Киряк Цонев: Българският интерес е да сме извън конфликта с „Ислямска държава“

| от |

„Ислямска държава“ е плод на американската външна политика. А тяхната политика беше насочена към смазване на режима в Сирия с арабски или с чужди сили, за да не се намесват там пряко американците. Нека да си спомним заплахите им срещу Сирия, които така и не се реализираха. А и нямаше как да се реализират.

Американците съдействаха всячески, за да могат да се събират колкото се може повече антиправителствени сили в Северна Сирия. За съжаление, те излязоха от рамките на американското подчинение и се превърнаха в опасност за самите САЩ.

Нека да видим фактите от близката история. Иракската армия на Саддам наброяваше около 400 000 души. И в един момент се оказаха безработни. При техния начин на мислене, в който религията играе особена важна роля, тези хора, които трябваше също да гледат семейства и да изхранват деца, изведнъж изпаднаха в безтегловност. Именно това ги накара до голяма степен да влязат в редовете на „Ислямска държава“. Тяхната идеология е заимствана от средните векове, от Средновековието, когато са съществували арабски халифати. Ако се обърнем към началото на исляма – тя по същество е мирна религия. Самата дума „ислям“ означава „насаждане на мир“. Така че тук се получава излизане от рамките, очертани от пророка Мохамед. Той казва, че може да се нападат само ония, които те нападат. Сега нямаме такъв случай, обратното – виждаме нападение срещу законни правителства, каквото е в Ирак, каквото е в Сирия. Тези сили се събраха в Северна Сирия най-напред, а там се стабилизираха, благодарение на политическите отряди на сирийската опозиция. След време същите тия отряди на съпротивата бяха ликвидирани от самите тях, начело с техните командири. Така че на нас ни е много трудно сега да говорим за една реална, умерена сирийска опозиция. Тя си поставяше една цел – сваляне на Асад и установяване на демократична държава. Дори без да имат и понятие какво значи демокрация и демократична държава, защото в арабския свят такова нещо просто няма.

Интересна е ролята на Турция в този конфликт. Асад беше в много добри отношения с Ердоган. Двамата даже се събираха, прегръщаха се, целуваха се, но това беше в рамките на общата турска политика за неосманизъма и неотюркизма. Беше. Защото Турция се опита да постави под своя егида всички тюркоговорящи ислямски държави.

Ключов фактор в този конфликт е и присъствието на руската военна база в Сирия. Тя не променя съотношенията в региона, но я хванаха на прицел и трябваше да бъде изгонена. Това излезе извън рамките дори на сирийската опозиция, над нейните искания. Истината е, че зад тези искания бяха американците – те се опитаха всячески да изтласкат Русия от Сирия. Но се засили и присъствието на Китай в този регион. Те вече изпращат бойни кораби, така между другото, уж на разходка, но това се възприема като опасност за американските интереси.

Сегашните въздушни удари на американците и англичаните не са особено ефективни по простата причина, че тези хора, които са от ислямската опозиция, от джихадистите не са в големите градове. Те са заели 2-3 големи града, но са предимно в малките села. А сега ударите са срещу градовете и практически от тях страда мирното население.

Прави са анализаторите, които казват, че джихадистите, ислямските радикали, възприеха тактиката на „Ал Кайда“ и затова без присъствието на сухопътни сили една война с тях изглежда безкрайна. Но, може би, и това е целта – да се води дълга, безкрайна война, в която американският военно – промишлен комплекс да реализира своята продукция.

А вместо това, те можеха да тръгнат да се търсят някакво мирно решение. Имаше такава възможност и България можеше да изиграе важна роля като посредник. В България се събираха и продължават да се събират представители и на едната или другата групировки.

Опасното, което става у нас, за нашата национална сигурност е, че в България вече има ислямистки ядки, които са в дълбока нелегалност. Те са предимно в смесените райони, но , доколкото имам информация, от днес – около 400 души български граждани вече воюват на страната на ислямистите. И голяма част от тях са роми.

В Пазарджик по време на процеса срещу имамите се получи нещо доста интересно. Там основен свидетел на защитата беше едно лице, което е първи братовчед на ръководител на сирийската опозиция. Този човек два пъти е бил в Сирия, вторият път е бил арестуван, осъден от сирийските власти и освободен, за съжаление, като български гражданин с помощта на българския посланик в Дамаск тогава.

Българското разузнаване, доколкото знам, нищо не прави по въпроса. И върви след събитията. По едно време тръгна на борба с някои т. нар. ислямисти, защото, видите ли, носели по домовете си литература с ислямистка пропаганда. Никой специалист до ден-днешен не е видял какво представлява тая литература, просто, защото нашите органи не разполагат с арабисти. Няма кой да чете. Ако искате – вярвайте, ако искате – не, но това е факт. Погледнете какво стана по време на бежанската вълна – чак сега започнаха да събират арабисти – да уредят един или друг въпрос , да намерят някакъв общ език с тези хора.

Сирийската опозиция се появи преди три години като спонтанен бунт на група ученици в един град и след това започна да действа срещу правителството в различни части на страната. Ако се вгледаме в историята ще видим интересни факти. Например, в един град Асад изпрати полиция без оръжие срещу тези ученици и какво се получи – хората на президента бяха изклани. Разбирате ли, оттук вече се почувства влиянието на ислямизма в неговите крайни форми. А крайната цел на опозицията беше и си остава – свалянето на президента и установяване на някакъв вид демократична система. Те бяха умерени, не поставяха въпроса, примерно, за ликвидиране на отношенията с Русия или с България или с която и да е друга страна. Нещо повече, тази опозиция беше поощрена от страна на България, на нейния външен министър – по това време Николай Младенов, който като награда сега е представител на ООН в Ирак. Сега чета неговите изказвания от този период и си мисля, че са просто объркана работа. Той не разбира конфликта, не разбира арабите, въпреки че е живял сред араби като малък. Баща му беше радист в посолството ни в Дамаск. В крайна сметка, Николай Младенов се намеси, където не ни е работа на нас българите. Там можеше да се включи друга държава, по-заинтересована от нас.

Струва ми се, че на този етап САЩ ще се опитат с чужди ръце да вадят кестени от огъня ,с арабски ръце преди всичко. Те няма да привличат чужди сили, за тях е достатъчно, че Русия в момента е ангажирана в Украйна и не може да играе ролята на сериозен противник в Близкия изток. Друг е въпросът за отношението към Асад. Вие виждате, че трудността идва от това, че американците не искат да разговарят с Асад. Те не желаят да приемат официалната сирийска армия като армия воюваща срещу „Ислямската държава“. А тя, дори и изтощена, все пак, е силна армия.

Американците все още играят в Близкия изток ролята на световния полицай, който се опитва да раздели арабския свят на отделни мини държавици, които да не могат да окажат съпротива на Израел. Ето, погледнете Ирак – на практика той беше разцепен. И преди появата на ИД Ирак бе разделен на три – на шиити, сунити и кюрди, сега се появи и тази държава като четвърта сила, още едно парче. Сирия също – северната част беше отцепена цялата и Сирия остана в едно тясно парче около Дамаск. Практически Сирия е Дамаск, Хомс и по – нататък я няма. Останалите земи са превзети от ислямистите.

Няма желание да бъде решен този кървав конфликт. А волята трябва да съществува предимно в американската страна. Пак ще повторя: тази война се явява вече удобен източник на реализация на продукцията на американския военен комплекс.

Ние трябва да гледаме преди всичко нашия, българския интерес. А българският интерес налага ние да сме извън конфликта с „Ислямска държава“, защото нашето население е с такъв състав, че съществува реална опасност за самата България, за нейната национална сигурност и цялост. /БГНЕС

––––-

Киряк Цонев е първият арабист в съвременната българска дипломация, журналист и писател. Работил е в посолствата на България в Дамаск, Кайро и Алжир, бил е посланик в Алжир и Мавритания и първи български консул в Обединените арабски емирства, посетил е всички арабски държави.

 
 

Усмихнатата Денина Мартин

| от Спонсорирано съдържание |

Денина Мартин е сред известните модни блогърки у нас – усмивката е нейна запазена марка. Усмихва се искрено и постоянно. Говори кратко, точно и ясно и винаги изглежда добре.

Нейното малко, лично интернет пространство се казва Purely Me by Denina Martin – вече сме ви разказвали за него.

„Обичам модата и то много, но това, което ми доставя най-голямо удоволствие, са пътешествията. Те ме зареждат и правят щастлива, защото човек е човек, когато е на път. Ако имаше как, щях през седмица да съм на различно място!“, казва Денина.

20161116-DSC_2366

Имаме предизвикателство към нея – да избере няколко аксесоара от новата колекция на Folli Follie и да даде идеи за преобразяване на зимата. Денина посреща своите последователки тази събота в мол “Сердика” в магазина на Folli Follie от 12 до 15 часа, където всеки клиент ще получи отстъпка от 30%.
Folli Folli е единствената световна марка, която се осмелява да излезе от стандартния печеливш по определение образ на жената вамп и да го замени с този на слънчевите момичета.

„От колекцията на Folli Follie избрах бижута и аксесоари в два различни стила. Единият сет е подходящ за ежедневието и се състои от романтични модели в златисто и бежова чанта с характерната закопчалка-детелина, която ми е изключително любима“, казва тя.

Денина следва максимата “колкото по-малко, толкова по-добре”. Спира на бежова чанта за ежедневието и голям пръстен като акцент за средния пръстен на лявата си ръка.

20161116-DSC_2339

„Другият сет, който избрах, се състои от празнични и женствени бижута в сребро и камъни, особено подходящи за вечерно излизане. Последните допълних в класическа комбинация – с червена мини чанта, която носи силен женствен заряд.” Чантата е ярко червена и придава акцент на тоалета й решен в тъмно.

20161116-DSC_2322

Към нея добавя тъмни очила  и часовник.

20161116-DSC_2411

Денина умее да комбинира много пръстени – в нашия случай три броя, единият от тях доста смел. Съчетава ги с дълги обеци.
„Това, което прави едно бижу наистина уникално е жената, която го носи“, казва Денина.

20161116-DSC_2341

Питам я за любимата й модна тенденция за тази и предстоящата година. 2017-а чука на вратата и е добре хората, потънали в модни дилеми да бъдат подготвени. „Този сезон must-have за мен са малките структурирани чанти. Те са красив акцент, който не просто допълва визията, а и я прави много по-впечатляваща.

А как би разнообразила зимата? – „С цветове. Аз съм явлен привърженик на цветовете и вярвам, че те зареждат с добро настроение.“
Макар зимата, макар да е толкова неудобна за носене, няма как да не се съгласим.

20161116-DSC_2395
Снимките са с бижута и аксесоари на Folli Follie.

 
 

Европейската асоциация на авиокомпаниите прекрати своята дейност

| от CHR Aero |

Европейската лобистка група Association of European Airlines (АЕА) ще прекрати работата си след като голяма част от авиокомпаниите членки се присъединиха към новия алианс Airlines for Europe (A4E).

AEA ще бъде втората асоциация, която ще прекрати своята дейност през 2016, следвайки съдбата на нискотарифната групa European Low Fares Airline Association (ELFAA).

Исторически погледнато до момента е имало четири главни асоциации, които да представляват авиокомпаниите в Европа- AEA, ELFAA като представител на нискотарифните превозвачи, International Air Carrier Association (IACA) като представител на leisure авикомпаниите и European Regions Airline Association, представител на регионалните авиопревозвачи.

Според сайтa на AEA, асоциацията представлява 22 европейски авиокомпании с общо 310 милиона пътници, но много от тези компании вече са напуснали групата и са предпочели да бъдат представлявани от A4E, чиито основатели и членове са пет от най-големите авиокомпании в Европа- International Airlines Group (IAG), Lufthansa, Air France-KLM, easyJet и Ryanair.

A4E бързо се разрастна от 11 до 22 авикомпании членки, което доведе до затварянето на други асоциации. Процентово A4E представлява 60% от европейските полети, 500 милиона пътници и оборот от $109 милиарда.

Според A4E успехът на тяхната асоциация се дължи на факта, че авикомпаниите, които се представляват от тях, са както нискотарифни, така и „full service”.

AEA приключва работа след 64 години. През 1952 година четири авиокомпании- Air France, KLM, Sabena И Swissair основават Air Research Bureau, а след присъединяването на SAS и British European Airways, European Airlines Research Bureau се преименува на AEA през 1973.

Благодарение на AEA компютърните резервационни системи Amadeus и Galileo бяха въведени в експлоатация, както и автоматичното принитиране на билети и бордови карти. През 1988 АЕА допринесе и за започването на кампанията “Single European Sky” и поясни нуждата от интергрирана система за контрол на въздушния трафик над Европа.

 
 

Книга на седмицата: „Дайни“ от Калоян Праматаров

| от chronicle.bg |

Калоян Праматаров е едно от ненатрапващите се имена в съвременната българска литература. Носител на редица литературни награди, а текстовете му са публикувани в литературни издания и сайтове.

Той е от авторите, които рядко ще видите по литературни четения и премиери на книги. Не изпълва със себе си и социалните мрежи. Въпреки това (а може би точно по тази причина) текстовете му заслужават внимание.

Първата му стихосбирка „Асфодел” излиза през 2012 година и е пропита с мрачно настроение. По първото стихотворение от нея  – „Страната на няма“ е създаден и късометражен филм със същото име.

На 15 декември поетът ще представи и новата си стихосбирка – „Дайни”.

„Тази книга е в равноправен диалог с модерната литература на европейския север и особено с метафоричните режими на Балтика”. Така Марин Бодаков описва стихосбирката, на която е редактор.

„Дайни” е вдъхновена от латвийската природа, езическа митология и народен фолклор.

„Обичам местата, породили страховитата понякога образност в поезията на Калоян Праматаров, и уверено твърдя, че той нанася нови нюанси в претворяването на магнетичния и исторически твърде противоречив латвийски пейзаж. Стихосбирката продължава необичайната доскоро северна тема в българската литература, като по дълбок и очарователен начин ни свързва с друга “малка” европейска култура. Нещо повече, тя превежда нейната медитативна сдържаност и драстична чистота на трескавия език на нашето южно всекидневие“, пише Марин Бодаков.

 Предлагаме ви да прочетете стихотворението „Рига”, част от книгата „Дайни”:

Рига 

залезът – желязна двойна люлка – скършва бедрената кост на хоризонта,

нощта – момиче с патерици – бърза, за да ме догони,

денят обръща гръб, слънцето го няма – пречупен кръст, потънал в Даугава,

редом с Красная звезда – помръкнала и вледенена,

 

заличава ме снегът от зимната картинка,

фенери – прозрачни кораби – подпалват я от края,

небето – Бяла планина – искри в жълтата дъга на кея,

вятърът попуква устните по заснежените проспекти,

 

в кристалния юмрук на зимата езикът се сковава,

тук имат дума за залуталия се в гората,

бълнуващ сред дърветата спасителни миражи,

горящи жерави в късен изгрев


Премиерата на „Дайни” ще се състои на 15.12. 2016 от 17.00 часа, на сцената на културната програма на Панаира на книгата в НДК (ет. 3, западно крило). В представянето на стихосбирката участие ще вземат  Светлана Стойчева, Ани Бурова и  поетът Марин Бодаков.

На 17 декември ще се състои и разговор за стихосбирката с участието на поета Стефан Иванов, заедно с Радослав Чичев, автор на „5.6“, и Камелия Спасова, авторка на „Кеносис“.

дайни калоян праматаров

 
 

Заслужават ли студентите да празнуват на 8 декември?

| от |

Осми декември е – денят, в който всеки уважаващ себе си студент празнува факта, че тройката по история/литература/химия му е осигурила 4 години празници.  

Заслужават ли обаче студентите да имат свой празник? Свети Георги уби цяла ламя, за да заслужи 6 май. Христос загина на кръста за своя. Е, студентите съчетават тези две геройства, като спят с ламята, пияни на талпа.

Все пак какво оправдава 8 декември? Всъщност няколко неща.

Били ли сте на лекция скоро? Имате ли представа какво безбожно изтезание е това! Вярно, студентите сами си избират специалностите, които са им интересни, но това далеч (много далеч) не означава, че материалът не се преподава с отегчение, монотонност, безразличие и неприязън. Допълнителна емоция влива моментът, в който самият ти знаеш, че материалът е стар и невалиден. Ти, който си дошъл да учиш.

Едновременно ти идва да питаш преподавателите как самите те са приложили тази информация и изпитваш срам да не изложиш някого. Един въпрос сега. Този въпрос за образователната система е дъвкан хиляди пъти, нали.? Бихте ли седели 2 часа да ме слушате да ви го говоря? Не?. Добре дошли на лекция…

Младите се забавляват, голяма работа. Нека празнуваме и ние, че те все още нямат практиката да усещат колко са пияни и мъдростта да видят колко нелепо се държат. Това всъщност е хубаво и кажи-речи безболезнено. Оставете ги да слушат гадна музика, да счупят нещо, да безобразничат. Сладко е. Оставете ги да не могат да пишат правилно. Като им дойде до главата, ще се научат. Един ден ще одъртеят емоционално и ще се кротнат. След това ще одъртеят и физически и ще започнат да хулят следващата „днешна младеж“.

Осми декември не е кой знае какво. Осми декември – когато четвъртък не е достатъчен повод за пиене.