпругата на Рузвелт, на 9 километра от Рованиеми, в Корватунтури, е построена къщата на добрия старец. Наблизо минава път и местните жители започват да продават сувенири на малкото туристи, навестяващи все още почти неизвестната област в далечната Финландия. Дестинацията обаче бързо придобива популярност. Все по-често любопитни туристи от чужбина започват да посещават покоите на Дядо Коледа непосредствено преди Рождество Христово. Това продължава до 1985 г., когато домът на белобрадия старец е напълно реконструиран и официално открит за целогодишни посещения за децата и техните родители. През 1995 г. районът е провъзгласен за „официалната столица на Дядо Коледа“.

rovaniemi santa

В Рованиеми, освен дома на Дядо Коледа, неговия офис и пощата, е издигнат през 1996 г. и увеселителният парк „Санта парк“. Целта е да се убедят и най-скептичните деца в съществуването на Дядо Коледа. Развлекателният център може да приеме до 50 000 души в седмиците преди Рождество. Туристическата атракция работи активно от ноември до януари. Понякога „Санта парк“ отваря врати и през лятото, но само в случаите, когато има желаещи да разгледат увеселителния парк. Паркът представлява огромна пещера, в която са поставени въртележка, както и многобройни сергии на джуджетата с различни сувенири и украшения.

Как се е стигнало до съвременната легенда за Дядо Коледа?

През 1809 година писателят Уошингтон Ървинг споменава за първи път за въздушните пътешествия на свети Николай при традиционното раздаване на подаръците.

Първата история, написана за дядо Коледа и неговите осем елена, е поемата “Посещение на Св. Никола” (A visit from St Nicholas) от Клемънт Муур, публикувана на 23-ти декември, 1823 година, в нюйоркски вестник „Sentinel“. В тази коледна приказка се разказва как един закръглен, дребничък като елф Дядо Коледа, идва на шейна от Севера, дърпана от малко еленче. Той се обрисува като дундест, жизнерадостен, засмян старец, сменя митрата на свети Николай с шапка, владишкия му жезъл – със захарна пръчка, а магарето – с осем бързи елена. На лунна светлина в дните преди Коледа, той ходи от покрив на покрив, тихичко се спуска по комина, за да влезе в домовете и да остави подарък на децата във висящите по камината чорапи.
Клемент Мур познавал добре холандския, немския и скандинавския фолклор, а поемата му за Saint Nicholas всъщност се базира на холандската традиция за Sinter Klaas, която се спазвала на 24 и 25 декември. Неговото описание на Дядо Коледа е взето назаем от езическите тевтонски и норвежки легенди за палавия, но добродушен герой, който е в центъра на зимните празници по тези земи.

Въпреки че Мур написва разказа си за забавление на своите деца, той бил публикуван след година в местен вестник, без да се посочва, кой е авторът, и оттогава многократно започва да излиза със заглавие “Нощта преди Коледа”. Тази приказка, плод на чисто въображение, но все пак свързана със старата холандска традиция за Sinter Klaas , става една от най-популярните и обичани традиции на американската култура и в целия свят.

Митът за Дядо Коледа не спира дотук. През 1839 кратка история, написана от Робърт Мейс, разказва за гальовния Рудолф – еленче с червен нос. Десет години по-късно този разказ е превърнат в песен от Джони Маркс. Днес тя е една от най-обичаните коледни песни.

Има още няколко варианта на легендата за Дядо Коледа. На 1 януари, 1881 година, роденият в Германия, но живеещ в Ню Йорк карикатурист Наст, публикува в един местен вестник („Harper’s Weekly”) смешни рисунки на добродушното старче, но вече с нормален ръст, с бяла брада, закръглено тяло и одежди от червен сатен, с бял хермелин, шапка със заострен връх, обувки с обли върхове и бял колан.
Наст нарисувал също и дома на дядо Коледа с малка работилница за играчки, които се намирали на Северния полюс. Дядо Коледа имал голяма книга, в която записвал, кои деца са били послушни през годината и кои – не! В продължение на близо 30 години Наст изобразява в стотици рисунки всички аспекти на легендата за Санта Клаус, известен сред франкофоните като Пер Ноел или Дядо Коледа.
През 1885 година Наст официално заселва Дядо Коледа на Северния полюс чрез една рисунка, на която са изобразени две деца, разглеждащи върху карта на света маршрута на пътуването му от Северния полюс до Съединените щати.

cokelore_santa_toys_cutoutb

Образът на Дядо Коледа печели световна популярност благодарение на реклама на „Кока-Кола“. Художествения талант на Хедън Съндблом дава на Дядо Коледа човешко лице (придавайки му по този начин още повече убедителност и достъпност), издут корем, симпатично излъчване, весел вид и доброта. През 1931 г. художникът на компанията прави реклама, в която старецът в червени одежди пие популярната напитка. От този момент Дядо Коледа се превръща в любимец както на децата, така и на родителите в целия свят. В продължение на близо 35 години „Кока Кола” разпространява този портрет в пресата и по-късно в телевизията по целия свят. Представата, която имат днес децата за Дядо Коледа, е силно повлияна от този образ.

Дядо Коледа е известен с различни имена в различните страни на света:
В Америка го наричат Santa Claus.
В Австрия и Швейцария – Christkindl или Christ Child.
В Норвегия и Дания – Юлнисен
В Англия – Father Christmas.
В Италия – Babbo Natale.
В Германия – Weihnachtsmann, Kriss Kringle или Sankt Nikolaus.
Във Франция – Pere Noel или le Petit.
В Швеция – Jultomten.
На Хаваите – Kanakaloka.
В Чили – Viejo Pascuerro.
В Япония – Hoteiosho – свещеник, който носи подаръци, или Santa Kurohsu
В Русия – Дед Мороз (Дядо Мраз)
В Китай – Shengdan Laoren.
В Холандия – Sinter Klaas, който идва от Испания, придружаван от Черния Пиет – той носи подаръци за лошите деца.
В Гърция и Кипър от Айос Василис /Свети Василий/.
В Япония – Одзи сан.
В Колумбия – Папа Паскуал.
В Испания, Пуерто Рикои Мексико – The Three Kings.
В Бразилия – Papa Noel.
В Хонконг – Lan Khoong или Dun Che Lao Ren

Има и научна теория за Дядо Коледа

Дядо Коледа наистина може за една нощ да разнесе подаръци на всички деца по света.
Учени от университета на Северна Каролина, САЩ, доказаха, че епичното пътешествие на Дядо Коледа с цел за една нощ да разнесе подаръци на всички деца по света, е възможно, пише вестник „Сън“, цитиран от БНР.
Лари Силвърбърг, специалист по механика и аерокосмическо инженерство твърди, че добрият старец успява да свърши работата си с помощта на електромагнитните вълни, компютърните науки, нанотехнологиите, генното инженерство и пространствено-времевия континуум.
„Пътешествието на Дядо Коледа е възможно и се основава на правдоподобната наука. Благодарение на откритието на Айнщайн, че времето и пространството се изкривяват, добрият старец разполага с месеци, за да достави подаръците си, докато на Земята всъщност са изминали само няколко минути.

pere-noel-traineau-reines-lune

Шейната му е оборудвана със SatNav за определяне на точните маршрути и освен това се тегли от генетично променени еленчета, които могат да летят и да пазят равновесие върху покривите. Тежестта на подаръците не създава проблеми на Дядо Коледа, защото той в действителност не ги носи със себе си, а ги изработва на място от сажди, като за това разчита на нанотехнологиите“, обяснява Лари Силвърбърг.

Дядо Коледа съществува!!!

 
 

Ще има ли промени в европейските турнета на звездите?

| от chronicle.bg с БТА |

Заради атентата на концерта на Ариана Гранде в Манчестър групата Blondie и бандата Take That анулираха вчера концертите си съответно в Лондон и Ливърпул, за да изразят съпричастност с жертвите, предаде Асошиейтед прес, цитирана от БТА.

Take That анулират и концертите си на 25 и 27 май в Манчестър.

Турнето на Ариана Гранде засега не е анулирано, нито отложено. Гранде и екипът й в момента са фокусирани предимно върху жертвите на атентата, а не върху турнето. Засега не е ясно какво ще стане с концерта в четвъртък в Лондон, пише АП.

Селин Дион обяви, че няма да промени датите на европейското си турне, обхващащо Копенхаген, Стокхолм, Лондон и Париж и включващо концерт на 25 юни в Манчестър Арена.

Фил Колинс няма да отменя концерта си в Ливърпул на 2 юни и петте си концерта в Лондон, започващи на 4 юни.

Iron Maiden също ще пеят, като е планирано, днес в Кардиф и на 27 и 28 май в Лондон.

Guns N’ Roses, които са на турне и ще пеят в Дъблин, Лисабон, Мадрид, Цюрих, Мюнхен, Лондон и Париж, не планират никаква промяна в програмата си, каза техен представител.

 
 

Хейли Болдуин е най-сексапилната жена според Maxim

| от chronicle.bg |

Манекенката Хейли Болдуин оглави класацията за най-сексапилите жени на 2017 г. на сп. „Максим“, съобщи Контактмюзик.

Тя прие несериозно титлата си на най-сексапилна красавица, но се похвали с нея в социалните медии и благодари на сп. „Максим“.

„Знам, неизумително е“, каза Хейли Болдуин, когато научи, че оглавява ежегодния списък. „Ако знаеха колко непохватна и шантава съм“, написа тя в Инстаграм.

hailey-baldwin-hot-100-3

Хейли Болдуин е на 20 години. Тя е дъщеря на актьора Стивън Болдуин и съпругата му Кения. Манекенка е от три години.

hailey-baldwin-hot-100-1

Сред най-сексапилните жени на 2017 г. са също актрисата Марго Роби, певицата Кейти Пери, Зоуи Кравиц, манекенките Бела и Джиджи Хадид, актрисата Алисия Викандер.

Броят на сп. „Максим“ с Хейли Болдуин в оскъдно облекло на корицата ще излезе през юни.

 
 

Нова мода в Instagram: извънземен йога корем

| от chronicle.bg |

Instagram е странно място, в което всяка лудост намира своите последователи. Последната такава е свързана със здраве и благоденствие, което, предполага се, се постига чрез овладяването на сериял движения с корема.

Новият феномен се нарича „извънземна йога“ и много бързо превзе социалната мрежа. Видеа на хора, които практикуват Наули (както се нарича йога практиката), заляха Instagram.

Nauli dance party I’ve answered a few questions about nauli technique on the THE/THIRTY site (link in bio) and today I’m taking over @thethirty to explain a bit more!! See you there !! #nauli #naulikriya #naulibreathing #uddiyanabandha

Публикация, споделена от DANIELLE ACOFF (@yellabella) на

Движенията включват наистина пълно издишане, гълтане на корема и прибирането му под гръдния кош, последвано от последователни движения на свиване и отпускане на мускулите на корема, които изглеждат много особено отстрани. Предполага се, че движението подпомага храносмилането. Практиката не е нищо ново, но не е и нещо, познато на всички по света. Движенията могат да бъдат усвоени от хора на всякаква възраст и с всякакъв опит.

WOW!  Incredible #Nauli practice by @aubrymarie : @aloyoga

Публикация, споделена от Yoga Inspiration (@yogainspiration) на

Твърди се още, че тези движения подпомагат емоционалната стабилност, помагат за хормоналния баланс и пазят органите във форма.
Все пак експертите предупреждават, че тези упражнения трябва да се правят само в присъствието на йога инструктор, защото изпълнявани неправилно, могат да доведат до контузия.

 
 

Бързам, нямам време за чаша кафе

| от Г.К. (Рекламно съдържание) |

„Мразя клишетата“ гордо заявявам, облечен в корпоративна конфекция, по време на строго регламентираната ми почивка, между 12:00 и 13:00 часа. 

Монологът ми продължава, богато наблъскан с типични за активния, съвременен градски човек „неклиширани“ изрази. Става ясно, че в петък съм “play hard”, щото цяла цяла седмица “work hard”, нали. Също така, че е 2017 година и сега животът е наистина динамичен. Всъщност те, хората, едва наскоро явно започнаха да живеят. Бъдещето ми открива все по-нови хоризонти, предлагащи все повече възможности и аз съм там, за да ги уловя всичките.

Поредица от върхове, какво да ви кажа. Няма „даун“, всичко е „ъп“. А, да. И чуждици използвам много, в несъзнателен стремеж към плавното утвърждаване на словесна каша от мултинационални субкултурни изрази, универсална за всеки от Стария континент. Иначе съм против Есперантото. Придвижването между въпросните върхове става с големи скокове, по време на които дъхът ми спира. Така разбирам, че съм жив. Разбират го и всички останали, докато им обяснявам за авангардната мерна единица „спрян дъх“. Тя, оказва се, е доста по-разпространена от общоприетите клишета като минута, час, ден и т.н. Въпреки това все още не се е наложила трайно в ежедневната реч. Очаквам обаче скоро да започнат да ми се оправдават с  „извинявай, че ме почака, но си мислех, че ще се облека за три спрени дъха, а го направих за пет“.

Мразя да чакам, защото винаги имам план. Инфакт (а-мъст-израз от модерното Eсперанто), планът ми е за следващата минута, час, ден, до края на дните, абе, за всички следващи моменти, които ще ми спрат дъха. Щото, нали животът се случвал докато си правим планове. Значи трябва да имам план, за да ми се случи живот.

И сигурно се случва, откъде да знам. Аз съм целеустремен, съсредоточен, фокусиран в плана и крайната му цел. Не обръщам внимание на нищо, което ме отвлича от целта. Aim high, знаете как е. Тая висока цел постигам с размишления и действия „извън кутията“, нищо че вътре в нея останаха повече неизследвани територии, отколкото навън.

Всеки ненавременен и абсолютно неуместен повик за лежерна /демек play soft/ почивка отразявам оригинално, с рефрена на позабравен естраден шлагер: „бързам нямам време за чаша горещо кафе“. „Е“-то в края на изречението е напевно маниерно, за да предизвика меланхоличен детски спомен.

И изведнъж, четвъртъкът ме изненадва. Планът е изпълнен, а времето е „по никое време“. Спокойствие струи отвсякъде и няма изгледи случващият се живот да ме разхълца. Без да съм взимал подобно решение, сядам на тревата в близката градина, за да не правя нищо. Просто гледам другите. Как някои се мръщят на слънцето и как подават газ, още „на жълто“. Как подтичват от началото на работния ден към края му, от началото на седмицата към уикенда, от януари към декември, от… нататък се сещате. Седиш си блажено и просто да съзерцаваш нечия рядко грациозна походка, която рисува кинетична картина пред очите ти или просто зяпаш опашката на котка с искрящи сиви очи, или пък заспалите листа на дървото, което удобно хвърля сянка върху съвършено отпуснатото ти тяло. Намирам огромна красота и спокойствие в движенията на връзката на лявата ми обувката, която потрепва от порива на топъл вятър.

Somersby_NCP_Advertorial_2

Не знам как се нарича времето прекарано в нищо правене с нормално дишане. Ако обаче не се нарича живот, значи животът е скучно, забързано подобие на това, което можеше да бъде. Понеже съм нямал време за чаша горещо кафеЕ, по пътя несъзнателно съм грабнал студено Somersby. Златен момент: сайдер и блажено съзерцание на света около теб. Не ми се искаше да свършват и моментът, и сайдерът. Решението дали да продължа да нищоправя оставям в ръцете на съдбата и хвърлям ези-тура с капачката от Somersby. Случайно виждам под нея символ – малка бутилчица. Явно съдбата си знае работата и е благосклонна към мен. Може да споделя печалбата с някой, който също няма план. Просто така, да проверя дали нищоправенето е също толкова забавно с компания, а и да прекарам още един златен момент.

ПС: Колкото и да се опитвам да мисля извън стека на Somersby, винаги по-забавно ми изглежда това, което е вътре.

Рекламно съдържание