Кога господата „Първо сме българи“ станаха „лудогорци“?

| от |

Коментар на Любомир Найденов, Novsport.com

Седмица след подвига на Лудогорец в Лига Европа – отстраняването на Лацио и класирането за 1/8-финалите – и седмица преди следващото изпитание – мача с Валенсия – някои въпроси избуяха с пълна сила.

Ludo

„Цяла България ликува с Лудогорец“, написаха някои медии след страхотното 3:3 срещу Лацио на „ВасилЛевски“. „Първо сме българи, а след това сме лудогорци“, пък се изцепи старши треньорът на разградчани Стойчо Стоев. А собственикът на клуба Кирил Домусчиев пък бил националист: „Аз съм националист по душа, винаги ще нося българското, гледал съм мачовете на Левски и ЦСКА и съм се радвал на успехите.“ Вратарят Владислав Стоянов, който се превърна в герой за „орлите“, пренебрежително нарече „фенчета“ българите, подкрепили Лацио на „ВасилЛевски“.

Странно къде бяха тези „Първо сме българи, а след това сме лудогорци“ на 5 март, когато националите ни победиха Беларус в контрола пред малко над 1 000 души. За сравнение, на Лудогорец – Лацио само седмица по-рано присъстваха над 30 000 зрители. И тази разлика разбира се не идва от феновете, които подкрепяха „римските орли“, а от онези с български шалчета и трибагреници, но на мач на тима от Разград /за да подкрепят българското/.

Оправданията на някои от тези фенове с дошлия „италиански гранд“ не вървят, защото на двубоя на националите ни с Италия на „Васил Левски“ в световните квалификации имаше около 13 000 души.

Отзивите за страхотната игра, която показа Андрей Гълъбинов – футболист, преотстъпен на втородивизионния италиански Авелино – в дебюта си за националния бяха многократно по-малко от прекланянето пред головете на Роман Безяк. Дори за представянето на Влади Стоянов под рамката на вратата за националния почти никой не обели дума, но срещу Лацио той бе възхваляван. Явно контролите, пък били те и на националния отбор, не предизвикват такъв интерес, защото „не сме се били класирали за голям форум от години“. Само че „Първо сме българи“ не е обвързано с успехите.

Къде бяха и тези любители на родното, когато Левски бе отстранен от Иртиш,ЦСКА от Мура? Дали бяха загърнати с трибагреници? Или възхваляваха новия „подвиг“ на евроидиота, или тичаха до магазина за кутия вафли за подарък за „червените“ си приятели?

Къде са тези фенове на мачовете от „А“ група? Или обичат да са българи, само когато постигаме успехи? Дали са българи, когато Лудогорец играе с Пирин (Гоце Делчев), а на гърба на този мач в Англия се развихря дербито между Манчестър Юнайтед и Ливърпул? За сравнение, на последното домакинство на разградчани – точно срещу Пирин (ГД), имаше по-малко от 1 000 зрители. Защо не подкрепяха Валери Божинов, когато изпусна знаменитата дузпа за Спортинг (Лисабон), а го хулеха като „Николетчо“ и като „за нищо не ставаш“. Светльо Дяков също изпусна дузпа и то срещу Лацио. И, да – римляните също пропиляха 11-метров наказателен удар в същия двубой. А една от най-старите поговорки във футбола е „Който не е бил дузпа, той не е пропускал.“

Най-лошото от всичко било, че българин се изправил срещу българин, видиш ли. Първо – Левски и Лацио са т.нар. побратими отбори. Ако единият играе, другият го подкрепя. Не е случайно и че феновете на „римските орли“ влязоха на националния стадион със скандирания „Левски, оле!“. И второ – някой изобщо замислял ли се е за кого викат феновете на Реал (Мадрид) иБарселона, когато един от двата отбора играе в Европа? Или тези на Манчестър Юнайтед и Манчестър Сити? Или дори тези на Рома и Лацио?

Да, в тези отбори враждата е дългогодишна, за разлика от случая с Левски и Лудогорец. Но, някой замисли ли се, ако не Лацио бе противникът на Лудогорец, дали щеше да има подобен интерес от „сините“ фенове? По-скоро не. Разбира се скандиранията „турци сте“ срещу „КЗЛ“ не бяха много приятни, но тях ги има на всеки мач. „Армейците“ са горили сини шалчета на мачовете си в Европа. Левски също не остава по-назад. И защо точно в мач на Лудогорец всички заговориха за „антибългарщина“?

Дори и медиите малко се поувлякоха и раздуха проблема като по-голям, отколкото е. Познавам фенове на Лацио, които обичат този отбор от повече от 10 години. Как да ги убедиш, че трябва да викат за отбор, създаден преди няколко години, пък бил и той български. За справка – в титулярните 11 на Лудогорец имаше четирима българи, а от тримата, появили се като резерви – нито един.

Само се надявам г-дата „Първо сме българи“ да не са чули изказването на Любослав Пенев след победата с 2:1 над Беларус, защото и него ще го изкарат „антипатриот“. На въпрос на БНТ1 „Кого ще подкрепяте в мача на Лудогорец с Валенсия“ /имайки предвид, че Пенев носеше фланелката на „прилепите“/, селекционерът отговори: „Казах, че ни чака добър футбол.“

 
 

Молец с руса коса и малки гениталии кръстен на Доналд Тръмп

| от chronicle.bg |

След като новият президент Румен Радев положи клетва, дойде ред и на Доналд Тъмп.

По случай светлия повод и цялата персона на новия американски държавен глава, биологът д-р Вазрик Назари кръсти новооткрит вид молци на негово име: Neopalpa donaldtrumpi. Буболечките могат да бъдат забелязани в по границата на САЩ с Мексико – точно там, където очакваме и обещаната от Тръмп стена против нелегални имигранти.

Абсолютно без никаква връзка с името, молецът има русичко нещо на главата и мънички гениталии.

Докато д-р Назари разглеждал екземпляри от генотипа Neopalpa, забелязал, че един от тях не приличал на останалите. Той имал значително по-малки гениталии от най-близкия си роднина N. neonata. След ДНК изследвания Назари заключил, че това е напълно нов и неописан вид. А новите видове се кръщават от откривателите си.

Тръмп не е единственият американски президент, който има биологичен вид кръстен на негово име. Джордж У. Буш има бръмбар, Роналд Рейгън има оса, а Бил Клинтън – риба. Барак Обама обаче държи рекорда с 9 вида на негово име.

 

 

„И така, кръстих биологичен вид на Доналд Тръмп. Може би сега той ще направи опазването на крехката американска екосистема приоритет.“

 
 

Технологиите са чудо: само прекомпилирай ядрото и ще видиш

| от леля Ц. |

Снощи се случи нещо съвсем обикновено.

Прясно зарибена от сериала на BBC „Шерлок“, изпитах желание да си дръпна саундтрака и да си сложа една от мелодиите като рингтон на телефона. Знам, че сега е модерно телефоните на хората да звънят с противните вградени мелодии на марката и само назадничавите хора си свалят нашумели поп парчета, с които да стряскат хората в трамвая, но получих импулс и реших да го реализирам.

Колко трудно може да бъде? Преди десет години исках телефонът ми да звъни с интрото на „Сексът и градът“, влязох в Data.bg, дръпнах мелодията и десеткилограмовата Motorola, която ползвах, звънеше с този тон цялото лято на 2005г.

Тъй като обаче за десет години технологиите са напреднали значително, свалянето на мелодия за рингтон се оказа адска борба между неравностойни противници.

Първо установих, че не мога просто да дам download, а се нуждая от програма, която да ми позволи да вкарам нещо в телефона си. След това, тази програма трябва да се „pair-не“ с друга. Двете да се рестартират. За всяка една да си измисля парола. Паролата нямаше как да е „password4″, нито дори „password123″. Трябваше да съдържа една малка буква, една голяма, един символ и поне 8 знака. След като се спрях на „487skromnipingvinaotzimbabve_*“ и проклетата машина реши, че паролата е достатъчно сигурна, вярвах, че съм на крачка от изпълнение на задачата.

И наистина, оставаше само да отворя SSH терминала през криптирания VPN тунел, да прекомпилирам ядрото и да пусна цялата система да се рендира.

Въведох още една парола за „back-up-ване“, потвърдих я на три имейла и написах в Google „download sherlock soundtrack“. Мъжът ми, който разбира от компютри, е сигурен, че да напишеш в Google „download нещо си“ е сигурен начин да хванеш остър вирус на горните дихателни пътища. Аз обаче поех риска и четири часа по-късно бях готова да открия проклетата мелодия в „Ringtones“ на телефона. Докато на някой от стоте екрана, които ползвах за висшата си IT цел, не се появи изискване да въведа номер на банковата си карта.

Затова затворих лаптопа и аз, като Кари Брадшоу, се замислих:

„Улесниха ли напредналите технологии живота ни“?

или

„Защо се борим като прасета с тикви да ползваме компютрите, при положение че те трябва да ни служат?“

Умелото използване на всички джаджи (като под тази дума обединявам компютри, телевизори, миялни машини, вентилатори и изобщо всякакви уреди, които работят с ток и са сложни) е необходимо, за да може човек да си проправя път в модерния живот. Дори служителите на Център за градска мобилност се разхождат с дяволски джаджи, по които отчитат кой автомобил заслужава скоба, а всички знаем, че те не пишат дипломна работа, за да започнат да работят това. Защо обаче боравенето с технологиите трябва да изисква такива усилия?

За телевизора у дома има три дистанционни, всяко от което изисква да го познаваш персонално. Подът се чисти от прахосмукачка с изкуствен интелект, която е достатъчно умна, за да обиколи къщата и да събере боклуците, но не и достатъчно самостоятелна, за да не се залее с няколко литра вода, когато бутне ваза. Телефонът ми показва мръсните си тайни, само когато го открехна с моя пръстов отпечатък. Вентилаторът в офиса се опъва на десет човека, които по цял ден невротично натискат копчетата му, само за да стане ясно, че половината персонал загива от студ, а другата половина лее пот и се попива с кърпички.

Поклон пред всички Шерлок-умове, които мислят в посока развитие на технологиите, но все пак времето, в което пералнята не рецитираше Е.Е.Къмингс, а телефоните служеха, за да се обадиш по телефона, бяха чудесни и винаги ще ми липсват.

С трепереща ръка и носталгичен почерк,

Леля Ц.

 
 

Варненска компания за изкуствени рифове се бори за 1 млн. долара

| от chronicle.bg |

Варненската компания Sea Harmony, която е разработила свой патент за изкуствени рифове, е българският финалист в надпреварата за част от наградния фонд от 1 млн. долара в конкурса Chivas The Venture.

Компанията започва работа по развиването на вертикални ферми за миди Pisa Reef. За разлика от съществуващите, тяхната разработка дава възможност за инсталиране и извън заливите. Pisa Reef е цяла подводна къща, която бързо се заселва с екологична система – миди, скариди и риби. Хранейки се със свръхпопулациите от зелени водорасли, развили се вследствие на битово замърсяване на водата, ерозия и използване на химикали, новите обитатели на вертикалните ферми пречистват водата. Освен това, създават и добър добив.

Sea Harmony е избрана да продължи към световния финал след няколко етапа, като в последния се състезаваше с още отличени стартиращи бизнеси с кауза. Компаниите-полуфиналисти в Chivas The Venture са три.

Stackport се класираха със системата за незрящи VAST, която използва очила с камера и приложение за смартфон, за да ориентира хората с нарушено зрение във всекидневни ситуации. Създателите на идеята очакват продуктът им да върне на работните места 15% от незрящите. VAST ще им дава възможност да се ориентират по-добре в непознати пространства, да подобрят възможностите си за четене, пазаруване, придвижване.

Cupffee е компания, създател на вафлена чашка за кафе – тя е вкусна, ядлива, биоразградима и не променя вкуса на кафето. Замърсяването с опаковки за еднократна употреба е огромен световен проблем. Cupffee е много добро решение както за любителите на бисквитката към кафето, така и за околната среда – дори и да изхвърлите чашката, тя се разгражда за няколко дни.

Изкуствената фотосинтеза е в основата на проекта на Wasabi Innovations – третият полуфиналист. Чрез специални сапунени молекули и сапунен мехур, се преработва въглероден двуокис във възобновима енергия с помощта на слънчевата светлина. В резултат на това бизнес начинание може да бъде революционизирана световната енергийна практика и предоставена възможност за обръщане на климатичните промени в света.

Sea Harmony, заедно с финалистите от другите 31 страни, ще участват и в едноседмично обучение за управление на бизнес в Оксфорд. През юли финалистът ни ще представи България на глобалния финал на Chivas The Venture в Лос Анжелис и ще се състезава за дял от милионния награден фонд. Sea Harmony ще презентира идеята си пред световни бизнес лидери и международното жури на Chivas The Venture.

Наградният фонд от 1 000 000 долара ще бъде разпределен на два етапа – 250 000 долара чрез 5-седмично онлайн гласуване, 750 000 долара – от глобално жури между един или повече екипи.

Състезанието за стартиращи компании с кауза Chivas The Venture вече трета година дава възможност на български участници да представят своя бизнес пред общност от инвеститори и да се състезават за част от наградния фонд от 1 млн долара. Тази година в The Venture се включват бизнеси с кауза от 32 държави на шест континента.

 
 

Звезди от киното, изкушени от телевизията

| от chronicle.bg |

В последните години сериалите показаха, че малкият екран е достатъчно голям за всяка световна звезда, стига да се основават върху добър сценарий и качествена режисура. Затова и в последните години мнозина се насочиха към телевизията.

Когато видяхме в сериала „Истински детектив” Матю Макконъхи, това беше изненада – носителят на „Оскар” беше слязъл от нивото на големия екран, за да се снима в телевизията. Оказа се, че това е добър ход, който впоследствие мнозина негови колеги повториха.

В епохата, в която всеки може да гледа каквото си поиска дори на телефон, това да бъдеш близо до аудиторията е по-важно от всякога.

Предлагаме ви да видите в галерията ни големите актьори, носители на редица награди за ролите си в киното, осмелили се да дадат шанс на телевизията. Като бонус включваме и трима големи режисьори, изкушени от малкия екран.