Кое е България?

| от |

Виргиния Стаматова http://binar.bg/

Епизод от документална поредица „Жени на ръба на света“, посветен на България, ни кара да се зададем въпроса как изглеждаме отвън и как ни възприемат като нация и култура чужденците, извън плана на новините и официалното общуване.

Автор на поредицата, която се излъчва по полския частен национален канал TVN е Мартина Войчеховска, водещ полски телевизионен журналист, а идеята е да се представи живоът на жените в екзотични дестинации, предимно от Третия свят.

Епизодът, посветен на България, е озаглавен „Истинска принцеса. България“ и разказва за сватбените обичаи на ромите калайджии (това е занаят и един вид социален маркер, не етнос!), които купуват булките си: роднините на младоженеца плащат за „честността“ на младоженката. „Героинята на филма – Василка е една от участничките в пазара на цигански булки. Все пак това се случва в 21 век в Европа“, възмущава се в анонса Войчеховска.

Дали Войчеховска не се е усетила, че ромите не са етнически българи или чисто и просто филмът й е манипулативен? По-скоро второто, отколкото първото, защото всеки журналист е длъжен да провери изнесените факти и информация. В този смисъл една от грубите грешки е, че се представят ромски сватбени обичаи, смятани в днешна Европа за цивилизационна изостаналост, за български.

Koe e Bulgaria

Търсейки евтината сензация, с повърхностния си подход към фактите полската „телевизонна звезда“ създава неверен образ на българите. И определено негативен.

И въпреки уточнението „цигански“, основното обвинение се стоварва върху България. А дяволът, както казват, се крие в детайлите. Ромите калайджии са българи според авторката.

Но напрактика те са български граждани от ромски произход. Факт е, че може би ромите калайджии се припознават като българи, но етническите българи не се припознават в тяхната култура. И татарите в Полша също се смятат за поляци, доколкото ми е известно, но поляците не се припознават в специфичните им обичаи.

Макар и преследващ евтина сензация, филмът е антибългарски и предизвика бурната реакция на част от общността на сънародниците ни в Полша. Друга част от тях са конформистки настроени и не виждат нищо лошо в „неволната“ грешка.

Предаването беше излъчено по TVN в неделя на 05 октомври, датата на предсрочните парламентарни избори у нас. Случайно или не дотам? Защото пазарът на булки е на Тодоровден (8 март през тази година), т.е. филмът е заснет доста по-рано, а изборите са информационният повод. Значи не е случайно.

Защо така лесно ни плюят? Дали пък причината не е и в нас?  Доколко с публичния образ, който си изграждаме, допринасяме за това да ставаме лесна жертва на подобни инсинуации? Най-малкото, защото той е твърде неавтентичен, твърде патриотарски и някак разфокусиран.

Достатъчно е да погледнем туристическата реклама.

Пресен пример – пуснатият през тази година в продажба филмов каталог с гръмкото заглавие „Това е България“ и обща продължителност от 348 минути. Продукцията е дело на туристическия канал ТравелТВ и представлява смесица от документалистика, туристическа реклама и личните трактовки (доста спорни по мое мнение) на авторите Виктор Димчев и Нено Маринов за българската история, личностите и артефактите, които представят. Според тях, филмът е насочен както към българи, така и към чужденци, макар и да имат различна информация за България. Но и към всички, бихме добавили, които биха дали 150 лв. за 12 диска.

Като внушение той не се отличава много от соцпропагандата – поток от познати до болка фрази „диви гори“, „могъщи воини“, „величествени руини“, „магии“, „светилища“, „свръхестествена симбиоза“ от това-онова, „плодородни равнини“, лютеница, забрадки и др., а специално заснетите исторически възстановки и кадри от хеликоптер на различни места в нашата мила родина се сменят на фона на маршова музика.

Може би като контрапункт на проекта „Това е България“ се роди друга филмова творба – „И това е България“. Режисьорът Стилян Иванов прави опит за обратно инженерство на историята с помощта на екстрасенса Ивелина Христова. Една твърде амбициозна идея със спорни резултати, по простата причина, че ходът на времето е само напред – може да се прогнозира развитието на един процес във физиката и инженерството, но не може да се повтори миналото, както не можа да се върне едно яйце от изпечено в сурово състояние.

За съжаление, извън документите и паметниците, историята е напълно непроницаема, обгърната в синкавия мрак на миналото и невидимостта на това, което движи света. Историята не ни разкрива намеренията си, а всеки опит за интерпретация извън споменатите граници е неавтентичен и крие опасност от сериозно изкривяване, къде по идеологически причини, къде от непознаване на материята.

Е ли това моята България?

Дали искам историята да се превръща в терен, на който се вихрят дилетанти и екстрасенси – не. Дали мисля, че историята трябва да е атрактивна – също не. Няма място за „Дисниленд“ и кич в историята на България.

Ние, българите имаме исторически комплекс. Търсим причината за националната си гордост в далечното минало и така стигаме до патриотарство и национализъм. Трудно виждаме ценните явления в настоящето си и го омаловажаваме. Как тогава да се сърдим на другите?

 
 

Омара Портуондо празнува 70 години на сцената в София

| от chronicle.bg |

Омара Портуондо Buena Vista Social Club, която прослави кубинската култура по целия свят, ще отпразнува живота и музиката по най-подходящия възможен начин – със специално турне.

Кубинката ще отбележи своя 85-и рожден ден и 70 динамични години на сцената заедно с изключителни гост-звезди и ще ни припомни, че изкуството няма възраст, а само качество. По изрично желание на легендарната певица, София е една от спирките в тази фиеста, която ще отрази различни аспекти на дългата ѝ кариера, минавайки през най-обичаните класики, любовта ѝ към елегантното кабаре, паметните години с Buena Vista Social Club и настоящите ѝ творчески търсения.

На 28-и април, в зала 1 на НДК, Омара Портуондо ще ни отведе на едно задушевно прощално пътешествие с кубинската музика.

Omara_Portuondo_Sofia

Омара израства в Хавана. На 15 години започва да работи като танцьорка в бляскавия клуб Тропикана, където сестра ѝ е певица. Силата ѝ обаче също се оказва пеенето – от работата ѝ с пианиста Франко Емилио се ражда нов стил  –  “fillin” (feeling), а Омара се превръща в Кралицата на филинга – тази симбиоза между джаз и бразилска боса нова.

Кариерата ѝ се развива в женската формация Cuarteto D’Aida. По това време квартетът подгрява едни от най-големите звезди като Бени Море, Едит Пиаф, Бола де Ниеве и Нат Кинг Кол, а клуб Тропикана е в своя пик на популярност и успех.

В кризисната точка от американско-кубинските отношения сестра ѝ и много други музиканти остават в Маями. Омара решава да се върне в Куба, а там се е отворила празнина, благодарение на която  кариерата ѝ процъфтява – първо с реформирания Cuarteto D’Aida, а след 1967 г. и като солов артист.

През 1997 г., когато се очаква да намали темпото, проектът Buena Vista Social Club се отразява на творческия ѝ живот и известност по целия свят. Едноименният филм на Вим Вендерс предизвиква фурор, а Салман Рушди нарича годината „лятото на Buena Vista”.

Соловият албум на Омара от 2000 г. взима Грами, следват редица записи и турнета, както и звездни колаборации, като тази с кубинския джаз пианист Чучо Валдес. Тя е първата жена на поста Международен посланик на Червения кръст. В последните години има концерти по целия свят, от Royal Opera House в Лондон до Latin Passion festival в Хонконг.

На 28-и април в зала 1 на НДК ще имаме възможността да се докоснем до една ера, чийто завеси бавно и елегантно се спускат, оставяйки публиката винаги да иска още.

Билетите за концерта на Омара Портуондо са на цени от 50 до 110 лв. и са достъпни в бензиностанции OMV, The Mall, Билетен център НДК, Български пощи и мрежата на Eventim.bg.

 
 

Мила, няма такива реклама

| от |

Когато гледате телевизия, прави ли ви впечатление, че понякога дългото тъпо нещо спира и пускат няколко кратки тъпи неща? Това са рекламите. В последно време има нови бисери, диаманти и въглища, на които сега ще обърнем взискателното си, претенциозно внимание.

Преди да започнем с похвалите, трябва да уточним, че за рекламните провали не са виновни рекламистите, а рекламодателите. В крайна сметка те избират какво да и какво не.

„Името запомни, важното забрави“

„Краварката в левия ъгъл“ стана ехо, което говори добре за кампанията. Екстравагантността на домовете обаче е халюциногенно абсурдна. Ако забравиш да купиш масло, хора с такива педантични домове обикновено те закарват в мазето и там заплащаш за грешките си с болка. Освен това в една от рекламите (розовата, с „Майка ми взе ли?“) мъжът се прибира, слизайки от горния етаж. Карлсон.

„Мила, няма такъв мъж.“

Мила, да я махаш тая червенокосата щета от вкъщи веднага! Има такива мъже, но са заети да слагат завеси на лебеди. Не! На еднорози. И килимът да е от онези – пухкавите.

Имунобор с котката.

Рекламите на Имунобор за като генетично заболяване. Още от времето на спота с баскетбола, който се задържа унизително дълго, рекламите на Имунобор, парадоксално за продукта, разболяват. Първо, котката прилича на разширена вена в лицето. Второ, цялото изпълнение е като снимано с Блекбери и монтирано на Paint.

Лекарства за гъбички.

Не съм вярвал, че ще го кажа, но – взимайте пример от рекламите за превръзки. Там всичко си е обяснено прилично, без да пречи на никого и без да показваме срамотии.

„Пак цистит“

Момиче, не взимай нищо, ами иди на преглед. Всички се притесняваме.

Рекламите на всички сайтове са скучни.

Но нищо чудно да са ефективни, затова не сме се сетили за тях.

„Това е Христос Аргиров от Пловдив“

Теленор правиха доста хубави реклами, докато не кривнаха леко с Христос от Пловдив. Христос е добро момче, графичен дизайнер. Тази година ще стане на 24 години, намерихме му фейсбука. Истината е, че Теленор го предадоха.

„Липсва само излишното“

Преди да реклама на продукта, фирмата ти е добре да има някакъв имидж, защото иначе все едно купуваме от непознат. Като видите Мерцедес, БМВ или Ферари, винаги се сещате за нещо. Като видите Дачия, за какво се сещате? Как Чаушеску върви по Дунав мост? За нищо не се сещате.

Като направим имидж, след това рекламите стават по-лесни за измисляне и няма да имат креативната стойност на саксия. Както и предния спот, в който различни хора пееха „Another one bites the duster“.

Има и един вид реклами, в които марката на продукта по никакъв начин не си личи, докато не я кажат накрая. Аз ги наричам Филм фест реклами. Рекламата на лебеди, не, на еднорози, е в тази графа. Такава е и на Хайдушка ракия, в която е тъмно и мъж гледа едно грозде на светлината все едно е паднало на пода и се чуди да го яде ли. Гледа го така, за да втълпи на зрителя, че гроздето е висок клас, но това е грозде все пак. Хората си гледат грозде по балконите. Ако няма да го ядеш, хвърляй го обратно в джибрито да не отиде фира. Чашата накрая обаче е страшно красива. Между другото, рекламата не е на Хайдушка. Нямам идея на какво е.

 
 

Bulgaria Air пуска промоционални билети в 4 посоки

| от chronicle.bg |

Bulgaria Air  започва зимна кампания с полети на специални цени до Рим, Мадрид, Лондон и Прага.

До 20 януари националният превозвач предлага двупосочни самолетни билети от София до Рим от 86 евро. Пътуването до Лондон и обратно е на цена от 139 евро с билети, закупени до 31 януари. До 23 януари авиокомпанията предлага двупосочни самолетни билети до испанската столица Мадрид на крайна цена от 129 евро.

В момента тече и кампания на Bulgaria Air за пътуване до Прага. До 22 януари двупосочните самолетни билети от София до чешката столица се предлагат на цени от 164 евро и ще могат да се използват до 31 март.

Полетите до изброените четири дестинации са на атрактивни цени и за пасажерите от Варна, като са осигурени удобни трансфери през София.

В цената на всички самолетни билети на Bulgaria Air се включват летищни такси, чекиран багаж до 23 кг и ръчен до 10 кг, кетъринг на борда, безплатен избор на място в самолета и чек-ин.

Подробности за полетите, цените на билетите и резервации можете да намерите на уебсайта на авиокомпанията.