Кога ще спре поевтиняването на петрола?

| от |

Бисер Манолов, www.bissermanolov.com

„Mорган Стенли“ и „Голдман Сакс“ са най-големите инвестиционни банки в САЩ. Те разполагат с огромни аналитични звена, които ги правят нещо повече от „държава в държавата“. На практика, особено в областта на финансовите пазари, може да се каже, че те знаят всичко. Сигурно се чудите защо започвам коментара си по този начин? Преди няколко дни прочетох прогноза на анализатори на „Морган Стенли“ за цената на петрола, според която щяла да достигне до 43 долара за барел. Аз не споделям тази прогноза, но затова ще стане въпрос малко по-късно в статията.

Практика е големи играчи на финансовите пазари да публикуват подвеждащи прогнози. Това става обикновено в момент, когато самата институция управлява активите си точно по обрат-ния на заложените в анализа прогнози начин. Спомняте си, че преди няколко години златото почти докосна нивото от 2000 долара за тройунция (по-точно достигна нивото от 1900 долара за тройунция). По това време може да се каже, че станахме

свидетели на „златната треска на ХХI век“

Много от банките бяха разработили специални продукти за малки инвеститори. Това беше съпроводено с публикуване на прогнозни цени на златния метал в краткосрочен план от страна на същите тези банки за нива от 3000-4000 долара за тройунция. Има един железен принцип и той е, че когато инвестиционните банки активно предлагат нови продукти за инвестиране, вече е прекалено късно да влагате в тях. Казано с други думи, продавайки на своите клиенти дадена инвестиционна схема, те самите вече излизат от нея. Неприятно, нали?

Не бих си позволил да класифицирам анализа на „Морган Стенли“ в графата „подвеждащи прогнози“, но знам ли? Личното ми мнение е, че цените на петрола са достигнали дъното си и оттук насетне ще започнат бавно да се покачват. Защо?

Първо, спадът на цените на петрола ще намали инвестициите през 2015 г. в мегаенергийни проекти. Една от най-големите компании в света „Кoнoко Филипс“ вече заяви, че през следващата година ще намали капиталовите си разходи с 13,5 млрд. долара. От тази сума 4,8 млрд. долара бяха предназначени за проучване на нови находища в Северно море, Австралия и Канада. В същата посока бяха направени анонси и от централите на „Ексон Мобил“, „Роял дъч Шел“ и „Шеврон“. Става въпрос за проектите „Шах Дениз“ в Азербaйджан с водещата роля на „Бритиш Петролиум“. Според предварително заложените разчети пусковият срок на проекта бе 2018 г. Сметките на инвеститорите се връзваха при цени на петрола от 80 долара за барел. В момента петролът е 63 долара за барел. Проектът на компаниите „Тотал“ и „Ексон“ в Ангола за добив на 230 000 барела на ден също закъсва, тъй като

сметките на компаниите излизат

при цена на петрола от 70 долара за барел. Казано с други думи, сривът на петролните цени ще доведе до срив и в инвестиционната активност на големите петролни играчи.

Второ, голяма част от икономичес-кия растеж на САЩ дойде именно от инвестициите в енергийния сектор и по-специално в шистовия газ. За миналата година САЩ са единствената държава производителка на петрол с увеличен добив. През последните дни борсите отбелязаха значителен спад най-вече поради спада на акциите на петролните компании. Подобрението на пазара на труда в най-голямото световно стопанство до голяма степен се дължи и на бума в енергийния сектор.
Трето, през 2008 г. цената на петрола достигна 35 долара за барел и точно по същия начин инвестиционните банки започнаха да публикуват своите мрачни прогнози за цена от 10 долара за барел, което, разбира се, че не се сбъдна. След този спад започна и дългосрочният тренд на покачване на цените на петрола. Само да припомня, че средната цена на петрола през 2011, 2012 и 2013 г. бе около 100 долара за барел.

Една от причините за спада на цените на петрола е и поведението на централната банка на САЩ. Както знаем,

цикълът по печатане на пари

известен под наименованието „количествени облекчения“, бе преустановен. Това доведе до отлив на капитали от държавите, спадащи към групата на нововъзникващите пазари. Този процес рязко обезцени валутите им, което автоматично намали и потреблението на петрол и петролни продукти. Да не забравяме и дълговите проблеми на Китай, традиционно един от най-големите потребители на петрол в света. Всички знаят, че стабилността на китайската финансова система представлява колос на глинени крака. Овладяването на системата преминава през етапа на овладяване на дълговия проблем, което означава спад на брутния продукт. От тази гледна точка е трудно да се очаква увеличено потребление на петрол от Китай. Това е една от причините, поради която аз не очаквам резки движения нагоре, но категорично цените на петрола ще спрат да падат. Падащият петрол се явява и огромен проблем за централните банки. Защо? Всички централни банкери в момента

хленчат по темата „дефлация“

Абсурдно е да се очаква ниво на стимулираща инфлация с текущите цени на петрола. Колкото и парадоксално да звучи, в основата на овладяването на „петролната ценова криза“ ще бъдат не държавите в групата на ОПЕК, а САЩ. Увеличаването на добива на шистов газ и развитието на нови технологии преминават през по-високи цени на петрола. Парадоксално, но факт. Европа няма как да се възползва от ниските цени на петрола поради една очевидна причина – спадащия курс на еврото спрямо долара. Япония се намира в абсолютно същата позиция. Японската йена изглежда почти като рублата по отношение на долара – в режим на свободно падане.

Ние, както винаги, не можем да се възползваме от глобалната конюнктура на енергийния бизнес. На вътрешния пазар цените на горивата бяха намалени незначително. Няма и как да бъде другояче при цени на долара от 1,55-1,58 лева за долар. Нещо повече, ако петролът остане на нива от 63-65 долара за барел, а доларът се повиши до нива над 1,60 лева за долар, нищо чудно да бъдем „сурвакани“ след Нова година с по-високи цени.

В интерес на развитието на глобалната икономика е цената на петрола да бъде в границите 80-85 долара за барел.

Специалистите считат, че тази цена е „честна“

както за производителите, така и за потребителите. Вече се чуха и призиви за налагане на ограничения за търговия на петролни фючърсни контракти. Както добре знаем, на фючърсната борса участват не само производители и потребители, а и големи финансови акули. Точно тези, за които споменах в началото на статията си. А знаете ли какво обичат най-много финансовите акули? Мирис на кръв, която обръщат незабавно в пари. Чудно ли ви е тогава защо дават и тенденциозно грешни прогнози? Цени на петрола от 40-43 долара за барел може би ще видим. Ама друг път.

 
 

Първи поглед към Марго Роби като Тоня Хардинг

| от chronicle.bg |

През март миналата година стана ясно, че Марго Роби ще влезе в ролята на лошото момиче на фигурното пързаляне Тоня Хардинг. Роби ще бъде в главната роля в биографичния филм „Аз, Тоня”.

След месеци на спекулации Марго Роби беше уловена в ролята си за предстоящия филм.

*EXCLUSIVE* Margot Robbie tranforms into Tonya Harding for "I, Tonya" **WEB MUST CALL FOR PRICING**

Големият скандал в кариерата на Хардинг е свързана с наемането на човек, който да рани в крака конкурентката й Нанси Кериган, за не може да се състезава на Зимната олимпиада през 1994 година. Лесно се доказва, че нападателят, намушкал Кериган по време на тренировка, е нает от бодигарда на Хардинг.

Филмът, посветен на фигуристката, ще излезе през 2018 година.

За ролята си Марго Роби носи деветдесетарски дънки, протези на лицето и костюм, с който тялото й да изглежда по-едро.

 
 

Арън Тейлър-Джонсън в очакване на „Оскар“

| от |

Тази година младият Арън Тейлър-Джонсън ще навърши 27 години. Малко преди това той вече има купчина добри роли зад гърба си, един напълно заслужен „Златен глобус“ и огромна вероятност да сложи „Оскар“ пред камината вкъщи.

Който не е гледал Арън поне в един филм е изпуснал онзи различен елемент в част от комерсиалното кино, който му придава вкус като готина подправка. Хубаво, че е Том Форд, за да може светът да научи за младия британец. Но ще стигнем и до там.

Арън Тейлър-Джонсън се ражда в Бъкингамшир на 13 юни 1990 година. „Зодия Близнаци, любим цвят синьо, обичам дълги разходки по плажа и залезите“, както казва персонажът му Рей Маркъс в „Хищници в мрака“. Кариерата на британеца започва с театралните постановки „Макбет“ и „Всички мои синове“, след което се мести на малкия екран. Пробивът си в британското кино прави във филма Tom & Thomas, а година по-късно дебютира и в американското – филмът е „Шанхайски рицари“.

Кариерата на Тейлър-Джонсън не започва с аплом, нито търпи бърз и скорострелен подем, макар самият той да има красиво лице, добра осанка и безкрайно голям талант, който само чака да бъде разгърнат.

Пренасяйки се в Америка и делейки почти поравно пространството между меката на киното и добрата стара Великобритания, Арън поема малки роли в различни филми – играе младата версия на персонажа на Едуард Нортън в „Илюзионистът“, част от екипа е на The Thief Lord и Dead Cool. Това се случва в началото на новото хилядолетие, когато, колкото и да не ви се вярва сега, Тейлър-Джонсън е само на някакви си 12-13 години.

През 2009-а, когато е само на 19 години Арън е избран да изиграе Ленън във филма  „Младият Джон Ленън“. Там се запознава и с жена си – режисьорът Сам Тейлър-Джонсън. Двамата имат 23 години разлика, но това не им пречи да започнат връзка веднага, от която, още докато са сгодени, се ражда първото им дете. Арън Тейлър-Джонсън е актьор, бъдеща звезда и татко само на 20 години.

Някъде там се появяват филмите Chatroom, „Албърт Нобс“ и разбира се, „Диваци“ на Оливър Стоун, където Арън играе една от главните роли. Може и да сте го загубили леко от поглед покрай Блейк Лайвли, Тейлър Кич и похотливия нюх, който „Диваци“ носи, но когато го гледате отново ще забележите, че той е по-добрата половина на наситената със секс и насилие тройка във филма.

Точно две години преди да бъде насилствено секси наркодилър в „Диваци“ Тейлър-Джонсън облича нърд костюма на супергерой wanna be, за да изиграе най-известната роля в кариерата си до момента – тази на Дейв Лизевски в истеричната черна комедия от комиксовия жанр „Шут в г*за“.

Kick-ass и Hit-Girl са game changer персонажите за него и младата му колежка Клои Грейс-Морец. Супергеройската комедия, която извърта познатия жанр, окъпва го с истерия, пародия, псувни и цветове е толкова различна и забележима, че не е редно нито един киноман да го е пропуснал. Тейлър-Джонсън снима втора част малко след „Диваци“ и се бетонира сред онези млади актьори, които трябва да бъдат следени, защото предстоят да придадат на киното различност, от която то спешно се нуждае.

След една роля в „Ана Каренина“ и два големи боксофис франчайза – „Годзила“ и „Отмъстителите“, Арън успява да попадне на персонажа, който да го изкара на светло и да го намести удобно сред най-добрите за годината. И за 2016-а той е именно такъв. Едно от най-добрите изпълнения на голям екран.

„Хищници в мрака“ се появява като шут сред кичозното кино на 2016-а пълно с продължения и римейкове. А Арън Тейлър-Джонсън е неговият гнусен юмрук, който дебне в тъмното, за да те удари в лицето. Силно и болезнено.

Персонажът му Рей Маркъс е сред най-плашещите хора в киното за изминалата година и ние, заедно с наградния сезон, сваляме шапки на това. Арън Тейлър-Джонсън краде шоуто, плаши майките и малките деца и е злият дух в бутилката, който Том Форд умело е наместил в центъра на черната си драма. Той страшен, свиреп и мръсен – от тесните си дънки през дългите си нокти до мазната си коса. Тейлър-Джонсън е истерия в мръсна тениска, която ще мразите до смърт, когато излезете от киносалона. И заслужава награда за това. И най-вероятно ще я получи. Някак е логично.

А е на 27 години, още ненавършени. И докато чакаме Оскара да кацне в ръцете му, ви показваме най-добрите му роли, които може и да сте пропуснали.  В галерията горе.

 
 

Най-обещаващите сериали на 2017-а

| от chronicle.bg |

Докато филмовата индустрия все повече залага на блокбастъри, талантливи актьори и режисьори обръщат все по-голямо внимание на телевизията. В повечето случаи –зрителите печелят.

По информация на FX оригиналните сериали през 2017 година ще станат 500, а година по-рано те са били 455. Затова е невъзможно повечето от нас да следят всичко, което излиза по телевизията.

Затова ви предлагаме кратък списък с епизодите, които задължително да гледаме през новата година. Повечето от тях са нови, но включваме и няколко заглавия, които очакваме с нетърпение.

 
 

48 години Range Rover

| от chronicle.bg |

Две минути са кратко, но достатъчно време за Land Rover да чества една автомобилна икона.

Land Rover показват еволюцията на своя луксозен SUV автомобил в рамките на четири поколения чрез анимация с продължителност 120 секунди.

Специално поръчаният клип е създаден, за да отбележи ключови дати в историята на автомобила, тъй като производството на оригиналния модел с две врати бива спряно преди 23 години през този месец (януари), а SVAutobiography Dynamic ще бъде пуснат в продажба из целия свят.

Историята на Range Rover започва с 26-те модела преди масовото производство, които са носели емблемата Velar в опит да скрият идентичността си – „velare“ означава „скривам“ на италиански – направена от букви от емблемата Land Rover, която обикновено стои отпред или отзад на автомобила. Следва  класическия модел Range Rover с две врати, като изображенията показват следващите поколения, завършвайки с най-мощната версия – SVAutobiography Dynamic с 550 к.с., конструирана от отдела Special Vehicle Operations (SVO) на Jaguar Land Rover.

Когато е пуснат за първи път на пазара през 1970 г., Range Rover е един от първите автомобили, осигуряващи постоянно задвижване на всички колела, докато при много други това все още е било избираемо. През 1971 г. оригиналният модел е наречен „образцов продукт на индустриалния дизайн“, когато става първия автомобил, изложен в световноизвестния музей Лувър в Париж, и оттогава е начело на иновациите в дизайна и инженерните решения.

Вариантът с четири врати е представен през 1981 г., последван бързо от първото приложение на автоматична трансмисия в Range Rover през 1982 г. През 1989 г. луксозният SUV е първият автомобил 4х4, оборудван с антиблокираща система на спирачките (ABS), а през 1992 г. става първият в света SUV с електронен контрол на сцеплението и автоматично електронно въздушно окачване.

Пионерните инженерни решения продължават през 2012 г., когато RangeRover става първия в света изцяло алуминиев SUV автомобил. Наскоро, през 2014 г., луксозният SUV стана първият автомобил, използващ усъвършенстваната полуавтоматична технология All-Terrain Progress Control (ATPC) на Land Rover, която в своята същност е офроуд автопилот за автономен контрол на скоростта по всякакъв терен.

Последният модел, включен в анимацията, SVAutobiography Dynamic, споделя двигателя си V8 с високооценения Range Rover Sport SVR и е специално калибриран да осигурява 680 Нм въртящ момент и ускорение от 0 до 100 км/ч само за 5,4 секунди. Подобренията в интериора, включително кожената тапицерия с ромбоидна шарка и контрастни шевове, придават изключителен финес и привлекателност.

 От пускането му на пазара преди 48 години флагманът на LandRover е достигнал над 1 700 000 продажби в цял свят и си е спечелил репутацията на върхов луксозен автомобил за всякакъв терен.