Когато отвратените не гласуват…

| от |

…отвратителните управляват

Любимата ми поредица от опорни точки, целящи да повишат избирателната активност. И ако досега нямам пропуснат вот, то подобни кампании стремящи се да ми вменят вина, са способни да ме накарат да пропусна ходенето до урните. Приликата с кампанията „Стани майка!“ е умопомрачаваща. „Ти си ги избра!“, „Той ти благодари“ са само част от леко променящите се лозунги. Основната идея – „Да изберем по-малкото зло“. Ами не мерси. По-малкото зло и най-малкото зло ни управляват в коалиция с по-малкото зло в ляво и по-малкото зло сред националистите и раждат глупост след глупост. Данък „Уикенд“ и данък „Пържени картофи“ са само последните два примера.

Внимание! Не призовавам към негласуване. В по-голямата част от страната има кандидати, които си заслужават. Такива, които заслужават подкрепа. Мога да дам веднага няколко примера от Реформаторския блок, от Зелените, от ГЕРБ, дори от АБВ или БСП. Тези хора не попадат в категорията „по-малкото зло“.

„То не се разбра, че има избори“

А дали виновни са само партиите? В нормален ден без извънредни събития, около 90% от новините на националните медии се правят за София, 9% за Пловдив, Варна и Бургас и останалия 1% отделя внимание на джунглата извън. В София, Бургас и Стара Загора резултата е почти ясен, в Пловдив и Варна събитията се случват под масата. Как да се разбере, че има избори?

Освен това местните избори винаги и навсякъде са един вид парадокс. Най-важните избори за хората са тези с най-малко значение за държавата. Не се заблуждавайте. Ако и държавата да не ляга и става с кандидатите за местна власт в Димитровград, Харманли и Бяла Слатина, то местните жители много добре знаят кой е кандидат, кои роднини ще уреди на работа в общината и на кои фирми ще повери зареждането на училищния стол, будката за вестници и боядисването на оградата на детската градина. В сравнение с местния „бизнес“ КОЙ е просто някакъв аматьор на национално ниво. А понякога за всеки случай „жената е от другия кандидат“.

Ама как почти ясно?

Ами така! За Бургас спор няма. Там дори Радан Кънев предрече победа на Димитър Николов и на следващите избори. Колкото до София, вие видяхте ли другите кандидати? Чухте ли от тяхната уста нещо, което заслужава повече от искрен смях? Аз не. Има няколко светли искри в листите за съветници и толкова. Проблемите на София пък са ясни на всички с изключение на самите кандидати. От най-малкото зло толкова. И един Петър Диков бонус.

А реферeндума?

Ами и референдума така. Който разбрал – разбрал. Това е смисълът на народното допитване. Който не е способен да се информира, че предстои такова, как точно според вас ще вземе информирано решение? На последния референдум питаха народа за ядрена енергетика след подробни обяснения как се рисува „Х“. Тъй че не е голяма драма колко много хора не са разбрали.

Аз лично бих гласувал с „ДА“. Защото не съм чул нито един валиден довод за „НЕ“. А в днешно време и това е много.

Българите в чужбина

Такова обобщение е много грешно, защото тези хора са толкова много и различни категории, колкото и тези вътре. Не, те не са предатели, не са и герои. Изборът им няма да бъде нито по-правилен, защото са видели как е по света, нито по-грешен, защото не познават истинската ситуация в страната. Всичко останало са опорни точки. Нещо като „Скрий личната карта на баба си“. Нещо, което смятам за изключително обидно към възрастните хора. Мога да уверя всички псевдодемократи, че моята баба за годините, в които живя в демокрация, е гласувала далеч по-мъдро от тях. А и дори да не е така, това е нейният избор и кой ви каза, че вашият е по-правилен?

Но да се върнем на българите в чужбина. Едно електронно гласуване може би ще увеличи броя на гласували сред тях с всички позитиви и негативи от това. Не, резултатите от изборите едва ли ще станат по-хубави, но със сигурност ще станат по-представителни. Това е демокрацията. Дори да не се харесва на малките ви диктаторски мозъчета.

Искам да помоля гражданските активисти и партийните такива, да решат живеещите в чужбина „ясно показали чувството си за съпричастност български граждани, за които електронното гласуване е шанс да участват по-активно“ ли са или са „категория външни наблюдатели, които са си събрали куфарите, за да живеят в спокойна среда и които дават дълбокомислени коментари, въпреки липсата на личен ангажимент за преодоляване на проблемите“. Не може това да зависи от еднаквото мнение с дадения активист.

Уважение към чуждото мнение

Което ме довежда до основния проблем на обществото според мен – липсата на уважение и търпимост към останалите. Не се разрешава различно мнение, различен вкус, различно поведение.

Дали ще става въпрос за критика към Протестна мрежа или Реформаторския блок, за гей парада, за концертите на Слави или Планета, е все тая. За бежанците да не говорим.

Ако не сте разбрали няма два цвята – черно и бяло. Има поне 50 нюанса сиво. Дори да не сте открили цветния телевизор. Иначе можем да продължим да си раздаваме билетчета за праведна журналистика, политика, която не е част от статуквото и родолюбие, гражданска активност и каквото още се сетите. Разликата между всички нас и CSI „Има ли наркотици тук“ е неоткриваема. Троловете и контра троловете са еднакви независимо дали опорните точки ни харесват или не. От един приятел го знам.

Ще завърша с едно фундаментално откритие на Саркози.

„Искам да ви кажа, че получихме шут в задника, но защото искате да обърнете масата, не слизате от колата, на която отказвате да изберете шофьор“.

Най-забавното е, че дори се разбира какво е искал да каже. Колкото до канадския премиер, на който половин България е фен от вчера, дори не е сигурно, че е най-малкото зло, но канадците си го избраха. И ще си носят последствията – добри или лоши. Българите не е зле да потърсят своя секси сладур с татуировка в листите в Несебър, Самоков или Нова Загора. Кой знае, може следващият секс символ да се крие там някъде, зад високо вдигнатия кок на Лейди Гаганица.

И не, няма значение каква ни е избирателната система, докато сами се заливаме с тролове и клетбайт. Защото в цялото крякане от блатото никой не чу интересните идеи и интелигентни решения, които някои кандидати се опитаха да предложат на вашето внимание. Губещите от това сме всички. Хубавото в цялата тази работа е, че уличните кучета все пак нямат право на глас. Защото ако можеха да гласуват…

 
 

„Безбог“, „Слава“ и „Спомен за страха“ са номинирани за най-добър игрален филм

| от chronicle.bg, по БТА |

„Безбог“ на Ралица Петрова, „Слава“ на Кристина Грозева и Петър Вълчанов и „Спомен за страха“ на Иван Павлов са номинирани за най-добър пълнометражен игрален филм от Българската филмова академия – 2017. Трите продукции имат и номинации за режисура. Наградите ще бъдат връчени тази вечер от 19.00 ч. в Театър „Българска армия“, научи БТА от Съюза на българските филмови дейци.

За отличията за главни роли конкуренцията при актрисите е между Ирена Иванова – „Безбог“, Маргита Гошева – „Слава“, и Рая Пеева – „Пеещите обувки“ на Радослав Спасов, а при актьорите – между Ивайло Христов – „Спомен за страха“, Стефан Денолюбов – „Слава“, и Димитър Николов – „Христо“ на Григор Лефтеров и Тодор Мацанов.

Наградите за поддържащите роли си оспорват актрисите Йорданка Стефанова – „Спомен за страха“, Пламена Гетова – „Летовници“ на Ивайло Пенчев, и Радена Вълканова – „Маймуна“ на Димитър Коцев – Шошо, и актьорите Димитър Крумов – „Христо“, Ованес Торосян – „Спомен за страха“, Филип Аврамов – „Летовници“.

Номинираните късометражни игрални филми са „Дрехи“ на Веселин Бойдев, „Куче“ на Владимир Петев и „На червено“ на Тома Вашаров. В документалното кино надпреварата е между „Книжарят“ на Катрин Бернщайн и Асен Владимиров, „От Кремона до Кремона“ на Мария Аверина и „Пощальонът“ на Тонислав Христов, а в анимацията – между „Зоотроп“ на Сотир Гелев, „Как се скараха орисниците“ на Анна Харалампиева и „Пътуваща страна“ на Весела Данчева и Иван Богданов.
Най-добрият дебютен филм ще бъде избран между игралните „Безбог“ и „Христо“ и документалния „Пустиняци“ на Цветан Драгнев.

Ще бъдат връчен и награди за сценарий, филмова музика, операторско майсторство, сценография, костюми, монтаж, звукорежисьор, филмова теория и критика.

 
 

Типажите, които не искаш да срещаш в градския транспорт, но ти се налага

| от chronicle.bg |

Градският транспорт, особено в столицата, е място, на което можеш да видиш всичко. Ако имаш късмет – можеш да видиш политик, актьор или човека, по когото си падаш от няколко месеца. Ако нямаш късмет – някой може да маструбира на съседната седалка, без да подозираш, докато четеш задълбочено „Физика на тъгата“. И все пак градският транспорт в София се слави с това, че винаги може да се окажеш въвлечен в интересен разговор, искаш или не. Понякога може дори да те цитират в „Дочуто в София“. Има обаче характерни персонажи, които присъстват в много от пътуванията.

Бабата, която вярва в Идеята

„Всички знаем, че преди ’89-а си беше най-добре. Нямаше ги тия неща – смартфони, глупости. Всеки си гледаше работата, а не си показваше голотиите!“ Всичко това с патос и зъл поглед към девойката със заголено пъпче, която тъкмо й е освободила място да седне. Няма значение дали някой я слуша, гледа или й обръща внимание по друг начин, тя винаги е там и държи да се знае. И да се знае, че идеята не е забравена.

Дядото антикомунист

Разбираш кога се е качил на секундата. Сяда на прясно освободено място с псувня срещу „братята руси“ на уста, разказвайки на всички пътуващи наоколо как по-добре в комунизма е било само за празноглавците, дето не загряват колко назад сме се върнали заради тия „комунияги“. Шегува се с бурния напредък в строителството на метрото от 60-те години до днес. После, показвайки електронния си часовник, напомня колко дълго се е чакало за радио и за кола преди 89-а. Всъщност може да си остане само с първата реплика на уста, но ако установите зрителен контакт, няма как да не чуете останалата част от историята.

Вярващият тип

„Вярвате ли в Бог? Знаете ли как звучи гласът на Бог?“. В добрия случай само вие ще изслушате лекцията и ще се изместите бавно и тактично към вратата, преди да разберете повече, отколкото искате да знаете за Сътворението. В лошия – ще е придружил лекцията си от портативен високоговорител, така че целият автобус да знае (true story).

Пияният господин

Около него се носи характерен аромат, който подсказва, че там, където е ходил, се сервира и мезе. Той обича да заговаря мъже и жени. Най-често жени. Най-често толкова млади, че не би погледнал към тях трезвен, без да се засрами. Но сега държи да протече комуникация от по-личен характер, която да започва с реплика от типа на: „Шшшшш… ти с тия… ти…сигурно…ааа!“ Всичко това – при огромното нежелание от страна на събеседничката да участва в разговора.

Емигрантът, който знае всичко

Той е емигрант, който живее в Испания/Англия/Италия, затова всичко в София му се струва селско и провинциално, макар и самият той да идва от село край Враца, в което са преминали ¾ от живота му, а това си личи и по хавайската риза от 90-те на гърба му. Няма значение дали мие чинии в Испания, или работи по строежите, важно е да ти разкаже колко по-добре е там и колко по-тъпо е в България. В добрия случай – пътувате само една спирка. В лошия – качил се е от „Люлин“ и планира да слезе на Летището, а вие отивате към „Младост“ със същото влакче.

Готиният тийнейджър

„Бате, тоя тука, бате, все едно виж го как ме гледа, бате, абе братле, направо…“. Готиният тийнейджър ще застане съвсем близо до ухото ви, за да разкаже по смартфона чрез хендсфри на свой приятел/съученик как смърди в метрото/автобуса/трамвая и как, бате, тоя чичо/леля, дето е застанал/а точно до него, е… И тук разбирате за себе си тонове неочаквана информация, сякаш всъщност не сте там, а в друга вселена.

 
 

Тейлър Суифт спечели 400 000 долара за две седмици

| от chronicle.bg |

Преди две седмици Тейлър Суифт сложи край на бойкота си на стрийминг услугите и оттогава е спечелила близо 400 000 долара.

Мнозина помислиха, че тя е върнала песните си на стрийминг платформата Спотифай, за да ядоса Кейти Пери, но се оказа, че е спечелила също солидна сума.

Суифт взе странното решение да прекрати бойкота си на стрийминг услугите точно преди излизането на новия албум на Кейти Пери „Witness“ на 9 юни.

Нови данни обаче сочат, че 27-годишната Тейлър е спечелила малко под 400 000 долара за двуседмичния период, през който отново започна да ползва стрийминг услуги, като тези на Спотифай, Амазон мюзик и Пандора.

Тейлър Суифт, която не е издавала нови песни от повече от две години, решила да преустанови бойкота си на стрийминг услугите в знак на благодарност към феновете, след като от мултиплатинения албум „1989“, излязъл през 2014 г., бяха продадени 10 милиона копия в целия свят.

 
 

Google Home задмина Amazon Alexa

| от chronicle.bg |

В резултат на проведено проучване относно качествата на Google Home и Amazon Alexa, стана ясно, че въпреки че Amazon Alexa е доста по-популярен и по-добре продаван продукт, вероятността Google Home да отговори правилно на потребителските въпроси е шест пъти по-голяма.

Към момента Amazon Alexa има цели 70 процента от пазара на управляваните с глас домашни асистенти, но практическият тест показва нещата по-различно. В него Amazon Alexa и Google Home отговарят на 3000 въпроса. Едно от възможните обяснения е разликата в подхода на Google и Аmazon при захранването на асистентите си с информация.

Google използва базата данни Knowledge Graph, която се компилира от резултатите в търсачката на компанията за последните пет години. От своя страна, Amazon обикновено се позовава на информация от свои партньори.

Google Home се оказва и по-адекватен, когато става въпрос за прости команди с цифри.