Кой седи зад марката Mokaflor?

| от |

koj-sedi-zad-markata-mokaflor1Осем стъпки… Това е разстоянието, което дели магазина за кафе Mokaflor, основан преди повече от 50 години, и Пиаца дела Синьориа – сърцето на Флоренция. Подбирайки внимателно кафе на зърна от цял свят, с възможно най-високо качество, и спазвайки семейната рецепта, г-н Бернини продължава традицията на семейния бизнес, поверен му от баща му. Днес имаме удоволствието да ви представим ексклузивното интервю с Андреа Бернини за почитателите на Mokaflor в България, дадено специално за http://comlinkcoffeeshop.com.

Казвам се Андреа Бернини и съм собственик и управител на Mokaflor, италианска (не само от Италия, но от Флоренция!) компания за печене на кафе.

 Каква е историята на Mokaflor?

Mokaflor е семейна фирма, която е основана от баща ми през 1950 г. в една много тясна уличка в сърцето на Флоренция. Оттогава фирмата не спира да расте, сменихме  нахождението си два пъти, но никога не променяме философията си: “Колкото и голям да си, бъди достатъчно малък, за да отделяш внимание на всяко кафеено зрънце.”

 С какво Ви привлече този бизнес?

Какво да Ви кажа, това е семейството ми, дома ми и как може да не ме привлече миризмата на прясно изпечено кафе всяка сутрин?!

 От къде идва името Mokaflor?

Мока (Moka) е град в Йемен, който от 13ти век е пристанище от арабския свят за разпространение на кафе и културата на пиене на кафе към целия свят. Флор (Flor) идва от Флоренция и “цветя” (flowers), нашата марка, нашите аромати и, нашите кафета.

 От Ваша гледна точка, кое е най-важното за създаването на успешен бизнес?

Лесно е да се определи – страстта и желанието да се учиш и развиваш всеки ден. Това трябва да са ключовете, паролите, които ни позволяват да създаваме стойностен продукт, нещо, което прави компанията ни уникална и способна да следи, анализира и развива пазарите и трендовете.

 С какво Mokaflor се различава от останалите брандове кафе?

Подходът е, и искаме да остане, занаятчийски. Винаги печем всеки вид кафе поотделно, за да постигнем най-добрия резултат във всички разновидности. Разбъркваме кафето веднага след дегазифицирането на зърната в специализирани силози. Този процес премахва газовете, които се образуват през периода на печене, които биха били  причина за горчив вкус и по-ниско качество на еспресото.

 Какво предстои за Mokaflor  през следващите месеци?

Предстои ни разширяване на чуждестранните пазари. Част от страните, в които ще навлезем, нямат дългогодишната традиция на консумиране на кафе, но изразяват интерес към продукта, искат да знаят и да научат повече. Ние сме готови да поемем начинанието и да им помогнем да открият традицията на кафето и удоволствието от консумацията му. Няма по-добър начин да се разпространи традицията на кафето от възможността да се опита автентичния вкус.

 Как изглежда един типичен ден за Вас?

Рано сутрин се отдавам на малко спорт – много харесвам маунтин байк (mountain bike). След това отивам в офиса, срешам се с клиенти, фокусирам усилията си над развитието на бизнеса ни и логистичната му страна. Всеки ден се оказва много зает!

 Как поддържате вътрешните си баланс, мотивация и фокус?

Според мен страстта е ключът и към трите. Харесвам работата си и чувствам компанията ни като част от мен самия. Искам да управлявам компанията така, както организирам себе си; да постигам най-доброто всеки ден.

 Кой е любимият Ви начин за приготвяне на кафе?

Както някои от Вашите читатели вече знаят, италианците са влюбени в стандартната кафеварка за котлон, което понякога ме кара да експериментирам с други техники на приготвяне. В офиса ни имаме няколко еспресо машини, за да дегустираме кафето ни приготвено по различни начини. Трябва да си призная също, че от време на време се наслаждавам и на чаша Американски шварц…

 Имате ли любим блед кафе?

Нашият 80:20 (Арабика:Робуста) Mokaflor Еспресо ми е любимия бленд и го считам за един от най-добрите блендове, които предлагаме. Също така, харесвам леката пикантност на Mokaflor Етиопия и Кения и сладостта на кафетата от централна Америка, които допълват бленда.

 Дайте на читателите ни професионален съвет за приготвянето на кафе.

След технологичния процес, самия бленд кафе е от голямо значение. Дори най-добрия бариста (специалист по приготвянето на кафе) ще приготви лошо кафе, ако бленда, с който раполага не е висококачествен. В професионалния свят, трамбоването и смилането са винаги голямата тайна за добро еспресо, както и правилното почистване и поддръжка на машините.

Ако искате да опитате различни произходи кафе в домашни условия, но не искате да използвате прекалено много кафе докато откриете перфектните настройки на мелничката, заложете на много финното смиляне на Робустата и по-грубо смилане за Арабиките. Този трик ще ви помогне при приготвянето на добро еспресо. И не забравяйте да пуснете чиста вода през машината преди всеки нов вид, както и да почиствате машината си като пуснете ½ чаша оцет и ½ чаша вода веднъж в месеца!

 Коя книга бихте препоръчали на читателите ни и защо?

Книгата “Дегустация на кафе” от Мауро Базара и “Науката на качеството” на Андреа Или – от научна гледна точка. Също така се гордеем с един от най-добрите блогове за кафе в Италия: http://www.ilcaffeespressoitaliano.com/

 Какво бихте направили, ако разполагахте с безкрайно много  средства и никога повече не ви се налаше да работите?

Светът около нас е най-прекрасното четиво. Сигурно щях да прочета всяка страница… за съжаление за момента това е мечта…

 Кои три места в Италия бихте посъветвали нашите читатели да посетят, ако имат тази възможност?

Понякога си мисля, че Италия е страна, в която са събрани частици от целия свят. Ако обичате слънцето и плажовете, не пропускайте Сардиния, или по-дивата, но фантастична Калабрия. Ако обичате планините ще бъдете много изненадани от  алпийския Апуан, непознатата сред повечето туристи част на Тоскана. Ако сте любители на изкуството, все пак, говорим за Италия, Лука (малък град в Тоскана, централна Италия) е много приветливо място.

 

След приятното интервю с г-н Бернини е време да хвърлим последен поглед към китните улици на артистичния град и да oтпием от духа на Флорения в уюта на своя дом!

 
 

Модерните храни, които ни карат да отслабваме

| от chronicle.bg |

Ако се подигравате на модата за поглъщане на авокадо, чия и замезване с хумус, то може би трябва да си помислите втори път. Оказва се, че промяната на хранителните ни навици променя и начинът, по който тялото ни реагира на храната.

Според ново изследване тези храни променят начина, по който тялото ни реагира на глада.
Учените от Университета в Джорджия откриват, че храните, богати на полинаситени мазнини влияят на хормоните ни и променят апетита.

Храните като авокадо, киноа, чия, сьомга, семената от чия, зехтина и орехите отдавна вече са свързани с подобряване на паметта и уменията за решаване на проблеми. Сега обаче учените твърдят, че те могат да допринесат и за свалянето на килограми. Те се надяват, че тези промени в хранителните навици могат да възпрат епидемията от затлъстяване по света.

Учените са изследвали промените в хормоните на хора на възраст между 18 и 35 години, проверявайки психологическите проявления на глада и засищане след диета с храни, богати на полинаситени мазнини.

Участниците в изследването отговарят на въпроси за това колко са гладни, описвайки усещането чрез количеството храна, което мислят, че могат да изядат.

Онези, които консумират повече полинаситени мазнини описват по-слабо чувство на глад и по-дълго се усещат заситени от онези, които не следват такава диета.

Хормоните на апетита играят важна роля в регулирането на количеството храна, което изяждаме, казва Джейми Купър, който ръководи изследването. Според него от проучването могат да бъдат направени изводи, че приемането на храни, богати на този тип мазнини може да промени хормоните, които регулират апетита, така че да се чувстваме сити по-дълго време. Важно е обаче да се отбележи, че в изследването са участвали само 26 души, т.е. за да можем да вярваме на резултатите, трябва да бъде направено по-всеобхватно изследване.

 
 

Френска фитнес блогърка загина при нелеп инцидент

| от chronicle.bg |

Ребека Бюргер, френска фитнес блогърка, загина при нелеп инцидент, след като диспенсър за бита сметана избухна в гърдите й.

Ребека има 160 000 последователи в Инстаграм и над 55 000 във Фейсбук. Тя е починала през уикенда. Местни издания посочват, че тя е получила инфаркт след инцидента, въпреки че при нея е имало лекари.

Семейството съобщи за смъртта й онлайн, определяйки я като „битов инцидент“. В профила й в Инстаграм се появи предупреждение за дефектните опаковки на битата сметана с обяснение, че именно това е предизвикало смъртта й.

Принципът, на който работят диспенсърите за бита сметана е следният – те изстрелват газ в метална капсула, която поддържа налягането високо. От години френска група за правата на потребителите предупреждава за дефект с връзките на газовите капсули и опасността да се счупят и изстрелят с висока скорост. Заради серия инциденти с такива диспенсъри френската служба за права на потребителите издаде предупреждение, в което посочва, че такива инциденти има от 2010 година насам. Властите предупреждават, че дори след години употреба, тези флакони могат да направят проблем.  

Collation du jour : shaker whey vanille glacé @womensbest.fr

Публикация, споделена от Rebecca Burger (@rebeccablikes) на

 
 

All work and no play makes Jack a dull boy: Защо „Сиянието“ е велик филм

| от |

През 1980 година на екран излиза един от най-добрите, тотално безобразни шедьоври на маестро Стенли Кубрик и това е „Сиянието“. Тъй като Кубрик е огромен режисьор много хора обичат да слагат филмите му под общ знаменател или да омаловажават някои за сметка на друго великолепие на седмото изкуство „Портокал с часовников механизъм“.

„Сиянието“ на Кубрик, Кинг, Никълсън и Дювал обаче си остава черешката на тортата във филмографията на лудия американец. Обагрен в червено, оранжево и златно, окъпан в сюрреалистично-насилствени нотки, монотонен и безобразно клаустрофобичен, „Сиянието“ е най-добрата адаптация по роман на Стивън Кинг до момента и е най-голямото изпитание в кариерата на Джак Никълсън и Шели Дювал. Както и в тази на малкия Дани Лойд, на който макар да принадлежи една от най-известните реплики от филма: „Redrum“, той – по онова време на възраст от 6 години – така и не разбира, че снима хорър. Наистина ли?

Стенли Кубрик лично се грижи за малкото момче, като за сметка на това почти съсипва останалите актьори в продукцията. А в „Сиянието“ те наистина са малко.

Джак Никълсън и Шели Дювал многократно обясняват, че онова, което им се е налагало да правят на снимачната площадка на хоръра си остава най-трудно в кариерата им. 30 години по-късно това не се е променило. Дювал отдавна не играе, а Никълсън е еййй толкова голям, а когато го гледате в „Сиянието“ разбирате защо, по дяволите, е гигантът на седмото изкуство дори и на 80 години.

Когато започва да работи с Кубрик по „Сиянието“ Джак Никълсън е в началото на 40-те и само преди няколко години е снимал с Милош Форман „Полет над кукувиче гнездо“ и впоследствие е провъзгласил режисьора за откачалка, с която не може да се разбере. Но Стенли Кубрик е големият залък, който малко хора успяват да преглътнат, макар това да не си личи в монтирания материал.

Шели Дювал, която играе главната женска роля, дълго нарича Кубрик „най-ужасния човек, с когото съм работила“, а години по-късно обяснява, че въпреки търканията, които двамата имат по време на снимките, е научила много от него. Та това е шибаният Кубрик, всеки би научил по нещо.

Сиянието“ е шедьовър, който хваща материалът на Стивън Кинг, само три години по-рано публикуван в роман, и му носи безсмъртие. Стивън Кинг също не успява да се оправи със Стенли Кубрик и до днес мрази тази адаптация по своя роман. „Сиянието“ обаче е толкова по-голям от всеки един от създателите си, че сам по себе си вече е вселена и материал, който вдъхновява множество хора и течения в различен тип комерсиално или не, изкуство. Кадри от филма са използвани в множество клипове. А дълбоките, геометрични и тягосни сцени окъпани в оранжево, странно напомнят на Червената стая от „Туин Пийкс“.

От Massive Attack до Slipknot, има цели музикални епопеи посветени на „Сиянието“.

„Сиянието“ носи безобразната подтиснатост на ужаса, който още не се е случил, но ти го чакаш във всеки един миг. Като подплашена котка, която усеща, че идва смъртоносна буря. Съспенсът опънат като ластик, който се къса рязко, се засилва от безкрайните празни коридори на огромния хотел, в който се развива действието, от малкото колело на Дани, което се върти ли върти по оранжевите краски на килима, от дразнещия писклив глас на Уенди, която иска да е перфектна домакиня, но по-скоро наподобява чувството на скомина у човека, и като Джак… Като лудия Джак, който във всеки един миг, сцена след сцена, изглежда като някой, който би те изял, но преди това би те пребил с бухалка. Просто за кеф.

Хичкок е казал, че ужасът не се създава от това просто да покажеш кръв и чудовища на екран, а да дадеш на зрителя съвсем малък поглед, като сянка, пръски, писъци и неговото въображение ще свърши останалото. Защото по-голям ужас от онзи, който някой може да създаде в главата си няма. Освен може би този в главата на Стенли Кубрик.

Използвайки похватите да създаде клаустрофобия в широко пространство, да усетиш чувство на ужас в място, окъпано в топли цветове, Стели Кубрик строи малка чуплива, страшна и истерична кула от карти, в която вкарва митологията на Кинг – за сиянието, което определени хора притежават и те имат специални способности – примесва я с на пръв поглед човешка драма и доукрасява с Джак Никълсън с брадва.

Репликата „Here’s Johnny“ произнесена от Никълсън на фона на полуизкорубената врата на една стая, в която Уенди крещи истерично, докато той се опитва да я убие, отнема 3 дни заснемане и най-малкото 30 броя нещастни врати в бяло. Днес това ни се струва незначително на фона на сцената, която имаме като финален вариант. Една от най-разпознаваемите сцени в модерното кино изобщо.

„Сиянието“ е от филмите, които може и да не сте гледали, но почти всеки човек може да познае поне по няколко детайла от него. От близначките в коридора, през оранжевия килим, до сцената с брадвата или моя личен фаворит – тази с бухалката, снимана точно 127 пъти, всеки си има своя фаворит. А финалният вариант е истеричен ужас и една луда потна жена, която не иска да бъде докосвана от Джак Никълсън, който изглежда по-страшен и от най-гнусната версия на Торбалан.

От „Уенди, прибрах се“, през „Ето го Джони“, „Червена стая, червена стая“ до известната стара поговорка „All work and no play makes Jack a dull boy“, всичко в „Сиянието“ е код, който, разбира се, ще бъде разкрит с финалния кадър. Защото филмът е шедьовър, дори 37 години по-късно. Мисля, че го казахме в началото, но да го повторим пак…       

 
 

„Имението Даунтън“ се завръща на големия екран

| от chronicle.bg |

Феновете на „Имението Даунтън“ вече могат донякъде да си отдъхнат (и да започнат да чакат)  – продуценти от NBCUniversal потвърдиха , че филмът е на път и снимките ще започнат през 2018 г. Откакто през 2015 г. излезе последният епизод на хитовата поредица на PBS непрестанно се спекулира относно създаването на пълнометражен филм за благородническото семейство Кроули.

Майкъл Едстайн, продуцент от компанията казва, че работата по филма е започнала преди известно време. „В момента работим по сценария. След това ще видим дали ще можем да съберем актьорския състав отново заедно.“

„Имението Даунтън“ е създаден от носителя на Оскар за най-добър сценарии (за „Госфорд парк“), Джулиян Фелоус, и тръгна по малкия екран през 2010 г. Сериалът отбеляза рекорден рейтинг и всеки един от шестте сезона попадаше ежегодно в списъка на наградите Еми.

Последната кампания около сериала е световната изложба, която включва костюми, възстановки на снимачни площадки и невиждани досега видео материали от поредицата. Нейната премиера се състоя в Сингапур нa 17 юни, а обиколката включва няколко страни от различни континенти.

Още не е ясно дали някои от най-популярните актьори, като Мишел Докъри(Лейди Мери Кроули), Хю Боневил(Лорд Грантъм) и Маги Смит (Лейди Вайълет Кроули), ще участват във филма. Интересно е, че актьорите дори не са знаели че проектът е в действие и разбират за него от медиите.

Засега не обявена дата за премиерата, но едно е сигурно – филм, за наше щастие, ще има и отново ще можем да се потопим в изискания свят на английската аристокрация.