Когато в Ню Йорк е три часа, в Лондон все още е 1938

| от | |

Янислава Кирилова

Завършването на средното образование в България е съпътствано с драми и приготовления за изненадите и откритията, които ще са част от живота ти за в бъдеще. Един изпълнен с тичане, вайкне и постоянно учене (поне за мен) период. Ето защо не се бях замисляла за друго, което ще правя след бала, освен кандидатстването в университета.  Шокът беше голям, когато родителите ми ме изненадаха с пътуване до Лондон. Седмица в космополитния Лондон. Лондон, където можеш да видиш как крайностите рязко се сблъскват. Просяци и богаташи, история, която съжителства с  урбанизираното настояще.  Място, където нациите се прескачат една друга. И това всичко щеше да се разиграе пред мен– човекът, желаещ  да стане учител по история.

Пътуването до Хийтроу не е нещо екзотично. Много хора са били, а и скоро стана ясно, че ние българите се опитваме да го превземем. Беше обаче доста екзотично за 19-годишно момиче, напускащо за първи път страната и сблъскващо се с история, която за четвърти път препрочиташе.

Англия е прекрасна. А за хора, които обичат историята е една Terra incognita, очакваща да бъде открита и опозната. Една седмица не стига, но е добро начало.  Доста голяма лудница е да се оправяш сам на място, от което даже не знаеш къде се купуват билети за различните видове транспорт или че билетчето за метрото бива ,,погълнато‘‘ от машината, когато влизаш и след това ,,изплюто‘‘ от другата страна.  Не съм сигурна, но мисля, че метрото в Лондон е едно от малкото места, на които в рамките на един вагон може да чуеш как хората разговарят на шест езика. Шест! Броях.

Тауър е място, което всеки човек и особено романтичните момичета, знаещи историята на Хенри VIII, трябва да посети. Впечатление там прави стъкленият мемориал, на мястото, на което е обезглавена Ан Болейн. Мястото е превърнато в типичната туристическа атракция с магазини, ресторанти, аниматори, но и прекрасни музеи, които можеш да обикаляш цял ден. Като стана дума за това, задължително е да споменем и замъка Хийвър. Приказно място, излязло като че ли от детска книжка. Там всеки ще може да види портрети на Тюдорите, както и невероятни градини. А и най-важното- има лабиринт, както и впечатляващо с размерите си гробище за домашни любимци, което веднага напомня за друга великолепна творба на изкуството, само че литературна.

Британският музей е друго задължително за посещение място. Още повече, че всеки уважаващ себе си историк трябва да види как изглежда реално Розетският камък.  Именно музеят е едно от местата в Европа, на което може да се разбере и види най-много от историята на Древен Египет.  Колекциите от предмети от Древен Рим и Гърция също не са за изпускане. Из цял Лондон има малки музеи, в които съкровищата истински или реплика, могат да ви оставят без думи.

В Кралските паркове в Лондон спокойно може да почетете или просто да починете и да нахраните нахалните катерици. Ако не искате, те така или иначе ще вземат каквото държите. Дори да е запалка.

Ако сте като мен, т.е. неориентирани във времето и пространството и сигурни, че всички с изключение на вас са съсредоточени в едно измерение, а вие сте някъде, където просто картите показват различни от реалните места, а посоката винаги е грешна и най-често се въртите в кръг, без паника. Всеки път когато питах някой къде се намира точка А, той винаги ме упътваше. Често така, че ми ставаше неудобно. Продавач в магазин за сувенири например, направо си заключи търговското дюкянче и тръгна с мен да ми покаже как да стигна до Бъкингамския дворец, който за информация,  вече веднъж бях подминала, защото ми се стори малък. Не, не видях табелата.  Охраната в метрото, от друга страна, пък извади една малка карта на Лондон и ми начерта пътя до гарата. Накрая сложи и това ,, J ‘‘ .

Разходката ми до Брайтън, а.к.а средището на хомосексуалистите в Англия се оказа освен изморяваща и доста скъпа. Защото този град, по незнайни причини те кара да пазаруваш и да си харчиш парите на места и за неща, които никога не си харесвал. Например разни рулетки и игри, на които трябва да хващаш разни неща или да познаваш други. Освен това ‚,английски морски курорт‘‘ звучи като екзотично място, което трябваше да посетя.  Хубаво е и да знете, че глобата за запалена цигара на гарата е 100 паунда или поне така ме заплаши един от работещите там.

Подробното описание на Зоологическата градина в Лондон или на музея на Мадам Тюсо, всеки може да намери чрез Гугъл. Само ще кажа, че восъчните фигури са най- скучното нещо там. Лондонският зоопарк пък е място, на което не бих имала нищо против да бъда заключена. Да знаеш, че нещо е там, дори да знаеш какво е то, това не намалява очарованието, когато го видиш за първи път.

По улиците на Лондон може да видите много българи. От работещи до туристи, които като вас често обикалят с ясна цел, но с неясни начини за достигането ѝ. Даже жени, които крещят на ясен български по децата си, точно пред парадния вход на Тауъра, както и македонци, правещи се на мимове. Доста досадни, но все пак е забавно да викат след теб ,,Комши! Комши!‘‘, а дори да не си близко до Турция.

Разбира се, можем да кажем и нещо за самия полет. Два часа. Нищо работа, осен ако не пътуваш с англичани връщащи се от Слънчев бряг. Боси.  Вярно, че на летищото на връщане ме попитаха ,,Сan you take off  your shoes for me, darling?‘‘, но това не означава, че можеш да си шляпаш бос. Или пък баба, дошла на гости на децата, която понесла една от онези пластмасовите чанти на бели и сини квадратчета, старателно отказваше да остави чантата под предната седалка, защото вътре ѝ били всичките документи. Е, рано или късно всички оставят чантите под предните седалки. Било то и под най-предните такива, намиращи се в пилотската кабина.

И понеже знам, че да определиш, значи да ограничиш, ще спра. С надеждата, че този мой кратък разказ ще насочи някой любител авантюрист да смени билета си за някое диво място с такъв за Англия.  И да поеме с влак към местата, на които е съсредоточена толкова магия, колкото и история.

Заключението ми ще е отправено към хората, благодарение, на които тази моя първа мечта стана реалност. Знам, че животът не поема към нас задължението да осъществява мечтите ни. Благодаря ви, че вие го правите.

 
 

Всички говорят за: Двете „голи” рокли на Джей Ло

| от |

В последните няколко дни хората не спират да говорят за Дженифър Лопес. Разбрахте ли защо?

Латиноамериканската певица се появи на Billboard Latin Music Awards с две от т.нар. „голи” рокли и, разбира се, бе убийствено секси. Както само тя е способна.

По червения килим Джей Ло мина в изящна черна рокля на Жулиен Макдоналд, а за самата церемония певицата се преоблече в друга рокля на дизайнера, такава с метален цвят.

Можете ли да повярвате, че тази жена е на 47? Поне ние никога не бихме й ги дали…

Лопес получи две награди – тази на Telemundo и за най-социално ангажирана звезда. Певицата представи новия си сингъл от предстоящия, изцяло на испански, албум Mirate.

В галерията може да се убедите защо всички говорят за Джей Ло и нейните две „голи” рокли. Даже не знаем защо го слагаме в кавички…

 
 

Довечера очакваме Омара Портуондо в София

| от chronicle.bg |

За последно ще чуем песни от репертоара на Buena Vista Social Club днес.

Сензацията на Куба – Омара Портуондо, ще изпълни най-известните и обичани песни на Buena Vista Social Club днес зала 1 на НДК, както и част от богатия си личен репертоар.

Концертът ще отпразнува дългите ѝ 70 години на сцена и ще ни припомни какво означава да се наслаждаваш на живота през призмата на музиката и кубинския темперамент. Само преди броени дни неуморната Омара пя в Букурещ в препълнената зала Палатуй, като 4 хиляди души я аплодираха на крака над 15 минути и я връщаха няколко пъти на сцена. Несъмнено незабравима ще остане и прощалната ѝ среща с българската публика, която предстои на 28-и април.

Винаги облечена с цветна регалия, енергична и изглеждаща много по-млада от 85, автентичната дива няма как да се раздели с музиката буквално:„Пеенето ме зарежда с енергия, само една песен е нужна, за да се преодоляват различия, за да изживееш хиляди истории.“

омара портуондо

Световната обиколка на Омара започна през миналата 2016-а и премина през страни от Северна и Латинска Америка, като я срещна с хиляди фенове от няколко континента, готови да се докоснат до носталгията по старите улици на Хавана.

У нас любителите на кубинските ритми ще се насладят и на музиканти като Роландо Луна. Брилянтният пианист е свирил с артисти като Амаури Перез, Силвио Родригез и Пабло Миланес, но определя работата си с Омара като преломен момент в кариерата, който го обогатява и му помага да открие гласа, с който иска да си партнира. До кубинската легенда ще застане и ненадминатият с челото Гастон Хоя, който е плътно до Портуондо през последните години в мисията да споделя със света безценното богатство на тази музика. Най-пoпулярната певица в Куба ще се качи на българската сцена за последен път, за да изпълни любимите на цели поколения песни от репертоара на Buena Vista Social Club – Veinte años, Quizas, Quizas, Quizas, Besame Mucho и много други, които ще ни пренесат в магичната и пълна с любов към живота Хавана.

Билети за концерта на 28 април все още могат да се закупят в бензиностанции OMV, The Mall, Билетен център НДК, Български пощи и мрежата на Eventim.bg на цени от 45 до 100 лв.

 
 

Райна Косева: какво е да бъдеш жена-пилот

| от chronicle.bg |

Райна Косева е пилот в националния превзовач „България Ер“ и има 5 500 летателни часа. Тя управлява Embraer 190.

Описва професията си като изключително интересна и красива. „Малко професии могат да предложат такива гледки, каквито ние виждаме всеки ден. Особено красиво е когато полетът е рано сутрин и виждаме изгрева на слънцето –първо от ниско, а после, когато сме високо над облаците и всичко е огряно от слънчевите лъчи“, казва Райна.

Решението ѝ да се захване с пилотската професия е било напълно случайно и импулсивно. Детската й мечта била да стане хирург. Това обаче се променя в 11 клас, когато с нейни приятели се записали за парашутисти в аероклуб „Божурище“. Там имала възможност да лети и пилотира малки самолети.

Capture

Така тя се влюбва в небето и вместо в Медицинския университет, кандидатства в Техническия за специалност „Авиационна техника и технологии“ и завършва през 2003 година.

За разлика от много пилоти, които никога не са попадали в стресиращи ситуации, Райна има няколко. Преди да работи в „България Ер“, тя е била пилот в карго компания. Спукана гума на основния колесник при кацане и отказ на двигател при излитане са най-сериозните проблеми, с които тя и екипажът е трябвало да се справи, докато е пилотирала самолет в карго компанията. И в двата случая обаче е категорична, че е била подготвена.

„На повечето пилоти никога не се е случвало да им спре двигателят на самолета. На мен ми се случи – не беше страшно, защото бях подготвена. Това е една от ситуациите, в които всички трябва да знаем как действаме дори насън. С командира тогава действахме по процедурите и приземихме самолета без други щети. Освен основното обучение през което минаваме, на всеки 6 месеца се провеждат т.нар. тренажори – тренировки, където всички пилоти в изкуствени условия трябва да упражняваме уменията си в такива ситиации. Когато обаче ми се случи в реална среда, всички колеги и инструктури бяха много впечатлени и един през друг идваха да ме разпитват. Един командир дори се пошегува, че един гърмян заек е много по-скъп от други два негърмяни“, спомня си Райна.

17918753_1389105864484275_131290256_n

Откакто е пилот в „България Ер“ не се е сблъсквала с подобни аварии.

“Усещането при пилотиране на новите самолети Embraer (б.р марка самолет) e изключително! Никога не съм имала възможността да шофирам чисто нова кола, но съдбата ми подари емоцията да карам нов самолет. Всичко е много спокойно, издържано до краен предел от гледна точка на сигурност и безопасност“, категорична е тя.

За вълнуващи истории и хора, с които се е запознавала на борда на авиокомпанита, Райна може да разказва много.
Най-ярко си спомня, когато се срещнала с Боби Михайлов. Тогава тя е била втори пилот и старшата стюардеса с широка усмивка й казала, че той е на борда.

„Аз съм страшен футболен фен и когато разбрах, че той е на борда, поисках автограф. Подадаох летателната си книжка на стюардесата и я помолих да отиде при него и да му поиска автограф. Тя започна да ми се смее, хвана ме за ръката и ме заведе при него. И така, освен много печати, признания и удоствоверения, в книжката си вече имам и автограф от Боби Михайлов“, казва през смях тя.

Друга спортна легенда, с която се е срещала отново на борда, е Кубрат Пулев.

„Да си пилот е много динамично, разнообразно и отговорно. Може би и това ми харесва най-много“, категорична е Райна.
В свободното си време се отдава на децата си. Заедно ходят на ски, плуване. Запалени са и по туризма, като най-много обичат да пътуват заедно.

 
 

Целувки, еротика, кино

| от |

Стане ли дума за хубав секс седмото изкуство може гордо да се изправи и да се похвали, че разполага с арсенал от качествени сцени, които да ви възбудят повече от всеки филм за възрастни.

Сексът и киното се разбират толкова добре, че понякога по-консервативните зрители, дори биват скандализирани или о, боже, шокирани от тази афера. От страстни целувки до пълна голота на мъже, които показват пенисите си, зрителят е видял всичко и се е червил като домат от него.

А не трябва. Подобно на качественото кино и качественият секс е задължителен за добрата кондиция, доброто здраве и положителното мислене.

Днес ще обърнем повече внимание на еротиката. Онова чувство на възбуда, което те обзема, когато режисьорът си е свършил добре работата, но в кадър няма голи хора. От силно възбуждащи до крайно романтични, седмото изкуство предлага чудесни сцени на любов, еротика и разбирателство, които могат да ви накарат да се изчервите или поне да засилят нуждата ви да помачкате някого.

Разполагаме с шест красиви, секси и дори леко влажно скандални сцени, които обичаме. Модерното кино и еротиката се срещат някъде там. Приятно гледане.