Кой е човекът реално започнал Втората Световна Война?

| от |

Алфред Науйокс е човекът, реално започнал Втората Световна Война.
На 1-ви септември тази година отбелязваме 75 годишнината от нахлуването на войските на Германския Райх в Полша. Нахлуването е организирано театрално, немската машина успява да смаже всичко по пътя си. Планирани са стотици ходове и още толкова резервни варианти. За да стане реален обаче плана за усвояването на полската територия и за да се осъществи предстоящата подялба със Съветска Русия (СССР), трябва да се измисли и подходяща театрална постановка и мизансцена. Точно преди 75 години, през последните дни на месец юли 1939 г. все пак трябва да има и истинска инвазия. А за нея трябва да се организира някакъв сценарий, трябва да се намерят хора за подобна постановка, както и да се тренират вариантите за доста солидна провокация. Нищо не трябва да изглежда, като ушито с бели конци. Как става това:
- на разсъмване на 31 август 1939 г., отряд мъже в полски военни униформи и с полско оръжие завладяват немска радиостанция в Горна Силезия, намираща се в района на граничния немски град Глайвиц (днес Гливице, Полша).

Същевременно в немския държавен радио-ефир прозвучават няколко изстрела и е озвучено „обръщение“ на полски език:  „Граждани на Полша!“ Дойде време за война между Полша и Германия. Обединявайте се и убивайте всички немци!!!”
Всичко това е инсценирана провокация, активно мероприятие на немските тайни служби под кодовото наименование „Консерви“, послужило като Casus Вelli (формален повод за обявяване на война).

Всъщност „нападателите” са отбрани криминални затворници от концлагера „Заксенхаузен”, на които е обещано помилване след „съдействие от тяхна страна”. Онези от затворниците, които успеят да се спасят от огъня на „охраната на радиостанцията“ (офицери от Гестапо) са свободни. Труповете на загиналите затворници облечени в полски униформи са показани агитационно по всичките кинопрегледи в немските киносалони, като доказателство за полската инвазия в Райха.
След много години и според победителите във войната, се разбира, че провокацията е организирана по указание на самия Адолф Хитлер. Като идея обаче е разработено от шефа на СС – Райнхард Хайдрих и от един от неговите най-умни подчинени – началника на групите VI-F (Група за Диверсии) Алфред Науйокс, който по това време е с чин Щурмбанфюрер от СС.

Фюрерът на германската нация Адолф Хитлер е убеден в своята крайна победа. А по стара традиция победителите няма кой да ги съди. Едва ли главата на Райха се е залъгвал, че е ще успее да измами световната общественост – просто е бил СВРЪХ убеден в това, че номерът ще мине.

На втория ден след „инцидента“, фюрерът се обръща към немския народ, обявявайки, че Полша е извършила нападение на германска територия. По радиостанциите гърми гласа му, който убеждава нацията, че от този момент Германия се намира в състояние на война с Полша. Водачът на Райха заявява още, че малкото храбри немски войници са защитили с чест въоръженото полско нападение и нарушаването на териториалната цялост на Райха.
Хитрата провокация в Глайвиц е просто детайл от парчето в един огромен по размери политически пъзел, но тук визията пада върху човека от снимката – Алфред Науйокс, сътрудник на Германската Служба за Безопасност. Де факто – той е човека реално започнал Втората Световна Война.

Преди акцията с нагласеното нападение от страна на Полша, Алфред Науйокс споделя на прекия си началник и друга гениална провокационна идея (по-късно именувана като операция „Бернхард“). Става дума за подхвърляне на територията на враждебна тогава Великобритания на тонове английски фалшиви банкноти с цел да се дезорганизира паричната система на Острова и да се стигне до финансов крах отвътре.

Ето как започва и тази офанзива:
– в края на 30-те години заводите на Круп и Сименс започват да получават кърпи за бърсане на ръце за работниците. Практически, за използването на парчетата са били длъжни да следят майсторите и началниците на бригадите. При това много внимателно. Едва ли не, всеки ден те се отчитали писмено пред служителите на СС. Отделно пък е имало назначени и прикрепени специални агенти от СС към всеки цех, които също зорко следили дали не се е загубило някое парченце от плата.

В действителност, появяването на жалките парченца плат било началото на една от секретните и внимателно подготвяни операции за фалшифициране на английските фунтове-стерлинги. Трябвало е просто да се проучи устойчивостта на омазване, намокряне и прочее състояние на хартията- плат (по това време за отпечатване на британската валута е бил използуван турския лен), износимостта и при търкане, триене, бърсане, както и степените на преждевременното омазняване и прочее характеристики. Безспорно много добре замислен и достa подъл ход, въпреки, че историята показва и че банкноти се фалшифицират много отдавна. Включително дори и от съвсем легитимни правителствата, например: в края на XVIII век точно така Кралство Великобритания се опитва да задуши Френската революция. На един по-късен етап и император Наполеон отвръща със същото на държавите в Европа, като дори опитва да заграби много повече.

В случая с Хитлер, преживял лично пораженията причинени от хиперинфлацията в началото на 20-век, лоялните служители на СС са се опитали да причинят същото и на отдавна мразената Великобритания. За периода от началото на замисъла с подхвърлянето на фалшивата британска валута до края на Втората Световна Война, в Германия наистина са отпечатани тонове фалшиви банкноти – с обща стойност около 134 млн. британски паунда. За елементарна статистика – това се е равнявало на 13% от тогавашния паричен резерв на Британската Империя! Тоест, парченцата хартия, естествено износени и изтъркани от ръцете на работниците в „кърпите“ от турски лен, всъщност по-късно са се превърнали от „мостри“ в „истински“ купюри при производството на фалшификати.

Тук са намесени и едни много интересни личности – Адолф Бургер и Бернард Крюгер, чиито пътища са преплетени и със съдбата на Алфред Науйокс. Бургер е бивш фалшификатор с криминална присъда, назначен да проверява процеса по създаване на „истинската“ хартия. Работата тайно е кипяла в една малка фабрика в околностите на Берлин, и в която участвували главно евреи – бижутери, всички намерени и взети от концлагерите (като статистика след Войната – Крюгер е измъкнал 144 специалисти от затворите, а всички те доживяват със сигурност до края на Войната).
Дори се е наложило да бъдат преодолявани толкова извънредни трудности, че ръководството на нацистите в един момент са решили да наградят някои от най-добрите майстори-изпълнители с почетен военен медал „За особени заслуги“. Да, дори медалите са разрешени да се носят на гърдите на концлагерните куртки, но изрично и само зад стените на строго охраняваното здание!!!
Интересен е и филма за Бургер (Швендт) който излезе наскоро:

Лакомията за пари обаче проваля Алфред Науйокс – лъсва афера за продажба на немски евреи фалшиви паспорти за задгранично пътуване (разрешаващи и напускането на страната). Единствено покровителството на Хайдрих помага на Алфред да отърве кожата от затвора. Но не само това, а дори колегата му допълнително се застъпва и отървава преназначаването Науйокс във войските на СС на руския фронт. Раняват го (има данни, че е направено нарочно) и поради това е пратен уж на „заточение“ в Дания. А също и поради факта, че Алфред все пак е влизал в списък на хора, разполагащи и знаещи секретни държавни тайни и данни, като например скалъпеното нападение над Полша.

В края на Втората световна, Алферд дезертира при американците, а през 1946 успява и да избяга от военно-пленнически лагер и дълги години успешно се укрива. Все пак се завръща в Германия и се заема с бизнес. Снимката е именно от този му период.

 
 

Cry, baby, cry. Софи Търнър обяви годежа си

| от chronicle.bg |

Плачете, фенове на Санса! Актрисата Софи Търнър, която влиза в ролята на голямата сестра Старк в Game of Thrones, обяви годежа си.

Търнър постна снимка на годежен пръстен с диамант в Instagram профила си.

I said yes.

A post shared by Sophie Turner (@sophiet) on

Щастливият годеник е фронтменът на DNCE Джо Джонас.

giphy

Звездата от и Джонас започнаха да се срещат в края на миналата година. Оттогава, те са били забелязани из Лос Анджелис да се държат за ръце, заедно на концерт в Ротердам и отново заедно на миналия Хелоуин и на деня на благодарността.

Да са живи и здрави!

 
 

Wizz Air ще лети и до Атина от март 2018 г.

| от chronicle.bg |

Нискобюджетната авиокомпания Wizz Air обяви нов маршрут от България. От 25 март 2018 г. превозвачът започва да лети всеки ден от София до Атина – столицата на Гърция.

Местата по маршрута са вече в продажба и могат да бъдат резервирани на wizzair.com или чрез мобилното приложение WIZZ на цени от 9.99 в едната посока, което включва безплатен ръчен багаж с максимални размери до 55x40x23 см.

След неотдавнашното добавяне на маршрутите Ница, Лисабон и Малага към софийската си мрежа, Атина вече е четвъртата поред дестинация, с която Wizz Air ще свърже българската столица от март 2018 г. чрез нискотарифни полети. С обявяването на маршрута до Атина авиокомпанията вече предлага 42 дестинации от трите български летища.

 
 

Най-гиздавите SUV автомобили на Автосалон София

| от chronicle.bg |

SUV автомобилите отдавна излязоха от калните пътища и влязоха по тесните, софийските улички. В началото това ни дразнеше, но впоследствие чарът на вдигнатите, едри коли ни спечели.

На автосалон София SUV колите доминират категорично. В галерията може да видите най-атрактивните от тях.

 
 

Как да направим перфектния чай според Джордж Оруел

| от chronicle.bg |

Според Джордж Оруел „чаят е една от основите на цивилизацията“ и както много от съгражданите си британци, той също има силно мнение за това как се приготвя напитката.

Един ден през 1946 Оруел осъзнава, че готварските книги имат скромни инструкции за приготвяне на чай и решава да се справи с тази оскъдица. Той публикува метода си в „Evening Standard“ през януари същата година. Въпросният метод е както следва:

 

1) Използвайте чай единствено от Индия или Шри Ланка. За Оруел по-евтините чайове „не вдъхват достатъчно стимул“. Също така „китайските чайове са окей, но човек не се чувства по-мъдър, по-смел или по-оптимистичен след като ги пие“.

2)Приготвяйте чая в порцелан или глинен съд и само в малки количества. Чай, направен в съд по-голям от чайник или в съд направен от метал (с изключение на калай) или с емайлово покритие, според Оруел, има лош вкус.

3) Затоплете чайника предварително. Поставете го в задната част на печката. Писателят твърди, че да се залее чайника с топла вода, за да се затопли, не е оптимален вариант.

Някои хора действително загряват съда, в който ще приготвят чай, предварително. Това се прави по две основни причини. Първо, така се избягват счупвания заради голямата разлика в температурата на горещата вода и студения съд. Второ, така вкусът на чая става по-богат, особено на черните чайове. Предварително загрятият чайник поддържа температурата на водата висока за по-дълго, а това повлиява топенето на чая.

Разбира се, по въпроса се водят много спорове. Други пък твъдят, че предварителното затопляне ощетява вкуса на по-леките чайове. Според трети няма никаква разлика…

4) Правете чая силен. Тук Оруел е непреклонен, дори въпреки факта, че по това време във Великобритания са били позволени само по 2 унции (56 грама) чай на човек на седмица. Но колко силен? Около 6 чаени лъжици с връх на четвърт чайник. Според лондончанина „една чаша силен чай е по-добре от 20 чаши слаб“.

5) Чаят трябва да плува спокойно в чашата, докато се топи. Всякакви рестрикции около движението на чаените листенца вредят на потенциала му.

6) Водата трявба да ври, когато се сипва в чайника. Джордж дори съветва съдът, в който се кипва водата, да се държи на огъня (ако печката ви е газова), докато се сипва чайника.

7) Разбъркайте чая и оставете листенцата да се въртят. Това помага на чая да се свари.

8) Ползвайте широка чаша. Това помага, твърди Оруел, да се запази напитката топла по-дълго. В малка чаша „чаят става студен преди човек дори да го е почнал“.

9) Сметаната разваля вкуса. Във Великобритания чаят се сервира с мляко, а през 40-те години млякото се е продавало без да се обира сметаната на повърхността. „Прекалено сметанестото мляко дава лепкав вкус на чая“ са думите на Джордж Ордуел.

10) Първо сипете чая и след това млякото. Това е може би най-спорната точка от рецептата. За по-любопитните: науката ни съветва (да, има изследвания по този въпрос) първо да сипем млякото, защото ако е го сипем второ топлата вода ще го нагорещи неравномерно, а това ще накара протеините да се денатурират. Тоест, ще си загубят структурата и ще се съсирят.

И отново – дали съсирените протеини вредят или обогатяват чая се спори.

11) Не го подслаждайте! Ако човек приготвя чай по руския начин, Оруел позволява подсладители. Иначе – твръдо не.

 

Бонус факт:

Държавата, която пие най-много чай на глава от населението, не е Великобритания, а Турция с почти 8 килогрма на човек.