Кенсингтънско фръцване в калта

| от |

Божидар Божанов, http://blog.bozho.net

Всички са тъпанари, тролове, не разбират това, което вие разбирате и правите, и по-добре да не се бъркат. Мнението им по някои въпроси е напълно погрешно и вие с такива хора не може да общувате. А и те къде бяха, когато…едикаквоси лошо нещо стана в държавата. А и какви са политически инфантили само, та да вярват на другите тъпанари, на които не може да се вярва, щото така.

Вие може би сте си повярвали. Т.е. взели сте се себе си и мнението си прекалено на сериозно. Може би смятате, че вашето мнение е меродавно, защото сте постигнали нещо, някак, и това автоматично значи, че „ги разбирате нещата“. А може и нищо да не сте постигнали, но пак ги разбирате. Това, разбира се, ви дава право да сте остри и словесно-агресивни спрямо тъпанарчетата, дето не знаят как се правят нещата. Или дето си позволяват да ви дават акъл как се или не се правят нещата. Мани ги тия, те не са автентични – къде бяха, когато…

Неприятно е наблюдението, че интелигентната, квалифицираната и уж адекватната част от обществото ни рядко е способна да критикува конструктивно, а още по-рядко е способна да приема критика. В рамките на два коментара нещата ескалират до заклеймяване и фръцване.

Спрете се. Сред уж нормалните хора в България цари една такава агресивна снобарщина и елитарнщина, че кореняци-лондончани могат само да завидят, пиейки следобедния си чай и гледайки навън към лекия ръмеж върху зелената трева на Кенсингтън гардънс.

Дайте да съсредоточим тази нетърпимост не към мнението на другите, а към нещата, които разграждат обществото ни. И към самата нетърпимост, като едно от тях. Защото докато се заклеймяваме един друг, по причини вариращи от това дали ядем таратора с чесън, минавайки през мнението ни за Евровизия и стигайки до тежки неразбирателства за правилния начин на живот; докато ние се караме за дреболии, тарикатите създават реалните отрови на битието ни. И нека не бъркаме заемането на принципна позиция със заклеймяването на чуждо мнение. Принципната позиция не е нещо, което казваш. Тя е нещо, което вършиш или не вършиш.

Ако от горните хаотични мисли не се е оформила теза, то ето я тук – ако хората, които следва да сме на една страна, спрем да се плюем за глупости, може и някой ден да излезем от калта.

 
 

За писателите в киното

| от Дилян Ценов |

  Коя е основата на всеки филм? Историята.

Сценарият се появява първо, след което бива взет от режисьора, който създава крайния продукт, за да събере зрителите пред екрана. И дори най-красивата продукция би се провалила, ако в нея не е заложена оригинална история и герои – тези две неща придават плътността. Без тях киното би било безсмислено занимание, хвърляне на пари(много при това) на вятъра.

За това се грижат пишещите хора –поети, писатели, сценаристи. Те възпламеняват началната искра, от която, ако условията са благоприятни, тръгва големият пожар. Но често става така, че именно хората, които създават историята,  стават отправна точка за създаването на нови сценарии. Образът на пишещия човек често е благоприятна почва за създаването на добра история.

Киното познава немалко филми, в чиято основа стоят писатели и резултатът в повечето случаи е добър. Защото винаги може да се роди добър продукт, когато героят е интересен и с богата биография. А писателите, нека не се лъжем, са хора, които имат и двете.

В нашата галерия ви предлагаме подбор на едни от най-добрите филми за писатели, поети, сценаристи и изобщо хора, които се занимават с писане.

 
 

„Възвишение“ тръгва по кината от 10 ноември

| от chronicle.bg |

Филмът „Възвишение“ по едноименния роман на Милен Русков тръгва по кината на 10 ноември. Това стана ясно от плакат в страницата на лентата във Facebook.

Историята проследява съдбата на един български националреволюционер от Котел в авантюрите му с четата на Димитър Общи преди и след обира в Арабаконак, който води до провала на Вътрешната революционна организация. Романът представя разказ в първо лице ед.ч. и обединява житейска изповед, вътрешен монолог и потока на съзнанието на главния герой Гичо.

По филма има театрална постановка, режисирана от Иван Добчев, в която играят Бойко Кръстанов, Асен Блатечки, Красимир Василев, Ивайло Христов др.

Във филмовата версия на „Възвишение“ участват Александър Алексиев ( „Откраднат живот“) и кукленият актьор Стоян Дойчев. Те са  в главните роли.

През 2012 г. писателят Милен Русков е отличен с награда „Златен век“ на Министерството на културата и с Национала награда за литература „Христо Г. Данов“.

Вижте и трейлъра към филма:

 
 

5 актриси, за които сте забравили, че са участвали в „Prison Break“

| от chronicle.bg |

Покрай новите епизоди на „Prison Break“ си припомнихме и старите, няма как. Въпреки че сериалът става за гледане и в сегашния си вид, не можем да забравим носталгията от първите три сезона.

Ако и вие сте фенове на Майкъл Скофийлд и компания, разгледайте галерията, в която сме включили някои актриси, които участваха в „Prison Break“ още преди да придобият сегашната си известност.

 
 

Колин Фърт кандидатства за италианско гражданство заради Брекзит

| от chronicle.bg |

Популярният британски актьор Колин Фърт кандидатства за италианско гражданство, след като страната му реши да напусне Евросъюза, съобщава БТА.

56-годишният носител на „Оскар“ за ролята си в „Речта на краля“ бил силно обезпокоен от последствията, които ще предизвика Брекзит. Фърт иска да се сдобие с двойно гражданство – британско и италианско.

По този начин той ще притежава същите документи като своята съпруга и децата си. Фърт е женен от 20 години за италианската продуцентка и режисьорка Ливия Джуджоли и имат две деца.

Колин Фърт е един от най-талантливите и уважавани британски филмови и театрални актьори. Той се е снимал в популярни ленти като „Гордост и предразсъдъци“, „Дневникът на Бриджит Джоунс“, „Мама мия“, а за ролята си на крал Джордж в „Речта на краля“ получава ной-високото кино отличие – „Оскар за най-добър актьор.