Кой е Дядо Коледа?

| от |

Едно разследване на Ирен Филева.

Първообразът на добрия старец можем да търсим още в древните богове – северният Один, летящ из зимното небе, който можел да лекува болести и да предсказва бъдещето; древногръцкият Посейдон– богът на моретата и земетресенията, който с тризъбеца си управлявал вълните; римският Нептун, който също владеел моретата.
В славянската традиция този аналог е намерен в образа на Даждбог – богът на слънцето.

Все пак, добрият старец има и реален първообраз

През 3 век в римската провинция Ликия в Мала Азия (днешна Турция) в семейството на възрастни родители се родило момченце Николай. Още от дете то обичало да помага на хората, запазило тази си черта и когато станало архиепископ на град Мира в родната си провинция. Мирликийският епископ станал известен с изключителната си доброжелателност, особено по отношение на децата и се прочул като Николай Чудотворец. Починал след кратко боледуване на преклонна възраст. Бил погребан в храма на град Мира, а през 1087 г. мощите му били пренесени в Бари (Италия) където се намират и до днес, макар че Турция предявява претенции да си ги върне.

Baker_art

Има една легенда, която обяснява как Св. Николай се е превърнал в митичния старец, който раздава подаръци. В родния му град живеел баща, който се разорил и за да покрие дълговете си, решил да продаде трите си дъщери „за блудодеяние“. Св. Николай спасил семейството, като през нощта тайно подхвърлил в двора им три кесии със злато. Оттогава неизменен атрибут на стареца станал чувалът с подаръци. В Западна Европа легендата за спасението на трите девойки се трансформирала в притча за това, как cветецът хвърлил през комина на дома на трите бедни момичета три златни монетки, а те паднали в прострените до камината чорапи. Оттам тръгнал обичая в нощта на Св. Николай до камината да се закачат чорапи или да се изнасят пред вратата обувки. Постепенно този обичай се преместил в Коледната нощ. Възрастните започнали да се обличат в „епископски одеяния“ – дълга дреха и жезъл – за да играят ролята на добрия светец.

Всяка страна има свой Дядо Коледа, със свои първообрази. В немските приказки това е Ниманд (Никой) – персонаж, върху който децата хвърляли вината за белите си. Във Франция редом с Пер Ноел стои Пер Фуетар (Дядото с пръчката), който никого не бие, но следи кой се държи добре и кой какви подаръци ще получи вследствие на това. Англо-саксонската версия е Father Cristmas – кръстоска между Св. Николай и боговете Тор и Сатурн – и също си носи освен чувала с подаръци и пръчка за непослушните. Във Великобритания децата си поръчват подаръците с писма, които хвърлят в камината – димът доставя пратката по предназначение. Най-скромният Дядо Коледа живее в Словакия. Той се казва Йежишек и много внимава никой да не го види, докато оставя подаръците. Затова никой и не знае как изглежда. Чешкият му колега Микулаш се движи в компанията на дяволче и ангел в белоснежни одежди. На послушните деца подарява сладкиши, а на непослушните оставя в коледния ботуш картоф, морков или въглен.

joulu-taustakuvat-joulupukki-talvi-maisema-800-600

Финландският Дядо Коледа се казва Йоулупукки (Йоулу – Рождество, пукки – козел): преди много години той бил облечен в козя кожа и разнасял подаръците на козел. Сега се е прехвърлил на шейна с осем елена. Той живее в планината Корватунтури, на границата с Русия. Името на планината се превежда като „Корва“ – хълм, „тунтури“ – ухо (формата й действително напомня за заешки уши). Именно благодарение на тази планина-ухо Йоулупукки чува желанията на всички деца. Заедно с него живеят жена му Муори и джуджетата. Работилницата на Дядо Коледа се намира в село Паякюля.

Лапландия официално е провъзгласена за „Земя на Дядо Коледа“ с решение на ООН от 1984 г. Там е официалният адрес, на който му пишат децата: Финландия, 96930, Полярният кръг – или през Интернет: http://www.santamail.com/.

Популярността на Лапландия идва в началото на 50-те години на XX век, дотогава зад Полярния кръг било снежна пустош. Тогава в Рованиеми пистига вдовицата на американския президент Франклин Делано Рузвелт – Елеонор. Малко преди да пристигне, съпругата на Рузвелт, на 9 километра от Рованиеми, в Корватунтури, е построена къщата на добрия старец. Наблизо минава път и местните жители започват да продават сувенири на малкото туристи, навестяващи все още почти неизвестната област в далечната Финландия. Дестинацията обаче бързо придобива популярност. Все по-често любопитни туристи от чужбина започват да посещават покоите на Дядо Коледа непосредствено преди Рождество Христово. Това продължава до 1985 г., когато домът на белобрадия старец е напълно реконструиран и официално открит за целогодишни посещения за децата и техните родители. През 1995 г. районът е провъзгласен за „официалната столица на Дядо Коледа“.

rovaniemi santa

В Рованиеми, освен дома на Дядо Коледа, неговия офис и пощата, е издигнат през 1996 г. и увеселителният парк „Санта парк“. Целта е да се убедят и най-скептичните деца в съществуването на Дядо Коледа. Развлекателният център може да приеме до 50 000 души в седмиците преди Рождество. Туристическата атракция работи активно от ноември до януари. Понякога „Санта парк“ отваря врати и през лятото, но само в случаите, когато има желаещи да разгледат увеселителния парк. Паркът представлява огромна пещера, в която са поставени въртележка, както и многобройни сергии на джуджетата с различни сувенири и украшения.

Как се е стигнало до съвременната легенда за Дядо Коледа?

През 1809 година писателят Уошингтон Ървинг споменава за първи път за въздушните пътешествия на свети Николай при традиционното раздаване на подаръците.

Първата история, написана за дядо Коледа и неговите осем елена, е поемата “Посещение на Св. Никола” (A visit from St Nicholas) от Клемънт Муур, публикувана на 23-ти декември, 1823 година, в нюйоркски вестник „Sentinel“. В тази коледна приказка се разказва как един закръглен, дребничък като елф Дядо Коледа, идва на шейна от Севера, дърпана от малко еленче. Той се обрисува като дундест, жизнерадостен, засмян старец, сменя митрата на свети Николай с шапка, владишкия му жезъл – със захарна пръчка, а магарето – с осем бързи елена. На лунна светлина в дните преди Коледа, той ходи от покрив на покрив, тихичко се спуска по комина, за да влезе в домовете и да остави подарък на децата във висящите по камината чорапи.
Клемент Мур познавал добре холандския, немския и скандинавския фолклор, а поемата му за Saint Nicholas всъщност се базира на холандската традиция за Sinter Klaas, която се спазвала на 24 и 25 декември. Неговото описание на Дядо Коледа е взето назаем от езическите тевтонски и норвежки легенди за палавия, но добродушен герой, който е в центъра на зимните празници по тези земи.

Въпреки че Мур написва разказа си за забавление на своите деца, той бил публикуван след година в местен вестник, без да се посочва, кой е авторът, и оттогава многократно започва да излиза със заглавие “Нощта преди Коледа”. Тази приказка, плод на чисто въображение, но все пак свързана със старата холандска традиция за Sinter Klaas , става една от най-популярните и обичани традиции на американската култура и в целия свят.

Митът за Дядо Коледа не спира дотук. През 1839 кратка история, написана от Робърт Мейс, разказва за гальовния Рудолф – еленче с червен нос. Десет години по-късно този разказ е превърнат в песен от Джони Маркс. Днес тя е една от най-обичаните коледни песни.

Има още няколко варианта на легендата за Дядо Коледа. На 1 януари, 1881 година, роденият в Германия, но живеещ в Ню Йорк карикатурист Наст, публикува в един местен вестник („Harper’s Weekly”) смешни рисунки на добродушното старче, но вече с нормален ръст, с бяла брада, закръглено тяло и одежди от червен сатен, с бял хермелин, шапка със заострен връх, обувки с обли върхове и бял колан.
Наст нарисувал също и дома на дядо Коледа с малка работилница за играчки, които се намирали на Северния полюс. Дядо Коледа имал голяма книга, в която записвал, кои деца са били послушни през годината и кои – не! В продължение на близо 30 години Наст изобразява в стотици рисунки всички аспекти на легендата за Санта Клаус, известен сред франкофоните като Пер Ноел или Дядо Коледа.
През 1885 година Наст официално заселва Дядо Коледа на Северния полюс чрез една рисунка, на която са изобразени две деца, разглеждащи върху карта на света маршрута на пътуването му от Северния полюс до Съединените щати.

cokelore_santa_toys_cutoutb

Образът на Дядо Коледа печели световна популярност благодарение на реклама на „Кока-Кола“. Художествения талант на Хедън Съндблом дава на Дядо Коледа човешко лице (придавайки му по този начин още повече убедителност и достъпност), издут корем, симпатично излъчване, весел вид и доброта. През 1931 г. художникът на компанията прави реклама, в която старецът в червени одежди пие популярната напитка. От този момент Дядо Коледа се превръща в любимец както на децата, така и на родителите в целия свят. В продължение на близо 35 години „Кока Кола” разпространява този портрет в пресата и по-късно в телевизията по целия свят. Представата, която имат днес децата за Дядо Коледа, е силно повлияна от този образ.

Дядо Коледа е известен с различни имена в различните страни на света:
В Америка го наричат Santa Claus.
В Австрия и Швейцария – Christkindl или Christ Child.
В Норвегия и Дания – Юлнисен
В Англия – Father Christmas.
В Италия – Babbo Natale.
В Германия – Weihnachtsmann, Kriss Kringle или Sankt Nikolaus.
Във Франция – Pere Noel или le Petit.
В Швеция – Jultomten.
На Хаваите – Kanakaloka.
В Чили – Viejo Pascuerro.
В Япония – Hoteiosho – свещеник, който носи подаръци, или Santa Kurohsu
В Русия – Дед Мороз (Дядо Мраз)
В Китай – Shengdan Laoren.
В Холандия – Sinter Klaas, който идва от Испания, придружаван от Черния Пиет – той носи подаръци за лошите деца.
В Гърция и Кипър от Айос Василис /Свети Василий/.
В Япония – Одзи сан.
В Колумбия – Папа Паскуал.
В Испания, Пуерто Рикои Мексико – The Three Kings.
В Бразилия – Papa Noel.
В Хонконг – Lan Khoong или Dun Che Lao Ren

Има и научна теория за Дядо Коледа

Дядо Коледа наистина може за една нощ да разнесе подаръци на всички деца по света.
Учени от университета на Северна Каролина, САЩ, доказаха, че епичното пътешествие на Дядо Коледа с цел за една нощ да разнесе подаръци на всички деца по света, е възможно, пише вестник „Сън“, цитиран от БНР.
Лари Силвърбърг, специалист по механика и аерокосмическо инженерство твърди, че добрият старец успява да свърши работата си с помощта на електромагнитните вълни, компютърните науки, нанотехнологиите, генното инженерство и пространствено-времевия континуум.
„Пътешествието на Дядо Коледа е възможно и се основава на правдоподобната наука. Благодарение на откритието на Айнщайн, че времето и пространството се изкривяват, добрият старец разполага с месеци, за да достави подаръците си, докато на Земята всъщност са изминали само няколко минути.

pere-noel-traineau-reines-lune

Шейната му е оборудвана със SatNav за определяне на точните маршрути и освен това се тегли от генетично променени еленчета, които могат да летят и да пазят равновесие върху покривите. Тежестта на подаръците не създава проблеми на Дядо Коледа, защото той в действителност не ги носи със себе си, а ги изработва на място от сажди, като за това разчита на нанотехнологиите“, обяснява Лари Силвърбърг.

Дядо Коледа съществува!!!

 
 

Тези хора на 70+ години ще разбият стереотипите ви за възраст

| от chronicle.bg |

По линията на стереотипите, обхващащи възрастните хора, всички сме виновни.

Повечето от нас са убедени, че веднъж щом човек навърши 70 години, хубавата част от живота му е приключила и това, което предстои, включва единствено болести, декубитални дюшеци и наливане на минерална вода в Княжево.

Разбира се, това далеч не се отнася до всички пенсионери. Фотографът Владимир Яковлев е посветил доста време на проекта си „Age of Happiness“, където снима хора между 70 и 100 години, които все още следват мечтите си, откриват нови неща и живеят на пълни обороти.

Вижте в галерията част от снимките, които е направил той и веднага счупете предразсъдъците.

 
 

Кой е човекът, задминал Бил Гейтс по богатство

| от Getty Images |

Всички знаят Zara, но никой не знае за Амансио Ортега – основателят на марката, който редовно задминава Бил Гейтс по богатство.

Акциите на основната му компания Inditex се качиха с 2,5%. Според Forbes това е увеличило състоянието на Ортега до 79,5 милиарда долара. Гейтс има само 78,5 милиарда.

Въпреки огромните капитали на испанеца, малцина са чували за него. Това е така, защото той строго пази личния си живот в тайна и рядко дава интервюта в медиите.

Амансио Ортега основава модния гигант Zara с тогавашната си съпруга Росалия през 1975 година. Днес търговската му компания Inditex SA, която притежава Zara, Massimo Dutti и Pull&Bear, има над 6,600 магазина в цял свят.

През август 2013 година, бившата му съпруга и съосновател на Zara Росалия Мера умира на 69 години. Тя е най-богатата жена в Испания. Повече биография за Амансио в галерията.

 
 

„Воевода“: Кино и патриотизъм

| от Мария Тодорова |

Най-новият филм на Зорница София тръгна по кината с апломб. „Воевода“ е най-гледаната премиера у нас за втора поредна седмица и няма супергерои или екшъни, които да я свалят от върха на боксофиса.

Много хора се чудят на какво се дължи това. 

„Воевода“ експлоатира най-любимата тема на родната общност – патриотизма. Българското кино, подобно на българското съзнание, трудно успява да се отърве от далечното си минало. Турското владичество и бойният дух владеят ума на родните зрители години наред и това, предвид тенденциите, които наблюдаваме напоследък, особено в седмото ни изкуство, няма да приключи скоро. Но както е приказката – предлагането се определя според търсенето.

Историята, по която Зорница София работи дълго, а още по-дълго търси финансиране за проекта си, е вдъхновена от разказ на Николай Хайтов. В него той описва героичната съдба на Румена войвода – най-известната жена войвода, която оставя мъжа и детето си, за да поведе чета срещу османското поробителство.

Самата Зорница играе Румена, а компания й правят актьорите Владимир Зомбори, Алек Алексиев и Валери Йорданов. Крум Родригез отговаря за операторското майсторство. Кадрите са красиви, дълги и визуално издържани.

На моменти обаче „Воевода“ леко изпуска плавността на разказа си. На места той е разпокъсан и ако човек не се концентрира повече, може и да изпусне важна част от сюжета. За сметка на това родните актьори стоят добре на екран и си личи, че след всяка изминала година стават все по-обиграни, стане ли дума за камерата. Това облекчение за зрителя, който често се плашеше от пламенните вопли на някой, викащ от екрана насреща, все едно е на театрална сцена.

Съдбата на Румена не е сред най-популярните у нас, може би защото българското образование я е пропуснало в един етап от учебния план по история. Хубаво е, че съществуват литературата и киното, за да чуем  за нея.

„Воевода“ работи на нива, които българинът обича. Патриотизмът у нас е като екшънът в чужбина – той винаги продава билети.

Все пак никога не забравяйте, че киното, подобно на повечето неща в живота, е въпрос на избор и на решения. Патриотизмът също. Най-важното за двете е да са с мярка. Ако те в своята премереност успеят да се срещнат някъде по средата при вас, то може да изберете „Воевода“ като своя филм този уикенд.      

 
 

Нов робот се намесва в борбата със сърдечната недостатъчност

| от chronicle.bg |

Учени от Харвардския университет и Детската болница на Бостън са разработили нов тип робот, който помага на сърцето да тупти.

Роботът е направен от специална мека тъкан и се увива около сърцето, без да използва механични компоненти (какъвто е случаят със сегашните помпи за сърце).

Уникалността на робота идва от липсата на нужда от вмешателство в сърцето или кръвта. Тоест, пациентите не бива да се притесняват от запушване на помпата и да пият лекарства за разреждане на кръвта, които изискват редовно лабораторно контролиране и съответно създават дискомфорт.

Роботът до голяма степен пресъздава самото сърце.

Той е направен от тънък силиконов ръкав, в който са сложени малки пневматични моторчета. Те се захранват от въздушна помпа. Част от моторчетата разширяват и свиват ръкава, а друга част леко го завъртат. Така движението на сърцето по време на тупнете се симулира максимално точно.

При клинични тестове със сърца на прасета, които са имали капацитет 45% от нормалния, роботът е успял да ги възстанови до 97% от капацитета им.

Учените вече са изчислили, че роботът им може да помогне на 140 000 души със сърдечни проблеми. Устройството може да се използва и за поддържане на минимални жизнени показатели на сърцето докато пациентът чака донор.

Учените казаха, че роботът все още не е тестван с човешко сърце и предстои още работа преди да е готов за това. Те смятат, че са доказали концепцията и че технологията ще може да се използва и за други органи, които се нуждаят от асистенция, за да функционират.

Източник: Engadget