Киряк Цонев: Българският интерес е да сме извън конфликта с „Ислямска държава“

| от |

„Ислямска държава“ е плод на американската външна политика. А тяхната политика беше насочена към смазване на режима в Сирия с арабски или с чужди сили, за да не се намесват там пряко американците. Нека да си спомним заплахите им срещу Сирия, които така и не се реализираха. А и нямаше как да се реализират.

Американците съдействаха всячески, за да могат да се събират колкото се може повече антиправителствени сили в Северна Сирия. За съжаление, те излязоха от рамките на американското подчинение и се превърнаха в опасност за самите САЩ.

Нека да видим фактите от близката история. Иракската армия на Саддам наброяваше около 400 000 души. И в един момент се оказаха безработни. При техния начин на мислене, в който религията играе особена важна роля, тези хора, които трябваше също да гледат семейства и да изхранват деца, изведнъж изпаднаха в безтегловност. Именно това ги накара до голяма степен да влязат в редовете на „Ислямска държава“. Тяхната идеология е заимствана от средните векове, от Средновековието, когато са съществували арабски халифати. Ако се обърнем към началото на исляма – тя по същество е мирна религия. Самата дума „ислям“ означава „насаждане на мир“. Така че тук се получава излизане от рамките, очертани от пророка Мохамед. Той казва, че може да се нападат само ония, които те нападат. Сега нямаме такъв случай, обратното – виждаме нападение срещу законни правителства, каквото е в Ирак, каквото е в Сирия. Тези сили се събраха в Северна Сирия най-напред, а там се стабилизираха, благодарение на политическите отряди на сирийската опозиция. След време същите тия отряди на съпротивата бяха ликвидирани от самите тях, начело с техните командири. Така че на нас ни е много трудно сега да говорим за една реална, умерена сирийска опозиция. Тя си поставяше една цел – сваляне на Асад и установяване на демократична държава. Дори без да имат и понятие какво значи демокрация и демократична държава, защото в арабския свят такова нещо просто няма.

Интересна е ролята на Турция в този конфликт. Асад беше в много добри отношения с Ердоган. Двамата даже се събираха, прегръщаха се, целуваха се, но това беше в рамките на общата турска политика за неосманизъма и неотюркизма. Беше. Защото Турция се опита да постави под своя егида всички тюркоговорящи ислямски държави.

Ключов фактор в този конфликт е и присъствието на руската военна база в Сирия. Тя не променя съотношенията в региона, но я хванаха на прицел и трябваше да бъде изгонена. Това излезе извън рамките дори на сирийската опозиция, над нейните искания. Истината е, че зад тези искания бяха американците – те се опитаха всячески да изтласкат Русия от Сирия. Но се засили и присъствието на Китай в този регион. Те вече изпращат бойни кораби, така между другото, уж на разходка, но това се възприема като опасност за американските интереси.

Сегашните въздушни удари на американците и англичаните не са особено ефективни по простата причина, че тези хора, които са от ислямската опозиция, от джихадистите не са в големите градове. Те са заели 2-3 големи града, но са предимно в малките села. А сега ударите са срещу градовете и практически от тях страда мирното население.

Прави са анализаторите, които казват, че джихадистите, ислямските радикали, възприеха тактиката на „Ал Кайда“ и затова без присъствието на сухопътни сили една война с тях изглежда безкрайна. Но, може би, и това е целта – да се води дълга, безкрайна война, в която американският военно – промишлен комплекс да реализира своята продукция.

А вместо това, те можеха да тръгнат да се търсят някакво мирно решение. Имаше такава възможност и България можеше да изиграе важна роля като посредник. В България се събираха и продължават да се събират представители и на едната или другата групировки.

Опасното, което става у нас, за нашата национална сигурност е, че в България вече има ислямистки ядки, които са в дълбока нелегалност. Те са предимно в смесените райони, но , доколкото имам информация, от днес – около 400 души български граждани вече воюват на страната на ислямистите. И голяма част от тях са роми.

В Пазарджик по време на процеса срещу имамите се получи нещо доста интересно. Там основен свидетел на защитата беше едно лице, което е първи братовчед на ръководител на сирийската опозиция. Този човек два пъти е бил в Сирия, вторият път е бил арестуван, осъден от сирийските власти и освободен, за съжаление, като български гражданин с помощта на българския посланик в Дамаск тогава.

Българското разузнаване, доколкото знам, нищо не прави по въпроса. И върви след събитията. По едно време тръгна на борба с някои т. нар. ислямисти, защото, видите ли, носели по домовете си литература с ислямистка пропаганда. Никой специалист до ден-днешен не е видял какво представлява тая литература, просто, защото нашите органи не разполагат с арабисти. Няма кой да чете. Ако искате – вярвайте, ако искате – не, но това е факт. Погледнете какво стана по време на бежанската вълна – чак сега започнаха да събират арабисти – да уредят един или друг въпрос , да намерят някакъв общ език с тези хора.

Сирийската опозиция се появи преди три години като спонтанен бунт на група ученици в един град и след това започна да действа срещу правителството в различни части на страната. Ако се вгледаме в историята ще видим интересни факти. Например, в един град Асад изпрати полиция без оръжие срещу тези ученици и какво се получи – хората на президента бяха изклани. Разбирате ли, оттук вече се почувства влиянието на ислямизма в неговите крайни форми. А крайната цел на опозицията беше и си остава – свалянето на президента и установяване на някакъв вид демократична система. Те бяха умерени, не поставяха въпроса, примерно, за ликвидиране на отношенията с Русия или с България или с която и да е друга страна. Нещо повече, тази опозиция беше поощрена от страна на България, на нейния външен министър – по това време Николай Младенов, който като награда сега е представител на ООН в Ирак. Сега чета неговите изказвания от този период и си мисля, че са просто объркана работа. Той не разбира конфликта, не разбира арабите, въпреки че е живял сред араби като малък. Баща му беше радист в посолството ни в Дамаск. В крайна сметка, Николай Младенов се намеси, където не ни е работа на нас българите. Там можеше да се включи друга държава, по-заинтересована от нас.

Струва ми се, че на този етап САЩ ще се опитат с чужди ръце да вадят кестени от огъня ,с арабски ръце преди всичко. Те няма да привличат чужди сили, за тях е достатъчно, че Русия в момента е ангажирана в Украйна и не може да играе ролята на сериозен противник в Близкия изток. Друг е въпросът за отношението към Асад. Вие виждате, че трудността идва от това, че американците не искат да разговарят с Асад. Те не желаят да приемат официалната сирийска армия като армия воюваща срещу „Ислямската държава“. А тя, дори и изтощена, все пак, е силна армия.

Американците все още играят в Близкия изток ролята на световния полицай, който се опитва да раздели арабския свят на отделни мини държавици, които да не могат да окажат съпротива на Израел. Ето, погледнете Ирак – на практика той беше разцепен. И преди появата на ИД Ирак бе разделен на три – на шиити, сунити и кюрди, сега се появи и тази държава като четвърта сила, още едно парче. Сирия също – северната част беше отцепена цялата и Сирия остана в едно тясно парче около Дамаск. Практически Сирия е Дамаск, Хомс и по – нататък я няма. Останалите земи са превзети от ислямистите.

Няма желание да бъде решен този кървав конфликт. А волята трябва да съществува предимно в американската страна. Пак ще повторя: тази война се явява вече удобен източник на реализация на продукцията на американския военен комплекс.

Ние трябва да гледаме преди всичко нашия, българския интерес. А българският интерес налага ние да сме извън конфликта с „Ислямска държава“, защото нашето население е с такъв състав, че съществува реална опасност за самата България, за нейната национална сигурност и цялост. /БГНЕС

––––-

Киряк Цонев е първият арабист в съвременната българска дипломация, журналист и писател. Работил е в посолствата на България в Дамаск, Кайро и Алжир, бил е посланик в Алжир и Мавритания и първи български консул в Обединените арабски емирства, посетил е всички арабски държави.

 
 

Какво да направите, ако не можете да заспите

| от chronicle.bg |

Добрият сън е жизнено важен за здравето. Недостигът на сън може да е свързано диабет, болести на сърцето, затлъстяване, дори депресия.

Ако спите зле, това може да ви влияе не по-малко вредно от това да се храните зле или да не тренирате.

На всички обаче се е случвало събуждането в 3 през нощта, след което заспиването отново изглежда невъзможно. Какво да правим тогава?

Първо, добре е да знаете, че не сте сами. Около 10 процента от населението страда от хронична инсомния, което означава, че тези хора имат проблем със съня от повече от три месеца. 30 процента от населението страдат от някаква форма на инсомния.

А какъв е номерът, с който можете да се приспите отново? Оказва се, че не е трудно. Просто станете от леглото, отидете в друга част на жилището си, която е тъмна и тиха и се върнете в леглото, когато отново ви се доспи. Например преместете се в хола на дивана, вземете си възглавница и се завийте се с одеяло.
Защо? Защото, ако останете в леглото, започвате да усещате напрежение от нуждата да заспите и мислейки защо не можете да заспите отново, всъщност се разсънвате заради производството на хормони, свързани със стреса, учестено сърцебиене и общо безпокойство. Така заспиването става невъзможно. Промяната на средата може да помогне да намалите това напрежение и така да ви се доспи отново.

 
 

Пол Верховен снима филм за монахиня лесбийка

| от chronicle.bg, по БТА |

Световноизвестният режисьор Пол Верховен снима в Париж лентата „Пресветата Дева“ за монахиня лесбийка, съобщава сайтът Лайф.

Порталът цитира информация на Саид бен Саид, президент на френската телевизионна копания SBS Productions, която реализира филмовия проект.

Бен Саид е френски продуцент от тунизийски произход, който основава споменатата компания през 2010 година. На страничката си в Туитър кинодеецът показа афиша на бъдещия филм, като уточни, че режисурата ще бъде поверена на Верховен, известен с със заглавия, като „Първичен инстинкт“ , „Робокоп“, „Зов за завръщане“ и др.

Главната роля ще бъде поверена на белгийската актриса Виржини Ефира. Сюжетът се основава на книгата на американската писателка Джудит Браун „Аморални постъпки: животът на монахиня лесбийка в Италия в епохата на Ренесанса“

 
 

Червените коси на Холивуд, които обожаваме

| от chronicle.bg |

Никога не сме крили, че червенокосите жени са ни слабост. Ама никога! То дори не е за криене…

Червеният цвят на косата не само привлича окото по-лесно, но и добавя още няколко дози сексапил. Ако се разминете с такава жена на улицата, няма как да не се обърнете.

Огнени, пленяващи и загатващи като за нещо забранено, червенокосите жени винаги ще заемат специално място в мъжките сърца. Ако и вие сте почитатели, сме сигурни, че ще ни разберете.

Тях може да ги гледаме на малък и на голям екран, на светло и на тъмно.

Затова сме подготвили една пристрастна класация. Пристрастна, защото си е наша. На нашите червенокоски. На нашите и на Холивуд. И на много мъжки фантазии.

Вижте я в галерията.

 
 

10 мъже с по-възрастни половинки + 2 бонус

| от chronicle.bg |

В неделя изборите във Франция изведоха като фаворит в президентския вот Еманюел Макрон. Но онова, което впечатли по-силно от успеха на младия центрист, беше съпругата му – Брижит Макрон, по-голяма от него с 24 години.

Любовта между Еманюел Макрон и Бриджит пламва, когато тя е негова учителка по литература, женена, с три деца. Днес двамата продължават да са заедно, а отношенията им предизвикаха повдигане на вежда от страна на мнозина.

Затова ви предлагаме една галерия, която показва, че връзките между мъже и жени с драстична разлика във възрастта не са нещо ново, дори напротив.