Когато в Ню Йорк е три часа, в Лондон все още е 1938

| от | |

Янислава Кирилова

Завършването на средното образование в България е съпътствано с драми и приготовления за изненадите и откритията, които ще са част от живота ти за в бъдеще. Един изпълнен с тичане, вайкне и постоянно учене (поне за мен) период. Ето защо не се бях замисляла за друго, което ще правя след бала, освен кандидатстването в университета.  Шокът беше голям, когато родителите ми ме изненадаха с пътуване до Лондон. Седмица в космополитния Лондон. Лондон, където можеш да видиш как крайностите рязко се сблъскват. Просяци и богаташи, история, която съжителства с  урбанизираното настояще.  Място, където нациите се прескачат една друга. И това всичко щеше да се разиграе пред мен– човекът, желаещ  да стане учител по история.

Пътуването до Хийтроу не е нещо екзотично. Много хора са били, а и скоро стана ясно, че ние българите се опитваме да го превземем. Беше обаче доста екзотично за 19-годишно момиче, напускащо за първи път страната и сблъскващо се с история, която за четвърти път препрочиташе.

Англия е прекрасна. А за хора, които обичат историята е една Terra incognita, очакваща да бъде открита и опозната. Една седмица не стига, но е добро начало.  Доста голяма лудница е да се оправяш сам на място, от което даже не знаеш къде се купуват билети за различните видове транспорт или че билетчето за метрото бива ,,погълнато‘‘ от машината, когато влизаш и след това ,,изплюто‘‘ от другата страна.  Не съм сигурна, но мисля, че метрото в Лондон е едно от малкото места, на които в рамките на един вагон може да чуеш как хората разговарят на шест езика. Шест! Броях.

Тауър е място, което всеки човек и особено романтичните момичета, знаещи историята на Хенри VIII, трябва да посети. Впечатление там прави стъкленият мемориал, на мястото, на което е обезглавена Ан Болейн. Мястото е превърнато в типичната туристическа атракция с магазини, ресторанти, аниматори, но и прекрасни музеи, които можеш да обикаляш цял ден. Като стана дума за това, задължително е да споменем и замъка Хийвър. Приказно място, излязло като че ли от детска книжка. Там всеки ще може да види портрети на Тюдорите, както и невероятни градини. А и най-важното- има лабиринт, както и впечатляващо с размерите си гробище за домашни любимци, което веднага напомня за друга великолепна творба на изкуството, само че литературна.

Британският музей е друго задължително за посещение място. Още повече, че всеки уважаващ себе си историк трябва да види как изглежда реално Розетският камък.  Именно музеят е едно от местата в Европа, на което може да се разбере и види най-много от историята на Древен Египет.  Колекциите от предмети от Древен Рим и Гърция също не са за изпускане. Из цял Лондон има малки музеи, в които съкровищата истински или реплика, могат да ви оставят без думи.

В Кралските паркове в Лондон спокойно може да почетете или просто да починете и да нахраните нахалните катерици. Ако не искате, те така или иначе ще вземат каквото държите. Дори да е запалка.

Ако сте като мен, т.е. неориентирани във времето и пространството и сигурни, че всички с изключение на вас са съсредоточени в едно измерение, а вие сте някъде, където просто картите показват различни от реалните места, а посоката винаги е грешна и най-често се въртите в кръг, без паника. Всеки път когато питах някой къде се намира точка А, той винаги ме упътваше. Често така, че ми ставаше неудобно. Продавач в магазин за сувенири например, направо си заключи търговското дюкянче и тръгна с мен да ми покаже как да стигна до Бъкингамския дворец, който за информация,  вече веднъж бях подминала, защото ми се стори малък. Не, не видях табелата.  Охраната в метрото, от друга страна, пък извади една малка карта на Лондон и ми начерта пътя до гарата. Накрая сложи и това ,, J ‘‘ .

Разходката ми до Брайтън, а.к.а средището на хомосексуалистите в Англия се оказа освен изморяваща и доста скъпа. Защото този град, по незнайни причини те кара да пазаруваш и да си харчиш парите на места и за неща, които никога не си харесвал. Например разни рулетки и игри, на които трябва да хващаш разни неща или да познаваш други. Освен това ‚,английски морски курорт‘‘ звучи като екзотично място, което трябваше да посетя.  Хубаво е и да знете, че глобата за запалена цигара на гарата е 100 паунда или поне така ме заплаши един от работещите там.

Подробното описание на Зоологическата градина в Лондон или на музея на Мадам Тюсо, всеки може да намери чрез Гугъл. Само ще кажа, че восъчните фигури са най- скучното нещо там. Лондонският зоопарк пък е място, на което не бих имала нищо против да бъда заключена. Да знаеш, че нещо е там, дори да знаеш какво е то, това не намалява очарованието, когато го видиш за първи път.

По улиците на Лондон може да видите много българи. От работещи до туристи, които като вас често обикалят с ясна цел, но с неясни начини за достигането ѝ. Даже жени, които крещят на ясен български по децата си, точно пред парадния вход на Тауъра, както и македонци, правещи се на мимове. Доста досадни, но все пак е забавно да викат след теб ,,Комши! Комши!‘‘, а дори да не си близко до Турция.

Разбира се, можем да кажем и нещо за самия полет. Два часа. Нищо работа, осен ако не пътуваш с англичани връщащи се от Слънчев бряг. Боси.  Вярно, че на летищото на връщане ме попитаха ,,Сan you take off  your shoes for me, darling?‘‘, но това не означава, че можеш да си шляпаш бос. Или пък баба, дошла на гости на децата, която понесла една от онези пластмасовите чанти на бели и сини квадратчета, старателно отказваше да остави чантата под предната седалка, защото вътре ѝ били всичките документи. Е, рано или късно всички оставят чантите под предните седалки. Било то и под най-предните такива, намиращи се в пилотската кабина.

И понеже знам, че да определиш, значи да ограничиш, ще спра. С надеждата, че този мой кратък разказ ще насочи някой любител авантюрист да смени билета си за някое диво място с такъв за Англия.  И да поеме с влак към местата, на които е съсредоточена толкова магия, колкото и история.

Заключението ми ще е отправено към хората, благодарение, на които тази моя първа мечта стана реалност. Знам, че животът не поема към нас задължението да осъществява мечтите ни. Благодаря ви, че вие го правите.

 
 

Модерните храни, които ни карат да отслабваме

| от chronicle.bg |

Ако се подигравате на модата за поглъщане на авокадо, чия и замезване с хумус, то може би трябва да си помислите втори път. Оказва се, че промяната на хранителните ни навици променя и начинът, по който тялото ни реагира на храната.

Според ново изследване тези храни променят начина, по който тялото ни реагира на глада.
Учените от Университета в Джорджия откриват, че храните, богати на полинаситени мазнини влияят на хормоните ни и променят апетита.

Храните като авокадо, киноа, чия, сьомга, семената от чия, зехтина и орехите отдавна вече са свързани с подобряване на паметта и уменията за решаване на проблеми. Сега обаче учените твърдят, че те могат да допринесат и за свалянето на килограми. Те се надяват, че тези промени в хранителните навици могат да възпрат епидемията от затлъстяване по света.

Учените са изследвали промените в хормоните на хора на възраст между 18 и 35 години, проверявайки психологическите проявления на глада и засищане след диета с храни, богати на полинаситени мазнини.

Участниците в изследването отговарят на въпроси за това колко са гладни, описвайки усещането чрез количеството храна, което мислят, че могат да изядат.

Онези, които консумират повече полинаситени мазнини описват по-слабо чувство на глад и по-дълго се усещат заситени от онези, които не следват такава диета.

Хормоните на апетита играят важна роля в регулирането на количеството храна, което изяждаме, казва Джейми Купър, който ръководи изследването. Според него от проучването могат да бъдат направени изводи, че приемането на храни, богати на този тип мазнини може да промени хормоните, които регулират апетита, така че да се чувстваме сити по-дълго време. Важно е обаче да се отбележи, че в изследването са участвали само 26 души, т.е. за да можем да вярваме на резултатите, трябва да бъде направено по-всеобхватно изследване.

 
 

Кой ще получи звезда на холивудската Алея на славата през 2018 г.

| от chronicle.bg, по БТА |

Актрисата и носителка на „Оскар“ Дженифър Лорънс, рапърът Снуп Дог и „Ловецът на крокодили“ Стив Ъруин са сред знаменитостите, които ще бъдат почетени със звезди на прочутата Алея на славата в Холивуд през 2018 г., предадоха световните информационни агенции, позовавайки се на Холивудската търговска камара.

В категорията кино освен Дженифър Лорънс звезди на Алеята на славата ще получат също Джина Лолобриджида, Джак Блек, Кирстен Дънст, Джеф Голдблум, Ф. Гари Грей, Ник Нолти, Зоуи Салдана, анимационната героиня Мини Маус.

Знаменитостите от категорията телевизия, които ще бъдат почетени, са актрисите Джилиън Андерсън и Тараджи Хенсън, актьорът Ерик Маккормак, продуцентът Саймън Кауъл, телевизионният водещ Ру Пол, известен с женските си превъплъщения, сценаристът Райън Мърфи, продуцентката и режисьорка Шонда Раймс.

Представителите на звукозаписната индустрия, избрани да получат звезди на прочутата алея, са рапърите Снуп Дог и Айс Ти, певиците Мери Джей Блайдж и Кари Ъндърууд, британският милиардер Ричард Брансън, композиторката Петула Кларк, композиторът и сценарист Лин-Мануел Миранда, легендата на френския шансон Шарл Азнавур.

Посмъртно със звезди на Алеята на славата в Холивуд ще бъдат почетени австралийският естественик Стив Ъруин и актьорът Бърни Мак.

Идеята за Алея на славата се заражда през 1953 г. Първата звезда е монтирана на тротоара на 15 август 1958 г. С нея е почетен актьорът Престън Фостър. Официалната церемония по откриването на Алеята на славата е на 23 ноември 1960 г. Към настоящия момент звездите на прочутата алея в Холивуд са над 2600.

 
 

Гъзи, бузи, буцуни: мина ли времето на „Ъпсурт“?

| от chronicle.bg |

Феновете на Ъпсурт чакат всеки техен летен хит с нетърпение. И нормално.

Не сме забравили как драскахме листото на марихуаната и текста на „Нон-стоп“ в тетрадките си през 1999 г. Не сме забравили и как целият български народ се напомпа с национална гордост от това, че шкембето в неделя сутрин бе възпято. Никога преди това музиканти или поети не бяха издигали на пиедестал шкембе чорбата и рефренът на „Неделя сутрин“ завинаги влезе в езиковата артилерия на българите. Може и да имаше леко шокирани индивиди от старата генерация, която не можеха да преглътнат текста на „Хвани ме за тръбата“. Но пък и ние вече отричахме „Щурците“ и „Диана експрес“. И „Ъпсурт“ бяха символ на борбата между две поколения.

През 2001-ва всички пеехме с тях и Васко Найденов „нон стоп масури има ли луди питай Тони Джи. Чекай малко скъпа, давай салати. Колко нестандартен съм, питай Кати.“. Ъпсурт се катереха нагоре към сърцата на хората и изобщо нямаше изглед да спрат.

Албумът им „PopFolk“ от 2003-та не беше най-силния момент в творчеството им, но след това дойде 2005 г. и цяла София вибрираше в порочността на „3 в 1″. Всеки има свой личен спомен с фразата „мацки винаги има жадни, с майни имаме малки тайни. Южни душици непослушни, морски и софиянки. Две отворени дърти чанти, отварям – скърцат панти. Неочаквана комбинация, не 3, а 2 в едно – фелацио.“ Дори не можем да си представим колко бири са се изпили на тази песен, колко неща са се изпушили и колко хора са се забили, докато са я слушали.

Изобщо 2005-а бе златна година за Ъпсурт. Тогава Хазарта изпя „жълти зъбки и нерви лабави, не гепи кабели, гепи кабари/ Като стрида в маршрутките, аз съм сам в държавата на проститутките“ в парчето „Колега“ и всички пяхме с него. Песента неслучайно бе определена за химн на народа. Същата година се роди и сингъла „И твойта майка също“ с Белослава, който стана част от саундтрака на едноименния филм. И всички бяхме горди.
Текстовете на „Ъпсурт“ бяха поезия висша категория. В лириката им бъкаше от препратки, които караха хората да си задават въпроси. Беше необходимо леко интелектуално усилие, за да разбереш, че хората не звънят по телефона с фонокартите си в тоалетната. С всеки техен пореден албум, стилът на изразяване в текстовете се подобряваше мощно и Ъпсурт се превърнаха в икони.
След известен период на творческо затишие, „Ъпсурт“ се завърнаха на бял кон с „Ослушай се“ през 2013-та и сингълът им отново кънтеше във всички барове. Освен яките мацки, въртящи крака на пилон, в песента отново имаше запомнящи се фрази и социална нишка, макар и тя да не можеше да се мери с „Колега“.
И като отново стана дума за „Колега“… може би е време да чуете новата песен на Ъпсурт:

Мдам. Никога няма да спрем да обичаме „Ъпсурт“, както никога няма да спрем да харесваме захарен памук, макар че знаем, че е вреден, а не е и толкова вкусен. Пораснахме с техните рими, говорим с техни думи и никога няма да ги оплюем с чисто сърце. Освен това, още утре по улиците ще минават кабриолети, от които ще кънти „Големо дупе, мамо, ме гони, големо дупе“. И в морските барове много пияни хора ще пеят „Гъзи бузи буцуни буцуни гъзи бузи“.

Но трябва да признаем, че този път „Ъпсурт“ не са се постарали. И опасно се въртят около границата, която дели техния хип-хоп от този на Криско бийтс. А ако я прекрачат, отиваме „дома на бира и миш-маш“ и си режем вените.

 
 

Какво ни очаква на A to Jazz

| от chronicle.bg |

Остават по-малко от две седмици до срещата ни с А to JazZ 2017 в Южен парк II.

Освен музикалната програма, събитието ще предложи разнообразие от активности, като пъстрия арт-базар, специалния A to JazZ & Rush щанд с официален мърчандайз, детска образователна програма A to JazZ KIDS и вълнуващите джем сешъни, които традиоционно се провеждат всяка вечер след фестивалната програма.

Няма как да объркате арт-базара на А to JazZ, защото той се отличава с най-пъстрите и креативни творчески идеи, дело на български творци и концептуални марки. И тази година базара ще събере разнообразие от изложители, предлагащи на всеки възможността да отнесе със себе си цветно късче преживяване.

Най-верните фенове на фестивала пък могат да намерят специалния A to JazZ & Rush щанд, на който ще се предлага официалният мърчъндайз на фестивала, изработен от италианския дизайнер Марио Гуалиели, познат на аудиторията като Brus.

Следвайки една от основните мисии на А to JazZ, a именно възпитание на децата и младежите в една по-добра музикална и емоционална среда, на 8-ми и 9-ти юли във фестивалния Южен парк II ще се проведе oбразователната програма A to JazZ KIDS. Най-малките любители на музиката ще имат възможността да опознаят основите на това изкуство, като ритъм и мелодия, облечени в забавни детски игри, приказки и истории.

Програмата ще включва интерактивния концерт „Приказки за джаза”, в който ще бъде представена историята на джаза, най-популярните инструменти в него, тяхната технология на звукоизвличане, както и много интересни и популярни джаз пиеси. Заедно с това, ще бъде представен и уъркшопът “Латино джаз“, който ще запознае децата с появата на едно от най-популярните течения в джаза, съпроводено с много танци и игри.

Разбира се, няма как да подминем и традиционните джем сешъни, които са неизменна част от А to JazZ. Тази година Havana Club Jam Sessions ще се проведат след края на всеки фестивален ден от 23:00 часа на открито в бар Caché, който се намира в непосредствена близост до фестивалния парк. Водещите на музикалните вечери ще са българските джаз звезди Михаил Йосифов, Вили Стоянов и Димитър Льолев, като към тях ще се присъединят Стоян Янкулов – Стунджи, Васил Спасов, Наско Попов, Митко Шанов, Борислав Петров и Милен Кокошаров. Всички те ще се впуснат в една вълнуваща музикална импровизация, в която смело ще предизвикват в джазово надсвирване хедлайнерите на A to JazZ.