Кога господата „Първо сме българи“ станаха „лудогорци“?

| от |

Коментар на Любомир Найденов, Novsport.com

Седмица след подвига на Лудогорец в Лига Европа – отстраняването на Лацио и класирането за 1/8-финалите – и седмица преди следващото изпитание – мача с Валенсия – някои въпроси избуяха с пълна сила.

Ludo

„Цяла България ликува с Лудогорец“, написаха някои медии след страхотното 3:3 срещу Лацио на „ВасилЛевски“. „Първо сме българи, а след това сме лудогорци“, пък се изцепи старши треньорът на разградчани Стойчо Стоев. А собственикът на клуба Кирил Домусчиев пък бил националист: „Аз съм националист по душа, винаги ще нося българското, гледал съм мачовете на Левски и ЦСКА и съм се радвал на успехите.“ Вратарят Владислав Стоянов, който се превърна в герой за „орлите“, пренебрежително нарече „фенчета“ българите, подкрепили Лацио на „ВасилЛевски“.

Странно къде бяха тези „Първо сме българи, а след това сме лудогорци“ на 5 март, когато националите ни победиха Беларус в контрола пред малко над 1 000 души. За сравнение, на Лудогорец – Лацио само седмица по-рано присъстваха над 30 000 зрители. И тази разлика разбира се не идва от феновете, които подкрепяха „римските орли“, а от онези с български шалчета и трибагреници, но на мач на тима от Разград /за да подкрепят българското/.

Оправданията на някои от тези фенове с дошлия „италиански гранд“ не вървят, защото на двубоя на националите ни с Италия на „Васил Левски“ в световните квалификации имаше около 13 000 души.

Отзивите за страхотната игра, която показа Андрей Гълъбинов – футболист, преотстъпен на втородивизионния италиански Авелино – в дебюта си за националния бяха многократно по-малко от прекланянето пред головете на Роман Безяк. Дори за представянето на Влади Стоянов под рамката на вратата за националния почти никой не обели дума, но срещу Лацио той бе възхваляван. Явно контролите, пък били те и на националния отбор, не предизвикват такъв интерес, защото „не сме се били класирали за голям форум от години“. Само че „Първо сме българи“ не е обвързано с успехите.

Къде бяха и тези любители на родното, когато Левски бе отстранен от Иртиш,ЦСКА от Мура? Дали бяха загърнати с трибагреници? Или възхваляваха новия „подвиг“ на евроидиота, или тичаха до магазина за кутия вафли за подарък за „червените“ си приятели?

Къде са тези фенове на мачовете от „А“ група? Или обичат да са българи, само когато постигаме успехи? Дали са българи, когато Лудогорец играе с Пирин (Гоце Делчев), а на гърба на този мач в Англия се развихря дербито между Манчестър Юнайтед и Ливърпул? За сравнение, на последното домакинство на разградчани – точно срещу Пирин (ГД), имаше по-малко от 1 000 зрители. Защо не подкрепяха Валери Божинов, когато изпусна знаменитата дузпа за Спортинг (Лисабон), а го хулеха като „Николетчо“ и като „за нищо не ставаш“. Светльо Дяков също изпусна дузпа и то срещу Лацио. И, да – римляните също пропиляха 11-метров наказателен удар в същия двубой. А една от най-старите поговорки във футбола е „Който не е бил дузпа, той не е пропускал.“

Най-лошото от всичко било, че българин се изправил срещу българин, видиш ли. Първо – Левски и Лацио са т.нар. побратими отбори. Ако единият играе, другият го подкрепя. Не е случайно и че феновете на „римските орли“ влязоха на националния стадион със скандирания „Левски, оле!“. И второ – някой изобщо замислял ли се е за кого викат феновете на Реал (Мадрид) иБарселона, когато един от двата отбора играе в Европа? Или тези на Манчестър Юнайтед и Манчестър Сити? Или дори тези на Рома и Лацио?

Да, в тези отбори враждата е дългогодишна, за разлика от случая с Левски и Лудогорец. Но, някой замисли ли се, ако не Лацио бе противникът на Лудогорец, дали щеше да има подобен интерес от „сините“ фенове? По-скоро не. Разбира се скандиранията „турци сте“ срещу „КЗЛ“ не бяха много приятни, но тях ги има на всеки мач. „Армейците“ са горили сини шалчета на мачовете си в Европа. Левски също не остава по-назад. И защо точно в мач на Лудогорец всички заговориха за „антибългарщина“?

Дори и медиите малко се поувлякоха и раздуха проблема като по-голям, отколкото е. Познавам фенове на Лацио, които обичат този отбор от повече от 10 години. Как да ги убедиш, че трябва да викат за отбор, създаден преди няколко години, пък бил и той български. За справка – в титулярните 11 на Лудогорец имаше четирима българи, а от тримата, появили се като резерви – нито един.

Само се надявам г-дата „Първо сме българи“ да не са чули изказването на Любослав Пенев след победата с 2:1 над Беларус, защото и него ще го изкарат „антипатриот“. На въпрос на БНТ1 „Кого ще подкрепяте в мача на Лудогорец с Валенсия“ /имайки предвид, че Пенев носеше фланелката на „прилепите“/, селекционерът отговори: „Казах, че ни чака добър футбол.“

 
 

Градът на слънцето е само на 3 часа от София

| от chronicle.bg |

Първите слънчеви лъчи вече се прокрадват, температурите се покачват и все повече започваме да мислим с какви приключения да се захванем.

Екзотичният град Аликанте (или още наричан „градът на слънцето“) е едно от най-предпочитаните и привлекателни места за екскурзии или почивки в Испания през миналата година, показват данните на „България Ер“. Той се намира само на 3 часа и 10 минути (толкова трае полетът), а забележителностите там спират дъха. През 2016 година националният превозвач откри първата си сезонна линия до средиземноморския град, като от април до октомври м.г. близо 6000 пътници са летели до там със самолет на националния превозвач.

Тази година полетите на „България Ер“ до Аликанте започват от 25 април, а при ранни резервации пътуването излиза доста изгодно.

castillo-de-santa-bárbara-2016-Alicante-ERN_6938-9

Двупосочните самолетни билети са на крайна цена от 156 евро и в тях се включват всички летищни такси, превоз на ръчен багаж до 10 кг и чекиран до 23 кг., кетъринг, безплатен чек-ин, както и избор на място на борда. Самолетите на националния превозвач ще пътуват до испанския град два пъти в седмицата – всеки вторник и събота. Те кацат на летището в Аликанте, което е в непосредствена близост до града.

palm-grove-elche

Ето  няколко съвета към всички, които пътуват до Аликанте през летния сезон:

1. Задължително се разходете до плажа

Дори и да не сте любители на морето, когато пристигнете в Аликанте, задължително се разходете до някой от плажовете. В самия град има два плажа със златист пясък – Постиге и Урбанова, а на 6 км северно е разположен и един от най-впечатляващите – Сан Хуан. До него може да стигнете с автобус от града. Плажната ивица е дълга около 3 км, а по нея има десетки барове, ресторанти и места за практикуване на водни спортове.

2. Разгледайте една от най-големите палмови гори в света

На около 20 км от Аликанте – в градчето Елче, се намира и една от най-големите палмови гори в света. Тя е включена в списъка на културното и световно наследство на ЮНЕСКО и е единствената по рода си в Европа. Гората е разположена върху площ от 3,5 кв. км и в нея има над 75 000 палми. Може да стинете до нея с автобус от летището на Аликанте или с кола под наем.

3. Посетете двореца „Санта Барбара“

Една от големите туристически забележителности на Аликанте е дворецът „Санта Барбара“. Той е построен през 10 век и се намира на върха на хълм – на 166 метра височина, откъдето може да видите спиращи дъха гледки на града и на плажната ивица. Входът за туристи е свободен.

4. Must-see: Фестивалът на огньовете

Ако планирате да посетите Аликанте между 21 и 24 юни, то неизменно ще станете свидетели на фестивала на огньовете на свети Йоан. Това е зрелищно събитие, с което всяка година местните отбелязват настъпването на лятото. В рамките на няколко дни заря от фойерверки осветява небето над Аликанте, а хиляди хора танцуват и пеят по улиците на града в цветна фиеста. Част от традицията е да се издигат в небето из целия град скулптури от папие маше и в последния ден на празника да се изгарят зрелищно по време на шоу със заря.

Bonfires_of_san_juan

 
 

Те участваха в култови сериали, преди да станат известни

| от chronicle.bg |

Ема Стоун спечели наградата за най-добра актриса на тазгодишните „Оскар“-и.

Вероятно мнозина са забравили откъде тръгва кариерата й. Момичето, което застава редом с Райън Гослинг в най-обсъждания филм на годината всъщност имаше епизодична роля в сериала „Малкълм“. Там героинята й се казваше Даян.

Предлагаме ви да видите и кои са другите актьори и актриси, които днес са на върха на славата си, но някога са се снимали с малки роли в известни сериали.

 

 
 

Да се обличаш като The Weeknd

| от Спонсорирано съдържание |

Един от най-известните музиканти в момента – The Weeknd, представя своята представа за завършен мъжки гардероб с най-важните от сезона модели. Те са част от кампанията Spring Icons на H&M. 

В специално видео The Weeknd говори за това кои модели се превръщат в емблематични, като той изразява вижданията си и по отношение на нещата, които го вдъхновяват, креативния процес и Лос Анджелис като източник на вдъхновение.

Селекцията съчетава заемки от спортното и работно мъжко облекло с елегантните линии на класическия мъжки гардероб, за да изведе на преден план съвременен прочит на актуалните за пролетта модели. Колекцията ще бъде достъпна във всички магазини на H&M, които разполагат с мъжки асортимент, както и онлайн, от 2 март.

 

 
 

Зелда Сейър: Великата жена зад Скот Фицджералд

| от chronicle.bg |

Тя е твърде модерна, твърде смела и твърде остроумна, за да живее затворена в малкото градче Монгомъри в Алабама, където всеки ден прилича на предишния, а на разкрепостеното поведение не се гледа с добро око. Зелда Сейър е емблема на джаз епохата, която превръща всичко около себе си в ураган от чувства и събития. Заедно с Ф. Скот Фицджералд се оказват една от най-великите двойки в историята, чиято връзка е изпълнена със страст, недоверие, изневери, пиянство и психични проблеми.

Именно тази история се захващат да разкажат авторите на сериала на Amazon „Z: The Beginning of Everything“, който показва всичко през погледа на Зелда. На 17 тя среща бъдещия си съпруг и 30 години по-късно загива ужасяващо при пожар в санаториума, в който е настанена за лечение. Сериалът показва трудността на два силни характера със собствени мечти и амбиции да обитават едновременно тялото на една връзка, а Кристина Ричи успява да улови с невероятна точност смесицата между енергия и меланхолия, които въплъщава Зелда Фицджералд.

Продукцията е базирана на книгата на Терез Ан Фаулър – „Романът на Зелда Фицджералд“ (изд. „Обсидиан“, 2013), в който се проследява историята през погледа на Зелда – запознанството с автора на „Великият Гетсби“, връзката им, лудостта.

z: the beginning of everything

Времето, в което няма правилник за движение по пътищата

Действието се развива в една специфична епоха, в която момичетата не трябва да обличат твърде къси поли, да остават до късно с мъже, а автомобилите са без гюрук и освен това се движат, където им падне. Това е време, в което е логично навсякъде да звучи джаз, цигарите да се палят една от друга, а алкохолът е верен спътник на всяко изживяване.

На този фон едно 17-годишно момиче се опитва да пасне в свят, твърде тесен за духа й. Монгомъри, щата Алабама е родното място на Зелда Фицджералд. Именно там тя среща бъдещия си съпруг Скот, но решава да се омъжи за него едва след като стане известен и успял писател. Погледнато от този ъгъл, решението й не изглежда никак романтично. За щастие, сериалът гледа от друг ъгъл, за да оцени отношенията им – той разкрива мотивацията за всяко действие на своята главна героиня.

Момичето, за което няма граници

Кристина Ричи влиза в ролята на Зелда, след като е прочела романа за живота й. Тя е впечатлена до такава степен, че се превръща в един от продуцентите на сериала и се бори да го реализира. Самата Ричи разказва, че за нея е било трудно да бъде актриса и продуцент едновременно, защото ако играейки излиза напълно от реалността, то продуцентската позиция е изисквала да бъде здраво стъпила на земята и да преценява внимателно всяко действие.

В първия епизод южняшкия акцент удря неприятно слуха – звучи неестествено в устата на Кристина Ричи, което създава известен дисонанс. Оказва се, че снимайки пилотния епизод, екипът на сериала също е усетил проблем с акцента – много странен за ухото на съвременния зрител. Затова изменят леко говора, за да го вкарат по-позната за модерния човек рамка, в която именно го виждаме. Въпреки това в началото акцентът изважда Кристина Ричи от ролята и я кара да изглежда недостоверна. Впоследствие обаче актьорските й умения успяват напълно да заглуши този недостатък.

z: the beginning of everything

И ако Зелда изглежда пълнокръвна и аргументира действията си само с поглед, то Ф. Скот Фицджералд не е толкова естествен. Това се дължи на по-скованата игра на Дейвид Хофлин. Роденият в Швеция австралийски актьор сякаш е отстранен от ролята си. За да се подготви, Хофлин казва, че е чел книгите на американския писател с цел да вникне по-добре в персонажа му. Посветил е много време на „Отсам рая“ – книгата, която прави Фицджералд известен. Явно обаче това не е било достатъчно.

Въпреки че не писателят е главният герой на тази история, от екрана се усеща липсата на химия между Хофлин и Ричи, докато всъщност логиката изисква цялата история на персонажите им е да изградена върху бурната любов. Първият сезон на сериала не успява да разкаже за страстта в отношенията им и това е големият му недостатък.

Писателят в сянка

Епизодите представят Зелда не просто като муза, а като основен двигател в творчеството на Ф. Скот Фицджералд. Не е изненада и че персонажът на Ричи толкова напомня за Дейзи от „Великият Гетсби“ – тя е важен градивен елемент от всички книги на писателя.

Именно нейният талант е и един от въпросите, върху които набляга сериалът. Тя е добра половинка на съпруга си, склонна да вгради себе си в успеха му, вместо да постигне свои върхове. Това е и един от водещите конфликти, които епизодите успяват да уловят – страстта за живот на Зелда, нейните ум, способности и таланти, потиснати от известността на талантливия й съпруг.

Кристина Ричи прави невероятна роля, чрез която успява да запознае света с невероятната личност на Зелда, която е много повече от съпруга на един от най-големите писатели в света. Тя е звезда със собствен ярък пламък, който с времето не просто не изгасва, а се разгаря по-силно в десетилетията след смъртта й.

Източник: Webcafe.bg