Киряк Цонев: Българският интерес е да сме извън конфликта с „Ислямска държава“

| от |

„Ислямска държава“ е плод на американската външна политика. А тяхната политика беше насочена към смазване на режима в Сирия с арабски или с чужди сили, за да не се намесват там пряко американците. Нека да си спомним заплахите им срещу Сирия, които така и не се реализираха. А и нямаше как да се реализират.

Американците съдействаха всячески, за да могат да се събират колкото се може повече антиправителствени сили в Северна Сирия. За съжаление, те излязоха от рамките на американското подчинение и се превърнаха в опасност за самите САЩ.

Нека да видим фактите от близката история. Иракската армия на Саддам наброяваше около 400 000 души. И в един момент се оказаха безработни. При техния начин на мислене, в който религията играе особена важна роля, тези хора, които трябваше също да гледат семейства и да изхранват деца, изведнъж изпаднаха в безтегловност. Именно това ги накара до голяма степен да влязат в редовете на „Ислямска държава“. Тяхната идеология е заимствана от средните векове, от Средновековието, когато са съществували арабски халифати. Ако се обърнем към началото на исляма – тя по същество е мирна религия. Самата дума „ислям“ означава „насаждане на мир“. Така че тук се получава излизане от рамките, очертани от пророка Мохамед. Той казва, че може да се нападат само ония, които те нападат. Сега нямаме такъв случай, обратното – виждаме нападение срещу законни правителства, каквото е в Ирак, каквото е в Сирия. Тези сили се събраха в Северна Сирия най-напред, а там се стабилизираха, благодарение на политическите отряди на сирийската опозиция. След време същите тия отряди на съпротивата бяха ликвидирани от самите тях, начело с техните командири. Така че на нас ни е много трудно сега да говорим за една реална, умерена сирийска опозиция. Тя си поставяше една цел – сваляне на Асад и установяване на демократична държава. Дори без да имат и понятие какво значи демокрация и демократична държава, защото в арабския свят такова нещо просто няма.

Интересна е ролята на Турция в този конфликт. Асад беше в много добри отношения с Ердоган. Двамата даже се събираха, прегръщаха се, целуваха се, но това беше в рамките на общата турска политика за неосманизъма и неотюркизма. Беше. Защото Турция се опита да постави под своя егида всички тюркоговорящи ислямски държави.

Ключов фактор в този конфликт е и присъствието на руската военна база в Сирия. Тя не променя съотношенията в региона, но я хванаха на прицел и трябваше да бъде изгонена. Това излезе извън рамките дори на сирийската опозиция, над нейните искания. Истината е, че зад тези искания бяха американците – те се опитаха всячески да изтласкат Русия от Сирия. Но се засили и присъствието на Китай в този регион. Те вече изпращат бойни кораби, така между другото, уж на разходка, но това се възприема като опасност за американските интереси.

Сегашните въздушни удари на американците и англичаните не са особено ефективни по простата причина, че тези хора, които са от ислямската опозиция, от джихадистите не са в големите градове. Те са заели 2-3 големи града, но са предимно в малките села. А сега ударите са срещу градовете и практически от тях страда мирното население.

Прави са анализаторите, които казват, че джихадистите, ислямските радикали, възприеха тактиката на „Ал Кайда“ и затова без присъствието на сухопътни сили една война с тях изглежда безкрайна. Но, може би, и това е целта – да се води дълга, безкрайна война, в която американският военно – промишлен комплекс да реализира своята продукция.

А вместо това, те можеха да тръгнат да се търсят някакво мирно решение. Имаше такава възможност и България можеше да изиграе важна роля като посредник. В България се събираха и продължават да се събират представители и на едната или другата групировки.

Опасното, което става у нас, за нашата национална сигурност е, че в България вече има ислямистки ядки, които са в дълбока нелегалност. Те са предимно в смесените райони, но , доколкото имам информация, от днес – около 400 души български граждани вече воюват на страната на ислямистите. И голяма част от тях са роми.

В Пазарджик по време на процеса срещу имамите се получи нещо доста интересно. Там основен свидетел на защитата беше едно лице, което е първи братовчед на ръководител на сирийската опозиция. Този човек два пъти е бил в Сирия, вторият път е бил арестуван, осъден от сирийските власти и освободен, за съжаление, като български гражданин с помощта на българския посланик в Дамаск тогава.

Българското разузнаване, доколкото знам, нищо не прави по въпроса. И върви след събитията. По едно време тръгна на борба с някои т. нар. ислямисти, защото, видите ли, носели по домовете си литература с ислямистка пропаганда. Никой специалист до ден-днешен не е видял какво представлява тая литература, просто, защото нашите органи не разполагат с арабисти. Няма кой да чете. Ако искате – вярвайте, ако искате – не, но това е факт. Погледнете какво стана по време на бежанската вълна – чак сега започнаха да събират арабисти – да уредят един или друг въпрос , да намерят някакъв общ език с тези хора.

Сирийската опозиция се появи преди три години като спонтанен бунт на група ученици в един град и след това започна да действа срещу правителството в различни части на страната. Ако се вгледаме в историята ще видим интересни факти. Например, в един град Асад изпрати полиция без оръжие срещу тези ученици и какво се получи – хората на президента бяха изклани. Разбирате ли, оттук вече се почувства влиянието на ислямизма в неговите крайни форми. А крайната цел на опозицията беше и си остава – свалянето на президента и установяване на някакъв вид демократична система. Те бяха умерени, не поставяха въпроса, примерно, за ликвидиране на отношенията с Русия или с България или с която и да е друга страна. Нещо повече, тази опозиция беше поощрена от страна на България, на нейния външен министър – по това време Николай Младенов, който като награда сега е представител на ООН в Ирак. Сега чета неговите изказвания от този период и си мисля, че са просто объркана работа. Той не разбира конфликта, не разбира арабите, въпреки че е живял сред араби като малък. Баща му беше радист в посолството ни в Дамаск. В крайна сметка, Николай Младенов се намеси, където не ни е работа на нас българите. Там можеше да се включи друга държава, по-заинтересована от нас.

Струва ми се, че на този етап САЩ ще се опитат с чужди ръце да вадят кестени от огъня ,с арабски ръце преди всичко. Те няма да привличат чужди сили, за тях е достатъчно, че Русия в момента е ангажирана в Украйна и не може да играе ролята на сериозен противник в Близкия изток. Друг е въпросът за отношението към Асад. Вие виждате, че трудността идва от това, че американците не искат да разговарят с Асад. Те не желаят да приемат официалната сирийска армия като армия воюваща срещу „Ислямската държава“. А тя, дори и изтощена, все пак, е силна армия.

Американците все още играят в Близкия изток ролята на световния полицай, който се опитва да раздели арабския свят на отделни мини държавици, които да не могат да окажат съпротива на Израел. Ето, погледнете Ирак – на практика той беше разцепен. И преди появата на ИД Ирак бе разделен на три – на шиити, сунити и кюрди, сега се появи и тази държава като четвърта сила, още едно парче. Сирия също – северната част беше отцепена цялата и Сирия остана в едно тясно парче около Дамаск. Практически Сирия е Дамаск, Хомс и по – нататък я няма. Останалите земи са превзети от ислямистите.

Няма желание да бъде решен този кървав конфликт. А волята трябва да съществува предимно в американската страна. Пак ще повторя: тази война се явява вече удобен източник на реализация на продукцията на американския военен комплекс.

Ние трябва да гледаме преди всичко нашия, българския интерес. А българският интерес налага ние да сме извън конфликта с „Ислямска държава“, защото нашето население е с такъв състав, че съществува реална опасност за самата България, за нейната национална сигурност и цялост. /БГНЕС

––––-

Киряк Цонев е първият арабист в съвременната българска дипломация, журналист и писател. Работил е в посолствата на България в Дамаск, Кайро и Алжир, бил е посланик в Алжир и Мавритания и първи български консул в Обединените арабски емирства, посетил е всички арабски държави.

 
 

Skeptics in the Pub, Изкуствен интелект: Презареждане

| от chronicle.bg |

Chronicle.bg започва партньорство с ентусиастите от Skeptics in the Pub. Всичко най-интересно преди и след събитията на Ratio.bg може да четете тук или на сайта им.

Още от създаването си първите компютри започват да поемат задачи, дотогава изискващи човешки интелект. Прогресът е бърз: през втората половина на XX век се появяват първите невронни мрежи, ботове за разговори, програми, играещи шах, експертни системи, и изглежда, че всеки момент ще бъде създаден изкуствен интелект, съизмерим по възможности с човешкия.

Постепенно става ясно, че всяка от тези технологии е ограничена. Компютрите продължават да правят това, което им кажем, а не това, което имаме предвид. Помага и променливото разбиране на хората за изкуствен интелект: обикновено така биват наричани задачите, с които компютрите все още не се справят. В края на 80-те години финансирането на изследвания намалява драстично, преди да избухне отново преди няколко години, вече включващо обработка на данни в големи размери и комерсиални приложения като автономни коли.

Това възраждане обещава да промени цивилизацията ни из основи. Какви са приложенията днес и какво ще се случи в бъдеще.

На предстоящото събитие от серията Skeptics in the Pub ще се проведе на 23 март (четвъртък) от 19:30 часа в Carrusel Club (ул. Г. С. Раковски №108) ще се обсъждат:

  • как се вдъхновяваме от биологичните мозъци за да строим изкуствен интелект;
  • дисекция на електронен мозък – какво се случва вътре в изкуствения интелект;
  • възможен ли е общ изкуствен интелект и ако да – дали ще ни вземе работата или убие първо.

За лекторите:

По темата за изкуствения интелект ще говорят Никола Тошев и Константин Василев. Двамата са участвали в изграждането на софтуерната компания WizCom, по-късно закупена от VMWare. Днес Константин се занимава с мобилни апликации и игри, а Никола съосновава Sciant и развива machine learning в компанията.

За Skeptics in the Pub:

Skeptics in the Pub е неформално събитие, създадено, за да среща хора, които се интересуват от наука и критично мислене. Форматът е прост – в началото лектор говори по предварително подготвена тема, а след това е време за въпроси и свободни разговори между всички присъстващи. Под името Skeptics in the Pub вече се организират събития в повече от 20 европейски държави, a България се присъединява към списъка през септември 2014. Досега са проведени над 15 събития с около 100 гости на всяко от тях. Skeptics in the Pub се организира всеки месец от екипа на Ratio – повече за предстоящите събития може да видите на сайта.

 
 

Професия „ловец на любовници“

| от chronicle.bg |

Когато предсказвачката на бъдещето Минг Ли казва на своя клиентка, че знае за аферата й с женен мъж, жената е смаяна.

Без да трепне, Минг убеждава клиентката да прекрати връзката, което тя прави и то бързо. Но откъде всъщност Минг Ли е знаела за тази афера? Нека не се преструваме, че наистина е имала силата да чете мисли, защото самата тя казва пред South China Morning Post, че в действителност не предсказва бъдещето.

Минг работи за Weiqing Network Technology в Шангхай. Звучи като технологична фирма, но всъщност е агенция за ловци на любовници.

Малко предистория: около един на всеки пет женени мъже (както и жени) в Китай се гмурва в извънбрачна афера, според проучване на сайта за запознанства Baihe.com. След тази статистика може би не е изненада, че официалната цифра на разводите в Китай се е повишила с 60% от 2007 до 2014 г.

Weiqing цели да предотврати тези разводи. Клиентите на агенцията най-често са омъжени жени, които подозират мъжете си във връзка. За китайските съпруги извънбрачната афера е въпрос не само на любовно разочарование, но и на загуба на семейни финанси. Обикновено, когато мъжете им имат любовница, те плащат наема на жилището й, месечни сметки и всякакви глезотии. Така семейният бюджет натежава.

Weiqing има 59 офиса на цялата територия на Китай. Служителите на агенцията са основно два типа – терапевти, които оценяват кризата вътре в един брак и търсят наични да го съживят, както и самите ловци на любовници. Това са най-вече млади хора, следващи психология, социология или право. Те използват психологически методи, за да убедят третата страна в брака да отстъпи и прекрати връзката.

“Ако любовницата отиде на разходка в парка, до супермаркета или на работа, аз случайно я срещам по пътя“, разказва Минг. В случай, че любовницата е домошар, Минг се представя за съседка, която има теч в апартамента си и има нужда от помощ. След това убеждава жената да прекрати аферата. „По-възрастна съм от повечето любовници, така че те ме слушат“, казва 47-годишната Минг.

Докато всичко звучи леко спорно, според китайските закони в ловуването на любовници няма нищо незаконно.

Освен това, бизнесът е много доходоносен. Weiqing е подала молба да бъде вписана в стоковата борса на Китай. Компанията вече има спечелени 2.6 милиона щатски долара за първите 10 месеца на 2016 г. Ловците на любовници вземат по 145 долара на час. Част от тези пари отиват за купуване на бижута и наемане на апартаменти, за да се осигурят фалшиви самоличности за ловците.

Основателят на агенцията, Шу Хин, разказва, че досега компанията му е успяла да раздели 8 552 любовници само за 2014 г.

Ако ловецът не успее да прекрати аферата, всички разходи на клиента се изплащат обратно от Weiqing. Ако пък агенцията се справи, в типичния случай това струва на клиента около 7 200 долара, доста по-малко от един развод.

В много от случаите не се и стига до развод. В крайна сметка името на агенцията – Weiqing, се превежда като „пазител на чувствата“ и „защитаващ любовта“. Основателят Шу казва, че компанията му спасява около 5 000 брака годишно, тоест 350 000 досега.

А какво да кажем за любовниците? Ловецът Минг е благосклонна към тях, ето защо търси решение. „Понякога се опитвам да им намеря гадже“, казва тя с искреното намерение да направи

 
 

Дрю Баримор и нейното съвършено копие

| от |

През 1982 година малката Дрю Баримор е очарователна в ролята си в „Извънземното“.

Години по-късно тя вече е зряла жена, която има собствени деца. Една от дъщерите й обаче може спокойно да играе в римейк на филма, тъй като е наистина много прилича на майка си.

Малката Франки навършва 3 години през 2017-а. Скоро тя се появи с майка си на събитие и всички бяха удивени от приликата между двете.
Сравнете и преценете сами:

дрю баримор
Франки Баримор Копелман е родена на 22 април 2014 година. Тя е второто дете на Дрю от бившия й съпруг Уил Копелман. Когато тя се роди, Баримор каза, че е искала по-голямата й дъщеря Олив да си има брат или сестра, защото самата актриса не е имала подобно детство.

„Олив обича Франки и просто иска да е с нея през цялото време. Иска да я храни. Много й харесва“, разказва Баримор.

Това не е първото дете, което прилича толкова много на майка си. Има цяла поредица звездни деца, взели най-красивите черти на родителите си. Можете да видите повече за тях тук.

 
 

Ето го първия трейлър на „Churchill“ с Брайън Кокс

| от chronicle.bg |

Новият Чърчил ще бъде Брайън Кокс във филма„Churchill” на Джонатан Теплицки.

Действието на филма се развива непосредствено преди D-Day през 1944 година, когато едно от най-големите предизвикателства пред силите на Съюзниците е самият Чърчил, който се страхува, че катастрофалните събития от Галиполи през 1915-та, когато загиват над 500 хил. войници, могат да се случат отново.

Лентата е по сценарий на британската историчка Алекс фон Тънзелман, която прави своя дебют в киното.

Премиерата е на 2 юни в Съединените щати и на 6 юни във Великобритания.

А ето го и трейлъра: