Казусът „Трети март“

| от |

Автор : Борислав Георгиев (http://sophijski.wordpress.com)

Преди 1989 г. Трети март не беше дори официален празник, камо ли – национален (само през 1978 г. еднократно е бил и официален). Беше почти дисидентска проява да отидеш на тържествената вечерна проверка и заря по случай Трети март. Това тогава беше единствената подобна проява, която се организираше пред Народното събрание – около паметника на Цар Освободител.

treti-mart

Уплашени от антикомунистическата вълна у нас в края на 1989 г. и началото на 1990 г., Петър Младенов предложи Девети септември да бъде отменен като официален и национален празник и за такъв да бъде обявен Трети март. Това стана факт на 5 март 1990 г. с решение на Седмото велико народно събрание. Тогава се радвахме, че сме се отървали от Девети септември и че за национален празник е обявена датата, в която българската държава възкръсва върху картата на Европа. Малцина знаеха какво точно гласи Санстефанският мирен договор, пренебрегваха факта, че Александър Втори  гледа от коня си безпрепятствено в Пленарната зала на Народното събрание. Рецитирахме си „Опълченците на Шипка“ и се успокоявахме, че не сме си получили съвсем даром свободата.

По време на Великото народно събрание имаше и плахи гласове да се избере друга дата за национален празник: 24 май (около която имаше май консенсус), 6 септември. 22 септември все още беше дата табу. Но се получи същото, което се получи с празника на българската войска. Първоначално той не беше 6 май, а през август, в деня на най-ожесточените боеве на Шипка (ако не се лъжа на 23 или на 24 август). По-късно нещата си дойдоха на място и Гергьовден стана празник на българската войска.

Сега се чуват многобройни гласове (включително и моят) 3 март да си остане официален празник, но за национален да бъде посочено друго важно за България събитие, извършено самостоятелно от българския народ и българската държавна администрация. Причините са ясни – да не резюмирам дългогодишния дебат за това трябва ли, или не Трети март да бъде националният празник на Република България.

Кандидатурите са няколко: денят на Априлското въстание (1 май), 24 май, 6 септември и 22 септември. Към първите две дати българската държавна администрация няма никакво отношение, ако не броим факта, че княз Борис приема учениците на светите братя в пределите на Първото българско царство.

Когато във ВНС се обсъждаше възможността 6 септември да стане национален празник, вече не си спомням кой изрази съмнението, че тази дата добре ще се приеме от българските граждани поради близостта ѝ с 9 септември…O, sancta simplicitas!

Аз съм „за“ 22 септември, въпреки че силно недолюбвам Фердинанд Сакскобургготски и внук му (почти толкова, колкото недолюбвам и Русия). Съвременните републики като национален празник честват деня, в който са придобили своята пълна независимост и наистина са станали суверенни държави.

Добре е все пак, че към днешна дата Денят на Съединението и Денят на Независимостта са поне официални празници.

 
 

Страшни мъже, модерна телевизия

| от Амелия Понд |

Човек обича да се страхува, макар и понякога да не си признава. Но една неделя е нищо без доза приятни страшни мъже, които искат да те хванат и разкъсат на парчета. Без причина, ей така, просто защото не ги кефиш.

Страшната телевизия и нейните най-ярки персонажи могат да се похвалят, че са докарали повече безсънни нощи в човешката история от всяко друго ентъртеймънт събитие.

Този понеделник един от сериалите, който изкарваше акъла на много от нас през 90-те се завръща. „Туин Пийкс“ е телевизионното събитие на годината. В центъра му, макар вече да го няма, винаги ще остане Боб. Страшният сивокос мъж, който обича да се забавлява с хората е от онези плашещи преживявания, които се помнят дълго.

Той и още четирима приятни младежи са част от нашата скери селекция днес. В галерията горе.

 
 

Жан-Люк Годар се завърна

| от chronicle.bg, по БТА |

Легендарният режисьор Жан-Люк Годар се завърна в Кан необичайно в изпълнението на актьора Луи Гарел във филма „Опасният“ на Мишел Азанависиюс, представен в основната конкурсна програма, съобщи АФП.

Филмът показва Годар насред екзистенциалната му криза през май 1968 г. За него Азанависиюс се е вдъхновил от книгата „Една година по-късно“ на Ан Вяземски, бивша съпруга на легендата на новата вълна. Годар, който участва активно в студентските бунтове през май 1968 г., преживява болезнено провала на филма си „Китайката“ с участието на Вяземски.

Филмът на Азанависиюс го показва егоцентричен и ревнив. В крайна сметка той води до отчаяние младата си съпруга, която е толкова влюбена в него.

Някои реплики улучват точно в целта. Зрителят се чуди дали наистина Годар е казал това. Други обаче се забравят мигновено. Мишел Азанависиюс признава, че дори сам не може да се ориентира. Той е използвал както цитати на Годар, така и измислени от него самия фрази.

Луи Гарел в ролята на Годар е в непознато досега амплоа. Изпълнението му го нарежда сред кандидатите за наградата за най-добър актьор.

Самият Жан-Люк Годар, който е на 86 години, живее в Швейцария. Той работи върху новия си филм „Образ и текст“, който Кан с радост би представил. Легендарният режисьор обаче не се вълнува от това. През 2014 г. той дори не пристигна, за да получи присъдената му Награда на журито за „Сбогом на езика“.

 
 

Ангелът от Манчестър – жената, оказала помощ на 50 деца от Манчестър

| от chronicle.bg |

След ужасяващата експлозия в Манчестър Арена в края на концерт на Ариана Гранде по улиците се изливат десетки паникьосани деца. Една жена, която чува взрива от близката гара Виктория, веднага се втурва да помогне. Тя събира колкото деца може на едно място, за да е по-лесно за родителите им да ги приберат.

48-годишната Пола Робинсън успява да събере около себе си 50-ина от децата, които са били на концерта, и да ги заведе в близкия хотел Холидей Ин. Там дава на децата топли напитки и се старае да ги успокои.  Тя публикува серия от постове във Facebook, с които да насочи близките на децата към мястото, включително – публикувайки телефонния си номер, за да могат да й се обадят за повече информация.

След експлозията, при която 22 деца загинаха, а над 50 бяха ранени, много родители са се опитвали да се свържат с децата си на концерта. Именно на част от тях Пола Робинсън успява да помогне. Заради нейната самоотверженост, медиите започват да я наричат „Ангелът от Манчестър“. Самата тя казва, че не е направила нищо героично.

Казва, че е публикувала информацията и телефона си във Facebook, защото всички проверяват социалната мрежа и това е бил за нея начинът да бъде от помощ. Тя самата е майка и баба и страда за живота за убитите деца.

Заради случилото се Ариана Гранде отложи останалата част от европейското си турне, казвайки в Twitter, че е съсипана.

Отговорност за терористичната атака пое „Ислямска държава“.

 
 

Детайли за погребението на Крис Корнел

| от chronicle.bg |

Крис Корнел почина на 17 май. Той беше само на 52 години.

В петък, 26 май, той ще бъде положен в Hollywood Forever Cemetery.

Полицията определи смъртта на Корнел като самоубийство, а сдемейството му твърди, че лекарствата, които е взимал, може да са допринесли за него.

Те казаха, че „ако Крис е отнел живота си, не е знаел какво прави. Лекарства или други субстанции може да са повлияли на решението му“. Добавят също, че „без резултатите от токсикологичния тест, не можем да знаем какво се е случило с Крис – и дали субстанции са играли някакви роля“. След това те подчертаха, че лекарството Ативан, което вокалът на Soundgarden и Audioslave е взимал за безпокойство, може да предизвика „параноични или суицидни мисли, фъфлене и нарушени когнитивни способности“.

Появиха се множество трибюти от музикалния свят след трагичната новина. В това число и поема от Том Морело – китарист на Rage Against The Machine и колега на Корнел в Audioslave, която ще ви покажем в оригинален вид

You’re a prince, you’re a snare, you’re a shadow
You’re twilight and star burn and shade
You’re a sage, you’re a wound shared, you’re masked
You’re a pillar of smoke, you’re a platinum heart
You’re a brush fire, you’re caged, you’re free
Your vision pierces, you do not see
You are pieces strewn on the hillside
You’re open armed, you’re armed, you’re true
You’re a revealer of visions, you’re the passenger, you’re a never fading scar
You’re twilight and star burn and shade
You’re the secret veiled, you’re the secret revealed, you’re surrounded no more
You’re not there, now you’re always here
You’re a handsome groom, a loving father, a haunted stairwell
You’re the clear bell ringing, the mountains echo your song
Maybe no one has ever known you
You are twilight and star burn and shade