Китай- страната в центъра на Света

| от | |

Да си чужденец в Пекин е много забавно

Автор: Николай Йотовски /Китайско име 小弟– означава „малък брат”/

Китай – страна, която трудно би могла да бъде описана с няколко думи. А и няма нужда, тъй като за да усетиш магията на тази страна, трябва да я посетиш. Едва ли всички статии, които ежедневно четем за това икономическо чудо могат да ни доближат по някакъв начин до атмосферата на “Страната в центъра на света”, което е името на Китай на местния език.

Първото нещо, което прави впечатление на чужденеца, е че китайците са много и навсякъде. Нещо, което се знае от всеки, но на място усещането е невероятно. Ако погледнеш Пекин от птичи поглед, той прилича на един мравуняк, в който между милионите светлини виждаш милиони китайци. Но слизайки на улицата установяваш, че никой не се бута в теб. Това е наистина странно – в Европа на всеки 10 метра “отнасяш по някое рамо”, а в Китай, където на единица площ живеят няколко пъти повече хора това не се случва. Може би причината е дисциплината – силата, която прави тези 1,3 милиарда души нация. Китай взема най-добрите страни от тоталитарния режим и пазарната икономика. Партията налага дисциплината, без която целия този народ не би могъл да бъде управляван. От друга страна Китай е притегателна сила за инвестиции от цял свят, което прави икономиката на страната една от най-бързо развиващите се в света. И все пак, ако попиташ някой китаец на какво се дължи тази невероятна промяна на страната, той скромно би отвърнал, в Китай идват  хора от цял свят и трябва да видят една съвременна страна. Невероятно е колко скромни са китайците. Ако някой започне да ти превъзнася Китай и всичко китайско, то той определено е туристически гид. Обикновените хора винаги разпитват как се чувстваш, харесва ли ти, но ако ти започнеш да говориш с приповдигнат тон за тези прекрасни мигове, прекарани в Китай, то те само скромно ще ти благодарят. Истинско удоволствие е да си говориш с китайските младежи. Техният широк мироглед определено впечатлява. В разговорите с чужденци те непрестанно говорят за бъдещето си, за бъдещето на страната си и бъдещето на света. За тях миналото е нещо отдавна забравено. Никъде по света не могат да се видят толкова позитивно мислещи млади хора. Те говорят чужди езици, чели са много за света и мечтаят да видят Европа.

Китайците са много отворени към чужденците. На улицата те изпитват неистово желание да си говорят с всеки чужденец. Но ако чужденецът се опита да попита нещо някой минувач, то със сигурност ще се окаже, че той не говори чужди езици. Разбира се, че минувачът ще спре, ще се усмихне готов да помогне, но комуникация не би могла да се осъществи. Защото китайците владеят единствено и само най- говорения в света език -китайския. За всички чужденци в Китай обаче този език си остава загадка. Ето защо пазаруването (нещо задължително за чужденците) се превръща в забавно ръкомахане за радост на всички продавачи в магазина.

Всъщност да си чужденец в Пекин е наистина много забавно. Там изненадите те дебнат на всяка крачка. Ако се разхождаш вечер след 18 часа около Тян Ън Мън и решиш да се върнеш по същия маршрут, ще разбереш, че това е невъзможно, защото подстъпите към площада са затворени. Тогава тръгваш да заобикаляш и попадаш на следващите изненади – рикшите. Рикшите всъщност вече са моторизирани и чарът да се возиш на тях… липсва. А  и как да бъде другояче, след като Пекин е съвсем модерен град, в който няма място за тичащи водачи на рикши. Разстоянията са огромни, а трафикът убийствен. След 10-минутен разговор, в който най-после се отказваш от услугите на рикшата, продължаваш разходката си. Тогава получаваш покана да разгледаш изложба на скулптори на млади китайски автори. Изложбата е на открито, зад някоя сграда. Авторите са неизвестни, а техните “произведения” са страхотно изваяни скулптури на китайски момичета, предлагащи платена любов. Цената разбира се подлежи на коментар (както навсякъде в Китай). Тук езикови бариери не съществуват. След като отказваш и тази услуга, продължаваш пътя си. Тогава попадаш на търговците, които предлагат най-различни стоки – от значки на Мао Цзе Дун до Rolex. Също както по филмите. С тях разговора също продължава много дълго. Все пак при тях цените са най-ниски, особено ако покажеш че нямаш нужда от нищо.

И след всичко казано до тук може спокойно да се добави, че туристът няма от какво да се притеснява в нощен Пекин. Там на всеки ъгъл има полицай, който обаче е само част от пейзажа и е ненужният елемент в цялостното очарование на нощната разходка. Защото в Пекин престъпност няма. Чуждите туристи са на особена почит, а джебчийството е нещо, което китайците все още не са открили. И тук се сещам за сентенцията, че “световният глад ще настъпи, когато китайците открият че ядат само гарнитурата”. Ако трябва да бъдем честни китайците, отдавна вече не ядат само гарнитурата. Всъщност ако за нас оризът е гарнитура, за китайците той е хляба. И колко интересно – на китайски има същия израз като на български „Да си изкарваш хляба”, но в него хлябът е заменен с „ориза”. Оризът освен хляб е суровина за производство на оцет и алкохолни напитки. Благодарение на многото билки, оризовата китайска ракия за европейците е преживяване което се помни дълго – в буквалния и в лошия смисъл. Вкусът може да се опише като „по-добре да бях изпил коктейл, направен от всички елементи на Менделеевата таблица”.  И ако все пак решим да опитаме местната „ракия”, най-добре е да търсим такава, в която няма билки. А как ще я познаете ли? Много просто – тя е винаги най-евтината. И не се различава по вкус от нашенската „грозданка”. Кам-бей  / „наздраве” на китайски, а буквално „до дъно”/.

Сентенцията, че “в Китай няма китайски ресторанти, а има просто ресторанти” е напълно вярна. В Китай кухнята е абсолютно различна от тази в европейските китайски ресторанти. Ресторантите в Пекин затварят в 21 часа. След този час човек може да се нахрани в ресторант тип закусвалня, където езиковата бариера е непреодолима преграда. За да стигне до нещо, което би могъл да хапне, чужденецът би бил късметлия, ако не отрупа цялата маса със различни специалитети, които може би са доста апетитни за местното население, но за европейците изглеждат страховито. Но какво пък – и това е част от очарованието. Още повече така човек се потапя в истинската атмосфера на Пекин. При всички случаи това е поправима грешка и следващата вечер можеш да опиташ прословутата патица по Пекински.

Друго нещо, което човек не трябва да пропуска в Пекин, е посещение на т.нар. Tea House Посещението на чайна церемония може да ти струва от 10 до 100 долара на човек, но пък удоволствието се заслужава. Вкусът на истински китайски чай е абсолютно непознат на европееца. Истинско удоволствие е да гледаш начина на приготвяне и сервиране на чая, както и да слушаш лекцията на момичето – на чист китайски език.

Но Пекин не би бил толкова очарователен без своите туристически забележителности. Китайската стена е дълга над 6000 км, строена е да пази Китай от варвари в момента тя е едно от най-магнетичните места за туристите. Тръпка за всеки е да стъпи на този символ на Китай. На места стената е доста стръмна и хлъзгава и е голяма мъка за изкачващия. “А представяш ли си каква мъка е била за строителите”, отбелязва поредният китаец с който си се запознал и снимал. Китайците не знаят, че стената е построена, за да ги пази от нашите предци, както и че се вижда от Луната. Естествено –очевидци няма.

Забраненият град – място в центъра на Пекин, запазена територия за императора и приближените му министри. Затова се казва и така – никой от простлюдието не е имал достъп до този град, пазен от високи стени и три охранителни входа. Влизайки в него ти се потапяш в магията на китайските приказки – червени изрисувани сгради, статуи на лъвове и какво ли още не. Впечатляващо. Китайската архитектура, събрана в няколко квадратни километра.

Площадът Тян Ън Мън – построен е между охранителните кули на Забранения град и самият Забранен град. Истински паметник на комунистически Китай. Там се намира и мемориалът, и партийният дом, и мавзолея на Мао Тзе Дун. Мавзолеят работи само 2 часа дневно, но е почти невъзможно да бъде посетен от чакащите на опашка местни туристи.

Лятната резиденция – още едно приказно място. Всъщност резиденция за китайските представи е нещо много различно в сравнение с нашите. Това е един мини град, построен около естествено езеро. В него дори има и храм, който е сред най-красивите в Китай.

И като говорим за туристически забележителности трябва да отбележим, че вътрешният туризъм в Китай е развит в мащаби, за които много страни само биха мечтали. Навсякъде е пълно с групи китайски туристи. За да не се губят, цялата група носи еднакви шапки. Колоритът е на ниво, а това е и допълнителна атракция за европейците.

Има още толкова много неща, които могат да се кажат за страната в центъра на света. Толкова много – за такситата, в които шофьорът е ограден в клетка, за аптеките, където няма хапчета и сиропи, а само билки, за тоалетните, които имат категория от 1 до 5 звезди. Но Китай е страна, която трябва да бъде видяна. Защото само очите могат да оценят магията й. И когато човек си тръгва от там, той неминуемо вижда преживяното като на филмова лента. Филм за една страна, в която всеки е оставил много приятели, незабравими мигове и няколко сълзи на умиление. Всеки се завръщаот там с много снимки и още повече въпроси – как тези дребни хорица са успели да сътворят такова чудо, кое ли прави страната така незабравима… И това кара всеки да се замисли дали всичко това е истина или сън. А всъщност отговорът е прост – това е страната в центъра на света.

 
 

Бременната Ирина Шейк в сцената с грънчарство от филма „Призрак“

| от chronicle.bg, по boredomtherapy.com |

Един от най-лесните начини да направиш една реклама гледаема е да включиш малко плът. Никой няма против малко плът. Във видеото на Шейк има много.

То е реклама на списание Love. Всеки декември списанието прави секси видеа като рекламен подход. На 1 декември те показаха видео с модела на Victoria’s Secret Бела Хадид, която играе фитнес инструктор.

 

На 2 декември е ред на друго ангелче на фирмата за бельо – бременната Ирина Шейк. Тя преви римейк на сцената от филма „Призрак“, Деми Мур върти грънчарско колело заедно с духа на покойният си приятел Патрик Суейзи.

 

 
 

Хайде да идва новият „Шерлок“!

| от |

След няма и година и един месец, минали в тегаво чакане, на малкия екран ще се появи новият, четвърти поред сезон на, нека си признаем честно, един от най-добрите сериали за последните години – „Шерлок“.

Шоуто, което направи Бенедикт Къмбърбач мега звезда, при това за няма и месец, се завръща за четвърти и засега, последен път на екран.

„Кометата на ВВС“, както феновете иронично наричат най-смелия проект на канала, стартира през 2010 година. По онова време модерна версия на най-известния книжен детектив, създаван някога, звучи като лоша научна-фантастика. Та какво може да прави Шерлок Холмс в XXI век и да е все така уникален, като мъжа създаден преди близо два века от сър Артър Конан Дойл? Хората са скептични и по-скоро негативно настроени към проекта, но накрая се оказва, че не са прави.

„Шерлок“ е шоу, в което или се влюбваш веднага или започваш да не понасяш още от първия му епизод. „Study in Pink“, базиран на един от кратките разкази на Дойл, излиза официално на 25 юли 2010 година. Месец по-рано ВВС пускат първата версия на същия епизод онлайн. Гледанията и свалянията са в хиляди. Епизодът по-късно е леко редактиран, променен и премонтиран и излиза официално на екран.

Взависимост от това коя версия сте гледали, може и да не сте харесали сериала още от първите му минути. Неофициалната версия, каквато се води неизлъчения епизод, е по-дълга, по-бавна и да, една идея по-различна.

Ще се учудите, но има хора, които рязко намразват сериала именно заради този епизод и така и не му дават повече шанс. Тяхна грешка. „Шерлок“ е поп-културно явление за телевизионния бизнес и е новаторство във времето, в което зрителят трудно успява да бъде изненадан.

Модерният „Шерлок“ няма време за губене. Сериалът базира първите си два сезона, излезли в рамките на шест месеца един от друг, на най-известните произведения на Конан Дойл и набързо вкарва вътре най-известните персонажи от света на детектива – Айрийн Адлър, професор Мориарти, инспектор Лестрейд, Майкрофт Холмс и разбира се, доктор Уотсън. Ще се учудите, но дори и второстепенните персонажи в сериала са базирани на такива, измислени от британеца и присъстващи в оригиналните му истории.

„Шерлок“ е феномен. На пръв поглед в него няма нищо уникално – та той адаптира произведия написани през 1800 година, не измисля нито един нов случай или персонаж за своя герой – и същевременно е най-новаторското хрумване на модерния развлекателен бизнес. Пълен е със случки и неща, които телевизията сякаш открива чак сега. И най-важното, успява да запали искрата по известния детектив отново.

Всеки век има свой Шерлок, казват различни експерти. Толкова уникално е творението на Артър Конан Дойл. За XXI век този Шерлок се нарича Бенедикт Къмбърбач. Независимо доколко това се харесва на някои или не. Независимо колко пълнометражни филма се направят за този детектив. Независимо колко нови книги излязат, се напишат, адаптират и прочие.

„Шерлок“ изстрелва Къмбърбач и Фрийман в стратосферата на мега-звездите. До момента, близо 40-годишните британци, са играли в телевизията, киното, при това във висококласни продукции, театъра и грандиозният успех все някак им се изплъзва. „Шерлок“ е game changer за тях. Той дава ударен ход на кариерите им и влива свежа кръв в леко скучния пейзаж на новите имена и еднотипни актьори, които се появяват ежегодно в Холивуд.

След грандиозния успех на първите си два сезона „Шерлок“ си взима почивка от цели 2 години. В днешно време, пък и в което и да е време, няма телевизионна продукция, която може да си позволи такава пауза. Това е лукс. Но ето, че „Шерлок“ го прави и това по никакъв начин не намалява фен-базата му. На 24 декември 2013 година, когато Шерлок Холмс трябва да се завърне от мъртвите, Twitter прегрява от тагове, хаштагове и прочие модерни версии на онлайн ентусиазма, заради старта на шоуто. Страницата на ВВС блокира от фенове, решени да гледат новия епизод онлайн.

Сезон 3 минава точно като комета – веднъж на 100 години – и отново отива в почивка, за да се завърне на 1 януари 2015-а (времевите паузи в „Шерлок“ са толкова огромни и различни, че могат да се мерят само с начина, по който Градска мобилност отчита времето между отделните трамваи – тоест, то граничи от сега до плюс безкрайност).

Стивън Мофат и Марк Гатис – сценарист и актьор по професия и създатели на сериала, в едно свое интервю казват, че когато им хрумнала идеята за модерен Шерлок, просто се молели ВВС да кажат „да“ на проекта. Защото телевизията се дърпа в продължение на няколко години. А какво и как ще правят те, за да го осъществят, си е тяхна работа.

В момента екипът на „Шерлок“ – от актьорите през режисьорите и сценаристите – е толкова зает с ангажименти по други проекти, че нямат време да направят нови епизоди за продукта, който ги направи толкова известни и желани. И това е жалко. Защото „Шерлок“ заслужава много сезони.

Сезон 4 обаче е на път. Той вече е изсниман, под строги мерки за сигурност и зоркия поглед на телевизията, в студения Кардиф. „Шерлок“ отдавна не се снима в Лондон. Всъщност от първия си епизод насам, защото вероятността там нещо да остане в тайна и някой да не види някоя сцена, е абсолютно невъзможно.

Ето ви един любопитен факт: първи епизод е сниман на реалната „Бейкър Стрийт“ 221В. Това не се е случвало никога след това. По онова време улицата е затворена и снимките текат, начело с Бенедикт Къмбърбач и Мартин Фрийман на сета, и никой не забелязва или дори и да го прави, не го вълнува какво се случва. Днес този вариант е мираж.

Сезон 4 на „Шерлок“, след един тотално страничен епизод, тръгва на 1 януари 2017 година. След него, в три поредни седмици, следват още 3 епизода. The Six Thatchers, The Lying Detective и The Final Problem, чиято първа снимка показва завръщането на Мориарти, ще бъдат излъчени съответно на 1-ви, 8-ми и 15-ти януари. И оттам-нататък не се знае накъде.

Sherlock Шерлок

Засега „Шерлок“ е в пауза. Но пък е като оргазъм или комета… зависи от гледната точка. Случва се рядко, но пък как!        

 
 

WhatsApp спира за милиони стари телефони

| от chronicle.bg |

Ако използвате по-стар модел смартфон, то вероятно до месец ще трябва да се сбогувате с мобилното приложение за споделяне на информация и провеждане на чат-разговори WhatsApp.

Според официалното изявление на създателите, първите, при които ще бъде спряно функционирането на приложението са мобилните устройства със стара версия на Android, Windows и Apple. Това ще се случи до края на тази година. До юни 2017 от списъка ще бъдат зачеркнати и по-старите модели на Blackberry и Nokia.

Пълният регистър на платформи, при които поддръжката на WhatsApp ще стане невъзможна са – Android 2.1 и 2.2, Windows Phone 7 и iPhone 3GS/iOS 6. До юни чат приложението с над милиард ползватели няма да е валидно вече и за BlackBerry, включително за BlackBerry 10, Nokia S40 и Nokia Symbian S60.

„Искаме да фокусираме усилията си върху мобилните платформи, които имат най-широка употреба“, допълниха от дъщерната фирмата на Facebook.

 
 

Книга на седмицата: „Другият сън” от Владимир Полеганов

| от chronicle.bg |

Ученият Стивън Хокинг предупреди преди дни, че живеем в най-опасното време за планетата. Какво обаче ще се случи след това? В близкото бъдеще, когато технологиите са заели още по-голяма част от живота ни, работата се върши единствено на екрани, малки роботчета почистват домовете ни, а природата се е оттеглила от света наоколо?

Действието в „Другият сън” на Владимир Полеганов се развива именно в близкото бъдеще, когато все повече разчитаме на технологиите за всичко в живота си. След странен телефонен разговор млад мъж се озовава в непознат свят, в който постепенно се появяват странни предмети и хора. Непознатият свят не е приказен, той е чужд и различен. Героят се опитва да вкара в познатите форми всичко, което вижда, въпреки че то не напомня на някоя от тях.

Разказът се води така, сякаш четящият е наясно с начина, по който се развива всекидневието в този нов свят и всичко се подрежда като пъзел – парче по парче, което читателят трябва да прецени къде да сложи.

Специфична характеристика на романа на Владимир Полеганов е липсата на абзаци – читателят потъва в потока от мислите на героя, като постепенно навлиза в неговия странен свят, проследява лутанията на паметта му и опитите да конструира от хаоса реалност.

„Другият сън” е определян като психологически роман, маскиран като фантастичен. Той предлага невероятно пътешествие навътре във въображението и си играе със способността на читателя да отговаря на въпроси, които никога не си е задавал.

Владимир Полеганов е завършил клинична психология и творческо писане в СУ „Св. Климент Охридски”. Носител е на наградата за къс разказ „Рашко Сугарев”. През 2015 година разказът му „Птиците” е включен в антологията Best European Fiction на издеателство Dalkey Archive Press. Негови творби са публикувани в престижни български и чуждестранни издания. Автор е на сборника с разкази „”Деконструкцията на Томас С.”