Китай и Русия кроят съюз срещу САЩ

| от |

Гидеон Рахман, „Файненшъл Таймс“

Заявлението на Китай и Русия за по-тясно военно сътрудничество е явен признак, че геополитическото противопоставяне се нажежава заради нежеланието на двете страни да се примирят със световното превъзходство на САЩ.

В самия разгар на украинската криза Русия се стреми да демонстрира пред Запада своите варианти за развитието на събитията и наличието на нов силен съюзник в лицето на Китай. Китайците също имат сериозно основания да се противопоставят на САЩ. Те бяха доста възмутени от нашумялата „преориентации на Америка към Азия“, включително от разполагането на 60% от военноморските сили на САЩ в Тихия океан. Една от слабите страни на Китай в опитите му да противодейства на господството на Америка в азиатско-тихоокеанския регион е, че той няма явни съюзници в региона. Докато САЩ имат военни договори с Япония и Южна Корея, а и поддържат тесни връзки с редица държави от Югоизточна Азия. И все пак, сближавайки се с руснаците, китайците изглежда създават свой собствен мощен съюз.

Само времето обаче ще покаже доколко тези връзки са сериозни. Въпреки че две изявления на руския министър на отбраната Сергей Шойгу прозвучаха доста показателно. Първо, изказването му, че Русия и Китай смятат да сформират „регионална система за колективна сигурност“ навежда на мисълта, че става дума за възможно дългосрочно споразумение, което очевидно няма да се ограничи с периодичното провеждане на съвместни морски учения. Договорите за „колективна сигурност“ означават сериозни намерения за осигуряване на колективна самоотбрана, както това се прави в НАТО. И второ, поразително впечатление прави изявлението, че идната година Русия и Китай ще проведат съвместни морски учения в Средиземно море. Ако видим как китайски морски сили патрулират в Средиземно море, наистина ще почувстваме, че светът е станал друг.

Въпреки че е напълно разбираемо защо руснаците и китайците се стремят към това. И едните, и другите са сериозно обезпокоени от разширяването на военното влияние на Америка в световен мащаб. Това че американски военноморски сили се намират край китайските брегове, а натовски войски са разположени по границите с Русия, не може да не предизвиква недоволство. Ето защо, провеждайки военноморски учения в дълбокия тил на Запада (макар засега не и в Карибско море), руснаците и китайците явно се включват във внимателно обмислена игра, замислена, с цел да притиснат противника.

Вярно, засега е преждевременно да се твърди, че става дума за създаването на руско-китайски блок, който напълно да се противопоставя на Запада. Всъщност изглежда, че Китай умело играе на два фронта. Любопитното е, че завоят му към Русия става едва седмица след сравнително приятелската и плодотворна среща на президентите на Китай и САЩ, в резултат на което бе подписан важен договор за взаимното намаляване на изхвърлени вредни газове.

Очевидно е, че САЩ дразнят и Русия, и Китай. По-точно, двете страни са недоволни, че Америка не им позволява да господстват в техните региони. Те изпитват скрит страх през разпространяваните от САЩ демократични принципи – оттук и гневните изказвания на руския министър на обраната, че Америка подкрепя т.нар. цветни революции. Двете страни не възприемат провежданата от САЩ политиката на намеса във вътрешните работи на други държави и идеята за еднополюсния свят, което ги кара да харчат огромни средства за въоръжаване в опитите им да стопят разликата във военната мощ.

Но Русия е много по-слаба от Китай. Нейната икономика не се намира в добро състояние, а и отношенията между Русия и САЩ дотолкова се влошиха, че за разлика от Китай тя вече не разчита на партньорство с Америка. В резултат на преговорите през май Русия трябваше да се съгласи да доставя газ на Китай на неизгодна цена. Допълнително Китай изисква Русия да му продава високотехнологично оръжие, което по-рано тя оказваше да прави.

Нещо повече, Русия все така има сериозни опасения относно по-нататъшните последици от развитието на Китай. Руският Далечен изток е богат на природни ресурси, но плътността на населението в региона е крайно ниска, а и значителни територии там са били заселени от китайците още през XIX век. Разбира се, в близко бъдеще може да се очаква възстановяване на приятелските отношения между двете държави. Но впоследствие отношенията им може да се развалят. /БГНЕС

 
 

Хелена Бонам Картър: 12 любими нейни роли

| от chronicle.bg |

Хелена Бонам Картър е легенда в киното. Носителка на награда „БАФТА“, „Еми“ и „Сателит“. Номинирана за две награди „Оскар“, три награди „Сатурн“и седем награди „Златен глобус“.

Освен това, тя е командор на Британската империя от 2012 г. заради приноса й към драматургията.

Хелена Бонам Картър е родена на днешната дата в Лондон – в семейство на баща-директор на банка и майка – психотерапевт.

От 1994 до 1999 г. има връзка с Кенет Брана, а от 2001 до 2014 г. е с режисьора Тим Бъртън. Двамата имат две деца – син на име Били (р. 2003) и дъщеря на име Нел (р. 2007).

Хелена прави филмовия си дебют във филм на К. М. Пейтън, „Модел на рози“, преди да се появи в първата си главна роля в „Лейди Джейн“. Следват много роли, които са удоволствие за зрителите.

В галерията сме подбрали нашите любими.

 
 

11 актьори, които бяха на крачка от Game of Thrones

| от chronicle.bg |

Денерис по-наивна и добродушна?

Менс Райдър по-млад с 20 години?

Лудият Крал на екрана?

За малко да се случи всичко това!

Game of Thrones най-вероятно нямаше да е това, което е, ако всичко това се беше случило. Което изобщо не е било далеч.

Знаехте ли например, че оригиналният пилотен сезон на сериала така и не бива излъчван, след като получава тонове критики.

Малкото късметлии, които имат шанса да гледат пилота, дори не разбират, че Джейми и Церсей са брат и сестра, което си е сериозен пропуск.

Затова продуцентите Дан Вайс и Дейвид Бениоф се захващат за работа, режат „не месо” и преработват почти 90% от пилотния епизод, за да може сериала да тръгне в руслото, в което го познаваме днес.

Освен това, някои от избраните актьори биват заменени, а може би няма да повярвате, че Емилия Кларк дори не е била първи избор за Кралицата на драконите…

Невероятно, нали?!

В галерията горе сме събрали 11 актьори, които бяха на крачна от това да участват в Game of Thrones, но в последният момент ролята им взета от друг.

 
 

Колко калории има в чаша вино?

| от chronicle.bg |

Чували ли сте за винената диета? Това е много популярен абсурд, при който, твърди се, отслабвате, докато пиете вино. Уловката е, че покрай виното нямате право да пиете или ядете кой знае какво друго. Така в крайна сметка сте гладни и пияни, а заради махмурлука на следващия ден едва ли ще ви се яде. И така цяла седмица. Разбира се, едва ли точно така стоят нещата, но поне отстрани изглеждат така.

Оказва се обаче, че употребата на алкохол в умерени количества има страхотни позитиви. Една чаша вино може да подобри паметта, да намали шансовете от инфаркт, червеното вино е добро за храносмилането, пише PopSugar.

Все пак е добре да знаете колко калории съдържа всяка чаша вино, която планирате да приемете.

150 мл розе се равняват на 126 калории средно. При червеното вино – 125 калории, бялото – 121 калории, пенливото вино – 113 калории, а десертното – 72 калории.

 
 

Бързам, нямам време за чаша кафе

| от Г.К. (Рекламно съдържание) |

„Мразя клишетата“ гордо заявявам, облечен в корпоративна конфекция, по време на строго регламентираната ми почивка, между 12:00 и 13:00 часа. 

Монологът ми продължава, богато наблъскан с типични за активния, съвременен градски човек „неклиширани“ изрази. Става ясно, че в петък съм “play hard”, щото цяла цяла седмица “work hard”, нали. Също така, че е 2017 година и сега животът е наистина динамичен. Всъщност те, хората, едва наскоро явно започнаха да живеят. Бъдещето ми открива все по-нови хоризонти, предлагащи все повече възможности и аз съм там, за да ги уловя всичките.

Поредица от върхове, какво да ви кажа. Няма „даун“, всичко е „ъп“. А, да. И чуждици използвам много, в несъзнателен стремеж към плавното утвърждаване на словесна каша от мултинационални субкултурни изрази, универсална за всеки от Стария континент. Иначе съм против Есперантото. Придвижването между въпросните върхове става с големи скокове, по време на които дъхът ми спира. Така разбирам, че съм жив. Разбират го и всички останали, докато им обяснявам за авангардната мерна единица „спрян дъх“. Тя, оказва се, е доста по-разпространена от общоприетите клишета като минута, час, ден и т.н. Въпреки това все още не се е наложила трайно в ежедневната реч. Очаквам обаче скоро да започнат да ми се оправдават с  „извинявай, че ме почака, но си мислех, че ще се облека за три спрени дъха, а го направих за пет“.

Мразя да чакам, защото винаги имам план. Инфакт (а-мъст-израз от модерното Eсперанто), планът ми е за следващата минута, час, ден, до края на дните, абе, за всички следващи моменти, които ще ми спрат дъха. Щото, нали животът се случвал докато си правим планове. Значи трябва да имам план, за да ми се случи живот.

И сигурно се случва, откъде да знам. Аз съм целеустремен, съсредоточен, фокусиран в плана и крайната му цел. Не обръщам внимание на нищо, което ме отвлича от целта. Aim high, знаете как е. Тая висока цел постигам с размишления и действия „извън кутията“, нищо че вътре в нея останаха повече неизследвани територии, отколкото навън.

Всеки ненавременен и абсолютно неуместен повик за лежерна /демек play soft/ почивка отразявам оригинално, с рефрена на позабравен естраден шлагер: „бързам нямам време за чаша горещо кафе“. „Е“-то в края на изречението е напевно маниерно, за да предизвика меланхоличен детски спомен.

И изведнъж, четвъртъкът ме изненадва. Планът е изпълнен, а времето е „по никое време“. Спокойствие струи отвсякъде и няма изгледи случващият се живот да ме разхълца. Без да съм взимал подобно решение, сядам на тревата в близката градина, за да не правя нищо. Просто гледам другите. Как някои се мръщят на слънцето и как подават газ, още „на жълто“. Как подтичват от началото на работния ден към края му, от началото на седмицата към уикенда, от януари към декември, от… нататък се сещате. Седиш си блажено и просто да съзерцаваш нечия рядко грациозна походка, която рисува кинетична картина пред очите ти или просто зяпаш опашката на котка с искрящи сиви очи, или пък заспалите листа на дървото, което удобно хвърля сянка върху съвършено отпуснатото ти тяло. Намирам огромна красота и спокойствие в движенията на връзката на лявата ми обувката, която потрепва от порива на топъл вятър.

Somersby_NCP_Advertorial_2

Не знам как се нарича времето прекарано в нищо правене с нормално дишане. Ако обаче не се нарича живот, значи животът е скучно, забързано подобие на това, което можеше да бъде. Понеже съм нямал време за чаша горещо кафеЕ, по пътя несъзнателно съм грабнал студено Somersby. Златен момент: сайдер и блажено съзерцание на света около теб. Не ми се искаше да свършват и моментът, и сайдерът. Решението дали да продължа да нищоправя оставям в ръцете на съдбата и хвърлям ези-тура с капачката от Somersby. Случайно виждам под нея символ – малка бутилчица. Явно съдбата си знае работата и е благосклонна към мен. Може да споделя печалбата с някой, който също няма план. Просто така, да проверя дали нищоправенето е също толкова забавно с компания, а и да прекарам още един златен момент.

ПС: Колкото и да се опитвам да мисля извън стека на Somersby, винаги по-забавно ми изглежда това, което е вътре.

Рекламно съдържание