Китай- страната в центъра на Света

| от | |

Да си чужденец в Пекин е много забавно

Автор: Николай Йотовски /Китайско име 小弟– означава „малък брат”/

Китай – страна, която трудно би могла да бъде описана с няколко думи. А и няма нужда, тъй като за да усетиш магията на тази страна, трябва да я посетиш. Едва ли всички статии, които ежедневно четем за това икономическо чудо могат да ни доближат по някакъв начин до атмосферата на “Страната в центъра на света”, което е името на Китай на местния език.

Първото нещо, което прави впечатление на чужденеца, е че китайците са много и навсякъде. Нещо, което се знае от всеки, но на място усещането е невероятно. Ако погледнеш Пекин от птичи поглед, той прилича на един мравуняк, в който между милионите светлини виждаш милиони китайци. Но слизайки на улицата установяваш, че никой не се бута в теб. Това е наистина странно – в Европа на всеки 10 метра “отнасяш по някое рамо”, а в Китай, където на единица площ живеят няколко пъти повече хора това не се случва. Може би причината е дисциплината – силата, която прави тези 1,3 милиарда души нация. Китай взема най-добрите страни от тоталитарния режим и пазарната икономика. Партията налага дисциплината, без която целия този народ не би могъл да бъде управляван. От друга страна Китай е притегателна сила за инвестиции от цял свят, което прави икономиката на страната една от най-бързо развиващите се в света. И все пак, ако попиташ някой китаец на какво се дължи тази невероятна промяна на страната, той скромно би отвърнал, в Китай идват  хора от цял свят и трябва да видят една съвременна страна. Невероятно е колко скромни са китайците. Ако някой започне да ти превъзнася Китай и всичко китайско, то той определено е туристически гид. Обикновените хора винаги разпитват как се чувстваш, харесва ли ти, но ако ти започнеш да говориш с приповдигнат тон за тези прекрасни мигове, прекарани в Китай, то те само скромно ще ти благодарят. Истинско удоволствие е да си говориш с китайските младежи. Техният широк мироглед определено впечатлява. В разговорите с чужденци те непрестанно говорят за бъдещето си, за бъдещето на страната си и бъдещето на света. За тях миналото е нещо отдавна забравено. Никъде по света не могат да се видят толкова позитивно мислещи млади хора. Те говорят чужди езици, чели са много за света и мечтаят да видят Европа.

Китайците са много отворени към чужденците. На улицата те изпитват неистово желание да си говорят с всеки чужденец. Но ако чужденецът се опита да попита нещо някой минувач, то със сигурност ще се окаже, че той не говори чужди езици. Разбира се, че минувачът ще спре, ще се усмихне готов да помогне, но комуникация не би могла да се осъществи. Защото китайците владеят единствено и само най- говорения в света език -китайския. За всички чужденци в Китай обаче този език си остава загадка. Ето защо пазаруването (нещо задължително за чужденците) се превръща в забавно ръкомахане за радост на всички продавачи в магазина.

Всъщност да си чужденец в Пекин е наистина много забавно. Там изненадите те дебнат на всяка крачка. Ако се разхождаш вечер след 18 часа около Тян Ън Мън и решиш да се върнеш по същия маршрут, ще разбереш, че това е невъзможно, защото подстъпите към площада са затворени. Тогава тръгваш да заобикаляш и попадаш на следващите изненади – рикшите. Рикшите всъщност вече са моторизирани и чарът да се возиш на тях… липсва. А  и как да бъде другояче, след като Пекин е съвсем модерен град, в който няма място за тичащи водачи на рикши. Разстоянията са огромни, а трафикът убийствен. След 10-минутен разговор, в който най-после се отказваш от услугите на рикшата, продължаваш разходката си. Тогава получаваш покана да разгледаш изложба на скулптори на млади китайски автори. Изложбата е на открито, зад някоя сграда. Авторите са неизвестни, а техните “произведения” са страхотно изваяни скулптури на китайски момичета, предлагащи платена любов. Цената разбира се подлежи на коментар (както навсякъде в Китай). Тук езикови бариери не съществуват. След като отказваш и тази услуга, продължаваш пътя си. Тогава попадаш на търговците, които предлагат най-различни стоки – от значки на Мао Цзе Дун до Rolex. Също както по филмите. С тях разговора също продължава много дълго. Все пак при тях цените са най-ниски, особено ако покажеш че нямаш нужда от нищо.

И след всичко казано до тук може спокойно да се добави, че туристът няма от какво да се притеснява в нощен Пекин. Там на всеки ъгъл има полицай, който обаче е само част от пейзажа и е ненужният елемент в цялостното очарование на нощната разходка. Защото в Пекин престъпност няма. Чуждите туристи са на особена почит, а джебчийството е нещо, което китайците все още не са открили. И тук се сещам за сентенцията, че “световният глад ще настъпи, когато китайците открият че ядат само гарнитурата”. Ако трябва да бъдем честни китайците, отдавна вече не ядат само гарнитурата. Всъщност ако за нас оризът е гарнитура, за китайците той е хляба. И колко интересно – на китайски има същия израз като на български „Да си изкарваш хляба”, но в него хлябът е заменен с „ориза”. Оризът освен хляб е суровина за производство на оцет и алкохолни напитки. Благодарение на многото билки, оризовата китайска ракия за европейците е преживяване което се помни дълго – в буквалния и в лошия смисъл. Вкусът може да се опише като „по-добре да бях изпил коктейл, направен от всички елементи на Менделеевата таблица”.  И ако все пак решим да опитаме местната „ракия”, най-добре е да търсим такава, в която няма билки. А как ще я познаете ли? Много просто – тя е винаги най-евтината. И не се различава по вкус от нашенската „грозданка”. Кам-бей  / „наздраве” на китайски, а буквално „до дъно”/.

Сентенцията, че “в Китай няма китайски ресторанти, а има просто ресторанти” е напълно вярна. В Китай кухнята е абсолютно различна от тази в европейските китайски ресторанти. Ресторантите в Пекин затварят в 21 часа. След този час човек може да се нахрани в ресторант тип закусвалня, където езиковата бариера е непреодолима преграда. За да стигне до нещо, което би могъл да хапне, чужденецът би бил късметлия, ако не отрупа цялата маса със различни специалитети, които може би са доста апетитни за местното население, но за европейците изглеждат страховито. Но какво пък – и това е част от очарованието. Още повече така човек се потапя в истинската атмосфера на Пекин. При всички случаи това е поправима грешка и следващата вечер можеш да опиташ прословутата патица по Пекински.

Друго нещо, което човек не трябва да пропуска в Пекин, е посещение на т.нар. Tea House Посещението на чайна церемония може да ти струва от 10 до 100 долара на човек, но пък удоволствието се заслужава. Вкусът на истински китайски чай е абсолютно непознат на европееца. Истинско удоволствие е да гледаш начина на приготвяне и сервиране на чая, както и да слушаш лекцията на момичето – на чист китайски език.

Но Пекин не би бил толкова очарователен без своите туристически забележителности. Китайската стена е дълга над 6000 км, строена е да пази Китай от варвари в момента тя е едно от най-магнетичните места за туристите. Тръпка за всеки е да стъпи на този символ на Китай. На места стената е доста стръмна и хлъзгава и е голяма мъка за изкачващия. “А представяш ли си каква мъка е била за строителите”, отбелязва поредният китаец с който си се запознал и снимал. Китайците не знаят, че стената е построена, за да ги пази от нашите предци, както и че се вижда от Луната. Естествено –очевидци няма.

Забраненият град – място в центъра на Пекин, запазена територия за императора и приближените му министри. Затова се казва и така – никой от простлюдието не е имал достъп до този град, пазен от високи стени и три охранителни входа. Влизайки в него ти се потапяш в магията на китайските приказки – червени изрисувани сгради, статуи на лъвове и какво ли още не. Впечатляващо. Китайската архитектура, събрана в няколко квадратни километра.

Площадът Тян Ън Мън – построен е между охранителните кули на Забранения град и самият Забранен град. Истински паметник на комунистически Китай. Там се намира и мемориалът, и партийният дом, и мавзолея на Мао Тзе Дун. Мавзолеят работи само 2 часа дневно, но е почти невъзможно да бъде посетен от чакащите на опашка местни туристи.

Лятната резиденция – още едно приказно място. Всъщност резиденция за китайските представи е нещо много различно в сравнение с нашите. Това е един мини град, построен около естествено езеро. В него дори има и храм, който е сред най-красивите в Китай.

И като говорим за туристически забележителности трябва да отбележим, че вътрешният туризъм в Китай е развит в мащаби, за които много страни само биха мечтали. Навсякъде е пълно с групи китайски туристи. За да не се губят, цялата група носи еднакви шапки. Колоритът е на ниво, а това е и допълнителна атракция за европейците.

Има още толкова много неща, които могат да се кажат за страната в центъра на света. Толкова много – за такситата, в които шофьорът е ограден в клетка, за аптеките, където няма хапчета и сиропи, а само билки, за тоалетните, които имат категория от 1 до 5 звезди. Но Китай е страна, която трябва да бъде видяна. Защото само очите могат да оценят магията й. И когато човек си тръгва от там, той неминуемо вижда преживяното като на филмова лента. Филм за една страна, в която всеки е оставил много приятели, незабравими мигове и няколко сълзи на умиление. Всеки се завръщаот там с много снимки и още повече въпроси – как тези дребни хорица са успели да сътворят такова чудо, кое ли прави страната така незабравима… И това кара всеки да се замисли дали всичко това е истина или сън. А всъщност отговорът е прост – това е страната в центъра на света.

 
 

Чанинг Тейтъм: 12 роли за чудо и приказ

| от chronicle.bg |

Днешният рожденик Чанинг Тейтъм първоначално става известен с външния си вид. Няма какво да се лъжем, човекът е секси, мускулест, с леко приматовиден, но безспорен сексапил, и разкошно, фотошопнато тяло.

Признаваме, че не го приемахме на сериозно като актьор. Може би заради глупавите продукции, в които се снимаше отначало, а може би заради клопката, в която попадат много красиви актьори, които биват подценявани заради външния си вид. Като Брад Пит, Леонардо ди Каприо, Джейк Джиленхол, Хийт Леджър др. Подобно на изброените, Тейтъм успя да се измъкне от този имидж и да докаже, че има актьорски качества. В последните няколко години.

Тейтъм е роден на 26 април 1980 в Кълман, Алабама. Той има френски, ирландски и американски произход. Семейството му се премества на Мисисипи, когато той е на шест , макар че посещава Алабама всяко лято, където все още живеят баба му и дядо му.

Тейтъм израства по поречието на река Мисисипи, където той се наслаждава на дивия живот, включително на “всички алигатори и гърмящи змии, които едно момче може да преследва, риболов всеки ден, футболна лига Pop Warner и други подобни неща”. Тейтъм е атлетичен още докато расте, играе футбол, бейзбол и се подготвя за военно училище, макар, че той казва, че “девойките са неговото най-голямо увлечение в училище”.

Първият опит на Тейтъм е в модния бизнес, като фотомодел. Участва като танцьор, във видеоклипа на Рики Мартин за песента “She Bangs“, след прослушване в Орландо, Флорида. Впоследствие подписва с модна агенция от Майями, Страница 305 (кодекса на Модната Агенция) включва и появяване на корицата на Vogue. Той скоро се появява и в рекламите на Abercrombie & Fitch, Nautica, Dolce & Gabbana, American Eagle Outfitters. Тейтъм се снима също в рекламите на American Eagle Outfitters, Pepsi и Mountain Dew, и е избран за един от „50 най-красиви лица” за месец октомври 2001.

Неговата първа отличителна роля е през 2005 в училищната драма Coach Carter. В ролята на Джейсън Лайл – умно улично момче, което играе много добре баскетбол.

Чанинг също се появява и във видеото на туиста „HOPE”, чиято песен е саундтрак на филма „HOPE”. През същата година Чанинг играе незначителна роля във „Войната на световете“, както и един от топ мотокрос рейсърите в „SUPERCROSS” и поддържаща роля във „HAVOC”.

В галерията може да видите нашия подбор на роли на Чанинг Тейтъм, където може да се насладите на таланта му. И на тялото му, естествено.

 
 

Какво всъщност се има предвид в обявите за работа

| от |

Когато човек порасне, „Какво е искал да каже авторът“ става „Какво е искала да каже HR-ката“.

Интервютата за работа са като свалка, което прави обявите за работа – валентинки. Всичко е казано по завоалиран начин, въпреки че крайната цел е очевидна. Понякога давате валентинката сам, а понякога наемате някой друг да я предаде. Накрая от всички кандидати избирате не най-добрия, а този, който ви харесва най-много или този, който можете да си позволите.

Любовният език на обявите е неразгадаем. Веднъж един съсед заварчик разказа как шефът му пуснал обява за заварчици, след това събрал всички кандидати показал ги на работниците си и им казал: „Всички тези хора чакат за вашето място. Марш на работа.“ Днес ще помислим върху това какво всъщност искат фирмите.

За нас:

Независимо какво пише в обявата, да се чете така (годините варират): 

Фирмата ни е в бранша от 25 години: Шефът най-вероятно е уморен от живота и вследствие на това – консервативен. Очаквайте мениджър да ви е я жена му, я брат му, а ако на времето е работил вместо да обръща внимание на дъщеря си и сега тя си е хванала някакъв безкариерен и бездарен мухльо – той, зетя.

Ние сме една от най-бързо развиващите се компании: С конкурента ни сме на едно ниво и знаем това, защото имаме много тънко и малко двулично приятелство, заради общата ни омраза към монополиста в бранша.

Във връзка с разширяването на екипа търсим: Колегите ви мрънкат на шефовете прекалено много, че не искат да вършат повече задълженията на вашата длъжност. На шефовете им дойде до гуша и ето ни тук.

Основни задължения:

Тук са изредени нещата, които искаме да правите. Също така, тук не са изредени нещата, които впоследствие ще ви караме да правите.

Изисквания:

Образование:

Начално: Ако може и да не е осъждан – бижу!

Средно: Държим на опита. Шефът също е със средно.

Висше: Искаме да сме сигурни, че знаете как са го прави хората от бранша през 70-те и 80-те години.

Комуникационни умения: Да не сте темерут.

Умения за работа в екип: Общо взето нямаме много изисквания и пълним.

Лоялност: „Да нямаш други богове, освен Мене“.

Стаж по специалността:

3 години: Искаме да знаем, че работата няма да ти стане досадна след 2 седмици.

6 години: Имаме международни клиенти.

10 години: Скоро ще сменяме мениджъра, защото спи с колежките, които не ни пуснаха на нас.

Не се изисква стаж по специалността: Работата е за студенти, които трябва да минат през тъмния период на изграждане на биография, за да не прилича тя на книжка за оцветяване. Дано само по време на процеса да не умре от глад.

Компютърна грамотност: Да не сте прекалено стар.

Владеене на чужд език: Имате елементарно себеуважение.

Шофьорска книжка: Целунете децата за сбогом.

Работа на смени: Лятото всички колеги ще ви мразят, когато отидете на море. Ако отидете.

Какво предлагаме ние:

Чудесно заплащане: Стандартно заплащане, което е чудесно, защото досега са ви плащали по-малко.

Работа в млад екип: Всеки ден някой ще е с махмурлук.

Отлични възможности за развитие: Ако прекарате тук 2 години, ще имате достатъчно стаж, за да кандидатствате във фирмата-лидер на пазара. Както направи човекът, който беше на вашата длъжност.

Договор: Предлагаме ви нещо, което се предполага, но живеем в страна, където не се предполага.

Служебен транспорт: Пригответе се да ставате в 5:30, защото офисът ни е в Нова Гвинея. Също така 2/3 от заплатата ви ще отива за храна, поръчана по интернет, защото наоколо има само гаражи за ремонт на тирове.

За да кандидатствате:

Изпратете ни биография: Изпратете ни биография.

С актуална снимка: За да знаем кой от всичките Стефан-Ивановчовци във фейсбук сте вие.

Изпратете ни мотивационно писмо: Ние сме безскрупулни садисти.

Само одобрените кандидати ще бъдат поканени на интервю:

Документите ще бъдат разгледани при пълна конфиденциалност, според изискванията на ЗЗЛД.: и въобще няма да останат на личния компютър на ейчарката, която ще го забрави една вечер в някой бар, където персоналът всъщност ви познава и знае много добре защо 2 години не сте имали работа.

Успех!

 
 

Бившите мениджъри на Джони Деп го нарекоха „закоравял лъжец“

| от chronicle.bg, по БТА |

Бившите мениджъри на Джони Деп го нарекоха „закоравял лъжец“, след като даде интервю, в което каза, че са го разочаровали.

Актьорът заведе дело срещу „Мениджмънт груп“ през януари за повече от 25 милиона щатски долара, като я обвинява в измама и небрежност. Фирмата подаде насрещен иск, в който изтъкна, че Деп е харчил разточително за имоти, частни самолети, произведения на изкуството, въпреки предупрежденията им.

В интервю пред в. „Уолстрийт джърнъл“ Джони Деп задава въпроса защо фирмата не се е отказала от него като клиент, ако е харчел толкова неразумно. Това накара говорителят й Дейвид Шейн да заяви през Асошиейтед прес, че Деп е „закоравял лъжец, който отказва да поеме отговорност за възмутителното си поведение и принуждава други да лъжат вместо него“.

В съдебните документи фирмата посочи, че разточителният начин на живот на Джони Деп струва 2 милиона долара месечно. Той е платил 75 милиона за да купи и поддържа 14 къщи, сред които френски замък и верига бахамски острови.
Джони Деп отговори, че парите са негови и ще ги харчи както иска.

 
 

Дъщерята на Еминем порасна

| от chronicle.bg |

За първи път чухме за Хейли Скот през 2002 година, когато татко й пусна „Hailie’s Song“. В нея Еминем обяснява как тя е дала смисъл и стойност на живота му и колко се гордее, че е неин баща. Тогава тя беше едва на 7.

В песента осен любовта към дъщеря си, Еминем изразява и омразата към майка й – Кимбърли Ан Скот или накратко Ким.

Въпреки, че знаем за Хейли още от началото на рап кариерата на баща й, тя води изключително личен живот. До скоро – когато реши да се появи в социалните мрежи.

Еминем и майката на Хейли – Ким, се запознават в гимназията. През 1999 година се женят, 4 години след като се ражда дъщеричката им. През 2001 обаче семейството се развежда. Горе-долу по това време Маршал получава обвинения, че текстовете на песните му са агресивни към жените, и в частност към Ким, която той твърди, че ще убие. Да не говорим, че по същото време рапърът трябва да се справя и със зависимостта си.

През 2006 година Еминем и Ким се женят отново, но и се развеждат отново само след няколко месеца. До 2010 година успяват да се помирят, а 4 години по-късно в песента си „Headlights“ той й се извинява публично и казва, че я обича. В момента двамата продължават да са разделени.

Това идва да ни покаже колко трудно детство е имала Хейли. Днес тя е на 21 години и най-накрая е смятана за възрастен от законите на САЩ. Акаунтът й в Instagram е на около 6 месеца, но напоследък тя започна да поства в него все повече и повече снимки.

Какво знаем за нея можете да видите в галерията ни.