Киното, баща ми и аз

| от | |

books-text

Цветелина Стефанова

Киното, баща ми и аз

(В памет на Милчо Стефанов – 1928-1985)

Вече надхвърлих годините, на които баща ми си отиде. Тогава се роди малкият ми син. Татко научи, но не дочака да го види. Развълнува се и просто умря. „Така си отиват праведниците“ – каза съседката.
Дали беше праведник, не знам, но от него имам много спомени. Един от тях е свързан с киното. Обичаше да гледа премиерни филми сам, след което купуваше билети на приятели и познати, понякога и на съседите, и ни водеше, като той гледаше два-три пъти един и същ филм с голямо удоволствие.
Бях 9-10-годишна и живеехме в Скопие, а в бивша Югославия даваха забранени у нас филми. От онова време помня например „Децата на капитан Грант“ , „страшния“ Хичкок, или американския „Дълго топло лято“ с Рой Тинис (в ролята на Бен Куик), а също младия Ричард Чембърлейн, далеч преди да стане звезда в „Птиците умират сами“. Помня и „Изгубени във вселената“ (1965-1968), където извънземните се различаваха от хората по щръкналото кутре на ръката.
Програмацията там беше такава, че премиерните филми тръгваха първо по кината в крайните квартали и после идваха в централните. Татко все казваше: „Какъв страхотен филм се задава, но ще го чакаме да дойде в центъра!..“
Веднъж гледахме филм с животни, където змия погълна някакво живо същество. Гледахме филма втори път и тогава аз учудено го попитах:
– Тази змия нали вчера изяде животното? Как това отново се случва днес?
Тогава татко ме заведе в кабината на прожекциониста, показа ми как се поставя филмовата лента да се върти и как понякога прожекцията спира, защото лентата се е скъсала и операторът я лепи; обясни кога екранът трепти, а образът е накъсан.
Сигурно оттогава обичам да гледам добри филми по два пъти.
Иначе днес се навършват 29 години, откакто го няма. Държа в ръцете си стар албум с черно-бели снимки, закрепени със специални фото-ъгли. Оттам ме гледат Кларк Гейбъл и Урсула Андерс. С премрежен поглед през рамо, както е повелявала модата.
А когато днес ме попитат за някой филм защо ми харесва, отговорът е един: „Защото ми напомня за татко!“

***

Татко

Понеже днес е задушница, а утре се навършват 29 години, откакто моят татко почина, ми се ще да разкажа кратка история за него. Той беше пианист. И реалист. Защото никога не настояваше единствената му дъщеря – демек аз, – да свири на пиано, виждайки с какво нежелание сядах пред инструмента и колко фалшиво се напъвах в уроците по солфеж. Но много ме обичаше, разбира се, както бащите могат да обичат.
През 1965 година беше изпратен на работа в Скопие след разрушителното земетресение там заедно с още музиканти в помощ на македонската култура по онова време. Беше диригент на хористите в операта там. Заминахме и ние с майка ми при него. Бях дете и „подпомагайки македонската култура“, учих в тамошното училище, където научих „техния“ македонски език, както и малко сърбохърватски.
През 1968 година властите (точно властите) решиха да поставят операта „Самуил“, в която не се казваше дали е български или македонски цар. Тогава Българското посолство в Белград извика нашите дейци и заяви, че са поставени пред избор – или да се приберат незабавно в страната си, или, участвайки в това представление, ще бъдат сметнати за родоотстъпници и невъзвращенци?!? Някои от българите имаха вече съпруги македонки, хърватки, сръбкини, защото бяха млади и вече се бяха задомили. Повечето от тях, решили да станат „родоотстъпници“ и невъзвращенци“, заминаха за Канада и Щатите, а на някои дори им се случиха катастрофи по пътищата…
Тогава пред мен баща ми нито за миг не показа колебание – обясни ми, че дълбоко в сърцата си македонците знаят, че Самуил е български цар, но са деликатни хора и затова не коментират. Толкоз. Върнахме се много бързо, баща ми се превърна в безработен в родината си задълго (като проявил се родолюбец). Едва години по-късно научих истината. В нашето посолство в Белград директно му казали: „Милчо, ти можеш да заминеш за Канада, но ако един ден дъщеря ти не се върне от училище, недей да се чудиш къде е…“

***

Закъсняла прошка

Възможно ли е да се иска прошка
отдавна на напуснал ни човек?
Е, не е век,
но пък е време,
оставило тук своето си бреме,
че си живеем весело без теб!..

***

Възпоминателно

Обсебена от твоето присъствие
и твоя дух, витаещ вкъщи,
заблуда е, че оттогава
животът си е същи.

***

На гроба ти не ходя често,
а непрестанно си говоря с теб –
така ми е по-лесно.

***

На моята приятелка Илиана:
Приятелка си ти
и ако си отидеш от мене по-преди,
да знаеш, много ще боли…

***

Казват, че животът спира,

щом сетният ни дъх замира,

но струва ми се, тъпо е това –

че всичко спира в миг едва –

(не споря с вас, полека, споко,

опитвам се да мисля издълбоко),

че спомените живи са си същи,

щом мъртвите живеят с нас във къщи.

***

Битово

Тя ми е сянка,

тя е моя майка,

в къщата й живея

и сама не смея (без нея)

да пипна някакъв предмет –

дори кофата за смет!

От хумор не разбира,

строго гледа, в коридора спира –

сякаш чака ме да се изнасям,

прости ми, Боже, не я понасям!

***

 
 

Samsung Galaxy S8 за селфи маниаци

| от chronicle.bg |

Вероятно знаете, особено ако сте селфи маниаци, че Samsung A серия има подобрена предна камера, а сега слуховете твърдят, че Samsung планира да продължи да подобрява селфи камерата в някои свои модели.

Следващата голяма премиера, която предстои на компанията, е на флагмана Galaxy S8 и се говори, че предната камера ще има по-добър автофокус и модул за разпознаване на зениците.

Samsung ще аутсорсне дейността по подобряване на предната камера, възлагайки изработката й на външна компания, чието име все още не е известно.

 
 

Григоре, не знаеш ли български?

| от Александър Николов |

През септември миналата година Григор Димитров достигна до осминафиналите на US open. За да се поздравят с този успех, родните „патриоти“ си намериха повод да са сърдити. След мача със Соуса, Григор говорил на английски на корта и не поздравил българите по трибуните на български. 

Няколко дни след първата му титла от 2014 насам (в Бризбейн) и също толкова преди началото на Australian Open, родната ракета номер 1 даде кратко интервю за сайта на турнира, в което за пореден път казва колко е доволен да вижда български знамена и да чува родна реч от трибуните. На английски. И „гордите Българи“ отново подскочиха като ужилени.

„Запазили сме си езика под турско робство и византийско иго и за един световноизвестен спортист трябва да е гордост да говори на родния си език, защото преди всичко е Българин“, така изглежда най-безобидната критика в социалните мрежи навсякъде, където видеото е споделено.

В определени ситуации е нужно и редно да се говори на английски и това няма нищо общо с патриотизма.

Какъв език се говори в дадена ситуация не е въпрос нито на каприз, нито на лична преценка, а на традиция, писани или неписани правила и въпрос на протокол или добро възпитание.

Международният език, харесва ли ни или не, е английският. По-рядко с такъв статут се ползва френският и донякъде – испанският. Без значение колко са велики, немският, руският, китайският или българският – не са.

В ЕС официални са всички езици на общността и при официални изказвания (в ЕП например) няма проблем да се използва български, чешки или гръцки. Въпреки това тези държавни ръководители, които могат, използват английски или друг по-разпространен език. В дипломацията говоренето на езика на домакините отключва по-лесно вратите. Затова Росен Плевнелиев се разбираше толкова добре с немския президент Йоаким Гаук, а Ирина Бокова е добре приета във Франция. По същата причина Борис Джонсън говори на френски при посещението си в Париж, а Владимир Путин се обърна на немски към Бундестага. Британските дипломати във всяка една страна пък прекарват между 3 и 6 месеца преди мандата си в изучаването на местните език и традиции. До степен, че Джонатан Алън говореше по-добър български от някои родни депутати.

Всички международни организации имат ясни правила за езиците. В УЕФА и ФИФА освен на английски се говори и на френски и това няма нищо общо с бившите генерални секретари Сеп Блатер и Мишел Платини.

Ако песните на Евровизия могат да бъдат на всеки един език на страните участнички, то официалната церемония и гласуването е на английски и френски. Френският е използван от Франция, Андора, Монако, Люксембург, Белгия, Швейцария и доста често от Великобритания. Използването на френски от британската телевизия определят като приятелско намигване към съседите и спазването на традициите, тъй като дълго време това е езика, използван от Кралския двор.

В авиацията всички международни полети използват английски за комуникация. Дори когато кулата и екипажа говорят един и същ език, английският е предпочитан, а изключение се прави само за вътрешни полети.

Във футбола владеенето на местния език също е почти задължително за най-добрите футболисти и треньори. На пресконференция и португалецът Моуриньо, и французинът Венгер, и италианците Конте и Раниери, и германецът Клоп, и испанецът Гуардиола говорят на английски. Защото такива са неписаните правила на Висшата лига на Англия.

Ако се върнем на тениса, и в ATP, и във WTA се използва предимно английски – и на пресконференции, и в интервютата на корта. Изключения са само играчите, които участват на турнир в страна, използваща родния им език. Или при желание да зарадват публиката. Надал говори на испански на турнирите в Испания, но в знак на уважение към любимия му турнир – Ролан Гарос, използва френски на кортовете му, както и в Монте Карло. Но на US open, Wimbledon или Australian Open всички говорят на английски – и Джокович, и Надал, и Федерер, и Григор. Дори Нишикори не говори на японски, без това да е повод за драми в родината му.

На турнира в София Григор ще поздрави публиката на български, но всички останали ще говорят на английски. Освен ако някой не реши да зарадва родните фенове на тениса с едно „Здравейте, как сте“.

За човек, който прекарва по 10 дни годишно в България, Григор говори чудесен български. Наскоро използва Facebook профила си, за да поздрави българските си фенове на родния си език. 

А тези, които не говорят английски, могат да се сърдят само на себе си, защото онази гордост „знам само един език – български“, ми е непонятна.

Истинският патриотизъм се крие точно в това, което прави Григор. Защото и в САЩ, и в Австралия разпознават българския флаг, а китайци изписват „Khaide Grigor“ в негова подкрепа. И предпочитам да каже, че е българин на английски, така че да го разберат хилядите по трибуните. Дано още такива като него станат посланици на България. От другите – горди, че не знаят нито думичка на чужд език, ме е леко срам.

 
 

Звезди от киното, изкушени от телевизията

| от chronicle.bg |

В последните години сериалите показаха, че малкият екран е достатъчно голям за всяка световна звезда, стига да се основават върху добър сценарий и качествена режисура. Затова и в последните години мнозина се насочиха към телевизията.

Когато видяхме в сериала „Истински детектив” Матю Макконъхи, това беше изненада – носителят на „Оскар” беше слязъл от нивото на големия екран, за да се снима в телевизията. Оказа се, че това е добър ход, който впоследствие мнозина негови колеги повториха.

В епохата, в която всеки може да гледа каквото си поиска дори на телефон, това да бъдеш близо до аудиторията е по-важно от всякога.

Предлагаме ви да видите в галерията ни големите актьори, носители на редица награди за ролите си в киното, осмелили се да дадат шанс на телевизията. Като бонус включваме и трима големи режисьори, изкушени от малкия екран.

 
 

Дженифър Лорънс си има ново гадже – интернет не одобрява

| от chronicle.bg |

Дженифър Лорънс си има ново гадже и хората не пропуснаха да го нагрубят за външният му вид и най-вече заради годините му. 26-годишната актриса излиза с режисьора Дарън Аронофски („Реквием за една мечта“, „Черният лебед“, „Пи“). Той е на 47 години.

Носеха се слухове, че двамата са заедно, което накара публиката да се разбунтува, но сега когато връзката им се потвърди, интернет направо полудя.

Съмнения за отношенията им са започнали на сета на „Майка“, където работят заедно. Подозренията се циментират след като били забелязани в Ню Йорк да споделят една и съща близалка.

 

 

 

Хейтът по адрес на двойката е непростим и отвратителен. В Туитър бяха публикувани техни снимки с коментари, които критикуват Дженифър за избора й.

Явно хората често забравят, че не е тяхна работа кой с кого излиза.

 

„Ию! Дженифър Лорънс и Дарън Аронофски. Июююююю, какво по дяволите е това, Джен“    

 

„Знам, че не трябва да съдим за книгата по корицата, но Дженифър Лорънс излизаше с това, а сега излиза с онова.“

 

„Медиите: Дженифър Лорънс и Дарън Ароновски излизат!

Аз: ХАХА, не.

Медиите: Ето снимки в ресторант

Аз: …

Дженифър и Дарън споделят близалка

Аз (Текст от снимката): Майната му. Приключих. Приключих тотално.“